Стефан Василев - личен блог

Политическа революция

noreply@blogger.com (vassilev12) — Thu, 05 Jun 2025 07:05:00 +0000

Изображение: https://admiralmarkets.com/

Чудя се, как не се намери един политик да каже на народа, че с въвеждане на ЕВРО-то, практически цените ще паднат, а няма да се качват. Не вярвам някой търговец да направи от етикетна цена 20.00 лв нова цена 10,22 ЕВРО. Тя ще стане 10 евро.
Сега, търговците ще започнат да правят кампании: "НАМАЛЯВАМЕ ЦЕНИТЕ!!!", само и само да привлекат повече клиенти.

Ами политиците къде са? За тези месеци трябваше с такива маркетингови средства, да привлекат хора да подкрепят еврото, а не да говорят, как ще се икономисат стотинки от превалутирането.
Българският народ, в мнозинството си е "служител", който не "печели пари", ами "получава заплата". Тези хора гледат на парите не като капитал, ами като консуматив. Гориво за захранване на семейния бюджет. Всяка спестена стотинка е +в актива на семейството, с който може да се купи нещо друго. Затова, повечето хора лесно се влияят от гръмки промоции и намаления и взимат емоционално решение за покупка, вместо да направят проучване за реалната цена на същите продукти от алтернативен източник. (Моля, да няма засегнати на чест, това е нормален психологически подход за продажби).

Икономически активните граждани, обаче, са малцинство. Те, по правило са по-образовани, имат повече източници на информация и взимат решения за покупка на база "пределните ползи" от придобивката. Така се купуват както офис консумативи, така и автомобили. Затова, на тях рекламите по-трудно минават и съответно по-трудно им се "продават" каквито и да било политики.

Работата на политиците е да привличат масите, защото все пак демокрацията изисква масовост на изборите.

Десните политици, би трябвало да работят за увеличаване на икономическата активност на хората, по-малка зависимост от държавата, повишаване на образоваността и смисленост при взимане на решенията.

Левите политици пък привличат "клиентела", чрез раздаване на обещания за по-лесен живот, повече придобивки срещу по-малко положен труд, повече права на гражданите, замаскиращи повечето зависимости от държавата.

Онези по средата на политическия спектър, обират електората, който няма особена политическа ориентация и очаква нещата да се случват, защото някой друг ги случва. Затова, напоследък Лявото и Дясното правят коалиции, които се позиционират Център-ляво или Център-дясно, за да увлекат по-голяма част от неориентираните под намената си.

В посткомунистическа България, дори и 30 години по-късно, българите са предимно ляво ориентирани. Те още помнят или им е разказвано за безплатните услуги от Соц-а, осигурената работа и заплата, ниските цени на всичко, простия и скромен начин на живот. Вменено им е, че не е нужно много да се трудиш, за да имаш всичко, пък дори и лесно може да се сдобиеш с нещо, без да си го заслужил с труд. Затова и производителността на труда ни не е от най-високите, сравнено с когото и да било.
Предполагам, това не е просто заради 45 години комунизъм, ами има и нещо балканско, което работи във вените на хората.

При такива условия на политическата сцена, нашите професионални (вече) политици от десния спектър, трябва да си изграждат стратегии за подход към "пазара" по по-прагматичен начин, за да имат успеваемост в резултатите. Знам, че не казвам нещо ново за онези, които се занимават с политика, и знам че тези неща не трябва да се говорят публично, защото най-малкото суровата истина отвръща погледи, но на мен ми писна от застоя на българското общество и смятам, че е дошло време за политическа революция.

Българския народ трябва да бъде политически образован, най-сетне! И икономически, но първо политически!!!
Неведението се управлява лесно, но това само води до издигане на малограмотни пишман политици, които лесно обират доверието на масите с маркетингови трикове и промоции. Да, трудно е, непопулярно е, отблъскващо масите е, но с подходящи средства на "отваряне на очите", хората ще прозрат истинските си интереси в дългосрочен план.

И време е, някой трябва да поеме юздите на това!!!

Референдум ли?

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sat, 10 May 2025 13:54:00 +0000

Референдумът е инструмент, с който в България, квази политици могат да прокарват налудничави "идеи", спуснати от външни, предимно руски сили. Чрез референдуми се използва лесно манипулируемата част от обществото, които за съжаление са мнозинство, като се поставят популистки въпроси, които много лесно сами насочват към желания отговор.

Илюстрация: Right2vote.in

В предишен мой текст по темата "За референдум или Против", от преди 13 години, явно съм бил превъзбуден от първата възможност след падането на комунизма, свободно да упражняваме директно волята си по обществено значими въпроси, патетично зовях за гражданска активност. Темата на референдума тогава, бе против интересите на страната ни и точно преди изборите, ясно обосновах избора си като призовавах хората за разум в решението, но веднага след провеждането им признах, че референдуми в България не трябва да се провеждат.

Използването на Допитване до народа, по въпроси, за които той не може да вземе смислено решение, а само емоционално такова, е обратното на демокрацията, според която, народът избира свои представители, достатъчно компетентни да водят политики и да поемат отговорност за действията си, за които следят както контролните органи, така и опозиционните партии. Но най-вече, политиците носят отговорност пред избирателите си.

С референдумите, отговорността за взетите решения се прехвърля на масите, които не могат да носят персонална отговорност.

Затова, референдумите в България са нездравословни за устойчивото развитие на страната ни и единствения логичен начини за противопоставяне на този инструмент за прокарване на вредни за страната ни политики е прилагане на кампании да не се участва изобщо в такъв вид допитвания.

За онези, които ще повдигнат въпроса „А как гласуват в Швейцария, и те ли са невежи и манипулатируеми“, ще кажа: Демокрацията в Швейцария работи от близо 700 години и гражданите на страната са откърмени с отговорността да взимат решения с грижа за обществото си, а не за личните си интереси. В същото време, обществото е добре имунизирано от навлизане на чужди и вредни елементи, които могат на нарушат тази добре смазана система. Същото се отнася и за други страни, в които правото на избор на гражданите върви със пряката отговорност от решенията им, като например: последствията от BREXIT във Великобритания и Тръмпанизма в САЩ.

За тези два феномена, както и за разпространението на радикализма и маргинализацията на обществата в Европа, историята ще докаже един ден, че всички те са продуцирани не от къде да е, ами от „добрия“, стар Комунизъм, низгвегнат от Европа, но добре окопал се в Русия.

Затова, мили приятели и отговорни български граждани, когато става въпрос за „пряко допитване до народа“, попитайте се #КОЙ има интерес от поставените въпроси и доколко те са в полза на развитието Ви или напротив.

Корумпираният ни морал, който уби Сияна

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sat, 12 Apr 2025 20:19:00 +0000

Корупцията убива!

Но тя е във всеки от нас.

Да, всички ние, сме израснали с онази поквара, която тегне над обществото ни и която, макар привидно ни помага да заобиколим трудностите, всъщност копае гроба ни като гражданско общество.
От поколения, българите, а навярно и повечето балканци, сме свикнали да постигаме малките си успехи с помощта на някого. Но не просто да разчитаме на другарска помощ, съчувствие или емпатия, които в някои антиутопични романи вече се представят като неприемливи в бъдещето ценности. Не!
Хората в тази част на Европа се придвижваме напред в живота, като разчитаме първо на връзкарство, а после на собствени усилия. Търсим връзки за детската градина, за по-хубавото училище, за уреждане на работа... По целия си житейски път, ние заобикаляме правилата и търсим някой да ни помогне за това. И той помага, пък после ние ще почерпим. И го правим. И така, поколения наред.
С това мислене, ние загърбваме не само правилата, но и законите, а целият ни морал е компромисен, компрометиран, корумпиран…

Използвам "наше" лице тук е, защото всички ние сме така изтъкани или най-малкото сме отговорни за това, че го толерираме. Повечето сред нас, приемат корупцията като нещо, което колкото и да е лошо, колкото и да ни ограбва, знаем че някой ден, може да ни е от полза. Все пак, деца храним, изучаваме, отговаряме за тях. И дори да убием някого на пътя, роднините ще търсят начини да ни отърват от затвора, независимо от законите, независимо от правилата, та нали и прокурорите семейства хранят…

Как да се противопоставиш на това? Не може!

Трябва ни външна сила, която не търпи връзкарство, за да предаде идеалите си за едно по-добро общество, свободно от корупция. Много тук ще кажат: „Да не мислиш, че там (в Европата) няма корупция, та те там са я измислили!“ И така те оправдават всички щуротии, които правят, вярвайки че все някак ще им се размине, ако не дай си Боже, нещо сбъркат, натискайки педала на газта. Затова и външната сила тук няма да проработи. Но имаме и един добър пример. За целите на валутната стабилност една такава външна сила ни свърши работа и Валутният борд беше наложен като спасителен инструмент, в критичен момент, от който един мъдър човек ни извади от най-дълбокото дъно, в цялата ни история. Ако имаше чалъм с подобни бордове да ни беше наложен контрол и над съдебната власт, над европейските средства, които „усвояваме“, над здравната каса, в която изтичат много повече пари, отколкото внасяме с данъците си! Ако можеше да ни бъде обновен морала, който сега е тъй корумпиран от собствената ни слабост, да търсим по-лесното и по-мекото за живота си, и по-лекото и по-безотговорното в работата си.

Но не, не сме паднали дотам, че да дадем на някой друг да ни контролира и да ни пречи да си въртим тънките сметки, както ни е угодно.

Нашето общество е самоопазващо покварата си и само да ни бръкнат в тази свобода, ще сме на площада да я браним.

Докато не дойдѐ време, да почнем да се избиваме помежду си. И ние се избиваме. Както по пътищата, така и в съдебната зала, където опечалените близки на загиналите, умират втори път, когато стават свидетели на минимални или условни присъди за убийците на техните безвъзвратно загубени любими. И така с години.

Но животът е в постоянен растеж и въпреки че хората умират, поколенията се редуват, обществото се развива. И дори в най-закостенялото общество, идва момент, в който чашата прелива с неудържима ярост, която се разлива по площадите, в търсене на справедливост.

Трагедията със Сияна, която възпламени българското общество е именно такъв момент в нашето развитие, който надявам се да възвиси у хората стремежа към справедливост и да въздигне правото на законите над кривото на връзкарите. Защото онези, които уреждат децата си в детската градина по "втория начин", са отговорни за онези, които се движат по пътя с чувство за безнаказаност.

Поднасям моите най-искрени съболезнования към близките на Сияна и всички загубили любим човек от "Войната по пътищата", която е пряко следствие от корупцията и с която ние всички се самоубиваме.

Днес и утре има масови митинги срещу корупцията, която ни убива. Нека тези митинги продължат и нека предизвикат истински промени не само в институциите, но и в ценностната система на хората.

Истинската заплаха от Изкуствения интелект

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sat, 11 Jan 2025 14:22:00 +0000

Идеите, които идват в съзнанието ни, продиктувани от разума, опита и натрупаното познание са изкуствени, защото са проекция на чужд човешки разум. Затова ние наричаме ИЗКУСТВО онова, което е създадено от Човека.

Колкото повече човек чете, проучва, разширява познанията си и усъвършенства уменията си да създава нещо, той трупа база, за да може един ден да остави и той нещо на онези след него, които да го четат. Или ако не, да създаде нещо ново, то поне да изпълни задачите, подадени му от живота.

Това е принципа на Изкуственият интелект (ИИ), който се е развивал откакто човечеството съществува. Събиране на информация и създаване на решения, пречупени през човешкия разум. Който, както може.

В днешно време, ИИ е получил собствено име и е изведен извън Човека, като е вкаран в електронното пространство, където цялото натрупано човешко познание е предоставено на алгоритми, които да мислят вместо нас и да генерират идеи, за които ние не е необходимо да се главоблъскаме. Отскоро, освен име, ИИ има и лице, а може да има и адрес, дом и всичко каквото ни хрумне, за да ни дава комфорт да му се доверим.

Хубаво е, полезно е, прави всеки човек експерт във всичко, без да трябва да мисли много.

Също както всички останали постижения на човечеството, ИИ е тук за да улесни живота на Човека и да му помогне да бъде по-ефективен в ежедневието си.

Но къде е заплахата за нас хората от това?

Заплахата е в това, че спираме да мислим. Разумът ни, онази функция на мозъка да генерира невронни връзки между натрупаното познание, ситуацията, в която се намираме и проблема, който имаме да решаваме, за да постигнем успех, в онова което правим, вече не е необходимо да бъде наличен в нашите глави. Всичко, което трябва да знаем е, къде да кликнем, за да потърсим решението на нашите проблеми.

Днес, мнозинството младежи, а и хора в целия възрастов спектър, са забили поглед в екраните на своите устройства, не да научат нещо, с което да бъдат полезни на семействата си, на фирмите си или на обществото си, а просто прекарват време за забавление, без да трябва да мислят. Да, и преди телевизията предоставяше същото време на ума да си почине от работата през деня, но ТВ шоутата, каращи ни да се смеем или да тръпнем от неизвестността на фабулата от сериала, все пак ни подсказваха някакви житейски ценности, посредством режисирани телевизионни практики. Дори и преди ТВ ерата, театрите и романите вкарваха в душите ни, не само познание за света и емоции, ами и будиха размисли в нас.

Днес, обаче, разтоварването на мозъка от работа, не е само във вечерните часове и уикендите, ами се залага като основно занимание на човека през цялото му съществуване.

Сякаш мисленето и разсъждаването на хората, представлява заплаха за системата, в която живеем. Съдържанието, което ангажира съзнанието, така е конструирано, че да ни държи втренчени в него, колкото се може по дълго, за да не (из)мислим нищо друго.

Тази заплаха е описана в множество фантастични текстове и зрелищно пресъздавана на екран, разбира се хиперболизирана, за да направи впечатление. Но досега все се представяше, че ИИ ще се пресели в компютрите и не само ще мисли вместо нас, ами ще започне да води собствен живот и ще започне да мисли срещу нас, тъй като Естествения интелект на човека (ЕИ) ще представлява заплаха за системата. Може би, тези послания на предходните поколения - все още мислещи хора, са били в правилната посока? Може би!

Но аз си мисля, че истинската заплаха от ИИ, не е в това, че ще еволюира в Електронен интелект ЕлИ) и че ще изземе водещата роля на човека на тази планета, ами че зад този ИИ, все пак стои някакъв човешки мозък, който взима решения и насочва алгоритмите му да работят така, че мнозинството което го използва да бъде под влиянието на този нов Деспот.

Все пак, аз тая някаква надежда, че човечеството ще прескочи тази дупка, в която е потънало, не просто да спаси вида си, ами така както е правило през хилядолетията, когато развитието му в дадена посока зацикли, то да се обърне и поеме в друга посока.

Законовата република

noreply@blogger.com (vassilev12) — Mon, 19 Aug 2024 13:24:00 +0000

До скоро бях против законите. В онзи смисъл, че законите са необходими за общество, в което възпитанието и религиозното възспиране на душата да твори злини, не работят. Смятах че, колкото повече нашето битие се регулира от писани закони, толкова по-слабо ни е гражданското развитие.

Посленият закон за пропагандата в училище, дето разбуни духовете, окончателно ме убеди, че законите са абсолютна необходимост за общество ни.

Трябва да има закони за всичко! За добро и лошо. За правилно и неправилно. За всичко, което родителите сме пропуснали да научим децата си и сега всичко трябва да им се налага срещу заплаха от глоба и затвор.

Нали живеем в парламентарна република, все още, та нашите избранници в парламента, трябва да коват закони, а не само да говорят (откъдето произлиза думата Парламент).

ЗАКОНИ!

Това са онези писани правила, които държат обществото ни в мир и разбирателство, така че всички да имат еднакви права и задължения и ако не ги спазват, да бъдат санкционирани според буквата на писанията.

Добре звучи нали?

Целият ни свят да е урегулиран на правилно и неправилно, позволено и забранено, под шапката на терминологията "законно - незаконно".

"И тогава, и тогава, ще настане такъв живот..." както пееше Богдана, в едни прекрасни времена...

Наистина ми се иска това да работи! Ама наистина да работи!! Да възпита у хората, че всичко лошо, което може да нарани някого е незаконно и всичко което пречи на хората да бъдат щастливи да се наказва с нещо страхословно.

Така ми се иска, че само си викам: ДАНО!

Само едно нещо ме гложди: дали първо да напишем всички закони за всичко или преди това да научим българите да спазват тези закони.

Лунар фест - за по-европейска София

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sun, 12 May 2024 08:13:00 +0000

Снимка: © Стефан Василев

Тези дни има Лунар фест. Емблематични сгради, с красиви фасади в центъра на София се осветяват с 3D мапинг послания за един по-добър свят.

Пълчища хора кръстосват улиците на града, за да видят цветните произведения на съвременото изкуство за изразяване въргу градска архитектура и най-вече да се социализират. Потоците пешеходци са толкова гъсти, че там където се пресичат с уличния трафик, автомобилите е невъзможно да преминат. И разбира се стават конфкликти.

Мнозинството от вървящите са дошли с колите си, въпреки че и миналата година са го правили и са проклиняли земята, че са попаднали в този АД от труден трафик. Вероятно някои от тях са дошли с метро или останалия градски транспорт.

Тази година, полицията беше затворила някои улици за да избегне конфликти, а и по-голямата част от площада пред Храм-паметника АЛ.Невски вече е постоянно пешеходен, но много други улици бяха отворени за движение и там, където има пешеходни пътеки беше неспирна река от хора.

Много от това ми припомни Рим, който обикалях като турист преди 20 години и се чудих на пълчищата туристи как пресичат кръгови кръстовища с предимство и все така лудият трафик по улиците продължаваше да се движи.

Мисля, че подобни събития в нашият град са най-големият стимул да се ограничи движението на автомобили в центъра, по простата причина, че в такива случаи то става физически невъзможно. И миналата година по същият повод си помислих, че с такива събитие София се превръща в европейски град, а сега вече и хората на София и околностите, трябва не само да се чувстват европейци но и зда мислят по европейски за п

общността си.

Напоследък, едно преустройство на града ни за по-човешка София, отново стана повод за конфликт между хора, които мислят предимно за собственото си удобство и обществения интерес. Аз съм израстнал в центъра, ползвам активно абонамент за Синя зона, но няма да имам нищо против силно да се ограничи влизането на автомобилен трафик в центъра и да се стимулира ползването на градски транспорт, велосипеди или ходене пеша. Все пак, града ни не е толкова голям.

Методите за това са:

- платена зона за движение (онзи кръг, който направиха като ЕКО ЗОНА, лесно може да стане платено влизане (с СМС или абонамент).

- високи цени за паркиране, което да се обоснове и от по-малкото паркоместа и по-тесни улици - целта на това е да откаже хората да ползват автомобил, дори да живеят в центъра.

Сигурно има много други инструменти да се адаптира градската среда, така пе да се обърне към хората, вместо към автомобилите. Не съм урбанист, но виждам, че градът ни расте като население, а тези хора трябва да имат пространство за качествен живот.

Всъщност, тенденциите за развитие на живота ни са в друга посока, но съзряването на българското обществото става бавно.

Величието или живота?

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sun, 21 Apr 2024 13:51:00 +0000

Изображение

Войните са най-големият стимулатор за развитието на технологиите. За съжаление ги има. Но и вследствие на тези сблъсъци на ценности, има огромен напредък в технологиите и бум на цивилизационното ни развитие.
Моралът ни, обаче, не позволява да оправдаваме войната и смъртта за целите на човешкото развитие и винаги човечеството ще предпочита живота, пред бързия напредък на цивилизацията ни.
Затова, то е създало ООН, за това се създаде и идеята за ЕС.

Но библията и другите висши писания ни сочат, че има Добро и Зло и противопоставянето между двете, е необходимо за душата ни да намери пътя.

От историята виждаме, че вината за войните не е положението на звездите или природните катаклизми, ами неразположението на духовното състояние на единици човешки индивиди, които в една или друга ситуация са излъгали обществото да им даде власт. Или, получили властта, са се самозабравили в желанията си да оставят следа след себе си. Тези индивиди са явното доказателство, че душата блуждае между Добро и Зло и неслучайно в свещените писания сме си посочили избора чрез героите, които ги представляват.

В романите и филмите, тези персонажи са чести герои в сюжетите, на базата на които, читателите заемат страна. В повечето филми и текстове, злият герой е най-често душевно объркан и повреден, така както са увредени и онези "пълководци" от историята, решили че са равни с Бога да държат в ръцете си живота и щастието на множество хора.

Това, което искам да кажа е, че не трябва да допускаме луди индивиди да ни управляват и да поставим законите над Човека, дори това да потиска нашата индивидуалност. Защото законите са човешки ценности, префинени през историята на развитието ни.

Национален празник на България

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sun, 03 Mar 2024 11:05:00 +0000

Днес е националният ни празник. Честито, българи!

Изображение: БНР

Тази дата замени Девети Септември като ден на национална гордост през 1991-а. Тогава, през 1990-1991-а, се смени държавното устройство на страната ни и от тоталитарна република, управлявана от една партия, подвластна на общата империалистическа доктрина на една чужда страна, България пое по пътя на демократичните промени.

Тогава, през 1990-а, имахме възможност да се откъснем от тази хватка, но не защото сме се вдигнали на бунт, ами защото звярът в Москва беше отслабнал, изяден отвътре, обезкървен и разпадащ се.

Обичайно, националният празник на една страна е денят, който отбелязва последната промяна на държавното устройство на страната. Обикновено преход от чуждо владичество към независимост, обявяване на република или ново кралство.

Знам че в историята не трябва да се казва "ако", но в случай, че тогава се бяхме освободили от хватката на звяра със собствени сили, сега щяхме да сме много по-свободни и нямаше да има спорове за национални празници, разделение на русофоби и русороби и вероятно икономическите ни успехи щяха да са много по-значими. В този случай, можеше да имаме друг национален празник, отбелязващ освобождението от съветско влияние, даващо ни път към ново развитие.

За съжаление, ние не сме се освобождавали, дори не сме опитвали. И това, че сега сме част от най-развитите страни в света, не е плод на усилията на нашата нация, ами на шепа хора, които в следствие на няколко фалита на социалистическо управление, имаха шанса да поемат властта и да установят посоката ни на развитие – към Европа, където ние българите принадлежим.
Честит празник, българи!

Помнете къде сме, как сме стигнали до тук и ако страдате, че сте бедни, включете си 40 инчовата плазма и се радвайте на свободата си.

Цивил - цивил

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sun, 25 Feb 2024 13:46:00 +0000

Човекът е особено същество!

Колаж: Sunny & Stef

В началото е живял в пещери. Естествено укритие, което той е намерил преди да съзнае, че може да си строи дом. Хранил се е с лов, докато не осъзнае, че може да си отглежда животни и растения за храна. После е започнал с размяната на блага, измислил е дори парите, за да му е по-лесно. Междувременно, от семейно огнище в пещерата е изградил градове, общество, държавност, писменост, култура, образование, религия, политика…

И колкото по напредва в развитието си, той се отдалечава от корена си.

Това наричаме ЦИВИЛИЗАЦИЯ.

Само допреди сто години, мнозинството хора са живели в къщи с дворове, стада, ниви. Все още са си отглеждали храната сами. Но цивилизоваността и ценностите на обществото ни, са тласкали родителите да изучат децата си, да ги пратят в градовете да работят в заводи и офиси, за да не живеят в калта и да не чистят тора в обора всеки ден, преди обедното хранене.

До скоро, имаше родители, за които изпращането на децата в града е тъжно събитие, което ги откъсва от корените им. Сърцето им се късаше, но разумът надделяваше. Защото в града калта е заместена от павета, забавленията са на екран или на сцена, децата работят на машини и компютри или творят. И децата се развиват там. Вече няколко поколения, хората възприемат селото предимно като туристически обект.

Но в последно време се наблюдава интересен феномен. Колкото по-развити се считат хората в развития свят, града им отеснява и част от тях започват да търсят простора и благата на провинциалния живот. Със замогването си, мнозина излизат от апартаментите и търсят широтата на къщи с дворове на околоградските селца, превърнали се в крайградия или „елитни квартали“. Тук, освен по-големи и повече стаи, хората се радват да дворния простор, където да канят приятели на барбекю, например.

С образоването си пък и с широкият достъп до информация, хората разбират, че индустриалното производство на храни, което някога техните прародители са смятали за потенциално облекчение на труда, не е съвсем вярно и сега децата смятат дори за некачествено и вредно за здравето. Все повече съвременници се обръщат към природата и към селото, в търсене на истинска храна. Някои отглеждат зеленчуци на балкона, други отделят дълги уикенди за да си копаят градинката на вилата, но мнозинството търсят готови решения с марка БИО или домашно произведено. И разбира се, бизнеса се адаптира за да задоволи това търсене.

Колкото и да са образовани хората обаче, те са вече градски чада, израснали с реклами по телевизиите, брошурите от хипермаркетите и рекламните банери из любимите им сайтове за новини и информация. И повечето от тях вярват на всичко представено цветно и обещаващо, което е там да задоволи техните потребности от натурална, питателна и здравословна храна. А индустриите се адаптират към търсенето. И именно те са тези, които плащат за рекламите. Днес предлагат модерно, високо-технологично производство, утре лесно преминават на домашно такова, с „стари„ технологии и дори ретро опаковки.

А ние, градските чада, купуваме - нали за това работим.

П.П.
Горните мисли бяха вдъхновени от една опаковка кисело мляко, чиято марка бе невидима, но с големи букви пишеше ДОМАШНО. Опаковка, захвърлена на павираната улица, недалеч от центъра на града.

В тази опаковка видях целия цивилизационен цикъл на човечеството, от домашното огнище в пещерата, до барбекюто в двора. И обратно.

Нямам търпение да повторим цикъла.

Тривиа

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sat, 16 Dec 2023 05:46:00 +0000

Сънувах ужасяващ сън! История, в която града ни е завладян от страховита напаст, повтаряла се нееднократно през вековете, в една или друга форма. Атмосфера, която нарушава спокойния, европейски живот на гражданите и застрашаваща тяхното щастие и благополучие.

И понеже, моите сънища често са пророчески, се събудих в истерия, а ужасът вече беше завладял съзнанието ми. Беше 5 часа и нищо от съня не беше наяве, само тъмнина и равномерно дишащи любими хора наоколо.

Съществото ми започна трезво да анализира шансовете, кога сънят ми може да се сбъдне и заплахата, която това би довела над съгражданите ми, както и мерките, които трябва да се вземат за да не се стига до там. Бях превъзбуден от вчерашния ден, в който благодарение на усилията на 20-тина малки бизнеси, находящи се в най-стария район на града ни, създадохме първото ни взаимно действие за облагородяване на средата, в която бизнесите ни виреят, а именно – да украсим улиците с множество светещи лампи. Разбира се, това се случи със съдействието на местната власт, в лицето на районния кмет, който заедно с големия кмет на общината, току що бяха избрани с надеждата да заменят политиката на развитие, наложена от предходното ръководство, закостенило се там вече няколко мандата. Успехът на действията ни не дойде лесно. Вече почти месец откакто бяхме започнали организацията и съгласуването с местната власт, бяхме събрали пари и купили материалите, дори най-активните от нас, бяха вложили немалко личен труд в сглобяването на детайлите и вече почти седмица, откакто по план трябваше монтажът на съоръженията да бъде извършен от служители на общината, едва днес, след немалко допълнителни усилия по ръчкане с ръжена в жаравата на общинската администрация, хората ù извършиха монтажа. До колкото разбрахме, забавата дошла от типичния за малките хора манталитет, да спъват работата на новото началство.

Вълнението ми от цялата ситуация е, че днес постигнахме нещо съвсем нормално, по начин, който е урегулиран от законите и правилата, без да се опитваме да си свършим работата по втория начин или пък всеки сам да се оправя. Днес, нашата малка общност премести София с една крачка към центъра на Европа, където е и центъра на съвременната цивилизация, установила се тук от Великото преселение на народите насам.

А в моя ужасяващ сън, всичко това беше застрашено от заличаване. Всичкото великочовешко усилие на поколенията ни да се цивилизоват, да се отдалечат от храсталака, в който са заченати прадедите им, да положат паваж по улиците, да наложат закон и ред между отношенията ни, да увличат към висши духовни ценности и да стимулират творчеството ни да създава новости, бяха изправени пред заплахата да се върнем там, от където сме тръгнали.

Взирайки се в тъмнината преди малко си мислих, колко трябва да сме глупави, за да допуснем някой да ни върне назад. И колко е тънка границата на добро и лошо, на красиво и грозно, на бъдеще и минало… Всички онези характеристики, прилагателни с които се определяме като съществуващи, са само плод на нашите интерпретации.

Онези интерпретации, с които политиците, опитващи се да ни замаят главата, жонглират по всевъзможни начини, за да се направят на интересни и да откраднат деня. Вероятно дори, местният кмет си е свършил работата с едно наум, че ще привлече харесвания е едно от първите си видими действия. Вероятно е дори и аз, пишейки това, да целя просто някакво одобрение. Или напротив? Така или иначе, обществото ни е устроено, да вярва на водачите си. А в условията на демокрация, каквато сме изградили тук, в Европа и сме изнесли по света, водачите се определят от масите. И всички замесени знаят, че двете страни са зависими една от друга.

Има обаче сили, които искат това да се промени и да ни върнат далеч назад към времена и отношения в обществото, които изключват плурализъм, зачитане на мнението на хората, правата им, отхвърлят щастието на индивида в обществото като висше благо. Има сили, които пречат на развитието ни.

Тези сили са вътре в самите нас. Те са като вирус, който организмът ни е изолирал в черупка и го е пратил дълбоко в утробата на нашето съществуване. Но също както принципите на демокрацията изолират възможността за абсолютна власт да се върне в обществото ни, така и вирусът остава жив, за да напомня, че заплахата е реална.

Сънят ми, онзи отпреди 2 часа, бе ужасен, но бе съвсем тривиален на фона на всичко това, което изплува в съзнанието ми и за което се главоблъскам сега. Всъщност, сънувах че в центъра на София, по улиците където съм израснал, а и баща ми е израснал, пък и майка му, пък и моята майка, на емблематични места в града, са се разположили хора, кълчещи кючеци под пискливите ритми на ориенталска музика. Нещо тривиално, но този път урегулирано и подпечатано с кметска заповед и полицейска охрана. И тази тривиалност ме съкруши.

Първични впечатления от Истанбул

noreply@blogger.com (vassilev12) — Mon, 13 Nov 2023 17:35:00 +0000

Турция е удивителна страна! Но не може да прекрачи прага на Европа. Не че е твърде висок, ами те са твърде далеч и обърнати с гръб.

С цялата си икономическа мощ и възможности, те продължават да си тикат товарните колички по улиците, така както са го правили техните прадеди.

По тези улици, по които дедите им са изхвърляли къщната помия, за да се изтече по улеите и каналите и да нахрани уличните котки и кучета, сега наследниците си хвърлят фасовете и всякакви отпадъци, без да осъзнават, че те ги връщат обратно зад Босфорната завеса.

Не знам как е било преди османците, но предполагам, че хората са си същите, просто религията им е сменена с такава, която изисква на всеки да му се натяква да се моли, с протяжни напеви от минаретата, по няколко пъти на ден. А и как иначе! Как иначе може да се наложи една култура на толковa разни народи из широката империя?

И все пак, добре е, че на част от тази култура е оставено едно кътче от Европа, за да ѝ се даде посока, в която все пак да преливат хора, които да обогатяват културата, науката и кръвта на западния континент.

За нас българите, които сме на границата ѝ и които сме търпяли 500 години чуждото управничество, все пак сме устояли своите - европейски ценности и сме присвоили съвсем малка част от тази чужда за нас култура, изчерпваща се с някои ястия, езикови форми, имена и тук-таме облекло. Разбира се и ислямската религия е намерила устойчива среда тук, но вярвам, че не само турската култура, но дори религията по нашите земи са побългарени за да се развиват устойчиво толкова години след разпада на османската империя. Но като цяло сме запазили европейския си дух и природа. И нека така си остане!

Всъщност, именно смесването на различниге култури обогатява едно общество, а и развива цивилизацията ни, като цяло.

П.П.

Моля приятелите и четящите ме с турско самосъзнание не се засягат и да ме извинят ако публикацията ми, по някакъв начин засяга техните чувства, но фактът, че те са от тази страна на завесата, ги поставя извън обхвата на този текст, за което ги поздравявам.

За колите, хората и техните възможности

noreply@blogger.com (vassilev12) — Thu, 05 Oct 2023 20:17:00 +0000

Предните дни се случи да ползвам почти нов автомобил, който наех за целите на пътуване с клиент из страната. Не исках да рискувам щастието и времето на клиента ми с моята лична кола, която е над 20 годишна. За целта наех кола от най-голямата фирма в БГ и съм благодарен на Дидо за съдействието и добрите условия, с които ме дари.

Аз не съм привърженик на „новото и лъскаво“ и продължавам да си ползвам старите неща, докато мога. По отношение на колите, ги ползвам по предназначение, но възможно най-обрано, дори когато мога се придвижвам с колело из града.

Докато ползвах колата, бързо усвоих новите технологии, като въпреки че не бе от престижна марка или висок клас, те изобилстваха.

Особено системите за безопасност, сред които:

Следене на лентата за движение и предупреждение със звуков сигнал и електрическо коригиране на волана. Това е интересно, но скоро става досадно и шофьора неминуемо се възползва от бутона за изключване на системата.
Предупреждение при рязко скъсяване на дистанцията с предния автомобил или при близко изпреварване. Много полезно нещо за млади шофьори, пък и по принцип. Но и донякъде досадно поради големите резерви в оценките на риска.
Старт/стоп системата е добра. Преди съм се чудил на системата на една румънска марка, защо пали двигателя 30 секунди след като изгасне на светофар??? Тази си работи до натискане на съединителя (при автоматицитие, предполагам до пускане на спирачката). Единственото притеснително за мен бе, че светещите фарове, климатик и други системи хабят ток, който изтощава акумулатора. Но в днешно време, тези автомобили се подменят с по-нови преди да мине гаранцията на батерията.
Система за известяване при потегляне на предния автомобил. Много полезна е при честото взиране в телефона за актуална информация, при която много хора не разбират кога е светнало зелено на светофара и се оказват в ситуация да задържат движението. Браво!
Системата за предупреждение за ограниченията на скоростта и правилата за изпреварване с мигащи индикатори на таблото ме изуми, тъй-като колата нямаше навигация или всъщност имаше, но явно бе само за определяне на локацията и съответните правила за движение. Явно по-високият клас предлагаше същата система и за визуализиране на пътя.
Системата за предупреждението за налягането на гумите ми изигра лоша шега, като ме притесни да спирам по магистралата, но се оказа фалшив сигнал.
На няколко пъти ми се включваше SOS с писъци и червени лампи, но явно беше грешка в електрониката.
Мисля, че усетих някаква система за защита от потегляни при погрешно пускане на съединителя при включена скорост, но не съм сигурен.
При всички системи за контрол на колата се усещаше много електроника – волан, спирачки, газ, съединител, сигурно и скоростите бяха електрически подпомогнати да влизат намясто.

Най-приятно ми бе ниският общ разход на гориво, не толкова заради финансовият разход, колкото заради замърсяването на въздуха. Компютъра ми показваше някъде около 4,8-4,9 за целия път, но аз реално заредих 50 литра бензин при изминати 940 км.

Тази сутрин се качих на старата кола и разбира се бях забравил, колко високо отделя съединителя, колко по-тежък е волана и всички други недостатъци. Но за мен това не е проблем.

Замислих се, за всички останали, за които новото, лъскавото и съвременното е не само цел, но и жизнено важно за оцеляването на човечеството. Странно ми е, как хората измисляме всякакви технически средства, за да коригираме човешките несъвършенства, водещи до трагедии, но не успяваме да подобрим човека, за да не се налага да използва техническа помощ, а да насочи тази енергия другаде. Преди години разсъждавах по темата, но от друга гледна точка.

Вероятно ще включа тази мисъл в романа или разказа, който започнах да пиша миналата Събота и е на тема „човечеството след нас“. Надявам се, писането да върви добре.

Цени или работа

noreply@blogger.com (vassilev12) — Wed, 08 Feb 2023 18:09:00 +0000

Живеем във време, в което всички реват, че цените на стоките в търговската мрежа само растат, без обозрима спирка. В същото време, всички, които произвеждат нещо и които плащат заплати са притиснати от завишени производствени разходи, както и от необходимостта да повишават заплатите на служителите си.

Никой в държавната администрация и политическите ръководства на партиите, не го е грижа, как интересите на тези участници в пазара да се удовлетворят. Всичко, което искат политиците е да задоволят масите (с малко, защото ако спечелят ще трябва да го плащат), защото те са основния капитал на партиите, по време на избори.

От гледна точна на производителите, българският пазар винаги е бил малка част от портфолиото им. Повечето фирми, които произвеждат собствен продукт или работят на ишлеме продукти на чужди марки, казват: "В България няма пазар" и имат предвид, че 5-милионният ни пазар е нищо в сравнение с 500 милионният европейски пазар и 300 милионният американски (който е почти двойно по-интересен от гледна точка на потребителски разходи на калпак).

И сега, как да оцеляват българските производители, като местните условия постоянно притискат разходите за производство нагоре, а външния пазар не приема по-високи цени? Всичко това, при условие, че за всеки производствен процес се влагат оптимални технологии и характерни трудови умения. Ако се влагат...

Аз лично смятам, че българското производство има какво да оптимизира и да компенсира тази преса между пазара и средствата за производство (а да, и банковите разходи растат). Но тук трябва да се намесят университетите и ще отнеме време... Като казвам "българско производство" нямам предвид чуждите фирми, възползващи се от българския труд и данъци, ами местните предприемачи.

За политиците съм се изказал вече - всеки с ценз за политик, трябва да има личен опит с плащането на заплати и осигуровки. Това трябва да се наложи като условие за политическа дейност.

Ако някой колега, който ме следи, има мнение по въпроса, да коментира. Надявам се да се завърже разговор.

Войната е ужасно нещо!

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sun, 08 May 2022 15:12:00 +0000

Войната е ужасно нещо!

Изображение: https://bnr.bg/

Днес, Свободният свят отбелязва денят на капитулацията на Хитлерова Германия, с което приключва един от най-мрачните моменти от историята на Европа. Но и се поставя началото на изграждането на нова Европа. По-добра, по-силна, уважаваща живота и свободите на гражданите си, работеща за един по-щастлив живот…

Но само половината от Европа, тогава успя да влезе в семейството на свободните европейци. Останалата част от континента, бе отделена от нова „Желязна завеса“, отвъд която, върлуваха човеконенавистни идеологии, в подкрепа на комунистическия режим на Съветския съюз. Онзи „съюз“ от республики и сателитни държавици, към които принадлежахме и ние, представлява най-голямото разпростиране на великоруската идея за властничество над народите, което надминава по мащаби дори онова на римската империя.

Утре, онези човекомразци, отбелязват „Победата над фашизма“, като с този праздник ознаменуват началото на тяхната най-голяма завоевателска стъпка, която отряза шансовете за свободно развитие на почти цяла Източна Европа. Както тогава, по Сталиново време, така и в годините след това, идеологията на новите завоеватели, поставя на пиедестал най-вече броят на жертвите във войната срещу Хитлеризма, за сметка на постиженията и възможностите за развитие на човечеството, след това.

Победата над фашизма, извоювана с цената на милиони, ненужни жертви, от страна на Червената армия, пращани с пушки да громят танкове и оставяни гладни и боси, да се борят сами със съдбата си.

И така 80 години. До ден днешен, руската идеологическа инквизиция, не прави нищо за доброто на своите граждани, а само ги обрича на нещастие и смърт.

Това се вижда и от войната, която руските империалисти започнаха в Украйна, пращайки на смърт хиляди свои синове, само за да задоволят егото си.

Утре, 9, Май, 2022, нека руснаците, най-сетне провидят, до какво доведе великоруския шовинизъм, който отрича Човека и поставя на върха единствено и само системата си.

Войната е ужасно нещо. Нека извлечем поуките от историята и недопускаме грешките на предците си!

Узаконено беззаконие

noreply@blogger.com (vassilev12) — Tue, 23 Nov 2021 20:52:00 +0000

В България, винаги поставяме качулката, след като дъжда отмине. И вземе своите жертви.

Изображение

Ето тези табели, например, бяха поставени преди години, по АМ Тракия, край гр. Ихтиман, след като стана верижна катастрофа, вследствие на задимен участък от магистралата, поради запалени стърнища. Паленето на стърнища е незаконно от няколко години по-рано, да не говорим, че е нечовешко по отношение на природата и околните.

Като резултат от трагедията, властта измисли тези знаци, които предупреждават шофьорите за допълнителни ограничения на движението в случай на мъгла и дим.

Мъглата е природно явление и се случва навсякъде из страната, при специфични условия. Димът обаче, може да бъде предизвикан основно от човешка дейност, която във всички случаи е обявена за незаконна. Държавата пък, в момент на интелектуален ступор и патологична некомпетентност, за да размие общественото недоволство, закачи тези незаконно съобразени табели, само в този участък на родината. С този си акт, Държавата капитулира и признава неспособността си, да се справи с беззаконието, което вече 70 години върлува между границите ни.

Повечето от вас, мили съграждани, имате наблюдения от много подобни абсурдни действия на власт имащите, а ако сте ги пропуснали или сте ги приели за нормални, огледайте се - ние се стопяваме!

Стопяваме се от най-високи нива на смъртност в Европа от десетилетия насам.

Катастрофи!

Трудови злополуки!

Семейни трагедии!

Все беззакония, водещи до смърт.

Беззакония, уважаеми съграждани, са онези неща, които карат хората да не спазват законите и правилата в обществото. И всички те, са умело прикрити и напудрени от държавните управници, за да мине номера. За да се размие драмата. За да се види, че нещо са свършили...

Сега е момента да наблюдаваме изкъсо действията на служебното правителство с разследването на инцидента с македонския автобус от миналата нощ. Надявам се, служебното правителство, да има куража да покаже истинското лице на беззаконието, което убива и стопява българският народ.

Искрени съболезнования към близките на загиналите от снощния инцидент и към всички ония, които си отидоха от беззаконието, върлуващо в страната ни.

За ценностите ни (в кризисни времена)

noreply@blogger.com (vassilev12) — Wed, 11 Mar 2020 18:49:00 +0000

Снимка: DW

Днес говорих с 4-ма италиански клиенти и доставчици. Двама собственици и двама служители. Положението е сериозно, работят от вкъщи (smartworking), гледат философски на ситуацията и преосмислят живота...

Една клиента, с която работя от 20 години, искрено сподели, да не подценяваме нещата, и да се пазим за ограничаване на разпространението, въпреки, че е неизбежно, но поне, докато не се развие имунитет или глобално решение. В Италия, започнало от малък регион, пренебрегнали го, и сега...

Мисля, че такива ситуации са полезни за човечеството и отвъд цинизма на израза към този момент, ние трябва да преосмислим ценностната си система, смисъла да съществуваме и средствата, които най-много ценим за оцеляването си.

В такива моменти, много хора се възползват от ситуацията, за да печелят извънредно. И отвъд всякакви предразсъдъци, спекулата е абсолютно оправдана от настоящите ценности, които преобладават в съвременното общество.

Е, в такива моменти, когато навсякъде наоколо дебне, смърт, а предпазните средства и методи за лечение са дефицит, е време да преосмислим ценностите си.

Желая кризата да ни подмине с минимални щети, но и желая ценностите ни да се осъвременят, за да се осмисли бъдещето на децата ни.

Дефицит на производството част 4: Китай - фабриката на света

noreply@blogger.com (vassilev12) — Mon, 24 Feb 2020 20:01:00 +0000

Изображение: http://www.featurepics.com/

Това е четвъртата част от темата за Дефицита на производство, който наблюдаваме в началото на постиндустриалната ера.

В предишните части на темата разгледах жизнените цикли на производството в България, в Европа и в САЩ, където ясно се откроява основния мотив за загубата на интерес от развитие на производство, а именно износа му към Китай. Как обаче стоят нещата там?

Статията е започната през 2012г. и завършена след дълга пауза, чак през 2020, вдъхновена от кризата в световното производство във връзка с епидемията от Коронавирус.

Производството в Китай

Китай е най-комунистическата страна! По-комунистическа от Ленинска Русия и от най-марксистката идея дори. Никой не знае как е станала толкова комунистическа дори в аналите на ЦРУ, цитират историята едва след 70те години на 20-век. Какво е имало преди това вероятно може да се прочете някъде само с йероглифи...
От откъслечни източници можем да разберем, че донякъде комунистическата уродливост там прилича на онази, която нашите бащи са търпели (други са се гордели) тук на Балканите. Също както тук, една от първите задачи на комунистическите идеолози е да пратят интелигентите да копат и да чукат камъни (и да не знаят много, много), а най-простите слоеве на обществото да ръководят масите към светли бъднини. Така наречената Културна революция обезкръвява всеки опит за мисъл на обикновения гражданин, пък дори и селянин. В резултат на 10 години поголовно преследване и изкореняване на човешкия потенциал за развитие, Маовия Китай заприличва на добре стегната буца сирене с милиарди гладни мишки в нея.

След смъртта на великия Мао, партията поема в друга посока, също както някога Горбачёв реши, че така не може повече. Размразяването на икономическия живот е единствения път за спасение на Китай, който идва малко преди гладните селяни да хванат сопите.
Проблемът на новата линия е, че поради затворения начин на управление, в страната няма никакво производство, нито образовани кадри, нито технологии, нито разработени природни богатства. Единственото, с което Китай разполага е милиарди работници знаещи да копаят ориз на ръка. Именно това е един от най-богатия им ресурс, защото в тази страна, феодализмът продължава вече хиляди години и всеки, пръкнал се там си знае мястото и не търси чужд хълм на който да се покатери. Това е въпрос на култура, религия и ясно съзнаване на факта, че да живееш сред милиард събратя не може да бъдеш нещо повече от всички останали.

Първото отваряне на китайската икономика е именно в посока образование на хората за управление и внос на чужди инвестиции и технологии за производство. Предимно американски. Така за по-малко от 10 години американците наливат милиарди долари в Китай, като основната им цел е да си върнат инвестициите с евтини стоки, които да раздвижат стагниращия американски пазар от 80-те години. Както описах в предишната част на статията, американците пък и Западна Европа през последните 20 години генерират огромни печалби от внос на стоки произведени в Китай и продадени на местните пазари. Може да се "похвалим", че и България вече успешно осъществява такова "отдалечено производство" и започва да генерира приходи от маржа в цените. Всичко това направи китайската икономика най-бързо развиващата се през последните векове, регистрирала цяло десетилетие двуцифрен ръст, като в резултат на това, милиардната страна привлече огромни капитали в страната и откупи всички чужди инвестиции и технологии за производство.
Успоредно с това развитите, жадните за китайски стоки световни пазари са най-обещаващото за развитието на китайската икономика. Напоследък (към 2012г.) ставаме свидетели, че все повече китайски търговски марки завладяват пазарите. Електроника, автомобили, трактори, машини - до скоро познати ни европейски, японски и американски марки, са изместени от по-евтините и неотстъпващи по качество китайски еквиваленти.

Към 2020г., вече сме свидетели на отлив на чужди инвестиции от китайския пазар, поради две основни причини:
- Китайските работници вече не се задоволяват с купичка ориз
- За китайските предприятия и власти, вътрешния пазар представлява много по-голям интерес, от износа. Защото за бизнесът, парите нямат знаме, а за властите, е важно населението да е щастливо.

По тези причини, за европейските и американските бизнеси, целевия марж на печалба порасна отвъд нормите, осигурявани до скоро от китайското производство. Сега, те вече произвеждат марките си в Пакистан (защото са изостанала страна и няма мита) и в Индия, защото и там феодализмът е в разцвета си, а хората не са проблем*. Да се готвят Нигерия (най-бързо растящото население) и други африкански генератори на бедност. В същото време, търсенето на местния пазар е много по-интересно за китайският бизнес, а за фирмите е много по-интересно за продават собствен продукт (марка), отколкото да работят за успеха на чужди марки.

От икономическа гледна точка, на макрониво, за китайската икономика фокусирането върху местното потребление на местното производство не е добре в дългосрочен план, но в комбинация с политическите интереси на властите за възнасяне на китайската държава във висша световна сила това върши работа.

Особено интересно е да наблюдаваме световната икономика в условията на пазарна криза в китайската държава, породена от някакво бедствие, като епидемията от Коронавируса през Февруари 2020г. При наличие на такъв феномен, се появява дупка в даден пазарен сегмент, който основно се е произвеждал в Китай, целият световен бизнес започва да търси и продава продукти, които се връщат при първоизточника, за покриване на нуждите му. На невероятно високи цени...
В същото време, при разрастване на проблема на световно ниво, се разкрива дупката на световния пазар, която отваря въпроса за необходимостта от местно производство във всяка държава - сфера, която отдавна е отхвърлен от приоритетите на икономиката и дори не се изучава в училище.

Когато, преди 10-ина години собственикът на фирмата, за която работя, затвори своето производство, той каза: "Един ден ще ни липсва и ще плачем, че нямаме собствено производство". От тогава, всеки ден се затварят производства от нашия бранш и моята работа в организацията им става все по-ненужна, за сметка на десетките търговци, които се търсят за продажба на продукти, които вече произвеждаме в Китай. Е, дойде време и имаме свеж пример, който да преосмислим и да погледнем назад и напред в развитието си, и да се замислим за смисъла на своят живот и способностите си да сътворяваме от нищо - нещо. А не само да трупаме пари, които да ни отвеждат на топли места, от време на време.

* Днес, 24,02,2020, Доналд Тръмп, при посещението си в Индия намекна, че Индия я очаква огромно споразумение. Сюжета го знаем...

Следва:
Дефицит на производството част 5 А сега на къде?

Източници:
US–China Economic Relations:

http://news.bbc.co.uk/2/shared/spl/hi/asia_pac/02/chinese_economic_history/html/1966.stm
https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ch.html

http://en.wikipedia.org/wiki/Cultural_Revolution
http://en.wikipedia.org/wiki/Demographics_of_China

Geld über alles*

noreply@blogger.com (vassilev12) — Tue, 04 Feb 2020 21:21:00 +0000

Когато парите са по-скъпи от живота, щастието е да си далеч от тях.

Живеем в свят, в който парите са всичко. Или по-скоро най-важното нещо на света. Каквото и да нямаш, го намираш с пари. Е, някои казват, че неща като любовта, здравето, приятелството не се купуват с пари, но... това е силно субективно мнение и клони към идеал.

Особено остро, това се усеща във времена на кризи, когато човешката цивилизация или някаква част от нея е застрашена от природно бедствие, зараза или война. Когато, от една страна хората са съпричастни към страданието на другите, а бизнесът е в обратната посока - радващ се на възможностите за голяма печалба. А бизнесът, в развития свят е само търговия. Да търговия! Защото производството е низвергнато, като мръсно дело, с много труд и недостатъчна печалба, за което съм писал и преди.

Бизнесът всъщност, това са също хора. Собственици, инвеститори, акционери, банки очакващи печалба и служители, очакващи текущи доходи от дейността, в която са ангажирани. Отново хора! Може би същите, които са съпричастни със страданието на другите, но в този случай се радват на възможностите да обогатят бюджета си, дори за сметка на страдащите.

Тези дни изживяваме една такава криза - в една част на света, върлува смъртоносен вирус, а в целият останал свят, хората търсят възможности да реализират печалби от това.

Давам пример с предпазните маски, необходими за предотвратяване на разпространението на зарази. Принципно, това са медицински маски, които имат за цел да спрат директното разпространение на вируси и бактерии по въздушно-капков път (маска 1 от възходящата графика в началото). В сферата на бизнеса обаче, продуктът "МАСКА" е просто продукт, част от предмета на фактурата, който носи печалба. В момент на криза, търсенето на пазара обявява продукт "МАСКА" и всички продукти, включващи тази дума в името си, в автоматичните информационни системи на фирмите започват да светят на червено и заливат мейлинг листите си с предложения. Пазарът веднага започва да купува всякакъв тип маски - за защита от фини прахови частици, за газова защита, с един филтър, с два филтъра, системи за филтриране на въздуха с автономен източник на кислород, облекло за херметична изолация от външният свят на стойност 600 евро...

Сякаш в един миг пазарът лудва и всички започват да правят пари.

Продукти, които до вчера са стрували стотинки, днес се продават за левчета, а прекупилият ги продава утре за евро и паундове със същата цифрова стойност. И тъй-като производството има ограничени възможности, мощта на търговията вади на масата продукти, които нямат нищо общо с търсенето или пък са отдавна "прегорели" по складовете от всевъзможни места.

Ловците на бързи пари, често започват да купуват и продават предлаганото, без дори да са го виждали, нито пък разбират в какъв бизнес оперират, камо ли да си представят каква роля играят, в системата на доставките. Всичко това е просто печалба.
Е, накрая някой изгаря, защото, когато кампанията свърши, онзи натОкал се за сделката на живота си, остава с продукти, купени на абсурдни цени, без клиент и без възможност да продаде боклуците в сметката си. Но, какво от това. Той дори няма да си направи труда да достави стоката откъдето я е купил - нали предишните сделки са платили всичко, за какво да вади пари за транспорт.
Тъжното е, че онези - нуждаещите се, ще платят висока цена за нещо елементарно. А някои, дори няма да доживеят да получат купеното. Докато някой ден, онези - нуждаещите се, ще сме самите ние.

Това е животът. Ако не ви харесва - изберете планината.

*Парите над всичко

Демокрацията - утопията на потиснатите

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sun, 29 Sep 2019 09:53:00 +0000

#ДАНСwithme ден 9-ти

Този текст започнах да пиша от
9-ия ден на протестите #ДАНСwithme.

В процеса на развитие, статията постоянно се променяше, тъй-като и
събитията през последната година-две
бяха твърде динамични.

--------

България е страна, в която хората вече 25 години живеят с идеала, че демокрацията ще огрее и тяхната улица. Е, разбира се не всички. Една част от "народа" през годините пазеше, а и още пази топли спомени от социализма, когато всичко беше подредено, нищо че по онова време това, което имахме в хладилника и в регистрите на нотариата бяха единствените неща, които ни помагаха да преживяваме.

Останалата част от българите, през последния четвърт век, правеше всичко възможно да загърби този спомен и последствията от него, давайки своя вот наляво и надясно в търсене на новия Месия. Или си го пазеше за себе си...

Сигурен съм обаче, че и първите и вторите търсят своето място под слънцето, не просто под формата на парламентарно представителство, ами искат да бъдат чути техните най-преки нужди. Е, докато за едни преките нужди се ограничават до ракията, пържолата и плазмата, други може да стигат и по-високо - до свободата на изразяване и справедливостта, а трети се нуждаят единствено от среда, в която да осъществят своят личен потенциал. А степента на развитие на нацията ни се предопределя от бройката и съотношението на горните нужди в различните им посоки. Или иначе казано, колкото по-скоро сме се освободили от диктатурата, толкова по важен за нас е "салама".
Нито едните обаче, нито другите имат шанс да постигнат нещо обществено стойностно при такава система на социален и политически гнет.

Причината е, че след като социалистическата система се провали, хората свикнали държавата да ги храни и да се грижи за тяхното минимално щастие не можаха да се пренастроят да оцеляват и да се развиват без държавна финансова подкрепа, а онези с по-свободен дух и решимост да постигнат нещо сами, се сблъскаха с изкривената капиталистическа система, чието първоначално натрупване на капитал бе с произход от отклонени държавни средства или от стандартни мафиотски източници. В резултат, повечето инициативни хора през последните 25 години напуснаха страната, а тези които останаха тук могат да бъдат определени като закрепостени селяни (не че са от село, ами че са закрепостени към мястото на пребиваване или към този който ги храни) или утопични идеалисти, които вярват че може да се оправим със собствени или общи усилия.

Закъснялата цивилизованост

Във времето, в което започнахме да градим демокрация, тя вече не е актуална форма на обществено добруване и развитие, защото в последните години на криза видяхме, че когато хората биват стимулирани да дадат всичко от себе си в името на личния си успех, те започват да ходят по главите на останалите хора, за да го постигнат. А накрая се оказва, че всичко което са постигнали е за благото на някой, който стои над тях и който всъщност определя целия техен живот. Дали чрез работата, която им е дал или е позволил да дават на останалите под тях; кредитите, които е отпуснал; продуктите, които ги окуражава да купуват или влиянието, което оказва върху правителството им. Всичко се съсредоточава в неголям брой хора, които или са в центъра на новините или са скрити зад кулисите и за тях се носят предимно легенди за това как управляват света...

Във всеки случай индивидът, който се труди и създава блага, изгражда нацията си и обогатява наследството на цивилизацията си, когато се огледа вижда как демокрацията, която би трябвало да дава права и да възлага отговорности, се е развила до състояние в което тези дадености не се преразпределят правилно и пропорционално. Поне не по правилата на справедливостта - колкото работа свършил, толкова блага получил, защото благата се преразпределят не според стойността на вложения труд, талант, знания, умения или други общочовешки ценности, ами се разпределят според най-висшата ценност на съвремието ни - вложените пари.

Или ако кажем, че един дърводелец прави един стол за един ден, двама правят два за половин, трети човек с повече пари ще си поръча столовете в Китай и ще залее пазара със столове за няма три месеца. В същото време един човек рисува картина за седмица и влага душата си в нея, а друг идва, купува я с още пет като нея и ги захвърля някъде само за да си начеше егото и да се представи за меценат.
И именно това е изкривяването на социално-политическата система, в която живеем след робовладелческия и феодалния строй - че щастието ни и успехите ни не зависят от самите нас, ами от обществото в което се развиваме и се оценяват единствено и само с пари. А парите изкривяват реалността.

За демокрацията

Така както парите са представителното средство за обезпечаване на нашите потребности, така и при демокрацията властта е представителна - система на управление, където хората групирани по убеждения, избират кой да ги представлява и управлява. Смисълът е, че поради невъзможността да се представляват интересите на всекиго по отделно, системата се изгражда чрез групиране на интересите в принципи, върху които се формират политически партии. И до сега нямаше друг начин. При протестите през Февруари 2013-та, хората се обявиха против всички партии и партийността като цяло. Лека полека от без хомогенната маса отделни индивиди започнаха да се надигат глави, да дават пресконференции, да се групират по интереси и идеи. Всичко много започна да прилича на партийност...
И това е нормално, защото в тази система формирането и изразяването на общественото мнение е представителността, а щом има представителност, значи някой изземва думата на хората, които не могат да я изразят сами. Което води до зависимости. Вероятно онези, които надигаха глави през онзи Февруари не бяха достатъчно убедителни, защото бързо изчезнаха. Няма ги, защото нямаха принципи (или просто бяха пионки с мисия). А принципите се изграждат с векове…

За принципите

Поради естеството на човешката природа, политическите партии имат основно две направления - леви и десни. Левите раздават за да удовлетворят нуждите на хората, а десните ги карат да работят за да получат сами каквото заслужават.
При социалното управление, хората не са така припряни да постигнат лични икономически интереси и независимост от институциите, защото са по-облагодетелствани от държавните средства за управление и могат да насочат своите лични успехи в сферата на изкуството например. В същото време се толерира обществената грижа за бедните, което създава зависимост при тях.
При десните форми на управление хората биват стимулирани и принуждавани да се справят сами с битовите си проблеми чрез труд и собствени усилия. За целта са издигнати в култ стремежа към богатство и имане, основан на база сравнение с останалата част от обществото, в което живеем или с останалите общества. Стимулира се вродената алчност на хората и завистливост, която ги кара да искат повече, за да са по-важни индивиди в обществото.

Предполагам ляво и дясно идва от това, че с лявата ръка протягаме за да вземем, а с дясната ръка работим за да получим. Или иначе казано редим се на опашката за социални помощи или търсим начини да стартираме собствен бизнес.

Снимков материал: http://www.americanprogress.org/

http://uptostart.com/

Но и двете системи на управление имат своите предимства и дори двата принципа на трябва да се редуват за да има баланс и устойчиво развитие на обществото.

Българската действителност

Разбира се за България тези принципи не важат, поради изкривяването на политическото съзнание на хората по време на комунизма. Сега „левите” са наследници на комунистическите величия и тяхното обкръжение, което дълги години си е градило комфорта на управляващите. Всички „леви” са обградени от обръчи от фирми, напластени около тях като лукови глави, така че добре да прикрият миризмата и лютивината на техните лични интереси. Те не искат реформи, защото така им е по-удобно. Те са по-консервативни и от най-консервативната дясна партия в Европа.

Десните пък произхождат от интелигенцията – онази малка част от Българското общество, която дори и потиснати от комунистическия режим, дори и с ниски финансови възможности са имали достатъчно възпитание да си образоват децата и да им дадат основните ценности на свободния човек – отношение към образованието и труда; уважение към хората; почитане на законите. Те отчаяно се борят за реформи в текущото състояние на обществото и управлението, защото сега нито една от техните основни ценности не функционира и това не позволява на обществото да се развива.

Същността на демокрацията е да искаш нещо и да имаш възможност да го постигнеш, да имаш условия да научиш повече, за да искаш по-стойностни неща, да имаш среда за реализиране на наученото и чрез тази свобода да допринесеш за обогатяването на обществото, в което живееш. И ключовата дума е ОБЩЕСТВО, защото човекът е социално животно и неговите успехи се оценяват от другите, сред които той живее. За това в системата на демокрация, Обществото е това, което задава хоризонтите за развитие на личността.

Но това е вече отживелица!

Защото демокрацията е стремеж на обществото да бъде чуто. Да излезе от оковите на някаква робска идеология, която потиска хората да правят каквото Партията или Фараона проповядват. И когато Партията или Фараона не са вече фактор в обществото, стремежа към демокрация губи смисъл. През 21ви век, Партията и Фараона са мутирали в една много по-потискаща сила - силата на парите.

За парите

Отвъд възможностите за задоволяване на минималните физиологични потребности, тази така потребна стока дава на индивида чувството на власт над останалите. Стремежът към "повече" превръща човека във вълк, което го отдалечава от обществото.

В епохата на социализма казвахме, че това е система, при която всички са равни но някои са по-равни от другите.
При демокрацията можем да кажем, че хората са свободни, но някои са по-свободни от другите.

И в случая свободата се отъждествява с финансова (не)зависимост.

За обществото

Посоката на развитие на обществените ценности, е силно манипулируема. Защото „Обществото”, това е съвкупност от хора обитаващи едно място и грижещи се един за друг в система от права и отговорности. Но ОБЩЕСТВОТО в днешно време е изкуствено поддържано чрез закони, без които то не може да съществува. Поради естеството на човешката природа в условията на силен риск за оцеляването на индивида, хората се групират за да преживеят. А когато няма силни сътресения във статуквото на "минимално задоволени маси" хората вече търсят индивидуалност за да изразят своята позиция и не се задоволяват от принципите на представителността ами искат обществото да ги чуе пряко. Всеки един от тях. Вероятно защото в развитите общества повече индивиди са възпитани и образовани и имат самочувствието сами да определят бъдещето си, за разлика от развиващите се, при които отделни индивиди диктуват теченията на мислите на останалите.

#ДАНСwithme ден 196-ти

Е, тези хора на снимката зад мен, след 200 дни протести, разбраха, че в една добре укрепена система не може да се постигне успех чрез пряка конфронтация между масите и реалните представители на масите, за това протестът се обърна срещу имагинерни такива и очевидните малформации на системата, където ясно се вижда изкривеността на модела, а именно - хората представляващи хора, които не знаят какво искат, удовлетворяват първо личните си потребности и след това онези на... своите роднини.
А онези, които представляват са просто ресурс, инструмент за поддържане на тяхното статукво, чиито функции са продължаване на рода - на техния род.

В едни по-начални времена на демокрацията, такива увисваха по площадите, но сега почти всички нации са подписали декларации в ООН, които пазят някаква форма на цивилизованост по съвременните стандарти.

Следва продължение...

Новият човек (отвъд антиутопията)

noreply@blogger.com (vassilev12) — Tue, 09 Apr 2019 19:40:00 +0000

Изображение: https://www.classicalguitardelcamp.com/

Instagram потребителите, забили нос в екрана, харчат дните си в преследване на зрелище.
Instagram influence-рите, позират пред обектива, за да похарчат младостта си в преследване на фенове.
Instagram trader-ите, харчат парите си, за да накарат influence-рите да зарибят потребителите с техните продукти.
Online marketer-ите, ровят из нета, за да застанат на пътя на всички останали, забили поглед в екраните на своите устройства.
.......

Всичко това е част от част от плана, заложен дълбоко в генома на човек - да се усъвършенства. В този случай, войните, инквизицията и сблъсъка на цивилизациите са вече видяни и неповтаряеми. В този случай, някъде през 21-ви век, човечеството ше започне да се самоунищожава отвътре.
- Човекът ще загуби интерес да се възпроизвежда.
- Ще загуби интерес да създава каквото и да е в живота си.
- Ще загърби ползата от парите, защото материалните притежания ще са му излишни.
..............

Всичко това е само част от плана. Има още много да се пише...

Кой контролира контролиращите?

noreply@blogger.com (vassilev12) — Wed, 10 Jan 2018 20:16:00 +0000

Дойде време да попитаме: Кой проверява работата на МВР?

Изображение: www.amazon.com

Нямам предвид обществените поръчки, там е ясно. Нито роднинските назначения - и там нищо не може да се промени.

Питам за работата, която органите на министерството упражняват по отношение на разкриването на престъпленията, събирането на доказателства, отправянето на обвинения и прокарването им през медиите.
Онази работа, дето ”си е тяхна” и другите не разбират...

Е, ние гражданите какви права имаме да се защитим от една машина за контрол и репресии, която няма никакъв официален коректив? Какви права например, имат роднините на жертвите на престъпления или роднините на обвинените, загинали при полицейски акции? Как може те да разберат инстинската истина за това, дали техните близки са били виновни или не? Или дали невинните жертви са загинали по начина оповестен от полицията?
Как биха могли да получат възмездие някой ден?
Какви права имат жетвите на по-леко престъпления, като изнасилвания, побои, катастрофи, противозаконно отнемане на собственост (пък и полузаконно) и как да получат адекватно възмездие за страданията си и пропуснатите ползи от загубеното имущество/време?

Нека се повдигне този въпрос в обществото. И да се изясни начина, по който обществото контролира контролиращите го. И са се възпитат хората да си търсят правата. Още в училище!

Нека се изкажат юристи, в кои закони, как е урегулиран контрола над службите и къде гражданите да потърсят правата си.
Нека социолози да кажат, готови ли сме да си търсим правата и да не стане хаос.
Нека хората започнат да говорят за това, като за ежедневието им.
Защото никога не знаем кой, кога и в какво може да ни обвини някой или да ни навреди.

Предреволюционно

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sat, 30 Sep 2017 08:26:00 +0000

Отдавна не бях писал
Забравих, че имам мисъл.
Погледнах отново нещата
От кулата, тук позната

Виждам, светът се променя
Навлиза в нова вселена.
Търси вече нов смисъл
На живота
и над каквото е надвиснал

Върлуват тук разни хали
Не мили никому, нито драги
Безчинстват, взривятат гранати
Не им пука за внуче или за тати

Други пък, от всичко разбират
И в джоба на бедния, монети намират
Раздават ги тези на разни тарикати
На които после, разпродават имотите им краднАти.

Нагоре в цялата схема
Се блажят избрани, от своето племе
Раздават концесии, природни богатства,
Сякаш бащини са... и без страх от нас са

Защото тяхна е съдебната система
И на банкерите, крадците в зелено
А на обикновенните, работещи хора
Остават таксите, хранещи Отбора.

Но ето, идва време
Да се вземе народа, да се съвземе
Да почне да чете и да мисли
Вместо ТВ да гледа и в помията си да кисне

Stefan Vasilev

Надежда за утрешна България

noreply@blogger.com (vassilev12) — Wed, 26 Oct 2016 20:01:00 +0000

Изображение: www.bnr.bg

Тази година дъщеря ми ще гласува за първи път.

Възпитавана е, че тези неща са важни за живота и въпреки тиинейджърството си винаги се е интересувала, какви са моите политически пристрастия и онези на майка й. Аз винаги съм й отговарял, че тя сама трябва да оформи своя позиция за това, в каква страна иска да живее и че трябва сама да избере кой да представлява интересите й. Разбира се давал съм примери с моите ценности, но никога императивно.

Е, аз съм човек, който не крие пристрастия, дори се гордея с това, което изразявам и подкрепям. Днес, в ерата на свободната информация, това е още по-лесно да бъде споделено.

Надявам се дъщеря ми да направи добър избор и да бъде горда с него, не само защото ще бъде за първи път, ами защото избора ще съответства на ценностите и възпитанието й.

Ани се роди в годината с най-слаба раждаемост в съвременната историята на България. Надявам се, всяка следваща година, да има все повече млади българи чиито граждански ценности да застъпват не само утрешния ден, ами и поколенията след тях.

Успех мила Ани!

Моят живот е за твоето бъдеще, твоят за бъдещето на децата ти...

Европейският съюз?

noreply@blogger.com (vassilev12) — Fri, 24 Jun 2016 20:55:00 +0000

Какво и защо роди Европейският съюз!

Изображение: http://www.gettyimages.com/

Защо е създаден Европейският съюз?

Един въпрос, който стои на дъното на усещането, че ЕС поема към нови посоки на развитие или деградация, особено актуален след вота на англичаните против оставането им в него..

В този текст, няма да анализирам детайлите по създаването, развитието и видимите функции на "Обединена Европа", а ще погледна нещата от друг ъгъл, който вероятно всеки от нас го усеща, но никога не съсредоточава погледа си на него.

Европейският съюз е създаден с цел да положи и поддържа среда за развитие на постиндустриална Европа, където производството бива низвергнато, като сфера на личностно развитие.

Европа е люлката на индустриализацията, както и рождено място на повечето цивилизационни философии. Тук, за цивилизацията ни са постигнати най прогресивните стъпки от развитието ни.
Именно за това, следващата фаза на развитието ни ще започне от тук.

Индустриалната революция, започнала още 18-ти век, поставила началото на масовото производство, логично съпроводена с масови урбанистични процеси и бум на раждаемостта, наближава върха на жизнения си цикъл в началото на 20-ти. Такъв бърз преход на цивилизацията от една епоха в друга, за човечеството е било трудно да понесе. До тогава технологичните промени в бита на хората са навлизали изключително бавно - с няколко поколения, така че резултатите от развитието са били приемани за даденост. Изведнъж цивилизацията ни се развива от една епоха към следваща в рамките на 2-3 поколения и пропастта между разбиранията на тези поколения става непреодолима. Дядото не може да обясни на внучето ключови неща от обкръжаващия живот. Разбира се до преди това, срещата на дядо с съзнателно внуче е била рядкост, предвид продължителността на живота, но любознателността на човека винаги е била основна част от развитието на човешката цивилизация, а опознаването на околния свят е характерно дори и за животните. Но когато средата, в която живеем се променя твърде бързо, човека и животните им е трудно да се адаптират.
Именно това се случва с Индустриализацията на нашето развитие през последните 300 години и още в началото на 20-ти век развитата част на човечеството се сблъсква с трудността на премине от една фаза на развитие към друга. И естествената реакция на този организъм е да се противопостави на течението, а познатите методи са първични - войните, обхванали Европа и останалия развит свят са опит да се забави развитието, но всъщност имат обратен ефект. Индустриализирането на живота ни, всъщност намира най-силно поле за изява във военното дело, където реализира най-голямо развитие. Разбира се шока от войната спомага човечеството да приеме новостите, като непреодолима част от развитието. Дори след войните, обществото е принудено да използва новите технологии за възстановяване и изграждане на битието си. Бързото възстановяване от войните поставя нови ценности пред хората. Ако допреди, в разгара на индустриалното развитие, хората са се стремили да притежават капитали или да участват в процеса на производство за повишаване на своя обществен статут, то сега участието в производствения процес започва да се счита за долно занимание. Причината за това разбира се са Парите, които започват да се самовъзпроизвеждат и обезсмислят наличието на други средства за производство (земя, суровини, умения и труд, талант). От тук нататък Европейците се насочват от сферата на производството, към сферата на услугите. И понеже туризмът не може да храни повече от 10-20 % от населението, а и не е така престижен, единствената посока за развитие е търговията и административните услуги.

Е, двете вървят ръка за ръка.

Европейския съюз е създаден с основната цел да създаде на своите граждани поле за изява в сферата на административните услуги и търговията.
Всички стандарти, създадени за да "подобрят жизнения ни стандарт" са всъщност нужни за да има служби, които да ги разработят, приложат и контролират въвеждането в нашия живот.
Всички Европейски държавни институции, са хранилка за милиони души, нежелаещи да си цапат ръцете с производство.
Всички закони, установяващи абсурдни норми и добродетели са създадени, за да се стимулира нуждата от адвокати, съдии, прокурори...

Европейският съюз създаде за своите граждани работа в сферата на услугите, защото производството е отживелица.

Въпросът е, какво следва?
Аз казвам, да се готви науката и творчеството. Защото, в тази индустрия индивида се загуби...

Теория за споделянето (умножаване на потенциала)

noreply@blogger.com (vassilev12) — Tue, 21 Jun 2016 20:15:00 +0000

Илюстарция: http://www.calculators.org/

Когато споделиш потенциала си (Р) с някой до теб, ти го умножаваш по 2

(Px2) 3*2= 6

Ако този някой сподели своя с теб, резултата е двупосочен по себе си

(2P*2P = 4P²) (6*6)² = 36²=1296

Когато споделиш потенциала си с група хора (10), той расте с брой им.

(P+n) 3+10 = 13

Ако и те споделят потенциала си с твоя, ръста се умножава по себе си

(Р+n)² (3+10)² =169

Ако пък те споделят потенциала си с теб и с всеки от тях, ръста е необятен (Р+n)¹⁰ (3+10)¹⁰=41426511213649

Разбира се потенциала на всеки е различен и това променя всеки един сбор. Но общия принцип показва, че споделянето е общополезно за развитието на обществото.

Когато един обича друг и той му отвърне е много по-ценно от колкото един да бъде харесван от 10. Но ако един накара 10-тима да се ценят и вдъхновяват, резултата е непреброим...

P.S.

Формулите и резултатите им са илюстративни. Важна е идеята.