Няма вече застраховки, няма вече Габриела. Улица Чаталджа осиротя.

Измина почти година от покупката на Плашимира mk3. Да видим какво мога да обобщя по въпроса.

Аз от коли разбирам колкото и от риболов. Обикновено критерия ми за покупка е външния вид и/ли авангардността на същия. Допреди 5 години, когато все още ме переше рейсинг сачмата, критерия ми беше да взема възможно най-агресивната кола за парите си. Както знаете, Плашимира mk2 беше двуврат Меган. Оригиналната Плашимира беше 306 XSI. Преди него имах пак Пежо, ама 205 XS с два карбуратора и общо мазане. Само който не е имал такава кола не знае каква малоумна идея е общото мазане и как ти влиза брутално като цифри. Преди това карах реното 11 на тате, а преди него – трабанта. Това беше по гладните години, когато нямах лев за бира, камо ли за кола. Преди тях пък бяха разгулните ми години, когато имах лев, ама за квото се сетиш, баш по Виденовото време. Тогава имах Форд Ескорт, който беше втората ми кола евър. Първата беше една двуврата жълта Застава GT 55 със зелена плюшена тапицерия и джанти от BMW акула, която въпреки невероятната си визия имаше няколко фундаментални проблема: 1) не вървеше; 2) пушеше в бяло; 3) нямаше оная джаджа, която зарежда акумулатора и така аз всяка вечер зареждах същия на балкона у нас и гледах да карам само на габарити и то само ако се наложи; 4) отключваше се с кибритена клечка и един ден влизайки вътре установих, че нещо липсва, а именно касетофона. Но ето я символиката!

Нова кола никога не бих си купил по следните причини:

1) Новата кола губи до 50% от стойността си в първите 3 години;
2) Нерядко новите коли имат бахти проблемите, а потребителят им се явява бета тестер (нещо, което автомобилната индустрия не иска да си признае, но е очевидно. По-смешното е, че Porsche Cayenne например е пуснато на пазара с фундаментални недостатъци и това не е единствения случай);
3) Гаранцията не е задължително да покрива всички проблеми, освен това труда си се плаща (вярно, има някакъв чар да ти върнат колата за безплатно сервизно подменяне на нещо дефектно, но няма никакъв чар в това колата ти да има фабричен дефект на първо място);
4) Застраховката на новата кола е цифра в гъза;
5) Лизинга на новата кола е още по-дълбоко в гъза от застраховката;
6) Ако човек е достатъчно малоумен и използва опцията buyback, с която заменя изплащаната си на лизинг кола, на която междувременно стойността е паднала с 50 или повече % за нова при същата схема и никога не си е дал зор да провери колко му е излязло всичко това, то трябва да му бъде връчена награда за тежка олигофрения;
7) Новите коли не е задължително да са по-добри от старите, дори при премиум марките. С повече възможни шукарии – да, но всички екстри струват екстра, а това само ти влиза по-дълбоко накрая (виж точка 1).

Между другото, това не са мои мисли, прочетох ги в едно списание за притежатели на Porsche 911 и намерих, че са изключително смислени.

И така след този типичен увод набързо ще мина през основните аспекти по автомобила.

Хикстройката по всеобща оценка минава за “пича” джипка. Такава, дето я карат само руси путки и основно на асфалт. Излезе ли извън пътя, викат, заеби. Булшит. И докато е истина, че не е като Паджеро, то далеч не е толкова зле.

Едно от основните съображения е окачването. Според много хора то е прекалено твърдо. Сега, при мегана окачването беше толкова меко, че с 90 на плавен завой на магистралата съм се чудил дали няма да изляза по таван. Няма такъв параход. На ексесайката за сметка на това пломбите ми падаха. Хикстройката е симбиозата между тези две окачвания, като доставя нужната твърдост и комфорт. За мен – перфектното стегнато окачване.

Цената. Тук е тежко. Много хора твърдят, че тази кола е overpriced. Но не е ли така с всички premium марки? Немалка част от цената се формира именно от онова, което емблемата ти носи пряко и косвено. И никой не те кара зорлем да купуваш. Като не искаш да плащаш горницата, купуваш равка или витарка и толкоз, пак ще ти вършат работа. По-интересното е, че за разлика от хикспетицата, тройката държи цена. Много е шокиращо когато отворите мобилето и видите, че има хикспетици по-евтини с по 10 и повече хиляди. И проблемът не е само в поддръжката, която на големия брат е просто в гъза. Лошата новина е, че читавите хикстройки с добро ниво на оборудване струват доста. А хикстройка с орязано оборудване не знам какъв човек трябва да си, за да си купиш. Вероятно някой, който го ебе единствено за емблемата. Което според мен е много българско. Затова гледам с известна доза съжаление всеки собственик на хикстройка без парктроници, ксенон, климатроник и с ръчни скорости.

Навигационния компютър е в багажника и работи с дувде. Демек човек може сам да си ъпдейтва картите и каквото си иска, примерно да си сложи камери. Което е незаменим плюс. Самата навигация е толкова дървена, че след супер интерфейса на iGo 8 все едно съм се върнал 10 години назад. Става дума за така наречената “голяма” навигация, или High, която е с отделен панел върху дашборда. Има хикстройки с малка, която е с едно мини панелче около касетофона и ми е трудно да я нарека навигация въобще. Картата на България е мега зле, дори във версия 2011. Извън София познава само главните пътища, а много често караш в нищото.

Трилитровия дизел е с мощност над 200 коня, но колко точно са в крайна сметка не разбрах, защото на много места дават различни данни. Доста пъргав е за близо двата тона, които носи, а ускорението при така наречения “full throttle” когато нахамалваш педала ама баш до ламарината отвъд точката на съпротивление, те кара да се чувстваш все едно караш водни ски – лепиш се на седалката и кормилото те дърпа напред. Дизелите на беемве отпреди 2006 имат един конструктивен дефект. Така наречения “проблем на пеперудките”. Имало там някакви завихрящи клапи, които нещо им ставало и преебавали цилиндрите и затова следва да се отвори главата и да се клъцнат чуканчетата им с ножовка, което водело до малка загуба на мощност под 2000 оборота, но пък прочистването и продухването на всичко, което правиш успоредно с това отваряне я компенсирало. Хората с обикновени тройки правят тая игра. За хикстройките обаче тя не важи най-малкото щото клапите имат сензори. За сметка на това ултразвуковото почистване на горивните магистрали веднъж годишно е част от добрите практики за поддръжка.

Скоростната кутия нещо не ми стана любима въпреки Sport Drive режима и стептроника. Има досаден лаг, когато от под 2000 оборота изплющиш педала. Някъде около секунда и половина се чудим какво да правим и коя скорост да включим. После се изстрелва с рев, но остава едно тъпо усещане, че колата не реагира моментално. Ся, разбирам, електроника, преценява всички там фактори кога какво, алабала, ама… Отделно тази версия е само с 5 предавки, което смуче. SD режима е интересен с това, че сменя скоростите в червената зона, малко преди да удари прекъсвача. Много е радващ за изпреварвания. Включваш, настъпваш до пода и… няма такъв рев и изстрелване. Никога не бих карал такава кола с обикновена ръчна скоростна кутия. Абсурд. Стептроника е интересна джвъчка, но пак не дава кой знае каква свобода. Единственото предимство е, че ти (почти) решаваш кога да смениш скоростите. Всичко друго отново е автоматично контролирано. Така например ако влезеш в твърде ниски обороти за дадената скорост, кутията сама ще свали една предавка надолу. Обратно, ако решиш да включиш по-ниска предавка при твърде високи обороти, няма да ти позволи. Единствената полза, която виждам при този режим е да опитваш да си свалиш градския разход като се движиш под 2000 оборота. Ама ако ще караш така градско, каква ти е файдата от автоматична кутия? И ако ще икономисваш от гориво, що си купуваш трилитрова хикстройка?! Земи си самурайче.

Разходът е един много интересен момент. В общия случай софийския е ~13 през лятото и ~15 през зимата. Като се има предвид, че по моя маршрут няма много задръствания. Извънградско е много по-интересно. Ако се движите като тахтаба по пътя и не просто спазвате ограниченията, ами дори на магистралата не вдигате повече от 120 и се държите под 2000 оборота, много ще се засмеете. Защото ще установите, че жжиба гори под 6 и половина. Вкарате ли я в малко по-динамичен режим и се крепите под 3000 оборота, което е предостатъчно, защото ви позволява скорости от типа на 140, ще се озовете на 7 и половина. Аз обаче реших да видя къде ще му излезе края и направих курса Плевен – София – Хасково – Бургас – Варна в режим SD и с пилене на макс като идиот без да ме ебе колко майки с колички и баби с торби пресичащи магистралата ще хвръкнат. На магистралата за Пловдив се заиграхме с един Lexus Rx450h и се погонихме известно време с малко под 200. И отделно през цялото време я карах с педала до пода. Финалния разход беше 8.8, което, мен ако питате, си е направо прилично.

Управлението е няма такова. Все едно караш няколко пъти по-малка кола. Този автомобил е направен за да ти е лесно. Просто е възхитително. Трябват ти броени минути за да свикнеш на габаритите и поведението. Толкова стабилно седи и така директно завива, че е пълно удоволствие да се кара. Сервотроника го прави маневрен като малка градска кола, а двустранните парктроници са незаменими. Без тях, уви, все едно караш Волга.

Рядко ям паразитни храни като луканки, суджуци и прочие, но от време на време ми се прияжда. А няма как цяла година да карам само на домашен суджук. Отказал съм купешките говна, защото за никого не е тайна, че луканката вече не е като едно време и в името на покупателната способност на народа и по-високия марж на печалбите в нея има странни неща. Оня ден прекарах половин час пред хладилника с пакетирани такива неща щателно четейки етикетите и не се изненадах особено на откритията. Бях тръгнал именно за биволските пръчици на Меком, който не съм вземал от може би поне 2 години, но ги нямаше. Нямам идея дали ги произвеждат още. Затова взех биволската сушеница. Беше невероятна и днес купих и щраусовата. Според етикета в нея има само месо и подправки. И съм склонен да го повярвам предвид добрия вкус. Цената е ~6 лв за опаковка от ~220 грама. Силно препоръчвам.

p.s. на второ четене тоя постинг звучи като ебати рекламата. Понеже Меком нищо не са ми давали предварително, ако решат, могат да ме овъзмездят с няколко кила от биволско-щраусовите си продукти, няма да ги върна.

Сред хаоса на куците схеми обаче по-покъртителен е хаоса на представянето им. И докато навън хората с малко пипка ползват даденостите на новото време, за да си намерят работа, у нас нещата си остават малко по-1.0 и с обичайната соц школовка.

Изборът ми за NAS-ка приключи още преди 3 месеца, но изминалото време само ми помогна да затвърдя впечатленията си от избраното устройство.

Спокойно мога да нарека сайнолдъжито една от най-оправданите покупки в категорията NAS с цена под 400 лв. При 154 140 паунда амазонска цена и 6 паунда доставка за 22 часа с UPS, е направо дюшеш.

Опаковката е много грамотна и компактна. Съдържа устройството, захранване, два мрежови кабела, два комплекта бурмички, инсталационен диск и лист с инструкции.

Ако не най-тихия, то е един от най-тихите NAS-ове на пазара и по всички ревюта това му качество се оценява подобаващо. На два метра от устройството на практика не се долавя никакъв звук, с изключение на спорадично потракване от дисковете при активност, което се случва в общи линии когато неща се бекъпват. И за тишината става дума дори когато вентилатора е в режим cool, а не quiet.

Поддържа тонове хардуер и софтуер. Има 3 USB-та – едно отпред, две отзад, в които можете да втъкнете принтер, флашка, външен диск или wlan. Инсталацията на принтера е яко плъг енд плей, после остава само да кажеш на компютъра си, че искаш да закачиш мрежов принтер от сайнолъджито и си в играта. Достъпът до данните може да е дистанционен и управляван индивидуално за потребители – има файлов сървър, LDAP, FTP сървър, SSH и telnet.

Хардуера му може да не е top of the line с 1.2 гигахерцовия Marvell Kirkwood и 128-те мегабайта DDR2 RAM, които вероятно водят и до ~2-те минути буут време, но пък всичко си пердаши екстра. Гигабитовата свързаност сигурно е стандарт, ама за протокола я отбелязваме. Поддържа два диска до два терабайта всеки. Пълен списък на поддържания хардуер и софтуер е достъпен на сайта им.

Някъде бях чел в ревютата мрънканици относно монтажа на дисковете. Пълни глупости. Плъзгате половината панел на устройството, изсулвате два диска в предварително зададените улеи, където те се нахлузват в слотовете за ток и данни сами, турвате им бурми, ако искате (в комплекта пичовете са оставили 2 допълнителни, щото бурмите лесно се губят, нали) и това е. Няма hotswapping възможност, ама за устройство от домашен/soho клас не виждам защо е и нужно.

Допълнителните приложения не са точно много, но ме кефи идеята. Освен уеб сървър, което си е класика, и разни други щуротии, които не ме блазнят, мога да си инсталирам phpMySQL, WordPress и Webalizer.

Управлението на един тон IP камери просто е гениално.

От дизайна има какво да се желае. Изглежда доста постничък и пластмасата евтинее. Всъщност прилича на кутия за храна и на снимките изглежда 10 пъти по-добре. Огромните ламби са куца идея по мое мнение. Не знам кому е нужно индикатора да е по-голям от глава на топлийка и нощем да озарява стаята от-до. Още повече, че става дума за общо 6 индикатора. Ако съня ви се смущава от светлини, недейте да спите с устройството в една стая.

Интерфейсът е удобен. Опитали са се да направят хибрид между маковски, уиндоуски и линукски и отчасти им се е получило, ама наклонът е към дървенеещ линукс, което мен лично ме дразни малко. Но пък наличието на мултитаскинг го компенсира всякак и го прави доста близък до нормална ОС.

Инсталацията отнема около 5 минути от качен на дивидито системен файл. Нямам идея дали другите насове се инсталират по този начин и не мога да направя паралел. Подготовката на двата еднотерабайтови диска си хапна едни три часа. Веднага след инсталацията пуснах проверка за нов DSM и се оказа че има. Още 5 минути по-късно беше свален и автоматично инсталиран.

Репликирането на бекъпа дистанционно става по няколко начина, включително rsync и s3. Приятен е пиниза за програмиране на рутъра директно с port forwarding настройките. Това става ако той е един от поддържаните от устройството такива и за щастие D-link-а ми е в списъка, но за нещастие нищо не се получи и се наложи да си задам пренасочването после сам.

Софтуера за бекъпване, така наречения Data Replicator 3 е изумително грозно творение с няколко бутона. Може да му се задава schedule кога да бекъпва. Бекъпването е два типа – моментално и инкрементално. Моменталното просто прави актуално ново копие на избраните файлове, докато онова, сещате се, копира само променените. Каквото и да се избере, винаги има един фолдър latest, в който седи всичко бекъпнато с актуалните копия, включително от последните секунди, айретен са останалите фолдъри с бекъп по дати. Има и чалъм за създаване на версии на файловете, но на мен това не ми е в приоритетите.

Зелените функции включват хиберниране и гасене и палене по зададена схема. Ама освен ако човек не е олигофрен по темата, ще си даде ясната сметка, че екология и бекъп не се връзват добре.

Анализ и заключение на ИБАХТА

Плюсове: джипкан с екстри – iTunes сървър ли не щеш, айпи камера сървър ли не щеш, уеб сървър ли не щеш, торенти ли не щеш, DLNA/UpnP ли не щеш, да не ги изброявам всичките; на практика безшумен; удобен, симпатичен и юзабъл уеб интерфейс; макар и грозен и елементарен, бекъп софтуера си върши перфектно работата; поддържа отдалечен файлов сървър, нива на достъп, FTP сървър и прочие; има one touch бутон за бекъп на ръгната флашка; поддържа репликиране на бекъпа до друго устройство, сървър с rsync или S3; има допълнителни приложения, които се инсталират с два клика, в това число phpMyAdmin и… WordPress.

Минуси: хардуера не е върха на сладоледа; не поддържа hotswapping; няма български представител, купува се онлайн от запад; външния вид и материалите са от левче; огромните светлини малко дразнят в тъмното.

Обща оценка: 4.5/5

Заключение: Изключително добър домашен/soho NAS. Тих, гъвкав, удобен, разширяем. Недъзите му са пренебрежими на фона на възможностите.

p.s. когато го поръчвате от Amazon-а, не забравяйте да си вземете своевременно и преходник за щепсела.

p.s.2 все още не съм сигурен дали можеш да репликираш мигновено външен диск през предното USB, но мисля, че по-скоро не.

Постарахме се да направим последната ти реч най-епичната евър. И установихме, че си най-готин, когато не те чуваме какво говориш.

Не съм от хората, които ги пере сачмата на тема коли, обаче така се оказва, че освен телефон Porsche и часовник Spyker (жалко, че на компанията хич не й върви), сега имам и лаптоп Lamborghini. Причината далеч не е в някаква патология и желание за ефечене, както се казва във Варна, а в нещо особено закономерно, което установих през годините – premium продуктите имат точно онези качества, които търся. Освен това преди всяка покупка имам навика да се заравям като свиня в тикви, зелки или каквото там гадта яде, в ревюта, проучвания, сравнения и прочие, и изтощен като порно актьор след сет излизам със заключение. И кво сочи опита ми до момента? Обикновените продукти имат един или друг недостатък, който при premium вариантите им отсъства.

Сега искам да насоча вниманието ви към един друг фактор. Цената. Premium версиите невинаги струват майка си и баща си. Така например нито часовника ми, нито този лаптоп струват дори 50% повече от стандартната версия, на която са базирани. Вярно, по-скъпи са, но ползите драматично офсетват разликата в цената, която, пак казвам, не е особено драматична. Давам и пример. Asus 1215n, който е базата за VX6, струва 422 паунда в британския Амазон. Ламбото струва 454. Това е за черната версия и на двата. Бялото Ламбо добавя още 45 паунда и ако ме питате защо – еба ли му майката, това е просто една различно оцветена пластмаса на капака, която дори не изглежда скъпа. Даже започвам да си мисля, че трябваше да взема черен, за който можех да платя 350-370 евро в ebay, вместо да се нахендрям с 450 за бял. Нали, тук искам да кажа, че има два типа хора. Онези на които не им прави впечатление, че 1215n е грозен като гъз и винаги ще предпочетат да спестят там 100 евро. И онези като мен, на които тези детайли им правят впечатление и не смятат, че разликата е толкова фрапантна, че да си заслужава колебанието.

Според направения рисърч, това е най-натопорчения нетбук, за който човек не трябва да плати бон и половина. Сигурен съм, че Alienware M11x е яката работа, но с него има два основни недостатъка – струва над бон и половина и тежи 2 кила. Един нетбук не може да тежи две кила, mind you. Не може и да струва колкото убер натопорчен десктоп. Абсурдно е да се смята, че на лаптоп могат да се правят добре две неща: дизайн и гейминг. Аз това го знам от опит. На лаптоп не може да се играе с успех нищо по-смислено от Osmos или някоя от останалите игри от хъмбъл бъндълите, а само един поглед на дизайн сътворен на лаптоп върху нормален монитор може да ти докара сърцебиене.

Тъй. След този увод да го духат всички останали нетбуци. Да видим сега прав ли бях.

Кутията е лъскавка, с логото на Lamborghini отгоре и по-скоро очакваш да извадиш от нея вратовръзка, отколкото хардуер. Извадения хардуер е удобен за хващане, компактен е и според кухненската везна тежи точно 1562 грама с батерията.

На пръв поглед човек забелязва две неща. Пимп фактора не е като от снимките. Машината пак е хубава, ама не толкова, колкото на продуктовите фотографии. Най-странен е профила, който е издигнат в задната си част. На втори поглед се виждат два power бутона. Десния стартира компютъра нормално, левия зарежда нещо-като-бърза-операционна-система-с-най-основните-функции. Тя наистина зарежда бързичко – десетина секунди. Но от нея няма абсолютно никакъв смисъл. Можеш да браузваш, да играеш някакви странни игри, да слушаш музика и друго не се сещам имаше ли. Интерфейса обаче работи толкова бавно, че ти идва да забиеш машината в земята само след няколко опита за придвижване по менюто. Да не ви обяснявам какъв зор е да си настроиш wireless-а.

Инженерингова недомислица виждате още в първите мигове, защото само след 2-3 затваряния на капака декоративната решетка отдолу, която иначе няма никаква функция, вече е понадрала акрила в долните кьошета на екрана. Понякога имам чувството, че съм прекалено взискателен. Друг път имам чувството, че само търся кусурите на нещата. Обаче това не е вярно. Просто искам когато нещо се прави, да се прави като хората. Да се измисли изцяло преди да се пусне на пазара. Особено когато е премиум.

Гумираното покритие в долната част е добра идея, но все така носи следи. Тъчпада, за изненада, е огледален. Това мъкне със себе си два негатива. Първо, цапа се като за световно, дори да не си ял баница преди малко; второ, сцеплението на пръста понякога се губи и майната му на мултитъча, като не можеш да си закараш курсора от точка А до Б с едно движение. А как изглежда само седмица по-късно, ти идва да се издрайфаш. И между другото, още не съм разбрал как се скролва (?!)

Операция шок и узжаст започна когато само няколко секунди след като гордо бях изхвърлил всички целофани и се наслаждавах на продуктовия дизайн забелязах нещо изключително смущаващо. Немската клавиатура. Кой да ти се сети, че като си купува лаптоп от Австрия, той ще бъде с немска клавиатура? А, кой? Във всеки случай Ивайло идиота изобщо не се сети за тази малка подробност. И макар че проблеми с работата на подредбата няма, сменените Z и Y, както и добавените умлаути просто ме карат да се гръмна всеки път, в който ги погледна. Но ако се абстрахираме от това, самата клавиатура е удобна.

Принципно не се кефя много на чиклет (шиклет?) клавиатури и предпочитам стандартни, защото досега не съм срещал читава, но тази е от по-добрите. Бутоните са с чудесен размер, всичко е където трябва. Единствения бъг, който беше и един от негативите на всички ревюта, е поддаването. Не че е кой знае колко, но има известно усещане за потъване на бутоните и се издават едни лекинки халтавещи звуци, които не би трябвало да са там.

Аудио системата е на B&O (ако и да се инсталират драйвъри на Realtek) и смело мога да заявя, че е най-добре звучащото вградено лаптоп аудио, което някога съм срещал. Направих сравнение с една и съща песен на дела и тошибата. Вероятно пръст в трика има и разположението на говорителите отпред отдолу, като така отражението на звука в плота генерира повече сила и бас.

Това е най-покъртителния спам прес рилийз не-знам-какво-точно-е, който някога съм получавал. Като започнете от събджекта, минете през уводните думи за топ локацията и я докарате до цялостния вид и усещане, което оставя чудото на титаничната мисъл. После човек поглежда празничното меню и всичко си идва на местата.

Все по-често се питам защо напоследък стана така, че фирмената комуникация спря да минава дори един пас на груба корекция преди да види бял свят.