За българските работи

Последно за Станишев

2009-07-13T16:40:00.006+03:00

Няма смисъл да се занимавам много със Сергей Станишев. След като успя да приложи всички възможни червени предизборни номера, той взе, че загуби и то с много. Партията му е в хаос, който не е ясно дали ще бъде преодолян.

Но все пак, в нощта на изборите Станишев, освен обикновените лъжи за "доброто" си управление, си позволи да каже и една голяма лъжа, на която трябва да обърна внимание.

Станишев каза, че "като социалист не може да приеме заиграване с етническата карта". Той също обясни, че партията му винаги е била и ще бъде против това. Особено второто твърдение е абсолютна лъжа.

Преди 20 години българските социалисти, тогава на власт като комунисти, предприемат най-голямото "заиграване с етническата карта" в новата ни история, като организират "голяма екскурзия" на българските мюсюлмани и депортират над 300 хиляди души. Ще кажете обаче, че БСП не е БКП и не би трябвало да носи тоталитарните негативи. Добре, но да видим какво прави партията след 10 ноември, когато вече е "реформирана".

Пленум на ЦК от 29 декември 1989 отчита „възродителния процес” като грешка и вина на Тодор Живков. Голям доклад на Александър Лилов „За преодоляване на допуснати извращения сред тюркоезичното и мюсюлманско население в страната” обявява, че „възродителният процес” „не почива върху марксистка основа и не произтича от прогресивните революционно демократични традиции в нашата история”. Признава се, че смяната на имената е била „насилствена”, в опит за форсирано създаване на „етнически монолитна българска нация”. Лилов говори за „опасна деформация на правилното разбиране на понятието патриотизъм” и цитира главният лозунг на преименуването: „приобщаване с огън и меч, с меч и огън”. „Възродителният процес” е наречен „груба политическа грешка”, но главната вина естествено е прехвърлена на Тодор Живков и неговото най-близко обкръжение. Днешната партия се обявява за „национално съгласие, за помирение, за преодоляване на обидите и враждата”.

Заклейменото до преди това като „отваряне на стари рани” искане за връщане на турско-арабските имена, вече е „победа на единството”, „справедливо решение, което възстановява братството между нас”, „победа на здравия разум”и „краят на една трагедия”. Партийният вестник „Работническо дело” се радва, че вече ще се зачитат традициите, религиозните чувства и обичаите на това население, „защото ние исторически сме обречени да живеем заедно”.

Въпреки рязката промяна в официалните становища и в политиката на официоза, на местно ниво вече социалистичеката партия провежда съвсем различна политика. Партийните структури в Кърджали, Хасково и Разград организират големи националистически протести срещу връщането на имената, много от протестиращите идват и до София. От социалистически партийни кадри е създаден Комитет за защита на националните интереси, впоследствие партия ОКЗНИ (Общонароден комитет за защита на националните интереси), който повежда протестната вълна. Постоянни лозунги на митингите са „България за българите”, „С турски имена в Турция”, „Мръсният Тренчев на бесилото”, „Позор за продажниците на България”, „Не искаме нов Кипър”. Лидер на ОКЗНИ е Минчо Минчев, щатен служител в ДС и депутат от коалицията на БСП в 36-тия парламент. Говорител на ОКЗНИ, между другото, е сегашният президент Георги Първанов. През 1990 г. Първанов е кандидат за депутат във Великото Народно събрание точно от ОКЗНИ, а през 1994 г. като водач на общата листа на ОКЗНИ и БСП е избран за народен представител в 37-ия парламент.

Зад новите официални лозунги за единство и демокрация може да се види старият принцип „разделяй и владей”, както и изпитаната тоталитарна практика за поддържане на нестабилност в обществото, която дава сила на движението. Огромната националистическа вълна, вдъхновена на местно ниво от партията, на последвалите избори през 1990 г. отива в гласове за БСП и изборна победа за доскорошните комунисти. Няма нужда да обясняваме нататък как партията започва да контролира прехода и да пълни ДПС с агенти, за да продължи да ползва "етническата карта" при нужда. Обстоятелствата на нейното ползване са различни, но водят все до едно и също - запазване на властта.

Сценарият се повтори и 2009 г., но не успя.

Изрезката е от в. "Работническо дело", месец юли 1989 г., когато партията организира големи антитурски митинги в столицата в подкрепа на "възродителния" процес.

Не, мерси

2009-07-09T15:12:00.004+03:00

Станишев и компания използват до последно мандата. На път са да назначат за посланик в Македония Боян Чуков. С малката скоба, че Чуков е работил в управление “Научно техническо разузнаване” при Първо главно управление на Държавна сигурност. Комисията по досиетата разполага със заповедта от 21 ноември 1980 г., с която е бил назначен за разузнавач в Първо главно управление на ДС, заповедта за преназначаването му за старши разузнавач, заповед за издигането му като инспектор, а след това и като зам.-началник на Първо главно управление на ДС. Със заповед от 1 август 1991 г. Чуков е уволнен по разпореждане на министъра на отбраната.

Айде, не, мерси.

Охлаждане

2009-07-06T22:09:00.005+03:00

„Относно отношенията между България и Русия трябва да се отбележи, че сега те ще охладнеят”, отбелязва за руския вестник "Правда" историкът-българист Александър Сафонов. „Оттеглящият се премиер е завършил Московския държавен университет и отлично говори руски. А и като цяло българската левица е много по-благоразположена към Русия, отколкото десните."

"Както е тръгнало, БСП ще има провал и на местните избори и на следващите парламентарни избори ще се борим за минаване на 4-процентната бариера", прогнозира пък Татяна Дончева.

"Опитах сe да вляза в паркинга на НДК с личния си автомобил, но с пропуск за служебния. На полицаите обясних, че служебната кола се е повредила, а те ми отвърнаха: "Айде, айде, не сме милиционери, а полицаи." Тогава разбрах, че сме загубили, и то с много", разказa пред "Дневник" Кирил Добрев, син на покойния вътрешен министър в кабинета "Виденов" Николай Добрев.

Клипчето е от витрината на предизборния щаб на БСП в Кюстендил. Ама какво да се прави, свърши порното.

По-леко се живее

2009-07-06T09:00:00.001+03:00

Балончето отлетя, вероятно към безбрежния север на Русия. По-леко се живее.

Защо да си ходят БСП и ДПС

2009-07-03T22:48:00.009+03:00

Ровенето във в. "Работническо дело" освен опасно за психическото здраве, може да извади и полезни данни като тези от картинката вляво. В случая биографията на таткото на Сергей Станишев е публикувана в партийния официоз, защото след 10 ноември става кандидат член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП.

Та, ако някой все още не знае как се е издигнал в БСП младичкият Сергей, може да си създаде ясна представа от кратката биография на Димитър. Може и да си обясни кои са хората, които ни обясняват всеки ден, че са "на наша страна" и, че ще ни пазят от "екстремизма и експериментите" на опозицията.

Подобни биографии могат да бъдат извадени със стотици. Публикувам и тази на Георги Пирински, последният председател на Народното събрание в уж демократична България, но както е видно, преди това активен участник в тоталитарно управление, осъдено с документ на Европейския парламент.

Подобни парадокси за мен са много важни, но не за тях искам да пиша сега. Сега е време изборно и други мисли са ни налегнали. В логичното си желание да сменим БСП и ДПС , мисля че на моменти изпускаме да кажем някои важни неща:

1. Господата от БСП са бивши комунисти и за това ще отговарят пред историята, а мнозина би трябвало да отговарят и пред съда. Но не за това трябва да си ходят. Ако си позволим да ги мразим, само защото са бивши комунисти или деца на комунисти, без да искаме влизаме в тяхната игра. Точно те наложиха като правило хора да бъдат репресирани и убивани само защото са били бивши капиталисти или деца на капиталисти. Това е едно от многото престъпни неща, които те превърнаха в закон. Днес подобни закони не съществуват и не трябва да съществуват. За това, Сергей Станишев трябва да си ходи не защото е син на Димитър Станишев, а защото управлението му беше пълен провал.

Това твърдение не е мое, или недай Боже, на онзи демон Костов, а на експертите на Световната банка, които заключват, че през 2008 г. България е имала най-неефективното правителство за последните 10 години. Според техните данни по качество на държавното управление и контрола върху корупцията страната е сравнима с европейските държави извън ЕС, като по върховенство на закона е зад Черна гора. Крайният извод на Световната банка и "Фрийдъм хаус" е, че демокрацията в България не е необратима. Правителството допуснало това, заслужава единствено загуба на изборите.

2. Господата от ДПС също са бивши комунисти и за това ще отговарят пред историята, а мнозина би трябвало да отговарят и пред съда. Освен това са турци, а повечето българи малко нещо не обичат турци, защото Батак, Перущица и т.н. Но не за това от ДПС трябва да си ходят. Ако си позволим да ги мразим, само защото са турци, без да искаме влизаме в тяхната игра. Точно те постоянно използват травмата от "възродителния процес", за да карат българските турци и помаци да гласуват. ДПС поддържа разделението на българското общество чрез подставени партии като Атака и РЗС, за да може да контролира мюсюлманския вот и да остане на власт.

Като глупави овчарчета, подмамени от пашата, ние се връзваме на тази игра, даже и на Волен и Яне за турцизацията на България и ако може бихме закрили всички изборни секции в Турция. Даже "Синята коалиция", която смятам не за перфектна, но поне за сериозна политическа сила, изцепи, че чрез изборните секции "Анкара се намесва във вътрешните работи на една суверенна държава от ЕС", демек България.

Политиците от "Синята коалция" страдат от някои от моите изкривявания и също разглеждат от време на време "Работническо дело". Нека си припомнят материалите в периода юли-октомври 1989, за да видят, че почти същите думи комунистическата партия е използвала по адрес на Турция и по "възродителния процес". Мисля, че подобни аналогии не са по желанието на българските консерватори, но те имаха грешката да ги допуснат, следвайки общите антитурски настроения.

Само че Батак и Перущица са преди повече от 133 години и оттогава нито България е същата, нито Турция. Въпросните изборни секции в Турция пък обслужват наистина многото български турци, които са насилствено изгонени от страната си през 1989 г. (не без помощта на някои от днешните представители на БСП и ДПС). Тоест те имат толкова право да гласуват, колкото и българите във Великобритания. Но въпреки това, ДПС трябва да загуби изборите, защото беше огромна част от пълния провал на правителството.

Сега е моментът БСП да остане завинаги в опозиция. Сега е моментът ДПС да се изчисти от създателите си от Държавна сигурност. Ако не използваме възможността и не спрем да падаме в техните капани, ще си гледаме до безкрай клиповете със секирите, Сергей ще ни обяснява защо е социалист, а Ахмед как държи цялата власт.

Народна любов

2009-06-30T18:59:00.004+03:00

Малко народна любов и от Украйна:

Последните две снимки са от "Ройтерс".

За кого да гласуваме?

2009-06-30T01:33:00.003+03:00

Няма бивши агенти и служители на службите на комунистическата държавна сигурност единствено в листите с кандидати за народни представители на "Синята коалиция" и "Зелените". Най-много бивши агенти и щатни служители има в листите с кандидати на Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия. Точка.

Хубав анализ на данните можем да видим при Георги Грънчаров.

Докъде стигнахме

2009-06-24T09:24:00.006+03:00

20 години преход често се наричат "изгубено време", "разграбване на държавата", "мутризация". Смяната от 10 ноември, когато тоталитарният комунистически режим си отива, в повечето случаи е останала като травматичен, а не радостен спомен.

И всички това според мен е идиотизъм. Вярно, че има мутризация, децата на комунистите пак са на власт, Галеви ще влязат в парламента, а на Златни пясъци има повече бетон, отколкото пясъци. Важното обаче е, че в България вече не може да се случи това, което става с протестите в Иран.

В чудесна статия на Милен Радев можете да видите как 26 годишната Неда Солтан е убита в Иран от снайперист, само защото е близо до протестиращите срещу изборните фалшификации.

"На мен и на десетки хиляди хора по цял свят това се случи в събота вечер," пише Милен Радев. "Пред очите ни, благодарение на изумителните способности на модерната техника и комуникация, издъхна едно младо и красиво иранско момиче. Издъхна в ръцете на баща си, който не преставаше да се кае и, както по-късно се разбра, да я призовава «Не се страхувай, дъще! Остани при мен, Неда!»"

Слава Богу и пред моите очи за пръв път се случва такова нещо. Но то е било напълно в политиката на българския режим, напуснал ни преди 20 години. В същата 1989 г., за която си говорим, умират девет (9) български турци и помаци, защото са протестирали през май срещу насилствената смяна на имената им. Срещу демонстрантите са хвърлени Вътрешни войски, Противопожарна охрана, милиционерски части от управленията на МВР, а в Джебел – и Гранични войски. Един от убитите е премазан с танк - в село Филаретово.

Така че, айде по-леко с носталгията. (И с гласовете за БСП.)

П.С. Милен Радев издава първата си книга - "Хроники на злото и надеждата", който ще бъде представен на 25 юни, четвъртък, от 17 часа в Дома на архитекта, София, ул. "Кракра" 11. Сборникът излиза в издателство "Работилница за книжнина" Васил Станилов.

Как се става Галев

2009-06-23T17:19:00.005+03:00

Доста е изписано за куфарчетата с червени пари, родили първите мутри у нас. Да погледнем обаче днешните. Най-вървежни в момента са бизнесмените братя Галеви, които нито са бизнесмени, нито са братя, нито са Галеви.

За да достигнат те до ведрото си положение в Дупница, където 15 хиляди човека се подписват в тяхна защита и ги посрещат с хляб и сол, все трябва да са тръгнали отнякъде. Основна опора ще да им е била местната власт, без която не биха се издигнали толкова. Кой е в тази местна власт?

От 2003 г. насам Дупница има червен кмет, като сегашният градоначалник Александър Янев открито застава зад братя Галеви. Между другото беше и разследван за източване на 70 хил. лв. пари от еврофондовете. Явор Тодоров, пак от БСП, пък е председател на общинския съвет. Янев и Тодоров се издигат до високите постове заради добрите си позиции в БСП - бащите им са "активни борци против фашизма и капитализма". Александър Долев публикува едно интересно писмо, което бащата на Тодоров - някогашният партизанин Васил Гогев, изпраща до Сергей Станишев във връзка с обвиненията срещу Александър Янев.

За тези, които ги мързи да прочетат писмото и да си направят изводите, ще ги изложа схематично:

партизани---->БКП---->БСП----->братя Галеви

Хубаво е да имаме тази схемичка в главата, когато се възмущаваме от мутризацията на страната или пък като си говорим каква хубава реформирана лява партия са БСП.

Снимка: Асен Тонев, в. "Капитал"

+/- 70%

2009-06-19T20:31:00.000+03:00

Над 70% от гласувалите за БСП в евровота са на възраст над 61 години, от по-малките градове и селата, с ниско образование, сочат изследванията на "Алфа рисърч", обобщени в "Дневник".

Къде, ма?

2009-06-19T07:39:00.004+03:00

"Ако Галеви влязат в парламента, България излиза от евросъюза, а аз от България! Българио, Българио! Къде отиваш, ма?"

Това мнение е на читател от форума на в. "Дневник". Напълно разбирам обидата му, че политически ще го представят хора като братя Галеви, Александър Томов, Димитър Стоянов, Христо Данов и Румен Петков, и то избрани по (полу)демократичен път. Премиер пък вероятно ще е Бойко Борисов.

Не разбирам обаче желанието му за напускане, което съм чувал и от много други хора. Ако една къща е много мръсна и порутена, но със стара история, логично е нейните наследници да се потрудят двойно повече и да я изчистят, вместо да я оставят да се разруши.

Вярно, че в нашия случай повечето наследници са идиоти, които гласуват за някое от гореизброените лица. Но защо да не кажем, че положението винаги е било такова?

Когато Ботев минава Дунава, местните овчари вместо да се присъединят към четата, му се подиграват и искат пари за закланите агнета. Дълго след Освобождението огромен процент от българите са неграмотни. Българското население в Македония няма нещо против местните евреи да се депортират през Втората световна война. Огромната част от българите искрено подкрепят комунистическия тоталитаризъм (и до днес) и достигат, по думите на самия Андрей Луканов, до "масова лумпенизация".

Примери много. Но Ботев все пак продължава към Вола. България успява да изгради образователна система и да постигне невероятен икономически растеж в началото на 20 в. Малцина други българи успяват да спасят хилядите евреи от пределите на стара България. Хора като Илия Минев стоят по 30 години в затворите и не губят вяра.

А, ако всички просто си бяха излезли?

Защо освиркаха Станишев на "Тича"

2009-06-16T14:56:00.003+03:00

Сергей Станишев на "Тича" from Todor Christov on Vimeo.

Това неприятно изживяване се случи на Сергей Станишев малко след като бе посетил село Партизани, край Провадия. Голяма грешка на ПР-ите му обаче бе да го закарат след това на стадион "Тича" във Варна. Колкото и време да е минало и колкото и всеизвестни да са сегашните спонсори на "Черно море", клубът все пак е основан през 1913 г., когато села като Партизани няма, а Варна е европейски курорт без изкуствени палми на плажа. По това време прешественикът на "Черно море" е най-силният отбор в България, а бъдещите "класови врагове" на Станишев са негови привърженици. Все някакви традиции явно са се запазили.

Маршът на лагеристите

2009-06-15T18:49:00.006+03:00

Сгрешили пред народа, тук дойдохме,
в ТВО дух да възродим
и с устрема на новата епоха
социализъм светъл да строим!

Прелом, прелом в душите и сърцата,
с този лозунг създаваме блага
в рудници дълбоко в земята,
в стопанства сред житните нивя.

С труд корав вината ще изкупим
с просвета своя дух ще възродим
и като нови граждани ще встъпим
в пътя на народа ни любим.

И когато ний отново пак свободни,
спечелим народната любов,
с устрем ще градим страната родна
и ще вървим напред с Димитров.

Затворниците в българските лагери на смъртта по времето на комунизма (ТВО - Трудово-възпитателно общежитие) са били принуждавани от надзирателите си да пеят тази песен. Тя е изпълвала времето им между непосилната работа и боя с тояги. Малцината оцелели трябва да изгубят всичко свое, за да са достойни за живот в тоталитарния свят. Лагерите всъщност не са някакво временно увелечение и грешка на тоталитарните режими, а тяхно най-важно и смислено място в стремежа им да променят човека. В крайна сметка, не успяват.

Стихотворението е прочетено в сборника "Българският ГУЛАГ. Свидетели."

Пропаганда и агитация

2009-06-12T21:31:00.006+03:00

Българските леви усилено опропагандираха дните преди изборите за европейски парламент, като телефонните обаждания на премиера Станишев до произволни пенсионери бяха само част от спектакъла. Кампанията на БСП освен това включваше активно раздаване на червени презервативи в Студентски град в София. Презервативът се даваше в листовка, на която отпред пише "влизай редовно", а от вътрешната страна - "интимно за политиката". Всяка вечер имаше и караоке на живо, като победителят отнасяше 100 бройки от политическия презерватив.

На мен обаче далеч повече ми допаднаха интимните имейл съобщения, които в тесен кръг обясняват защо все пак трябва да се гласува за БСП. Цитирам дословно писмото на функционер на социалистите, чието име ще запазя неспоменато:

"Скъпи приятели,

утре / за някои вече - днес / България гласува за своите представители в Европейския парламент. Аз ще гласувам за кандидатите на БСП, защото това е партията, чиито кандидати доказаха през изминалите няколко години, че могат и защитават националните интереси на нашата Родина. Надявам се, че всеки един от вас ще помисли добре преди да гласува ( а трябва да се гласува! ), но още повече се надявам, че след този размисъл ще гласувате за социалистите. Често казват, че в десетилетната история на нашата партия има много грешки. И това е вярно! Вярно е, защото само този, който няма история, той не прави грешки. И все пак - ЗАЩО БСП? Защото БСП са онези идеи и онази политика, които младите изповядват ( макар и много да не го съзнават ) подкрепа от държавата за младите и стремеж към по - справедлив утрешен ден. Защото БСП е онова уважение и огромен поклон пред сътвореното от три поколения преди нас в изминалите десетилетия. Защото БСП знае откъде идва и къде отива. Защото БСП има много млади хора ( противно на това, което се говори ), които искат да се реализират тук, в Родината си и да допринесат за нейното благополучие. ЗАЩОТО СЪЗДАВАМЕ ПО - ДОБРОТО БЪДЕЩЕ!"

Интимните методи явно действат и БСП имаше втори резултат на изборите. Не толкова успешна обаче излезе имейл агитацията на Александър Маринов, известен в ДС средите като "Майстора", който се кандидатира за евродепутат от партията на социалдемократите на Александър Томов. Неговите молби към студентите от СУ да гласуват за него явно не са били чуто, дори и след този мейл:

"Скъпи приятели и колеги!

Благодаря ви за голямата и искрена подкрепа. За две седмици членовете на групата във facebook наближават 200, а само за три дни посещенията в новосъздадения ми блог надхвърлят 1000. Обещавам ви, независимо къде съм и с какво се занимавам, вие също можете да разчитате на мен. Остава последната "малка" подробност - резултатът от футболните мачове се брои на голове, а този от изборите - на бюлетини. Разчитам на вашата подкрепа на 7 юни с бюлетина № 9.

Сигурен съм, че умни и чаровни хора като вас ще убедят и други -роднини, приятели, познати - да направят същия избор. Още веднъж, сърдечно ви благодаря за всичко, което направихте!"

Очакваме още повече интимност за националните избори, която своевременно ще публикувам."Влизайте редовно".

Магарета в Европа

2009-06-03T21:30:00.003+03:00

„Дай едно магаре – и него ще ти избера“, споделил наскоро член на Висшия съвет на БСП. Алеко Константинов разтракал кокали в гроба в стил „ама аз се шегувах“.

Горенаписаното е от списание „Максим“ и е много вероятно да се осъществи на 7 юни. Също така има голяма възможност в Европейския парламент България да бъде представяна единствено от представителите на следните отбори:

- „Партията на Невинните-Невнуци-На-Несталинските-Неизроди“ (пак по „Максим“), които ще представят страната с „можещи“ политици, изразители на „националното единство като Ивайло Калфин (а.к.а. „ятакът на Гоце“) и неарогантната-ненагла-ненепрофесионална Илияна Йотова. Да не забравяме и неагента на ДС Евгени Кирилов. Както в цялата си над стогодишна история, партията ще защитава националните интереси и нищо друго!

- „Партията на Великите патриоти-Немутри-Нерасисти-Не-Част-От-Системата“, които отново ще вкарат най-прочутия български евробоец Димитър Стоянов, който ще разтрепери всички ромски политици от женски пол и ще каже „твърдо не на Турция в ЕС“, въпреки че въпросът изобщо не се обсъжда за момента в европарламента. За сметка на това от партията ще влезе и Слави Бинев, който освен че ще придаде святост на парламента, може и да защитава тънко националния интерес, канейки антибългарски настроени депутати в „БИАД“ и омайвайки ги в полезността на националните каузи. Ще му помага със специалните си умения друг неагент на ДС - Станислав Станилов.

- „Партията на Невинните-Нетурци-Непредали-Собствените-Си-Хора-По-Възродителния“, които ще разпространят в европарламента новите мисли на неагента Ахмед Доган, като предварително ще им направят реклама на яхта на Ривиерата, а после на летящата чиния на Бузлуджа. Главно лице в промоциите в Европейския парламент ще бъде другия неагент на ДС Юнал Лютфи.

- „Партията на Непрестъпника-Некомунист-Александър-Томов“, която незаслужено не попада в медийното внимание, но ще взриви европарламента с постоянната и пронципна политика на неагента Александър Маринов, който след дългите си дяснополитически трактати в десния вестник „Гласове“ ще се присъедини към Партията на европейските социалисти и ще стане редактор на „Дума“.

***

Ако ситуацията не ви харесва – има само едно решение. Вие си знаете.

Как доброволно се напуска България

2009-06-03T09:26:00.001+03:00

Георги е фен на „Левски“ от 6-годишен – точно от тогава баща му започва да го обучава и в пиенето на ракия. За това днес – 16 години по-късно – Георги ходи винаги със суичъри с качулка, син спрей в единия джоб и шише сливова в другия.

Може да се похвали, че е палил седалки на стадиона на ЦСКА и е завършил с най-много отсъствия техникума. С нещо друго май не може да се похвали, защото многото ракия за него не се брои. Докато поправя със син спрей поредния надпис „ЦСКА“ в квартала и го превръща в „Ц(*КА“, Георги обаче има нещо много специално на ум и то пак идва от баща му. Работник от завода и член на партията, татко Найден от малък учел сина си, че трябва да се гордее със Симеона, Аспаруха и Георги Димитров и да мрази мръсните турци. През щастливото си детство Георги не научил много-много кои са Симеона и Аспаруха, но направил важната връзка, че щом ЦСКА играят с червени екипи, значи са турци и за това подлежат на най-велико охулване, а името им на изписване с едно по-специално „С“ - „(*“. Демек познатите от турското знаме полумесец и звезда.

***

Хакан е фен на „Галатасарай“ от 6-годишен – точно тогава семейството му бяга от България в Истанбул. Днес, 16 години по-късно, Хакан пак идва да живее за постоянно в страната, където е роден – този път, за да бъде студент.

Хакан може да се похвали, ако не друго, с интересно детство. То съвпада с „възродителния процес“, който комунистическата партия отново задвижва върху мюсюлманското население в България. За това Хакан и родителите му се крият цяла зима в землянка – за да запазят своите имена, правото да говорят на турски помежду си и възможността да спазват религиозните си ритуали. Хакан оцелява, но комунистите не го подминават. За кратко става Христо, а татко му Салим (вече Стефан) е принуден да му пее първите детски песнички само на български.

Ако въобще е можел да пее, защото за да му се смени името е бил първо ударен от водна струя на пожарната примесена с пясък, а след това е бил дообработен от каратистките умения на червените барети. През това време армията е нахлувала с танкове, пожарни и бронетранспортьори в цялото село – за да го „възроди в българщината“. Между другото, убива някои нежелаещи да се възродят. Няколко години по късно, през 1989 г. Салим (Стефан) е принуден „доброволно“ да емигрира в Турция със семейството си – пак с дообработката на червените барети. Оттам нататък малкият Христо отново става Хакан и заживява в Истанбул.

***

Днес, 16 години по-късно, Георги е много щастлив, защото „Левски“ са победили „Пирин“. След като е празнувал дълго на стадиона и е пял за по адрес на ЦСКА „А Турция е вашата родинаа, еничари са вашите децаааа“, той бърза за стаята си в „Студентски град“, за да отвори една ракия за титлата.

***

Днес, пак 16 години по-късно, Хакан е много щастлив, защото е дошъл в България да учи в Софийския университет. Семейството му отдавна е простило за боя, униженията, сменените имена и депортацията. Нали са ги правили комунистите, обикновените българи не са виновни. Днес България е свободна и защо Хакан да не учи там и да познава и двете държави като родителите си. Момчето се настанява в леко неприятната си, но все пак прилична стая в „Студентски“ град и слага двете знаменца – българското и турското на бюрото си.

***

Георги се прибира в стаята си, но на вратата го посреща някакъв мургав човек. Казва му, че се казва Хакан, идва от Турция и е много щастлив, че ще живеят заедно през следващата година. Георги мисли около минута, разхожда се из стаята и накрая грабва турското знаме от бюрото и го хвърля през прозореца.

Живеят така три месеца. Георги е достатъчно хитър да се сети, че не трябва да бие турчина, защото ще го изгонят. Нищо не му пречи обаче да го тормози. Всеки ден. Накрая Хакан сам подава молба да напусне стаята. Напуска и България. За втори път – пак „доброволно“. Вече завинаги.

(по истинска история)

Предизборен коктейл

2009-05-31T20:47:00.006+03:00

Пиша тази статия на новичък тънък лаптоп с приятна кожена облицовка. Допреди малко гледах малко Fox Life за почивка. Идва лято, което искам да прекарам на морето – през деня на шезлонг, с коктейл и книга, вечерта в някой клуб, пак с коктейл, но без книга.

С други думи водя сравнително приятен, съвременен живот и не съм човек с „тежки спомени и фрустрации“ по думите на Сергей Станишев. Правя това уточнение, защото сега ще се върна цели 20 години назад, до май 1989-та година.

Тогава в най-тиражния вестник „Работническо дело“ мимоходом се споменава, че в страната има някакви „заблуди и подстрекателства“ сред мюсюлманското население, но проблем няма, защото „никога досега в България не е имало такава благодарна атмосфера за творчество и простор, за изява на талант и знание, толкова надежди и възможности за лично щастие в дълбокото революционно обновление на социалистическото общество“.

Съвсем доскоро не знаех какво всъщност се крие зад тази идилична картинка. Предполагам, че в момента повечето ми връстници, също пишещи на лаптоп, гледащи Fox Life и мечтаещи за море, също не знаят. Истината обаче е, че преди 20 години в България, въпреки писанията на „Работническо дело“ тоталитарната комунистическа власт е премазала мирните демонстрации на мюсюлманското население в няколко села със сълзотворен газ, танкове, бронетранспортьори, милиционерски палки и бойните изкуства на специалните части. Загиват десетима, стотици са пребити.

Всичко това става, защото българските турци и помаци не желаят насила да им бъдат променяни имената, гробищата им да се унищожават, а религиозните им и културни обичаи да се забраняват. Тоталитарната държава обаче е на друго мнение и отново отваря концентрационния лагер в Белене – цели 45 години след като прочутите лагери в Германия са спрели да функционират. Освен това започва масово изселване на българските мюсюлмани в Турция – станало известно като „голямата екскурзия“.

Има ли смисъл да си припомняме всичко това, след като няма изгледи да се повтори? Сега времето е друго и лятото обещава евтин алкохол, а не някакви отдавна забравени репресии и изселвания.

Според мен обаче смисъл има. Първо, защото насилието винаги може да се повтори – пример немският филм Die Welle. Второ, за да оценим истински свободата, в която днес живеем и където подобни ужаси изглеждат невъзможни. Но трето и най-важно, за да сме ориентирани в собственото си съвремие и оттам да сме по-успешни и неподлежащи на манипулация.

Ровенето в миналото, само по-себе си, има смисъл, но главно за историците. За мен и всички останали, искащи да са на море с коктейл в ръка, то има смисъл само, ако обяснява настоящето. В това настояще предстоят избори, БСП отново се представя като „разумната“ сила, която единствено може да донесе национално единство, а всички останали партии се надпреварват да атакуват „турската етническа“ партия ДПС.

Ако познавахме малко от миналото си – от 89-та година и предходния комунистически период, нямаше така лесно да се връзваме на тази въдица. Щяхме да знаем, че БСП, наследницата на Българската комунистическа партия, винаги е обявявала себе си за „разумна“, а опозицията за „екстремистка“, но в същото време е била носител на най-екстремните насилия, злоупотреби и неправди. Също така, щеше да ни е известно, че българските турци са били твърде дълго подлагани на репресии и унижения и сега не искат да слушат повече глупостите на Яне Янев за „радикален ислям“ в Родопите. Докато ги слушат, винаги ще гласуват за ДПС, колкото и мафиотска да е тази партия, защото само така ще се чувстват сигурни, че ужасите няма да се повторят. Изобщо нямаше толкова да си говорим на турската тема и се оглеждаме със страх към южната си граница, ако знаехме, че повече от 25 години комунистите и техните наследници постоянно насъскват обществото с антитурска пропаганда, за да укрепят позиции си и да скрият собствените си грехове...

За това е добре на морето да последвате моя пример и на плажа да си вземете освен коктейл (препоръчвам руски студен чай, този път без политически аналогии) и една книжка по избор за комунизма. Това определено ще ви накара да гласувате за когото трябва на изборите и току виж след четири години пак сте на море, но като гражданин на една силна европейска държава, отдавна преодоляла тоталитарното си минало. Защото в момента, както добре си знаете, сте граждани на най-бедната и корумпирана европейска страна.

Този мой текст излезе първо в сайта на ТВ Алма Матер, където бях поканен за гост блогър.

За неизползваната свобода

2009-05-15T10:10:00.006+03:00

Както вече писах, във вторник организирахме в СУ дискусията "Неизползваната свобода на словото". Благодаря на всички, които дойдоха!

За какво си говорихме, освен че пуснахме филма на Илия Троянов "Балада за българските герои"? Както каза другият главен организатор, днес свобода на словото има и всеки от нас може да изкаже мнението без да се страхува от уволнение, затвори или лагери, както е било по времето на комунизма.

Но въпреки тази свобода, днес почти не се говори за близкото комунистическо минало и по този начин ние младите нямаме особена представа за този период, в който са се случвали ужасни престъпления. Когато не знаем за тези неща, ние сме лесно податливи на манипулация от днешните политици и не можем да разберем много от случващото се днес.

Аз допълних, че Сергей Станишев може да ни говори за "социалната държава" от времето на комунизма, но пропуска да спомене ужасите от филма на Троянов. Да, в България официално има лагери до 62-година, затворите постоянно се пълнят с политически затворници до самия край на режима, а лагерът в Белене дори е открит отново през 85-та година, за да бъдат вкарани там всички недоволни от „възродителния процес“ мюсюлмани.

Когато говорим за тези неща днес, споменах, че не трябва да заклеймяваме всички някогашни комунисти и техните наследници. Георги Саръиванов е бил девет години затворник и цял живот репресиран, защото е син на индустриалец. За това казва, че днес не иска подобни репресии да се насочат срещу тези, които са наследници на комунисти.

Това обаче не променя факта, че истината за епохата трябва да се знае – в цялата й грозота, а не в розовите краски, които някои партии се опитват да наложат. За това дадохме думата на хората, които познават комунизма в неговата същност и са го изпитали на свой гръб: Дянко Марков и Георги Саръиванов.

Благодарности на Милен Радев за клипчетата!

П.С. За събитието писаха още няколко блога - Ники, Cynical Speech, ентелегентно, marfiland.

БАН-ски старци

2009-05-13T13:37:00.000+03:00

Ако искате да почувствате духа, атмосферата и идеологическата подплата на дейността на хуманитарните институти на БАН, посетете утре (четвъртък), от 17.30 ч, в Големия салон, едно типично мероприятие: Бившия секретар по идеологическите въпроси на ЦК на БКП, близкият сътрудник на Живко Ошавков, приближеният на Тодор Живков авторитетен учен Стоян Михайлов, ще представи новата си книга „Спомени за бъдещето”. Рецензия е подготвена от Богдана Проданова от Института за философски изследвания. Ще присъстват всички "мухлясали комунистически мозъци" (изразът е на проф. Георги Фотев), които продължават да кадруват и да дърпат конците в многобройните исторически, социологически и филoсофски звена в БАН. Гарантирана неподправена идеологическа атмосфера отпреди 20 години!

Информацията е от: bulgarianscienceproblems

Покана: Неизползваната свобода на словото

2009-05-10T12:42:00.005+03:00

Имам удоволствието да поканя всички читатели на моя блог да присъстват на Дните на свободното слово в Софийския университет, където тази година моя милост също ще има известно участие.

Във вторник (12 май) от 19 часа в 65-та аудитория на СУ (в Ректората), съм един от организаторите и модератори на лекция на тема:

Неизползваната свобода на словото

Защо днес не говорим за близкото минало и неговите престъпления? Как мълчанието подменя истината и я замества с лъжа?

Ще бъде прожектиран филмът „Балада за българските герои“ на писателя Илия Троянов, ще има и дискусия с двама от участниците:

- Георги Саръиванов, девет години политически затворник по времето на комунизма

- Дянко Марков, царски офицер, четири години политически затворник по времето на комунизма

Програмата на Дните на свободното слово можете да намерите тук. По същото време в понеделник лекция ще изнесат Комитата и Богомил Шопов: Свободата в мрежата. Протестът – онлайн и офлайн.

Дузпа

2009-05-08T20:36:00.004+03:00

Михаил е обикновен български студент. От време на време ходи на лекции, преписва на изпити с hands free, мрази Бербатов, обича ракията, случва се в един и същи ден да ходи на театър и на Ориент 33, а когато има повече време – отива да играе тенис на маса.

Доскоро единственият проблем на Михаил с тениса на маса беше, че в залата от време на време идва Кубрат Пулев и пробва да набие не само трениращите в единия ъгъл боксьори. За жалост Андреа не идва. Последният път обаче стана така, че Мишо имаше далеч по-сериозни затруднения от споменатите две.

За какво иде реч: отива Мишо както винаги да плати за хилките на киселата лелка, която е облечена все по един и същи начин и постоянно слуша радио Хоризонт. Тя обикновено едва подава глава от прозорчето на стаичката си, успява да му се скара за нещо, ядосва се, че не й дава точно пари, но Мишо издържа хероически, обикновено зяпайки портрета на Тодор Живков, който лелката грижливо е закачила на стената зад себе си. Този път обаче старата жена не само не е в обичайната си позиция на авторитет, а притеснено пристъпва от крак на крак, а около нея стоят четирима охранители. Единият от бодигардовете държи футболна топка. Мишо използва момента и гледа бързо да приключи с плащането, по възможност без разяснения за рестото. Охраната обаче го спира: „Трябва да изчакаш, момче! ТОЙ се облича в стаичката!“

Ще - не ще, Мишо започва да чака, а лелката дори му хвърля съчувстващ поглед. Това вече съвсем го обърква – не очаквал, че тя е способна на такива чувства. Объркването му се усилва, когато към тях се присъединяват и две красиви млади момичета, които охраната също спира. Като всеки обикновен студент, който мрази Бербатов и обича ракия, Мишо няма свръхопит в комуникацията с красиви жени. От неловката ситуация го изкарва ТОЙ – облечен в черен анцуг „Адидас“, излиза от стаичката на лелката и връчва багажа си на охраната. Обръща се към новодошлите момичета: „Как сте, пиленца?“

Мишо, момичетата и лелката навеждат глави. Все пак простосмъртните си плащат за хилки и влизат в залата малко след ТОЙ и неговата делегация. Но явно денят не е най-добрият за тенис на маса. Мишо е далеч по-заинтересуван от ставащото на футболното игрище. В единият отбор е ТОЙ с по-опитните хора от неговата партия. Срещу тях са младоците – пак от партията. ТОЙ е централен нападател. Нещо в стил Любо Пенев – не мърда много, но дава акъл.

„Подай вее, майка ти шейба,“ вика ТОЙ, след като негов съотборник е загубил топката. При следващата атака, грешката е поправена и топката отива към ТОЙ. Пасът не е лош, но ТОЙ почти не се мръдва и защитник избива. „Къф е тоя пас веее?“, ядосва се ТОЙ. Съотборникът му веднага се извинява.

След малко ТОЙ все пак получава топката. Младоците от противниковия отбор гледат да му пречат колкото се може по-малко. Той се приближава до наказателното поле и центрира високо и доста неточно. Все пак съотборник скача левски и пробва да играе с глава, но неуспешно.

„Аде веее, това топка ли е, путка ли е, че не моеш да я фанеш?“, ядосва се ТОЙ. Съотборникът пак се извинява.

Малко по-късно, съдията свири съмнителна дузпа за отбора на ТОЙ. Лидерът естествено застава да я бие, а младият вратар отсреща прави адски усилия да не я спаси. Дузпата е вкарана, а ТОЙ ликува. „Е това е гола, майка ви шейбаа“. Футболистите и от двата отбора се изреждат да го поздравят.

Впечатлен, Мишо се отдалечава от футболното игрище и дори не забелязва стоящият този път съвсем мирно наблизо Кубрат Пулев. ТОЙ е обсебил мислите на студента, не за друго, а защото е предполагаемият бъдещ министър-председател на България. И на всичкото отгоре, изглежда не по-неподходящ от сегашния.

Сегашният премиер

Журналистика и отговорност

2009-05-06T00:41:00.005+03:00

„Вие младите журналисти – замисляте ли се понякога каква огромна отговорност носите,“ ме попита Георги Саръиванов, девет години политически затворник по времето на комунизма.

Описването на истории като неговата – три смъртни присъди, никаква вина и процес като по учебник за методите в една тоталитарна държава, наистина е отговорна работа. Обикновено обаче нещата стоят по различен начин.

Как мислите се прави репортаж за новините по Би Ти Ви, които леля ви толкова обича да гледа и се възхищава на водещите? Става въпрос не за обикновена новина, а за т.нар. „проблемен репортаж“: Избира се сложна тема, за която трудно може да се даде еднозначен отговор, трябва да се прочетат една-две книги и да се говори с минимум трима души. В Би Ти Ви обаче журналистът не прави нито едно от трите. Сеща се за първи възможен отговор на проблема и го сервира като извод, който „доказва“ с мнението на един гост максимум. Горкият интервюиран обикновено има най-много половина минута да каже нещо по темата, което впоследствие се монтира и интерпретира така, че да пасне на готовата много преди това идея на репортера. Предварителни разговори с госта не се правят, за да се изяснят най-важните според него моменти. Журналистът не се интересува изобщо от увещанията на интервюирания, че темата е много сложна и трябва да се разгледа от много страни – времето за репортажа е около минута, повече не може, така се прави в телевизията и
толкоз.

Като резултат се пускат репортажи на конвейер по теми, от които журналистите не разбират почти нищо. Проблемите се разглеждат повърхностно и едностранчиво. Различните стереотипи в обществото се затвърждават, вместо да се анализират. На работата се гледа с точно толкова отговорност, колкото в завода за кисело мляко, където задачата на човека е просто да слага кофичките на поточната линия.

Ще кажете, че това не е журналистика, а новинарство, както в разграничението на Климент Денчев. Според него журналистика е работата на Ботев, З. Стоянов и Симеон Радев, а новинарството е „пролетарско озлобление, в смес с невежество, завист, подлост и при скромни възможности... както е у Ст. Й. Лец: ...с присъщата си скромност се мислеха за графомани, а бяха доносници". Ако обаче се върнем на въпроса на Георги Саръиванов за младите журналисти, то моето тъжно наблюдение е, че при тях (а сигурно и при мен, защо да се изключвам от категорията), журналистиката почти липсва, а новинарството е навсякъде.

Много колеги просто нямат представа, че в журналистиката има неща като етика и правила. За това, когато попаднат в „24 часа“ или „Стандарт“, те смятат, че си вършат работата по най-професионалния начин, нищо че пишат заглавия като „Надървени луди вилнеят из Варна“. Това впечатление веднага се потвърждава и от съветите на „авторитетните“ редактори като Валерия Велева, които се смятат за журналистически звезди и ненадминати специалисти. Да припомним, че българските издания на ВАЦ дори си направиха журналистическа академия. „Ако искаш да скочиш най-високо, трябва да се стремиш да победиш Стефка Костадинова. Ако искаш да станеш успешен журналист, със сигурност трябва да се учиш от най-добрите”, написаха преди време от „Труд“ и „24 часа“, за да оповестят отварянето на школата за млади журналисти, в която освен „професионалистите“ от ВАЦ, преподават и един куп политици от управляващата коалиция.

Когато млад човек, без особен опит, попадне в подобна школа, в някой многотиражен вестник или гледана телевизия, той почти няма избор и става новинар, а не журналист. Започва да се възхищава от Венелина Гочева и да повтаря, че „днес така се пише, защото хората това искат да четат“. След време започва да получава хубава заплата, канят го отвреме на време в някой сутрешен блок, пее в полза на децата от Могилино и ден след ден си върши чиновническата работата. Отговорност? Никаква.

Ненужно

2009-05-04T23:49:00.005+03:00

11 май 1903 години. Вестник "Ню Йорк Таймс" съобщава със седем дни закъснение за смъртта на Гоце Делчев и пише: "Виенският кореспондент на "Таймс" съобщава, че смъртта на българския революционен ръководител Делчев се смята за сериозна загуба за въстаническото движение. Говори се, че той е бил действителният водач на известната организация. Делчев устрои залавянето на американската мисионерка мис Стоун, вероятно за да се получат средства за организацията."

Ненужно ще е да натяквам на македонците, че "Ню Йорк Таймс" е определил Гоце Делчев за български революционер. Това не би следвало да атакува тяхната идентичност, защото тя, както е нужно да не забравяме, не е наследствен и "кръвен" феномен, а се променя с годините. Българската идентичност на Делчев някога никак не означава, че днес всички македонци трябва да се чувстват българи. Това обаче трудничко се разбира и тук и там.

Ненужно е изобщо да спорим за националната идентичност на фигура като Гоце Делчев, която е била много извън тези тесни мисловни огради. Няма какво аз да обяснявам, Делчев е описан неповторимо от съвремениците си Климент Шапкарев и Пейо Яворов.

По повод празника

2009-05-01T11:28:00.003+03:00

Сърдечен поздрав от другаря Ленин в Петербург!

Фараонка!

2009-04-29T17:13:00.006+03:00

Май съм споменавал, че една от най-понравящите ми се исторически фигури е Продан Тишков - Чардафон, за когото Захарий Стоянов пише книгата "Чардафон Великий. Биографическа скица в профил". Чардафон предвожда четата, която на 6 септември 1885 влиза в Пловдив и арестува управителя на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, за да бъде провъзгласено Съединението.

Когато след време на Чардафон му се ражда наследница, девет града и деветдесет и девет лица се питат по телеграфа, като какво име да се тури на малката дъщеря. Желанието на Чардафон било това име да обема: първо, възпоменания за Съединението; второ, нещо като протест срещу черните (русофили и продажни консерватори, според неговата терминология); трето някаква си ненавист към руския цар; четвърто да бъде емблема и олицетворение на фараонството и пр. и пр. Под фараонство Чардафон разбира посвоему всичко драгоценно на старите революционери и новите либерали.

Много имена се предложили, разни съвети се давали. Най-после се избрала и се предпочела думата, или името Свобода, което заключва в себе си всичките тия желания.

- Фараонка! Майка ти и баща ти извлякоха един паша. Ами ти, кого ще пипнеш, мари казъм? Руският ли караконджа? - пита своето чедо Свобода Чардафонова старият войвода и го гледа в очите.

...

Днес, почти три години откак пиша в блога си, ще се радвам, ако може така с думата Свобода да се обеме и всичко, за което се пише вътре.