Уважаеми читатели, първият за България международен архитектурен конкурс с международно жури с реално възлагане е факт!
Какво ще последва е божа работа и до голяма степен зависи от обществен натиск.

Ще се опитам да представя развитието на конкурса:
Всичко започна по време на архитектурната седмица през 2010-та на която куратор беше арх. Георги Кътов. Тогава се предложи една от метростанциите на втори метродиаметър да се направи чрез конкурс (нещо което е нормално да се случва с всички метростанции, тъй като са обществени съоръжения). От тогава се започна двугодишна борба с администрацията. С това се заеха арх Павел Янчев и арх. Орлин Манолов с подкрепата на списание Едно и особено на Боряна Зафирова. Павел и Орлин изготвиха заданието, измислиха методиката, избраха журито, изградиха сайт и въобще всичко, което направи конкурса възможен, сигурен съм, че пропускам много неща. Даде се достатъчно дълго време за проектиране и се популяризира в чужбина.
Резултатът беше 130 проекта от цял свят, нещо, което никой не предполагаше!
Аз имах удоволствието да съм част от техническата комисия на конкурса заедно с арх. Валери Гюров и арх Делчо Делчев от Трансформатори, Боряна Зафирова и трима представители на общината. Разопаковахме всички проекти, прегледахме ги за съответствие със заданието, сложихме им нови номера и се погрижихме пликовете с данните им да останат запечатани до последно. Остана въпросът как физически журито ще разгледа 130 проекта. И тъй като имаше план за изложба, предложихме тя да се нареди преди журирането. Боряна героично успя да организира цяла изложба за 2 дни.
Самото журиране беше безценно преживяване за мен! От една страна заради начина и процесите, а от друга след като разгледах 130 проекта и чух достатъчно коментари имах чувството, че съм станал специалист по проектиране на метростанции и почна да ме хваща яд, че не съм участвал :) Но нищо следващият път. 2 дни журиране за толкова проекти не бяха съвсем достатъчни, но това е относително понятие. Избра се първата 30-тица, после 12-тица и накрая се определи тройката. Имам чувството, че заради официалния английски език се ограничиха леко дискусиите, но няма как, международното жури допринесе достатъчно. Усещаше се някак си една сплотеност между тримата представители на Метрополитена или може би сходен вкус, не знам. Всичко вървеше добре и спокойно, до финална права и избора на разпределение на първите три места. Архитект Диков ни застреля със запазената си марка да не дава една първа награда. Последваха доста спорове.
Проектът на испанеца беше събрал най-много точки (морален победител), след него беше българският и на трето място корейският. Кореецът отпадна от споровете веднага. Забележките към испанския бяха, че трябва да се опрости защото според Диков бил скъп за реализиране и възникнаха спорове около скулптурната група на една от визуализациите, освен това чупките в интериора на места са доста формални. Според мен, това е проектът с най-добрата и чиста функционална схема и много силно градоустройство. При него дори и да не се изпълнят всички интериорни елементи, той ще е пълноценен. Българският мина под знак реализуемост, но със забележки към парковата среда, изчистване на ходовите линии, функционални грешки и две симетрични пластични ленти, които не се харесаха в този си вид. Според една от представителките от Метрополитена, покривното остъкляване най-вероятно ще се изпълни от поликарбонат. На мен най-силно впечатление ми направи, безсмислеността на 4 изхода разположени в близост от по 10 метра, разбирам да има два мощни булеварда, които се пресичат, тогава ще се замислиш от къде да излезеш, но тук в този мащаб е по-вероятно да се объркаш?
Обнадеждаващото обещание на Диков е, че двата проекта се връщат за преработка и след месец ще има повторно свикване на журито и среща с ръководството на Метрополитена, тогава ще се знае, кой печели възлагане.

Силно се надявам този конкурс да остане пример как би трябвало да се случват обществени поръчки и да даде поне мъничко позитивен резултат. Все пак това е някакво начало. И да престанем да слушаме оправданието, че нямало пари. Убеден съм, че със същия бюджет сегашното метро можеше да е коренно различно. Както каза Кътов, на много от сегашните спирки ако им се махнат декоративни елементи ще станат по-добри :) Нужни са ни прости и човешки решения, а не неща лъскавки и безполезни, направени с изпилен бюджет с цел псевдопредставителност.

Поздравления, на всички, които хвърлиха страшно много труд за да се случи това, поздравления на победителите, поздравления и на общинарите, които почват да изваждат тапите от ушите…

Отидете да разгледате изложбата в Perform Business Center на пл. Позитано 2 където се проведе последната архитектурна седмица, тя ще е там около 6 дни. Надяваме се в един момент да се появи и Интернет галерия. Разгледайте, анализирайте и споделете вашите впечатления, струва си…

снимка: Михаил Новаков

снимка: Михаил Новаков

снимка: Михаил Новаков

снимка: Михаил Новаков

Културно министерство такова, за смях станахте сладки.
Най-големият културист елиминира директорката на Института за паметници на културата доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова, най-подходящият човек за този пост според мен. Причината била подронване на авторитета на културното министерство.
Искам толкова много да ви се подрони авторитета, че да изчезнете съвсем банда глупаци!

Още
otvoreniochi.wordpress.com
тук
тук
тук
тук
тук
…

Действието се развива срещу мола на Хемус. Минавам често от там и от както се помня триъгълникът срещу хотел Хемус винаги е бил паркинг. Поводът да пиша е следната изненадваща табелата:

Това ме кара да се замислям за периода около началото на прехода, когато започва дивият капитализъм. Тогава нищо друго не е важно, освен как да ги стигнем западняците, подплатено със солидно чувство за малоценност от бедност. Започва истеричното копиране на заучени модели: Ако не се движиш навсякъде с кола значи изоставаш, ако не пазаруваш в големи търговски вериги значи си беден, ако не работиш във лъскав офис значи си селянин. Докато всички наваксваха съсредоточено „жизнен стандарт“, общинарите побързаха да заграбят ценни публични пространства и да ги превърнат в охраняеми паркинги за да има къде да си паркират работливите хора социалния статус. Ако ти откраднат колата или ти разбият апартамента те връщат в първи клас и айде пак от начало, затова този страх трябваше да се утоли с охраняеми услуги – времената на охранителите. Тогава кой ще ти мисли за някакви си площадни пространства, да не говорим за търсене на отговорност. След социалното изнасилване от социализма, публично пространство беше синоним на контролирано пространство на властта, съответно неосъзнат страх.
Минаха доста години от тогава, млади хора бяха възпитани на по-различно мислене, хората започнаха да пътуват по-често, да бъдат по-критични, нещата започнаха да се успокояват. На много хора им писна от глупаци. Общият въпрос е кога ще излезем от инерцията на миналото си?

над големия надпис гордо стои логото на общината, благодарим ви

В момента паркингът е временно двуетажен офис, обслужващ строителството на метрото.

Много е важно да се знае, че охраната е въоръжена и ако минеш през „площада“ стрелят на месо!

А и тротоарите наоколо са супер :)

снимки: моя варна; строителство градът

снимки: dariknews; строителство градът

Само че хората съвсем не са виновни за тази своя ниска култура. Преди тях са държавните чиновници, които допускат случването на подобни безобразия въпреки не съвсем законния им характер /бившият институт за паметници на културата често си затваряше очите за проекти, които уж щели да запазят старата фасада… докато копаели подземния паркинг обаче фасадата случайно паднала… но те я изградили наново съвсем като старата…; надявам се след реформирането на института вече да не минават проекти с този номер/; медиите, които поради некомпетентност или защитавайки нечии интереси, не припознават като обществено значими тези теми, избягват ги, а вместо това легитимират тези погрешни и отдавна отхвърлени от цивилизования свят практики; основна част от тази схема сме и ние – архитектите. Защото нормално е всеки инвеститор да иска строителството да бъде по-бързо и по-евтино, да не се налага укрепване на някаква “грозна” и “увехтяла” сграда, да може да си направи подземен гараж и т.н., обаче не е нормално архитектът с радост да задоволява тези желания, да не осъзнава, че събаряйки старата сграда и преизграждайки наново фасадата й, той всъщност създава фалшификат, а след това разпалено да обяснява как е съхранил културното наследство.
И макар Законът за културното наследство да е изключително остарял и неадекватен, ако реално се спазваше, старите сгради щяха да са поне до известна степен защитени. Според чл.76 от ЗКН например се вписва законна ипотека в полза на държавата/общината, ако собственикът на недвижима културна ценност не спазва задълженията си /например да полага грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние/.
Опитвам се да приемам всички тези факти като неизбежни дефекти на прехода, каквито има във всички останали обществени сфери. И живея с надеждата, че промяната в общественото съзнание и следващите приети закони ще променят статуквото. Напоследък обаче все повече се засилват опасенията ми, че докато дойде този момент, вече няма да е останало нищо за спасяване. За по-заинтересуваните предлагам да се запознаят с анализа на законовите пречки пред опазването на културното наследство на проф.арх.Тодор Кръстев, който е писан за някой от предишните закони, но за съжаление важи с пълна сила и сега. За всички останали искам да обърна внимание само на няколко члена от последния ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО (29.12.2010), които крият сериозен риск от тотална загуба на автентичните стари сгради.

В чл.71, който описва задълженията на собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности, се създава нова ал.2
/2/ При унищожаване на недвижима културна ценност поради неизпълнение на задълженията по ал.1, т.1 и 2, лицата по ал.1 са длъжни да я възстановят в същия вид – с оригиналните обемно – пространствени параметри и архитектурни и художествени характеристики.
Защо изобщо законът третира унищожаването на недвижима културна ценност при положение, че има механизми, чрез които изобщо да не се стига до унищожаване? Не е ли това признание за абсолютната неадекватност на процедурите по този закон и безсилието на институциите да защитят обществения интерес? Защо се легитимира тази порочна практика на бутафорно преизграждане, когато всички знаем, че унищожаването означава безвъзвратна загуба и че новата сграда не е носител на автентичност, а нали точно това се опитваме да защитим чрез този закон…

Чл.74 пък се изменя така:
/1/ Когато комисията предлага демонтиране и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност, собственикът изготвя и представя в Министерството на културата, съответно в НИНКН, графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкцията, която заедно с предложението на комисията, се разглежда от:
1.Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 – за недвижими културни ценности от световно и национално значение;
2.експертен съвет на НИНКН – за останалите случаи.
/2/ При положително становище на Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 и одобряване на протокола от министъра на културата, съответно на основание на протокола на експертния съвет на НИНКН, кметът на общината издава заповед за демонтиране на недвижимата културна ценност. Недвижимата културна ценност се реконструира въз основа на представената документация и инвестиционен проект, съгласуван по реда на чл. 84 в срок, определен със заповедта по изречение първо.

Сравнете с чл.74 от действащия закон:
/1/ Когато комисията предлага реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея, протоколът се изпраща за становище на министъра на културата. Изречение първо се прилага и в случаите по чл. 59, ал. 4.
/2/ При положително становище на органа по ал. 1 преди издаване на заповедта на кмета собственикът изготвя и предава в Министерството на културата графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за реконструкцията на културната ценност. Недвижимата културна ценност се реконструира в срок, определен със заповедта по изречение първо, въз основа на представената документация и инвестиционен проект, съгласуван по реда на чл. 84, ал. 1.

Тук пък се появява “демонтиране” сякаш това е най-разпространената практика за опазване на недвижимо културно наследство. Не отричам, че има случаи, в които се налага демонтиране, но те са изключителна рядкост. А съчетанието между чл.71/2/ и чл.74, създават благоприятните условия всеки, който иска да освободи терена от “овехтялата” стара сграда /защото със сигурност ще му излезе по-евтино, отколкото реконструкция/, да го направи по съвсем законна процедура… единственото задължение е да я “възстанови в същия вид”… вероятно като двата примера, с които започнахме.

Не вярвам, че това е някаква целенасочена конспирация срещу културното наследство. По-скоро или аз съм пропуснала някой член от новия проектозакон, в който се третира този проблем /нека някой бързо ме поправи, ако е така/, или това е просто недоглеждане, което ще бъде изгладено преди да се приеме законът.
Ако това не се случи обаче, очаквайте нашествието на новите стари сгради…

Сигурно са малко хората, които не знаят за творбата „В крак с времето“ – културното събитие на годината, а може би не само на годината. Факт е, че едно произведение се оценява по реакцията на хората, а в случая хората бяха в еуфория. Понякога творците отдават целия си живот за да правят неща, които и те не разбират, сложни и изпълнени със символика и отнемащи години. Близки и роднини кимат с разбиране за да не обидят твореца и така до следващата изложба. Стрит-арта обаче е друго животно. Там посланието е кристално, а целта е една – раздвижване на мозъка и усмивка на лицето. Хубаво е когато някой ти напомня, че нещата не са толкова сериозни колкото изглеждат, защото всички знаем, че сериозността убива.

Изводите от този градски експеримент са:
1. Хората умират от жажда да се случват провокативни неща в публичното пространство.
2. Управниците са болезнено сковани и реакцията им беше повече от предсказуема.
3. Показа на огромна част драскачи, които оставят нечетимите си послания, че са далеч от истината. Българският Banksy е факт.
4. Паметникът си е жив и здрав за радост на всички възмутени от „вандализма“

Слуховете твърдят, че виновници са група малки пънкари и надписът „В крак с времето“ не е техен, но това са само слухове. Основните принципи на стрит-арта – авторът да е неизвестен и предизвикването на гнева на управниците са изпълнени на 100%. Изтриването му само може да увеличи стойността му.
Малко шарена боя стана символ, не заради самото произведение, а заради отзвука. Оптимистично е…

Снимките са направени от Никола Михов www.nikolamihov.com

Всички знаете новата метростанция до стадиона Юнак. Там напоследък е доста живо и приятно бих казал

Общината щедро монтира велопаркинги, нооо момент, там има чадъри…

Да това е кафене между две редици стойки за колела!

Ето, че пак дадохме нещо на света, надявам се да е патентовано

Отпада един билборд от заграждението на стадион Юнак и хоп, ражда се кафене със склад в задния двор при това

Сигурно си мислите, че кафенето не е на място? Съвсем не. Кафенето е най-логично в цялата верига от абсурди. А ето кои са те по ред на номерата:

1. В Борисовата градина от дълги години стои оградено едно парче от нея. Парчето стадион Юнак. То е държавна собственост и по-конкретно на Спортни Бази, с две думи държавата е задължена да го ползва за спорт. Всички ни повтарят, че за спорт нямало пари и затова тази кръпка от парка стои затворена докато инвестиционни акули се облизват около нея. Друго не мога аз да разбера. Защо при положение, че мястото е пълно с дървета и зеленина, не се махнат преградите и не се облагороди за да стане част от градината. А когато някой държавник събере пари за спорт, тогава да се инвестират. Това е язва в града, за която най-лесното решение е ограда, но никой не печели освен билбордаджиите.

2. На хората от общината някой им е подшушнал, че да се правят велопаркинги е голям хит и едва ли не с това се изчерпват инвестициите за велосипедния транспорт. Позьорско е да, но ефектът е нулев. Като активен велосипедист мога да кажа, че слагането на стойки за колела из града е абсолютно безсмислено на този етап. Те са нужни когато има сериозна критична маса от колоездачи и то на ключови места. Аз лично никога не съм ползвал такава стойка с изключение тази пред университета УАСГ преди години. Причината е проста, навсякъде може да се намери тръба или друг елемент за заключване.

3. Общината обаче забранява качването в метрото с колело! Да, колелото е много опасен обект, препоръчвам да се пазите. При визуален контакт или пази боже физически такъв сигнализирайте органите на реда. Ако трябва да бъдем сериозни по света достъпът на колела в метро се ограничава само в пикови часове и то в държави със сериозна вело-маса, на някой места има специално пригодени вагони за колела. Специални без седалки нищо повече. От Велоеволюция се бориха за крачка в тази посока, но явно без успех. Та нашите приятели от общината са си въобразили, че някой ще си заключи колелото на метростанция, ще вземе метро, ще отиде на работа, и в края на деня ще си намери на същото място велосипеда :) Не знам за вас, но аз не бих, а и затова на смешно големия велопаркинг на стадион Юнак никога не съм виждал велосипед.

4. Цялата „пешеходна“ зона от метростанцията до стадион Васил Левски се води паркинг, включително мястото пред абсурдния велопаркинг. Празно нема както викат по-мъдрите хора :)

Та в този ред на мисли кафенето звучи като най-логичния градски елемент там. А иначе Борисовата трябва да си я пазим много…

1. Ако от мен зависеше, последното място, което бих променил в София щеше да е въпросната градинка. Има далеч по-належащи проблеми.

2. Не може вечно да рушим и да бягаме. Ако някой иска да ме убеди, че на мястото на паметника може да се случи нещо чудесно, нека първо направи нещо чудесно на мястото на мавзолея. Там е пусто и е в сърцето на София.

3. Който твърди, че в така наречената „Княжевска градинка“ е пусто и липсва живот и от паметника зависи дали ще е по-оживено, спокойно може да си подаде оставката :) Освен ако не приемате, че хора се наричат само тези над 18 години. Има логика само ако сте политик и вярвате в равенството хора=избиратели.

4. Разбирам всички, които имат болезнен спомен от този период, и моето семейство е потърпевшо, но повярвайте ми премахването на паметника няма да промени абсолютно нищо, освен да обезличи пейзажа. Расте едно поколение, което не влага никакъв идеологически смисъл в останките на социализма, то ги възприема като фон и до голяма степен източник за някаква идентичност. По-полезно би било ако такива артефакти съществуват и са повод да се обясни на някой млад за безумията на онзи период.

5. Никога паметникът или пространството около него не са ми създавали негативни емоции, поради простата причина, че не съм човек, който има нужда от символи за да живее пълноценно и със самочувствие. Брутализмът и мегаломанията на паметника са ми по-скоро забавни и поучителни за това колко на сериозно се възприемат управниците.
Националистическите, религиозните и класовите символи са мощни средства за контрол. Има бол политически партии, които умело се възползват от малоумието на голяма част от хората.

6. Заговори се за конкурс, което е чудесно. Съдбата на подобно място трябва да се решава единствено от широко достъпен конкурс без никакви ограничения, нещо в този стил. Дано организирането на подобен конкурс не се случи само за да се покаже, че общината прави конкурси. Паметникът е идеален за конкурс от общинска гледна точка, защото ефектът му ще е субективен и на емоционално ниво. Тоест не решаваме функционален проблем, а обезболяваме психическа болка от миналото на голяма част от избирателите.
Аз честно да ви кажа не бих си дал парите от моите данъци за да лекувам липсата на национално самочувствие на група хора. Продължавам да твърдя, че има далеч по-смислени неща за инвестиция.

7. Ако някой има голямата амбиция все пак нещо на промени, две са насоките. Първо, сложете повече пейки, празни няма да останат никога, особено лятото. Второ, насочете енергията си към младите и подобрете като за начало условията на скейтбордистите.

8. Няма смисъл да се борите с призраци, борете се с ежедневната простотия и реалните хора!

Днес се разходих до градинката и направих малко снимки, вие преценете дали там е приятно, дали има хора и дали нещо трябва да се промени. Аз лично съм доволен. Зелените площи се поддържат доста добре и няма много паразитни заведения. Има малко бъгове, за които пиша по-надолу, но те са нормални за нашите стандарти.

има нови дръвчета

приятно се изненадах от новоизградения фитнес на открито, който явно беше тотален хит сред малчуганите.

Част бъгове:

Не е нещо ново, но малко от нас си даваме сметка, че едно не малко парче от „Княжевската градина“ е паркинг. Не че е лошо да има паркинг, просто този е твърде селски като за княжевска градина :)

разни контрасти

Направиха метрото, изсякоха симати дървета, но това ли трябваше да се случи на тяхно място? Алпинеум тип купчина строителни отпадъци? Тотално творческо безсилие, според мен де :) Представете си, че махат паметника и на негово място правят алпинеум от начупените му каменни блокове и скулптори. Много куул нали?

„Виж сега, тук където ти соча ще направим един мега-паметник и ще им прецакаме княжевската градина и няма да могат да си снемат силуета на Витоша“

За тези хора паметникът е кух от към съдържание, но пък подходящ за социална трибуна. Далеч по-добре от социална мрежа в интернет.

Това пък е едно наше предложение за хората по-чувствителни към оръжия и насилие. Деликатно обезоръжаване :)
Запазваме си го за бъдещия конкурс.

Не го мислете атакувайте парковете, лято е!

Тази спирка на архитект Шинков е забележителна и вдъхновяваща, но не и вечна. Годинките и пренебрежението я заплашват да е с единия крак в центъра за скрап. Общината ръси не малко пари за безумни конкурси за елементи на градската среда, които най-вероятно няма да видят бял свят. В същото време тези пари могат да се използват за реставрация на подобни шедьоври от миналото или производство на нови по подобие на тази. По идея на нашите приятели Кирил и Грета от Morphocode и с организационната помощ на Трансформатори, преди месец се случи много ведра неделна акция по освежаване на тази спирка. Освен, че се забавлявахме, беше много интересна реакцията на случайните минувачи. Много от тях се включиха в работата, купуваха материали или просто се радваха. Въпреки, че на спирката и се вля малко свежа кръв и визуално грейна (белият цвят е по оригиналния проект), проблем остава състоянието на основата, която е доста корозирала и ще има нужда от още грижи.

Нищо не е вечно, но от нас зависи дали ще съхраним генотипа му или ще предпочетем да си отрежем корена.

Снимки: Росен Пецев

Какъв е проблемът?
В момента в София има едва 4 стадиона, които отговарят на изискванията на БФС и комисията по строителен контрол – Васил Левски, Георги Аспарухов, Българска Армия, Славия (т. е. имат всички необходими помещения и съоръжения и в същото време не застрашават здравето и живота на посетителите). Трябва да отбележим обаче, че стадионът на ЦСКА дълго време този сезон беше без лиценз, заради редица проблеми. От тези 4 само 2 са лицензирани от УЕФА – Васил Левски и Георги Аспарухов, въпреки, че техните лицензи изтичат и не е ясно дали ще могат да се преборят да ги подновят. Следователно нещо трябва да бъде направено. Арх. Диков предложи едно много разумно решение – да се построи един стадион, нов, който да отговаря на изискванията на УЕФА, където да бъдат играни всички мачове на отборите в Европа и важните мачове в България. Искрено подкрепям тази идея, предвид факта, че освен за мача Левски-ЦСКА на мач от първенството НИКОГА не се събират повече от 10 000 души, следователно, ‘колосалните’ за тези стандарти Славия и Българска Армия (ок. 22 000 места) са абсолютно ненужен лукс. Предложението беше отхвърлено от същите тези шефове на клубовете, защото, видиш ли, няма как Левски и ЦСКА да играят на един стадион… А Милан и Интер има как….

Защо не е добре да се приватизират т.нар. ‘неизползваеми’ стадиони?
На тези стадиони тренират детско-юношески школи. Представете си, че в София останат само 5 места където вашите деца да могат да тренират. Първо, това е тежък удар върху функционирането на града (ще се наложат много повече пътувания) и второ, това е най-добрият начин съвсем да откажеш децата да спортуват. Медията ‘Спортал’ излезе с една безумна статия наскоро, показвайки мизерията в която тренират половината деца на Левски на стадион Раковски, защитавайки тезата, че така замислената кампания ще им даде възможност да тренират в по-добри условия… на другия край на София?!!?!?!? (http://football.sportal.bg/news.php?news=304294) Пределно ясно е, че за 1 400 000 души в София са необходими много повече подобни бази на различни места, докато за 35 000 в Ловеч и една е достатъчна. Да се ликвидират съществуващи съоръжения, при положение, че още нови са необходими, е престъпление, също както беше престъпление заливането на тренировъчните игрища на Червено знаме със асфалт, за да се направи паркинг на новата зала и да се спестят 15 млн. лева от подземен такъв.

Какъв е интересът в случая?
Интересът в момента е доста очевиден. Предложените за приватизация терени са на много ‘апетитни’ места в столицата. Следователно ‘правилните’ хора ще могат да си осигурят сериозна печалба със строежа на подобни места. От друга страна шефовете на клубовете, без чиято благословия това няма как да се случи, ще си мълчат доволни от факта, че и те ще приберат солидна сума пари, уж за нуждите на базата на клуба.

Какво е решението?
По мое лично мнение, пари за професионален футбол от държавата не бива да се дават под никаква форма. Нека сами клубовете да се оправят със проблемите на стадионите си и да помислят за някакъв баланс, например, между заплащането на футболистите и парите влагани в съоръженията. За да не бъде обвинена държавата, че изцяло е капитулирала, тя трябва да подкрепи идеята на арх. Диков, един нов стадион да бъде построен, било то в Обеля, на летището или на мястото на сегашния стадион Локомотив. Така едновременно, всички отбори ще могат да играят важните и международните си мачове и националният отбор ще може да домакинства. Пари от държавата трябва да бъдат вложени в развитието на детско-юношеските школи и техните бази. Тези пари трябва да бъдат събирани от професионалните клубове и наеми на спортни съоръжения. Така парите ще се задвижат в правилната посока, от спонсорите и професионалните клубове, към децата и базите, а не както е предложено в момента, точно обратното.

Фотография: Никола Михов www.nikolamihov.com

Подобна съдба сполетя Кино Изток в София.