СУПЕР СМАШ ХИТ: ПОП АРТ

подарени думи

Рая Раева — Mon, 01 Mar 2010 22:32:27 +0000

стъпвам
върху зелените чаши
в очите ти

несериозна съм
защото крача в
кръгове

срещам те
на спирките
на моето старание

за нещо повече
от периферно
тяло
и нечуто искане

настъпвам сенките
събрани в локвите
от вечното
очакване

за ден
и свят
без граници

желания

веселин петков — Fri, 12 Feb 2010 15:51:20 +0000

искам да се сблъскам с теб след две пресечки.
хубаво ще бъде да те видя как се смееш.
може би си ти, а може би е аромата
от косите ти или от цветята?
искам да си в стаята ми тази вечер.
хубаво ще бъде да те видя гола в полумрака.
може би, когато ме събудиш,
ще се засмея, ако все пак си ти.

Тунели

Здравко Григоров — Sat, 30 Jan 2010 22:41:36 +0000

Мастиленосин полумрак притъмнява и размазва всички стари щрихи наоколо. Мога да го вкуся, дори да го усетя като хладна пот по клепачите си, но не и да го видя. Като стоманена игла си пробива път през корема ми и заглушава музиката, задушава гласа ми. Просмуква се в кожата ми, докато не почернее от горчив катранен дим. Очите ми се насълзяват и парят, но пепелта в дробовете ми ги сковава сухо. Остри тръпки пробождат прешлените ми и гръбнакът ми пищи в епилептични гърчове. Слепоочията ми туптят в глух сърдечен ритъм и аз в мъгливи пристъпи впивам пръсти в лицето си, за да заболи познато, човешки – както обичам. Но чувствам как само мъртва кожа драска устните ми до кръв, не боли приятно като някога. Ръцете ми са студени и ми пречат, забравям ги и ставам труп, докато небето се вдигне от смазаната ми плът.
А после става ден. Лято, обед, морски бриз. Без преход, пролет и утро. Всичко блести в жълто, като че от няколко вечности, и ме разтапя сляпо чак до топъл шоколад. Очите ми стават светли и виждат милион съвършени хоризонти. Небето мирише на прясно отминал дъжд, асфалтът е мек и конвулсивни усмивки сами се стичат по устните ми. Кръпки в резеда и охра залепват за всяко тъмно петънце, а светът ухае на сено.
До следващия тунел.

Нещо повече от истина

Севда — Tue, 05 Jan 2010 20:17:27 +0000

Нещо повече от истина, нещо дълбоко в нея разпиля самотата, снимката й отплува по течението. черно-бялото се разми, мастилени нишки се разтвориха в отразеното сиво небе. Безцветна смърт, измита ненавист, бяла лъскава гняв, разтваряща се, разпадаща се – молекули като всички други, без разлика, безразличност.
Слънцето, с лакомите си, ненаситни лъчи изпиваше стъпките й по плажа и от нея не остана следа, не остана пътека, по която някоя друга да греши, да обича, да се съблича, разголена и измамена да се изгуби в дълбокото на самосъжалението, да се удави в безсилието на собствената си апатия.
Надолу, и още надолу, без порив за глъдка свобода, без дори един жест, конвулсия, нужда от въздух. Сякаш не беше човек, сякаш беше изгубила страха, онази вродена, дива отреченост от другото, от границите, от края. Беше обгърнала всико, усещаше формата му, ръбовете, раздробената му цялост, кухостта в сърцевината, беше обгърнала всичко – останал беше само краят, нейният.

април ли е или пък септември?

веселин петков — Thu, 31 Dec 2009 19:01:16 +0000

слънце и море, когато не трябва да пече? изненадани чайки прелитат над влажните брегове. опитват се да си обяснят какво е това, което им се случва. защо вместо да пада сняг, пада веселба? всякакви хора, грабнали китари и бутилки искат да лежат под коледното слънце. и коледната луна, която никак не се свени да се изфука с цялата си кръгла красота.

дали от топлия вятър или от топлото уиски но и аз се омаях. април ли е или пък септември? прегръдка никога не ми е била по-нужна. или поне компания. тъжно е да пикаеш сам от кея. и да се разхождаш сам е тъжно.

гладкото море и светлините в далечината щяха да ме топлят. но си имам топлият вятър и бутилка уиски. животът не е бил така прост… и мъничко самотен.

нямаше да е тъжно иначе. веселбата прави така, че да не забелязваш какво се случва. когато имаш нужда от някого, разбираш истински когато ти е нужен. защото хубавите моменти трябва да се споделят. иначе е тъжно.

Be it.

Здравко Григоров — Sun, 13 Dec 2009 21:31:42 +0000

To all who never were.

You can’t be yourself any longer. No chance, no time. No mirrors to paint your soul onto. Just draw a line and fit into it, if a circle seems too overwhelming. I could be the line, so could she, so could everybody. Not you though. You wouldn’t fit otherwise, it’s gonna hurt more than you could stand. Because I’ve seen pain and I’ve been inside of you, saw your line. It ain’t beautiful, have never even been. You never set it free enough just because you knew it’d engulf your little starless sky.
Mine did. And it felt smooth, so handsomely natural. As if it was meant to be painful and wrong, and I knew it. And I did it. So should you. But don’t let it be you. Make it be it.
You will see how a scar can change one’s world. A line shaped scar.

bang up.

Рая Раева — Tue, 08 Dec 2009 05:11:28 +0000

Париш ме.
Блъскаш.
Отблъскваш.
Изгаряш.

Лесна съм.
Мога. За теб.
Не за друг.
Да се хвана.

Силно е.
В мен е.
Препуска.
И буйства.

Лудо е.
Диво.
Неистово.
Близко.

Чувствам.
Копнея.
Не дишам.
Отпадам.

Свърши ли?
Свърши.
Нощта.
Избледнява.

let me sign.

Рая Раева — Tue, 01 Dec 2009 06:43:24 +0000

Чувал ли си как пеят плочките? Тези по тротоарите. Звучат особено, когато ти стъпваш на тях. И улицата е някак друга. По-дива. Особено вечер. Когато рекламите и колите се въртят във виенските си колела. А витрините създават двойници. Шумът се стопява и оставаш ти. На плочките. Сега си мисля, че по-скоро ти си музиката. А не те. Мисля си, че точно така трябва да звучи всяка улица, по която вървиш.

my dear?

веселин петков — Mon, 30 Nov 2009 16:28:52 +0000

mind-blowing mountain of sin
and only ice to keep me from drowning
I don’t mind you
I do recognize you
are you not my partner
and am I not the greatest dancer
now smoke is filling the room
is it you that’s burning
I think I’m passing out
don’t leave me

Край

мирослав михов — Fri, 27 Nov 2009 16:27:29 +0000

не ги обичам тези моменти. на раздялата.
някак си е трудно да осъзнаеш, че от утре нещата ще са по различни. даже след пет минути. даже сега, в момента, щом си мислиш за това.
свикнал си така, привързан си, зависим си, може дори да обичаш.
рано или късно нещата се променят.
осъзнаваш, че не можеш да контролираш света, даже себе си не винаги контролираш.
а тя е специална. винаги е била до теб. знаеш че можеш да разиташ на
нея. и тя на теб. да я пазиш, да се грижиш за нея.
когато с усмивка я скриваш от дъжда, когато тя е последната надежда,
която имаш. а тя винаги ще ти се отблагодари с топлина и с подкрепа, когато нямаш никой друг.
може да се каже, че дори въздуха който дишаш няма да е същия без нея.
но в един момент всичко свършва. искрата вече я няма. и газта свърши.
изхвърлих я и си купих нова запалка.

зимни вечери

мирослав михов — Wed, 25 Nov 2009 04:11:52 +0000

кой е тоз приятел мой,
дет не знае що е зной?
другаря ми любим -
хладилника непобедим!
кво ли прави в този късен час,
докато ме няма в нас?
аз наливам смело бири-мири,
покрай мене музиката свири.
но настава време да се прибера,
че останах без глава.
пея песни, къртя знаци
и не пълня каци с раци.
пак хладилника у нас ме чака,
а веднъж пък даже се разплака!
ей го, гледам го любовно.
той пък мен – грижовно.
затова отварям му вратата
и се изпикавам в камерата!

keyboarding

веселин петков — Tue, 24 Nov 2009 13:41:48 +0000

цъкаш ми като лебарка. не харесвам лебарки. не те харесвам като ми цъкаш. ще те плясна

от ангел г. ненов, 26 г., софия

някъде там, на плочките

веселин петков — Tue, 17 Nov 2009 19:50:28 +0000

- не ти ли омръзна да я гледаш тая форма? все тая остаряла форма. така ли не се намери някой да я промени. омръзна ми от сивото и от тежкото. и от тоя шум, по дяволите, омръзна ми!

- по дяволите, казваш..? ами ако дяволите бяха ангели? аз само предполагам. но какво друго мога да направя. не, не ми е омръзнала. аз я виждам по-различно. за мен това не е просто някаква стара дреха, отдавна изгубила времето, в което е била модерна. знаеш ли какво е класика… оф, остави. просто не ме слушай. и аз не знам, какво говоря тези дни.
изобщо, кой знае? някой, изобщо, знае ли какво говори, днес?

- ама тая форма… адски много ме дразни!

- абе, какъв ти е проблема с ада? първо да върви по дяволите; сега адски много те дразни… мисля, че ти имаш проблем.
омръзнало ми е от недоволни, като тебе. защо не вземете… защо не вземете да се махнете, най-накрая. ами да – махайте се от тук, щом не ви харесва да я гледате. да гледате въобще. дори да слушате. шумът те дразни, казваш. ами ти? ами шумът, който ти произвеждаш с непрестанните си оплаквания? мислиш ли, че на мен не ми омръзна от теб? и от всички други като теб. вие сте хиляда пъти по-лоши от всички останали. защото вие направихте всичко това сиво и шумно… и толкова трудно, по дяволите!

- не е така лесно. мислиш ли, че не искам да се махна?

- замълчи, моля те! аз сега се чувствам, толкова лека. не знаеш колко лека се чувствам. мога да полетя, ако те пусна. нищо не би могло да ме спре. само ако можех да те пусна. ти.. ти си моята тежест. ти ме задържаш и тая глупава форма. а теб какво те спира? нищо! абсолютно нищо! и ми казваш, че не било лесно? ти си полудял. защо не вземеш да се махнеш, наистина?
аз ще остана. може би, няма да отлетя… може би, дори ще ми хареса да остана.

той, тогава изгаси фаса. изправи се. погледна я. и тръгна.
тя май не отлетя…

static

Мария Пангарова — Fri, 13 Nov 2009 20:11:50 +0000

или каквото се случва, когато се скиташ из настоящите примирения

по белите стени
странно усещане лази;
на етажерката наредени са
кутийки с емоционални
запаси;
цветята ми все още
не красят вази;
а в главта ми
непрестанно
множат се
всякакви зарази…

Да те задържа не успях…

Александра Михалева — Fri, 13 Nov 2009 12:14:48 +0000

Сълза след сълза, след сълза…
И капки кръв подир тях…
Да те задържа не успях…

И не спя.
И тъга,
и безмълвна, безкрайна тъга
завладява, разкъсва,
преначертава, отблъсква…

И кръг след кръг…
Безпощадно съдбата
върти кръговрата.
И напомня за теб…

Но сълза след сълза, след сълза…
И капки кръв подир тях…
Да те задържа не успях…

Сложно ми е…

Александра Михалева — Thu, 12 Nov 2009 21:11:39 +0000

Седя и гледам с недоумение отворената пред мен страница и се чудя, толкова ли съм глупава, че не мога ама въобще да се оправя. А уж трябва малко поне да разбирам и малко поне да се ориентирам. Животът е така несправедлив!

Надявам се само да има опция за изтриване на това, което пиша, в случай че не го кача на правилното място. И се надявам на малко толерантност, защото за първи път ми се случва да пиша в нещо такова.

А пък ако се получи, утре ще ви напиша стихотворение.

can’t get you off

веселин петков — Thu, 12 Nov 2009 19:10:13 +0000

нещо много вносно взе да става наоколо, но аз с най-голямо откровение си признавам, че ми е такова, тези дни. освен това ме болят лактите, от много цъкане по клавиатурата. следващите думички, обаче, подредих с молива и никак не съжалявам. преписах ги отдавна и мисля, че е време да ги публикувам:

circling ’round the night clubs
seeking for my prey
no luck though
you always get in the way

когато кръгът ти от места и неща и хора и слънца е все един и същи започва да ти става тесничко. и такива и други филми се получават. трябва да се внимава, малко :)

комюнити

веселин петков — Sun, 08 Nov 2009 15:58:37 +0000

станахме бая в този сайт. това е просто прекрасно. с някои хора не съм се срещал физически. с някои живея заедно. с някои от години се засичаме по интернет полетата и пишем текстове. с някои никога не съм си говорил или писал. с някои съм спал в едно легло. надявам се да не изгубим ентусиазъм и след година да можем да се съберем, като едно истинско, малко, интернет общество (комюнити, както се каза десетки пъти на openfest вчера и днес).

до тогава, мисля ще имаме нужда от някои неща, като лека организация например. аз имам предложение, всеки автор да създаде страница със своето име в която да напише мъничко за себе си, след това, страничките ще ги подредя да се виждат от хората.
имам и молба. този изглед на сайта започва малко да се пука по шевовете. нека, някой, който няма същите средновековни разбирания за уеб дизайн, като мен, да изнамери начин (приложение, wordpress тема или разширение) да организираме публикациите по добре. с повече колонки, например. и т.н. също така ще се постарая да добавя архив и да намеря начин всеки автор да отсява по-любимите си текстове, за да могат да се виждат те отделени, като гордост на стадото.

notes on a day

Здравко Григоров — Sat, 07 Nov 2009 22:07:43 +0000

a simple day.
a room. some grey.
i go or stay.
all the same.
a fly. that flies away.
it never stays.
same room. still grey.
i choose to stay.
a brand new day.

past perfect

Здравко Григоров — Fri, 06 Nov 2009 11:19:32 +0000

Беше.
Днес не си.
Почти ме заболя.
Искаше
да ме раниш.
Отново не успя.
Чакаше
от мен сълзи.
Не мога да кървя.
Можеше
да тръгнеш ти,
но пак не пожела.
Тръгваше.
Видях следи.
Миналото избледня.