В Интернет пък се появиха три вида скептици:

1. Автолюбители, които силно се притесниха за движението в центъра и паркирането. Трудно може някой да ме убеди, че след затварянето на една единствена уличка в центъра ще настъпи катаклизъм. Представете си следната метафорична ситуация – едно единствено заведение иска да забрани пушенето в него. Каква част от населението ще скочи против? Същото е и с Шишман. Представете си друг довод. Шофьорите казват – „улиците са за колите, тротоарите за пешеходци“. Ами добре съгласен съм мили мои, но следващият път като паркирате на тротоара се замислете пак.

2. Живущи на улицата, силно обезпокоени от шума. Хора, които споделиха, че са станали заложници на събитието. Абсолютно уважавам нуждата на тези хора точно в неделя да си починат, но ми се струва прекалено пресилено да се оплакват за 3 дена от 365 в годината. Има нещо, за което не всички си дават сметка: СЛУЧВАЩОТО СЕ ПРЕЗ ТЕЗИ 3 НЕДЕЛИ НЯМА ДА Е ТОВА, КОЕТО ЩЕ СЕ СЛУЧВА АКО УЛИЦАТА СТАНЕ ПОСТОЯННО ПЕШЕХОДНА. Няма да има постоянна музика (музиката на много от местата беше наистина доста силна), няма да има сцени, няма да има случайни сергии, няма да има такава концентрация на улични изпълнители и естествено няма да има толкова много хора. Няма да се плашите това са си нормални реакции на обществото. Един вид еволюция, която много ме радва, защото наистина показва, че в града има доста живот.

3. Аристократите, които видяха в събитието провинциален характер. Тези изтънчени същества оприличиха събитието на панаир и побързаха да го анатемосат. Да, може да се каже, че беше панаир, но панаир не е нещо което хапе и няма да урони вашия огромен престиж на кореняци софиянци . Не бъдете граждани глътнали бастуна на благоприличието и парализирани от милиони комплекси и задръжки. Аз там не видях индивиди с дебели вратове и ланци, които са свързани с пъпна връв за черния си джип, не видях и кукли барби да показват най-новите си дрешки. Видях само готини хора, които искрено се радваха и това ми стига. Ежедневието ни мачка, но сега отричаме и малката доза спонтанност и цвят в града. Забравили сме да играем и експериментираме, защото е по-лесно да вървим по течението и да играем скучна роля.

И още снимки от третата неделя на Шишман:

• 1
• 2
• 3
• 4
• 5
• 6
• 7
• 8
• 9
• 10
• 11
• 12
• 13
• 14
• 15
• 16
• 17
• 18
• 19
• 20
• 21
• 22
• 23
• 24
• 25
• 26
• 27

Видимо беше, че хората се наслаждават на новия вид на улицата и силно се надяваме, това да не трае само три недели!

Факт е, че културният живот у нас едвам диша, няма пари за развитието му, няма хора които да го консумират и не на последно място имаме гениален министър на културата :) Дали деградираме или това е естествен резултат от много фактори, ще оставя на вас да прецените.

Друг факт е леснотата с която общински имоти се приватизират и се трансформират без капка обществени дебати. Винаги съм се чудил как аз като гражданин на дадено населено място мога да усетя ползата от евентуалните пари с които е закупен публичен имот. Просто някакви пари потъват някъде. По принцип е тъпа системата не говоря за конкретния случай. Не знам и кой би трябвало да контролира този процес освен обществото, което подозирам ще е адски доволно в голямата си част от новата шопинг възможност.

И накрая последен факт, на който искам да обърна и повече внимание е качествената модернистична архитектура, която не от днес търпи мърляшко отношение. Казвам това защото се опитвам да си представя как Billa ще унищожи автентичния соц-облик на сградата, като облицова всичко в жълти алуминиеви панели и дай боже не сложи дебилните въртящи торбички на входа.

Да, сградата има нужда от преосмисляне и внимателно саниране.

Инфото

Мърлява предистория:

Сградата има изключително приятна варовикова облицовка на партерния етаж, която очевидно се е наложило да бъде боядисана след графити-набези и безразборно лепене на плакати.

Около сградата има възможност за развитие на една приятна среда наситена със зеленина. Обаче у нас има едно златно градско правило – „празно нЕма“ затова безнаказано всеки си гради паразитния бизнес.

Естествено към красивата фасада няма как да не добавим баламски артефакти…

… и мутирал парапет

Изненади поднасят и хората на знанието. Брандинга на всички читалища е еднакъв или аз греша нещо. Влязох и вътре, да времето е спряло. А турбо-шрифтът на долната табела, използван за почти всичко съдържащо национален дух у нас, от менюта в кръчми до надписи в музеи, според моето скромно мнение трябва да се забрани :)
Така че чакаме с нетърпение намесата на Billa-хората и се надяваме да не се изгаврят много със сградата.

… а Вие се гответе за големия шопинг!

Спокойно мога да кажа, че филмът е от най-добрите които съм гледал, още повече, че този жанр ми е любимият. В началото те хвърлят в някакъв бурно развиващ се сюжет и постепенно нареждаш пъзела. Концепцията е страхотна, актьорите и музиката също. CG сцените са в обилно количество, нещо което няма как да не ни хареса като хора занимаващи се с визуализации и пресъздаване на реалността (професионално изкривяване кво да правим:). Сънят се представя като платформа в която действат определени посветени хора и си играят с подсъзнанието на други.

Интересна е ролята на архитекта във филма. Това е човекът, който създава илюзорната среда (декора), която трябва да е достатъчно правдоподобна и сложна за да погълне и излъже сънуващия. Бях писал преди време в Matrix Zero за потенциала на архитекта като създател на измислени реалности и си мисля, че все по-често ще се споменава в контекста на развиващите се технологии и Интернет. Във филма ключов момент е неспособността за различаване на съня от реалността, а в Matrix Zero потенциала на Интернет да ни дистанцира от реалността в една или друга степен.

Ето и една графика илюстрираща действието (via ilovecharts.tumblr.com):

Поглед към новата сграда на изложбения център. Повече информация за изложбите и мястото може да разгледате на biennale2010.citedudesign.com. Ето го и макетът:

Изведнъж вратата се отвори а Карангьозов подскочи като пружина. Беше самият министър!

- Моето момче днес ще ти възложа първата сериозна задача – каза министърът усмихнато и продължи – Забелязвам твоя потенциал, все пак и аз съм донякъде образован, та слушай внимателно.
КАБ (Камарата на Архитектите в България) и САБ (Съюзът на Архитектите в България), не ме питай защо си имат две, та те са решили да правят годишна среща. А що се отнася до музейчето, което движим (Лувърът), КАБ се обявиха против а САБ ни подкрепиха, знам, че звучи странно, но ще ги натъкмим нещата спокойно. От теб искам да отидеш на тази среща и да видиш какво е положението, след което да ми докладваш. Журито на конкурса го нагласихме, сложихме САБ-хора, главен архитект, но виж все пак тез от КАБ-а да не мрънкат нещо. Айде моето момче.

Дойде денят на срещата, Карангьозов облече служебния костюм и докара вида на отегчен банков служител след 8-часов работен юлски ден. Докато вървеше за мястото не спираше да го занимава загадката, защо аджеба тези архитекти си имат две организации, които на всичкото отгоре застават на противоположни полюси по-важни въпроси.

На срещата имаше учудващо много хора, може би някак си имаше логика като се има предвид нивото на шведската маса. Карангьозов зае своето място и започна да щрака с химикалка. Последва въведение от страна на САБ:

„… съюзът винаги е бил стожер на българската архитектурна действителност и неуморимо е бранил условията за една наситено креативна среда. Българският талант винаги ни е вдъхновявал и е доказал, че е присъщ в големи количества в нашата иначе малка страна, като се почне от будната младеж и се стигне до колегите, които остават млади по душа. Виждам днес в залата арх. Ва………. (15 минути по-късно) ……….вов. Най-важната задача на съюза е да се бори за блясъка и престижа на професията архитект, която е доказала, че е след най-значимите за просперитета на съвременното общество. Още от древна Месопотамия ………. (още 15 минутки исторически факти) ………. “

На Карангьозов почна да му става ясно за какво става въпрос след 20-тина пъти изречени думички като престиж, блясък, авторитет, доблест, заслуги, постижения, грамоти… Последва изказване на член на КАБ:

„… колеги, криза е и сега повече от всякога е важно да защитим интересите на архитектурната колегия. Работим по доста предложения за законопроекти за да осигурим една оптимална нормативна база и един приемлив инвестиционен климат. Факт е, че инвеститорите се отдръпнаха, далаверите зачестиха, но трябва да продължим усилията за да защитим професионалните интереси…“

Човекът говореше смислено, но колко от нещата бяха истина беше друг въпрос. Дойде време за дискусиите. След няколко обичайни заподозряни самият Карангьозов грабна микрофона и се престраши да зададе своя въпрос, който го мъчеше от сутринта:

“ Здравейте, аз съм съвсем страничен наблюдател и искам да задам един съвсем прост въпрос. До колкото разбрах хората от САБ си въобразяват, че се борят за престижа и блясъка на професията, сякаш от тях зависи дали талантливите архитекти ще успеят да си намерят работа и да изхранят семействата си. От друга страна КАБ твърди, че бори законите и наредбите, но в крайна сметка държавниците си правят каквото си искат без да им пука особено за колегията. Две архитектурни организации, които за важен въпрос като конкурса за луваровия музей са на коренно противоположни позиции. Конкурс, който според мои близки е тотална гавра с архитектурната общност (Карангьозов бе забравил за мисията си на тази среща и за евентуални последствия, но разчиташе на своята анонимност). Та въпросът ми е защо по дяволите не вземете да обедините САБ и КАБ в една организация, която наистина да защитава някакви интереси вместо да ставаме разногледи. КАБ да отговаря за законите и нормите, а САБ да поеме културния сектор да прави изложби, конкурси, работилници, да следи за образованието и да предоставя безвъзмездно базата си на студентите.
Работете заедно бе хора едни и същи сте, уважавайте се!“

В публиката се чу шумолене, което бе прекъснато от водещия, който с изкуствена усмивка подкани:
„Нека обсъдим това на коктейла“

Проектът:
„Може ли една модерна високотехнологична кухня да бъде уютна, топла и зелена? А защо не? Уредите Whirlpool Glamour са вградени в една по-различна стена. Матово стъкло отвътре и прозрачно отвън, между тях в дървени кутии са уредите и шкафовете, а зад тях расте бамбукова градина.“

Съюзът е решил да организира конкурс за безбюджетен проект, който да ни представи на международното Биенале във Венеция това лято. Вижте повече информация тук. Условието да станете член на съюза обаче ни се струва мааалко пресилено за конкурс от такъв абстрактен тип и отстрани изглежда, повече като търсене на членове от колкото на свежи идеи, но това си е тяхна работа. Успех на начинанието.

Преди време САБ заяви, че иска да направи клуб на младия архитект. Пояснявам – клубът е за студенти, които имат огромно желание да станат членове на САБ, но за съжаление не са завършили още. Мотивацията – да се ползват базите на САБ – чудесно! Това е всичко, което аз разбрах, добре ще е самите инициатори да пояснят. Помолиха ни да популяризираме начинанието и ние с удоволствие това и правим. Вие как я виждате тази работа драги читатели, усещате ли вълната от студенти запътили се към клуба?

Швейцария е малка и в същото време изненадващо обширна. Държавата има население около 7,7 милиона, горе-долу колкото българското. Територията й, обаче, е 40 хил. кв км, което е почти 3 пъти по-малка от българската, а като прибавим и факта, че 35 % са езера и непрестъпни алпийски склонове, достигаме до една гъстота на населението почти 5 пъти по-висока от българската. Въпреки това в Швейцария няма нито един град с население над 400 хил. души (!!!). Вярно е, че около Цюрих, Базел и Женева бъка от по-малки, зависими градчета, които обаче си имат свой собствен характер и рядко могат да бъдат оприличени на градски квартали. Дори и в равнинната част на страната изобилстват безкрайни масиви обработваема земя или дори гори. Имам чувството, че постоянно съм на село(очарователно!) и все още трудно мога да си обясня къде живеят и работят всички тези хора в такава малка държава.

Урбанистичен портрет на Швейцария според ETH Studio Basel

Опитвайки се да стигна до причините за тази швейцарска уникалност, разбрах някои от факторите (може би дори не и основните) влияещи на това характерно пространствено развитие. Първо швейцарските общини са автономни единици които почти винаги са и достатъчно активни икономически и социални ядра. Второ, благодарение на своята вродена пресметливост, швейцарците не позволяват и едно късче терен някъде из техните градове да не бъде пълноценно експлоатирано. Уникалната комбинация от смесване на различни функции също води до по-голяма компактност на градовете. И накрая, но не и по важност, изключително добрата транспортна система (особено ж.п.) значително скъсява времевите разстояния.
Що се отнася до автономността на административните единици, Швейцария е разделена на 23 кантона и 6 полукантона(каквото и да значи това), но забележителното е, че гръбнака на федералната система са 2768те общини (към януари 2005), които се радват на сериозна самостоятелност. Всяка една от тях сама определя данъчната си политика, което превръща някои малки градчета или селца в близост до по-големите градове в изключително привлекателни за живеене сателитни структури. Получава се дисбаланс – много хора ползват инфраструктурата на големия град и на практика генерират доходите си в него, но данъците си плащат в друго селище. Като резултат от автономността, понякога идва и невъзможността на федералното правителство да реализира важни инфраструктурни проекти засягащи повече общини (магистралата от Цюрих до Луцерн вече повече от 10 години е пред откриване). Същевременно тази система, поради естествената си клетъчна структура и благодарение на консерватизма си ограничава урбанистичната експанзия.

Женският пазар в Берн се разполага събота и неделя пред парламента.

Всеизвестната швейцарска пресметливост, също се явява като формообразуващ фактор. Тук собствеността върху земята е предимно частна (като това се отнася и за планинските пасища, горите и дори голяма част от непристъпните чукари). А земята е скъпа, особено в Швейцария. Това обяснява и защо са изключителна рядкост пустеещите терени навред из държавата. Нещо повече, осъзнавайки важността на пълноценното използване на земите в градовете, федералното правителство изготвя и реализира от края на 90те години стратегия за развитие на изоставените градски територии. В резултат от симбиозата между икономически интерес и политическа воля и малкото непълноценно използвани градски терени постепенно изчезват.

Старият идустриален квартал в центъра на Лозана днес е обществена зона.

Като резултат от плурализма и автономността се проявява и следващата характерна особеност на швейцарската територия – смесването на различни функции в малък периметър, както в градовете така и извън тях. Накратко казано, навсякъде има от всичко по малко. Тук не е странно да се види кравеферма в средата на огромни казармени терени или фабрика за производство на пластмасови флакони в сърцето на защитен архитектурен ансамбъл от национално значение. На собствениците е дадено правото активно да участват във взимането на решения и ако нещо не ти харесва просто не го правиш – това отново има задържащ ефект върху пространственото развитие на градовете – със своите негативни и позитивни следствия.

Мишмаш-Санкт Якобс парк, Базел – футболен стадион, търговски център, офис сграда, гара и… старчески дом.

Живея в 16 етажен ЕПК блок на 10 мин с трамвай от центъра на Берн – тази нива е отдругата страна на улицата, до нея има кравеферма а след това е магистралата.

Освен това отличната транспортна инфраструктура позволява скъсяване на времевите дистанции в държавата. Всеизвестната швейцарска железопътна мрежа е най-гъстата в света (над 3000 км) и буквално достига до всяко едно кътче на страната, като позволява на много хора да живеят понякога и на повече от 60км от местата на които работят. Така може да не ти се наложи да напуснеш мястото в което си се установил, ако смениш града в който работиш.

ЖП кнтролната кула преди гарата в Базел.

Гарата на стадиона в Базел.

Всички тези фактори създават една консервативна среда за експанзия на градовете, макар и тенденциите в последните години да показват известна либерализация на процесите. Резултатът от тази организация е приятното (и донякъде лъжливо) впечатление, че Швейцария е само ниви, пасища, ферми и гори.

Абсолютният минимализъм :)

KiBiSi