В месеца посветен на Детето ще подаря 3 фотосесии в категориите – бебета и деца.

За категория деца, печелившите ще бъдат 2-ма, поради по-голямата възрастова граница.
За категория бебета, печелившият ще бъде 1.

Печелившите ще бъдат избрани с томбола.

За да участвате е нужно само да сте фен на Фото Студио Нана във facebook и да напишете на стената ни, в коя категория искате да се снимате.

В петък на 1-ви Юни ще изтеглим тримата печеливши, и на същия ден победителите ще бъдат обявени.

И правилата разбира се за всяка категория.

В играта могат да участват всички навършили 18 години, които са фенове на страницата.
Бебета – от 0 до 12 месеца.
Деца – от 12 месеца до без ограничение :)

Не участвайте вместо някой друг.

Споделяйте играта, така ще си спечелите сертификат за отстъпка :)

Един човек може да участва само веднъж. Двама или повече души не могат да участват за едно и също дете.

Фотосесиите са в размер на икономичен пакет.

Играта започва днес 16.05 и приключва на 31.05

Имате повече от две седмици :)

Успех!

Когато разбрах, че трябва да повторя снимката, защото е със съмнителен фокус, вече бяхме изконсумирали цялото количество браунита :)))
Само в разстояние няколко часа :) Това ми е първи опит с така известното брауни и да вкусно е :) Меко и приятно отвътре :)
Рецептата взех от последния 62 брой на GoodFood – много добър. А колко е добър определям по броя рецепти, които бих пробвала :)

Рецептата там е с малини, но аз не намерих такива в деня на приготвяне и наместо 200 гр., както е описано там, сложих почти 500 гр. ягоди и мисля, че спокойно можеше още :)
Това брауни може да приготвите и с друг мек плод- круша, банан, все ще е добре :)))

А ето я и рецептата.

Продукти: 200гр. натурален шоколад; 100гр. млечен шоколад (можете да смените съотношението в полза на млечния); 400 гр. мусковадо (кафява захар) (не е много, не се притеснявайте, че ще е твърде сладко); 250 гр. масло (едно голямо пакетче е това); 4 бр. яйца от L размер нагоре; 150 гр. брашно (там пише 140 гр. но ако нямате везна и 150 гр. е екстра :)); 50гр. какао на прах; 400+ гр. ягоди, измити и нарязани;

Начин на приготвяне: В дълбок съд начупете шоколада на парчета, прибавете захарта, маслото и разтопете (на котлона:) ). Разбърквайте периодично, докато се разтопи напълно, след което свалете от огъня. Като разбърквате след всяко, добавете яйцата едно по едно. Пресейте какаото и брашното върху сместа. Разбъркайте.
Добавете 2/3 от ягодите и разбъркайте.
Изсипете сместа в тава (20х30 или съвсем малко по-голяма) застлана с хартия за печене. Отгоре поставете останалите ягоди.
Печете в предварително загрята фурна на 180 градуса (целзий) за 30-35 мин., като последните 10 мин. увеличете градусите на 200.
След като изстине нарежете на парчета с квадратна форма.

За един сладък старт на седмицата :)

Беше страаахотно! Направих/ме един куп снимки. Ще си кажете, защо не почиваш от снимане. Е, мноого ми се снимаше и то нещо различно. Снимах на корем, при мен междинни неща трудно се намират – или всичко или нищо :)
Сега ще ви разкажа в картинки :)

Първо правихме кифлички и курабийки…

паралелно с това боядисахме яйцата. За жалост се бяхме поомазали с какви ли продукти и нямах възможност да снимам Алек. Толкова се забавляваше с яйцата и боите. Беше истински въодушевен и издържа боядисването на 60 яйца (е, много хора обиколихме, трябваше да има за раздаване :)) и според мен може цял ден да си боядисва и да си се маже. След това и с боренето голяма игра и желание паднаха :)
Пък и се оказа много сръчен в беленето на черупките и със завидно спокойствие :)
Хвана си по едно време едно яйца и два часа не искаше да го пуска, та после едни оранжеви ръце имаше… добре, че лесно се мие боята :)

Посетихме едното ми село. Там с детето на братовчедка ми щуряха и лудяха :) Както се изразява Алек: „Мамо, щурее ми се!“ :) Та играха на воля. На село е тоолкова хубаво! Един хубав дъжд валя, и настана чудна свежест…

На другият ден посетихме и другото село

Каква прекрасна и чакана пролет е!

Навръщане минахме през едно малко язовирче – Синята река. Е, хич не е синьо, но пък е страхотно там.

На следващата сутрин се поразходихме из родния ми град.
Дъжда от предишната нощ ни беше оставил скъпоценности по пейките в центъра.

Алек не пропусна да се качи на една от онези глътнилевче колички.

Последва разходка из Тъженския балкан. Има райски кътчета там! Влюбих се…
Алек все питаше: „Мамо, защо на това село му е тъжно?“ :)))

Река минава покрай страхотни поляни. Едно от местата е направено като парк. С пейки и маси, детски люлки и пързалки. Има построен олтар, където хората са занесли икони, а отдолу тече чешма.
Невероятни места имаме в България, а дори не подозираме…

Алек игра с дядо си на „кой ще метне пръчката по-далеч“ и на импровизиран голф с една жълта капачка от безалкохолна напитка наместо топче :)
И беше едно слънчево и топлоооо…
Реката шумеше точно до нас.
Птиците пееха.
Бяхме си само ние на тази поляна.
Мир.

На връщане от колата с един неподходящ за пейзажи обектив и на безумна бленда щракнах Стара Планина.

Следобяд беше време за друга дестинация – любимия ми яз. Копринка. Е, как да не го харесаш…

И последният ден – вторник, в последния половин час преди да тръгнем обратно за София снимах Гери – моята сестра :)
Толкова много снимки правя на други хора, а собствените ми роднини оставям с дефицити в тази насока :)
Е, реших да поправя нещата и за 15-тина мин. поснимах Рачо :)

И така завърши нашата почивка.
Алек тоолкова се забавлява и изобщо не искаше да си ходи. Постоянно повтаряше – „Мамо, страхотно е на Великден, нали!“
„Мамо, искам баба и дядо да ни дойдат на гости.“ ; „Мамо, нека дойдем пак!“

Разбрах, че 40 дни след Възкресението се казва – Христос Воскросе! Е пожелавам ви много здраве и усмивки! :)

Това е една страхотна книжка, която всеки трябва да има. Толкова мила, по детски чиста. История, която изчетох на един дъх и да си призная ми се щеше да има още.
Една история за истинското приятелство, в което си готов да жертваш себе си, една история за кръговрата на живота, за това, че чудеса се случват навсякъде, дори в една далечна ферма, на една обикновена паяжина, от един малък паяк, от когото нищо не очакваш, за това, че можеш да си истински значим независимо кой си, независимо какъв си – ти оставяш следа в живота на другите, ти избираш как да изживееш живота си.

Но не искам да ви разказвам повече, прочетете я – убедете се сами!

Честита първа пролет!
Усмихнете денят си още повече с нещо мъничко и сладичко :)

Този извънземничък мъфин се оказа по-вкусен от очакваното :)
Толкова лесно и бързо стават тези кексчета… :) чудничка рецепта от 57 брой на Good Food България :)
Леко адаптирана от мен. Използват в оригинала олио от гроздови семена, което аз рядко купувам, а в момента на приготвяне нямах, но вие си сложете каквото искате :)

И така…

Продукти: 200 гр. брашно; 100 гр. захар; 1 пакетче бакпулвер; 1 ч.л. ванилова захар (и това нямах, но сложих 1-2 обикновени ванилийки на прах); 3 яйца; 60 мл. мялко; 60 мл. олио (може от гроздови семена, може и обикновено); 100 гр. млечен шоколад (може и черен), начупен на дребни парчета;

Начин на приготвяне: Пресейте брашното и в купа и добавете бакпулвера, след което разбъркайте.
В друга купа смесете яйцата, захарта, олиото, млякото, ванилийките и разбъркайте.
Изсипете течните съставки при сухите и разбъркайте, докато стане хубава хомогенизирана смес, но без да разбивате.
Разпределете сместа във формички за кексчета.
Набодете по 2-3 парченца шоколад във всеки мъфин.
Печете в предварително загрята на 180 градуса (целзий) фурна за около 15 мин.
Изпробвайте метода с клечка за готовност.

Според мен шоколада може да се замени и с някакъв друг продукт – локум, парче плод, сладко и т.н.
Бон апети! :)

Къщата на баба се намира в Средна Гора. Точно в балкана. Накрай селото. Зад нея започваха поляните и горите. Ничии и на всички и най-много мои, защото тъй като бяха до нас, аз безусловно си ги считах за свои. Бродех си по цял ден, намирах си всякакви съкровища и игри. В двора ни имаше постройки за животни. Тя отглеждаше всякакви животни по онова време. Много се оплакваше, но мисля, че това я правеше щастлива.

Имаше три крави. Двете бяха сестри, казваха се Пенка и Тонка. Целите черни. Третата беше дъщеря на една от двете, но все не разбирах коя коя е, така че това си остана мистерия за мен :D Дъщерята се казваше Гергана, беше бяла с черни петна. Едно от петната на корема й имаше форма на пате. Удивителни неща създава природата или детското въображение.
Имаше и кози, но аз си спомням само една, тя беше най-възрастната, най-едрата и най-много мляко даваше, най-умната, казваше се Жана. И тя цялата черна.
Беше пълно с всякакви други животни… прасето се казваше Гошо, магарето Марко, кучето се казваше Роза…
Това куче баба като го донесе беше една шепичка малко. Бяло, булончесто, игриво. Направо си умирах от радост!
Спускахме се бегом по една стръмна поляна двете с нея, тя повече се търкаляше, отколкото да се спуска…
Имахме и две кучета, с които бях толкова горда-Вихър и Балкан. Това бяха най-страхотните кучета на света. Истински пазачи!

В двора имахме огрооомен орех, на който дядо ми връзваше дървената люлка и се люлеех с часове. Страхотна сянка и орехи имаше това дърво.

В селото всички мъже с животни се редуваха да водят на паша овцете.
Когато дядо беше наред, баба ставаше много рано и му приготвяше храна в една голяма раница с цвят на избеляло зелено. Дядо го нямаше цял ден, а когато се прибираше ми носеше лешници и ми разказваше какво е видял през деня.

Имах си и една голяма кукла без дрехи и с черна коса. Толкова й се беше сплъстила тая коса от размятване навсякъде, че един ден реших да я подстрижа. Сложих я на детското си столче и започнах като една веща фризьорка. Клъц от тук, клъц оттам. Офъках я здравата. Баба като ме видя и като се завайка, като ме заразпитва защо съм й причинила този вид… Аз спокойно й отвърнах „Нищо, бабо, тя ще порасне пак!“ но и сама не си вярвах. Тогава разбрах, че за фризьор хич не ме бива.

И една синя триколка имах с бели дръжки и едни големи черни гуми. Карах си я из двора с голям кеф. Дядо тогава строеше нещо и аз разбира се точно там ще карам, в разкопаното, там дето цимент се бърка. Моята предвидлива баба „Не карай там, Миме, ще паднеш!“ ми казваше, аз обаче си знам „Няма, бабо, няма!“ Е, няма, ама има! Хахаха, така паднах и си наожулих къде що голо имаше по мен… Колената, ръцете, носа, челото… Кръв капе от мен, баба реве и нарежда „Олелеле, какво направихме сега, баща ти ще ме убие, олелеле! Аз какво ти казах, че ще паднеш, ти защо не ме послуша!“ И такива бабешки работи. А, тате не я уби разбира се, само каза „Ами да не е карала там!“ и така приключихме случката.

Къщата ни имаше два етажа. На първия етаж живеехме, а втория го ползваха повече като склад. На него само мъжете се качваха и то по една дървена сълба, огромна и скърцаща облегната на терасата пред вратата, много страшна ми беше и не ми даваха да се качвам горе. Такива безценни съкровища за тършуване си представях, че има вътре… Ех, как само си мечтаех да надзърна само в един от шкафовете, които успявах да зърна през отворената врата, гледайки с надежда отдолу… Дядо имаше толкова много готини зелени дървени ракли пълни с кой знае какво… Две стаи пълни все с интересности!
Е, така и не ми се отдаде възможност да разгледам, но миналата година отидох там, качих се, обаче тъй като къщата е празна от години, не можах да задоволя любопитството си. Може би така е по-добре и да остане, мистично.

На това място прекарах толкова много щастливи лета, топли, красиви дни. Дни сред природата и волността, дни на чист въздух и детско въображение, дни с топло мляко и бабини приказки. Дни с току що родени пиленца и козлета, дни на игри безкрайни и на скрити тайни :)

Толкова ми липсва това време и това място. Казват, че нищо не лекува носталгията и че това е най-сладката болка :) Може би е така.

Благодарна съм, че имам тези спомени, истински, живи, вълшебни!

Една снимка от семейния албум от 2010…