LinkedIn е социална мрежа, предназначена за бизнес. Ако използвате Twitter и Facebook редовно, то вие вероятно контактувате основно с приятели и познати, с които поддържате основно неформален контакт.

Когато опре до бизнес общуване, вариантите клонят към LinkedIn. Бизнес мрежата позволява да изградите вариант на електронно CV, достъпно до всички. Профилът ви включва работни позиции, описание на работното място и вашите задължения, препоръки от колеги, мениджъри или бизнес партньори, както и допълнителна информация като сертификати или други придобити титли.

Александър Кръстев създаде кратък наръчник под формата на електронна книга за LinkedIn. Изданието може да изтеглите безплатно от linkedin.azcheta.com .

Related posts:

1. Пречка ли е възрастта в бизнес комуникациите?
2. Уменията на успешния бизнес лидер

Честита нова година на всички читатели,

На първо време желая да благодаря на всички за интереса към "Тайният език на общуването". Периодично получавам обратна връзка за мои публикации или идеи за нови такива.

Последните месеци времето ми е силно ограничен ресурс и нямам възможност да поддържам активно ресурса. Затова призовавам всички вас за помощ в блога на тема ‘Общуване’

Ако желаете да се включите в екипа на "Тайният език на общуването", то вие сте:

1. Експерт или любител в областта на общуването, взаимоотношенията, комуникацията в личен и професионален план
2. Желаещ да споделяте знанията, уменията и наблюденията си
3. Запознат с блога и тематиката – така че да няма изненади и ‘подводни камъни’

Желателно е да сте достатъчно грамотни, за да развиете кадърно идеите си, но при желание ще помагаме с граматика и стилистика, няма страшно

На желаещите мога да споделя и теми, които са интересни за разискване в блога – по-общи и частни, например:

Общуване

• на работното място
• със семейството
• родители-деца
• разлика между поколенията
• етикет/морал

Манипулация

Енергийни вампири

Личностно развитие

• енергия
• мотивация
• сън

Лидерство

• лидерски умения
• организиране на масите
• ораторство
• вокални умения
• активно слушане

Това е съвсем груб списък от идеи за нещата, за които може да пишете.

Интересни теми са ревюта на книги, прожекции и постановки по темата, както и всякакъв есеистичен вид провокиращи мисълта публикации на тема ‘Общуване’. Каузата е доброволна и няма работно време или лимит – просто се очаква желание и достатъчно идеи, които желаете да споделите и да получите обратна връзка след останалите.

При желание за постоянно участие в блога, включете се с коментар под поста или през Контактната форма. Ако нямате конкретни идеи в момента, но имате желание, не се притеснявайте – може да взаимствате идеи от чужди статии и ресурси, от книги или прочие. Отворен съм към въпроси за предложения, идеи или конкретни теми за блогване.

Давайте смело

Related posts:

1. За тайния език на общуването

Fanopic е нов български проект, целящ да събере хора със сходни интереси на едно място и да им даде виртуалните територия и свобода да коментират и споделят всичко за любимите си теми. Мрежата няма конкретни ограничения – може да се съберете както с хора, които са почитатели на джаз музиката, така и с фенове на йогата или любимия ви браузър. Ако темата все още я няма, не се безпокойте – съвсем спокойно може да я създадете, да добавите информация за нея – текстово съдържание, връзки, клипчета и др. – и да се срещнете с други виртуални другари, които споделят вкуса ви.

Проектът е нов и набира сила. Ако желаете да участвате в иновативен проект от млади и ентусиазирани хора и да се включите в една нова вълна емоции на любимите ви теми, това е правилното място.

Моето ревю за Fanopic

Блог на мрежата

Fanopic в Twitter

Facebook профил

No related posts.

Едно такова сериозно препятствие е възрастта на общуващите – товарът, който всеки от нас натрупва с годините или липсата на такъв товар за по-младите хора. Този проблем придобива особено значение, когато става въпрос за бизнес комуникации.

Започнах да се замислям сравнително скоро над това поради конктерни ситуации, в които лично аз и мои познати попаднахме:

• Съдбата ме постави в ролята на шеф на отдел, в който идваха доста млади хора, едва с няколко години по-големи от собствения ми син. За мен беше страхотно удоволствие да работя и общувам с тях. Струваше ми се близък техният начин на мислене, на реагиране, дори чувството им за хумор… В един момент колегите на моята възраст (мениджъри на други отдели) ми споменаха, че трябва да ги “държа по-стегнато” и да се отнасям “по-шефски” с хората от отдела си, че правя грешка… Коментарите им не касаеха начина на работа и постигнатите резултати от екипа, а атмосферата и взаимоотношенията в него. Когато от нашия отдел се разнасяше смях по време на работа, задължително се появяваше нечия сериозна глава да попита намръщено “Какво става тук?”. Разбрах, че за колегите на моята възраст е трудно да приемат моя начин на обшуване с хора, 15-20 години по-млади от мен. Те бяха убедени, че нещо в моя “чип” е грешно… Правеха всичко възможно да ме превъзпитат. Започнаха да оказват системни опити за превъзпитание на екипа и му показваха, че е млад и недостатъчно зрял, и недостатъчно сериозен… Дори стигнаха дотам да внушават на шефа на фирмата, че тук има нещо нередно, че подобен начин на поведение не е в унисон с фирмения стил и може да попречи на резултатите… За мен беше много впечатляващо и поучително.
• Моя позната, която се занимава с маркетинг, това е завършила и практикува няколко години, работи с шеф в предпенсионна възраст. Непрекъснато се оплаква, че шефът й е много ретрограден и държи всичко в областта на маркетинга и рекламите да става по начина, който той смята за правилен. А образованието му няма нищо общо с маркетинга и идеите му били доста остарели. Познатата ми, освен че е депресирана от ежедневните затруднения в комуникацията с шефа си, е разтревожена, че подобен начин на маркетиране не се отразява добре на нейните резултати.

Описаните горе ситуации показват колко много проблеми може да предизвика в една фирма начинът, по който общуват различните поколения нейни служители.

В България преобладава едно патриархално разбиране за ролята на поколенията. Основното в този модел е, че по-възрастните не само знаят и могат повече неща, но само те знаят как е правилно да се постъпва и смятат, че имат право да налагат вижданията си на по-младите.

Тези предавани през вековете схващания се отразяват много негативно върху бизнес комуникациите в България:

• Обикновено шефовете считат, че в техните задължения влиза не само да организират, обезпечават и контролират определен кръг дейности и хора, но и да налагат на тези хора, особено ако са по-млади, определен стил на мислене, говорене и държане.
• Ако това се отнасяше само до бизнес поведение, би имало смисъл и ефект, но често става въпрос за различни личностни особености, за индивидуален стил на поведение, който трябва да се промени, за да бъде приет един млад човек в дадена бизнес среда! Сиреч, по-младият трябва да се пречупи, превъзпита и промени, за да остане във фирмата и да бъде считан за наш и успешен.

От своя страна, подобно патриархално поведение се възприема негативно от младото поведение и няма добър ефект за самата фирма и за бизнеса в България като цяло:

• Когато дейността на фирмата е в иновативни области, свързана е с нови технологии и знания, не може да се отрече, че макар и без опит, младите често знаят в пъти повече от техните преки ръководители.
• Техните бързина на мислене и склонност да да поемат рискове и да работят в непознати области допринасят за внедряване на нови технологии и овладяване на нови начини на работа в една фирма.
• Ако желанието им да се изявяват и доказват непрекъснато се стопира, те едва ли ще се задържат във фирмата или ще се задържат само тези млади хора, чиито умения и знания възпроизвеждат уменията и знанията на предишното поколение служители, а това едва ли е предпоставка за успешно бъдещо развитие на фирмата.
• Мотивацията на младите силно се повлиява от патриархалния комуникационен модел. Те започват да търсят нова работа и това може да се повтори отново буквално след няколко месеца, защото не разполагат с търпение и с опит за предприемане на промяна в самата фирма. Подобен скитнически модел на работа може да се проследи в над 70% от биографиите на кандидатсващите за работа млади специалисти! Причините за него едва ли са само в тях.

За съжаление, откриването и говоренето за проблема е само едно първо стъпало за преодоляването му. Оттук нататък хилядите въпроси остават, защото:

• В нашите училища и университети темите за личностно развитие и общуване почти не присъстват.
• Българското общество не счита тези проблеми за важни.
• Моделите ни за общуване между поколенията в България са остарели и неефективни, а нови не се търсят и насърчават.
• Фирмите са притиснати от други проблеми в кризата и подобни soft-теми не са приоритет.
• Няма специализирани курсове за бизнес мениджъри по тази тема, нито подходящи тийм билдинги.

Така че делото по спасяване на давещите се е отново в ръцете на самите тях.

Поли Козарова – Маркетингов експерт с 14 годишен опит в ИТ и консултантския бизнес, съ-автор на блога за маркетинг, реклама и мениджмънт "Маркетинг Буркан".

Related posts:

1. Отношенията началник-служител
2. Максимална изгода или щедрост?
3. Уменията на успешния бизнес лидер

Много ми е комфортно онлайн. Честно, много добре се чувствам. Наречете ме антисоциална, ако щете, но предпочитам, up to one point, да се социализирам в нета. Всички знаем, кой е този point, няма нужда да пояснявам нали.

Всъщност има някаква тавтология в това да се опитваш да обявиш за антисоциален, човек който прекарва повече от шест часа в различни социални мрежи. Все пак им викат социални, защото хората там се социализираме. Лично аз съм пила бира с огромната част от блогрола си. Напредвам и с Twitter познатите, макар там да измихлихме по-бърз, лесен и масов начин, наречен #twitterbloggerbeer.

Защо предпочитам да контактувам онлайн, ще попитате. ОК, признавам, че имам известен комплекс за малоценност, който е в основата на толкова много проблеми, че вероятно и тук е замесен, но… Всъщност предпочитам да контактувам онлайн по една много проста причина. Офлайн България е умопомрaчително провинциална. Съжалявам да го кажа, защото съм заклет привърженик на това да живеем тук, но е така. И колкото онфлайн България е селска в лошия смисъл, толкова онлайн България е прогресивна. Да, и онлайн има много чалга, но е някак много по-лесно да я избягваш. Не си избирам с кoй да се кача в трамвая, уви. Виж, офлайн определено мога да си избере с кой да контактувам и с кой не – алелуя за функциите ‘block’ и ‘Hide!’. Онлайн е пълно е умни, готини и забавни хора. С някои имаме общи интереси, с други си пишем и се харесваме (надявам се) и без много такива. Ето затова се чувствам у дома си тук – имам избор с кого да общувам. И този избор се простира и до там да реша кои от тези контакти искам да пренеса офлайн и да общувам.

Днес кратък дебат в Twitter привлече вниманието ми към този текст, който направо заклеймява социалните мрежи.  Аз не познавам уважаемите авторки Диана Йосифова и Розалия Банкова. Тоя текст обаче ми звучи като доктрина на девствена стара мома срещу секса. Даже няма да коментирам параграфа за Обама и Интернет. Все пак въпреки гафа с Кание Уест, когото Обама нарече глупак, да не забравяме, че човека стана президент на САЩ благодарение на Интернет. Или поне така казват, не знам, аз не разбирам нищо от политика, черни мъже и Интернет.

Ще коментирам обаче убеждението за онлайн заплаха, надвиснала над обществото, което струи от тия редове. Facebook и Twitter са опасни за вашия брак, връзка или работа, толкова колкото вие ги направите. Няма разлика дали ще се похвалите за изневярата си в кръчмата и някой ще каже на жена ви или със статус онлайн. Дори и да изневерите с някой срещнат в Интернет, проблемът пак не е в Интернет, а във вас. Ако искате да изневерите, ще намерите с кого да го направите он или офлайн.  Не обвинявайте социалните мрежи за това, че брака ви не върви, моля.

Въобще, никой никого не кара да ползва какво да е. И това, че някой прекарва много време в нета, никак, ама никак не го прави антисоциален. Това дали можеш да общуваш, или не, зависи само от теб. Истината е, че Интернет дори може да ти е полезен, в това да преодолееш нежаланието си за контакт с хора. Който го е страх от нета, да гледа националните телевизии, да чета "24 Часа" и "Труд" и да се чувства защитен и комуникативен. Аз ще пасувам.

Събина Панайотова е политолог по образование и журналист по професия. Блогър в entelegentno-blog.com

No related posts.

Все по-често в Интернет пространството попадам на атрактивни обяви, свързани с провеждане на обучение. Без значение дали обявите са на фирми, или отделни  лица – във всички тях присъстват едни и същи елементи:

• обучението се провежда на базата на съвременни методи и технологии;
• провежда се от високо квалифицирани специалисти с дългогодишен опит в  дадената област;
• обучението води до овладяване и развиване на ценни практически знания и  умения;
• обучението е доста интензивно, като времето за обучение е минимално;
• след успешното завършване на обучението се издава сертификат;
• сумата, която трябва да заплатите за обучението, е доста голяма;
• предлага се отстъпка от цената, ако се запишете до определена дата или в  още няколко курса, които фирмата (лицето) предлага.

Как би следвало да подходим към една подобна обява – особено пък, когато се нуждаем от подобно обучение? Ще се опитам да отговоря на този въпрос в рамките на тази статия.

Четири правила – за отсяване на истината от лъжата

От опита, който имам с подобни „обучения” и  „обучители”, ви предлагам четири основни правила, приложими по отношение на почти всички подобни обяви – за отсяване на истинските от фалшивите обучения и обучители.

Правило #1: Фокусирай се върху съдържанието, а не върху опаковката.

Каква е разликата, ще попитате? Опаковката е това, което ви обещават, че ще получите, докато съдържанието е това, което  в действителност получавате.
Политиците и обучителите си приличат по това, че обещават, обещават и пак обещават. И докато едните искат твоя глас, то другите искат твоите пари. Винаги, когато получите обещание, без значение какво и от кого – проверявайте неговото покритие. Покритието обезпечава изпълнението на обещанието.
Най-често срещаните обещания:

• Бърз и лесен напредък в дадената област и достигане на добро ниво за кратко време. Доброто ниво изисква много работа и време. Ако това обещание не е обезпечено с достатъчно часове за обучение(лекции и упражнения), освен това материалът, който се разглежда, не покрива изискванията на обещаното ниво и входното ниво на групата(обучаемите) е много под това ниво – въобще не се надявайте това да се случи.
• Развиване на ценни практически умения по време на обучението. Ценните практическите умения и навици се изграждат и развиват по време на работа, а не по време на обучение. Да повярваш, че след един или два месеца обучение ще си развил ценни практически навици и умения, за които са необходими една или две години работа, е все едно да повярваш, че нещата в България могат да се  оправят за 800 дни.
• Бърза професионална реализация – намиране (започване) на работа след успешното завършване на обучението. Много фирми използват този трик, за да привлекат участници в техните курсове. Не вярвайте на слуховете и на историите за този или онзи, който след като завършил успешно обучението, започнал работа в много добра фирма при много добро заплащане. Сещам се за една мисъл на Йозеф Киршнер, която е много подходяща за целта: „Никой не е заинтересован от вашето щастие, освен ако сам не извлича облага от него”. Ако фирмата или лицето не са задължени чрез договор – тогава забравете за това обещание, а ако са – тогава напълно сериозно проучете за каква работа, при какви условия и за какво заплащане става въпрос.

Най-точната и обективна оценка за обучението(съдържанието) можете да получите от хора, преминали успешно през това обучение(съдържание). Потърсете мнението на поне трима, съвсем наскоро завършили това обучение, които в началото на обучението са били на вашето ниво.

Правило #2: Пресметни цената на съдържанието (в пари и време) и реши дали си струва парите, които ще дадеш.

Както вече е станало ясно – съдържанието е това, което получаваме и за което си плащаме. Въпросът е: струва ли си парите? Фирмата (лицето) си е направила сметката и твърди, че това е реалната стойност на обучението, но сега е наш ред – да проверим това твърдение и да стигнем до истинската стойност на предлаганото обучение. Това можем да направим въз основа на алтернативни източници, предлагащи същото съдържание – книги, семинари, курсове, видео(аудио) материали.

През лятото на миналата година една софийска фирма, профилирана в обучение на IT специалисти, чрез семинари и курсове, обяви провеждането на четиридневен  семинар, посветен на една актуална и нашумяла технология. За 32-часовото обучение (17 часа лекции и 15 часа упражнения) фирмата изискваше сумата от 650 EUR. В тази сума влизаха: цената на курса, принтирани обучителни материали, кафе паузите, както и няколко обяда. Самата програма на курса покриваше само най-важните страни на технологията и то на съвсем елементарно ниво.
Точно по това време тази технология ми трябваше в работата и се налагаше да я познавам и прилагам, но при тази цена – определено трябваше да потърся някакъв друг вариант за нейното овладяване. Порових се в Интернет и открих алтернативен източник на напълно приемлива цена. Това беше сертификационният учебник, който в рамките на 28 изключително добре разработени урока, заедно с 28 упражнения и множество въпроси – покриваше технологията и подготвяше за сертифициране в тази технология. Поръчката на този учебник ми струваше 120 лева и беше изпълнена в рамките на 20 дни.

Нямам нищо против бизнеса на фирмите(лицата), занимаващи се с обучение. Но съвсем нормално е човек, след като се запознае с някои от техните краткосрочни интензивни курсове, да си зададе въпросa: „Струва ли си да платя 440 лева за 50 часово обучение, от което получавам по-малко, отколкото бих получил от книга от Amazon.com за 30 USD?” Още повече, когато тази книга може да се намери и изтегли напълно безплатно от Интернет.

Правило #3: Не вярвай на всеки, който твърди, че може да те научи на нещо. Задължително потърси доказателства.

По този въпрос определено препоръчвам статията на Тодор Христов „Шест причини да не вярвате на консултанта си”. Въпреки че статията е посветена на правилния подбор на консултант, съветите в нея са напълно приложими по отношение на подбора на обучител.

Правило #4: Доброто и качествено обучение изисква: обучител, обучаем и още много други неща.

Тези „много други неща” ще откриете в страхотната книга „Everything You Ever Needed to Know about Training” на Kaye Thorne и David Mackey. 

     В това четвърто и допълнено издание, авторите разглеждат почти всичко, което е необходимо да знаем за организирането и провеждане на качествено обучение. Информацията в книгата е изцяло с практическа насоченост и определено би била полезна, на съвсем начинаещи обучители, професионалисти, а също така и на всички, които се интересуват от добро и качествено обучение.

В статията не съм включил съвета за проверка на лиценза на фирмата (лицето), провеждаща обучението. От личен опит съм установил, че в България има фирми, които са лицензирани, провеждат обучение и издават сертификати, въпреки че обучението им е с ниско качество и  обучителите в тях – съвсем не са професионалисти.

Някой беше казал, че всичко в този свят е бизнес. Почти съм съгласен с това, но държа да отбележа, че бизнесът може да е честен или мошенически. Истинският бизнес е честният бизнес. Формулата при него е: „печеля аз – печелиш и ти”, докато при мошеническия бизнес формулата е: „печеля аз – ти си блъскаш главата, след това”.

Всички ние сме хора – без значение с какво се занимаваме – и следва да се отнасяме към останалите хората по начина, по който бихме искали и те да се отнасят към нас.

Янко Манолов е .NET разработчик с широки интереси в сферата на личностното развитие и управлението на хора и проекти.
 

No related posts.

Световната икономическа криза засегна много браншове по света и в страната. Но финансовата рецесия донесе след себе си и много позитиви, сред които филтриране на огромен брой некачествени служители, подобряване на работните процеси, премахване на псевдо-компании от пазара. "Покрай сухото гори и мокрото" и това се отразява и на невинни хора, но нека всички се опитаме да погледнем за кратко от положителната страна.

Петър Стойков споделя до голяма степен наблюденията ми в статията си: "Обичам я тая криза!". С какво се подобриха услугите през последните месеци?

1. мобилните оператори въведоха нови методи за разплащане и възползване от преференциални услуги/точки. Налице са иновативни методи за нотификация при изчерпване на кредитен лимит, зареждане на предплатена услуга чрез ваучер или напомняне на абонат на сметка, че някой от ‘зареждаемите’ ресурси е с изтекъл лимит.
2. компаниите във всички сектори задвижиха маркетинговото си мислене. Навсякъде виждаме гениални промоции, възможности за разсрочени плащания, пакети ‘3 на цената на 2‘ и др.
3. коренно се подобри отношението от т.н. ‘пишман-мениджъри’ към клиента. Ядрото на бизнеса се корени в древната сентенция: ’Клиентът винаги има право‘. В България години наред плащаш за услуга, която може (евентуално) да бъде изпълнена след неопределен период от време и с неясно качество. Затягането на примката около търговците наложи стегнат режим на работа и по-коректни отношения.
4. предлагане на реална себестойност – леснодостъпните кредити предразполагат към разхищения и огромно търсене при ограничено предлагане. Това създава опасност за развиване на среда на корупция и нереално оценяване. Цените на огромен процент имоти са завишени от 5 до десетки пъти. Същото се отнася и за маркови стоки в скъпи магазини, които могат да бъдат открити на ‘народни’ цени. Рецесията отново уравновесява ситуацията чрез прозрачни отношения на базата на реални цени (или близки до реалните, стига да могат стоките/услугите да бъдат продадени в условия на криза).
5. работата в офиса вече следва нормален работен ритъм: в компанията остават само работоспособни и трудолюбиви колеги, сроковете се спазват и задачите могат да се планират. Стига толкова със статистите по големите фирми или закъснение на проект с десетки месеци поради проблеми в един единствен отдел.

Това са моите субективни бележки по кризата или какво положително намерих аз в нея. А вие?

No related posts.

Макар ‘големият бизнес’ да звучи като работна перспектива с най-големи възможности, истинските жокери крият експертите в малкия бизнес. Поставени на пазара, те са притиснати да вършат максимално много и добра работа с минимален ресурс, да бъдат достатъчно гъвкави и адекватни в преценките и решенията си и да комуникират с клиентите си по най-удобния за последните начин – например посещения в клиентския офис и синхронизиране на работното време.

Практически експертът в малкия бизнес, за да бъде конкурентноспособен:

• предлага креативни решения
• изградени в кратки срокове
• срещу примамливо заплащане
• при денонощна поддръжка

Интересно, нали? Така смятат и стотици милиони служители по целия свят, които държат малък бизнес или работят на свободна практика.

Статията "101 Tips from 50 Small Business Bloggers" предлага ценни идеи, съвети и мотивиращи дефиниции от 50 блогъри, успели в начинанията си с развитие на малкия бизнес и преминали през онова, в което вие, най-вероятно, сте се забъркали в момента или планирате да направите. 

Ето и някои от най-ценните съвети:

 Откликнете. Това е най-важното ви предимство пред Големите. Цялата отговорност, комуникация и вътрешни изисквания минават през вас. Не се крийте зад подобието си на фирмена политика. На първо място – бъдете човечни. (Seth Godin)

Покажете на клиентите си, че наистина искате да разрешите техните проблеми. Говорете с тях като с приятелите си – искреният и ентусиазиран – човешки – разговор е разковничето към всеки малък бизнес. (Andy Wibbels)

Ако това, което вършите, не ви доставя удоволствие – опитайте нещо друго. (Anthony Germinaro)

Не се страхувайте от тежката работа: запазете спокойствие, бъдете гъвкави и се научете да управлявате няколко процеса лесно и безпроблемно. (Harish Keshwani)

При стартиране на собствен бизнес е добре да разчитате максимално на собствените си ресурси и спестявания, вместо на първоначални външни инвестиции. (Mike Smith)

Концепцията за грандиозен успех след една нощ работа е древен мит. Ако стартирате нещо ново, пригответе се за дълго и предизвикателно приключение. (Martin Zwilling)

Търсете по-талантливи служители от вас – няма да просперирате, ако се страхувате, че някой ще ви засенчи. (Rich Brooks)

Експериментирайте и импровизирайте непрекъснато. Опитвайте нови неща, които да развият бизнеса ви и да ви издигнат в очите на клиента. (Steve King)

Инвестирайте достатъчно време и ресурси за маркетинг на бизнеса ви. Никой няма да почука просто така на вратата ви, ако не може да ви открие в Google. (Rich Brooks)

Открийте празната ниша и я попълнете изцяло. (Anthony Cerminaro)

Никога, никога не спирайте да инвестирате в тези 2 начинания: обучението и свързването с правилните хора. (Harish Keshwani)

No related posts.

Случвало ли ви се е да имате изключително много работа, но от един момент нататък да изключите и няколко дни подред да сте в пълен блокаж? Ако да, то значи сте запознати с работното претоварване.

Работата ми като freelance разработчик през тази година ми носи огромно щастие и позитиви, но и един основен недостатък. Липсата на работно време. Да, колкото и странно да звучи, липсата на работен ежедневен график може да бъде изключително хлъзгав момент, ако се налага да сте на линия 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата. Подсъзнателното напрежение от въпросното availability изцежда по такъв начин батериите ви, че те са трудно възстановими от кратки почивки, дълъг душ или дори опит за наспиване.

В Zen Habits срещнах много интересен материал: Get Less Done: Stop Being Productive and Enjoy Yourself. Кулминацията на статията за мен бе следното:

People are working longer hours, constantly checking their inboxes, constantly focused on Getting More Done.

But to what end?

Are we producing more in order to make more money for corporations? Or to make more money for ourselves? Or just to hold on to our jobs — jobs we might not like anyway?

It’s possible we’re trying to get more done because we love doing it — and if that’s the case, that’s wonderful. But even then, working long hours and neglecting the rest of life isn’t always the best idea.

В последно време работя по различни процеси, чрез които да редуцирам дневната си работа и да избегна 8-часовия работен ден, като разпределя задачите си в 4 или 5 часа дневно, когато имам мотивация и се чувствам креативен. Освен това изграждам седмичен график + ежедневен такъв, имайки гъвкавостта да оставя днешната работа за утре или да свърша утрешната за днес – т.е. да не се ограничавам във времето или да пренебрегвам околните неща заради работата.

Въпреки това неколкократно губя връзка с природата и планирам един уикенд без интернет и (почти) мобилен телефон.

Личният ми опит пази спомени за няколко по-критични блокажа. Препоръките ми са следните:

• почивката не е обществен враг – тя е необходимост!
• ако сте поставени пред дилемата: "среща + среща + среща" или "среща + почивка + среща", първият вариант често е рисков! Ако блокирате на втората среща, получавате успеваемост 1 от 3. При вариант 2 губите един контакт, но ако успеете да се съсредоточите за следващата среща, успеваемостта става 2 от 2!
• разпределяйте времето си според вашия режим – свършете работата за кратко време, без да се претоварвате, но и без да губите излишно време в разсейване! След приключване на работата съзнанието ви ще бъде свободно и може да се ангажирате с останалите задачи.
• оставяйте си времеви буфери – ако може да свършите задачата след 5 дни, поставете междинен срок 3 дни и просто нанасяйте леки корекции на трезво съзнание след това.

 В статията по-горе има няколко ценни съвета как да разпускате и да намалите риска от подобни претоварвания. И нека завършим с още един цитат оттам:

Learn that productivity isn’t everything. Creating is great, but you don’t need to fill every second with work. When you do work, get excited, pour yourself into it, work on important, high-impact tasks … and then relax.

No related posts.

Едно от важните неща при общуването е правилното изразяване. При комуникацията лице в лице можем да избегнем липсата на някои писмени умения, които трудно бихме скрили по време на писане. Съществуват различни правила както за грамотно писане, така и за подбиране на правилни думи и изрази и формиране на приятни за читателите текстови конструкции.

Ето един списък от трикове за писането онлайн, вдъхновен от Webdesigner Depot. Списъкът не представлява пълен набор от правила, а често срещани проблеми в писането в онлайн среда. С повечето съм се сблъсквал често като редактор на технически материали, модератор на ресурси онлайн и обикновен читател в Интернет пространството.

Употреба на пунктуация

Комплексните пунктуационни правила спомагат за пропускането на запетаи в над 90% от текстовете онлайн. Това, от своя страна, може да доведе до двусмислици или загуба на смисъла в текстовете. От друга страна, лоша практика е прекаляването със знаци. Добра практика е спазването на правописните и пунктуационните норми и изграждане на ясни и лесни за асимилиране изречения без преобладаващи вметнати думи и изрази и обособени части.

Точка + интервал

Често допускана грешка е липсата на интервали след край на изречение. Както и след запетая. Правилният стил на писане изисква поставяне на интервал след край на изречението (точка, удивителна или въпросителна), както и след запетаи.

Стегнат текст

В художествената литература намират употреба разчупените текстове с множество епитети и квалификации под всякаква форма. Това може да бъде фатално в научни статии, кратки представяния или анотации. Избягвайте паразитни думи и изрази или вметнати фрази, които не внасят никакъв смисъл в текста. Често от помощ могат да ви бъдат кратките и стегнати изречения – прости или с само с една вметната фраза.

Заглавия

Американските издания имат ясна практика: всички думи (с изключение на предлозите, ‘and’ и ‘the’) в заглавието започват с главни букви. В българския език няма такова правило! Тук правилата за заглавията не се различават от тези в обикновено изречение в текста.

Структуриране

Тук няма ясни правила, но помислете за структуриране на информацията си. Четенето на няколко страници чист текст без параграфи е трудно поносим онлайн. Помислете за разделяне на текста на подтеми или с подзаглавия; отделяне на отделните текстове на подчасти, добавяне на списъци или изображения.

Проверката е висша форма на доверие

Проверявайте текстовете си за грешки. Софтуерът за правопис е добро решение, но понякога неефективно. Възможно е да сбъркате един съюз с друг или да напишете една дума вместо друга. В тези случаи spellcheck апликацията няма да може да ви помогне.

Местоимения и мн. число

Порочна практика е използването на неправилни относителни, неопределителни, отрицателни или въпросителни изречения с неподходящо число. Местоименията "някой", "кой", "чий", "който", "никой" са за единствено число и имат свои заместители за множествено число: "някои", "кои", "чии", "които" и "никои".

Конкретика

От много текстове лъха блудкавост. Избягвайте двусмислени или неясни думи в текстовете си. Боравете с повече конкретика – статистики, примери и факти. Не генерализирайте излишно, посочвайте правилните ситуации и защитавайте позицията си.

Акроними

Внимавайте с употребата на акроними. Не използвайте акроними, които не са познати на читателите. Правилният подход е цитиране на пълното наименование, последвано от акронима, например: "Български държавни железници (БДЖ) предлагат преференциални условия за пътуване до морето през летния сезон".

Род, число и време

Много често срещан проблем е подмяната на род, число и време за лица и глаголи в текста. Ако пишете информация от 1л., ед.ч., то избягвайте подмяната на ‘аз’ с ние’. Внимавайте и с използваното глаголно време – спазвайте времева последователност.

Използвайте препратки

Препратките могат да съживят текста ви, ако пишете поучителна статия за конкретна таргет аудитория. Посочвайте други източници или полезни адреси, които биха помогнали на читателите ви.

Бягане от основната тема

Ако сте поставили конкретна тема на материала, логично е да я следвате. Периодичното отместване и дефокусиране кара читателите да забравят основната логика на текстовото съдържание. Избягвайте претрупани изречения с метафори, лирически отклонения, усмивки или факти, които не са пряко свързани с темата.

‘Не знам’ и ‘Не мога’

Частицата ‘не’ се пише отделно от глаголите в българския език. Кратко и ясно. Няма подобни структури като ‘незнам’ или ‘немога’ – правилните им еквиваленти са: ’не знам’ и ‘не мога’. Както и ‘не искам’.

Други полезни източници:

За местоименията

Правила в българския език

Най-чести правописни грешки

А кои са най-грубите грешки онлайн според вас?

No related posts.