Блог Стара София

Новата загадка

2012-05-25T10:30:00.001+03:00

Миг от живота на софийското висше общество. Къде се намира въпросната дама?

Грандиозните празненства за 24 май, 1924 г.

2012-05-23T10:51:00.000+03:00

Празникът на просветата.

Грандиозните тържества в столицата за Кирил и Методий

Из столичната преса, 1924 г.

В събота българският народ празнува с необикновена тържественост деня на светите братя Кирил и Методи.

В 10.00 ч. започна молебена, който се извърши от митрополит Стефан в специално за случая приготвен павилион. На молебена присъствуваха Царя с гражданската си и военна свита, княгиня Евдокия, министър председателя Цанков, министъра на Външните работи Калфов. министъра на правосъдието Р. Маджаров и министъра на войната генерал Вълков. Присъствуваха още председателя на столичната общинска седмочленна комисия г. П. Паскалев, народното представителство и др.

На огромния площад пред Ал. Невски се събра многохилядния народ от учащата младеж, където се отслужи молебен в присъствието на Царя, министрите, много корпорации, културни дружества и някои дипломати

Особено впечатление правеше на обществото присъствието на френския пълномощен министър в София г. Жорж Пико, а така също и на управляющия полската легация г. д-р Т. Грабовски, които извикаха истинска адмирация в присъствуващите на молебена граждани.

След молебена от издигнатата за целта трибуна г-н Цветан Стоянов, учител във висшия педагогически курс, в кратка съдържателна реч, изтъкна значението на светите братя за българския народ, за нашата писменост и култура.

На края, Царя, придружен от министрите, бе съпроводен всред истински овации от цялата учаща се младеж и публика. Особено мила гледка представляваха развяваните над главите на учащата се младеж хиляди трикольорни знаменца с образите на светите братя.

Това беше цяло едно развълнувано море, което вееше над главите си националните ни цветове.

Царя и принцесата в двора на двореца поздравява манифестантите на Кирил и Методи

След това се образува манифестация, начело с министър-председателя г-н Цанков и иконата на светите братя, носена на ръце от един учител и един свещеник. След тях следваха опълченците, юнкерите, учащата се младеж, разните организации и гражданството.

Манифестацията мина през Двореца, където Царя поздравляваше минаващите, а вън пред вратите и около Двореца се беше струпало едно голямо множество граждани, които чакаха своя ред да минат и те през Двореца. Имаше мили сцени между ентусиазираните граждани, което за лишен път подчертаваше необикновената народна обич към Царя.

Манифестацията трая близо 2 часа и половина.

Не по-малко тържествен беше и деня след пладне. Учениците от столичните училища устроиха било в тях било в Борисовата градина, забави за гражданите, след което към 6 ч. столичани видяха още една манифестация при завръщането на учениците от градината.

Една от красивите групи ученички, която носи ликовете на светите равноапостоли

Конгреси, конгреси...

2012-05-21T09:49:00.000+03:00

Освен на преврати, в новата си история българската столицата се е нагледала и на политически конгреси и манифестации, които никога не са излизали от мода. Безброй пъти, след събрание в някой от големите софийски салони, тълпи партийни поддръжници са изпълвали улиците на града с лозунги в ръка.

Старите фотографии пазят спомена за шествията на отдавна изчезнали партии, чиито наименования, страсти и уставни цели вече обитават единствено прашните страници на някоя забравена книга.

Днес ще си припомним няколко.

Конгресът на национал-либералната партия - делегати и гости, 1927 г.

Манифестация на национал-либералите по бул. Дондуков след конгреса

Конгрес на Демократическата партия, 1926 г.

Панахида на гроба на Петко Каравелов при църквата "Св. Седмочисленици"

Конгресът на Национал-либералната партия, 1930 г.

"Издигаме в култ любовта към родината"

Отново национал-либералите

Деветнадесетомайският преврат

2012-05-19T09:29:00.000+03:00

Днес се навършват 78 години от преврата на 19 май 1934 г. Отбелязваме датата с две редки снимки:

Войската блокира столицата.

На снимката - войници отдъхват на площад "Св. Александър Невски"

Граждани, струпани пред столично кафене, четат издадения от новото правителство манифест.

Новата загадка

2012-05-18T09:33:00.000+03:00

След няколко поредни загадки, които сериозно ви поизпотиха, този петък ще се спрем на нещо по-леко. Пробвайте смело. :)

Бомби за столичните богаташи

2012-05-16T09:27:00.000+03:00

На 14 април 1928 година разрушителното Чирпанско земетресение разтърсва Южна България. На 18 април нов трус удря и град Пловдив. Загиват над 100 души, десетки хиляди остават без дом, а Пловдив, Чирпан и Първомай са в руини

Няколко седмици по-късно в столицата избухва серия от взривове.

Първата бомба се възпламенява на 6 май в 3.15 след полунощ пред сградата на Българската търговска банка. Повредите са незначителни, като е изкъртена само вратата и част от каменните колони. Прозорците на банката и околните къщи са изпочупени от взрива.

Сградата на Българската търговска банка, където избухва първата бомба

Няколко дни по-късно, на 14 май, отново след полунощ, отекват още два взрива - поставени са пред домовете на едни от най-богатите столичани.

Първият атентат е срещу софийския аптекар Самуел Пинкас. Красивият дом на фармацевта, намирал се на улица Христо Белчев 3, осъмва с изпочупени прозорци и пострадала входна врата.

Домът на Самуел Пинкас и щетите, нанесени от взрива

Второто адско устройство разтърсва улица Оборище 10, където живее известният Константин Хаджикалчов. Бомбата отново била поставена пред входната врата.

Последиците от избухналата бомба на Оборище 10

За щастие, разминало се без жертви и ранени.

Тогавашните столични вестници излизат с версията, че атентатите са "протест срещу слабата пожертвувателност" на богатите столичани за пострадалите в скорошното земетресение.

Като потвърждение на тази теза, няколко дни по-късно на близо 50 състоятелни столични граждани е изпратено анонимно писмо, в което се казва:

"Неприятно е да се напомня един дълг.

Трябва да внесете за пострадалите райони сумата ... лева и то в 8 дневен срок.

При това, добре е да ви заявим, че ние извършихме атентатите от 6 и 14 т. м. с пълното съзнание на отговорностите. Не си правим илюзията, че някой от нас може да попадне в ръцете на властта, но въпреки това "инцидентите" ще продължават, защото ние сме решили да отидем до край за постигане на целта си - което ни най-малко не би ползвало нас лично. С голям риск досега се стараехме да не се дават жертви, но ако Вие и след това останете затворен егоист, няма да пожалим нито Вас, нито Вашите близки.

Вие "като добър гражданин на тази страна" сигурно ще предадете настоящето на полицията, но и това няма да спре постигането на нашата задача, напротив ще ви подчертае като непоправим, а за такива ние имаме само едно наказание..."

Пресата категорично осъжда софийските робинхудовци заради тяхната "благотворителност чрез кощунство", която, твърдят те, "подбива престижа на държавата, унижава достойноството на нацията, разклаща авторитета на властта и всява смут в душата на всеки гражданин".

Присъединяването на Слатина и Дървеница към Столична голяма община

2012-05-14T09:58:00.000+03:00

През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Княжево, Красно село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци. Списание "Сердика" (книга 4, 1938 г.) разказва подробно за този процес. Днес ще имате възможност да прочетете за присъединяването на село Слатина и Дървеница.

ПРИЕМАНЕ СЛАТИНА

На 13 април т. г. в 3 ч. сл. обяд г. Кметът, заедно с придружаващите го лица, бе пред общинското управление на с. Слатина, гдето бяха излезли да го посрещнат кметът на селото, г. Владимир Димитров, общинските съветници, учащите се и почти всички жители на селото.

Кметът и членовете на Общинската управа влизат в Слатина

В своята приветствена реч г. Димитров се спря преди всичко на ония неверни клюки, които злонамерени лица разпространяват във връзка с приложението на новия закон за Голямата столична община, с цел да смутят спокойствието на населението и да го сплашат с невярното твърдение, че от присъединяването новите жители ще имат само вреда, защото ще носят финансови тежести, които щели да отиват изключително за благоустрояване на центъра. Подобни злонамерени слухове придружават всяко голямо дело, но тяхното опровергаване е лесно, защото изричният текст на чл. чл. 13 и 18 от Наредбата закон за Столичната голяма община урежда въпроса за приходите и тяхното разходване по един строго определен начин.

От името на учащата се младеж една ученичка поднесе поздрави на гостите и изказа радостта на слатинчани от присъединяването им към София. Един от г. г. съветниците при общината, председател на търговското сдружение, в своята приветствена реч разгледа доста обстойно сегашните нужди на селището.

Кметът изслушва приветствията на слатинчани

След като г. Кметът отговори на поздравите и обнадежди жителите на Слатина, че от присъединението им към Столицата те ще имат само полза, както от друга страна ще има полза и самата Столица, защото ще добие възможност за по-планомерно задоволяване на всички нейни нужди, г. Кметът, заедно с г. г. помощниците и г. г. началниците на служби при Столичната община, посетиха кметското представителство и в беседа с кметския представител, дотогавашните общински съветници и явилите се на срещата граждани, разгледаха по-подробно всички въпроси свързани със селото. Общинският дом на с. Слатина е новопостроено здание, твърде добре обзаведено. През последните години общината е намерила средства, за да построи един хубав и здрав мост над реката в селото. Днес за днес най-голяма нужда слатинчани чувствуват от павиране улиците, които свързват селото им с града. Това са две улици, едната от които следва да ги свърже с ул. Черковна в Подуяне, а другата — с ул. Ив. Асен II. Слатинчани имат нужда и от добра връзка с Цариградското шосе. Училищата им са недостатъчни, чувствува се нужда от построяване специални здания за училища в с. Дървеница и в четирите квартали зад Борисовата градина. Във финансово отношение общината не стои зле и досегашната нейна управа е имала мисълта да сключи заем, за да построи четири училищни сгради в различните квартали.

Слатинчанки слушат речта на Кмета

Слатинчани изказаха и своята голяма готовност всеки от тях, чрез доброволна трудова повинност, да подпомогнат работите по отводняване улиците, по направа канавки за оттичане на водата и по редица други благоустройствени мероприятия. Слатинчани отдавна имат електричество, но електропроводната им мрежа днес има деста повреди и те са загрижени за нейната по-скорошна поправка. Въпросът за водоснабдяване кварталите зад Борисовата градина е все пак удовлетворително разрешен, но в самото с. Слатина водоснабдяването стои зле. Слатинчани изказаха готовността си да понесат разходите по водопроводната мрежа, но да добият в скоро време едно добро водоснабдяване на селището си.

Изслушвайки тъй изброените нужди на Слатина, г. Кметът даде своите обяснения относно възможността за задоволяването им и увери слатинчани в доброто желание и във всичкото усърдие, което Столичната общинска управа ще има за по-бързото извършване на начертаната при тая конференция програма.

СЛАТИНА И ДЪРВЕНИЦА

Слатинска община се състои: от с. Слатина, застроено непосредствено източно в полите на Слатинския редут, от село Дървеница и от 5 квартали застроени напоследък източно от Борисовата градина, а именно кварталите: Цар Борис III, Царица Иоанна, Княз Кирил, Христо Ботев и Дианабад.

Общ изглед на с. Слатина

Граници на Слатинско землище са: от изток землищата на селата Враждебна, Бусманци и Горубляне; граничната линия сече Цариградското шосе при 7-ия километър и оттам се насочва на юг край Американския колеж, Симеоновско землище и до река Средорека стига Драгалевско землище при местността Дрангазица, а оттам през Канзоверица до Драгалевска река; в западна посока границата върви по Дървенишкото шосе до възвишението на 5-ти километър, през местността Мусагеница стига Георговия чифлик, минава повторно Цариградското шосе към 5-ия километъръ и, тангирайки старото землище на Софийска община, се свързва с началната точка при село Враждебна.

В тия си граници Слатинската община е имала 21,000 декари работна земя, от които парцелирани са около 5,000 декари. Сега общината има 13,000 декари работна земя.

Здравният дом в Слатина

Слатинска община има 10,000 жители, главните занятия на които са: млекарство, земледелие, скотовъдство и песъкчийство. Напоследък песъкчийството, като занятие на слатинци, е съвършено отслабнало, вследствие тясноколейната линия, построена специално за да се доставя необходимия пясък за строежите на София. В новозастроените квартали Цар Борис III, Царица Иоанна, Княз Кирил, Христо Ботев и Дианабад поселниците са главно дребни чиновници, дребни търговци и общи работници, които изкарват препитанието си в София.

В Слатинска община има 1400 дойни крави, 1200 глави друг едър и дребен добитък, а извън това още и 2800 овци.

В землището на Слатина, поради близостта му до София, са отчуждени доста много места за държавни нужди. Така, за нуждите на Ветеринарно-медицинския факултет са отчуждени около 70 декара и там са построени вече три големи сгради за нуждите на факултета. Институтът по овощарство при Агрономическия факултет също има голямо землище за своите опити. Други 360 декара са отчуждени за казарми на гвардейския полк, 500 декара са отчуждени за цивилно летище, има определено място за автоматическа телефонна централа към телефонната станция при Дирекцията на пощите, за ентомологически институт при Министерството на земледелието— 50 декара, върху които е построено необходимото за целта здание.

Кметът в Здравния дом на село Слатина

В района на общината има 7 училища, но само това в с. Слатина има своя собствена училищна сграда. Останалите училища се помещават в наети здания и оттук произлиза нуждата от строеж на хигиенични сгради за училищата на слатинчани.

Към своите училища слатинчани в миналото са имали две училищни трапезарии, а през тази година са открили още три. Училищното настоятелство е открило и един детски дневен дом, който се посещава от деца на заети в работа през деня родители.

В Слатинска община има и две църковни сгради: едната в с. Слатина — църквата „Света Троица", а другата в с. Дървеница — църквата „Свети Георги". Слатинчани имат и два монастира: монастирът „Св. Троица" е при с. Слатина, а монастирът „Св. Илия" при с. Дървеница.

Както Слатина, така и Дървеница са отдавна електрифицирани; те получават електрическа енергия от А. Д. Гранитоид и едничкото неудобство за слатинчани е, че купуват енергията на твърде високи цени, поради което стремежът им е да могат след изтичане договора им с Гранитоид да се снабдят с енергия от електропроизводните централи на Столичната община.

Селищата от Слатинска община се присъединяват към Столичната голяма община, защото това присъединяване е очевидно необходимо. С. Слатина, подобно на с. Подуяне, което някога е било отделно село, така много се доближава до строителната линия на Софийска община, че не след повече от десетина години то ще има съдбата на Подуяне, а именно ще стане нов квартал на София. Такава ще бъде съдбата и на новите квартали Цар Борис III, Царица Иоанна, Княз Кирил, Христо Ботев и Дианабад. И днес дори минувачите по тия места би бил очуден, ако му се каже, че строежите в тия квартали са на слатинско, а не на софийско землище.

Народно училище "Васил Левски"

Остава само Дървеница като отделно от София селище, което ще се развива и в бъдеще като едно земледелско село, но и там, благодарение включване селото в границите на Голяма София, в скоро време трябва да се очаква, че ще бъдатъ направени всички благоустройствени мероприятия от селскостопански характер и с. Дървеница ще стане едно образцово за селскостопанска България село.

Не може да се мисли, че Дървеница в по-близко или по-далечно бъдеще ще стане курортно място. Мъчно е да се допусне също така, че някога София със своите нови квартали ще се разрастне толкова много, че да включи и селото в своя градски план. Остава село Дървеница да си сложи амбицията да стане в най-скоро време образец по благоустрояване на нашите китни села. Но за това се иска още да смени и сегашното си не твърде благозвучно име.

Новата загадка

2012-05-11T09:25:00.000+03:00

Днес ще трябва да разпознаете къщата на един състоятелен столичанин. Вие сте! :)

Присъединяване на село Драгалевци към Столична голяма община

2012-05-10T09:27:00.000+03:00

ПРИЕМАНЕ ДРАГАЛЕВСКА ОБЩИНА

На следния ден, 12 април, Кметът, заедно с г. г. пом. кметовете и г. г, началниците на служби при Столичната община, продължиха приемането на присъединяващите се към Столицата селски общини. В 3 ч. сл. пл. те бяха вече на площада в с. Драгалевци, гдето гражданите, начело с досегашния си кмет, г. Александър Тризлинцев, бяха излезли масово да ги посрещнат. Бяха излезли на срещата също така и учениците от Драгалевската прогимназия. Децата посрещнаха гостите с изпяване националния химн, химна на Царя и със свои хубави училищни песни. Г. Тризлинцев, от името на драгалевчани, поздрави гостите си с радушна реч, в която намери случай, наред с изразената радост на съгражданите му от присъединяването, да даде доста пълен отчет за особеностите на Драгалевската община, за извършените досега и за предстоящите мероприятия.

Учителка от Драгалевци поднася букет на г. Кмета

Кметът на Столицата, г. инж. Ив. Иванов, отговори на приветствията и увери драгалевчани в готовността на членовете от Столичната общинска управа да положат всички старания за напредъка на Драгалевци, което и в бъдеще ще бъде оставено да се развива в съгласие със своите местни условия като курортен и селско-стопански център.

След това г. Кметът, заедно с придружаващите го членове на Столичната общинска управа и Началниците на служби в Столичната община, посетиха Драгалевското кметско представителство и останаха там доста дълго време, достатъчно за да се проучат службите, да се дадат наставления за тяхното бъдеще водене, а г. Кметът посвети времето си в разговор с кметския представител, с общинските съветници на Драгалевци и с по-първите жители на селото.

Кметът между драгалевчани

Главните въпроси, които драгалевчани повдигнаха пред г. Кмета, са следните: най-напред въпроса за по-скорошното завършване на шосейната връзка със София. Драгалевчани чувствуват необходима нужда от създаване на един млекосъбирателен център и вече са се заели да подготвят неговото уреждане, като са направили началните постъпки за създаване млекопроизводителна кооперация от всички производители на мляко в селото си. При конференцията се изтъкна, че в здравно отношение, вследствие добрите грижи, които представителите на тая служба полагат, Драгалевци е много по-добре отколкото съседните му села. Жертви на епидемически болести Драгалевци дава 4 пъти по-малко, отколкото близките му села. Същото е и с детската смъртност. В селото има здравна съвещателна станция, която досега е полагала примерни грижи за родилките, за пеленачетата и за разширяване здравната просвета. Драгалевчани са уредили безплатни трапезарии, имат детска градина и детски дневен дом. Една грижа на драгалевчани, която е сега на дневен ред, е тази за изработване точен списък на бедните и за намиране бюджетни средства за тяхното безплатно лечение. Драгалевчани също така са загрижени за водоснабдяването си, макар че, в сравнение с другите села, този въпрос е вече удовлетворително разрешен. Но драгалевчани искат да достигнат и в тая насока удобства, които да отговарят на нуждите на едно добро курортно място.

В своя отговор на множеството зададени му въпроси, г, Кметът преди всичко изказа една похвала към здравия смисъл на драгалевските жители, които не са разпродали мерата си подобно на жителите от други близки села. Драгалевчани и сега са останали собственици на старите си имоти и, ако някой ден дойде ред тия имоти да получат друго предназначение, драгалевчани ще могат за тях да получат повишената им цена или пък сами да ги стопанисват при подобренията, конто вече имотите са получили. Г. Кметът увери драгалевчани в добрите грижи, които Столичната общинска управа ще има винаги и за тяхното селце и им съобщи, че още тази година ще се направи всичко възможно да се ускори и завърши строежа на шосето, а също така че още тази година ще се почне постройката на млекосъбирателни пунктове, еднн от които вероятно ще бъде близо до тяхното село. Разяснявайки постановленията на закона за Голямата столична община, г. Кметът подчерта пред драгалевчани, че приходите, които е събирала досегашната тяхна община, ще запазят своя характер и в бъдеще, а от друга страна тия приходи ще бъдат употребени изключително за нуждите на селото им. Запазва се една финансова автономност на новоприсъединените към Столичната община селища и, следователно, от тях самите най-много ще зависи разумно и усърдно да се извършва бъдещето благоустрояване на селото. Ръка за ръка със Столичната община, която има да насочи по-малките си сестри с придобивките на своя опит, новоприсъединените общини, запазвайки своята стопанска независимост, ще могат взаимно да си подпомагат и общо да изградят благополучието на българската Столица.

СЕЛО ДРАГАЛЕВЦИ

Драгалевската селска община, преди присъединяването й към Голямата столична община, се състоеше от две села: Драгалевци и Симеоново, а също така и от един квартал-предградие на София, намиращ се зад Погребите. Сега, с присъединяването към Софийската община, с. Симеоново отпадна, защото е твърде отдалечено. Присъединяват се към София с. Драгалевци, с около 350 къщи и население 1,700 души, и Кварталът при Погребите, от стотина къщи с 600 жители.

В тоя си вид присъединената Драгалевска община има около 15,000 декара ниви и ливади, 8.000 декари гора, а свободни и застроени парцели 2.500 декара.

На изток драгалевско землище граничи със Суха река, на запад с Кръстаново ливаге — Голямата могила, на север с бул. Андрея Ляпчев и Боровата гора на Борисова градина, а на юг — с граничната линия на националния парк „Витоша".

За 1938 г. бюджетът на общината е бил предвиден в размер 1.479.012 лева приход и толкова разход.

Главният поминък на населението е млекопроизводство и свързаното с него отглеждане на добитък. Млякото, разбира се, се пласира в Столицата, но до сега пренасянето му става по съвсем примитивен начин, с малки кабриолетчета и товарен добитък. Дневно Драгалевци пласира в София 4.000 литри мляко. От първа необходимост е да се основе в селото една кооперация на млекопроизводителите, да се изгради в близост до селото един млекосъбирателен пункт и с това да се спести много труд и време на драгалевчани, които до сега са се твърде много утруднявали при поединичното разнасяне на млякото.

Драгалевци има утвърден регулационен план още от 1910 г. и от тогава до сега той постепенно и постоянно се прилага. Почти всички предвидени в плана улици са открити, направени са удобни и проходими за пешеходци и коли, а на някои места вече започва и тяхното покриване с павета.

Махалата Погребите има утвърден от 1927 г. регулационен план. Неговото прилагане през последни години бе спряно от Министерството на благоустройството, поради предстоящето изготовляване на Мусмановия градоустройствен план за Голяма София.

Селото отдавна е електрифицирано.

Драгалевци има и добро водоснабдяване. До сега за снабдяване селото с вода са каптирани три извора. Първият, „Зоньовец", е каптиран още в 1911 г. и в 1934 г. са направени доста подобрения във водопроводната му мрежа. Вторият извор, „Ваклинец", също така е каптиран от 1911 г., още тогава водопроводната мрежа е правена с манесманови стоманени тръби, а през 1935 год. са направени доста разширения в мрежата. Третият извор, „Герговец", има каптаж строен в 1924 г. През 1936 г. водопроводната мрежа на тоя извор също така е доста разширена. Извън прокараната по домовете вода, в селото има и повече от 10 приспособени за водопой на добитъка чешми, а също така има направени чешми и вън от селото, всред ливадите, за нуждите на работещите в полето.

Махалата „Погребите” до 1936 г. е била почти без вода, каквато се е доставяла от частни кладенци. През тая година е използуван каптажът „Паша бунар”, намиращ се северно от с. Драгалевци и днес доставената от там вода, ако не изцяло, то до известна степен задоволява нуждите на махалата.

Село Драгалевци до сега действително се е развивало и като доставчик на мляко за София и като курортно място на софиянци. Някога софиянци обичаха да пътуват в селските хижи на драгалевчани, с техните неудобни одаи и широки дворове. Днес в селото, което вече си е създало един минимум от благоустройство, има изникнали доста хубави вили и къщи за летуване. Но най-хубавото и привлекателно място за летовниците е стародревният монастир на „Св. Богородица Витошка", строен от Цар Иван Александър. Не е точно известно през кои години тоя български цар е почнал и завършил това свое благочестиво дело — строежът на монастира, но се знае, че след смъртта на Иван Александра монастирът Св. Богородица Витошка е минал изпърво във владение на сина му Иван Срацимир, а по-късно (1378 г.) е влязъл в пределите на Шишмановото царство. Вероятно по тоя случай цар Иван Шишман е издал на монастира грамота, която и до сега се пази в българския Зографски монастир на Атон.

Драгалевски монастир

Сгушен в една запазена от ветровете падина от полите на Витоша и обгърнат от всички страни с богата растителност, Драгалевският монастир представлява истинско спокойно гнездо за летен отдих. Днес постройките на монастира са подновени с две хубави триетажни здания, в които могат да отсядат многобройни летовници. Голяма част от фреските и стенописите на старинната църква са запазени и с това монастирското летовище, като запазва спомена и лъха на нашата славна древност, съединява я с прелестите на планината, на съвременното благоустрояване и с несравнимия изглед, който има софийско поле и красавицата София, гледани от височините на монастиря, в рамките на Старопланинската верига.

Драгалевци ще запази за дълго време в бъдеще своя характер на село. Наред с това то ще стане и едно от най-китните летовища на София, защото в непосредствена близост до него Витоша разкрива в своите пазви суровата си планинска хубост, а националният парк — горските си прелести.

София преди сега: бул. Васил Левски

2012-05-08T09:09:00.001+03:00

Фотография от началото на XX век.
Преобладаващо едноетажен, тогава булевардът носи името "Фердинанд".

Същото място днес, 2012 г.

Присъединяване на селата Бояна и Красно село към Столична голяма община

2012-05-07T09:32:00.001+03:00

През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Княжево, Красно-село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци. Списание "Сердика" (книга 4, 1938 г.) разказва подробно за този процес. Днес ще имате възможност да прочетете за присъединяването на селата Бояна и Красно село.

ПРИЕМАНЕ БОЯНА И КРАСНО СЕЛО

На 12 април Кметът, г. инж. Ив. Иванов, придружен от пом. кметовете г. г. Хр. К. Стоилов, Хр. Манолов, инж. Р. Михайлов и д-р Хр. В. Радославов, пристигна пред зданието на Воинското селско общинско управление в Красно село на 3 ч. сл. об. и бе посрещнат от кмета на селото, г. Кирчев, г. г. общинските съветници и множество граждани. В своята приветствена реч г. Кирчев изрази надеждата на населението от досегашна Боянска община, че с присъединението към София то очаква да се получи едно по-добро благоустрояване, по-добри грижи за подобрение поминъка му, та в скоро време селищата от състава на общината — Бояна и Красно село — да се превърнат в бисери на огърлица в хубавата Столица.

Кметският представител на Бояна приветствува г. Кмета

Кметът, г. инж. Ив. Иванов, след като изрази благодарността си за радушния прием, даде уверение, че с общи усилия, с основно опознаване нуждите на населението и с помощта на Столицата той ще се постарае на първо време да задоволи най-необходимите нужди на селищата, а по-нататък ще полага усилия от тези околности на Столицата да се създадат планирани и модерни селища. „Да си подадем ръце — апелира Кметът — и с общи усилия и разум да постигнем това, което е еднакво желано от нас и вас: да направим Бояна и Красно-село едни от най-хубавите части в Столицата!"

След това в общинското управление, в залата на съветниците, стана събрание, в което Кметът г. инж. Ив. Иванов поиска да чуе от г. г. общинските съветници и от жителите на Красно село и Бояна какви са нуждите на селищата, какви мероприятия имат започнати, какви проекти имат, какви са належащите работи, които в най-скоро време трябва да се привършат, за да бъде всичко това преценено от Столичната общинска управа и да се потърсят най-добрите разрешения за поставените задачи. След Кмета се изказаха кметският представител, г. Кирчев, съветниците и доста голям брой граждани.

В сегашния бюджет на Общината са предвидени суми за строеж на едно училище, търгът свършен, договорът сключен, но липсват средства за обзавеждане.

Водоснабдяването е незадоволително, както в едното, така и в другото селище. Необходимо е и шосиране на някои по-главни улици в Красно село, за да се отстрани сегашната кал. Но още по-важен е въпросът за отводняване на цялото селище Красно село, землището на което е богато с плитки подпочвени води, наводняващи зимниците на всички постройки. От голяма важност е канализацията на селището, а заедно с това корегирането на вадите из селището и направата на праговете по Боянската река, която, вследствие на своята голема бързина, рови дълбоко почвата и руши бреговете.

Досежно поминъка на населението, боянчани и красноселчани се изказаха в смисъл, че досегашния поминък, който се състои повече в сеене фураж, краварство, ягодарство и овощарство, следва да се запази. Бояна има нужда от един модерен хотел и ресторант. Осветлението си боянчани получават на твърде висока цена —8 лв. за квч. и са се свързали с договор за твърде голям срок — повече от 20 години. Те търсят начини да се облекчат от тия тежки платежи. По прилагане регулационния план са направени доста отчуждения, които днес общината не е в състояние да изплати, защото предвиденият в бюджета кредит за тая цел е само 90,000 лева. Най-сетне, Бояна и Красно село, които имат над 1000 крави и изнасят дневно около 10,000 литри мляко за Столицата, имат нужда от една млечна подцентрала, която да облекчи жителите им, за да не дохождат всеки ден с малки колички до София.

Читалището на красноселчани няма читален салон и книгите му още стоят завързани във връзки.

Въпросът за гората и мерата на красноселчани бе също така повдигнат, за да се получат и по него уяснения. Г. Кметът уясни, че първата предстояща работа е да се съгласуват регулационните планове на селищата с новия градоустройствен план на Столицата. Столичната община отдавна е изработила план за водоснабдяване Красно-село, Бояна и други селища, вода за които ще се доставя от Боянския водопровод и за която цел в извънредния бюджет на Столичната община за тази година са предвидени доста суми, — 40.000.000 лв. — от които една част са предназначени за постройка на резервоари. Но Столичната община е отишла и по-далече. В своя план за канализацията тя е предвидила колектори и събирателни тръби при Хиподрома, с цел да може да се включи канализацията на Красно-село към общата Софийска канализация. Много от тия мероприятия по канализацията са построени от Софийската община, от което се вижда, че тя много отдавна е имала грижа по тоя въпрос и е носила отдавна лихвите и разходите, които по право би следвало да легнат не върху софийското, а върху красноселското население. Кметът обясни, че поминъчният характер на Красно-село и Бояна ще бъде запазен, защото, според новия план за Голяма София, за индустриалните предприятия се оставя отделен квартал северно от града, гдето вредните димове, миризми и остатъци при производството ще бъдат от ветровете отнасяни далеко, а Красно село и Бояна ще запазят своя характер на градински селища. Г. Кметът съобщи, че още тоя строителен сезон ще се пристъпи към строежа на млечна централа и нейни клонове — подцентрали, един от които ще бъде в Красно-село.

Кметът изслушва боянчани в канцеларията на кметското представителство

Относно изплащането на отчуждените места, г, Кметът посочи на боянчани, че тия разходи не следва да се носят от Общината, а от собствениците на ония имоти, които са били облагодетелствувани чрез благоустройствените мероприятия.

Така, с общи сили и старания — заключи г. Кметът — ще се разрешават последователно и по мярката на възможностите всички въпроси, а представителите на Бояна и Красно село, които от тук нататък ще участвуват в Столичния общински съвет имат длъжността, застъпвайки местните нужди, да ги разглеждат вече от едно по-широко становище, с оглед на общите нужди на Столицата.

СЕЛАТА БОЯНА И КРАСНО СЕЛО

Село Бояна в древно минало се е наричало Болярско и в известна епоха е служило за резиденция на старите български царе. То е едно от най-старите селища в Софийско поле. В землището му, върху една скала, има рутини от стара крепост, наречена Батул, после - Къз тепе, а днес — Момина скала. В XI в. е изградена първата част на историческата Боянска църква Св. Пантелеймон. През 1259 год. Константин Асен Тих назначил братовчеда си Калоян за севастократор — началник на крепостта, който изградил втората част на църквата. Третата част на църквата е била изградена през 1882 година от местното население.

Общ изглед на с. Бояна

И трите части на църквата са украсени с добре запазени черковни фрески, които представляват голям интерес за посетителите.

Селото привлича голям брой посетители българи и чужденци. В древността то е пострадвало няколко пъти от нашествия на печенегите и при едно от тия нахлувания, твърди се, те избили цялото мъжко население, оженили се за вдовиците, отдали се на оседнал живот и така се създало племето шопи.

След Големата европейска война в землището на с. Бояна, по посока към София, тогавашната малобройна махала Красно село се разрастна твърде бързо и днес тя има население 16,000 души. Официално регистрирано към 6 април т. г. населението на цялата Боянска община е около 14,000 души, но в същност броят на жителите на Бояна и Красно село надминава 20,000 души. Регистрирани домакинства — 3,420. По поминък населението се разпределя така: работници — 1960, занаятчии — 293, земледелци 405, пенсионери — 315, рентиери — 17, индустриалци — 23, студенти - 77, търговци — 292, чиновници — 773 и свободни професии 96.

Землището на Бояна е включено в следните граници: от моста на ж. п. линия на Тухлената фабрика по улиците: Виларов, Бенковски, Траянови врата, Руйче и Свобода до Хиподрома, после по трамвайния път София — Княжево до бул. Бъкстон, спиртната фабрика Княжево, стария коларски път към боровата гора, местността Саковец; Червена могила, Белата вода, Торбаница, Брези-дол, Лучници, Барето, Сири-дол, Дебели лък, Кръстанови ливади, Тричкова могила и по права линия свършва при началната точка — ж. п. мост до Тухлената фабрика. В тия граници землището на Бояна има 125,026 декара, от които 34,215 декара гори, 56,124 декара ниви, ливади и мери.

В Красно село има Кооперативна популярна банка и Кредитна кооперация „Витоша"; Народното читалище „Виделина" е построено върху 400 кв. м. С дворно място над 600 кв. м.

В Бояна има и електрическа централа принадлежаща на Столичната община. Село Бояна е отдавна електрифицирано. Водоснабдяването се извършва чрез 33 чешми. Водопроводната мрежа е дълга 30,500 погонни метра.

Село Бояна ще си остане едно красиво курортно селище, посещавано от хиляди излетници и летовници. Боянската река близко над селото пада от една висока скала и Боянският водопад привлича всеки праздничен ден стотици любители на природата.

В двора на старата, построена от севастократор Калояна, църква днес се покоят и останките на О Бозе починалата любима българска царица Елеонора, за чиито майчински грижи към ранените през войните нашият народ съхранява най-топло чувство на благодарност и обич.

Гробът на Н.В.Ц. Елеонора в двора на Боянската църква

Красно село не е курортно място. То ще се развива като град-градина, жителите на който в големите дворища около къщите си ще разработват и в бъдеще различни отрасли от овощарство, цветарство и ще отглеждат дребен добитък и домашни птици. Млекарството ще остане за много години един присъщ за селцето поминък.

С присъединяването на тия две селца към Столичната голяма община, те ще получат тласък в своето развитие, съобразявайки го със своите по-нататъшни нужди и с нуждите на големия столичен град.

Новата загадка

2012-05-04T09:34:00.000+03:00

Този петък търсим един изключително интересен ъгъл на Стара София. Днешното предизвикателство е придружено и с награда. Първият, дал точен и аргументиран отговор в блога, ще получи репродукция по избор. Вие сте! :)

Album de Sofia, част четвърта

2012-05-02T09:35:00.001+03:00

Всичко хубаво си има край. Това са последните пет фотографии от страхотния Album de Sofia.

Военното министерство и огражденията на Народния театър, все още в строеж

Сградата на Военния клуб на бул. "Цар Освободител"

Лъвов мост с цели три трамвая

Паметникът на Васил Левски

Паметникът "Цар Александър II" - Руски паметник

Вижте също: първа част, втора част, трета част

Присъединяване на село Княжево към Столичната голяма община

2012-04-30T13:05:00.000+03:00

През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Княжево, Красно-село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци. Списание "Сердика" (книга 4, 1938 г.) разказва подробно за този процес. Днес ще имате възможност да прочетете за присъединяването на село Княжево.

ПРИЕМАНЕ КНЯЖЕВО

Същият ден, на 11 април т.г., към 10.30 ч., Столичният кмет заедно с г. г. Пом. кметовете и началниците на службите пристигнаха пред общинския дом на Княжево, гдето бяха посрещнати от княжевския кметски представител г. Ив. Панайотов, от бившите общински съветници и първенците на селището.

Г. Кметът поздрави служителите при Княжевското кметско представителство и ги прикани към честна и преданна служба на Голяма София, а след това посети всички канцеларии на представителството. Началниците на службите също така разучиха досега водените служби на Княжевската община и дадоха своите наставления и напътствия за в бъдеще.

В разговор с досегашните общински съветници на Княжевската община и с явилите се на срещата предни княжевски граждани се установи, че едни от най-важните за момента нужди на княжевчани, които нужди трябва в най-близко време да бъдат задоволени, са: 1) намаление на трамвайните такси, поне на абонаментните карти за учениците; 2) по-скорошното уреждане на водоснабдяването на селището, тъй като досега извършените мероприятия по водоснабдяването не са за днешния момент напълно задоволителни; 3) свързване с пряко шосе на курорта Овча купел с Княжево.

Г. Кметът, който и от по-рано познава тия нужди на Княжево, даде на самото място осветления пред г. г. общинските съветници и присътствуващите граждани за мерките, които Столичната общинска управа ще бъде в положение от тук нататък да вземе за задоволяване тия нужди.

Общ изглед на Княжево

СЕЛО КНЯЖЕВО

Преди Освобождението днешното селище Княжево е носило турското название Бали ефенди. С Освобождението, в чест на датата на която е бил избран първият княз като Държавен глава на свободна и самостоятелна България, селището е получило днешното си име.

При създаване българските общини след Освободителната война, Княжево е било средищно селище на община, в състава на която са влизали още селата Бояна и Горна-баня. По-късно към общината са били присъединени още селата: Владая, Мърчаево и Кладница, но няколко години след това тия последните села наново са били отделени. В 1910 г. Горна-баня и Бояна се отделят в самостоятелни общини и Княжево остава да съществува като отделна община.

До Европейската война с. Княжево се славеше със своето красиво местоположение в полите на Витоша и с целебните си минерални бани. По онова време Княжево служеше само като място за разходки на столичани и като лечебно място на нуждаещите се от бани. След Европейската война обаче, когато София твърде много нарастна, Княжево се разви и като твърде оживен индустриален център, с множество и разнообразни промишлени предприятия, в които намират препитание голям брой работници и чиновници. В последни години полите на Витоша над Княжево се окичиха с множество кокетни и хубави вили.

Землището на Княжево има следните граници: от хълма Коньовица в южна посока под жилищната кооперация Овча купел и държавната минерална баня със същото наименование, улицата над трамвайното депо до шосето София — Кюстендил, реката срещу спиртната фабрика, вилата на д-р Николиев, Червена могила, Торбаница, тунелите по течението на Планиничка река до Поповското върбище към гората на Иван Табаков, Коплова глава, Поточка бара, през шосето София — Кюстендил до кантона на ж. п. линия, Мечо усое, Бургийска скала, Кърлежа по пътя за Кралина дупка, Смаилица до Домуз дере, Рудината до пионерския път и завършва с началния пункт Коньовица.

Княжевска община притежава по склоновете на Витоша и Люлин гори и поляни общо — 3,000 декара, а мери — 2,033 декара, част от които са залесени с орехови, борови, акациеви и други фиданки. Княжево има две църкви, едната ,Св. Илия", с дворно място около — 12,000 кв.м. и втората „Св. Лука", с дворище — 3,000 кв. м. Църковните имоти са малко - 2 декара ливади и праздно място около 30 декара в местността Селище.

Княжевската църква "Св. Илия"

Училищната сграда на Княжево е твърде стара и следва в близко време да се поднови.

Княжевчани имат добро помещение за общинските си служби. В същата сграда се помещава и читалището им, което е снабдено с обширен салон, със стаи за канцелария и бюфет.

Княжево отдавна е електрифицирано, направено е доста за неговото благоустройство, а двойната трамвайна линия, която свързва селището със София го прави в пълната смисъл на думата предградие-градина на София, в което мнозина софиянци живеят, като през деня извършват занятията си в София, а вечер, благодарение на удобните съобщения, могат леко да се връщат за нощуване.

Днес населението на Княжево брои 5,000 души. Бюджетът на Княжевската отделна община за 1938 г. е възлизал на — 4,000,000 лева. Около 1/4 от приходите на общината се внасят от фабричните предприятия. Земледелието е съвсем слабо развито. Поради липса на паша и скотовъдството е почти замряло.

Подобно на Горна-баня и Княжево има свое гражданско дружество, което се грижи за разхубавяване на селището и което носи името на именития наш туристически деятел Тодор Новаков. Пряката трамвайна връзка на Княжево със София е била причина, обаче, отдавна да се вземат елементарни мерки за благоустрояване на селището. Днес програмата, която има да осъществява това дружество, па и самата управа на селището, не е така обширна, както програмата на горнобанчани.

Но сега, когато Княжево е част от Голема София, благоустройствените мероприятия ще има да се проектират в друг, по-широк мащаб.

Княжево днес е пропускателният пункт на ония хилядници туристи, които неделен ден трамваят стоварва на княжевската спирка и които, нарамили раниците си, поемат нагоре пътя през Боровата гора и Бялата вода, за хижите „Момина скала", „Планинец", „Фонфоните", „Тинтява" и към безчислените поляни, долини, потоци и върхове на Витоша. Неделен ден Княжево гъмжи заран като кошер, а към пладне наново настъпва тишината на малкия град. Привечер, когато излетниците се връщат, Княжево наново се препълва с весел глъч и песни на хиляди млади и стари освежени от планината туристи. Тъй някога Княжево преди две десетици години кънтеше от весел младежки глъч, от бойните песни и от юнашката крачка на школнишките роти. Защото по онова време в Княжево се намираше школата на запасни подпоручици, която даде на България оня великолепен кадър от храбри взводни командири, които разнесоха славата на нашето бойно оръжие от Мраморно море до Адриатика и от Серес до Солун.

Днес в Княжево е устроен пансионът за сираците от войните. Там, в пазвите на Витоша, в тишината на малкото селище, всред хубавата природа и кристален въздух растат и се възпитават децата на ония витязи, които никога нема да се върнат и които сложиха главите си в основите на мечтаната Велика България. Нека растат тия млади юноши и нека един ден съдбата им донесе осъществена мечтата на техните бащи!

Новата загадка

2012-04-27T10:04:00.000+03:00

Днешната снимка е изключително колоритна и интересна. Къде е направен, ще кажете вие. :)

Мистерията на османския фонтан е разкрита

2012-04-26T10:06:00.000+03:00

Вероятно си спомняте прекрасния османски водоскок, красил градската градина на столицата, за който ви разказахме преди време.

Поставен в градината през 1917 г. и открит в присъствието на министър-председателя Радославов, неговата последваща съдба оставаше неизвестна.

Днес, благодарение на една картичка, изпратена ни от Илиана Иванова, загадката около красивия фонтан се разплете напълно.

Източник

По информация от сръбски източници фонтанът се е намирал в парка на град Ниш и е пренесен в София през 1917 г., вероятно като военен трофей или за да бъде предпазен от бойните действия (по време на войната български учени правят серия научни експедиции във военните краища и прибират множество артефакти в София). През 1924 г. фонтанът е върнат в Ниш. През 1935 г. водоскокът отива в Белград и е поставен за кратко пред конака на княгиня Любица. След освобождението на Белград през Втората светова война там бил разположен охранителен пост на съветската армия. Според информацията ни, руски войник повредежда фонтана с приклада си.

По-късно водоскокът е реставриран и отново е върнат в Ниш, като днес се съхранява в местния музей. Правят се планове да бъде монтиран на подходящо място в града.

Album de Sofia, част трета

2012-04-25T09:36:00.001+03:00

Време е за третата порция фотографии от изключителния Album de Sofia.

Булевард "Александър I" с Българската народна банка

Поглед към Двореца

Сградата на Народното събрание с неизменния трамвай

Забележителната сграда на Военното училище

Катедралата "Свети Крал"

Вижте също: първа част, втора част, четвърта част

Присъединяване на село Горна Баня към Столична голяма община

2012-04-23T09:45:00.002+03:00

През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Княжево, Красно-село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци. Списание "Сердика" (книга 4, 1938 г.) разказва подробно за процеса. Днес ще имате възможност да прочетете за присъединяването на село Горна Баня.

ПРИЕМАНЕ ГОРНА-БАНЯ

Наредбата-закон за Столичната голяма община (Голяма София), по силата на която Столичната голяма община трябва за в бъдеще да се състои от днешния Столичен град и към него да се присъединят селата: Горна-Баня, Княжево, Бояна, Слатина, Драгалевци, Дървеница, Красно-село и Надежда, бе публикувана на 5 април 1938 г., а на 11 април, съгласно заповедта на г. Столичния кмет, всички г. г. пом. кметове и началници на отделни служби при Столичната община, начело със самия кмет — г. инж. Ив. Иванов, в 8 ч. и 30 м. пр. пл. бяха в с. Горна-Баня, за да почнат последователно приемането на селата и включването им, съгласно казания закон, към Голямата столична община.

Горнобанска минерална баня

Населението на Горна-Баня не бе предупредено за идването на гостите. Посещението в тоя ранен час имаше служебен характер и то бе използуване от една страна, да се запознаят ръководителите с новите влизащи под тяхно ведение служби, а — от друга страна — да се дадат на самото място известни наставления и упътвания върху уреждане на службите на местна почва и да се съгласува бъдещето им водене с общото ръководство, което се дава от Централната управа на Столичната голяма община. Всички началници на служби, а именно: на Касовото, Финансовото, Материалното, Административното и Гражданското отделения, отделението за Държавна контрола, Обществени грижи, Чистота, Градини и паркове, Гробища, Водопроводи и канализация, имаха достатъчна възможност до 10 ч. и 15 м. пр. пл. да се опознаят с начина, по който се водят тия служби в Горнобанската отделна община, да дадат своите наставления, а също така г. кметът и г. г. пом. кметовете да дадат своите общи указания на досегашните членове от общинската управа на с. Горна-баня.

Общ изглед на село Горна-Баня

В 10 ч. и 15 м. пр. пл. ръководителите на Столичната община вкупом и начело с г. Кмета отпътуваха за Княжево, гдето това първо тяхно посещение имаше същия служебен характер.

Към 15 ч. и 15 м. Членовете на Столичната общинска управа наново пристигнаха в Горна-баня. Още от 14 ч. и 30 м. цялото население на селото, начело с музика, кметския наместник и първенците граждани бе сбрано пред входа на селото, до красива новопостроена арка, с надпис „Добре дошли", „Да пребъде Столичната голяма община", за да посрещне Столичния кмет г. инж. Ив. Иванов и придружаващите го. От името на Горнобанската община, която, сега вече се преименува София — Горна-Баня — X кметско представителство, г. Атанас Буров, досегашен кмет и отсега нататък кметски представител, с топла и сърдечна реч приветствува г. Кмета, подчертавайки важността на днешния момент за историята на селището Горна-баня и давайки израз на добрите чувства и надежди, които изпитват жителите на Горна-баня поради присъединяването им към Столицата на България. От името на тьрговско-занаятчийското сдружение в Горна-баня, председателят му също така приветствува г. Кмета с топли думи. Три девойки — ученички поднесоха на г. Кмета букети от живи цветя и възторжени приветствия от страна на младежта и учащите се. Кметът, г. инж. Ив. Иванов, отговори с топли думи, като благодари за сърдечното и общоселско посрещане, толкова по-ценно, защото става при такова лошо време и снежна виелица. Той подчерта значението на реформата със създаване новата Столична голяма община, в която ще влиза и Горна-баня и посочи, че бъдещето на селището е да се развие като курортен център от първокласна важност.

Горнобанчани очакват представителите на Столичната община

След това в помещението на Горнобанското кметско представителство Столичният кмет прие първенците граждани, с които разговаря върху днешните най-насъщни нужди на селището. Като такива трябва да се изтъкнат 1) нуждата от достатъчно количество и чиста питейна вода, 2) уреждане всекидневните съобщения със София, главно през курортния сезон, 3) организиране удобното събиране на млякото от производителите и неговото удобно и евтино пренасяне до София и 4) намиране средства, с които да може там да се устрои хубав парк и големи площади, с което ще се увеличи привлекателността на Горна-баня за летовниците. По всички въпроси, повдигнати както от досегашната общинска управа на с. Горна-баня така и от дошлите граждани — първенци, г. Кметът даде своите пояснения и увери новите столични граждани в грижите, които Столичната голяма община от тук нататък ще има за задоволяване нуждите на селището, за неговото разхубавяване и неговия всестранен напредък.

В очакване на гостите

Към 19 ч. и 15 м. г. Кметът, заедно с г. г. пом. кметовете и началниците на служби, се сбогуваха с жителите-на Горна-баня; и отпътуваха за Княжево.

СЕЛО ГОРНА-БАНЯ

Допреди реформата от 8 април т. г. Горнобанската селска община е брояла 3,100 жители на с. Горна-баня и 800 души — жители на с Суходол. Днес към състава на Голямата Столична община преминава само с. Горна-баня, а с. Суходол се откъсва от старата своя община и преминава към Иванянска община.

Землището на с. Горна-баня е 16,407 декара и има следните граници: от Софийско землище местността Смърдан — Коньовица, чифликът на наследниците на Ив. Божинов, църковна ливада, държавно опитно поле, войнишки път, Домуз дере, Княжевско землище, местностите Къдравец, Смаилица и Кърлеж, вододелната линия между землището на с. Владая по гребена на Люлин планина, Голямо Бучинско землище, Добренов Камък, Суходолско землище по Суходолската река, Голяма могила и свършва при чифликът на наследниците—Васил Петков. Тия 16,407 декара се разпределят така: дворни места, застроени и незастроени,—1.300 декари, ниви — 4.817, ливади —4.515, частни гори — 1.376 декара, общински гори — 2,600 декара, общински мери — 1.000 декари, овощни градини — 12 декара, училищни имоти — 75 декара, църковни имоти — 2 декара.

Горнобанска девойка поднася букет Кмету

Утвърденият бюджет на Горнобанската община за 1938 г. е възлизал на общата сума 2.163.500 лева.

Не може да се каже, че населението на Горна-баня има някакъв общ главен свой поминък. Действително, голяма част от горнобанчани се поминават със земледелие и скотовъдство, но не по-малка част са чиновници в Столицата и работници в немалобройните индустриални и фабрични предприятия около Горна-баня. Също така постоянно се увеличава броят на ония горнобанчани, които изкарват препитанието си главно от даване подслон и удобства на идващи летовници.

Горна-баня се намира на ж. п. линия София—Перник и през китната Горнобанска ж п. станция преминават множество пътнически и товарни влакове, които разнасят черното пернишко злато по страната. Но най-голямата ценност на с. Горна-баня е неговият минерален извор, прочут по своята лековитост, от който именно и селището е добило своето наименование.

Този извор днес се експлоатира от държавата и последната, върху мястото на старата турска банска постройка, е издигнала от преди десетина години модерна постройка, снабдена с всички удобства за посетителите и привличаща погледа на минувача със своята красива и изящна външност. Около банското здание има уреден хубав парк за отмора и разходка на летовниците, който предстои да бъде разширен и още по-добре уреден. Горнобанчани, които до преди няколко години се считаха истински селяни, все пак не са забравили в тоя парк около банското здание (няколко години преди самият парк да бъде уреден) да издигнат един хубав паметник в чест на загиналите през войната свои съселяни.

Кметът, пом. кметовете и началниците на служби влизат в селото

Горна-баня има хубава църква „Св. Николай”, основно училище „Отец Паисий”, голяма държавна трудова обущарска и шивашка фабрика, но за съжаление горнобанчани и до сега не са сколасали да си построят здание, гдето да поместят своите общински служби. Определен е само специален парцел за тая цел и вероятно в скоро време ще бъде построено там нуждното здание, за което има вече събран фонд 1,000.000 лева.

На около 3 клм. от Горна-баня, в пазвите на Люлин, се намира построеният на горнобанско землище монастир „Св. Св.Кирил и Методий", посещаван твърде много от софийски излетници, а главно зиме от любители на спорта със ски.

Горнобанчани отдавна са разбрали, че бъдещето на тяхното селище е в неговото разхубавяване и благоустрояване като курортно място. И затова още през 1927 г. здравият усет на горнобанските разсъдливи селяни ги е подтикнал да основат свой селски комитет за благоустрояване и разхубавяване на селото. Първият председател на комитета е бил г. Ангел Карагьозов и под негово ръководство комитетът е успял да повдигне инициативите: за построяване шосето от трамвайната спирка до селището, за започване работите по водоснабдяване на селището, за прокарване много от улиците по регулационния план и изобщо за прилагане регулационния план на селото, който до тогава е бил почти изоставен. Днес същият комитет действува под председателството на г. Никола Цачев и е изработил една пълна и доста подробна програма за предстоящите благоустройствени мероприятия на селото. Според тая програма селото се разделя на три благоустройствени зони, от които 1-ва зона е чисто курортна и ще бъде благоустроена най-напред, II-ра зона би могла да се нарече полукурортна, т. е. предназначена за живеене както на летовници, така и на местните жители, а III-та зона дава удобства за едно чисто селско стопанисване и устройство на жилищата. В предначертанията от благоустройствен характер в програмата се предвижда преди всичко доброто канализиране на селището, свързването на Горна-баня със София чрез трамвай и редовна общинска автобусна служба. За снабдяване с изобилна питейна вода са били правени постъпки за отклоняване част от пернишкия водопровод, който е трасиран през с. Кладница за Банкя и конезавода; както и за аеродрума Божурище. Плановете за прокарване тоя водопровод, както и отклонението му към с. Горна-баня са готови от преди три години, но със сегашното присъединяване на с. Горна-баня към Големата столична община, вероятно, за снабдяване селото с достатъчно вода ще се намери друг по-удобен способ. Комитетът е предначертал от извора Хазната да направи в близко време модерна пералня и летна прохладна къпалня. И сега комитетът твърде много пристоява за уреждане градините, за засаждане дървета по тротоарите, за почистване улиците и дворищата, както и за залесяване една голема площ над селото, гдето летовниците да могат да намерят место за прохлада през горещите летни дни. Комитетът се грижи и за пропагандиране достойнствата и удобствата на Горна-баня като курорт, взел е инициативата да бъдат нормирани продуктите през летния сезон, уредил е бюро, което улеснява летовниците при дирене помещения за живеене и грижливо се занимава с всички въпроси, свързани с благоустрояването и напредъка на селището.

В близко време, когато се почне строежът на здание за помещаване общинските служби, към него, според приготвените планове, ще има читалищен дом и театрален салон, който ще служи от една страна за уреждане различни развлечения за летовниците, а от друга страна през зимния сезон ще бъде в услуга на местните културно-просветни организации за техните събрания и забави на учащата се младеж.

Източно от селището, върху един удобен склон, е уреден постоянен лагер на някои войскови части от Софийския гарнизон, които в лежащата наоколо разнообразна и вълниста местност намират удобен терен за своите летни военни обучения. Присътствието лете на войскова част в близост до селището придава на курорта още по-голяма оживеност.

г. Кметът отговаря на приветствията

От няколко години предприемчивите горнобанчани правят всичко, което е по силите им за доброто устройване и разхубавяване на тяхното селище. С влизането на Горна-Баня в състава на Голямата столична община се откриват нови по-големи перспективи за напредъка на Горна-баня като първокласен курорт, и нека се надяваме, че тия перспективи в скоро време ще ги видим осъществени.

Новата загадка

2012-04-20T10:22:00.001+03:00

Днес една празнична снимка за настроение. Ще познаете ли къде е направена?

Album de Sofia, част втора

2012-04-19T11:04:00.002+03:00

Продължаваме със снимките от албумчето, за което вече ви разказахме. Още софийски разкош от началото на XX век:

Хотел "Македония" на площад "Бански"

Хотел "Панах", намирал се на пресечката на улиците "Търговска" и "Дондуков"

Улица "Търговска" и площад "Александър I" с фонтана.

Сградата на дружество "Балкан" все още е хотел "Централ"

Пресечката на "Търговска" и "Дондуков" с книжарница "Македония",

издател на албума.

Вижте също: първа част, трета част, четвърта част

Създаване на Столичната голяма община

2012-04-18T09:56:00.001+03:00

През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Княжево, Красно-село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци. Списание "Сердика" (книга 4, 1938 г.) разказва подробно за процеса. През идните седмици ще имате възможност да прочетете тези интересни материали в блога.

Столична голяма община

Шести април е една извънредно забележителна дата в историята на нашата Столица. С обнародваната този ден Наредба-закон за Столичната голяма община се прави в устройството на Столицата една от най-съществените и важни реформи ог Освобождението до сега.

Град София, заедно със селата: Бояна, Княжево, Красно-село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци, образуват нова административна единица под наименование Столична голема община или Голяма София.

Защо стана необходимо присъединението на тези осем селища към София? — Всъщност с това се узаконява едно съществуващо положение, София фактически се е сляла с тези околни села, както и те в своето развитие, са стигнали до едно фактическо сливане с нея. Погледнете от Витоша към София и ще видите, че тези села не могат да се разграничат от нея и влизат в един общ блок. Стопански и организационно София и осемте селища също отдавна представляват едно цяло. Жителите им в по-голямата си част изкарват препитанието си в София и са фактически столични граждани. Не веднъж от присъединените сега селища са се правили постъпки за присъединяването им към София.

Но един от най-съществените законодателни мотиви за това присъединяване е да се създадат условия за правилно прилагане общия градоустройствен план на София, изработен от проф. Мусман. Благоустройването на София не може да се проведе и завърши без включване на съседните села към нея. Планът обхваща площ в диаметър 20 километра. Предвидените в него мероприятия, като: площи за военни казарми, летища и за учебни цели, площи за почистване каналните води, индустриални центрове, спортни игрища, залесителен пояс, водни площи, корегиране реки и много други мероприятия, не могат да бъдат извършени в землището на сегашна София. И само по този начин — чрез присъединяване околните села към София, прилагането на градоустройствения план можеше да стане на еднакви начала, справедливи за всички съседни населени места. Не трябва да се мисли, че ще се отнемат на населението от околностите обществените имоти (мери), които по градоустройствения план биха били отредени за други обществени цели, защото населението на околностите ще получи ползуване и от други и изобщо от всички обществени места на новата Голяма София.

И така, само чрез присъединението на съседните на София села, чиито общински и държавни земи ще влязат в землището на Голяма София, ще могат да се изпълнят всички предвидени в градоустройствения план строежи, с което Столицата на България ще може да стане един напълно уреден, благоустроен европейски град. Сега, колкото и усилия да се употребяват за разхубавяване на София, нейното благоустрояване не би могло да бъде завършено, ако нейните околности останат дрипави, неприветливи, бедни села. При това те са свързани със София посредством обща пътна, трамвайна и железопътна мрежи и представляват със Столицата една цялост.

Прочее, Столичната голяма община сега се състои от 11 кметски представителства: 5 градски — в районите на досегашните пет столични районни комисарства, които ще се именуват занапред: първо, второ, трето, четвърто и пето кметски представителства; и шест околностни — шесто кметско представителство - Слатина, с помощник кметски представител в Дървеница, седмо кметско представителство Драгалевци, осмо кметско представителство Красно-село, с помощник кметски представител в Бояна, девето кметско представителство Княжево, десето кметско представителство Горна баня и единадесето кметско представителство Надежда.

Новите градски части запазват своите имена и в адресно отношение ще се назовават например: София — Княжево, София — Бояна, София — Слатина, София — Красно-село и т. н., докато след време се загуби това деление и околностите започнат да се свързват неразделно с града, както и сега, например, с някогашното село Подуене.

При създаване Наредбата-закон за Столичната голема община се целеше преминаването към новия ред да стане по възможност без никакви сътресения за населението. Затова и новата община се поддели на градски части и околности. Това значи, че не всички от разпорежданията и данъчните и други налози, които имат жителите в градските части, ще бъдат еднакви с тия на живущите в околностите. Последните запазват почти напълно същата административна организация, която са имали досега, като селски общини и приходите, които Столичната голяма община ще събира в околностите, ще са по размерите, предвидени в Наредбата-закон за селските общини.

Досегашните селски кметове на присъединените общини са преназначени, като се именуват вече кметски представители. Те ще изпълняват същите функции, които са имали досега като кметове, включително и длъжността на общински съдии в районите на съответните кметски представителства.

Общинският съвет на Столичната голяма община ще се състои от досегашния Столичен общински съвет, увеличен с 6 изборни общински съветници, по един от досегашните шест селски общински съвети. На 24 април т. г. Софийският околийски съдия свика заседание на съветниците по избор от влизащите в Голяма София досегашни общини, които да посочват, чрез гласуване, по един съветник за общинския съвет на Столичната голяма община.

Бюджетите на досегашните селски общини за 1938 год. остават в сила така, както са утвърдени от Министъра на вътрешните работи, с малки поправки, които ще се наложат от съгласуване тяхната дейност с новото им положение. С бюджета за 1939 година ще се уреди окончателно положението на околностите.

В заключение требва да се каже, че сливането на околните села със София ще има крайно благотворно влияние най-напред за самите тях. Те ще се ползуват широко от благата на големия град и предприеманото от него благоустрояване; ще станат обект на всестранните грижи на Столичната голяма Община; ще бъдат тласнати към по-голям стопански, технически и социален напредък. Докато сега всеки посетител в тези села се очудва на тяхната изостаналост, като да не са в най-близък досег с най-културния град на България, след едно-две десетилетия те ще станат цветущи околности, органически части от един красив, хармонично изграден, процъвтяващ Престолен град на третото Българско царство.

Разбира се, това сливане ще окаже крайно благотворно влияние и на самата София, с възможността, която й се дава за цялостно и правилно благоустройствено развитие към най-здравите посоки на града — Витоша и Люлин. Хубавият климат, непосредствената близост на планините и разнообразните богати минерални води ще бъдат залог за развитието на Столицата ни като първостепенен курортен град, гдето лежи и неговото по-добро бъдеще!

Последни дни

2012-04-16T12:22:00.000+03:00

Днес ни е тръгнало на унищожение. По информация от Борис Бонев синята сграда вече е изравнена със земята. Така е съсипан един от най-симпатичните архитектурни ансамбли на Стара София, намирал се на улица "Бачо Киро". Жалко.

Останките от синята сграда. Останките от Стара София и паметта на града.

Източник на снимките.

Преди и след атентата

2012-04-16T11:37:00.000+03:00

На 16 април 1925 г. е извършен атентатът в катедралата "Света Неделя". Взривът, който убива над 200 души, унищожава безвъзвратно и самия храм. В днешното сравнение показваме красивия интериор на катедралата с олтара преди и след експлозията.

Album de Sofia

2012-04-11T10:40:00.002+03:00

Днес ще представим един изключителен албум, издаден в самото начало на XX век и запечатал най-атрактивните места в столицата през онази все по-далечна за нас епоха. Албумът съдържа 17 красиви фотографии. Не е посочена точната година, но по снимките може да се заключи, че вероятно става въпрос за 1905-6 година.

Корицата на албума е луксозна, твърда и с интересна декорация

Задната корица, посочен е и издателят - "Книжарница Македония"

Разлистваме страниците, преживяли повече от век, и за начало пред очите ни се разкриват няколко интересни панорами. Всички те са направени от катедралата "Св. Крал" - днешната "Света Неделя".

Поглед на север от улица"Съборна"

Поглед и на юг от същата улица

Панорама на север от бул. "Клементина" ("Стамболийски"), вижда се и храмът "Св. Спас"

Останалите фотографии ще представим скоро в няколко поредни публикации - част втора, част трета, част четвърта.

За уличните кучета в София през 1926 г.

2012-04-09T01:17:00.002+03:00

По проблема с уличните кучета в София разсъждава вестник "Пряпорец" от 28 юли на далечната 1926 г. Изданието е дигитализирано от Народната библиотека. Статията ни изпрати Любо Иванов.

София има нуждите на един голям център

...

Централната част на града особено има нужда от регламентация: против шума, против домашните животни, кучета, котки, свине, домашни птици и пр., и пр.

...

Една напаст са станали в София кучетата, които скитат денонощно из улиците.

Всяко куче, намерено без стопанин на улицата, трябва да се унищожи безцеремонно.

Никъде в Европа не може да се видят да скитат кучета по улиците. Само у нас тези животни ходят свободно по улиците и по гостилниците и разнасят разни паразити и други болести.

...

При сегашните строежи на къщите кучетата и котките са безполезни, а вредата им е доказана. Друг е въпроса за дворовете в покрайнините на града, дето кучето може да бъде като стражар, ако дворното място е заключено.

Общо правило трябва да се наложи, предвиждащо тежки глоби за всяко куче, което се държи без намордник даже в дворовете.

Всички кучета, намерени на улицата денем или нощем да скитат, да бъдат унищожавани. В дворовете повече от едно от тези животни да не се позволява.

Да не говорим за другите животни, особено свинете. Тези животни в градовете нямат право да живеят. Който иска да ги развъжда, той трябва да отиде на село или далеч от градовете.

Бесът у нас върлува постоянно. Чудно е, че не се налага мярката, всяко куче да носи намордник и да се придружава от стопанина си.

Куче, котка и други домашни животни вече са на изчезване в културните градове. Ние като че ли отиваме назад. А и без това чистотата на софийските улици е много съмнителна, та няма нужда още от излишен тор...

...

Санитарната дирекция също трябва да си каже думата, защото това засяга здравето на населението.