Какъв би могъл да е нормалният сценарий:
Прави се конкурс за задание, тоест какво съдържание да има там. След това се прави сериозно обществено обсъждане за да се реши от какво има нужда градът и най-вече младите спортуващи хора, а не какви нужди имат чичковците с бизнес интереси. И чак тогава се прави конкурс за проект.

Какво бих искал да видя там:
Мястото би могло да се озелени цялото като се обобщи съществуващата структура на терена. Тоест би се получила едно зелено корито от райграс с площадка-сцена в средата, която зимно време да става зимна пързалка а през лятото защо не скейт парк. Тази територия е част от Борисовата градина и най-нормалното нещо е тя да се слее с нея. Според мен там не трябва да има масивни съоръжения, а по-скоро леки конструкции обслужващи спортни мероприятия на открито и евентуално едно две заведения.

Поводът за тази статия е една малоумна бетонна площадка изтипосана в заграденото място.
Проблемът не е толкова в самата площадка, а в начина по който се случват в града ни нещата – мърляшкия начин. Заобиколния начин, явно единствения възможен.
Същата мърлящина, която смирено консумираме ежедневно и ни е добре, но не чак толкова, че да се усмихваме.

Представете си зелената арена и налягали по тревата хора около събитията в центъра…

Доста бетон

култова статуя на хокеист си лежи безпомощно и гледа сеир

Миналогодишният шедьовър пред разпад

Паркингът набъбва

Изкъртени колчета, класика!

По-хубав град, повече място за колите

А кой е казал, че за хубаво кафене в парка е нужно море от бетон? Не ми се мисли какво ще се появи отгоре…
И кой е този приятел, който се разпорежда на дребно с публичните ни пространства?

Бъдещето на Женския пазар в София е отново актуална тема. От около 2006 медиите бомбардират със заключенията си, колко ужасно място е Женския пазар и как най-добре би било да бъде премахнат. Това е поредна тема, която разделя на две жителите на София. Едни са категорично против мястото да се пипа, a каквато и да е намеса да бъде внимателна и щадяща. Други мислят, че проблемите в града се решават като ги скриеш, докато те не се появят отново там където ти не ги виждаш.
Проблемът става видим след оплаквания от жители на сградите около пазара, които по във времето преди 2006 са изпитвали доста големи неудобства от тогавашното разположение на пазарните сергии по тротоарите. След акции неудобните сергии се премахват и тротоарите се освобождават. Въпреки това качестовото на пазара като публично пространство прогресивно се влошава. Чудейки се какво да направи по този въпрос фирмата, управляваща пазара, наскоро стартира конкурс за преустройство на пазара в частта му между ул Кирил и Методий и бул Тодор Александров. В тази връзка общината нареди да се премахнат около 65 сергии от пазара като ги обяви за незаконни, въпреки че взима наем за тях. И независимо от този изключително бегъл (и недостатъчно убедителен) опит за прозрачност на процедурата за преустройство на пазара, проекти за мястото можеше да видим по медиите и в сайта на Пазари Възраждане много преди конкурса. Всички тези проекти, които съм видял дотук третират зоната по един и същи начин – премахват всичко съществуващо, за да добавят нещо с неясна стойност, което не адресира реалните проблеми на мястото. Аз лично (и не само аз) мисля, че всичко което предстои да се случи с пазара застрашава от премахване едно от най-традиционните места с градски характер в София.
Защо казвам ‚градски характер‘? Замислете се коя е най-съществената разлика между селото и града или между малкото и голямото населено място? Характерно със сигурност е, че градът приема различията в много по-голяма степен. Не твърдя дали това е добро или лошо, просто е така. Градът е мястото където всеки би могъл да намери себе си, да намери работа, да намери разнообразие, образование, култура (в общия случай в по-голяма степен от малкото населено място). И заради това градът започва да се характеризира с разнообразие, плурализъм, възможности, но и конфликти. Едно от малкото места в София където виждате цялото многообразие на града София – богати, бедни, туристи, българи, цигани, чужденци, туристи, емигранти, млади, стари, християни, мюсюлмани и какви ли не други, които имат определени отношения – е Женския пазар. Няма друго място в София, което по такъв начин да дава еднакво градско пространство на всички и да работи по подобен начин. Може би само Битака, но той не е в центъра на града. Въпросът е, заслужава ли си такова място да се загуби?

Уличната структура на северозападна София около 1800г.

Ще се опитам накратко да разкажа как пазара се е образувал във времето, както и какви преустройства и трансформации е преминал. Добре е да сравним историческите процеси на „европеизация“ в София. Европеизацията не е идея от последните няколко години, а по-скоро от последните 150. Такава е била основната концепция за развитие на София и след Освобождението – облик на европейска столица, каквото и да означава това точно. Всъщност тогава „европейска столица“ е означавало Виена и основните влияния върху градското развитие и архитектура идват оттам. Не съм сигурен в момента има ли следващ фаворит за подръжание. Ако погледнем плана на София около Освобождението ще забележим неправилната улична структура на Османско селище – Христо Генчев я нарича „ядката“, заради приликата на плана с орехова ядка. По това време съществуват няколко традиционни пазара, разпръснати из центъра на града – Житен, Конски и Говежди. След приемането на първия план на София повечето пазари и чаршии са разрушени и преместени на мястото на днешния Женски пазар. По това време през улицата е минавала река, която се е вливала в река Владайска. По протежението ѝ е имало три воденици и толкова джамии. Реката е продължавала по протежението на сега изоставените жп линии на гара Запад, които общината в момента иска неуспешно да превърне в парк Възраждане. А в същото време момчетата от Трансформатори се опитват да ѝ подскажат като развиват идеята парка да бъде не в една точка, а като линеарен обект, каквото е представлявала реката някога.

При първото прочистване на пазарите в София те се събират в зоната на сегашния Женски пазар.

Но да се върнем към пазара – след влизането в сила на плана от 1881 можете да видите драстичната разлика, която настъпва в уличната структура на София и в частност на зоната около Женския пазар. Интересното е, че въпреки толкова модернистично спуснатата от властта нова структура на града, която буквално разрушава всичко съществуващо, булеварда на пазара е запазен. Виждате на картата как някогашния бул Драгоман (сега Ст Стамболов) представлява диагонален преход през строго ортогоналната улична мрежа възприета от града. Реката е зарита и (доколкото знам) в момента минава под улицата.

Новата структура на града след плана от 1881г. Едно от малкото запазени улични линии е тази на Женския пазар (бул Драгоман, сега Ст Стамболов).

В същото време след Освобождението има и голяма промяна в социалната структура на града. Всички не-българи – евреи, турци, цигани, арменци са изгонени от центъра на София и заселени в квартала Ючбунар (Три кладенеца) – западно от Женския пазар, накъдето е първото разширение на града. В Ючбунар започват да пристигат и мигранти от селата и съседните държави, които намират квартала като най-подходящ за заселване. За новодошлите най-лесния начин да намерят работа и прехрана е пазара и търговията. След това ново разположение на градското население, Женския пазар се оформя границата между по-бедната част на града и съответно по-престижната. Граница, която ако се замислите, съществува и до днес. Познавате масовата обич към Стара София в частта и около Градската градина и Ал Невски. И същевременно ненавистта към зоната след Мария Луиза, Лъвов мост, Сливница и Банишора, независимо, че те са част от същата тази Стара София. Разликата е в социалните класи, живели и живеещи в съответните места – Женският пазар остава „другото място“, около което никой не иска да ходи. И в този ред на мисли пазарът се превръща в пресечната и конфликтна точка на бедни и богати, както и различни култури още в онези времена.

Застрояването на зоната около Женския пазар в началото на XXвек.

След Втората световна война, когато България става планова икономика, пазарът също е запазен и даже включен в тогава действащата система за дистрибуция на продукти. По време на комунистическото управление в България частната търговска инициатива е намалена до минимум и стоките, от които потребителите имат нужда са разпределчни от въпросната дистрибуционна система от магазини. Въпреки че пазарът по условие е място за частна търговска инициатива, той все пак е запазен от управлението като традиционно място. По това време държавната икономическа система е насочена повече към производството на стоки и по-малко към нуждите на потребителите. Оттам и често в системата има несъответствие между стоките, от които пазарът има нужда и предоставените такива – често има недостиг. В такъв момент местата като Женския пазар (тогава пазар Георги Кирков) и Софийския битак играят ролята на задоволяващи потребителските нужди. И по това време Женският пазар остава със славата на място където могат да те излъжат или оберат и като място на среща на много различни социални слоеве. Някъде през 70-те и някои от жителите на квартала започват да се оплакват от пазара в този му вид и да искат преструктурирането му.
След като през 1989 икономическата система в България се променя и държавните граници са отворени за движение на хора и стоки, има очаквания места като Женския пазар да изчезнат, заради навлизането на много и разнообразни пазарни играчи. Но не става точно така – преструктурирането е последвано от дълбока криза, жестока инфлация, безработица и обезценяване на лева. Тогава подобни пазари стават спасение както за много безработни, които започват да пътуват до съседни страни и да носят и препродават евтина стока, така и за огромния брой внезапно обеднели хора. Цените в много от другите магазини за официални стоки са непосилни. А в същото време расте желанието у хората за консумация на продукти. Женският пазар става място, където освен хранителни продукти се продават и много евтини турски стоки, фалшиви маркови дрехи, но и традиционни грънци, железарии и битови стоки. С отварянето на границите след 1990 в България пристигат и много мигранти от Близкия изток, най-вече Сирия, Ливан и Палестина. Хората, които посещават пазара ежедневно привличат много търговци, които започват да отварят малки магазини в околността. Това правят и много от мигрантите. Така по ул Цар Симеон се появяват магазини с арабски продукти. Малко по малко сградите в цялата околност на пазара вече стават обитаеми от малки магазини за дрехи, битови стоки и храни, а квартала продължава да е едно от най-оживените места. Пазарът е посещаван от до 15‘000 души дневно.

Женският пазар днес с образувалата се около него зона от малки магазини.

Така стигаме до днес, когато медиите описвайки Женския пазар, бълват заглавия за „престъпления“, „дилъри“, „крастави жаби“, „измет“ и т.н. Много от тези заглавия са индуцирани и от общински съветници, които виждат бъдещето на пазара само чрез абсолютното му премахване. Защо, ще попитате? Защото така искат хората, които живея там, ще ви отговорят общинските съветници. Затова започва разработване на различни проекти за преустройство на пазара. Първият е на арх Никифорова и предвижда тотално премахване на пазара между ул Кирил и Методий и бул Тодор Александров. Освен това под тази част да бъде изграден двуетажен подземен паркинг. Специално място се отделя на рампите за влизане на колите под земята като основни елементи в композицията на проекта. Случайно или не при изпълнението на подземния паркинг би трябвало да се изсекат всички дървета по протежението на бул Стефан Станболов между ул Кирил и Методий и бул Тодор Александров. Не знам дали в Института за паметници на културата могат да защитават и природни обекти, но ако могат не ми е ясно как могат да не защитят дървените линии по протежение на улиците в центъра. Все пак те са едно от най-характерните неща за Софийския градски пейзаж, постигнато в началото на 20 век. И е странно, че милеещите за Стара София са много загрижени, когато трябва да се разруши някоя стара къща, но традиционната зелената дървесна структура на града е нещо, което може да бъде лесно заменено за подземен паркинг. По-късно явно фирмата, управляваща пазара, решава да си избере друг архитект в лицето на Амфион, които дават три предложения за пазара с подобни модернистични характеристики – тотално изличаване на съществуващото и ‚модернизиране‘ на пространството и даже запълването на булеварда със сгради. Проектите могат още да се видят на сайта на пазара. След всички тези проекти хвърлени в общественото пространство, накрая се обявява конкурс за работен проект. Съвсем скоро се очаква да видим и резултатите.

Зелената дървесна структура в района на Женския пазар преди и след планирания строеж на подземен паркинг под бул Стефан Стамболов.

Пиша всичко това, защото е много интересно как най-стария пазар в София бива лесно подложен на медийна атака, произведен в най-криминалното (често и критикувано на расов принцип) място. Аз чувам за убийства в какви ли не други места в София като Борисовата градина и пред дискотеки например, но за нито едно от тези места няма проект за преустройство. И в тези публикации почти никога не се чува мнението на живеещите или работещите там. Всъщност чува се и мнението на живеещите – те излизаха на пресконференции да молят общински съветници да „направят нещо“. Обаче се съмнявам, че желанието им е било да променят квартала си до подобна неузнаваемост, каквато предлагат неадекватните на контекста проекти, показани дотук. Те буквално изтриват всичко с тайната надежда да прогонят бедните, циганите или други неудобни за много софиянци хора, някои от които продават на пазара с години. Но всъщност ще отнемат работата и евтината алтернатива на големите търговски вериги, както и ще поставят под въпрос оцеляването на околните магазини и малки бизнеси. И то с крайната цел цените на имотите около пазара да се вдигнат и да станат по-атрактивни за инвеститорите, които можем да гадаем доколко ще запазят качествата на квартала.

Къде би се намирал Женския пазар след планираното премахване на сергиите и евентуалното бъдещо преустройство.

Аз реших да поразпитам хората, които работят на пазара, както и една от активистките от живеещите в района и чух доста различни неща от медийните твърдения, довели до разработването на проектите. Интервюирах 22 човека – повечето продавачи на пазара, някой и живеещи там. Ето какви отговори дадоха те на някои от въпросите ми:

Това може би са четирите най-показателни отговора за това колко неадекватно с контекста е интерпретацията на мястото на пазара в момента. Както и колко на далеч от реалността са твърденията, че Женският пазар е криминално място, където масово се обира и лъже. Ще спомена две продавачки, които споменаха, че кавартала е изключително спокойно място и те биха желали, ако се преустройва пазара, да участват със средства, само някой да ги попита. Много възмутен от проектите за премахване на пазара беше и потомствен ковач от Самоков, който всеки ден от 40 години продава железария на пазара. Той също каза, че ако някой премахва пазара, би трябвало да го попита. Всъщност проблемът е, че въпреки годишната печалба от около 1,6 млн лв, много малко от тези пари са се върнали обратно в качеството на публичната среда през последните години. Например под формата на един червено-син колаж в частта на пазара между бул Сливница и ул Кирил и Методий, където са сменени много неуместно сергиите, а мястото беше ремонтирано два пъти. Сами можете да прецените как седи той в атмосферата на любимата Стара София. За съжаление градът вече е свикнал с подобен тип архитектурни експерименти.

Като заключение бих се обърнал към всички политици, проектанти и други отговорни лица, от които зависи бъдещето на пазара. Бих ги посъветвал преди да правят каквото и да е с бул Стамболов, да проучат много внимателно историята му, както и мнението на хората, които живеят, работят или посещават района, за да може решението, което ще вземат да бъде максимално адекватно и минимално като последствия за автентичността на квартала. Не твърдя, че намеса на пазара не трябва да има, но тя трябва да бъде много внимателна, да бъде най-вече в качеството на публичните пространства и да не премахва социални процеси, които са били внимателно съхранени от политическите бури през годините и са успели да се обособят за повече от век и половина. Има случаи, в които само наистина добър проект може да бъде повод за спорещите страни да достигнат съгласие и да се обединят около общо бъдеще за пазара. Това ще стане ако проектът наистина залага на града като пространство за всички, независимо от различията им. Ако бъдещето на места като Женския пазар не произлиза и допълва историята и контекста на мястото, има голяма опасност да го унищожи.

Уважаеми читатели, първият за България международен архитектурен конкурс с международно жури с реално възлагане е факт!
Какво ще последва е божа работа и до голяма степен зависи от обществен натиск.

Ще се опитам да представя развитието на конкурса:
Всичко започна по време на архитектурната седмица през 2010-та на която куратор беше арх. Георги Кътов. Тогава се предложи една от метростанциите на втори метродиаметър да се направи чрез конкурс (нещо което е нормално да се случва с всички метростанции, тъй като са обществени съоръжения). От тогава се започна двугодишна борба с администрацията. С това се заеха арх Павел Янчев и арх. Орлин Манолов с подкрепата на списание Едно и особено на Боряна Зафирова. Павел и Орлин изготвиха заданието, измислиха методиката, избраха журито, изградиха сайт и въобще всичко, което направи конкурса възможен, сигурен съм, че пропускам много неща. Даде се достатъчно дълго време за проектиране и се популяризира в чужбина.
Резултатът беше 130 проекта от цял свят, нещо, което никой не предполагаше!
Аз имах удоволствието да съм част от техническата комисия на конкурса заедно с арх. Валери Гюров и арх Делчо Делчев от Трансформатори, Боряна Зафирова и трима представители на общината. Разопаковахме всички проекти, прегледахме ги за съответствие със заданието, сложихме им нови номера и се погрижихме пликовете с данните им да останат запечатани до последно. Остана въпросът как физически журито ще разгледа 130 проекта. И тъй като имаше план за изложба, предложихме тя да се нареди преди журирането. Боряна героично успя да организира цяла изложба за 2 дни.
Самото журиране беше безценно преживяване за мен! От една страна заради начина и процесите, а от друга след като разгледах 130 проекта и чух достатъчно коментари имах чувството, че съм станал специалист по проектиране на метростанции и почна да ме хваща яд, че не съм участвал :) Но нищо следващият път. 2 дни журиране за толкова проекти не бяха съвсем достатъчни, но това е относително понятие. Избра се първата 30-тица, после 12-тица и накрая се определи тройката. Имам чувството, че заради официалния английски език се ограничиха леко дискусиите, но няма как, международното жури допринесе достатъчно. Усещаше се някак си една сплотеност между тримата представители на Метрополитена или може би сходен вкус, не знам. Всичко вървеше добре и спокойно, до финална права и избора на разпределение на първите три места. Архитект Диков ни застреля със запазената си марка да не дава една първа награда. Последваха доста спорове.
Проектът на испанеца беше събрал най-много точки (морален победител), след него беше българският и на трето място корейският. Кореецът отпадна от споровете веднага. Забележките към испанския бяха, че трябва да се опрости защото според Диков бил скъп за реализиране и възникнаха спорове около скулптурната група на една от визуализациите, освен това чупките в интериора на места са доста формални. Според мен, това е проектът с най-добрата и чиста функционална схема и много силно градоустройство. При него дори и да не се изпълнят всички интериорни елементи, той ще е пълноценен. Българският мина под знак реализуемост, но със забележки към парковата среда, изчистване на ходовите линии, функционални грешки и две симетрични пластични ленти, които не се харесаха в този си вид. Според една от представителките от Метрополитена, покривното остъкляване най-вероятно ще се изпълни от поликарбонат. На мен най-силно впечатление ми направи, безсмислеността на 4 изхода разположени в близост от по 10 метра, разбирам да има два мощни булеварда, които се пресичат, тогава ще се замислиш от къде да излезеш, но тук в този мащаб е по-вероятно да се объркаш?
Обнадеждаващото обещание на Диков е, че двата проекта се връщат за преработка и след месец ще има повторно свикване на журито и среща с ръководството на Метрополитена, тогава ще се знае, кой печели възлагане.

Силно се надявам този конкурс да остане пример как би трябвало да се случват обществени поръчки и да даде поне мъничко позитивен резултат. Все пак това е някакво начало. И да престанем да слушаме оправданието, че нямало пари. Убеден съм, че със същия бюджет сегашното метро можеше да е коренно различно. Както каза Кътов, на много от сегашните спирки ако им се махнат декоративни елементи ще станат по-добри :) Нужни са ни прости и човешки решения, а не неща лъскавки и безполезни, направени с изпилен бюджет с цел псевдопредставителност.

Поздравления, на всички, които хвърлиха страшно много труд за да се случи това, поздравления на победителите, поздравления и на общинарите, които почват да изваждат тапите от ушите…

Отидете да разгледате изложбата в Perform Business Center на пл. Позитано 2 където се проведе последната архитектурна седмица, тя ще е там около 6 дни. Надяваме се в един момент да се появи и Интернет галерия. Разгледайте, анализирайте и споделете вашите впечатления, струва си…

снимка: Михаил Новаков

снимка: Михаил Новаков

снимка: Михаил Новаков

снимка: Михаил Новаков

Културно министерство такова, за смях станахте сладки.
Най-големият културист елиминира директорката на Института за паметници на културата доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова, най-подходящият човек за този пост според мен. Причината била подронване на авторитета на културното министерство.
Искам толкова много да ви се подрони авторитета, че да изчезнете съвсем банда глупаци!

Още
otvoreniochi.wordpress.com
тук
тук
тук
тук
тук
…

Действието се развива срещу мола на Хемус. Минавам често от там и от както се помня триъгълникът срещу хотел Хемус винаги е бил паркинг. Поводът да пиша е следната изненадваща табелата:

Това ме кара да се замислям за периода около началото на прехода, когато започва дивият капитализъм. Тогава нищо друго не е важно, освен как да ги стигнем западняците, подплатено със солидно чувство за малоценност от бедност. Започва истеричното копиране на заучени модели: Ако не се движиш навсякъде с кола значи изоставаш, ако не пазаруваш в големи търговски вериги значи си беден, ако не работиш във лъскав офис значи си селянин. Докато всички наваксваха съсредоточено „жизнен стандарт“, общинарите побързаха да заграбят ценни публични пространства и да ги превърнат в охраняеми паркинги за да има къде да си паркират работливите хора социалния статус. Ако ти откраднат колата или ти разбият апартамента те връщат в първи клас и айде пак от начало, затова този страх трябваше да се утоли с охраняеми услуги – времената на охранителите. Тогава кой ще ти мисли за някакви си площадни пространства, да не говорим за търсене на отговорност. След социалното изнасилване от социализма, публично пространство беше синоним на контролирано пространство на властта, съответно неосъзнат страх.
Минаха доста години от тогава, млади хора бяха възпитани на по-различно мислене, хората започнаха да пътуват по-често, да бъдат по-критични, нещата започнаха да се успокояват. На много хора им писна от глупаци. Общият въпрос е кога ще излезем от инерцията на миналото си?

над големия надпис гордо стои логото на общината, благодарим ви

В момента паркингът е временно двуетажен офис, обслужващ строителството на метрото.

Много е важно да се знае, че охраната е въоръжена и ако минеш през „площада“ стрелят на месо!

А и тротоарите наоколо са супер :)

снимки: моя варна; строителство градът

снимки: dariknews; строителство градът

Само че хората съвсем не са виновни за тази своя ниска култура. Преди тях са държавните чиновници, които допускат случването на подобни безобразия въпреки не съвсем законния им характер /бившият институт за паметници на културата често си затваряше очите за проекти, които уж щели да запазят старата фасада… докато копаели подземния паркинг обаче фасадата случайно паднала… но те я изградили наново съвсем като старата…; надявам се след реформирането на института вече да не минават проекти с този номер/; медиите, които поради некомпетентност или защитавайки нечии интереси, не припознават като обществено значими тези теми, избягват ги, а вместо това легитимират тези погрешни и отдавна отхвърлени от цивилизования свят практики; основна част от тази схема сме и ние – архитектите. Защото нормално е всеки инвеститор да иска строителството да бъде по-бързо и по-евтино, да не се налага укрепване на някаква “грозна” и “увехтяла” сграда, да може да си направи подземен гараж и т.н., обаче не е нормално архитектът с радост да задоволява тези желания, да не осъзнава, че събаряйки старата сграда и преизграждайки наново фасадата й, той всъщност създава фалшификат, а след това разпалено да обяснява как е съхранил културното наследство.
И макар Законът за културното наследство да е изключително остарял и неадекватен, ако реално се спазваше, старите сгради щяха да са поне до известна степен защитени. Според чл.76 от ЗКН например се вписва законна ипотека в полза на държавата/общината, ако собственикът на недвижима културна ценност не спазва задълженията си /например да полага грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние/.
Опитвам се да приемам всички тези факти като неизбежни дефекти на прехода, каквито има във всички останали обществени сфери. И живея с надеждата, че промяната в общественото съзнание и следващите приети закони ще променят статуквото. Напоследък обаче все повече се засилват опасенията ми, че докато дойде този момент, вече няма да е останало нищо за спасяване. За по-заинтересуваните предлагам да се запознаят с анализа на законовите пречки пред опазването на културното наследство на проф.арх.Тодор Кръстев, който е писан за някой от предишните закони, но за съжаление важи с пълна сила и сега. За всички останали искам да обърна внимание само на няколко члена от последния ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО (29.12.2010), които крият сериозен риск от тотална загуба на автентичните стари сгради.

В чл.71, който описва задълженията на собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности, се създава нова ал.2
/2/ При унищожаване на недвижима културна ценност поради неизпълнение на задълженията по ал.1, т.1 и 2, лицата по ал.1 са длъжни да я възстановят в същия вид – с оригиналните обемно – пространствени параметри и архитектурни и художествени характеристики.
Защо изобщо законът третира унищожаването на недвижима културна ценност при положение, че има механизми, чрез които изобщо да не се стига до унищожаване? Не е ли това признание за абсолютната неадекватност на процедурите по този закон и безсилието на институциите да защитят обществения интерес? Защо се легитимира тази порочна практика на бутафорно преизграждане, когато всички знаем, че унищожаването означава безвъзвратна загуба и че новата сграда не е носител на автентичност, а нали точно това се опитваме да защитим чрез този закон…

Чл.74 пък се изменя така:
/1/ Когато комисията предлага демонтиране и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност, собственикът изготвя и представя в Министерството на културата, съответно в НИНКН, графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкцията, която заедно с предложението на комисията, се разглежда от:
1.Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 – за недвижими културни ценности от световно и национално значение;
2.експертен съвет на НИНКН – за останалите случаи.
/2/ При положително становище на Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 и одобряване на протокола от министъра на културата, съответно на основание на протокола на експертния съвет на НИНКН, кметът на общината издава заповед за демонтиране на недвижимата културна ценност. Недвижимата културна ценност се реконструира въз основа на представената документация и инвестиционен проект, съгласуван по реда на чл. 84 в срок, определен със заповедта по изречение първо.

Сравнете с чл.74 от действащия закон:
/1/ Когато комисията предлага реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея, протоколът се изпраща за становище на министъра на културата. Изречение първо се прилага и в случаите по чл. 59, ал. 4.
/2/ При положително становище на органа по ал. 1 преди издаване на заповедта на кмета собственикът изготвя и предава в Министерството на културата графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за реконструкцията на културната ценност. Недвижимата културна ценност се реконструира в срок, определен със заповедта по изречение първо, въз основа на представената документация и инвестиционен проект, съгласуван по реда на чл. 84, ал. 1.

Тук пък се появява “демонтиране” сякаш това е най-разпространената практика за опазване на недвижимо културно наследство. Не отричам, че има случаи, в които се налага демонтиране, но те са изключителна рядкост. А съчетанието между чл.71/2/ и чл.74, създават благоприятните условия всеки, който иска да освободи терена от “овехтялата” стара сграда /защото със сигурност ще му излезе по-евтино, отколкото реконструкция/, да го направи по съвсем законна процедура… единственото задължение е да я “възстанови в същия вид”… вероятно като двата примера, с които започнахме.

Не вярвам, че това е някаква целенасочена конспирация срещу културното наследство. По-скоро или аз съм пропуснала някой член от новия проектозакон, в който се третира този проблем /нека някой бързо ме поправи, ако е така/, или това е просто недоглеждане, което ще бъде изгладено преди да се приеме законът.
Ако това не се случи обаче, очаквайте нашествието на новите стари сгради…

Сигурно са малко хората, които не знаят за творбата „В крак с времето“ – културното събитие на годината, а може би не само на годината. Факт е, че едно произведение се оценява по реакцията на хората, а в случая хората бяха в еуфория. Понякога творците отдават целия си живот за да правят неща, които и те не разбират, сложни и изпълнени със символика и отнемащи години. Близки и роднини кимат с разбиране за да не обидят твореца и така до следващата изложба. Стрит-арта обаче е друго животно. Там посланието е кристално, а целта е една – раздвижване на мозъка и усмивка на лицето. Хубаво е когато някой ти напомня, че нещата не са толкова сериозни колкото изглеждат, защото всички знаем, че сериозността убива.

Изводите от този градски експеримент са:
1. Хората умират от жажда да се случват провокативни неща в публичното пространство.
2. Управниците са болезнено сковани и реакцията им беше повече от предсказуема.
3. Показа на огромна част драскачи, които оставят нечетимите си послания, че са далеч от истината. Българският Banksy е факт.
4. Паметникът си е жив и здрав за радост на всички възмутени от „вандализма“

Слуховете твърдят, че виновници са група малки пънкари и надписът „В крак с времето“ не е техен, но това са само слухове. Основните принципи на стрит-арта – авторът да е неизвестен и предизвикването на гнева на управниците са изпълнени на 100%. Изтриването му само може да увеличи стойността му.
Малко шарена боя стана символ, не заради самото произведение, а заради отзвука. Оптимистично е…

Снимките са направени от Никола Михов www.nikolamihov.com

Всички знаете новата метростанция до стадиона Юнак. Там напоследък е доста живо и приятно бих казал

Общината щедро монтира велопаркинги, нооо момент, там има чадъри…

Да това е кафене между две редици стойки за колела!

Ето, че пак дадохме нещо на света, надявам се да е патентовано

Отпада един билборд от заграждението на стадион Юнак и хоп, ражда се кафене със склад в задния двор при това

Сигурно си мислите, че кафенето не е на място? Съвсем не. Кафенето е най-логично в цялата верига от абсурди. А ето кои са те по ред на номерата:

1. В Борисовата градина от дълги години стои оградено едно парче от нея. Парчето стадион Юнак. То е държавна собственост и по-конкретно на Спортни Бази, с две думи държавата е задължена да го ползва за спорт. Всички ни повтарят, че за спорт нямало пари и затова тази кръпка от парка стои затворена докато инвестиционни акули се облизват около нея. Друго не мога аз да разбера. Защо при положение, че мястото е пълно с дървета и зеленина, не се махнат преградите и не се облагороди за да стане част от градината. А когато някой държавник събере пари за спорт, тогава да се инвестират. Това е язва в града, за която най-лесното решение е ограда, но никой не печели освен билбордаджиите.

2. На хората от общината някой им е подшушнал, че да се правят велопаркинги е голям хит и едва ли не с това се изчерпват инвестициите за велосипедния транспорт. Позьорско е да, но ефектът е нулев. Като активен велосипедист мога да кажа, че слагането на стойки за колела из града е абсолютно безсмислено на този етап. Те са нужни когато има сериозна критична маса от колоездачи и то на ключови места. Аз лично никога не съм ползвал такава стойка с изключение тази пред университета УАСГ преди години. Причината е проста, навсякъде може да се намери тръба или друг елемент за заключване.

3. Общината обаче забранява качването в метрото с колело! Да, колелото е много опасен обект, препоръчвам да се пазите. При визуален контакт или пази боже физически такъв сигнализирайте органите на реда. Ако трябва да бъдем сериозни по света достъпът на колела в метро се ограничава само в пикови часове и то в държави със сериозна вело-маса, на някой места има специално пригодени вагони за колела. Специални без седалки нищо повече. От Велоеволюция се бориха за крачка в тази посока, но явно без успех. Та нашите приятели от общината са си въобразили, че някой ще си заключи колелото на метростанция, ще вземе метро, ще отиде на работа, и в края на деня ще си намери на същото място велосипеда :) Не знам за вас, но аз не бих, а и затова на смешно големия велопаркинг на стадион Юнак никога не съм виждал велосипед.

4. Цялата „пешеходна“ зона от метростанцията до стадион Васил Левски се води паркинг, включително мястото пред абсурдния велопаркинг. Празно нема както викат по-мъдрите хора :)

Та в този ред на мисли кафенето звучи като най-логичния градски елемент там. А иначе Борисовата трябва да си я пазим много…

1. Ако от мен зависеше, последното място, което бих променил в София щеше да е въпросната градинка. Има далеч по-належащи проблеми.

2. Не може вечно да рушим и да бягаме. Ако някой иска да ме убеди, че на мястото на паметника може да се случи нещо чудесно, нека първо направи нещо чудесно на мястото на мавзолея. Там е пусто и е в сърцето на София.

3. Който твърди, че в така наречената „Княжевска градинка“ е пусто и липсва живот и от паметника зависи дали ще е по-оживено, спокойно може да си подаде оставката :) Освен ако не приемате, че хора се наричат само тези над 18 години. Има логика само ако сте политик и вярвате в равенството хора=избиратели.

4. Разбирам всички, които имат болезнен спомен от този период, и моето семейство е потърпевшо, но повярвайте ми премахването на паметника няма да промени абсолютно нищо, освен да обезличи пейзажа. Расте едно поколение, което не влага никакъв идеологически смисъл в останките на социализма, то ги възприема като фон и до голяма степен източник за някаква идентичност. По-полезно би било ако такива артефакти съществуват и са повод да се обясни на някой млад за безумията на онзи период.

5. Никога паметникът или пространството около него не са ми създавали негативни емоции, поради простата причина, че не съм човек, който има нужда от символи за да живее пълноценно и със самочувствие. Брутализмът и мегаломанията на паметника са ми по-скоро забавни и поучителни за това колко на сериозно се възприемат управниците.
Националистическите, религиозните и класовите символи са мощни средства за контрол. Има бол политически партии, които умело се възползват от малоумието на голяма част от хората.

6. Заговори се за конкурс, което е чудесно. Съдбата на подобно място трябва да се решава единствено от широко достъпен конкурс без никакви ограничения, нещо в този стил. Дано организирането на подобен конкурс не се случи само за да се покаже, че общината прави конкурси. Паметникът е идеален за конкурс от общинска гледна точка, защото ефектът му ще е субективен и на емоционално ниво. Тоест не решаваме функционален проблем, а обезболяваме психическа болка от миналото на голяма част от избирателите.
Аз честно да ви кажа не бих си дал парите от моите данъци за да лекувам липсата на национално самочувствие на група хора. Продължавам да твърдя, че има далеч по-смислени неща за инвестиция.

7. Ако някой има голямата амбиция все пак нещо на промени, две са насоките. Първо, сложете повече пейки, празни няма да останат никога, особено лятото. Второ, насочете енергията си към младите и подобрете като за начало условията на скейтбордистите.

8. Няма смисъл да се борите с призраци, борете се с ежедневната простотия и реалните хора!

Днес се разходих до градинката и направих малко снимки, вие преценете дали там е приятно, дали има хора и дали нещо трябва да се промени. Аз лично съм доволен. Зелените площи се поддържат доста добре и няма много паразитни заведения. Има малко бъгове, за които пиша по-надолу, но те са нормални за нашите стандарти.

има нови дръвчета

приятно се изненадах от новоизградения фитнес на открито, който явно беше тотален хит сред малчуганите.

Част бъгове:

Не е нещо ново, но малко от нас си даваме сметка, че едно не малко парче от „Княжевската градина“ е паркинг. Не че е лошо да има паркинг, просто този е твърде селски като за княжевска градина :)

разни контрасти

Направиха метрото, изсякоха симати дървета, но това ли трябваше да се случи на тяхно място? Алпинеум тип купчина строителни отпадъци? Тотално творческо безсилие, според мен де :) Представете си, че махат паметника и на негово място правят алпинеум от начупените му каменни блокове и скулптори. Много куул нали?

„Виж сега, тук където ти соча ще направим един мега-паметник и ще им прецакаме княжевската градина и няма да могат да си снемат силуета на Витоша“

За тези хора паметникът е кух от към съдържание, но пък подходящ за социална трибуна. Далеч по-добре от социална мрежа в интернет.

Това пък е едно наше предложение за хората по-чувствителни към оръжия и насилие. Деликатно обезоръжаване :)
Запазваме си го за бъдещия конкурс.

Не го мислете атакувайте парковете, лято е!

Тази спирка на архитект Шинков е забележителна и вдъхновяваща, но не и вечна. Годинките и пренебрежението я заплашват да е с единия крак в центъра за скрап. Общината ръси не малко пари за безумни конкурси за елементи на градската среда, които най-вероятно няма да видят бял свят. В същото време тези пари могат да се използват за реставрация на подобни шедьоври от миналото или производство на нови по подобие на тази. По идея на нашите приятели Кирил и Грета от Morphocode и с организационната помощ на Трансформатори, преди месец се случи много ведра неделна акция по освежаване на тази спирка. Освен, че се забавлявахме, беше много интересна реакцията на случайните минувачи. Много от тях се включиха в работата, купуваха материали или просто се радваха. Въпреки, че на спирката и се вля малко свежа кръв и визуално грейна (белият цвят е по оригиналния проект), проблем остава състоянието на основата, която е доста корозирала и ще има нужда от още грижи.

Нищо не е вечно, но от нас зависи дали ще съхраним генотипа му или ще предпочетем да си отрежем корена.

Снимки: Росен Пецев