Езикът кости няма, но кости троши.

Проба, проба 1, 2, 1, 2

noreply@blogger.com (Николай) — Thu, 19 Jan 2012 12:29:00 +0000

На мен пък ми хареса днешното изявление на Плевнелиев, а най-вече някои части като например тази за контрола над службите и тази за борбата с омразата. Оттук натам ни остава само да се надяваме.

Ако поразгледате блога ще видите, че друг мой любимец, Воленчо, също се прояви, но според мен не е редно да ритаме някой, който вече се гърчи в калта, та за Волен нека замълчим.

P.S. Firefox под Линукс е отчайващо бавем понякога. Просто казвам.

Престъпленията на другарите / The crimes of the comrades

noreply@blogger.com (Николай) — Thu, 10 Nov 2011 19:35:00 +0000

Въпрос(към "Атака") за 100 000

noreply@blogger.com (Николай) — Thu, 29 Sep 2011 19:32:00 +0000

Блога не е умрял, скъпи читатели, колкото и малко да сте останали :P Eто сега го съживявам и то с един много интересен въпрос:

Защо на test123.ataka.bg е качена долната картинка? "Атака" ли тества нещо или тях ги тестват?

Мъртвите не трябва да се превръщат в статистика

noreply@blogger.com (Николай) — Sun, 17 Apr 2011 17:43:00 +0000

Според статистиката при атентата в "Св. Неделя" загиват над 200 души и са ранените над 500. В "Един завет" дори са публикувани голяма част от имената на убитите и ранените. Но си мисля, че имената и цифрите вече не говорят нищо на никого. Затова ето една история.

Виждам се в скромна селска стая. Край прозореца до вратата с превързан крак седи командирът на втора дружина майор Михайлов...

Пълно мълчание цари. Един лекар влиза и се спира пред майор Михайлов.

— Остави мене, докторе, виж тези двамата, тежко ранените — и посочва към нас.

В какъв полк попаднах! Всред какви хора! Ето и сега, когато пиша, макар десет години вече да е в гроба, виждам майор Михайлов като жив пред себе си.

16 април 1925. „Св. Неделя” е пълна, препълнена. Точно пред олтара, на тротоара отвън, сме застанали същият, вече полковник Спиро Михайлов, един полковник о.з., нашият Пенчо Будевски, друг поручик о.з. от 1 полк и аз.

— Хайде, Георгиев, да влезем за малко в черквата.
— Няма да можем, господин полковник, а и да успеем, няма да можем
да излезем.
— Хайде бе, само за пет минути.
Отвръщам, че е вече време да тръгнем за дома на Делчо Илчев (също наш другар от полка, убит при Арабаконак, защитавайки царя). Илчев живееше срещу Борисовата градина, отгдето трябваше да бъде изнесен.
— Хайде бе, нали сме бойни другари, ще ми откажеш ли — настоява приятелски и убедително полковник Михайлов.
И наистина, как може и защо въобще да се отказва! Но нещо съвсем необяснимо ме задържа. Напротив, хайде за другото погребение!
Полковник Михайлов се изкачва бавно към вратата. Аз тръгвам към ул. „Клементина”.
— Чакайте — извика полковникът о. з. и тръгна с другите двама към мен.
Само няколко крачки… и черквата бива вдигната във въздуха. Още в движение полковник Спиро Михайлов бива убит!

— Остави мене, докторе, виж тези двамата — тежко ранените...

Полковник Спиридон Михайлов, 24-ти по ред в списъка на убитите офицери. Полковник Михайлов може би щеше да направи нещо хубаво ако беше останал жив. Нещо, от което съвременниците му пък и ние може би щяхме да имаме полза. Може би, но няма как да знаем. А колко още Спиро Михайловци е имало сред убитите? А какво можеха да постигнат те?

* Снимката е от блога на Павел Николов.

Пенсионерски истории

noreply@blogger.com (Николай) — Mon, 07 Mar 2011 08:25:00 +0000

1-ва история(по истински случай)

Отива малко внуче на гости при баба си и още през първия ден вижда как възрастните правят нещо на електромера. Оказва се, че слагат "моста".

"Мост" - медна пластина, с чиято помощ токът "заобикаля" електромера т.е. слагане на моста = кражба на ток.

Идва електриджията и пита:
- Мойто момче къде са вашите?
- А-а-а, слагат моста.
Шок и ужас. Добре че "вашите" са първи приятели с електриджията иначе "беема изгореле".

2-ра история(по истински случай)

Хората на eON са усетили, че в квартала всички крадат ток и идват, за да откачат старите електромери и да сложат външни.
- Закачи ли тока? - пита синът.
- Да - отговаря бабата.
- Бушоните зави ли?
- Да - отговаря бабата.

Пристигат електриджиите, но ужас - бабата е забравила моста при бушоните. Добре, че електриджиите се правят на ударени, защото иначе "цел живот немаше да се отплатим".

3-та история(100% реална и достоверна)

София, 5 часа сутринта, вали дъжд, пътниците от влака Бургас-София са пристигнали и чакат автобуса. Двама от чакащите започват разговор.
- Ей, младеж разпъвай, плажния чадър, че ни наваля. На море беше, а? Къде? Приморско? Не е лошо. Аз бех до Синеморец. Като се пенсионирах си взех апартаментче там и всяко лято си ходя по неколко пъти. Хубаво е апартаментчето, точно до морето. Тая нова година и синът беше там с приятели и всички го харесаха. Почти съм го изплатил, остават ми още няколко месеца. Не бе, не го изплащам само с пенсията. Работа като поддръжка в един хотел и взимам добри пари, а като ми свърши смяната, по 4 дена почивам и имам време да ходя до Синеморец. Що ходя с влак ли? Бензина 2 лева, бе братче. Много скъпо излиза. А с влака имам намаление - за 8 лева отивам и се връщам.

Анализ

Първите две истории говорят, че част от пенсионерите в България не могат да си плащат сметките за електричество, а липсата на конкуренция в доставките на ток прави, така че няма кой да им предложи по-ниски цени(браво на гениалните български правителства от 1991 до сега). Поради тази причина мостовете ще бъдат на мода още дълго време.

Третата история не е нищо особено. Поредният пенсионер, който работи и след пенсия и трябва да го поздравим за това. Но винаги, когато БСП или някой друг започне говори за отнетите привилегии на пенсионерите, аз се сещам точно за него, пенсионерът с апартамент в Синеморец, който ползва намаленията в БДЖ, защото бензинът е много скъп. Дали трябва да плащаме и за неговия билет?

Призракът

noreply@blogger.com (Николай) — Thu, 03 Feb 2011 21:12:00 +0000

Призракът

(Йордан Йовков)

Той, старият ветеран, се изгуби...

Но вчера аз го видях...

Разбира се, в това няма нищо чудно, нищо необикновено. Видях един войник. Но един войник не от днес, а такъв, какъвто беше във войната. Аз гледах него — стария ветеран. Боже мой, та това беше той, същият той! По средата на улицата той вървеше приведен, наметнат със сивия си шинел, изцапан и измачкан, като че току-що бе излязъл от окопа. И същото загоряло бронзово лице, покрито с гъста брада. Същият твърд, уверен поглед и мудна, стремителна походка. Единият ръкав свободно се развяваше. Може би едната ръка липсвашe...

Той беше с цървулите, мокри, кални. Като други ранени, той не гледаше минувачите, не търсеше състрадание в очите им. Той гледаше замислен пред себе си. Не просеше, не искаше нищо, апатичен и чужд на всичко...

Той не гледаше никого, но сам събираше всички погледи. И защо душата потръпва, пронизана от внезапната болка на забравена рана? Защо идеше от тоя човек леденият поразяваш, лъх от едно видение, от един призрак? Насреща, по гладкия паваж, идеха натруфени дами, идеха спокойно пушещи мъже, идеха офицери, пригладени и чисти, със сини, пришити в петелките ленти. Но защо разговорът се прекъсва, защо усмивките изчезват и широко разкритите очи не могат да се откъснат от тая странна фигура?...

Аз гледах след него. Струваше мe се, че той все така мълчеливо продължава да върви. Ще върви още много, ще трябва да стигне тъжните полета на Тракия, Одрин, Еркене, Чаталджа, да стигне оная велика гробница, където падат вечери на тъмна скръб и болезнена носталгия. Може би той е един от тия безбройни сенки, които безутешни и скръбни бродят там. Може би той е дошел оттам, чакат го там. Дошел за ласката на родния край или за жесток, мълчелив укор на гузни съвести. И отиваше си разочарован и безнадежден. Или, може би, съзрял сред суровия егоизъм младия, надежден кълн на бъдащето, той си отива доволен, отнасящ за себе си и за другите тая малка утеха, която ще даде сила да се чака търпеливо, да бъде по-малка скръбта за родния край и по-малко да тежи надгробната пръст на чуждата земя.

Аз ходих дълго и тоя странен и поразителен призрак на скорошното минало все още стоеше пред мене. Нима няма да се появи пак някога? По-ясно от всеки друг път аз разбрах, че дори много легенди не са само наивно творчество, а едно тъмно упование, една неугасваща вяра сред мрака на голяма скръб. Аз си спомних старата приказка за крал Артура и рицарите от кръглата маса. Те стоят скрити в незнайно убежище, стоят безмълвни и строги. Но в душите им като жив, тлеещ огън гори тая вяра, която им дава търпението да не чувствуват вървежа и на вековете. Сложили ръце върху тежките си мечове, те безмълвно чакат. Чакат уречения час...

Напук на миналото старите войници са все още тук. Не всичко е загубено.

В тия наш'те телевизии само кретени ли работят?

noreply@blogger.com (Николай) — Tue, 25 Jan 2011 09:59:00 +0000

След атентата на летище Домодедово веднага се намериха телевизии, които да пуснат първите попаднали им кадри с убити и ранени хора. Breaking news? Ексклузивни кадри? Чиста проба идиотщина!

В Кърджали се случва трагедия. Едно момче е заподозряно в убийството на майка си и на по-малкия си брат, но заподозрян не е същото като виновен. Тази дребна подробност обаче не попречи телевизиите да разпространят снимката на момчето и дори да поразсъждават какво го е подтикнало - нали уж си невинен до доказване на противното... Тук не е ли нарушен етичният кодекс на българските медии? И да е нарушен - все тая. Така или иначе този кодекс никой го няма за нищо.

Изглежда ми остават само готварските предавания и Discovery... Ризотото и двамата луди с митовете поне са забавни и не ме нервират.

ЗА паметник на турските султани в София

noreply@blogger.com (Николай) — Wed, 19 Jan 2011 10:00:00 +0000

Мисля, всички са наясно, че т.нар. турско робство не е било толкова ужасно, за колкото се опитват да ни го представят. Определение прослойки от българското обществото са си живеели много добре. Толкова добре, че, след като поживели малко в свободна България, взело да им дожалява за "старото време". Самите турски правителства също имат заслуги към българския народ. Да не забравяме, че именно турските власти построяват много железопътни линии и пътища, които от своя страна осигуряват работни места за населението. Българите са можели да правят бизнес на територията на цялата империя, а властите са защитавали и тях и стоката им от разбойници...

Османската империя е управлявала българските земи 482 години - повече, от който и да е друг период в българската история. Не заслужават ли османците един паметник, с който да почетем заслугите им? Все пак това е част от българската народна памет.

Какво? Заслугите на османците бледнеят в сравнение със злодействата им? Османците унищожили цвета на българския народ? Османците смазали църквата? Османците прекъснали естественото развитие на българската държава, култура и т.н? Османците се разправили жестоко с всички, несъгласни с политиката им? Османците ни отдалечили от Европа?...

Съветската армия също пък я какъв хубав и голям паметник има в центъра на София. Ако за съветите може, трябва да може и за османците. Другото е лицемерие.

Чичкото с шмайзера върху паметника пази работниците и селяните, които така или иначе са вързани и няма къде да ходят.
Автор: Неизвестен

Месото е вредно за вашето здраве(А нашата полиция не пази)

noreply@blogger.com (Николай) — Thu, 23 Dec 2010 18:49:00 +0000

Начи батка, две мангалета във Фантастикото при нас... Е, така на наща възраст горе-долу. Крали луканки, ма луканки от скъпите. Един, два, три... ама на шестия път ги фанали. Там у магазина, като краднат, после работниците плащат - един вид, че не са внимавали достатъчно. Фанали ги тия, затворили ги в некъв склад и докато дойдат куките - едни момчета от работниците - бой, бой. Направо ги помлели.

- Ми, като дошли куките?

- Нищо. Ония казали, че мангалите са паднали по стълбите и толко... Пука им на куките за некви цигани...

Пука ли им, бе, Цецо?

Да ти влезнат отзад...

noreply@blogger.com (Николай) — Fri, 03 Dec 2010 20:56:00 +0000

"Да ти влезне отзад" е обида там от където идвам, но, оказва се, е и вери куул слоган за антиСПИН клип. Изключително ме зарадва начинът, по който Яна Бюрер Тавание е "разкостила" въпросния клип и авторите му, та реших да зарадвам и вас, драги читатели.

Не, пичове

Имам приятел, който умря от СПИН. Това лято две седмици висях около местата, където се продава хероин в София, за да се видя с ХИВ-позитивни. И се видях с десетина - говореха как общността бавно пламва, как подпалва около себе си. Познавам момиче, отвлечено и заставено да проституира на Дунав мост, и инфектирано там, и нищо чудно от полицая, който често-често го чукал - с опрян в главата му пистолет. Познавам мъж и жена, прогонени с камъни от селото си, защото цапали въздуха на онези там. Познавам дете, заразено при кръвопреливане, което хич и не знае за диагнозата си.

Спирам да изброявам. Проблемът СПИН има десетки измерения и една национална антиспин кампания може да се съсредоточи върху което и да е от тях, но е длъжна, длъжна, длъжна да подходи отговорно.

Всъщност колонката тук щеше да е за нещо съвсем различно, но аре следващия път. Защото на 1 декември се случи „Презерватирай се" (цък с погнусa тук) - клипът на тазгодишната антиспин кампания, организирана от министерството на здравеопазването. Освен че е космично некадърен, непрофесионалeн и грозeн, той е елементарeн, тъп, просташки, несмешен, плашещо неадекватен и убийствено безотговорeн. Сега за малко ще си седна на ръцете. (чети нататък)

Мръсно подсъзнание

noreply@blogger.com (Николай) — Wed, 10 Nov 2010 19:27:00 +0000

На 10-ти ноември се сещам за фанариотския митрополит от "Ангария" на Асен Христофоров, който спял едновременно с една помакиня и с монахиня от самоковския метох, задирял по-личните моми и невести в Самоков, а когато му било скучно развличал себе си и гостите си с циганки, които играели кючек без горнища.

А, каква е връзката с 10-ти ноември - не знам. Понякога, точно, както моя любим философ Мечо Пух, просто си седя и не се насилвам да мисля.

П.П. Може пък и да има връзка. От пръв поглед личи, че Дели Матея(прякорът на смирения божи служител) е бил комунист... Точно, колко и някогашните управляващи. С тая разлика, че самоковци изгонили митрополита си цели 2 пъти, а на нас още ни е мъчно за някогашните. Даже Бойко се е разтъжил.

Стачкоизменник

noreply@blogger.com (Николай) — Mon, 01 Nov 2010 11:33:00 +0000

Кой т`ва? Ми, аз! (Студентите владееме отлично книжовния език, както е известно) Не бях на протеста миналата седмица, не бях и днес. Не мисля, че основният проблем е в липсата на пари. В Софийския(за други университети не мога да говоря) некадърното управление нанася повече вреди.

Как да повярвам, че университетът е беден, след като вече(хора, които работят в администрацията) са ми разказали историята за еди-кои си американци, дошли по еди-кой си проект, които видели един от хотелите на СУ по морето и били много учудени как при такива имоти университетът има финансови затруднения. За тези имоти се носят легенди, но колко са, какви приходи носят, къде отиват парите? Казва ли ти някой, смееш ли да питаш.

Ами легендите за преподаватели, които продават изпити? Всъщност това не са легенди - знам го със сигурност. "Продавачите" явно взимат ниски заплати. Къде са парите, които се икономисват? А факултетите, които приемат определен брой студенти, но накрая завършват много повече? И те ли са бедни? Къде отиват парите от допълнителните такси? А таксите на чуждестранните студенти? Те плащат хиляди левове всяка година...

Много е неприятно да чуеш от преподавател(цитирам по памет): "Колеги не знам дали ще можем да отидем на планираната експедиция, защото студентският съвет иска да използва парите за други цели." Къде са финансовите отчети на студентския съвет? В случаи, че ви интересува - СеСе, в сегашния си вид е безполезна и вредна структура.

Тези неща са всеизвестни, но почти никой протестиращ не ги споменава. Всички искат пари, но за промени в начина на управление на СУ не става и дума. Накрая Бойко, ще даде пари, които ще пропаднат някъде, а после ще протестираме за още и... въобще не виждам къде е смисъла.

Сергей, аз те подкрепям(с няколко месеца закъснение)

noreply@blogger.com (Николай) — Mon, 18 Oct 2010 17:00:00 +0000

"По-добре късно отколкото, никога" важи с пълна сила за този пост.

Август, 2010 г.

БСП продължава със забавните рекламни кампании. Първо бяха бабите копунджиики, а сега "Воля за промяна". Каква промяна със синовете на апаратчиците от политбюро? Но както и да е. Разбрах, че на Бузлуджа младежите от т.нар. "младежко" БСП получили задачка да напишат как ще изглеждат новините след 20 или пък бяха 30 години. Две от нещата, които измислили са, че след 20-30 години Серго още ще е председател на БСП, а Бойко ще бъде пуснат предсрочно от затвора. Не че съм фен на господин премиера, дори не гласувах за него, но защо пък точно в затвора? Защо пък не? В миналото, доста често, БСП е вкарвала неудобните ѝ именно зад решетките. О, пардон, имах предвид БКП - двете партии нямат ама абсолютно нищо общо. Виж другото подкрепям. Аз съм за Сергей да остане председател на БСП до живот. С такива младежи и такъв председател след 30 години я отиде някой на Бузлуджа, я не.

П.П. Тук трябва да кажа, че съм бил на събора на БСП цели два пъти(не че нещо - разузнавам противника). Събитието доста наподобява селски сбор, със сергиите, скарите и народните песни. И двата пъти имаше много хора и това не е чудно, защото:

автобусните билети са евтини(БСП явно доплаща на фирмите)

за симпатизантите има безплатна бира и кебапчета

голяма част от хората отиват, за да се насладят на гледката или да разгледат "летящата чиния", в която, въпреки решетките, се влиза през дупките в стените

Аман от радикален ислям!

noreply@blogger.com (Николай) — Wed, 06 Oct 2010 18:14:00 +0000

Този път "радикалите" са в Лъжница. Телевизията е BTV. Всъщност радикален ислям няма. От ДАНС конфискували някакви книги от местния ходжа, но тепърва щели да ги превеждат, за да разберат какво пише вътре, ходжата пък казва, че същите книги ги конфискували преди 1 година и после му ги върнали, защото не открили нищо съмнително… Поредната безсмислена акция, може би? Естествено всичко това не пречи в BTV да говорят за спящи терористични клетки и "напрежение". Какво тук значи някаква си презумпция за невинност? А репортерът ни в клин, ни в ръкав обяснява, че това било едно от бунтовническите села които през 1972 г. са давали отпор срещу смяната на имената.

През 1972 г., по време на т.нар. Корнишко-брезнишки събития хората от "бунтовническите села" са защитавали исконните си и неотменими човешки права. Да се чуди човек, какво общо имат онези събитията и радикалният ислям?

Преди няколко месеца бях в съседното на Лъжница село Корница. Видях хубави неща и хубави хора, разбрах, че не липсват и проблеми. Това, което липсва е радикален ислям, сепаратизъм и други подобни глупости, за които често се говори. Читалището в Корница се казва "Отец Паисий", за какво по дяволите говорим. Лъжница е на 4 километра от Корница. Не ми се вярва в едното село да живеят нормални български граждани, а в другото откачени радикали.

Йордан Матеев ще се окаже прав в прогнозите си, че правителството ще увеличи показните акции, за да отвлече вниманието от състоянието на икономиката.

Акция "Каките" - неуспешна

noreply@blogger.com (Николай) — Fri, 24 Sep 2010 05:52:00 +0000

В София има няколко ключови места, където "каките"(кака - евфемизъм за проститутка) са разположени буквално през 20 метра. Возим се, аз и още двама, по един такъв ключов булевард и на първия светофарите поредната кака набързо се качва в сива кола(запомнете цвета). "Айде, чичката се уреди", казва някой в нашата кола, но този някой жестоко се е объркал.

След 5 минути сме при един наш познат, който охранява обект на споменатия булевард. Каките са му съседки и знае всичко, което се случва наоколо:

"Вчера, да ви кажа, спасих една "съседка". Полицаите нещо са ги напънали. Ходат с една сива кола(!) да ги прибират. Стоя си е там до оградата на обекта и смазвам едни чаркове. По едно време от некъде изкачат двама и като се развикаха:
-Къде е момичето? Къде е момичето?

Ама стоят настрани и не смеят да дойдат. Аз им викам:
- Чакайте бе! К'ви сте вие? К'во момиче?
- Ние сме от криминална полиция. Къде е момичето?
- Да бе - викам - секи може да каже, че е от криминална. Казвайте к'ви сте, че е сега вада пушката!

Показаха картите и разправят, че тръгнали да прибират проститутки. Разпитаха това онова и си тръгнаха.

През това време оная се скрила у храстите и слуша. Аз я видех ама си трая. Като си тръгнаха тия ѝ викам:
- Чу ли, ма? Чу ли? Не сте си платили, на който требва, за да ви гонат така.

Тя само ме гледа. Питам я на колко е, а тя:
- На 19. Не помниш ли, че преди 3 години като дойдох още нямах 18..."

В този момент разказът прекъсва, защото на пътя спира някакво комби и от него слизат две момичета. Нашият приятел обяснява:
- Прибирали са проститутки, дръжки! Тия дето дойдоха сега са от нощната смяна. Карат от 8 до към 3 сутринта. Ей, като почнат да вият(т.е. пъшкат) през нощта, не може да се спи от тех...

Можем да го слушаме с часове, но трябва да си ходим, така че казваме чао и се качваме в колата. Тъкмо преди да излезем на булеварда, някакъв идиот ни запушва пътя. Първият потенциален клиент на каките, които току що докараха, спира при тях и започват преговорите. Адаша, който пътува с мен, отваря прозореца и се провиква:
- Момичета, кажете му на тоя да се мръдне.

Тоя явно се притесни, че някой ще го види и не само мръдна колата ами направо си тръгна. Докато не е затворил прозореца адашът се провиква пак:
- Момичета как върви работата?
- Кризааа! - изпискват и двете.

По обратния път колежките на момичета пак са през 20 метра.

Каракачанов, ходи си във влашко!

noreply@blogger.com (Николай) — Thu, 23 Sep 2010 07:54:00 +0000

Както съм ги подкарал националистите и комунистите, мислех да кажа нещо и за ВМРО(а.к.а МВРО ООД). Например нещо за лицемерието на т.нар. комити - ВМРО иска права за българите в Македония, но отричат дори съществуването на македонци в България, ВМРО се е загрижило за кюрдите, но я се сетете, кога т.нар. комити ще приемат кюрдски бежанци - точно никога. Или пък можех да кажа нещо за липсата на принципи - ВМРО е готово да се съюзи със всеки и да направи митинг и за правата на бездомните катерички ако трябва, стига това да носи гласове и/или популярност…

Мислех обаче вчера, както си пътувам из Пиринска Македония, виждам графит:

Каракачанов, ходи си във влашко!

Народният гений е събрал всичките ми мисли в едно изречение.

Историята ни е песен(и то каква!)

noreply@blogger.com (Николай) — Wed, 22 Sep 2010 09:00:00 +0000

На 7 септември ме спира една баба, иска да ми зададе въпрос обаче започва от далече - "може ли, да не Ви притеснявам…". Аз си мисля, че ще ми продава нещо, а то:

-Момче какъв ден беше вчера - и сама си отговаря - 6-ти септември, Съединението! Кой направи Съединението?
-Кое правителство ли?
-Не, не - и тя и аз не знаем кое е въпросното правителство - кой направи Съединението?
-Батенберг?

Джакпот! Бабата е много щастлива, че е намерила един младеж, който знае нещо за Съединението, щото вчера в трамвая две студентки, не знаели кой го е направил това Съединение. Как може? И даже ме пита какво мисля… И какво като не знаят кой направи Съединението? Ще вземат една книга и ще прочетат. Не е ли по-важно въпросните мацки да
станат добри граждани и да си плащат данъците? Все пак имаме доста примери на хора, които знаят историята и се гордеят, че са българи просто защото няма с какво друго да се гордеят.

Ама не, не било така. Те били българки и трябвало да знаят. Така ли(сещам се за нещо, което бях чел)? Я да те пробваме, бабче:
-Госпожо, според мен 22 септември е много по-важен празник от
Съединението.
-22 септември? Какво беше това?
-Е, как? Денят на независимостта!
-А, да, знам, знам…

Изглежда и бабата като много други си е напълнила главата само с клишетата, които се изливат от всевъзможни патриотични предавания, книги, статии и не знам още какво.

В резултат от всичкото това изливане нашата си история, прилича на песен на Рамщайн - яко пауър и маршируващи войници пък после се оказва съвсем друго.

Емисия на радио Ереван по случай 9-ти септември

noreply@blogger.com (Николай) — Thu, 09 Sep 2010 07:08:00 +0000

Радио Ереван(Р.Е.): Здравейте, уважаеми слушатели. Днес е 9-ти септември и преди да пуснем телефоните бихме искали да отправим едно послание към тези, които празнуват: Абе вие нормални ли сте бе?!? А сега телефоните... Дзън. Вече имаме слушател. Добър ден.

Слушател(С.): Как трябва да отбележим празника по запомнящ се начин?

Р.Е.: Какъв празник бе... Но ако наистина искате да го отбележите, според нас фойерверките са най-подходящи за случая. Пробивате дупки в основата на Паметника на съветската армия в София, пълните дупките със силен експлозив, окичвате паметника с гирлянди, червени знаменца и бенгалски огън, а вечерта натискате копчето. По-запомнящо се от това - здраве му кажи.

С.: Как може тако нещо! Вие знаете ли за Септемврийското въстаниe, джандармеристите са копали хора по Илианци без присъда и...

Р.Е.: Знаем госпожа и не ги оправдаваме, но Вие явно не знаете, че и в Белене са ги копали без присъда. Следващият.

С.: През 23-та година клаха народа, както и турчин не го е клал!

Р.Е.: А предводителите на въстанието избягаха в чужбина. Хайде да не четем Страшимиров избирателно, моля Ви се!

С.: Аз съм бивш разузнавач от ДС, днес празнувам и съм горд, че работих за любимата си страна!

Р.Е.: Нещо сте се объркали, другарю. Любимата Ви страна празнува на 9-ти май.

С.: Абе вие навремето знаете ли какъв салам ядяхме..

Р.Е.: Странно, не бяхме чували, че другарят Живков е бил толкова надарен.

С.: Аз като виден участник в партизанското движение...

Р.Е.: Да и ние обичаме кашкавал. Следващият.

С.: Някой трябва да поеме вината за тази емисия!

Р.Е.: А-а-а, ние вината ги поемаме само с мезета.

Добър ни е интернета и т'ва си е

noreply@blogger.com (Николай) — Tue, 27 Jul 2010 18:19:00 +0000

България е на 9-то място по скорост на интернет в света. Който не вярва да види в Netindex.com

Въпросната класация е нагледен пример за това колко хубаво нещо е свободният пазар. Само в моя(софийски) квартал има 5 големи големи фирми, които доставят интернет, а колко са малките квартални фирмички никой не знае. Като резултат интернет е единствената услуга, за която плащам все по-малко с времето. И най-хубавото е, че ако довставчика не ми харесва мога да го сменя в рамките на 2, 3 дни. Де да беше така и с електроразпределителните дружества...

Крайно време е да легализират тревата

noreply@blogger.com (Николай) — Thu, 22 Jul 2010 13:31:00 +0000

В тъмносиньо са страните, където употребата на марихуана е напълно легална. В червено са страните, където марихуаната е забранена.

Обичам предградията - чалгия, голфове, Pink Plus, кебапчета, народна музика в стил Payner и хора на по 23 без средно и с деца(и въобще не става въпрос само за цигани). Онзи ден съм на гости в едно предградие т.е. село, което сега се води софийски квартал и точно на главната улица виждам... импровизирана нива с канабис. Дълга 5, 6 метра и широка 3, 4. Полицията явно не знае за нея пък и да знае не прави нищо. А и защо ли? Нивичката е насред полето, няма си собственик, никой не можеш да обвиниш. Местните сигурно се възползват, но иди, че доказвай кое точно 15 годишно "лапе" пуши.

В случая на някой му се е прищяло и е решил да си помогне сам. Подкрепям! Хората трябва да са свободни да пушат каквото искат. "Ами децата... младежта... наркотиците (тук сложи произволно избрано клише за вредата от дрогата)...", ще кажат противниците на тревата и може и да се окажат прави. Не се наемам да споря колко е вредно пушенето и дали води към използването на твърда дрога. Сигурен съм, че употребата на канабис си има своите последствия, както и употребата на други наркотици като тютюн и алкохол, но да бъдем честни - цялата работа със забраната на канабиса е чисто и просто безсмислена.

Държавата не може да спре употребата, не може да прекрати отглеждането, но продължава да държи марихуаната извън закона. Предполага се, за да пази гражданите. Гражданите обаче съвсем не искат да бъдат пазени, а заради голямото търсене всякакви организирани и неорганизирани престъпни групи правят добри пари и забраната е само в тяхна полза. Да си представим, че "Булгартабак" произвеждаше цигари с марихуана и те се продаваха свободно по улиците, както тютюневите. Щеше ли 1 грам трева да струват 30, 50, 100 лв или колкото там струва? Тези, които продават, щяха ли да имат работа? Но не, ние сме много загрижени за бъдещето на нацията и тревата остава извън закона. Все едно, че бъдещето на нацията не може да набере два телефона и да се снабди с няколко грама още същата вечер. Няма как да опазим всички. Едни хора биха си дали парите за марихуана, други ще ги похарчат за курсове по френски. Всеки поема отговорност за действията си. Не виждам защо нашата полиция трябва да харчи парите ни, за да се занимава с вече споменатите 15 годишни "лапета" и подобните им.

Та така. Изводът: по-добре френски, отколкото трева. Au revoir.

*Снимка: wikipedia.org

Да не се ограничаваме само с химна на МВР

noreply@blogger.com (Николай) — Tue, 06 Jul 2010 14:46:00 +0000

След грандиозния успех на химна на МВР, предлагам:

"Палатка" на Коцето, Илиян и Борис Дали за химн на военното разузнаване

и "Огнеборецо мой" на Радка Куршума за химн на пожарната

Стилът пак е чалга, но текстовете и музиката са една идея по-смислени.

Междусъюзническата - забравената война

noreply@blogger.com (Николай) — Tue, 29 Jun 2010 18:39:00 +0000

В нощта на на 16 срещу 17 юни(29 срещу 30 юни по нов стил) България напада бившите си съюзници и слага началото на Междусъюзническата война.

Пропагандна картичка, може би от Междусъюзническата война?

Подозирам, че годишнината няма да бъде отбелязана по никакъв начин. BTV и Нова, както всеки делник, ще пуснат турски сериали(За протокола - нищо против тях, обаче това е друга тема.), но съм готов да се обзаложа, че за разлика от 3-ти март, никой няма да се сети протестира. Просто няма да си спомнят какъв ден е. Всъщност и аз нямаше да си спомня. Добре че наскоро прочетох една прекрасна книга, която да ми напомни че и такава война имало.

Междусъюзническата война е забравена и не защото тогава са липсвали герои или славни битки. Забравена е защото така е по-удобно. У нас в България историята се използва като патерица - куца ни настоящето и затова се подпираме на миналото. Междусъюзническата война обаче не става за подпиралка и затова не заслужава да я споменаваме. Къде, къде по-интересно е да се занимаве с въпроси, които по никакъв начин нямат връзка с настоящето - например арийци ли са били прабългарите. Като че има някакво значение.

Но да се върнем на войната. Ако питате някой националист той ще ви каже, че всичко е започнало заради съюзниците разбойници. Това разбира се е вярно, но е само половината истина. Ето един откъс от прекрасната книга:

"Независимо от нелоялността, би могло да се каже с право и подлостта на съюзниците ни по договорните им задължения, не подлежи на съмнение, че нашата надменност и произтичащия от нея максимализъм много допринесоха не само за влошававнето на междусъюзническите отношения, но и за солунския гръцко-сръбски заговор против България и за намесванието на Румъния в Междусъюзническата война в 1913 г. В това отношение ние отидохме много далеч - появиха се византийски блянове."

И какво ни донесоха византийските блянове? Авторът на прекрасната книга продължава:

"При бързото отстъпление от Серско II армия остави на гърците цели 18 батареи(72 оръдия!). А ІV армия при Щип и Кочани изпадна в критическо положение... Много смутен от това положението на армията си, командующия генерал се обърна с молба към правителството за бързо спирание на неприятелските действия чрез вмешателството на великите сили. А пък когато, към 10-ий юлий, авангарда на румънската армия преминаваше Балканската верига и предните й отряди се явиха в с. Саранци, а турците, след заеманието на Лозенград и Одрин, се насочиха към пловдив, положението на нашата многострадална родина стана отчаяно... омаломощени, с покрусени идеали и съкрушени души, свихме смирено славните победоносни знамена уж "за по-добри дни"!"

Да, Междусъюзническата война определено не става за историческа патерица. Не обичам да чета такива неща става ми неприятно, тъжно дори. Представям си какво му е било на автора на прекрасната книга, който първо е преживял всичко това, а после го е преживял отново, когато го е писал в книгата си. Той е генерал Христофор Хесапчиев(вече го споменах веднъж, покрай поредицата за Фердинанд) и е бил наш представител при гръцката главна квартира през Балканската война. Гледал е "от първия ред" как отношенията между съюзните балкански държави постепенно отиват от лоши към ужасни. Да гърците са се държали подло и са нарушили съюзните договори, да сърбите са нарушли съюзните договори, но в момента, в който сме ги нападнали тези договори са загубили всякаква стойност. Да, румънците са нахлули в Северна България, но българските управници са знаели няколко години по-рано, че Румъния има териториални претенции към нас. Същият генерал Хесапчиев е бил посланик в Букурещ(всъщност първо дипломатически агент, а след Независимостта посланик) от 1905 до 1911 г. и през цялото време е докладвал на българските правителства, че румънците искат корекция на добруджанска граница и че смятат да търсят териториални компенсации от България ако тя спечели евентуална война с Турция. И какво са направили българските управници като са знаели - нищо. Сетили се да уреждат въпроса в навечерието на Междусъюзническата, когато вече било късно. Имаме класически случай на "Не е луд, който яде баницата..." И защо? Генералът се е изразил много точно - "византийски блянове"

Не обичам да чета такива неща, обаче трябва, защото, който не познава историята е осъден да я повтори. А византийските блянове са живи и сега. Чувал съм "патриоти" да казват, че с удоволствие биха пратили танковата бригада в северна Гърция, други открито искат да присъединяват Македония, трети си мечтаят за Одрин и Истанбул... Част от тях са обикновени хора, но други са политици, историци, "общественици". Уж са "патриоти", но ако по някаква нещастна случайност им попадне възможност да сбъднат мечтите си пак ще трябва да свиваме знамената... Толокава ли не могат да разберат?

Спорът за името на Македония - британската гледна точка

noreply@blogger.com (Николай) — Sat, 26 Jun 2010 11:50:00 +0000

Вчера в сайта на "Гардиън" се появи статия за спора между Гърция и Македония относно името на последната. За пръв път чувам за автора, Иво Петковски, но статия ми хареса. Моите, макар и малки, познанения по въпроса ме карат почти изцяло да се съглася с него. Ето няколко откъса:

През 2003 Дейвид Камерън(сегашният министър-председател на Великобритания - б.м.) и аз посетихме Скопие, за да присъстваме на футболния мач Англия-Македония(бързам да кажа, че не бяхме заедно) и за разлика от мен той написа впечатленията си в материал за Гардиън. В него Камерън си спомня как неизвестен македонец го попитал: "Какво ще направите, за да ни помогнете?", на което той веднага отговорил: "От сега нататък ще наричам нашия многоуважаван европейски партньор(Гърция - б.м.) Бивше османско владение Гърция(БОВГ)."*

Естествено, той никога не изпълни обещанието си и сигурно се надява, че гръцкото правителство така и не е прочело неговата несериозна забележка. Въпреки това с изказването си Камерън напипа нещо доста значимо. Гръцката дребнавост, която той не одобрява, е плод на дълбоката несигурност у гърците, породена от 400 годишното владичество на османците над тях - време през, което Гърция е била известна на запад най-вече като "Европейска Турция"(Последното изречение важи в някаква степен и за държавите на север от Гърция ;) - б.м.). Когато Гърция извоювала своята независимост през 19 век започнали целенасочени опити новата гръцка идентичност да бъде свързана с прославената антична Гърция(И това изречения също, макар че трябва да заменим антична Гърция с Велика България - б.м.)[...]

От своя страна Македония, управлявана от националистическото ВМРО-ДПМНЕ, започна процес на антиквизация или целенасочено присвояване на древномакедонски личности и символи, които да послужат за основа на съвременната македонска идентичност. Летище "Петровец", край Скопие, вече беше преименувано на летище "Александър Македонски". Отдавна се обсъжда и план за построяване на 40 метрова сатуя на Александър на централния площад в Скопие, което несъмнено ще бъде катастрофа - естетическа и дипломатическа[...]

Античните македонци са гърци, също толкова, колкото римските императори са били италианци - може би, но в същност не[...] Папандрео и Груевски са толкова наследници на Александър, колкото Камерън е наследник на строителите на Стоунхендж.

Даниел Хана(английски консерватор, евродепутат) също прочел статията и също написал мнението си по въпроса:

Като студент ми се наложи да прочета "За управлението на империята“ от Константин Багренородни. Византийският император въобще не се церемони: "През десетия век - казва той - Гърция била пометена от славяните и изгубена за цивилизацията."

Не искам да кажа, че съвременна Гърция няма права върху историческото наследство на Александър, но БОВГ(виж горе какво е БОВГ - б.м.) и БЮРМ(Бивша югославска република Македония - б.м.) са по-близки отколкото, което и да е от двете правителства би искало да признае.(Това май важи за всички на Балканите - б.м.) Трудно е да не си спомним за фразата на Зигмунда Фройд "нарцисизъм на малките разлики".

А какво е "нарцисизъм на малките разлики" ли? Не знам определението на Фройд, но това на Анелия Кузманова много ми хареса:

И така, чудно е, когато прекараш двадесет и повече години в своята си държава и изведнъж установиш, сблъсквайки се със съседите си отвъд границата, че хем ги познаваш, хем никак даже. Хем ги мразиш вкупом, хем не поединично. Че какво им е на сръбските футболисти или на македонските девойчета, например. Хем хочеш да их разумеш, хем калиспера, хем машала и те сакаме. И хем все нещо не ни достига, все търсим какво ни дели и отличава. Не е моя идеята, Фройд го е казал “нарцисизъм на малките разлики”.

* "the former Ottoman possession of Greece (Fopog)." на английски.

** Снимка: http://history-of-macedonia.com

Читанката се зваръща!

noreply@blogger.com (Николай) — Thu, 24 Jun 2010 12:30:00 +0000

„Моята библиотека“(chitanka.info) пак е на линия. Браво!

Междувременно случката с "Читанка", подтвърди две народни мъдрости:

Каквото си направиш сам, никой не може да ти направи. Читанката вече e най-известната онлайн библиотека у нас, сървърите ще бъдат преместени(предполагам) на по-сигурно място и ГДБОП няма да може пак да свали сайта, а тия, които са подали сигнала останаха с пръст в уста.

Когато си тъп обикновенно е за дълго. Някои хора трябва да разберат, че не могат да спрат споделянето на данни в интернет. Да оставим България и конкретния случай. В света има милиони "престъпници", които искат и знаят, и могат да направят, така че информацията(независимо дали са книги или порно) да е достъпна за всички. Споделянето не може да бъде спряно. Компаниите, които претендират, че са ощетени от торентите, виртуалните библиотеки и т.н., трябва да преразгледат начина, по който правят бизнес. Иначе може и да не правят бизнес още дълго.

Алеко Константинов за българската история и природа

noreply@blogger.com (Николай) — Sun, 30 May 2010 17:24:00 +0000

Но нека не се лъжем, че националното чувство у нас е кой знай колко укрепнало. Гъркът обича своята Гърция, защото всяка педя в неговото отечество мо напомня за славни исторически събития, на които свидетели са и до днес съществующи паметници на висока култура. Швейцарецът обожава своята Швейцария, защото всякой кът от неговото живописно отечество привлича посетители и му принася средства за съществувание. Ний - защо да си правим илюзия - не можем да се похвалим нито като гърците със славна история, нямаме и паметници, които да дават храна на националната ни гордост: защото, да заграбиш една изящно изваяна колона от някой гръцки храм, да я дотътриш до Търново, да я забучиш с главата надолу и при това накриво, да заровиш хубавите орнаменти, да издращиш надписите и вместо тях с букви, подобни на йероглифи, да напишеш: "цар всем българом и гръком", едва ли с такъв подвиг ще докажеш високата си културност. Но ако нямаме славна история като гръцката, ний имаме чудна природа като швейцарската. Славното минало никак не топли сега бедния гръцки народ, а пък живописната природа топли, храни и облича швейцарците.

Из "Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх"