Тъй като е ставало на въпрос и преди, обяснявам защо не одобрявам поканите.

Първо, Facebook е място, в което споделям предимно лични неща. В мрежата си има правила за privacy (уж), които лимитират достъпа. Затова и има неща, които са видими само от мен, такива, които са за приятели, както и публични такива.

Второ, за разлика от повечето социални мрежи, Facebook регламентира връзките като "Приятели". В някои други социални мрежи има followers, contacts, peers или други неща, но в повечето случаи са относително генерални. Няма как да добавям хора, които не съм виждал, за приятели.

Трето, има доста други мрежи, които също използвам. Добавям професионални контакти в LinkedIn, Google+, понякога Twitter, а и има мрежи на изцяло онлайн принцип, в които може да се създаде контакт през групи или нещо друго. Нито една от тях не регламентира контактите като "приятели" и не очаква качване на лични снимки, информация за пътувания, конференции или други запитвания, фокусирани върху кръг от съученици, състуденти, съседи и всякакви други приятели и близки познати.

Бонус: Избягвам използването на Facebook и също така не разбирам използването на съобщенията там за работа. Знам, че някои хора имат Messenger на телефона, но при наличието на SMS, Hangouts, Skype, Email, Viber и прочие нямам обяснение защо би се използвал за реална работа. Особено с епичната репутация на мрежата. И за тези, които не знаят - пращането на съобщения до хора, които не са ваши контакти, се скрива в една отделна папка и не се изпращат нотификации. Наскоро открих разни запитвания от 2011 или 2012-та с всякакви възможни съобщения, за които не подозирах.

Тъй като съм на Глобул от доста години и имам неприятни спомени както с Виваком, така и с Мтел, искрено се надявах да се появят някакви модерни планове, откакто Теленор придоби Глобул. Особено покрай плановете за изграждане на 4G мрежа, което би позволило по-безпроблемно използване на мобилен Интернет по различни начини.

Освен това имам симпатия към скандинавски компании - досега повечето, с които съм работил, са читави.

Само че Теленор, освен с някаква приятна маркетинг кампания, не избухнаха с нищо друго. Текущият ми план в Глобул е доста по-добър и евтин от решенията, които виждам към Теленор.

Същевременно Мтел и Виваком се включиха с техните покъртителни планове през декември, с които за около 35лв/м можеш да вземеш 10GB/м мобилен трафик, хиляди безплатни минути за разговори в цяла България, както и други бонуси (отделно и оферти за мобилни устройства).

А същевременно Теленор, които би трябвало тепърва да се доказват на пазара и да реагират по някакъв начин, представиха Резерв.

"Резерв" е твоята защита от неприятни изненади в сметката

Така твърдят самите те.

Като изключим, че точно тази схема не предоставя никаква възможност за реално планиране, то и плановете им куцат здраво.

Въпросният резерв е "бонус" към целия договор - еднократно. Т.е., ако имаме 300 минути към всички оператори + 1200 минути "резерв" за целия договор, като говорим по 600 минути на месец, то резервът ще свърши за 4 месеца, след което оставаме обратно с 300 минути на месец. За сравнение (от снимката горе, което са последните списания на всички оператори), Виваком предоставя 2000 минути на месец към всички мрежи, а Мтел - неограничени разговори. Планът на Виваком е с 5лв/месец по-евтин, а този на Мтел е на същата цена.

Подобно е сравнението за трафика. В рамките на 1 месец мога да използвам целия трафик за месеца + резерв от Теленор, след което да остана с 3000 MB/месец, сравнено с 10GB трафик всеки месец от конкурентните оператори.

Наясно съм, че Мтел и Виваком пускат "промоция", но тази промоция е активна за 2 години. И не е никак лоша. А новият оператор - Теленор - влиза с предложение, което категорично е по-безумно от текущия ми план с Глобул, който е и на по-ниска цена.

Слайдовете са налични тук, демото е в dx-testimonials, както и линк към моя DX Plugin Base скелет за плъгинчета.

Вчера гледахме "The Giver" в Cinema City - много се зарибих, много ми заприлича на In Time, който ми стана фаворит. Става въпрос за цивилизация, която е изолирала емоциите и различията, и за "Пазителят на спомени", който помни как хората се живели стотици години назад. Събужда интересни идеи, въпреки, че е адаптиран и за по-млада аудитория.

За момента има около 600 продадени билета, като прогнозите са за над 800 посетителя на събитието от целия свят.

Сред лекторите са Matt Mullenweg, един от двамата създатели на WordPress и основател на Automattic, компанията зад WordPress.com; Andrew Nacin и Mark Jaquith - WordPress project leads, Helen Hou-Sandi - сегашният WordPress lead за версия 4.0, както и много други експерти на световно ниво от бранша.

Конкуренцията за лекторски места бе жестока и за много от останалите топ таланти не останаха места след дългоседмични дискусии по темата, но селекцията от дългогодишни WordPress експерти по света е впечатляваща.

Събитието ще се проведе на 27-28 септември в НДК, а на 29-ти септември е предвиден Contributors Day в офиса на Eleven- в който ще можете да човъркате по ядрото на WordPress с помощта на хората, които работят по него всеки ден, както и по много други звена от WordPress: теми, преводи, user experience, accessibility, поддръжка и др.

Предвид факта, че в момента WordPress движи 23% от световния уеб, не е нужно да споменавам колко ценно е присъствието на конференцията, независимо дали се занимавате с WordPress, или просто искате да разберете какво прави 1/4 от Интернет сайтовете по света.

Билетите са на цена 30 евро и включват: участие в конференцията + кафе и обяд, тениска, участие в Contributors Day и други допълнителни бонуси на място.

Очакваме ви

Клиент иска да се спаси от MS и да мигрира едни 30GB MS SQL dump към MySQL в една друга структура, поради което трябва да import-на MS SQL dump-а и да го разгледам. За целта на една от Windows машините тръгнах да инсталирам MSSQL 2008 Enterprise сървър - trial (официалният от MS).

Последните 2 пъти, когато го правих за университета преди няколко години, ми отне по 6 часа на инсталация и заби на 1-2 пъти. Понеже тогава исках да прехвърля курсовия ми проект в деня преди изпита (петък по обяд преди изпит в събота сутрин), оказа се, че 12-те часа не ми стигнаха, за да го кача на лаптоп и да се явя на изпита в събота, което е друг въпрос.

Този път реших, че вече са оправени нещата, след което:

• Инсталаторът изискваше 2 рестарта на Windows
• Поради пуснати други процеси и прочие трябваше да рестартирам 2 пъти самия инсталатор
• Имаше маса стъпки в стандартната инсталация, които изискваха конфигурация

Въпреки всичко (и 3 fail-нали библиотеки) инсталацията мина, но service-ите не се пуснаха. Имах подобни проблеми и преди, тогава след много ровене видях, че има определен flow на инсталиране, в който разни неща трябва да са изключени, друга версия на сървъра трябва да съществува (и да мине като ъпдейт) или някакво подобно извращение.

Ровя днес за подобни проблеми и попадам на следното:

Най-отдолу пише: "Microsoft has confirmed that this is a problem in the Microsoft products..."

Все едно, отгоре има "Hotfix". Под hotfix аз разбирам - кликам, след което нещо автоматично се инсталира при мен и прави живота ми по-красив. Все пак говорим за Microsoft, нали?

Как да е, следващият скрийн изисква два пъти email address и captcha (спам генератори за отчаяни хора, които искат да решат проблем с фикс от Microsoft на продукт на Microsoft от преди 6 години), при събмит на мейла излиза следното:

Да, всички платформи имат проблеми, но за 6 години поне можеха да си пачнат тъпия продукт, който дистрибутират като free trial от техния сървър дори, а и инсталацията да не отнема тонове време и да води до маса счупени services накрая.

Първоначално впечатление

Гледайки в перспектива, може би в следващите 20-25 години, това е и единствената сфера, която може бързо и ефективно да дръпне икономиката напред, стига политиката да спре да се пречка и да краде по всеки възможен начин. Но, тъй като не очаквам правителството да се опитва да помага на хората в България, това е единственият DIY (do it yourself) подход, който има шанс да се развие. Десетки хиляди свободни позиции, потенциал за добри заплати, които да подпомагат цели семейства, т.е. потенциален финансов растеж за немалък процент от страната, както и реинвестиране в нещата от първа необходимост на локално ниво. Което е супер.

До преди няколко месеца, може би година, мнението ми бе, че основният проблем е нивото на хората - като техническо представяне, "благодарение" на "ефикасната" ни образователна система. Иначе казано, мислех си, че ако се появят алтернативни методи на обучение или в държавното такова навлязат по-модерни предмети и упражнения, това би задвижило икономиката в правилната посока, защото хората автоматично ще започват да учат и да стават добри.

Втори поглед над нещата

Оказа се обаче, че преценката ми не е съвсем прецизна. Все по-често започвам да попадам на хора, които са имали шанс да учат на места, на които нивото е много високо, програмата е съобразена с бранша, налични са стажове, програми за начинаещи, общности за networking (т.е. други хора в бранша - както колеги, така и ментори с реален практически опит), но не се възползват от тази опция.

Тук виждам 3 различни възможности:

1. учениците/студентите се насочват към ИТ, защото "има пари в тая работа" или "цъкаме игрички по цял ден, то като програмисти сигурно пак това ще правим", което не е така де факто
2. първо да си поживеем, после ще му мислим
3. хората нямат истинска мотивация и желание за работа, независимо дали е ИТ, или не

1. Грешното начало

В случай, че началото е грешно - започва се само заради парите или програмирането не е това, което е, там има различни опции. Тази теза ще я пропусна, защото процентът е по-малък, а и някои от хората все пак пробиват, независимо от всичко, или просто намират себе си.

2. "Поживём — увидим"

До преди 3-4 години редовно срещах хора, които бяха твърдо убедени във факта, че трябва да изкарат инж. пред името в ТУ (може и маг.инж.), след което автоматично излизат на улицата и ги чакат директно мениджърите на всички огромни компании с пликовете с първи бонуси и яки позиции. Горе-долу нещо, което виждам сега при много студенти от специалност "Бизнес администрация" или други мениджърски специалности, където някои специфични индивиди ги надъхват, че мениджър се става по диплома, първата работа директно е като мениджър в яка компания, social benefits, добра заплата и прочие. Аз не съм виждал досега мениджър, който да управлява правилно, без да има реален опит как се работи първо, но как да е.

Така или иначе, аз започнах да изкарвам редовно пари на 11-12-годишна възраст, след което започнах да се занимавам все по-сериозно. Това е ограничило немалка част от личния ми живот в тийнейджърските години и студентския ми живот, за което не съжалявам, но определено е имало доза шанс, както и личен избор. Личен живот трябва да има, но тук отново се обръщаме към другата крайност - вечния студент, партитата по цяла нощ, и т.н.

Аз съм завършил ТУЕС, където съм научил страшно много, както и съм срещнал голяма част от хората, с които се засичаме по конференции като лектори, собственици на бизнес или опитни ИТ специалисти. Средата беше страшно важна и не съжалявам ни най-малко за прекараното време там, което ми е дало много добър старт за развитие, което продължих после в НАРС, когато Наков беше директор на програмите за обучение, с каквото се занимава и сега в Софтуерния университет.

Жалкото е, че все още срещам колеги, с които сме учили заедно в ТУЕС, защитили са бакалавър или дори магистър в държавен университет, след което записват някоя от академиите, преподаващи програмиране в София, за да научат програмиране и да успеят да започнат първата си истинска работа. Близо 10 години след завършването на една ефективна школа, която им е предложила това.

3. Липса на мотивация

Това е най-същественият проблем, до който се докосвам напоследък. Работни места има. Хора със CV-та - също има.

Тези от вас, които са били в ръководството или HR екипите на софтуерни фирми преди 2008г си спомнят каква пародия беше с наемането на хора. Хора нямаше, фирмите търсеха масово персонал, идваха разни хора без абсолютно никакъв опит, които не могат да вържат 5 реда код сумарно, да искат начални заплати по 1500лв и разни бонуси. Тъжното беше, че някои от по-големите международни фирми, които набираха "бройка", дори плащаха за такива "кадри".

След това кризата сложи много неща на мястото си в нашия бранш, но през последните две години тенденцията се завръща и в момента положението върви към същата посока. Тук все пак проблеми има доста:

• образованието не преподава адекватни неща
• хората не учат, не се интересуват, не четат допълнителна литература
• фирмите нямат програми за обучение, нито реалистични изисквания за хора

Както и други. Обаче аз лично се сблъсках многократно с проблемът на мотивацията. На истинската мотивация - тази, в която пълнолетни хора не осъзнават значимостта на работата като елемент на оцеляване, развитие, инструмент за плащане на сметки, издържане на семействия, и т.н.

Според Wikipedia в България средната възраст за първи брак е 28.5 години. Срещал съм различни други статистики, според които възрастта е между 24-26 години. Обикновено това води до деца, които изискват внимание, време, както и немалко финансови ресурси (които после преминават в ясли, детски градини и т.н. по реда си). Това чакане и вечен студентски живот, както и дипломиране и започване на работа на 25-26-27 години означава, че в процеса на учене и развиване в бранша, голям брой хора ще се сблъскат с изпитанията на семейния живот - плащане на наеми или мотивация за заеми за апартамент, излизане на жените в майчинство (и заплата през това време, базирана на тази през последните 2 години), издържане на дете и прочие. Колко добре платен и колко надежден/осигурен откъм работа е човек с година-две практически опит? Статистически каква би била разликата с човек, който се е захванал няколко години по-рано, вече има солиден стаж и портфолио, натрупан буфер, добра заплата и възможност за работа в множество фирми, а защо не и частен бизнес?

Дори да приемем, че това не е първата мисъл на хората, вероятно повечето биха попаднали в такава ситуация.

Наскоро попаднах на една статистика за средния процент хора между 25-34 години, които живеят с родителите си - не гарантирам точността на данните, но, за протокола, България е на второ място по най-голям процент - 52.8%, сравнено с около 4% в скандинавските страни, 14.4% в UK, 11.5% във Франция и т.н. Как да очакваме самостоятелност и истинска, първична мотивация за развитие и оцеляване в над 50% от хора на 34 години, които все още живеят при родителите си?

Да, финансовото положение в страната е основен фактор; да, България е бедна страна; да, България е на едно от първите места по притежаване на собственост в света (закупено имущество) и много други. Как обаче някой, който има възможност да си почива и да се разхожда по цял ден, да излиза вечер, да се прибира вкъщи, без да плаща наем, където го чака вечерята, да се лиши от това, ако тази опция е на масата, вместо да се мъчи да учи, работи и прочие?

За дипломните защити

През последните 2 години водя подобни дебати с мои ученици, за да се опитам да дам храна за размисъл поне на някои от тях. Знам, че в тази възраст е трудно, хората си имат други приоритети (гаджета, купони), родителите натискат детето за запише университет. и т.н. Въпреки това има някои основни правила, които не се спазват на тези години. Част от тях са свързани с мотивацията, други - с организацията и екипната работа.

На дипломните защити в ТУЕС последните 4 години съм забелязвал различни тенденции. Има силни и слаби работи. Има добре изпипани решения по прости задания, както и неефикасни решения на сложни технологични проблеми. Има хора, които се нагърбват в повече, отколкото могат да реализират, или обратното. При оценяването също има различни реакции: щастливи хора, прекрачили "трапа" от 2-ка или 3-ка, както и недоволни и намръщени такива, които очакват повече. При някои радостта е реална, при други - неадекватна.

Тази година забелязах огромен бум в предаването на всички задължителни неща за дипломните работи. Множество от заданията закъсняха, ученици ме гонеха за подписи след сроковете, някои за втори или трети път поради грешки. Всеки ме търсеше индивидуално, независимо от факта, че имах няколко дипломанта едновременно. Всеки работеше самостоятелно, независимо от факта, че всички имаха уеб проекти, а повечето бяха на WordPress.

Наблюдаваше се неадекватна, несистематизирана, закъсняла и самостоятелна масова реакция, която можеше да се редуцира или изобщо избегне, ако нещата се предаваха в срок или хората работеха екипно. Например - всяко задание се събира от един ученик, който предава всички неща за групата. Следващото - от следващия, и т.н. Проблемите се дискутират в групата, така че хората да си помагат, да учат заедно и да се развиват заедно.

Но не. Това не се случи тази година. Не се случи и в училище, където презентациите пред класа даваха бонус оценка, но желаещи нямаше, докато не излязоха първите оценки от първата контролна работа. 80% от проектите се предадоха след крайния срок, практически дни преди дипломирането, при над 3 месеца време за работа.

Тъжното е, че вътрешният конфликт в мен при тези ситуации достига до крайни граници. Чисто документално всички тези закъснения са чисти "Слаб (2)", което може автоматично да анулира учебната година за някои. Закъснения за пращане на работите на рецензента може да анулира и дипломната работа на защитата, поради непредадени навреме материали. Всичко това може да се случи съвсем реалистично, законно и документално. Повечето преподаватели и ментори си губят времето в последния момент, ходят извънредно или проверяват последната нощ, в която на някой му е скимнало да си прати, каквото се е изисквало от него седмици по-рано.

Става въпрос за хора, които изучават усилено програмиране няколко години наред, работят по курсови работи, пишат дипломна работа от октомври (някои от лятото), която защитават през юни. С ръководители, ментори и учители, които работят в бранша години наред. След което учениците записват университет, за да се научат да програмират, за да започнат работа.

И на въпроса "няма работа за ученици", отговорът ми е: "работа има, хора се търсят, а работните места са до вас. Само че какво първо впечатление прави масовото закъсняване за всички срокове, какъв е шансът това да е различно в работната среда?"

Изключения винаги има, но възможности също има. А хората се вайкат, без да ги грабват. Всички мрънкат и държавата ни е виновна, но ние очакваме всичко наготово.

Определено не твърдя, че съм в позицията на блестящите ученици или студенти. В никакъв случай. Но първият ми официален договор за програмист бе подписан в 10-ти клас, след съответните интервюта и тестове, след което години наред съм инвестирал под формата на усърдна работа, допълнителна подготовка вкъщи и развитие, за да съм ефективен и полезен. Такива шансове и опции има, но мотивацията е изключителен кът.

За дипломирането

Дипломата, сама по себе си, е друг въпрос. В текущия си вид основно не е нужна. Дипломата в ИТ средите в България значи, че са взети изпитите от съответните университети, които често са в разрез с добрите практики през последните 20 години. Много от великите цитирани CEO-та на огромни компании по света нямат дипломи, някои от тях дори финансират в инкубатори за ученици, които се захващат със startup-и, вместо с университети.

Образованието рядко може да смогне на иновацията и тенденциите в IT сектора. Възможно е, дори с малки забавяния, но е трудно. Така или иначе, в университетите се преподават някои неща, които може да са полезни - зависи много къде и какво точно. Дипломата, сама по себе си, рядко трябва да е самоцел, защото в глобалната мрежа има достатъчно информация, която става все по-достъпна, както и множество обучения по темата. Съществуват и реални, практически, локални академии като СофтУни, които залагат на практиката и преподават технологиите на базата на търсенето на пазара. Това са добри алтернативи, които мога да препоръчам (и в които се старая да участвам).

Но мотивацията и отговорността от ранна възраст е ключът. Действията се забелязват отстрани и рефлектират върху бъдещото развитие.

За жалост видеото ми остана без звук, така че няма запис от лекцията. Въпреки това ще драсна няколко коментара по слайдовете без content и свързани неща, за които не ми остана време или обсъждахме по време на въпросите. А и Комитата ми направи забележка, че не съм споделил личен опит, защото наблегнах на по-големите в бранша, които са по-внушителни като цяло (и имат по-голямо влияние, респективно).

За работата remote

Подкрепям отдалечената работа, както и гъвкавото работно време (и part-time неща), откакто се помня. Майка ми има счетоводна къща от 95-та година насам и съм израстнал с ненормирано работно време (по-често overtime и напрежение, но също така и възможност за върешене на лични или странични неща (било то грижа за семейството, командировки или нещо друго)).

През годините имам много малко реален опит за full-time работа в офис - първите години имах работа "на смени" или "на повикване" за проект, след това работих remote като site admin и freelance developer. По-натам започнах да се занимавам на пълен работен ден с програмиране и обучения, но съчетавах двете неща (и учех), така че имах доста гъвкаво работно време (покрай курсовете - често вечер и уикендите). С течение на времето преминах през фирми на 30ч/седмица в офис, 25-30ч/седмица remote и full-time на 80-тина часа седмично remote.

В remote екипите, в които съм участвал, сме имали разнородни професии с техните представители, работещи отдалечено: административен персонал, счетоводители, маркетинг/PR хора, sales, дизайнери, поддръжка и т.н., освен стандартните технологически професии.

За първи път пробвах coffice културата през 2008г, за която съм разказал и в кратката ми Coffice Resort книга. Започнах в coffeeheaven в City Center Sofia, където започнах по 2-3 дни седмично по 3-4 часа. Често имах срещи, работех freelance и беше удобно като локация и място за виждания с клиенти, през останалото време комбинирах кафето с програмиране. Разни изследвания сочат, че постоянният умерен шум помага за концентрацията, поради което има Coffitivity (благодаря на z_free за референцията). За мен лично е идеална комбинация между "работна среда" (доста други хора учат, работят, имат срещи и т.н.) и липса на разсейване вкъщи (както и изолиране на вкъщи предимно като място за почивка). Капитал Light ме интервюираха по темата, където съм разказал също разни практики за работа.

За работните процеси

Като remote worker съм минавал през различни фази и позиции. Работил съм от вкъщи, co-working space, coffice, а до скоро имахме и споделен офис в центъра (2-3 фирми със споделен наем за тристаен апартамент до Попа). През последната година и половина ходех основно, за да плащам наема, и да хоствам стажанти по 2 седмици лятото, което малко обезсмисли ситуацията и го освободихме преди два месеца.

В момента екипът ни е: 5 човека full-time, няколко човека part-time (frontend, tester, sysadmin) и фрийленсъри за различни неща (marketing, content writing или конкретни технологии/проекти, с които се налага да се занимаваме). Виждаме се лице в лице единствено с единия колега, с който започнахме работа преди повече от 3 години заедно, но не е под формата на задължителни работни дни или график, а предимно за обсъждане на работния процес, планиране, задачи и прочие, докато пием кафе или пушим наргиле. Относително гъвкав и малък екип сме, така че просто се радваме на това, което правим, фокусираме се върху доставянето на допълнително качество за клиентите (малки допълнителни feature-и, съвети за ползваемост, за инфраструктура, автоматизиране на процеса и прочие) и се опитваме да поддържаме стабилен и щастлив екип с редовно плащащи клиенти по интересни и иновативни продукти. Имаме редица често срещани екипни и мениджърски проблеми за щяло и нещяло, просто наблягаме много на комуникация и адаптиране на best practices от по-опитни и страдали хора от нас

Използваме agile модел, който е доста отворен. Имаме спринтове по една седмица, но нямаме daily scrum meeting-и, не използваме board-ове. Имаме backlog с приоритетни задачи и седмичен deployment (освен за critical issues). Ползваме Skype за комуникация (в процес на мигриране към slack вероятно, а аз съм фен на IRC общо взето) и Asana за PM. Репортинг няма, освен към края на спринта или при нужда за тестване на някакви промени/milestones, другото е комуникация и дискусии в тасковете или Skype (зависи доколко е възможно да мине максимално асинхронно).

В слайдовете съм посочил две от любимите ми книги за remote работа, на Automattic и 37Signals (понастоящем Basecamp). Там има доста яки идеи, включително преди половин година направихме Skype chat за офтопик, за да се поддържа friendly културата и да се пускат разни офтопик неща (9gag, memes, etc). В работния чат също може да минават разни offtopic неща за разведряване от време на време, както и си имаме вътрешно екипни лафове или практики, с които се забавляваме от време на време. Ако комуникацията стане повече, отделяме няколко часа на project management и по-ясно разписване на задачи, процес и срокове, за да не се налага да има много директна комуникация и излишни разсейвания.

Аз лично съм много голям фен и на Modern Tribe, като се опитвам да прилагам разни техни практики при нас. Те имат 4-ма служители и над 30 фрийлансъра от няколко страни, като на интервютата дискутират уменията и свободното време на контракторите, като могат да договорят яка работа за Х часа на седмица, което може да е плаващо с течение на времето (нагоре или надолу според лични предпочитания и life events). Чувал съм яки неща и за Toptal, имахме интервюта преди години, но започнах с друга компания.

Всеки може да е offline някакво време или да си изключи Skype-а, ако има нужда от концентрирана работа по сложни модули. В повечето случаи просто се игнорират Skype прозорците, като не е спешно.

Промяна на статуквото

Имаше няколко интересни въпроса днес след лекцията, бих ги обединил под една шапка с общия етикет: "Абе, всички знаем колко е яко, ама на практика не става така".

На въпроса как да се убедят мениджърите, че това е правилно, имам няколко различни решения:

• обяснение за спестените разходи, повишаването на продуктивността и свършената работа и щастието на екипа
• посочване на фирмите, които дават това на служителите си, които се справят добре
• transition процес, в който се работи един ден в седмицата отдалечено, после два, и т.н.
• ако съвсем не са съгласни, а вярвате в идеята - има компании, които го предлагат, така че може да започнете там, ако сте добри специалисти

Колко често сте имали конфликти в офиса заради неразбирателство в екипа, които дори могат да се изгладят отдалечено? Аз работех в стая с колега, който обичаше светли и проветрени помещения, а аз бях ефективен на тъмно и влажно, постоянно се карахме за атмосферата в стаята и винаги поне единият беше нещастен и непродуктивен.

На въпросите с надеждността на наемането на хората:

• виждането лице в лице не е задължително, ако не се налага служителят да работи с хора лице в лице (примерно salesman)
• има си HR и мениджърски стратегии и точкови системи, с които интервю може да стане по видео конферентна връзка (или дори чат, в зависимост от типа работа)
• има много качествени хора, които имат слаби soft skills, но са изключително ценни - ако не се налага да са екипни играчи или работата им е независима, това не е непременно проблем

На въпроса за сигурноста на хората и кражбата на кода:

• аз съм Open Source фанатик и цялостно не съм пристрастен към криенето на кода. Ако е банков софтуер или военен такъв, това е валиден аргумент до известна степен, но това са по-скоро изключения, които също имат решения, но да кажем, че там е по-приет строгия режим
• кодът може да се открадне и в офиса, има такива случаи (както и уволнени системни администратори, които бутат мрежата от офиса, преди да напуснат)
• има VPN-и
• в офиса служителят има ключ, това потенциално води до по-големи рискове от виртуален грабеж
• кодът рядко е сериозната интелектуална собственост (по-малко са случаите), в бизнес програмирането играят маркетинг, sales, репутация на компания и прочие, програмирането е просто инструмент - ако имате кода на Facebook, ще съберете ли 1 милиард потребителя, ще има ли къде да ги хостнете надеждно и да си покривате разходите?
• в офиса някой може да ви сложи скрита камера на пердето зад шефското бюро и да ви види паролите на пощата, социалките и прочие

Освен това има договори за случаите, в които интелектуалната собственост наистина е сериозна, и дори човекът да е в чужбина, може да мине верификационен процес къде е и да се хванете с един полет да му набиете канчето, ако кодът ви е толкова уникален и иновативен (а и има варианти за патенти, запазени марки, права и прочие, ако изтече).

Мениджърски морал

Основната ми главоблъсканица са повечето мениджърски притеснения, че хората ще slack-ват, ако са вкъщи. Моята теория е следната: ако някой само се чуди как да се скрие от шефчетата в офиса, ще го прави и вкъщи (логично). Ако хората са щастливи с типа работа, проектите и условията, няма причина да не са ефективни и вкъщи, при по-добри условия, повече свободно време и прочие. Има си процеси и метрики за това - нарича се "свършена работа", а не "време, прекарано зад монитор". Също така напомням пак и за Results Only Work Environment модела.

Ралев ме опроверга, че съм в "другата крайност" и не съм винаги прав. Това е така - първо, има случаи, в които работата няма как да стане отдалечено (готвач в ресторант или доктор в болница), това е ясно. Има варианти, в които работата се случва по-добре лице в лице, особено с по-начинаещи хора, които имат нужда от повече менторстване и помощ. Само че remote моделът може да бъде възприет от мнозинството хора, стига да имат желание. Моите 2 проблема в случая са следните:

1. има достатъчно хора, които искат да работят remote, но няма достатъчно компании, които да предлагат тази опция
2. това, че хората не са подготвени да са ефективни remote и да не правим нищо по темата е все едно да се бяхме отказали от работата с компютри преди 20-тина години, просто защото никой не можеше да работи с тях

Последното нещо е ориентирано предимно към ръководителите - било то собственици на фирма, мениджъри, team leader-и, product owner-и и прочие. Винаги добрата практика е да се търси проблемът в отговорния персонал, а не в изпълнителите. Да, трудно е; да, често удря по самочувствието и не е лесно. Само че коренът на повечето проблеми е точно такъв.

Един прост пример: един от програмистите (или малък екип) не успява да свърши определен работен модул. Може да е счупен, да не стане на време, да не е бил ясен feature-а, и т.н. Най-лесно е да кажем, че програмистът е идиот, не става или нещо от сорта. Алтернативен (и по мое мнение) правилен поглед над нещата е едно от следните примерни неща:

• задачата е била обяснена неадекватно и непълно
• комуникацията по време на изпълнението е била счупена и грешката не е хваната навреме
• няма имплементирани best practices в екипа, като code review, TDD или други
• не е предвиден буфер за грешки, така че да не се внася напрежение към клиента и в целия проект
• не са преценени качествата на служителя или не е проведено правилното обучение (или отделено време за research)

или дори - нает е човек, чийто умения не съвпадат на изискванията ви, но е минал успешно интервютата и сте му гласували доверие и сега вината пада върху него. Може и да е нает грешен човек изобщо, или да е нает неквалифициран човек заради ниска предлагана заплата, което означава, че вашите sales умения не струват или сте се надценили за хората на екипа спрямо проекта. Въпросът е в колко от случаите вината наистина е в самия изпълнител.

По правило говоря в крайности, защото, за да се достигне баланс, трябва 99-те процента лоши практики да намалеят до към 70. Когато повече хора си зададат правилните въпроси и отделят внимание на хората от екипа, клиентите, цялостната комуникация, процеса, оптималната работа и прегледат нещата от всички перспективи, тогава решенията ще са по-адекватни и премерени. Има много случаи, в които толерансът към грешки е приет, няма как всичко да е идеално (не живеем в утопия), но колкото повече различни вектори покривате, толкова по-малко сътресения ще има в екипа. Това включва: достатъчен буфер в бюджета за непредвидени разходи, достатъчно допълнително време в проекта за забавяния или напуснали хора, избягване на overtime-и на екипа, достатъчно отделено време на процес и т.н.

За финал ще споделя две други материала с мен. Първият е Synchronizing the Process with People, където давам някои примери за различните типове хора, техните предпочитания и адаптирането на работния процес за максимална ефективност и продуктивност на членовете на отдалечения екип. Вторият е интервюто ми за Code Poet, където има странични бележки за community-то, взаимопомощта, както и съвети за правилна комуникация.

Абсолютно логично и една от индустриите, по които се плюе най-много, е ИТ (освен образование, политика и доста други), защото е най-актуална в момента, набира най-много кадри и най-много хора плюят по "мързеливите мишоци, които седят зад бюрото по цял ден, цъкат ютуб и взимат 'хиляди левове'".

Капитал пуснаха една статия днес за "Как изглежда IT пазарът на труда в България". Част от нещата са леко преекспонирани, или поне субективни, но в общата ситуация нещата са такива. В България се навъдиха доста чужди компании, които аутсорсват при нас пради по-ниски заплати и много ниски данъци. С течение на времето заплатите в сектора доста се приближават до европейските, но данъците са в пъти по-ниски, което играе много голяма роля.

По-рано този месец попаднах на още една страхотна статия - "Струва ли си да емигрираме в чужбина?", която допълнително линква към "София срещу Сан Франциско". По някаква необяснима за мен причина българите обожават да дават пример за американските или норвежките заплати примерно, но никой не си отваря устата за разходите за живот в дадената страна. Двете статии правят много сериозна съпоставка и покриват т.н. Price Level Index, който определя коефициента на качество на живот спрямо заплатата в определена държава.

По-просто казано, може да взимаш с 1000 евро повече в друга страна Х, но наемът да ти е с 1200 евро отгоре и храната да е 2.5 по-скъпа. Това прави ли животът там по-добър, ако гледаме само финансовата част на нещата?

Да, България има доста други сериозни проблеми на политическо ниво. Нечовешка корупция, абсурдно управление, произвол по улиците, липса на законност и неадекватно здравеопазване, и т.н. Това са абсолютно легитимни причини за един образован и кадърен човек да потърси изход в цивилизована страна с уреден живот, където да отгледа семейството и децата си, дори при по-нисък стандарт на живот. Съпоставянето обаче на заплатите, които се предлагат от множество големи чужди (че и някои български) фирми у нас, спрямо тази, които взимат "колегите в чужбина", трябва да се премери съответно и спрямо стандарта на живот.

Образованието в ИТ е също един важен елемент в ситуацията, както и купонджийския живот на студентите. За щастие има доста момчета и момичета, които се ориентират още в последните години в училище или първи-втори курс, започват стажове и като начинаещи експерти, след което логично се изкачват по веригата. Като процент обаче са минимален, спрямо тези, които чакат да завършат ТУ 4-ти курс и вече обявите от всички огромни фирми да завалят поради придобиването на "инж." пред името във Facebook.

До голяма степен има логика да е така. Мама и тате още чакат "детето да стане инж." и да вземе безценната диплома, която отключва райските двери. Над 50% от хората между 25 и 32г (по спомен) в България живеят при родителите си. Пиенето е евтино и Студентски работи денонощно. Докато семейството цели такова развитие за децата, няма как да има и по-различен резултат в глобален мащаб.

Често има масивни DDoS атаки или кофти vulnerabilities, но да удариш OpenSSL по такъв начин си е сериозно. Според различни източници сред засегнатите от Heartbleed са Google и Facebook, на локално ниво - доста сериозни сайтове, вкл. банки и електронните им банкирания.

In other (yet related) news:

Heartbleed. The first branded vulnerability.

— Dima Peteva (@fishtweets) April 8, 2014

France

Now employers' federations and unions have signed a new, legally binding labour agreement that will require staff to switch off their phones after 6pm. Under the deal, which affects a million employees in the technology and consultancy sectors (including the French arms of Google, Facebook, Deloitte and PwC), employees will also have to resist the temptation to look at work-related material on their computers or smartphones --or any other kind of malevolent intrusion into the time they have been nationally mandated to spend on whatever the French call la dolce vita.

Без служебни телефони и работни мейли след 6 следобед във Франция, по закон. Из Fast Company.

Jetpack

Най-популярният плъгин с опции за социална интеграция, newsletters, статистики, абонаменти и т.н. за WordPress, създаден от Automattic, с открит security hole на над година, позволяващ неоторизирано публикуване на постове. С близо 10млн. downloads и включен по подразбиране в инсталациите от панелите на няколко хостинг компании, темата е интересна.

Automatic Updates

Като изключим кризата последните дни за автоматично обновяващи се WordPress-и (услуга от 3.7 за minor versions на WordPress, т.е. работи 3.8 -> 3.8.1 -> 3.8.2, но не и 3.8.2 -> 3.9), честитката за Jetpack по-горе е била атакувана и от core team-а през автоматичните ъпдейти:

We have been working closely with the WordPress security team, which has pushed updates to every version of the plugin since 1.9 through core’s auto-update system. We have also coordinated with a number of hosts and network providers to install network-wide blocks to mitigate the impact of this vulnerability, but the only sure fix is updating the plugin.

Като изключим видимата причина, това отваря и доста интересни въпроси за автоматичните ъпдейти и какво може да минава през тях...

Живеем в интересни времена.