Онзи ден бях на разпит на едно мероприятие на група будни младежи Idea challenge . Сега вече с една година по-зрял си мисля да отговоря честно на въпросите ,-) не че тогава съм всявал смут и заблуда, но друго си е от домашната камбанария.

1. Въпрос - Какъв искаше да станеш като пораснеш?!?! - Естествено, че исках да стана Владизнайко. И виждам, че се е получило. Сега сериозно - от малък съм реалист - казаха ми, че космонавти стават хора, дето нямат пломби за да не им изхвръкнат като изпаднат в безтегловност и така убиха Spaceman-a в мен. Много исках да стана музикант или по-точно онзи дето ги командва с вълшебната пръчица. Ех, мама и тати искаха китара, аз барабани и накрая пях в хора. Но пък сега имам пиано и още има шанс. Като поотраснах през далечната 1990 година разбрах, че човек и добре да живее - тегли заем. Е точно тогава реших, че като стана голям, ще съм шефа на компютрите в ДСК и ще имам милиони дискети, всяка от тях със сребърни гащи и златни лепенки за защита от запис! Слава тебе Интернетчо все още удържам фронта и си плащам заема без да работя в банка.

2. Въпрос - Намерил ли си какво наистина те кефи и какво би правил и без пари? - Намерих … жена, дете, роднини и приятели! Ето това ако може по цял ден да правя без пари ще е най-добре! т.е. да си гледам детето, да се базикам с приятелите, да тормозя жената да ми угажда и да ме глезят мама, тати, сестричката и баба.

3. Въпрос - Първа бизнес идея? От малък съм търговец-спекулант. Първата ми забележителна сделка е от детската градина - замених голямо прекрасно прозрачно каучуково топче от Кореком(благодаря на чичо Мишо) за пружина от влакче. Още имало някакви измамници по телефона продавали моята пружина. А те не знаят, че аз я издалаверих защото исках да си направя перпетуум мобиле.

4. Въпрос - Ако утре разбереш, че ти е последния ден ще се занимаваш ли с това, с което се занимаваш в момента ?  Аз съм скаран с подреждането на неща от всякакъв род. Така, че за мен всеки ден е като последен. Но със сигурност ако имам един ден преднина преди края на света (щото щом мен няма да ме има значи нещо катастрофално ще се случи с Вселената и всичко останало) ще го отдам на хората, които обичам и които ме обичат. И без това съм все по-рядко с тях с този трафик в София и обем бачкане.

5. Мислиш ли, че в страната ни има достатъчно позитивни хора, че - да стане +? Има мамка им, но добре са се маскирали и трудно се разпознават на улицата. Всеки, който не е облечен в тъмни дрехи е с положителна нагласа. Или е малко луд. А е възможно и да е много луд. Но по-добре луд от колкото негативист. Поне ще е весело.

6. Какво мислиш за съвременните явления като турските сериали и Big Brother? А чалгата? По принцип съм ОК - ОБАЧЕ искам малка промяна. Първо - по най-гледания турски канал в Република Турция да пускат в Prime Time Сериала “Издръжливите” и съответно неговите сезони - Време разделно, Козият рог, Под Игото и Капитан Петко Войвода. Второ - камерите на BB да ги вкарат в парламента, министерски съвер и президентсвото. Да ги видим отличниците колко папкат, слушкат ли и с кого се гушкат. и Трето, но не по важност - Чалгата - В България има достатъчно пещери - всички пипируди, фараони, спонсори и силиконки да отидат там да си купонясват. Шашките динамит за входа, след като сме напълнили “бърлогата” е от мен. Жал ми е за сталактитите и неритмичното им притреперване, но трябва да жертваме нещо в името на правдата!

7. Как би променил света си? Иска ми се да кажа “чада мои, аз вече съм бита карта, не ме закачайте, вървете си по пътя. оставете старото да си почине.” НО за пръв и последен път ще съм честен. Моя живот се промени преди малко повече от година. И то из основи. С всяко вдишване аз се благодаря, че я има кралицата на моето сърце, че го има смисълът да се боря с цялата простотия заляла галактиката, че имам сили и здраве да откривам и опознавам един нов и крехък свят заедно с една малка госпожица.

Днес обещавам най-тържествено да си нося новите дрехи, да живея здравословно и да се усмихвам всеки път, когато нещо кофти ми се случи! И да обичам, обожавам и прегръщам с ръце, поглед и душа цялото си семейство!

1. Факт, че нямаше кризисен ПР. Грешка е дори в тази форс мажор ситуация да няма адекватна информация от първа ръка. Която на практика е БТК. Дир.бг и останалите колокирани там са просто клиенти. Дали и те трябваше да сложат нещо на сайта си - според мен Да. Най-малкото повечето хора със здрав разум биха помогнали. Но уви. Затъмнение, то ако беше по-различно нямаше да сме в БГ.
2. “Пожарникарите са виновни” - няма такъв филм,  не се прожектира, или поне не когато дейта центъра е бизнес, а не просто забавление. Действията на пожарникарите са следствие. Следствие на вероятно много грешни и неправилни стъпки и действия. Както във миналото, така и в самия ден на събитието. Вярно е, че работа на пожарникарите и техните инспектори е подобно помещение да отговаря на изискванията за пожароизвестяване и пожарогасене и съответните процедури и сценарии. Но в случая с БТК почти съм сигурен, че те си имат вътрешно звено, вътрешни ресурси и правилници какво и как се прави. Още повече това е Телефонна палата, не е Долно Табадъбкево и ако там не са ОК нещата, значи не ми се мисли за другите точки. А дали пожарникарите е трябвало да гасят с пяна, а не с вода - това зависи изцяло от ситуацията и критичността на реакцията. Спекулациите, че разбирате ли ако беше с пяна нямаше да има проблем са просто смехотворни. Всеки строящ каквото и да е съоръжение би трябвало да е чел противопожарните наредби и да е наясно, че там няма дефиниция как се гаси подобно нещо и задължително по нашето законодателство е да има sprinkler-на система за поливане с вода, както и маркучи на всеки етаж с директен достъп до студена вода. Газогасенето с какъвто и да е газ - разрешен(FM200, NAF125 и т.н.) или не(CO2, Argon, Halon) в БГ не се признава. Единствено тези, които си изграждат дейтацентровете го ползват по тяхно усмотрение. Същото важи за пожароизвестяването - как ще го направиш, как ще се наблюдава, дали ще е на зони, с каква чувствителност, дали ще инвестираш във много ранно известяване VESDA - си е решение на дейта център собственика.
3. Има ли бекъп или няма. Това също бил въпроса? Според мен въпроса е много по-сложен, а именно: Има ли бекъп и на какво? Къде седи този бекъп? С каква актуалност е бекъпа? Колко време би отнело възстановяването? Създадени ли са предпоставки и сценарии за реакция по време на криза? Защото дали е пожар, дали е заметресение, дали е пожар в шахтите на БТК на улицата и цялата свързаност е компрометирана, дали е токов удар или спиране на климатизацията, или просто група недоброжелателни лица са решили да сринат сайта - това са все нормални за света в който живеем ситуации. Ако не си подготвен, не си подготвен. Излизаш пред строя и си признаваш. Но споделяш опит и всички други сядат, подпират си главата на гегата и мислят. Ако решат - инвестират в надеждност. Защото инвестицията е в Надеждност, а не в бекъп. Бекъпа е просто един от елементите.

За финал - стискам им палци на дир.бг и другите пострадали в събота да се закрепят и накрая някой да седне и да направи една презентация “Тва е пичове истината, сори, че не помислихме навреме”

Ами на тези въпроси отговор на този етап аз не търся. Като вече врял и кипял в дълбоките води на темата “изграждане на дейта център”, пък било то и в ролята на гледащ по-скоро отстрани, от колкото движещ техническия процес мога да кажа следното:

• Много е скъпо да направиш нещо надеждно
• Много е скъпо независимо къде се намираш по света
• Много е скъпо по отношение на знания, опит и преценка на адекватността на ситуацията и средата
• Много е скъпо, когато отделяш от времето за близките си и влагаш душа и сърце в това което създаваш като съоръжение
• А най-скъпо и трудно е да оперираш и поддържаш едно такова място.

Дали БТК им е дремело за колокацията, поради факта, че продадоха сградите и трябва да мислят за изнасяне, а не поддръжка и реновация. Дали на Дир.бг всичко им е било тип-топ, цепи-лепи-вулканизира, кърти-вози и изчиства и не са имали какъвто и да било или поне частичен архив и бекъп …  времето ще покаже.

За мен обаче е интересно нещо друго, и то от позицията ми на потребител. Дир.бг е един от най-старите (оцелели) портали и може би най-разпознаваемия еденичен сайт в България. Вероятно е home page за десетки, ако не и стотици хиляди редови потребители. Дир.бг обединяваше от майки с проблеми и болки до вицове, блогове, новини и клюки, речници и всякакви загуби-време интернет ресурси.

От 12 часа няма дир.бг т.е. не работи . Новини за това няма никъде!?!? Дори в конкурентните сайтове и портали, които просто получават наготово една брутална по обем аудитория и съответните рекламни договори, но пък трябва да си вземат бележка, че и на тях може някога да им се случи. Да факт е, че има няколко теми в случайни форуми, но дотам само магьосниците се докопват.
Какво е тъжното ли? Че заради небрежност и мислене от вида “на мен никога няма да ми се случи” вероятно на много и различни нива в различни фирми и доставчици, стотици хиляди страници, постове, мнения, истории, новини и т.н. които са част от българската история на интернет вече може би не съществуват. Т.е. нещо написано и удобно за потребителя е вече само в спомените не кеша на Гугъл. И ще трябва да се пише отново. Ще си кажете “този пък тъпак какво се е затъжил за някъв си сайт?” … ами не е “некъф” си сайт - а е един от основните сайтове, който що годе свободно даваха възможност на хората да споделят проблеми и да коментират, като с тези си действия на практика създават това което наричаме Интернет. Защото Интернет не е само връзката на вашия компютър с мрежата или торентите, както София не е България и както няма да се оправим за 800 дни като си седим на трите букви и блеем в телевизора. Истинската стойност на Интернет е в съдържанието и възможността то да бъде достъпно от всички и навсякъде (в демократичния свят поне това трябва да е нормално и лесно) и променяно и допълвано от всеки малък, жълт или просто в неравностойно положение човек. Това ми е тъжно и следствието, че може би на 90% е загубено знание и “матриал”.

Стискам им палци на Дир-аджиите и дано не съм лош пророк и маркучите на пожарникарите са били пълни повече с пяна и балончета с въздух (каквито са ни и политиците), а не с разрушителна като корупцията вода.

п.с. вече има съобщение, че сайта е недостъпен поради технически причини … явно се работи.

Аз съм обикновен средностатистически човечец. Има хиляди като мен, но вероятно ги е страх да излезнат от черупките и да кажат каквото им е на сърцето и в съзнанието. Да създадеш нещо свое, било то и с партньори е сложен и в повечето случаи рискован процес. Но никой не е умрял от провал в подобно начинание. От моята гледна точка, като глава на семейство наистина е важно на края на месеца да са платени заемите, да има пари за нови дрешки на бебокралицата, да има и средства за изненади на половинката от третинката … Взимайки решението да се хвърлим заедно с колегите-съдружници бях наясно, че поемам риск и после ще си нося последствията и отговорността. Но пък бях и уверен, че дори да претърпим крах, това ще доведе до нова промяна и тъй като вече имам някакви знания и възможности вътрешно в себе си вярвам, че ще си намеря работа. То това вътрешно убеждение е задължително за всеки предприемач като предварително условие - да осъзнаеш и повярваш какво можеш, колко струва труда и за колко можеш да го продадеш. От там нататък теглиш една каруцарска на всички спирачни фактори, казваш си евентуално и една мантра, яхваш кармата и директно счакаш в джаза!

Не можах или поне не ми остана време да споделя моето виждане за Старт Ъп-а. Всяко нещо, което вещае промяна на статуквото е крачка встрани, нагоре или надолу. Дали е конституирано юридически първоначално не е от голямо значение. Моят съвет към всички по-млади и по-ентусиазирани фенове е да “тренират” и да “играят” на стартъп навсякъде където могат. Ако работите във фирма - ми излезте от своята позиция и разберете как работи фирмата, от административна, организационна, процесноориентирана, счетоводна и юридическа гледна точка. Ако не ви допуснат - помислете, измислете и изобретете някакъв нов вътрешен проект, който предварително да знаете, че може да срещне одобрение от мениджмънта и прокарвайки го си намерете инструментите да получите максимално обективна информация как работи тази корпоративната машина. Направете го няколко пъти, счупете си главата, издразнете колегите, експериментирайте, вижте къде е границата на вашите възможности и техните нерви и търпимост. Накрая седнете и се погледнете в огледалото. Ако виждате съблезъб тигър, готов за атака на стадото слонове и хипоподили - значи е време да направите крачката, да зарежете маймунския живот и да слезнете от дървото и поемете по своя път в джунглата. Ако сте късметлии и сте уцелили нишово континента - вие ще сте единствения хищник. Горко им на бозайниците дето цицорят на готово, но пък няма да сте за завиждане в усилията си да намерите вашата половинка.

Днес видях много млади и надъхани образи и дами. И на лекторите и на посетителите мога единствено да кажа - браво, че сте отделили от времето и почивката си за да бъдете различни и докоснете бъдещето. Стана въпрос за филми и бях попитан от къде черпя вдъхновение и как се зареждам с положителна енергия. Ами не е тайна, а и е много просто - гледам тъжни филми, смея се, плача и преживявам. На всеки млад “гмуркач” на дълги разстояния ще препоръчам моят фаворит за житейско-драматична история The Pursuit of Happyness.

През тези два дни беше засегната и темата за социалната отговорност и мястото на всеки от нас в обществото. Аз имам моите си разбирания, с времето и особено след едно определено събитие те се промениха. Ще бъда кратък - няма такъв филм - който има нужда да ме потърси, аз ще му дам пари да си купи каквото му е нужно. Това не е отговорност, това е егоизъм. Ако желаете във вашия дом или офис да дойде директор на институция или родител в неистова нужда и да ви моли и проси пари - сгрешили сте галактиката. Тези хора също са човешки същества и в повечето пъти плащат за чужди грешки. Не им отнемайте и малко останалата искрица надежда, бъдете вие активните и се интересувайте, търсете. Ще намерите.

Забелязах, че младежите и девойките (аз определено се чувствам вече дърт) много ги влече идейното творчество. От моята позиция на търговец ги призовах да мислят задължително в оперативен план - как ще го продават. Какви са драйверите за да накарат крайните клиенти да имат нужда и потребност. Психологически ли ще е момента, измама ли ще има, търговец-магьосник ще привлекат. Както споделих идеи много, но да построиш организация за реализирането им и продажбата на продукта/услуга/патент и т.н. е най-сериозното предизвикателство. Пък ако ще фирмата да е от двама или трима души.

Нещо също много ВАЖНО!!! Мечтайте, но и отделяйте време за мислене. Най-важния въпрос който и аз всеки ден си предъвквам в задръстванията е “какъв ще бъде светът тук или в чужбина след 5-7 години?” Ако искате да сте по-конкретни замислете се върху сферата, където вие сте силни. Например банички, интернет съдържание или обувки, както РокаКока. Ще има ли обувки, ще са необходими ли? Защо баничките да не са в тубички? На къде отива интернет и възможностите за взаимна работа и използването на браузъра като операционна система? Ако днес можете например да си представите устройството, което ще обедини всичко във вашия дом и ще ви контролира от температурата на дъската на тоалетната чиния до поръчките на храни и напитки в хладилника и свалянето на новият филм от поредицата за Билбо Бегинс и хобитите, то вие ще можете да си позволите лукса още днес да инвестирате време и усилия в разработването на подобна идея. И моля ви, не правете редовната грешка - когато създавате организационния модел и процесите, правете го с възможността за ръст в мащаб, скалируемост на национално и интернационално ниво, и при по-смели възгледи - продажба на милиардна корпорация. Вие, както и вашата идея ще сте толкова големи, колкото са и вашите мечти.

Винаги захващайте и довършвайте нещата. (казах точка) Не оставяйте нищо да виси в пространството - ще ви дрънне по главата точно тогава, когато най-малко искате и сте подготвени.

И накрая отново малко мисъл за приспиване. Днес сте волни птички, реещи се в океана от възможности, знаци, реалност и неизвестни. Утре ще ви връхлети урагана с нежно име Любов, ще прерастне в семейство, а оттам ви пожелавам бързо увеличаване на неговата бройка. Това е нов проект. За всеки човек. Никой не се е родил научен родител, което важи и за предприемачите. Но точно тогава ще предстои най-важния тест в живота ви - да сложите едната си ръка на сърцето, а с другата да хванете бебешката ръчичка и да претеглите личните емоции и чувства спрямо желанието за професионална реализация. Може да се намери баланс, но трябва да сте силни, обичта ви да е искрена и скритата его-лакомия ще погине в пепелта.

Лека нощ, успешна седмица и Just Do It!

UP - страхотен филм, човешка история

Love Story - заслужава си гледането

La vita e bella или Life’s beautiful

City of Angels

Team Hoyt - I can only imagine

WIngs of Desire

What dreams may come

Pursuit of happyness

Neverending story

E.T.

Singing in the rain

Love actually

Jerry Maguire

Brazil

Shawshank redemption

Once upon a time in America

A Bronx tale

Meet Joe Black

March of the penguins

Pay it forward

инджой ,-)

За тази една година обаче открих и много неподозирани и концептуални неща за човешкото същество и неговите извънземни възможности. Не, спокойно, все още не знам как да преместя Слънчевата система 100 километра на ляво, но пък съм 100% сигурен, че България няма начин да се отмести наникъде!

Тази последна година беше строго подчинена на крайностите. Както се казва “Европейски съюз - от Ванкувър до Владивосток. От финансово-спестовна гледна точка мога да се похваля с абсолютен провал. Надявам се нито един кредитен инспектор не чете този постинг. Спокойно ще си плащам вноските по кредите, ама вашта ма*ка престанете да вдигате лихвите и подгонете измамниците, които не ви връщат кредитите и построиха бетонови чудовища. Защото ако ми падне пердето за една седмица ще организирам 100 души и с 1000 лева и малко повече желание ще срутя цялата финансова система на страната. Ако си мислите, че е много трудно - жестоко се лъжете! Та за 12 години това ми е най-куцата година. Обаче пък вече съм железен - въобще не ми дреме от нищо и току виж съм заслабнал от ядене на зеленчуци и плодове ,-)  И като стъпвал неколкократно здраво на дъното, знам, че има измъкване, и трябва да се планира правилно - бебешките неща първо, след това простотии.

Та по темата за бебето … преди март 2009-та не е като да съм седял завързан и да не съм видял свят и приключения. Но не съм си и помислял, че едно толкова малко нещо може така да промени изцяло и завинаги живота на човек. Както казах вече нищо и никой не е с приоритет пред Бебе Бети. Всичко е във фаза на преосмисляне и рестартиране - от мечтите през погледа към околния свят. И същото важи за жената-съпругата-майка. В моята вселена вече греят две Слънца и аз съм като кометоюпитерианец летящ и обгрижващ навсякъде. Два часа сън били малко, много ревяли децата, скъп бил живота, държавата била зле, американците били в криза, китайците открили свинското - абе що не вземат всички да се гръмнат. За мен няма нищо по-прекрасно и докосващо сърцето ми от всеки момент до детето - от усмивката сутрин, до апчихването следобед и кикота вечер. Именно тези моменти, които са си една непрекъсната линия, ме правят жив и ми дават сила да продължа да се хвърлям напред с главата без да мисля. Децата са толкова невинни и очарователни, чак се замислям наистина ли са огледало на нас, родителите. И как успяват за секунда да различат добро и лошо, нежелание от любов, докосване от задължение.

Та така … правете деца, обичайте се и никога не забравяйте, че сме едни малки точици на една миниатюрна планетка, в един от забутаните ъгълчета на Млечния път, и в купом се отдалечаваме без опция за връщане към центъра на Вселената. Аз намерих пътя на вечното щастие, което нито се купува, нито трябва да го заслужиш, а просто се случва на тези, които мечтаят и не се страхуват от неизвестното.  А за спомен от Сиско оставям Baba O’Riley на The Who и Welcome!

p.s. а за всичко останало - няма време! Бебчо не може да чака ,-) Който ползвал Владизнайко, ползвал! Ще се видим в Рая … при дяволчета!

Айде аз отивам да впрегна катъра и да сложа прицепа. До скоро и умната!

Имам чувството, че всичко се върти около темата “Няма за кого да гласувам, значи няма да гласувам”. Ще се опитам да поразсъждавам на глас и да поспоря със себе си. За никого не е тайна, че понятието партия в последните години е изгубило характеристиката си “Идентичност”. Всички са маскари, всички са един дол дренки и на края на всеки парламентарен ден заедно леви, десни, центристи и други обикновенни идиоти сядат на обща софра да хапнат и пийнат. Менкат се имена на партии, менкат се депутати, абе всичко е менте и се менка. И то поради една единствена причина - политик става този, които за абсолютно нищо друго не става (дори за журналист, брокер на недвижими имоти или водещ в БНТ) и едничката му цел и мечта в мизерния му животец е да открадне максимум кинтаж и да свърши минимум работа.

Бачкал съм вътре в държавната администрация, а и държавата ми е била и клиент. Имам известен поглед от най-ниските до най-високите нива. Промяната, за да се случи въобще, трябва да започне от горе. Вярно е, че трябва да продължи надолу, но задължително се започва от главата на ламята. Не може този който трябва да дава пример на всички държавни служители да е най-голямото леке, смешник и непрокопсаник. Прякорите сами говорят за личнистите - Дългия инкасатор, Мики Маус, Малкия Мук, Педя човек, лякът подкупа, Джуджето дето влиза право в хладилника, Пикаещия във фонтана, Горския, Седенката, Запалката, Ебете Мен и т.н.

Да отидеш да гласуваш е единственото право, което е получил данъкоплатеца по отношение на избора на управляващите. Всички химери, че с референдум, граждански организации, омбудсман и т.н. инструменти може да се постигне нещо в момента са научна фантастична комедия. Единствено избирателите на ДПС могат да променят нещо, както напоследък бяхме всички ние осведомени, и то ако имат пряк път към лидера, който ако бъде потъркан по джобчето правилно и мотивирано, може да дърпа конците.

С какво избора за кого да гласуваш се различава с решенията, които взимаме ежедневно и дори ежеминутно? Всяко придвижване с автомобил изисква стотици решения, повечето животозастрашаващи и задръстващо времеемки. Решенията за избор на хранителни продукти също могат да доведат до трайни стомашно-чревни недуразумения и ексцесии. Дори решението от коя страна на тротоара да се движим е високо-рисково и изисква преценка и голяма доза късмет. В същото време всяко от тези решения засяга само нас и в общия случай не променя с нищо общата система. Тази система от която всички сме недоволни и се оплакваме. Гласуването е акт на изразяване на свободата и желанието за промяна, или иначе казано несъгласието с текущото състояние на нещата. Негласуването единствено означава, че ви харесва всичко, което е функция на държавата около вас, и сте влюбени в управляващите министри, замовете им, главните секретари и така до най-очукания чиновник барабар с депутатите. А да си вдигнеш дупето и да гласуваш е толкова по-просто. Ако не знаеш къде - http://www.grao.bg/elections/.

За кого? Нямало никой свестен? И аз ще попитам на свой ред - колко предизборни програми сте прочели? В кои сфери сте се задълбочили? Колко въпроса относно тези програмни обещания сте задали на кандидатите на съответната партия? Толкова ли е трудно да се прати мейл? Толкова ли е трудно да отидете в кварталната градинка, когато агитира политическа сила и да задатете въпросите си, пък били те и затапващи и заядливи?!?!? Аз се вълнувам от информационни технологии и здравеопазване - седнал съм и съм прочел. Задал съм въпросите и съм получил отговори. Видял съм хората и съм си изградил мнение. И ще гласувам освен защото трябва, и защото съм съпричастен и защото после ще побъркам депутата (ако спечели) и ще мога да му размажа едно яйце на кратуната, ако съм разочарован и излъган. Хем той ще ме запомни, хем други дето бленуват за дупетатство ще се замислят дали и те да обещават и забравят.

Странното е, че българина е доста последователно същество, когато говорим за лоши практики и случки. Отива на лекар “ще те режем, дай пари” без да провери и поиска повече информация - ляга под ножа и кешира предварително, а после здравеопазването е криво. Спира го полицай - “какво правим с тези промили” -> “черпиме се”, после пътищата и пияниците са виновни за жертвите. Куцо е образованието, няма и една 6-ца на изпита по математика след 7-ми клас => учителите са виновни. Ама децата, че от 5 клас пият и пушат и родителите не им дреме къде са - не е важно. Факт, че държавата не може да е виновна за всичко, но щом са създадени регулации, правила и наказания - държавата трябва да създаде условия да се спазват и да са неотменими, задължителни за всички и общоизвестни. И за да има воля държавата да го прави трябват политици с топки и желание поне малко работа да свършат. Ясно, че ще краднат, ясно, че ще се облажат - но ако след 4 години имаме магистрали до Бургас, Солун, Варна и Свиленград - нека си почиват на яхтите - ще са спасили хиляди убити от катастрофите! Ако имаме 100 болници, но линейката, хеликоптера или самолета ме карат до 1 час от обаждането и помощта е адекватна по европейските стандарти - нека ходят на почивка в Хаваи.

Айде със здраве и помнете “Който гласува ПИЧЕЛИ, който не гласува - ДУХА СУПАТА!”

Disclaimer: Моля лица под 62 за жените и 65 години за мъжете да не гледат видеото - опасно е за налягането в ушите и захарта в супата!

A за непросветените и недочуващи ето превод на тази изпълнена с чувства молба от вечно младата Емилия към вдетеняващия се Сергей:

“О, чада мои, чуйте ся ко ша ви обясни леля за социалната политика!

Оооо Шефе (т.е. Сергей) шо неми купиш Мерцедес-БеСеБенц?

Всичките ми приятели карат Поршета, трябва да съм в модата!

Бачкам кат вол цял живот, за теб и партията, лев под масата не съм помирисвала!

Оооо Шефе пак шта питам Шо неми купиш Бенц ама АМГ да е?

……………………

Ооо, Шефе шефе шо не ми купиш и цветно телевизорче?!?!

Да те гледам по Канала какъв си убавец!

Чакам доставка всеки ден до 15:00 часа.

Айде шефе - бегай за телевизора, че не остана от излишъка!

………………………………………………………………………………….

Ооо, Шефе що не вземем с теб да се вземем довечера?

Ко ше ни каже оназ Елена Йо - нека да си гони пиратите и бомбите!

Нека правим любов, а не война!

На задната седалка на този Мерцедес-Бенц, обещавам, ще имаш гадже без пола!

Щот си социалист!”

п.с. между другото доста е интересен феномена при изписване на името на Емилия Масларова в google.bg search-а - самият Гугъл е в час и предлага фрази - Емилия Масларова Куба, Емилия Масларова Майбах, Емилия Масларова Бентли … нито дума за грижи, помощи още по-малко труд!

В последствие разбрах защо напоследък Емилия се е скрила от камерите - стажува в системата на Китайската комунистическа партия и е изпратена под прикритие в САЩ където провежда социологическо проучване на тема “Късане на нервите на социално-слабите в условията на икономическа криза!” Както виждате усвоила е основните думи - “И сегаааа (шъ ви мамата)”

За пръви път гласувах 1994-та - отидох да видя какво е и ме почерпиха с бонбон - абсолютно не помня за кой пуснах бюлетина, но ще помня бонбониерата цял живот! След това гласувах в казармата - 1996 и 1997, което си бяха две отпуски. Пак не си спомням за кого гласувах, но помня, че и двата пъти бях до сутринта по дискотеки.

Обаче вече остарях. А като се огледам, по моите критерии нищо съществено не се промени. Аз съм по-плешив, но по-слаб, имам семейство и 4 заема. Майка ми, баща ми и сестра ми и те имат заеми, отново съм в квартала където съм роден. Аз вътрешно си викам “за момента се справям” и съм доволен, ама дали наистина е така? Това ли си мечтаех преди 20 години, докато раздавах листовки на Екогластност в училище и лепяхме плакати с баща ми? Докато продавахме елхички в саксии и помагах в изготвянето на екологично заснемане на район Дружба? Той човека (тати), тогава още с брада, неформален, бързо ги видя какви са измамници, мошеници, а най-хитрите и агенти-доносници се оказаха … и на 6-тия месец вече беше безпартиен, без работа и на нож с по-възрастните ни роднини.

Политиката е кофти работа … повече мръсна и пропита с интриги от колкото приятна и изпълнена с положителни емоции. Обаче в съвремието ни без нея няма как да живеем. Всеки, който си мисли, че всичко може сам да направи, че нищо от никого не му е нужно, че държавата няма допирни точки с него, и най-добре да не му пречи е в голяма грешка. Колкото и пари да взимате, каквато и кола да карате, където и да сте си направили дом-крепост, с автономно водоснабдяване, резервирани комуникации и електрозахранване и храна за 50 години напред - няма измъкване. Е ако сте монах и генерално сте изперкал и чакате пришествие - ОК! Но във всички останали случаи сте индиректно засегнати и скапаната държава е от силната позиция. Тя “произвежда” здравеопазването, тя “произвежда” инфраструктурата, тя е майка, мащеха, баща и лелично на всичко около нас. И ако си мислите, че с пари можете да си купите здраве и доктори -не сте в час. Поради липса на всякакъв контрол дори тази хуманна сфера е пропита от корупция и за съжаление факта, че ще платите 50 лева за преглед на един доктор на ръка, не го прави по-добър от този за 2 лева, 50 000 лева за операция няма да ви гарантират нищо повече от 1000 лева за същата операция. Тъжното е, че вие и да се оправите по някакъв начин, отивайки в градинката с детето ще седнете на пейката да му дадете вода и няма как да знаете, че предната нощ тук са се боцкали наркомани, спял е бездомник или клошар. Което по своему е част от пазарната икономика и според икономистите е “нормално”, но болестите, които вие и детето ви можете да прихванете не са нормални за 21-ви век.

Последните години забелязвам една странна тенденция - гласува се НЕ ЗА нещо и някого, а СРЕЩУ нещо и някого. Хората толкова им е писнало, че са озверяли извън предела на всякаква логика и дори вътрешно, чисто по нашенски се кефят - Не е важно аз да съм добре, а съседа да е зле! Хора опомнете се, хора помогнете на тези около вас да се опомнят!!!

В живота на човек се случвали много неща?!?!? Онзи ден си подреждах стаята и в една кутия от обувки реших да си събера нещата, които са ми скъпи (Административно-документните неща държа в папка в кутия в трезор). Ми какво да ви кажа - раждане, детска градина, училище, след 7-ми клас кандидатстване, казарма, университет, първа, втора, трета, четвърта работа, брак, катастрофи, ипотека, дете, а в скоро бъдеще - пак работа, пенсиониране, пак работа, Game over/Конець/Happy end! И какво стана - толкова ли са малко най-важните неща и събития в живота? И колко от тях са били под мой контрол? Половината? И кво излезе - за 33 години живот съм успял три пъти да определя бъдещето си - 7 клас, казармата (сам си избрах да отида и прекъснах висшето), четвъртата работа. Или поне за толкова съм имал топки и ми е стискало. И ако си мислите, че за всяко от тези основополагащи решения съм мислил повече от 1 час докато ги взема … а са ме променили завинаги и тепърва се надявам да ставам по-смел!

А какво са изборите? Защо трябва да се гласува?

Ето го моят прост отговор (днес аз съм Дядо Владкомраз)- За да има за всеки по нещо!

Ако мразите всичко, писнало ви е, дразни ви всичко, разярени сте защото не виждате справедливост и правораздаване - точно вие трябва най-ясно да знаете защо трябва да се гласува! Защото сте си задали всички онези неудобни въпроси, които витаят във въздуха около нас, а именно:

• кога ще осъдят някой за убийство след катастрофа и шофиране при употреба на алкохол?
• защо на пенсионерите все им вдигат пенсиите, а все не им стигат парите?
• докога ще плащаме най-скъпите, но некачествени утилити услуги?
• докога ще търпим лекарските зулуми?
• колко още полицая трябва да хрантутя докато предотвратят или разкрият престъпление?
• докога всеки с мерцедес ще е и инвалид и безработен и няма да плаща данъци?
• докога ще бетонират природата и ще замърсяват каквото им попадне?
• защо все аз съм зле, след като премиера твърди, че съм много добре?
• докога родители ще погребват децата си, пенсионери ще искат да сложат край на живота си за да не тежат на децата си?
• докога ще търпя да си развяват коня бейове, гейчовци и саксовци?
• докога само ще се крадне, без един пирон да се забие?
• докога няма да видя къде отива и един лев от платените ми данъци, осигуровки и акцизи?

Отговора е прост - и в най-далечната, дълбока, тъмна и забравена от Бог пещера в момента в който запалите дори една единствена свещичка - тъмнината се разсейва, пламъка вдъхва живот и топлина. Една единствена светлинка може да освети и промени много, както вашият глас в урната може да обърне всеки замисъл на всяка коалиция. И промяната ще е за вас, за детето ви, за вашето семейно бъдеще, защото знете, че има накъде да се наакаме или пък да се развием, защото обичате близките си и не искте да ги загубите, защото 18 човешки живота не струват една условна присъда, защото за 9 години не може да не може да се осъдят убийци(делото Векилски), защото взимането на пари от полицай води до катастрофи и пияни изроди, защото боклуците първо ги правим ние и после друг идва да ги събере, защото трябва да има промяна. Защото поне това ми е останало - свободата да избирам, пък било то и в тъмната стаичка, защото текущата политическа класа е нагла, надута, защото си повярваха, защото лъжат и мажат безогледно, защото нямам време да чакам Господ да не забрави, но забави наказанието. И защото искам да се усмихна като видя учудването им след изборите как са си направили сметката, но без кръчмаря, който днес съм бил аз - задръстения гласоподавател!

Промяна - Как ли? Започнете от най-близките ви хора - съпруг/съпруга, майка/баща, дете - отделете 5 минути и им кажете какво ви е на сърцето и защо искате то да се промени. Попитайте ги с какво управляващите до тук са им помогнали в ежедневните проблеми и драми. Повече пари са получили и им стигат и могат повече неща от преди 10 години да си купят? По-здрави и усмихнати се чувстват? По-щастливи, замечтани и сигурни са в бъдещето? Аз не мога да повярвам, че баба ви и дядо ви обичат повече Р.Овч, Таня Дончева или Мони Сакса от вас - техните деца и внуци. Поговорете с тях, ако не успеете да ги убедите да гласуват  за нещо различно от БСП/ДПС/НДСВ/АТАКА просто гу убедете да не гласуват! Отделно се огледайте около вас. Приятелите ви който не гласуват трябва да са в съотношение 7 от 10 - т.е. на десет души 7 не гласуват!!! Напънете се и ако трябва се скарайте с тях, но поне 1 на 10 убедете! Накарайте ги да се замислят и да се почувстват виновни, че неупражнявайки правото си на гласуване, губят свободата след това да се оплакват и мрънкат. Дай за да получиш! Гласувай за да можеш после да отидеш с чиста съвест да напсуваш твоя избран кандидат за несвършена работа, мързел или корупция! Има време - цяяяла седмицааааааааа!

Реалността е, че аз тук си пиша, вие си четете, но текущата управляваща върхушка управлява системата по начин по който да затиска обикновения човечец, опитва се да смачка всички нас, толкова силно и толкова надолу, че да не можем да надигнем поглед и погледнем трезво отстрани и отгоре. Текущата система, тази дето се “кефи” на факта, че хората са обсебени от просташката и негативна информация която ни залива от  вестници, телевизия, радио, улици, ефир.  Хора зариснати от ежедневните борби да оцелеят, да купят храна, да платят вечно намалените от “регулатора”, но увеличаващи се от монополиста сметки, да се преборят с администрация и всякаква друга държавна сволоч, сякаш е изпълзяла от пъкъла на генерална репетиция за апокалипсиса. Няма вече мечти, няма вече култура, няма вече истински приятели, няма време, има само жизнь. Но тук е нашата роля, моята, твоята, вашата - с техния ковчег по тяхната глава. С тяхната помия в тяхната мелница-вентилатор. Да сбъднем страховете им и да ги заврем там където слънце не огрява! Защото НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА МИ НАРЕЖДА НА МЕН, КОЙТО СЪМ РОДЕН И ОТРАСЪЛ ТУК, ЧЕ “АКО НЕ ВИ ХАРЕСВА ДПС И ДОГАН, ДУХАЙТЕ СУПАТА И СЕ ИЗНАСЯЙТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ!!!”. Аз ще си реша кога ще си тръгна, дали изобщо ще си тръгна и какъв точно взривателен “инструмент” ще използвам по техен адрес! Да аз нямам пари да платя на 300 000 души да гласуват за мен, но имам свободата да мисля, пиша, разсъждавам и изразявам мнението и чувствата си. Нещо, което за жалост електората на ДПС и БСП още не могат да правят. Но те не са виновни - те живеят в един друг свят и моята цел не е те да се променят - това си е техен грях. Аз искам свободните и разумни хора да се напънат. За 30 минути на 4 години. Ако по лична карта сте по-далече от 30 минути - сега е момента да си отидете за събото-неделята и да се видите и спретнете сбирка на старите съученици (току виж и те гласували). Да струва пари транспорта, но винаги има начин да е по-евтино, стига да имате желание.

Успех и помислете! Поне мисленето още е безплатно! Вашият глас няма да убие ДПС/БСП/НДСВ, но ще роди нещо ново и различно, вярвам, че ще е по-добро!

п.с. щях да забравя - седнете и помислете, имате ли приятел, съсед, близък, който иска, но не може сам да отиде до секцията за гласуване. Дали ще е в инвалидна количка или с патерици няма значение - вие можете да му помогнете да се придвижи. Важното е да иска да гласува. Защото и той е човек, нищо, че не го срещаме сред природата и по улиците. Отново системата се е постарала да го “затвори” на топло и много много да не се показва и разваля идилията на богопомазаните дупетати!