Мартин Ангелов | градски блог

Ново начало

martin — Sun, 06 Jan 2019 17:08:21 +0000

51 поста, 3000 коментара и 12 години по-късно е време за промяна или по-скоро преосмисляне. Едно време блоговете бяха голяма работа, едни от малкото места, където можеш да получиш независима информация и да започнеш интересна дискусия. Някой от тях спечелиха доверието на много хора и започваха да изместват класическите медии. Това беше така докато не се появиха социалните мрежи и бавно погълнаха публиката. Хората спряха да следват и търсят блогове. Блоговете пък си създадоха профили в социалните мрежи и хората започнаха да ги следват през тях. След няколко години пък социалните мрежи мутираха до толкова, че си правеха каквото искат с потока от информация. Краен резултат? Връзките се разпаднаха, хората станаха по-апатични, по-предпазливи, спряха да споделят, надеждите, че обединението прави силата се изпариха.
Стартирахме този блог през 2007ма четирима студенти по архитектура с надеждата, че може да променим нещо в средата около нас и се надявам, че повлияхме на доста хора. Проекът стартира с името ProvoCAD (игра на думи с AutoCAD) и проследи целия архитектурен живот през всички тези години, бяха вълнуващи времена. Тази информация не е хубаво да се затрива затова реших днес да архивирам блога тук и евентуално да заживее втори живот като личен блог. Някак е много съблазнителна идеята, че можеш да събереш хронологично идеите си за града и да ги споделиш с дигиталното село, без посредник, без шум.

Отворено писмо до г-жа Йорданка Фандъкова

martin — Wed, 12 Jul 2017 05:12:06 +0000

photo: Stanislav Belovski

До:
г-жа Йорданка Фандъкова
кмет на гр. София

Копие до:
арх. Здравко Здравков
Главен архитект на Столична община

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Мартин Ангелов
Уважаема г-жо Фандъкова,
Обръщам се към Вас във връзка с изключително заплетения въпрос около паметника “1300 години България” пред НДК. За да добиете ясна представа с какво сте се захванали, ще ви помоля да изолирате няколко важни фактора.
Изключете от уравнението всякакви политически влияния, вярвания и идеологии. Права сте, всяко нещо е с времето си. Ако соц паметниците бяха унищожени след падането на режима, щеше да е естествено развитие. 30 години след това е смешно да търсим реванш спрямо един режим. Истината е, че много хора таят в душите си болка и омраза и ние добре го знаем, но повярвайте ми, не това е начинът да се справите с този проблем. Ако един рейс с политици беше осъден, щеше да има далеч по-силен катарзис, изкуството на никой не е навредило.
Изключете от уравнението случаят с войнишкия мемориал защото вие го създадохте, за да нагнетите допълнително напрежение в обществото и да го използвате, за да изчистите съвестта си за унищожаване на едно произведение. Казвате, че сте се погрижили за доста паметници, но създадохте ли нова стойност, нещо, с което да ви запомнят? Ето, има голяма нужда от войнишки мемориал, защо не го създадохте през всички тези години, защо се фиксирахте към мястото и точното копие на предишния мемориал? Това ли беше за вас най-важно – да се отмъсти и да се разруши, или са важни имената на тези хора, които са загинали за България, един от които и прадядо ми. Сигурен съм, че дори на същото място може да се появи мемориалът, без да се унищожава предишното, а да се преосмисли. Ако разрушите за да построите, благородната кауза ще се опетни.
Изключете от уравнението думичката опасно. Опасност може би някога е имало от падащи плочи, които от няколко години са в историята. Не е честно да манипулирате хората със страх, за да намразят една творба и да легитимирате действията си.
Изключете от уравнението думичката грозно, просто защото е много относително и просто защото никой през тези години не се погрижи дори с една боя за него. Аз се застъпвам за този паметник, защото смятам, че архитектурата му е уникална и защото ми е любимата съвременна творба в града, ако ми посочите друго съвременно изкуство в София ще ви поздравя. Никога няма да бъде повторено нещо подобно в никакви други обстоятелства. Имаме нещо уникално и искаме да го изтрием. Повечето хора свързват красивото с поддържано и спретнато и като видят малко гол бетон и ръжда, плашат се и естествено лепват етикета грозно.
Изключете от уравнението темата на паметника. В общия случай, той никога не е работил както е замислен, това е добър повод да преосмислите нещата. Голяма част от хората се срамуват от вида на нещо, което би трябвало да напомня за дългата ни история. Вземете сегашното му състояние, той е абсолютно трансформиран от първоначалния му вид. Не знам дали случайно или умишлено от фигурите остана само пиетата, която символизира жертвите дадени по време на войната. В този контекст противопоставянето на паметници е безсмислено!
Като изключите всички тези неща остава само чистото изкуство и материята, наследството и паметта за един период. Никой не е казал, че наследството трябва да е напудрено и парадно. Недопустимо е политици сами да решават въпроси свързани с изкуство, градска среда, културно наследство и памет без да се съобразяват с експерти. Не е честно да обявявате в медиите, че застъпниците за паметника не правят нищо. Видяхте преди две години как творческата общност реагира и колко дискусии се проведоха. Лично ние ви предложихме стратегия за решаване на проблема. Решихте да си затворите очите пред малцинството от хората, които ги е грижа за културното наследство, и заложихте на сигурното, използвайки болката на хората от отминалия режим и просто сипахте сол в раната, за да може по-бързо да решите проблема по силов начин. По силов начин няма как да се справите, тепърва ще го разберете. Какво постигнахте? Разделихте хората и нагнетихте толкова много излишна омраза!
Аз мразя комунистическия режим точно толкова, колкото и вие, мразя и вредата, която е нанесъл на обществото ни, вярвам, че тази деструктивна енергия, с която сега разрушавате, е наследство точно от този режим, вие носите частица от него. Аз лично нямам нужда от символи и паметници, които да ми напомнят колко е велика и стара държавата ми. За мен лично като архитект е важно да не се руши нещо, което е построено вече, нещо което смятам, че има невероятен потенциал да стане съвременен символ и да заживее нов живот. 700 000 лева за разрушаване не можете да си представите как могат да преобразят мястото. Не мога да повярвам, че публични средства се хвърлят на вятъра, вместо да се създава с тях.
И съм сигурен, че има страшно много хора, които мислят като мен, опитайте се да си го представите. Добре знаете, че най-големите защитници на паметника са хора на изкуството. Мисля, че ще е голяма грешка, ако се обърнете срещу тях. Аз лично се изненадвам от себе си колко време отделям на този въпрос, явно е важен за мен.
Проблемът е изключително сложен и повярвайте ми, със силови средства няма да се реши нищо, защото просто ще копирате предшествениците си. Дори да го изравните със земята, проблемът няма да е приключен, а тепърва ще започва, в това ви уверявам. Най-важната роля на един управляващ е да обединява хората си! Не подозирате колко негативна енергия ще се отключи от един подобен жест.
Опитайте се да сътворите нещо ново, с което да ви запомним, с което да вдъхнете надежда на хората и да ги обедините, да са горди и доволни, нещо модерно правено за сегашното време, не се опитвайте да копирате миналото или коригирате миналото. За мен този паметник е най-точният барометър на случващото се в държавата, той е много повече изразител на 36 години България от колкото 1300 години България. Минете на следващата страница, покажете ни бъдещето!
Това са моите приятелски съвети към Вас. Възелът ще се разплете само с добро и само с творчество. Ако поискате креативна подкрепа с удоволствие ще ви помогнем, сигурен съм, че има поне 1000 невероятни решения.
С уважение (за сега),
Марин Ангелов, архитект

Телестол

martin — Thu, 24 Mar 2016 15:11:33 +0000

Отдавна съм вдигнал мерника на телефонните кабинки в София. Вече са с една по-малко

Зелено ама друг път

martin — Sat, 20 Feb 2016 17:30:54 +0000

Здравейте мили съграждани сигурно сте забелязали, че масово в София светофарите се подменят и се инсталират нови с едни симпатични зелени копченца. Сигурно си мислите, брей колко хубаво и модерно, но преди да плеснете с ръце и да почнете да се поздравявате за прогреса нека направим един анализ. Каква е новата ситуация, освен че трябва да се “молим” за да пресечем:
Вече отпадат стандартните цикли в които свети зелено и червено за пешеходците, вече по подразбиране е само червено и когато натиснете копчето тогава на следващото завъртане ви свети зелено. Това значи първо, че ако застанете да чакате като пешеходец в момента когато би трябвало да свети зелено и натиснете няма да светне веднга а ще чакате един цикъл, второ не винаги копчето е на удобно място, съответно лесно може да пропуснете момента и трето чест феномен вече е пресичането с междинна станция на булеварди с остров. Това е когато ти светне зелено само за едното платно, пресичаш до острова, там има второ копче в случай, че не си сигурен напълно дали искаш да пресечеш останалата половина. На острова си чакаш като за ново пресичане, социализираш се с хора и най-вече поддържаш ума си буден, задаваш си въпроси, следиш дали всички копчета са натиснати!
От общината съобщиха, че предвиждат постепенно внедряване на следните системи в управлението на трафика, с което пътуванията с кола ще се съкратят средно с 5,3 секунди:
Понеше се наблюдава голям брой пешеходци, които пресичат без много основателна причина, затова общината планира инсталиране на мини детектори за лъжата при светофарите, пред които пешеходецът изрича следната фраза – “аз наистина имам нужда да пресеча” ако човекът е искрен и казва истината след известно време светва зелено. Вариация на тази система за по-натоварените кръстовища е наличието на телефонна връзка с оператор, който задава въпроси и установява дали наистина човекът има нужда да пресече и най-вече приоритизира ситуацията. Тоест в пиков час няма как да получиш зелена светлина за да отидеш отсреща и да си купиш цигари. За други по-отдалечени зони, където няма средства за високи технологии се въвежда график на зеленото светване. Предварително жителите се запознават с часовете в които могат да пресичат и следват разписанията, като минимумът е веднъж на ден.
Друга генерална концепция на общината е въвеждането на платеното пресичане. Издават се електронни карти в които гражданите зареждат кредит и се таксуват при всяко пресичане в зависимост от зоната и натоварването. Ще има отстъпки за групово пресичане и бързо пресичане. Така естествено на пазарен принцип се филтрират хората, които наистина имат нужда да пресечат, а не се шляят просто безцелно и пречат на трафика. Събраните средства ще се инвестират в строителство на подлези и разширяване на булеварди.
С две думи общината за пореден път подчертава антипешеходната и антивелосипедната си политика. Така че K.Y.P. за пешеходеца, аз бойкотирам тъпото харчене на парите ми и няма да натискам тъпите копченца, ще си пресичам по усет

Следващите 1300

martin — Sun, 11 Jan 2015 23:08:11 +0000

Има хора, които си мислят, че историята започва с тях и свършва с тях. Това да унищожиш един паметник, произведение на изкуството през 2015-та година за да направиш имитация на миналото си е меко казано културен талибанизъм. Общината в образа на любимата ни кметица, вместо да обединява гражданите и да вдъхва позитивизъм и любов, някак си успя да раздели гражданите и да нагнети толкова много напрежение в културните среди, че да се чудиш.
Въпросът се оказа много по-сериозен от колкото изглежда на повърхността. Не става дума толкова за паметници и естетика, колкото за начина по който боравим с паметта. Проблемът отдавна не е политически или естетически. Това ще се окаже изключително важен тест за обществото ни, най-точният индикатор дали преходът е приключил, дали сме преодолели призраците на режима и дали вече може трезво да погледнем на историята си. Срам ни е от миналото, но като унищожим огледалото не променяме нищо. Обществото ни има изключително тежък проблем с приемствеността и признанието, никой не признава нищо, никой не надгражда върху предишното. Самоизяждаме се, делим се на лагери и не си помагаме.
Не можеш да стартираш благородна кауза за възстановяване на памет с омраза и рушене, това е грях. Тези, които мечтаят за реванш не осъзнават как ако бутнат това произведение ще се превърнат в абсолютно копие на предишните агресори и това ще продължи до безкрай. Та ако искате покрийте цяла София с копия на трите мемориални стени, но не рушете! Аз искам да живея сега а не сто години назад. Мислите ли, че прадедите ви са си дали живота за да стоят паметните им плочи точно на х и у координата!? Фиксирането върху точното копие е тесногръдо до безкрайност. Фактът, че четвърт век не можем да извадим паметните плочи на бял свят, говори за безсилие да създадем нещо ново. Срам!
Забравят се и се подценяват жестоко младите хора, които въобще не виждат нещата както послушните чичковци в общината, светът се е променил драстично. Младите не ги е срам от миналото, защото то принадлежи на родителите им, ако те е трябвало да го променят то е трябвало да стане тогава, сега е късно, сега е време новото поколение да си подреди настоящето. Другото нещо, което забравяме е, че тази структура е част от последните 33 години съвремие, аз съм израснал покрай нея и ако се махне ще се почувствам тъпо, все едно са обезличили по някакъв начин София. Никога не съм възприемал паметника негативно, за мен той винаги е бил абстракция, съвременно изкуство, доказателство, че аз и родителите ми мислим различно но се разбираме. Обществото има нужда от нестандартното, не може всичко да е смляно и напудренко. Посочете ми едно проявление на съвременно изкуство в града София. Няма нали!
Винаги съм вярвал, че този паметник с много малка намеса, освежаване и хубаво осветление може да се превърне в местната айфеловата кула. Дори самият автор беше предложил да се боядиса металната конструкция и да се измаже бетонът. Толкова ли една боя не може да осигури общината, резил. Дайте си сметка, че това би струвало една хилядна от бутането му, но идват избори, европари, фирмите трябва да работят… В такава реалност живеем, пет големи фирми и един разпределител.
Ако мислите, че разрухата не ви изразява, присъединете се към групата за запазването на паметника във Facebook

681 – 2014 нулирането

martin — Thu, 18 Dec 2014 22:53:02 +0000

Столичният общински съвет решил да маха паметника 1300 години България. Урааа, честито на разрушителите! България най-накрая тръгва към светлото бъдеще!
Отдавна се паля когато се заговори за този паметник и знаете ли защо? Заради едно единствено нещо, просто структурата му ми е интересна от архитектурна и инженерна гледна точка и смятам, че тя е една от малкото неща в изстрадалата ни столица, което носи някаква идентичност, затова е ценна, дори да не е много красива за някои в сегашния си вид. По света има милиони скулптори тип конник на пиедестал, вадени като от калъп, но такова животно като нашето няма. Един вид българската Айфелова кула, като дойде туристът снима няма избор. 33 години нещото действа като абсолютно огледало на отношението на властите към културата и историята. Нали не мислите, че на някой му пука? Знаков и изпълнен със символика е копнежът да се махне нещо озаглавено 1300 години България, нали!
Започвам с няколко факта. Спекулира се със здравината и безопасността на паметника. От конструкцията са свалени десетки тонове плочи и метал, специално металната конструкция е предназначена за много повече и е в доста добро състояние. Грозен бил паметникът. Много ясно, че като общината безхаберства толкова години външният облик няма да е много представителен, хората оценяват по първични белези, но това е само повърхността. Една боя или замазка и добро осветление биха го променили драматично и повярвайте ми няма да струва колкото разрушаването му. Доста хора оценяват паметника като изпреварило времето си проявление на съвременното течение деконструктивизъм. За мен лично това си е чист авангард, който ще да го разбира, сигурно 90% няма. Паметникът щял да се премести. Това който го е измислил да вземе да си даде червен картон. Няма такова понятие преместване на такъв паметник, това не е бюст.
Има две големи групи, които до голяма степен разбирам и им съчувствам, но в повечето случаи ме вбесяват. Едните са тези, които се срамуват от себе си, страх ги е да не се изложат пред чужденците и с удоволствие биха си продали гъзовете за да се харесат на тях, безхарактерни до безкрай. Другите са една порода измъчени хора, които смятат, че като разрушат всичко направено по време на комунизма и тъжният им живот изведнъж ще потръгне, хора които не виждат по-далеч от носа си. Има един факт, комунизмът осакати народа ни и колкото и паметници да разрушаваме това няма да се промени! Това може да облекчи душевните страдания на някои, но това ще е за много малко. Който е имал възможност да са опълчва на режима, го е направил, сега ситуацията е комична, все едно на умряло куче нож да вадиш. Ако се отдръпнете назад ще видите, че това парче бетон и желязо въобще, ама въобще не определя качеството на живот на никого.
Другото нещо, което ме вбесява и може би това е поводът да пиша е, че всички които са седнали на шофьорското място на София са скандално спрели без капка визия за града си. Като гледаш на къде се развива светът и ти се струва, че София по някаква причина е наказана. До там сме го докарали, че да се радваме като малки деца когато ни направят кръстовище, повтарям кръстовище и когато има нещо да се руши. Хляб и зрелища но в екстремно жалък вариант.
Та ето как стоят нещата. Съвкупност от такива хора копнеят да махнат паметника от години, то им е станало фикс идея, дори им прави живота по-интересен, защото един човек като не може да създаде нищо, той руши. Рушенето за такива хора е висша форма на проява на власт. Та тези са от най-упоритите. Да разрушиш такова масивно нещо, което в същото време е озаглавено 1300 години България, не е лесно. Пробвано е много пъти и с чиста разрушителна сила не става, затова гениите измислят страхотна тактика. Ние няма да рушим, ние така лекичко ще го преместим и на негово място ще възстановим военният паметник. Повярвайте ми на тези, които взимат решенията въобще не им дреме за военния мемориал, това е просто инструмент за разрушаване.
Правя скоба за Мемориала на I и VI Пехотен полк. Абсолютно съм за възстановяването му (прадядо ми е бил полковник и е загинал бранейки българска земя), но от какъв зор трябва да се руши нещо и да се издига абсурдна възстановка на мемориала на място абсолютно неадекватно спрямо съвременния контекст? Появи се из медийното пространство визуализация на проект толкова бутафорен, че авторът му може спокойно да се скрие някъде. Кого ще обслужи някаква имитация с размери на мол, има десетки хиляди варианти този мемориал да присъства адекватно в градската среда и да въздейства.
Рушете там, забавлявайте се, лекувайте се, но бъдете сигурни, че няма нищо благородно и интелигентно в постъпките ви и с нищо няма да ви запомнят. Достатъчно ми е да видя кой е на чело на културните позиции в България. Тъжни сте!
Facebook групата за запазване на паметника

Парк на неизявения

martin — Mon, 15 Dec 2014 21:52:59 +0000

Здравейте уважаеми читатели! Тъй като много много отдавна не съм писал в това малко идеалистично интернет местенце и тъй като не е хубаво да запустява говоренето за публичното ни пространство, реших да прекопая символично градинката. В днешното предаване ще засегнем един така по екзистенциален въпрос а именно темата за маркирането на територия и естествената нужда на човек да остави нещо след себе си за да го помнят. За целта ще използваме терен за онагледяване така наречения “Кучешки парк” в София.
Всички знаете колко приятно място е това, но нека започнем от името “Кучешки парк”, армия от малки и големи пухкави кученца са си извоювали това име по естествен начин с години упорит труд, като че ли това парче от София е убегнало на чичковците с големите ножици, които режат ленти и изнасят тъпи речи. Кучетата са го маркирали първи. Но! Оказва се, че не само кучетата препикават, изумително е какво изобилие от артефакти от прехода може да откриете из парка. Но нека започне по хронологичен ред:
2001 – Парк на красотата. Добре кажете честно колко умствена мощ на манекенки е нужна за да се роди това така изпълнено със съдържание име, това е почти толкова силно колкото метростанция Европейски Съюз. Въпреки това е смела заявка за преименуване на парка.

2004 – Кът на Надеждата. Опааа какво е това в далечината? Дали това е надеждата? Да! Точно това което търсих, кътът на Надеждата, веднага щом се приближих ми стана едно такова обнадеждено. Скромно, ненатрапчиво, но точно на място, точно когато имаш нужда. Следващият пък като се чудите дали има надежда, вече ще знаете.

И тъкмо когато си казах, че е твърде добро за да е истина…
Търсих и къта на дружбата, но уви не го намерих.
2005 – Алея на спортния деятел. Тук нещата са както американците викат (уотафак). Значи схемата е проста, ако си фирма и искаш да си направиш реклама, набелязваш алея измисляш нещо тъпо, слагаш дата и бум готово. Ами да бяха написали някакъв виц на тая плоча, повече обществена полза щеше да има.

2007 – USAID посади 570 дървета. Тука говорим вече за трайното приятелство, не това обикновеното и тъкмо се чудих къде са отишли семената на прогреса. Тенкю америкън пипъл никога няма да забравим този жест

2011 – САМСИ. Тук мащабът на маркирането е малко по особен

Както виждате тези артефакти доказват, че през последните няколко десетилетия градската скулптура се е свела до правене на надгробни плочи. Тъжно е действието в което се опитваш да получиш признанието на хората просто като напишеш произволни думи на лъскав камък и сложиш името си отстрани, вярвайки, че то ще остане във вечността. Това е все едно да се молиш на обществото да те харесва, а още по-тъжно е да не осъзнаваш, че си сам в този цирк. Заключението е че в момента обществото има остър дефицит от приемственост/признание (Диагноза върху която си струва да се замислим).
Някак нещата са прости, ако правиш добрини на хората и се жертваш, това много бързичко ще си проличи и ще получиш тяхното признание, иначе си оставаш комплексар, който драска по скъпи камъни със златна боя.
Така че уважаеми монументоправячи, вземете се стегнете малко и свършете нещо полезно

Swiss-тротоар

martin — Tue, 28 Jan 2014 13:20:36 +0000

Значи Швейцарците не са глупави хора, решили са си навсякъде въпроса с настилките на тротоарите като просто ги покриват с асфалт. Практично е, здраво е, бюджетно е, цветово неутрално е, създава се общ стил.
Какво става при нас? Цъфти бизнесът на скапаните плочки. Едни хитри чичковци предписват за обществени поръчки настилки тип “пълен боклук”, тези чичковци получават солидна комисионна за това, че са пробутали боклука на обществото. Целта на заниманието е настилките да дадат фира възможно най-скоро за да се повтори цикълът. Ако се сметнат разходите вложени в тротоари за 20 години сигурно ще излезе, че с тези пари ще сме могли да си позволим тротоари като в Европата.

Velo-porno

martin — Thu, 16 Jan 2014 20:34:38 +0000

Минутка мълчание за всички спрели мозъци в нашите общини…

Льо фонтан дьо Витошка

martin — Wed, 18 Sep 2013 20:42:00 +0000

Здравейте приятели, София най-накрая се сдоби с пъп или както някои казват пъпка на София. Новото фонтанче обаче бързо се развали и показа характер, надмина границите си и започна да хвърля извън тясната си кутийка. Признавам си, като минавах от там се посмях от сърце. Тогава се замислих, защо трябва да правим дизайнерски и красиви фонтани, защо не направим най-смешния фонтан на света, водата може да носи толкова радост и настроение. Уви отделът по бездарие се прояви и поправи фонтана.
Много се чудех дали има смисъл да пиша за втората порция боза – гавра с Витошка, но се отказах. След кратък размисъл достигнах до следните две опции: Или от общината са тотално изветрели, или умишлено със зъби и нокти поддържат нисък градския стандарт.
До тук с анализите. Поздрави за всички оптимисти, най-доброто лечение в такива ситуации е хуморът