Невероятен филм. Повдига стотици въпроси за живота, Вселената и времето.

Няма сходни постове.

Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.

Смолена, Смилян (Смолянско)

Няма сходни постове.

Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.

Сходни постове:

1. WordPress-базирани фирмени сайтове - интервю В началото на месеца довършихме редизайна и преструктурирането на Teenews.eu...
2. WordPress и е-магазините През последната половин година прекарвам по-голямата част от времето си...
3. Sonne - безплатна WordPress тема От вчера в WordPress.org е достъпна темата ми Sonne -...

Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.

330 хиляди музиканти/групи, публикували нещата си за свободно слушане онлайн + опция за теглене на торент (ако има кой да сийдва).

Прекрасна underground музика. Must listen. 

Няма сходни постове.

Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.

GhostRec - услуга, тестваща ползваемост на сайтове. Записва потребителските посещения на даден сайт, като възпроизвежда JavaScript-базирано демо накрая, демонстриращо кой какво е преглеждал и къде е кликал. Много добра метрика за потребителите, посетили сайт - кои зони се преглеждат най-често, кои меню елементи се достъпват първи и прочие. Спомага за подобряване цялостната ползваемост. 

Цената варира, като има 100 кредита безплатни всеки месец, повече кредити могат да се закупуват за различни цели на записите.  Разменихме няколко мейла с един от участниците в услугата и хората са доста отворени към нови идеи и feedback, както и имат желание да я развиват активно с времето.

Услугата вече има и българска версия. Пробвах я за два от нашите сайтове и направихме реконструкция на някои елементи на база потребителските посещения. Чудесно попадение.

Няма сходни постове.

Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.

Още няколко проекта ще се добавят и репотата им ще бъдат достъпни съвсем скоро. Stay tuned.

Няма сходни постове.

Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.

Който е играл книги-игри в края на 90-те и началото на 21-ви век, няма как да не е чувал за Майкъл Майндкрайм.

В момента протича инициатива за спонсориране на следващата му книга - още по-малко от месец и при събиране на вноската скоро ще станем свидетели на нещо ново от поредицата - http://mindcrimeprojectinfo.com/izyavlenie-na-michael-mindcrime/ .

Аз имам немалко количество книги на ММ и с удоволствие бих прочел потенциалната бъдеща книга. Според известията до момента ще става дума за модерно Яфисо (разместете буквите на столицата), на мен ми звучи като продължение на серията за "Хлапето", а може би не?

Няма сходни постове.

Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.

Няма сходни постове.

Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.

Когато някой се запознае с мен: "Приятно ми е, казвам се Футболна Прогноза", след бурния смях ще пусна коментара в блога. Дотогава очаквам всеки да има легален документ с реално име, а не "почивка за двама на море". 

Останалите ще бъдат добавяни в спама, коментарите - редактирани, както реша, или публикувани в списък с отчаяни хора с глупави коментари.

Няма сходни постове.

Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.

В Twitter стана въпрос за държанието на българите на улицата, в магазина, в църквата и изобщо навсякъде. Преди 2 дни бях в църквата до нас, за да почета паметта на двама души, и един от 'държателите' на църквата шепнешком зад мен се скара на жената, която продаваше свещи (много добър и мил човек). Т.е. дори в църквата нещата често са тъжни.

Въпреки, че имам някаква предварителна оценка на хората, гледам да не слагам на всички общия знаменател - или поне да давам някакъв шанс. Не правя особена разлика между бедни и богати, образовани и необразовани, религиозни и атеисти. Въпреки това защитавам позицията, че голяма част от напрежението и злобата по улицата са базирани на мизерията на средностатистическия българин - безпомощната беднотия и натиск от различни места. 

Превъртайки лентата назад, винаги съм се изолирал максимално от заобикалящия ме свят - ходех на училище с относително подбран набор от хора, пътувайки вечно с плейър в джоба, за да не се налага да слушам чалгата и скандалите по път и в двата рейса. Откакто взех първата кола, почти не съм слизал от нея по същите причини. Работя основно с хора от Щатите и Западна Европа и комуникирам с отбран кръг от хора, които спокойно бих нарекъл малцинство с революционно за масата мислене (превод - хора с различни интереси от магазините в Мола, Биг Брадър и Биад).

Това са хора, с които не бих могъл да комуникирам.

// тук загубих следващите 10 параграфа, а искрено не желая да ги пиша отново, така че ще съкратя малко

Излизаме сутрин. Съседите си крещим по стълбите заради тропане, ремонт, бебе. Навън хората сме намръщени и се разминават злобно. Качваме се в рейса, където има бутане и псуване, или в колата, докато по улиците се засичаме, ругаем и си показваме различни комбинации от пръсти. В работата шефът е комплексар, защото до скоро е бил на нашето равнище и иска да ни тъпче, за да не заемем мястото му, защото така може да изплати ипотеката. Влизаме да плащаме сметки, където чакаме 3 часа администрацията да си изиграе пасианса, преди да им платим пари, от които им плащат заплатите. В магазина ни гледат на криво и ни крещят, когато питаме къде се намира някой рафт. Отвън ни чакат просяците, които се нареждат в колона по един. Излизаме вечерта, където сервитьорката се държи троснато и неадекватно. Прибираме се и осъзнаваме, че остават 60лв до края на месеца, както и още 20 дни преди заплата. 

Злобата няма оправдание. Но бедността води до две неща - злоба или безпомощност. Възрастните и болните хора нямат избор - те плачат и се молят за чудо. Останалите търсят възмездие и са агресивни. Седим пред телевизора и псуваме, докато гледаме какво правят другите в Гърция, Англия и Италия. Крещим на децата, когато ни поискат джобни, и ги наказваме, защото нямаме пари, а след 20г те са на нашето място. И цикълът се завърта. 

Сивата политика. Трафик на наркотици и оръжия, митнически интриги, цигари без бандерол, изтичане на гориво, кражба на метали и суровини. Минималния праг на живот е далеч над минималната заплата. Безработица има и това е факт - работните места по време на кризата са орязани максимално, много хора са на улицата, работодателите намаляват заплати. Горивото е скъпо, отразява се на всичко (транспорт на стоки и материали + превоз за нас). Разходите на ток и вода скачат в пъти, заплатите - не. 

Когато ден и нощ мислиш за насъщния и как да нахраниш семейството, и че може от 1-во число да си на улицата и да ровиш в кофите, няма как да си спокоен. Не щастлив - спокоен. Това изкарва извън кожата дори най-хладнокръвните.

Хора с образование и опит са на улицата, защото няма конкретни работни места и пазар за специалности. Хора без работа над 35-40 трудно намират нова, поради изискванията на работодателите. Сметките не чакат, работа - няма, или има с 3 часа път за 250лв. И с нея, и без нея, резултатът е еквивалентен.

Не искам да съм на пътя на тези, които нападат, обират и рекетират, за да изкарат до края на месеца. Но няма да лъжа, че ги разбирам. Защото едно е да гледаш от страната на 5-те процента хора в страната, които са на топло, ядат нормална храна, пътуват с автомобил на работа в топъл офис и имат хуманно работно време. Но останалите 95% често нямат този шанс. Няма как да обясниш на някой в тази позиция какво е да си там, долу. Както няма как да обясниш примерно на швейцарците, че да пътуваш всеки месец на почивка в друга страна не е възможно. Те просто не го асимилират. Или да обясниш на човек от джунглата какво е Интернет. Или на нюйоркчанин какво е да пасеш овце. 

Не оправдавам и не виня никого. Има много мързеливи и прости хора, но условията за живот не предразполагат към нормално съществуване и живот. Инвалидите са пренебрегвани, както и пенсионерите, които са изхранвали страната 50 години и сега тя им се 'отблагодарява'. Социалната политика отсъства. Но когато организмът ти се бунтува срещу липсата на храна и животът на 10 градуса (или под нулата, ако вече си на улицата), няма как да очакваш хората да са щастливи и спокойни. Когато се разходиш до район с масова безработица и бедност и видиш картинката, а след това се качиш на самолета и посетиш Западна Европа и направиш съпоставката (животът на пенсионери, безработни и дори по-ниско качество работна ръка), тогава нещата стават по-ясни. Защо едновременно и IT специалистите емигрират, и строители/бавачки/чистачки? 

Възможно е да си темерут и комплексар, когато имаш пари. Но граничи с невъзможното да бъдеш щастлив в свят, в който началото на месеца струва X пари само за сметки и наеми, а приходите на масовото население са между 0 и X. 

Няма сходни постове.

Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.