Вероятно знаете какво представлява TED, ако не, това е организация, която от дълги години предоставя възможност на известни и неизвестни хора да споделят идеите си пред широка публика. След като форматът доби популярност, започнаха да се организират подобни срещи в различни държави, по известни като TEDx. Тази година за първи път ще се проведе такова събитие в България TEDxBG на 9-ти януари. Имах удоволствието да бъда поканен като презентатор и Ви каня официално да присъствате. Тази седмица започна продажбата на билети, като първите 100 са на специална цена. Повече информация има и на Facebook страницата.

Покрай Sofia Architecture Week заедно с Делчо и Валери от Трансформатори имахме удоволствието да участваме в изграждането на 4 от най-големите модели от гостуващата австрийска изложба Housing Models. Изложбата представлява поредица от интересни макети на жилищни сгради в различни мащаби направени от велпапе. Това беше вторият път в който изложбата се показва след Виена и тъй като не са предвиждали изложбата да пътува, някой от големите модели са били разрушени или не са издържали повторна употреба, затова трябваше да произведем 4 от тях in Bulgaria. Ноухау за самите сглобки на конструкциите нямаше никакви, получихме само чертежи с габарити, всичко останало трябваше ние да измислим. Следваха 10 дена здраво бачкане, кроене, рязане и лепене. Определено точно от това имах нужда, да зарежа за малко компютъра и да направя нещо с ръцете си. Освен, че беше полезно като опит и доста се забавлявахме…

Описание на проекта:
Решихме да се пробваме в един международен конкурс. Не спечелихме, но се постарахме. Проектът е разположен в град Ленцбург в Швейцария. Поразходихме се дотам да видим ситуацията на живо.

Снимка на един от дворовете на съществуващото училище

Поглед към бъдещото училище – на мястото на двуетажната сграда, която се вижда в дълбочина

Основният пешеходен подход

Друг от дворовете в комплекса. В далечината се вижда спортният салон

Няма да навлизаме в подробности да обясняваме заданието, което беше може би 100 страници най-различни изисквания. Всички функционални връзки, големини и т.н. бяха много стриктно обяснени. С две думи заданието е следното:
Да се проектира нова сграда в съществуващия училищен комплекс. Тя е разделена на начално и средно училище. Допълнително да бъде предвидена възможност за дострояване на допълнителни стаи към средното училище плюс едно музикално училище
Нашите разсъждения бяха свързани с няколко основни задачи, които проектът да решава:
1 Съществуващото училище да остане доминанта в комплекса, като новата сграда до допълни градоустройствената композиция и чрез нея да се създадът допълни дворове за игра и почивка
2 Новото училище да внесе малко свежест в комплекса
3 Да се създаде възможност за растеж, при която новото музикално училище да остане със своя индивидуалност
4 Новата сграда да остави отворен погледът към хубавия физкултурен салон, колкото е възможно
5 Да се изпълнят всички изисквания в заданието :)

Нагледно двата етапа

Визуализации на втория етап

Спретнахме и едно макетче

Първото събитие от тазгодишното издание на Sofia Architecture Week бе изложбата „Пренареждане“ с куратор архитект Делчо Делчев. Концепцията на изложбата е да се представят колажи, които да отправят послание за нова визия на София и ние имахме удоволствието да участваме. Опитахме се да предадем положителна емоция като променим гледната точка спрямо проблемите. Спортът е идеален пример за това как се постигат резултати, затова го апликирахме в нашата любима градска среда.

Изложбата е пред паметника на Съветската армия до 8 ноември.

хитро скроен велосипеден паркинг!

Ето ги и таблата ни:

Пълната информация открийте тук: www.positive.icnhost.net

От както е построена новата сграда на УАСГ, вътрешният му двор винаги е бил неизползван, но това беше до вчера :) Студентите ни взеха акъла с реализираните си идеи и най-вече с настроението и енергията си. Показаха, че пространството е тяхно и че не е необходимо да се чака някой от горе да направи промяната!

Уъркшопът който организирахме с Трансформатори „УАСГ OPEN“ за мен беше неочакван празник, който прерасна в парти. Случихме и на разбран портиер, който ни изтърпя до 11 вечерта.

Не ми остава друго освен да поздравя всички участници и да им благодаря за шоуто, което изнесоха :) Няма да пиша повече, а ще споделя малко снимки…

PS: Очаквайте пълното представяне на екипите и техните намеси на transformatori.net

Моментът на истината дойде! Може би е време след дискусиите за Upgrade ВИАС студентите в УАСГ да покажат и на практика, че имат отношение към Университета и по конкретно към общите му части…

С Трансформатори и списание „Едно“ организираме workshop УАСГ OPEN, който е насочен към вътрешния двор на ВИАС и има за цел да даде шанс на студентите да експериментират директно в това пространство, като реализират идеите си. Една площадка за игра с размер 28 на 38 чака своята функция!

Срещата

21.10.09 от 9:00 до 19:00 часа в двора.

Записване и информация

на TRANSFORMATORI.NET

Скулптури, инструменти или странни машини са експонатите в галерия „Райко Алексиев“ не знам, но изложбата „Orbis Pictus“ си струва да се посети и горещо ви я препоръчвам. Изложбата представлява нещо като голяма музикална площадка за игра. Всичко е направено интерактивно така, че да генерира звук и определено ще ви разведри. Входът е свободен и е отворена до 24-ти октомври.

Чували ли сте за конкурс, в който авторските права на участниците не са защитени. Аз не бях чувала… досега.

Става въпрос за конкурс за крайбрежната алея на Варна, станала скандално известна с продажбата на 118дка от Морската градина (държавна земя) на частни лица. Имаше репортажи и по националните медии, но както обикновено всяко чудо за три дни. Всъщност проект вече има – „Проект Алея Първа”, който предвижда строителството на заведения, хотели и казина и превръщането на зоната край плажовете на Варна в „Малкия Лас Вегас”.

След бурното неодобрение от страна на обществеността и на няколко неправителствени организации (имаше и подписка срещу проекта), новите собственици на земята решиха да хвърлят малко прах в очите на хората като обявят, че все още нищо конкретно не е решено и тепърва ще има конкурс. Та ето какъв чудесен конкурс ни спретнаха нашите варненски феодали…

Цитати от Обявлението за провеждане на открит конкурс за „Обемно градоустройствено решение на „Алея Първа” гр.Варна” (това е официалното название):
- „Наградените конкурсни проекти стават собственост на Възложителя”
- „Независимо дали е сключен договор за изработване на проект, Възложителят придобива правото да използва наградените проекти без разрешение на авторите им”
- „Възложителят си запазва правото да сключва договори и с други участници”
- „Целта е постигане на максимално възможно РЗП”

Ако сте пропуснали да си купите конкурсната документация (срокът беше до 15 септември), може изобщо да не съжалявате.

Чудя се само за кое да се възмущавам най-много: за наглата продажба на държавна земя точно преди края на мандата на предишното правителство; за приетия ПУП за крайбрежната алея, който предвижда строежа на големи хотели и казина и е в разрез със Закона за Черноморското крайбрежие или за безобразния „конкурс”, който е поредната подигравка с архитектите и с обществения интерес.

След месец конкурсът трябва да приключи. Дано предположенията ми да бъдат опровергани…

Плажове, морета, хотели, ресторанти, тонове туристи – все стандартни неща за една лятна почивка. Е, Пирин определено е далеч от тези стандарти. Нужни са само весела компания и солидна голяма раница. Трудно е да се предаде преживяването с думи, затова ще попиша малко за една незначителна част – хижите. Ето и малко подробности:

Нощувки: 6
Анимационни герои – 12 броя.
Маршрут: хижа „Безбог“ – хижа „Тевно езеро“ – хижа „Вихрен“ – хижа „Синаница“ – хижа „Вихрен“ – връх Вихрен – „кончето“ – хижа „Яворов“ – Разлог.
Снимки:Адриана Атанасова, Росен Пецев, Мишо Цоков, Мишо Кленов, Иван Енев

Хижа „Безбог“

Имаше два типа хижи, такива с лесен достъп до тях (лифт, автомобил) и такива до които се стига само пеша. Това неминуемо се отразява на размера на хижата, типа хора, които се срещат там и дори на обслужването. Хижа „Безбог“ влиза в графа достъпни хижи, до нея се стига с лифт. Доста голяма е със стегната алпийска архитектура. Разпределиха ни в малки стаи с по две двуетажни легла. На всеки етаж има по една тоалетна, което си е сравнителен лукс. Банята е една за цялата сграда и се намира в сутерена, като има опашка има и лафче.

Хижата е до много красиво езеро.

Хижа „Тевно езеро“

Най-високата хижа в която нощувахме (2515м), най-трудно достъпната и най-малката. От снимката се вижда, че някога е била още по-малка. В нея цари домашна обстановка, вътре се влиза без обувки. Водачът ни открехна, че имало нещо като класация на хижите и тази обикновено водила по точки и била известна с хубавите мекици на хижарката (оказа се, че на хижа „Синаница са също толкова добри да не кажа по-добри).

На първия етаж е трапезарията и кухнята с размери 2,5X2,5 тя е отворена към трапезарията и се вижда самото готвене, освен това съчетава функцията на лавка. Нещо, което ме учуди беше, че се продават 20 вида шоколад, като се има предвид, че до тук стоките достигат с помощта на мулета. Поради тази причина боклуците и опаковките не се оставят там а се свалят от самите туристи.

Горният етаж е едно тясно триъгълно пространство в което по някакво чудо се събрахме 30-тина души за да нощуваме. На човек се падаше по една тясна ивичка около 50-60см широка. Ако не беше толкова топло сигурно щеше да е поносимо :)

Отношението хижа / среда

Хижа „Вихрен“

Сигурно най-комерсиалната хижа ако мога така да се изразя. До нея се стига с автомобил, т.е. странно е след дълъг преход в дивата планина да видиш големия паркинг с лъскавите джипове. Хижата е голяма, но собствениците не се грижат особено за нея, гледат ден да мине друг да дойде, не случайно щяха да я затварят след няколко дена заради проверка на ХЕИ, както ни казаха. Такъв ни е на нас туристическия манталитет – да вземем максимума от туриста, а да не влагаме нищо с години.
Спахме в сравнително прилични големи стаи с много двуетажни легла. Тоалетната и банята обаче бяха под всякаква критика. За тоалетната не споменавам нищо, оставям на вашето въображение. А банята, ех банята – полумрачно помещение под терасата на партера, достойно за снимки на най-страшните психо-трилъри.

Абстрактен детайл от интериора.

Снимка от връх „Вихрен“ с голям зум…

Хижа „Синаница“

Хижа „Синаница“ определено беше построена на едно от най-привлекателните места, обградена от високи върхове и в непосредствена близост до езеро. Тя има архитектура на обикновена еднофамилна къща и е изпълнена от стоманобетон, нещо което не се връзва с факта, че транспортно не е достъпна.
Домакините бяха много любезни и предлагаха чуден чай в големи чаши. Ако пък някой поискаше да си купи шоколад или вафла, домакинята взимаше една найлонова торбичка и ти даваше да си избереш от това, което е останало :)

Интериора на спалнята, любопитен е детайла на леглата. Това са единични метални легла, които след подходящи заварки са се превърнали в двуетажни.

Друг култов момент са тоалетните от видим бетон. Тадао Андо само може да се учи от тях :)

хижа / среда

Заслон

Заслон между „Кончето“ и хижа „Яворов“

Хижа „Яворов“

След като пристигнахме в хижа „Яворов“ явно сме били толкова уморени, че на никой не му е хрумнало да се занимава с глупости като да снима хижата :) Тук всичко си беше на мястото и имаше всички удобства, дори машината за сушене на ръце ми дойде в повече.

тук на снимката виждате едни много сериозни архитектурни казуси!

Хижи хижи ама най-хубавото спане е тук, така че не му мислете много…

Специалният отряд