Онзи ден получих следното запитване като коментар под статия:

Здравейте,

намерих материала случайно и за това пиша толкова късно, надявам се да ми отговорите.

Имам потребителски кредит към банка в БГ при 8,5% лихва – което е добър и преференциален процент за БГ.

В същото време в момента на БФБ има много добри инвестиционни възможности за инвестиция в АДСИЦ(REITS) при очаквана дивидентна доходност за 2012год(след 1/2 година) между 15%-20%. Има и някои превилигировани акции носещи гарантиран дивидент около 14%, но хайде да се спрем на АДСИЦ-те като по-нискорискови.

Та какво ще ми препоръчате при положение че мога да си обслужвам кредита от месечния доход , да бързам ли да го погасявам или да инвестирам спестените пари?

{линк към коментара}

Ето и моя отговор, който е лично мнение, и държа да подчертая:

Не следя БФБ, но имам наблюдения от ASX (австралийската борса) и подобни акции там.

Каквото и да решите да правите – посъветвайте се със специалисти (няколко по възможност, и от различни гледни точки).

Та така:

Първо, според мен, REITS не са непременно нискорискови като правило и всеки фонд трябва да се разглежда сам по себе си.

Висока доходност означава често и висок риск.

Има два аспекта – какво става с вложения капитал от една страна, и с доходността от друга. На ASX повечето подобни фондове дори с доста дълга история зад гърба си след финансовата криза претърпяха големи загуби на капитал и намалиха дивидентите значително. Някои изплащат същия дивидент като процент, но в номинални стойности и капитала и дивидента са значително по-ниски. Резултатът е загуба за инвеститорите – и на капитал, и на доход.

Финансовите резултатите също много могат да зависят и от използваните счетоводни практики – с това трябва да се внимава много. И трябва да се знае много (както за правилата на българска почва, така и за регулацията на пазарите, на които фондовете участват), но аз не съм в позиция да коментирам.

Какъв модел на инвестиране има фонда? От къде идва дохода  – дали от увеличаване на цените на имотите в портфолиото им (какъв  е потенциалът за това в близко време?!), от текущи доходи от наеми или комбинация от тези и други стратегии?

Има(ше) фондове, които преоценяват портфолиото си редовно и теглят заеми срещу увеличената цена на активите и така изплащат високи дивиденти. Това води до много висок процент задлъжнялост спрямо активите – лоша позиция в сегашната финансово-икономическа ситуация.

Какви са перспективите пред наемите (какъв е шансът да се запази доходността)? При положение, че очакванията са в посока на рецесия, вероятността да имат много незаети офиси/жилища/земи или срив на наемите им не е малка.

В какви имоти и къде инвестират и какви са възможностите пред тези сегменти, пазари? Очаква ли се някакъв растеж, нарастване на населението, навлизане на нови индустрии/играчи в района, които да променят пазара на труда? Какви са въобще перспективите пред фирмите, доходите, потреблението? Какви са нивата на задлъжнялост? Търсенето и цените на имотите зависят много от местната икономика и от достъпа до финансиране (цена, условия и т.н.).

Как върви отпускането на заеми? И какво е съотношението между задължения и активи? Ако въпросният фонд има да предоговаря заеми в близко бъдеще, може да се окаже в трудна ситуация – финансовите пазари в момента са дестабилизирани и има опасност от замразяване на финансирането, ако не се реши кризата в евро-зоната (и ако не се зададе нова някъде другаде). Цената на финансиранетосъщо може да се окаже по-висока. И правилата да се затегнат – ще отговаря ли тогава фондът на изискванията?

Важна част от решението е и ликвидността на БФБ – колко лесно може да се продадат дяловете при нужда (особено важно, ако нямате други спестявания настрана)? Какви обеми се търгуват от тези акции е в момента, исторически, последните години?

Въобще, нещата трябва да се огледат от много страни при всяка инвестиция.

Аз лично в момента, имайки предвид несигурната икономическа ситуация, първо бих натрупала резерв под формата на серия срочни депозити, чийто падеж изтича на удобни интервали като буфер за неприятни изненади. Най-добре за сума равна на разходите ни за поне 6 месеца. Това няма да даде възвръщаемост от 15%, но предпазва от ситуации, които много бързо могат да пресушат всякакви високодоходни инвестиции. И освен това предпазват от необходимостта да се продават инвестициите прибързано, което също може да е много финансово (и психологически) деструктивно.

След това бих изплатила възможно най-бързо потребителския кредит. И бих си наредила нещата така, че да не използвам потребителски кредит следващия път. Това създава добри навици, които в хода на живота ни със сигурност имат по-добра доходност от всяка една инвестиция по отделно, най-вече, защото създават условия да се възползваме от нови инвестиционни възможности в бъдеще. Лихвата може и да е преференциална, но все пак означава 8.5% оскъпяване на покупката (на година, така че реално може да е много повече). От друга страна е по-ниска от цитираната доходност, но в сегашната ситуация, не само доходността е важна, но и запазването на капитала. И ликвидността, в случай на рязка промяна на обстоятелствата.

И още нещо, ако нямате собствено жилище, може би има смисъл да планирате да започнете инвестирането в имоти от там. Този вариант дава повече контрол над ситуацията – и това според мен е важно в период на несигурност, който може да трае още доста време. Може да неутрализираме част от рисковете като подготвим добър депозит, проучим добре пазара, райони, възможности да подобрим имота и добавим стойност и така да запазим и/или увеличим капитала си. С една дума – да си запазим възможността да запретнем ръкави сами и да направим нещо, ако нещата не се развият по благоприятен начин.

И не на последно място в проблематична икономическа ситуация като сегашната, която в много отношения е уникална (и няма исторически наблюдения за комбинацията от процесите, които работят в момента), е много рисковано да се взимат решения на базата само на един сценарий. Един вид – каквото и да решим да правим, ни трябва не само план Б, но В, и Д, и Е…

Успех на всички,

Д.

Статия от блога На 'ти' с парите

Запитване до блога: изплащане на заем или инвестиране във фонд?

Не знам дали някой още не чул, че кризата се вихри и като че няма много светлина в тунела. И за съжаление следващите месеци ще са по-тежки от предишните за много хора – много хора вече са загубили част от доходите си или в по-добрия случай не са получили компенсация за инфлацията, много хора теглят спестявания, за да покрият текущи нужди и въобще ресурсите ни стават кът. В същото време кризата се проточва и възстановяването все още изглежда далече. И става още по-важно да обърнем внимание на ситуацията и да направим каквото трябва, за да имаме поле за менвриране в следващите години.

Въпросът е какво можем да направим?

Сигурно много неща според ситуацията, в която се намираме, но има три които наистина трябва да са напред в списъка със задачите. А именно да се погрижим за трите си най-важни актива – нас самите, кариерата/бизнес ни, жилището ни.

Себе си

Една от индустриите, които се справят добре по време на криза (в Нова Зеландия, където нещата са уредени на сравнително пазарни принципи) са доболничната помощ и аптеките. И това никак не е случайно – по време на криза хората са изложени на по-голям стрес, а в същото време се грижат по-малко за себе си. В резултат – повече посещения при личния лекар и куп пари похарчени в аптеката в опит да си помогнем да се почувстваме по-добре с вълшебно хапче.

Алкохол, цигари, преяждане, обездвижване, стрес, недоспиване – всички тези неща не само ограничават потенциала ни да постигаме целите си, но и значително намаляват времето, в което можем да се радваме на постигнатото. Това са скъпи навици както за поддържане, така и за лечение…

И почти безотказно водят до взимането на лоши решения. Пренебрегваме проблемите, избягваме решенията и накрая действаме прибързано. Лоша комбинация в предизвикателна ситуация.

Важно е да се погрижим и за отношенията си с най-близките хора – никой не се е справил сам в живота и опората, която те ни дават винаги е незаменима. Затова е важно и ние да положим усилия да сме на разположение както можем.

10 неочаквани пътя към финансов просперитет

Да подобрим финансите си като се опознаем добре

За какво да харчим по време на криза?

Кариерата / бизнеса

Кариерата/бизнеса е най-важният ни актив след здравето. В хода на живота ни тя е системата, чрез която ще изкараме най-много пари и тя е начина да си осигурим живота, който искаме за себе си и най-близките ни.

Най-важниият ни актив…

В ситуация на криза това става по-сложно, но в същото време професионалната ни „тежест” е своеобразна застраховка срещу големите пропадания. Дори и досега нещата да са вървели плавно и закономерно, по време на криза всяко допълнително усилие струва двойно повече, не само защото ще ни позволи да вървим напред, но и защото ще ни предпази от „пропадане”.

Добрата новина е, че в интернет света, в които живеем има много неща, които можем да направим – да сме по-добре информирани, да сме наясно с тенденциите, да си полираме резюмето, да създадем/подобрим професионалния си профил в съответните социални мрежи, да създадем професионален блог, да разучим нов софтуеър, да подобрим познанията си по чужд език…

Ако се притеснявате за работата си…

Blogging essential for a good career

Blogging Bootcamp is Stupid

“…people get hired from blogs, because people get hired for their ideas.”

{цитат от коментар на Пенелоп Трънк под статията й}

Това обаче може да не е приложимо за всички.

В Нова Зеландия, за разлика от България, почасовото заплащане и самонаемането са преобладаващи в пазара на труда.  В резултат и заплащането може да варира значително между „добри” времена, когато се правят много допълнителни часове. И не знам дали е заради това, но мисленето и нагласите тук по отношение на работата са доста различни.

Това е изградило доста практична култура на търсене и изграждане на допълнителни източници на доход от всякакви умения. Като се започне от търговия на страна през сайтове за търгове (trademe.co.nz), през услуги за дома, поправки на компютри, коли, гледане на деца, и какво ли още не… Тези странични дейности хората поддържат и развиват, за да подобрят възможностите си, когато нещата с основния им източник на доходи не се движат по оптималния начин. А това се случва не само когато има световна криза, но и когато се намират на дъното на цикъла на тяхната индустрия.

Мисълта ми е, че подобни допълнителни източници не са ни нужни само сега, защото кризата е повсеместна, но са много важни и за циклични индустрии (като имоти, туризъм  и много други) дори и в далеч по-нормални икономически ситуации. И от тях може да зависи оцеляването на бизнеса или оставането в избраното поле на работа (което в дългосрочен план може да е много по-добра опция в сравнение с преквалификацията или започването отначало).

Практически всеки може да измисли нещо в тази посока, ако има подходящата нагласа за това.

Промяната като средство за поддържане на стабилност

Три стратегии за справяне с безпаричието (които не са свързани с пари)

Средната класа и капанът на двата дохода

Жилището

Жилището най-често е най-големия ни материален актив. А ипотеката е най-голямото ни задължение.

Кризата навлиза в нова фаза и това ще повлияе силно на лихвите в следващите години. Ще повлияе и на възможността ни да теглим кредити. И тук да сме информирани добре може да ни спести много притеснения и пари, които по принцип нямаме.

Познавате ли добре условията на ипотечния договор? Чели ли сте свързаните с него документи? Знаете ли точно как се образува лихвения процент на вашата ипотека? Какво му влияе и как се взимат решенията за промяната му? Какво може да повлияе на валутните курсове, ако те са фактор в ипотечния ви заем? Времето, което ще прекарате, за да си изясните тези неща, макар едва ли да се класира сред забавните моменти в живота, ще ви спести много ядове и още повече четене на още по-досадни документи.

Имайте предвид, че ако си просрочим плащанията и банката реши да продаде имота, ако цената, която банката постигне не покрие сумата на ипотеката, все още ще дължим разликата между договорената сума и реализираната цена. Което практически означава, че може да се окажем без жилище, но все още със значителни задължения. Неприятно, но факт.

И следва да имаме план за действие при различни сценарии. В момента според мен е много рисковано човек да си прави плановете на базата само на едно предположение.

Лихвите може да паднат заради влошения икономически климат, защото централните банки ще се опитат да стимулират икономиките (Централната европейска банка вече предприе подобни действия, а Федералния резерв на САЩ още преди време обяви, че лихвите няма да вървят на нагоре в обозримо бъдеще (тъй като те няма накъде да ги смъкват).

Но от друга страна, все още може междубанковия пазар да се блокира както през 2008ма, когато банките спряха да заемат пари и цената на финансовия ресурс нарасна значително, въпреки усилията на централните банки. Тук следете лихвите на срочните депозити накъде вървят, защото те стават по-важни в определянето на лихвите на заемите, ако междубанковия пазар не функционира добре.

Доходите ни може да намалеят или да не се увеличават с темповете отпреди кризата за още доста време напред. Инфалцията може да е ниска, заради нежеланието на хората да харчат, но може и да се случи стагфлация (висока инфлация без икономически растеж), което сериозно намалява покупателната ни сила.

Ефекти на богатството и на бедността

Инфлация vs. Дефлация

Видовите рецесии – обяснени в стил “Улица “Сезам”

Един начин да внесем предвидимост в ситуацията е да договорим фиксирани условия/лихва с банката, ако това е възможно. Той обаче има недостатъка, че това ще ни попречи да се възползваме от евентуални намаления на лихвите. Това, с което трябва да сме наясно е колко точно сме готови да платим за сигурността, която получаваме. Има ситуации, в които това си струва, защото може да ни освободи ресурси, с които да увеличим доходите си или въобще да реализираме подобрения в друга част на живота си.

Ипотечен заем: 12 съвета как да го изплатим по-бързо

13 въпроса, които да (си) зададем при теглене на заем

Бели пари за черни дни

Друг начин е да се самозастрховаме – да заделим достатъчна сума настрана като буфер, който да поеме евентуални подскоци във вноските. Или със същия ефект – агресивно да изплащаме главницата, ако условията на заема ни го позволяват по изгоден за нас начин.

И не само това, някой лев на страна може да промени живота ни е кризисна ситуация – всеки ден, който може да изкараме със спестявания, ако загубим дохода си, е ден в който няма да загубим жилището си и няма да натрупаме задължения.

Което не е никак малко, защото в момента, в който си намерим работа, живота ни ще може да се върне към нормалния си ритъм. А и търсенето на работа по време на криза е достатъчно стресиращо и без да трябва да се борим с финансова депресия в допълнение.

Да не говорим, че ако преплуваме кризата без големи сътресения, ще сме в много добра позиция след нея – ипотеката ще е по-малка, разходите ни ще добре структурирани и изчистени от паразитни харчове и то в ситуация, в която перспективата пред доходите ни ще е по-добра. С една дума – ще може да си позволим да направим промени в живота си, които иначе не биха били възможни, или ще сме по-близо до сигурността, която искаме да имаме.

Спестявания и кариера

До тук добре… но как точно?

Има много стъпки към успех в подобно начинание – изплатете високо лихвените задължения, направете си бюджет, продайте нещата, без които можете, откажете се от някои екстри… и всички спестявания от тези усилия, вкарайте в спестовна сметка. И четете „На ‘ти’ с парите”  – ще намерите още много идеи:)

Но един съвет, който мога да дам, защото знам, че работи безотказно  – не разчитайте на силата на волята си прекалено, автоматизирайте плановете си, създайте си пасивни препятствия – увеличете ипотечната си вноска, направете автоматичен превод към спестовна сметка всеки месец, оставете само парите, които може да похарчите в дебитната си карта (за другите се накарайте да ходите до банката), спрете да носите кеш, срещайте се с приятели у дома, не по моловете…

Всеки си има уловки, на които се поддава – помислете кои са вашите и направете план как да ги избягвате.

Часът на парите: Семейните сметки в две сметки

Доброволна парична диета

6+1 идеи за спестявания без лишения!

12 съвета за стабилни финанси в несигурна икономика

Успех на всички,

Д.

photo credit: RambergMediaImages

Статия от блога На 'ти' с парите

По повод на поредната вълна на кризата

Започнете отдалече (то не осатана много време, но все пак…) и се организирайте добре  Планирането и добре обмислените подаръци ще ни спестят много средства и ще ни донесат повече радост.

1. Прегледайте финансовите наличности и си определете таван на коледното харчене, който ще е безопасен и няма да ви вкара в беля.
2. Направете списък на всички, които искате да поздравите по празниците по един или друг начин.
3. Разделете хората на групи – кой ще поздравите с имейл, с картичка, кой с подарък, с кой имате планове да празнувате по някакъв начин заедно.
4. Нахвърляйте идеи за всеки един подарък. И след това списък с места, където може евентуално да ги намерите. Пазаруването без конкретна идея води до повече харчене с по-малък ефект – ако нещо не ни удари по главата като много подходящо, самото обикаляне особено в последния ще ни създаде чувство за безизходица, което бързо ще оправдае всякакви разходи…
5. Съберете цялата информация на куп – адреси, срокове, идеи и цени, както и магазините, в които може да ги намерите.
6. Направете сметка колко общо струва плана ви – от дребните неща като марки за писма, до цените на подаръците и пазаруването за празничните трапези. Крайната сума най-вероятно няма да съвпада с тази, което сте си определили на базата на финансовия здрав разум от т.1
7. Потърсете начини да се поберете в бюджета

• Пренаредете имената в групите. Някой може да получи само картичка, вместо подарък, но все пак – вниманието е по-важно от похарчената сума.

• Разпределете харчовете във времето. Вече не остана много време, но все още може да отсеете някои от покупките и да ги оставите за януари. Вижте кои хора от списъка ви няма да видите по някаква причина преди или по врем на празниците и оставете подаръците за тях за намаленията след Коледа.

• Комбинирайте се. Това изисква повече организация, но води до по-добри резултати за всички, защото може да се постигнат по-добри резултати с по-малко пари. Освен, че като се комбинирате с приятели може да съберете пари за по-голям подарък, не е без значение и факта, че се комбинирате и в генерирането на идеи и на информация – къде и как може да ги реализирате най-добре. В крайна сметка не е никак лесно да си специалист по всичкоJ
• Всеки с един подарък. Идеята е всеки да приготви по един подарък за някой от компанията, вместо да трябва да се купуват подаръци за всеки един от присъстващите на празненството. Номера е предварително да се разберете за това и кой на кого ще подарява, и какъв ценови лимит ще си поставите, така че промяната в правилата да не доведе до недоразумения.
  

  

Коледно празнуване kiwi-style. Е, оказва се че кивитата не празнуват задължително така, но идеята си я бива:)

 18 идеи за играчки/подаръци, които си струват (част I)

Още 19 идеи за подаръци, които си струват (част 2)

Карнавал – Коледни приготовления!

• Помислете за домашно приготвени картички. Нета е пълен с идеи – отделете малко време да се възползвате от тях. Може да намерите картички за разпечатване, картички с имената за подаръците, ефектни идеи за опаковки, шаблони за кутийки.  Това е и хубав начин да включите децата в коледните приготовления – да нарисуват картички за изпращане, за закачане към подаръците, да приготвят рисунки. Освен това е важен          начин да им покажете, че самите подаръци без внимание и мисъл за близките ни нямат същата стойност.

Опаковки за подаръци – ефектни и евтини

• Какви подаръци може да приготвите сами? Пак в нета има куп рецепти и инструкции как да направим супер ефектни и красиви мъфини, бисквитки и сладкиши. Подобни неща може да се превърнат много лесно в красив подарък, който изразява много внимание без да струва много в пари.

На учителя с любов

Друга икономична, но ефективна идея е да направите уникални календари за семейство и приятели – със снимки от изминалата година, с общите рождени дни и празници и дори с пожелания за следващата… Ще ви отнеме време да ги сглобите, но самото отпечатване едва ли ще струва повече от закупуването на подобен календар. Но пък жеста ще съпътства близките ви цяла година.

Добре подреден албум/колаж със снимки от общи (или важни за човека) преживявания също е ефектна, но евтина идея. В днешно време се снимаме много, но като че ли се радваме по-малко на снимките.

Ако гледате цветя и те имат почитатели сред приятелите ви – разсадете им цвете като подарък. Става и с живи не толкова често срещани подправки за любителите кулинари… Това иска време и усилие, но пък цената е символична. За саксии може да използвате тенекиени кутии от консерви, махате им етикетите и ги боядисвате в подходящи цветове или пък ги облепяте с красива хартия, шик тапет или други подобни; само сложете на дъното малко камъчета, за да има къде да се отича водата при поливане. Може да добавите и ножички за подрязване.

И още една – изрисувани чаши. Аз това съм го правила и ефекта беше наистина добър, още се помни. Купувате достатъчен брой най-обикновени винени (примерно) чаши без украса никаква и няколко цвята боички за стъкло. И след това ги украсявате според способностите си – с орнаменти и рисунки, ако сте по артистични, със свежи бъзици, ако хумора е силната ви страна, до пожелания (може оформени като късмети), цитати… Идеи бол според компанията и способностите:)

Има много идеи из нета от този порядък – въпрос на време и малко усилие е да   намерите подходящите за вашия кръг.

Подарете време и внимание!

Ако се притеснявате, че подаръка ви за дечица тази година е по-малък отколкото бихте искали, добавете парти към него – или им организирайте детско новогодишно прати, или гости с преспиване с най-добрите им приятели и им организирайте нещо наистина специално с игри, филми, лакомства . Готова съм да се обзаложа, че ще помнят партито по-дълго от повечето подаръци, които ще получат.

Друг начин да смените фокуса от подаръците или въобще да ги елиминирате като елемент от някои сбирки (без да ги разочаровате) е да организирате „търсене на съкровище”. Направете им карта, скрити подсказки и въобще каквото ви хрумне и ги разтичайте добре из стълбището на входа и апартамента в търсене на лакомства.

• Обърнете внимание и на самите сбирки и празненства с близки и приятели, които освен с хубаво настроение, често е характеризират и с много „пре-та” (преяждане, препиване, претоварване, … ). Те често биват и изпускани като коледен разход, но могат да добавят доста финансова тежест.

Начин да държите нещата под контрол в известна степен, е да поемете част от организацията – направете по един емайл лист с хората, с които имате общи планове за празниците и се опитайте да организирате самото празнуване – какво искате да има? Кой за какво ще се погрижи? Ще се разменят ли подаръци – може би само за децата? Да накупим лакомства заедно и да ги разделим в торбички за децата? Забавления? Храна? Напитки?

Разпределете нещата, които ще купите заедно, кое от къде е най-добре да се купи, кой какво ще донесе, кой какво ще направи…

Така всеки ще може в идеалния случай да избере нещата, които ще му е най-лесно/приятно/удобно да свърши и като цяло празнуването става по-лесно за всички, което не е никак малко. Освен това, имате реалния шанс да зададете тона за подаръците и празненствата и дори да не постигнете 100% успех, поне в някаква степен ще елиминирате излишъците, дублирането и изхвърлянията в приготовленията.

Истината е, че хората като цяло вярват в ползата от подобно организиране, но не всеки има умения или инициативността, за да го реализира. Ако вие сте от хората, които могат – възползвайте се от собствените си умения за по-весели и по-малко натоварващи празници:)

 Часът на парите: планирайте следващата Коледа сега

(това беше отдавна, но може да ви послучи за следващата Коледа…)

Успешно организиране,

Д.

photo credit: yurilong

Статия от блога На 'ти' с парите

Хубава Коледа и с малък бюджет

Коледа по принцип най-бързо се свързва със семейните празненства, но е също много важен период на годината за всички, които имат собствен бизнес. Някъде е период на бум, другаде е затишие, но навсякъде има нужда да му се обърне внимание и да се подготвим за него.

Ето 8 неща, за които си струва да се помисли:

1. Изгответе план за коледните промоции и създайте условия за клиентите си да поръчват и плащат за продуктите/услугите ви по удобен за тях начин. Което ще рече, да им осигурите избор. Настроенията на потребителите се променят и те стават все по-взискателни. Настройте стратегията си спрямо техните нагласи – усилието и плановете, които ще направите тази Коледа ще ви служат още години напред.
2. Направете си план на паричните потоци по време на празниците – как ще се справите с пика на поръчките или липсата на такива по празниците? Как ще ви се отразят неработните дни по празниците?
3. Използвайте новогодишните промоции, за да реализирате (или поне да организиратеJ) затлачени, но належащи проекти проекти – подобрения на интернет страница, подмяна на компютрите, освежаване на офиса, нов софтуеър и т.н. Това ще има и положителен ефект върху хората, с които работите – ще започнете новата година с подновен ентусиазъм. Който е още по-важен за успеха в трудни икономически условия.
4. Въведете система за по-добри връзки с потенциални клиенти – къде отива информацията на клиенти, които са ви отговорили с „може би, но не сега” (предполагам в този климат не са малко)? Изберете и въведете употребата на приложение, с което да въвеждате като задача ново обаждане до тях за по-късна дата.
5. Подкрепете кауза – дали ще е еко, социална или гражданска, според мен усилието си струва. Изберете я внимателно от гледна точка на бизнеса и клиентите ви, но положете усилия в тази посока. Защото подобна активност води до „нормализиране” на държавата, а нормалната държава улеснява функционирането на бизнеса и живота ни като цяло. И това може да бъде постигнато и с малки стъпки (но редовниJ) – купете новогодишните картички от благотворителна/обществена организация, в която вярвате или да отпечатате календарите/визитките си на рециклирана хартия или да отделите време и да провокирате / да се включите в дебата за промени/подобрения в нормативната база във вашата област…
6. Направете си равносметка и  се подгответе се за новата година – поставете си цели, ревизирайте бизнес и маркетинг плановете си на базата на наученото тази година.
7. Отделете време да благодарите на клиентите си и на хората, които са ви подкрепяли през годината –колегите, семейството, приятели. Порадвайте се на успехите си, споделете радостта си с близките и колегите си.
8. Коледа с празник за семейството и е тясно свързан с децата. Помислете какво може да направите по празниците за семействата на служителите и най-добрите ви клиенти – детско парти, семейни билети за кино, билети за места за игра (като „Патиланци” или „Кокомания”в София), за басейн или друга атракция във вашия град.

Ако не може да си позволите вие да платите – може да организирате поне групово закупуване на билети и така да осигурите на служителите си (и техните близки) по-добри цени.

Какво бихте добавили или подминали вие?

Успех на всички,

Д.

Статия от блога На 'ти' с парите

Бизнес по Коледа

Малко в последния момент става, но ето нещо, което отдавна се каня да направя.

Всяко начало на учебната година е свързано с доста приготовления, които може би много хора вече са приполовили. Но ако все още ви предстои този процес, ето няколко съвета.

Направете инвентаризация

Всяка година остават неизползвани тетрадки и други пособия. Преди да започнете да пазарувате за новата, вижте какво е останало и може още да се използва. И съответно го затрийте от списъка с покупки.

Направете план

Училищните разходи не са никак малко. И е най-добре човек да започне да заделя пари за целта предварително. Но ако не сте го направили по ред причини –направете сега план за харчене по повода. Децата няма да се нуждаят от всичко още на първия учебен ден – разпределете разходите във времето.

Обменяйте

Вместо да купувате всичко ново – комбинирайте се с колеги и приятели и обменяйте учебници и помагала. Освен, че е икономично е и екологично. Ако намерите част от нещата втора употреба, ще ви останат пари за други книжки и образователни начинания.

Въведете закуска от къщи

Здравословното хранене е навик за цял живот и никога не е рано да започнем да учим децата да внимават какво слагат в устата си. Купете подходяща кутия, която детенце да харесва. Направете списък с нещата, които са подходящи за училище и са любими и направете план как да ги докарвате до кутията (какво да пазарувате, кога да го приготвите, какво може да замразите?). И за стимул – направете касичка на бюрото, където да влизат паричките, с които не се купуват закуски. Може дори да измислите и за какво да ги похарчите, когато се понатрупат:)

Ударете едно рамо на учителите

В малките класове децата още нямат установени навици. Сигурно не минава ден, някое дете да няма я химикал, я молив, я ножичка… Когато купувате пособия за детенце и се сблъскате с промоция – купете нещо в повече, което да оставите в класната стая за удобство на учителя. Те ще са ви благодарни за това и ще им помогнете да се съсредоточат върху важните неща в класната стая.

В пакета, който може да изтеглите в края на постинга има фаил „поощрителни” – в него има няколко листа с картинки и поощрителни фрази. Ако вашият учител използва подобни поощрения – може да разпечатате и изрежете няколко листа, които да раздава в клас – децата се радват и се чувстват горди, когато усилията им се оценяват, а в българските училища едва ли има масово много ресурси за целта.

Възползвайте се от безплатните ресурси в интернет

Има бол и най-различни. Ето и един от мен – пакет за разпечатване за по-малките, който съдържа:

• етикети за учебници и тетрадки

• месечен календар на две страници – с големи полета, в които да се записват важните неща и без конкретни дати (ще трябва да си ги добавяте сами според месеца) така че става за цялата година

• седмична програма

• седмичен планер за домашните

• поощрителните стикери

изтеглете: Илюстрирани планери (224) * Етикети-1 (213) * Етикети - 2 (217) *Стикери (229)

Надявам се поне части от него да ви свършат работа:)  А ако наистина ви харесват – моля, линквайте и разпространявайте!

Успех на всички,

Д.

Образованието – от какво всъщност ще се нуждаят децата ни?

Наденички на скара, социален капитал и промени, които не струват пари

5 неща, на които трябва да научим дечица у дома (защото не се преподават в училище)

Родителски грешки – купуваме на дечица неща, само защото другите имат…

Как им стигат парите в новозеландските училища?

Статия от блога На 'ти' с парите

Отново на училище

Станаха почти 2 години откак имаме отново ипотека. И ипотеката е едно от най-големите пера в месечния ни бюджет.

Тук системата е такава, че може да избереш плаваща лихва или да избереш фиксирана за период от 6 месеца до около 7 години. Предлаганите лихви се променят според обстоятелствата. Плаващата лихва е най-чувствителна към движенията на  основната лихва, която Централната банка определя на всеки шест седмици.

В момента плаващата лихва е доста далеч като стойност от основната лихва – около 3% над нея. Причината за това са рисковите премии, които банките начисляват и за които има много причини. Исторически погледнато до преди 2 години плаващите лихви са били винаги по-високи от фиксираните. След всичките промени в сектора след глобалната криза, в момента те са най-изгодни като абсолютна стойност.

Фиксираните лихви зависят по-малко от основния лихвен процент. Те се формират основно на база на цената, на която банките могат да привличат дългосрочно финансиране. Тя от своя страна зависи от цената на местните депозити, от лихвите на други пазари, където се набират средства, както и от желанието на чуждестранните инвеститори да инвестират в новозеландски долари (или по-скоро от възвращаемостта, която ще искат, за да го направят). Фиксираните лихви предлагат по-голяма предвидимост и сигурност, но в момента цената на тези им плюсове е достатъчно висока, за да кара хората да търсят други варианти да справят с несигурността.

Основната цел на Централната банка тук е да държи инфлацията под контрол между 1 и 3% в средносрочен план и тя използва лихвите, за да охлажда или стимулира икономиката. Последния път й се наложи да качи лихвите до 8.25%, за да охлади потребителските страсти и за около година, година и половина плаващата лихва беше смело над 9.5% като имаше моменти, когато достигна 11%.

До преди началото на кризата, масовата логика е била да се използват фиксираните лихви, за да си намалят вноските и да избегнат подобни пикове в лихвените цикли. Когато започнат да се натрупват инфлационни тенденции в икономиката дългосрочните лихви започват да се покачват. Идеята е да успееш фиксираш лихвата си за верния период от време, така, че да пропуснеш високите лихви и срока на фиксиране да изтече в благоприятен момент, така че да не пропуснеш и дъното на цикъла, за да фиксираш изгодно отново. Развалянето на срочна фиксирана лихва може да струва много пари.

Факта, че повечето ипотеки преди са били със фиксирани лихви, е било причина и за по-стръмните покачвания на лихвите. Защото минава време (докато изтекат текущите периоди на фиксиране) докато на хората им се наложи да преминат към новите по-високи лихви и това да се отрази на домакинските бюджети.

В момента, благодарение на факта, че плаващата лихва е значително по-ниска от фиксираните лихви, хората масово избират нея и затова са практически веднага под влиянието на действията на Централната банка. Затова и предвиждането на ходовете на доктор Болард в момента е повече от всякога национален спорт по медии и блогове.

Ние избрахме също да „плаваме”. Ето някои от причините за това.

1. По-ниската лихва

Която, между другото, е на рекордно ниски нива за НЗ. И понеже много хора плават и се опитват да свият нивата на задлъжнялост, лихвите няма да достигнат най-вероятно до рекордните 11% при този цикъл. До 8%, което е горе-долу средната стойност за последните 10 години, ще можем да се справим. Тук фактор е и че ние като семейство можем да се справим с риска, който поемаме, без да ни побелеят косите.

2.Световната несигурност

Само преди две седмици всички очаквахме лихвата да подскочи с 0.25-0.5% през септември и да се върне до нивата преди февруарския трус, когато беше смъкната с цел да подпомогне икономиката след шока и разрушенията от поредното земетресение. Сега много малко коментатори очакват повишения до края на годината. Най-малкото защото Централната банка обяви преди време, че ще действа на база факти, а не на очаквания. Един вид първо статистиката трябва да се произнесеJ Колкото по-бавно се покачват лихвите и колкото повече паузи има между подскоците – толкова по-неизгодни изглеждат фиксираните лихви.

3. Имаме буфер

Въпреки всички земетръсни неочакваности, все още имаме някой лев настрана в случай, че риска който поемаме сега, тръгне да ни излиза през носа. Все още има от къде да платим за неочаквани разходи, дори и да се окаже, че месечния ни бюджет е запълнен до дупка. Другият буфер е, че все още сме домакинство на един доход основно. Ако лихвите се покачат драстично и бързо, една от основните причини за това ще е затягането на пазара на труда. Което ще рече, че ако лихвите хвръкнат смело нагоре, ще бъде относително лесно и да си намеря работа на заплата и да станем домакинство с два дохода.

4. (макар и не на последно място) Намяляване на главницата

Ниската плаваща лихва дава възможност за агресивно изплащане на главницата, което ние правим в момента. Малко игра с калкулатора преди няколко седмици показват, че за да запазим вноската си на същото ниво при всеки 0.25% покачване на лихвата трябва да сме намалили главницата с 5000 пари.

Ипотечен заем: 12 съвета как да го изплатим по-бързо

Ако имаме късмет с бавно покачване на лихвите, имаме голям стимул да намаляваме главницата възможно най-бързо, за да държим и вноските ниски, която в дългосрочен план ще ни донесе повече сигурност и финансова стабилност, отколкото ако изберем фиксирана лихва сега. Дори и да не успеем да неутрализираме изцяло покачванията, можем да направим достатъчно, за да контролираме ситуацията.

Накратко: по-малко дългове дават повече стабилност от по-ниски или по-предвидими вноски.

Какви са вашите стратегии за наместване на ипотечните плащания в семейния бюджет?

Успех на всички,

Д.

Ипотечен заем: 12 съвета как да го изплатим по-бързо

Спестявания, резерви или депозит за жилище?

Видовите рецесии – обяснени в стил “Улица “Сезам”

От месечните вноски зависи крайната цена на имота

Кога е най-изгодно да се купи имот?

Записки от кризата: Средна цена на жилищата / среден доход – дълъг ли е пътят надолу?

Часът на парите: Съотношението на задълженията спрямо доходите

снимка:  woodleywonderworks

Статия от блога На 'ти' с парите

Ипотечни плащания и балансиране на семейния бюджет

Във време на криза, когато възможностите не са толкова много, нито пък идват бързо, стабилните лични финанси са още по-важни. Но пък да бъдат постигнати е още по-голямо предизвикателство.

Като изключим големите сътресения като тежки заболявания и загуба на работа, това, което ни вкарва в беля, когато живеем от заплата до заплата са неочакваните разходи и проблеми.

Как да избегнем дългосрочните последици от неизбежните сблъсъци с неочакваното?

oooOOOooo

Време

Когато парите са кът, можем да си помогнем като преосмислим дневния/седмичния график.

Когато сме претоварени и най-често компенсираме с пари невъзможността ни да обърнем подобаващо внимание на проблема.

Липсата на време е и най-честата причина да харчим за улеснения, които ни струват повече, отколкото ни облекчават, което е бърз начин да раздуем месечния си бюджет до нива, които ни затрудняват.

Високите нива на стрес и претоварване са и причина за проблематични решения, които ни изправят пред още последствия за справяне и кръгът се завърта отново.

Но можем да се справим с изникнала криза, без да наливаме излишни пари в проблема, като му отделим време. И благодарение на чичко Гугъл и малко време можем да се справим с много неща за много по-малко пари.

Да оправим развален уред често струва по-малко, отколкото да купим нов;  да готвим у дома от основни продукти ще ни струва значително по-малко в пари (от поръчка по телефона в последния момент), но ще ни осигури по-добро качество и по-здравословен живот.

Съотношението ресурси:резултати

oooOOOooo

Информация

Когато за първи път излязохме да живеем извън България, едно от нещата, което ми направи силно впечатление беше, че в така наречените expat-общности местната информация е една от най-важните теми за разговор.

В Ханой (където местната действителност бе значително по-фрустрираща от България) обсъждането на местната действителност минаваше предимно под формата на „как-се-прави-това” справочници (вместо оплаквания) – как се вадят визи всякакви, как се общува с виетнамските власти по различни поводи,  къде има дамски обувки 39ти номер и в кои магазини не те посрещат с “no sizeee missyyy” на входа (разбирай: „не зареждаме за извън габаритни” (пък ти си под 60 кг.)), в коя клиника какви изследвания могат да се направят, къде може човек да си заведе децата в събота, в кои хотели има чаршафи, телефонен номер на таксиметров шофьор който знае 5 думи на английски… За всяко нещо си има hack – само трябва да го знаеш:)

И подобна информация става все по-лесно достъпна (за почти всички места по света) благодарение на блоговете и форумите – поставете си за цел да се възползвате от нея, за да си намалите разходите и да спестите време.

Да си направим труда и да навлезем в подробности за всяко важно нещо, дава повече варианти за реакция, ако нещо не потръгне както трябва, помага да намерим алтернативни варианти, които струват по-малко или не струват пари, дава ни възможност да се възползваме максимално от ресурсите, с които вече разполагаме.

Наденички на скара, социален капитал и промени, които не струват пари

oooOOOooo

Гъвкавост

Едно от нещата, за които плащаме скъпо е да получим точно това, което искаме. Много хора считат, че правят компромис, когато не получат точно това, което искат.

Моят личен опит обаче казва, че колкото по-отворена съм към нови/различни възможности, толкова по-доволна съм от живота си. Ако си поставим за цел за търсим нестандартни за нас решения, ще види, че избора ни рядко се свежда между скъпо струваща мечта и евтин заместител.

Най-често има огромно неизследвано поле на възможности, които просто никога не сме поставяли на масата за обсъждане и сред тях, аз лично вярвам, винаги ще има няколко, които бихме осъществили по удовлетворителен за нас начин.

Още повече, че често преценката ни какво ще ни направи щастливи в крайно ненадеждна. И колкото п-малко излизаме от зоната на комфорта си – толкова по-бързо остаряваме. Reframing is everything:)

Продуктивност: списък със 100 идеи

Zero budgeting: Защо си струва да се върнем отначало, за да продължим напред

Успех на всички,

Д.

10 неочаквани пътя към финансов просперитет

15 стъпки за ограничаване на риска за личните ни финанси

11 стъпки към стабилни финанси

снимка: Some rights reserved by pearlbear

Статия от блога На 'ти' с парите

Три стратегии за справяне с безпаричието (които не са свързани с пари)

Днес през FB попаднах на този пост, някой го беше линквал на стенат ми и се заинтригувах. Оказа се хем доста предсказуем от първите редове, хем ме въвлече в задочен спор. Става дума за ваксините.

Инжектирай ме с любов, казва авторката на този блог пост. Още от заглавието се издразних да си призная. Все едно хората си ваксинират децата, защото не ги обичат достатъчно. Но както и да е…

Втората точка:

Стилът ни на родителство се подчинява изцяло на държавното предписание да ваксинираме децата си.

Някои хора си ваксинират децата, точно защото са преценили рисковете и са избрали по-добрия според тях вариант. Моля извинете, но има мислещи хора и сред тези, които си ваксинират децата. Държавата ни може да скапана, но има практики, които въпреки че се организират и поддържат от нея, имат смисъл.

Трета:

В Германия, Швеция, Обединеното Кралство и Канада, например, няма задължителни ваксинации, а там живеят мултикултурни, пътуващи общества.

Като ще си говорим с примери – може би има причина тук-там да няма задължителни имунизационни календари, защото и препоръчителните вършат достатъчно работа. Всичките шведки, с които съм се запознавала последните години са сред хората, които приоритетно проверяват и приравняват имунизациите на децата си, включително и с нови ваксини като тази за рак на матката.

Не защото някой ги е приклещил и го прави насила или защото безмосъчно се водят по течението – напротив. Когато си в чужбина (аз съм имала контакти с тях в трети страни) почти няма натиск за тези неща. Те са отишли, проверили са, платили са си дори (и то не малко най-вероятно), за да са сигурни, че децата им имат всички необходими имунизации не само спрямо шведския календар, но и спрямо този на страната, в която са се преместили да живеят.

Вече има български семейства, които поемат отговорността да не ваксинират децата си.

А дали всъщност знаят каква отговорност поемат?

Първо хората, които решават да не ваксинират децата си, директно оказват влияние върху избора на тези, които искат да ги ваксинират, но не веднага след раждането, а в по-подходящ, избран от тях момент. Което вярвам, че авторката ще се съгласи, че е по-щадящият вариант за децата. Как? За да не се получи епидемия, трябва много висок процент от хората да са ваксинирани. Той сигурно варира за различните болести, но ако има повече хора без ваксини, епидемията става възможна. И съответно всички неваксинирани (още) деца са под заплаха.

Имат ли наистина избор родителите, които са „за” ваксините тогава спокойно да изчакват най-подходящия момент за ваксиниране на децата си, ако има много не ваксинирани хора в общността?

Да не говорим, че за да има човек избор да не си направи ваксините, трябва да има и план за действие как здравната система ще се справи с потенциалната опасност от епидемии. Защото, предполагам, въпреки, че отказват ваксините, повечето родители няма да искат да се откажат от лечение в случай на разболяване от някоя от тази болести. Без подобен план не съм сигурна дали решението е наистина отговорно.

Съвременните здравни системи, всъщност разчитат да няма епидемии на болести, за които има ваксини. И правят всичко възможно да ги ограничават по принцип.

Какъв трябва да е капацитетът на болниците и въобще на здравната система, за да поеме последствията от отказа от ваксинирането? Защото след като веднъж е запълнен капацитета на интензивните отделения по време на епидемия – смъртността рязко се покачва, поради невъзможност да се окаже достатъчна грижа за болните (няма персонал, няма апаратура). Така че това, което може медицината да направи за няколко случайни случая, не може да бъде възпроизведено за всички в случай на епидемия.

Без свободни легла в интензивните отделения, отпадат и операции за състояния, които нямат нищо общо с епидемията – сърдечни, ракови, мозъчни, катастрофи…

И не на последно място – как ще защитите разходването на ресурсите на коя да е здравна система за лечение на болест, от която е можело да се предпазите, пред всички онези родители на деца, страдащи от коварни заболявания, за които недостигат пари за лекарства, техника, изследвания и разработване на нови протоколи?

Всяка майка вярва, че детето й е прекрасно, такова каквото е. И въпреки това епидемиите съществуват, нали? Или за това сме си виновни сами – нито си обичаме децата достатъчно, нито пък вярваме в тях безусловно?!?

„някои от бабите ни са раждани вкъщи и не са чували за ваксини”

Една история от времето на бабите и дядовците ни. Без ваксини. Дядо ми е най-големия от трима братя. Но майка му е загубила едно дете преди той да се роди. Имали са и сестра – Мина. Която умира от туберкулоза. Която хваща докато се грижи за годеника си. Имала е избор да го изостави, или да рискува да умре заедно с него. Всички са я съветвали да се пази.

От пет деца оцеляват три.

Тези от прародителите ни, които са оцелели, често избират да не говорят за тези, които не са… Това не-говорене не означава не-случване на трагедиите. То крие болка, а не пасторално щастие и хармония с природата.

В един свят, където всички майки избират да предпазят децата си от ваксините, тези които се разболеят имат избора да боледуват (и може би умрат) сами. Или да повлекат със себе си точно тези, които най-много обичат.

Въпрос към тези родители: като отказвате да ваксинирате децата си, планирате ли как ще подготвите децата си за подобни решения? Или, всъщност тайно се надявате, че ще има достатъчно майки, които ще набодат децата си, за да има кой да се погрижи за неваксинираните?

Решението да ваксинираме децата си не е идеалния вариант – идеално би било заплахата да не съществува. Но тя съществува, колко и да „се тренираме да вярваме повече отколкото се страхуваме”. И решението на някои родители да не ваксинират децата си си има и своята крайно проблематична страна. Която засяга всички ни.

И е хубаво, че има дебат по въпроса. Само дето “аз казвам НЕ на ваксините” нито изчерпва въпроса, нито пък предлага алтернатива.

И дори и да не ме карате да се откажа да ваксинирам децата си, пак вашето решение засяга мен и моите деца.

Успех на всички,

Д.

Статия от блога На 'ти' с парите

We are all in this together, каквото и да си мислите

cc: kenteegardin

Много често хората казват, че да се живее под наем е хвърляне на пари на вятъра.

Интересно обаче, не съм чула никой да казва, че хвърля пари на вятъра, когато плаща лихвите по ипотечен заем, макар те често (заедно с другите разходи, свързани със собствеността на имoт – данъци, такси, застраховки и прочее) да надхвърлят сумата за наемане на подобно жилище.

Собственото жилище има много други плюсове и затова много хора са дълбоко привързани към идеята за купуване на имот. Сигурно от там и разликата в отношението към наема и лихвените плащания.

Има и много финансови съветници, които твърдят, че пътят към финансова стабилност минава през покупката на жилище. Из нета е пълно и със позовавания на всякакви изследвания, че хората, които са финансово независими в голямата си част притежават жилището, в което живеят.

От една страна наемането на жилище може да ни спести много пари, от друга – хората, които не притежават жилището си, значително по-рядко са финансово осигурени.

Има ли разминаване?

Да се живее под наем може и да е по-евтино, но рядко разликата между ипотеката и разходите по жилището и наема биват спестени и инвестирани в трайни активи.

Живеейки под наем, ние приемаме потенциалната възможност да се окажем в по-добра позиция, но рядко я реализираме.

В този ред на мисли е и факта, че ипотеката ни принуждава да спестяваме (ако не изплащаме само лихвите по нея). Част от месечните вноски отиват и за погасяване на главницата, което води до повишаване на нашето ниво на собственост в имота и от там до повишаване на личното ни богатство.

Но факт е също така, че заемът ни може да бъде толкова разтеглен във времето, че цената на „собствеността” да стане толкова висока, че да неутрализира „спестовният” ефект на покупката и в крайна сметка да сме платили повече за жилището, отколкото то струва, когато достигнем 100% собственост в него.

От друга страна, веднъж след като е изплатено жилището, разходите за подслон падат значително до данъци, такси и поддръжка. Ако притежаваме жилището, в което живеем разходите ни стават много по-лесни за контролиране и планиране, което е осоебно важно когато достигнем следработния си период, когато доходите най-често намаляват. И ако това се случи по-скоро рано, отколкото късно, се създава възможност за натрупване на други спестявания и инвестиции, дори и това да е било трудно възможно по време на изплащането.И това ми се струва, че е по-лесно осъществимо, след като веднъж вече е създадена някаква финансова дисциплина.

Друг фактор е, че докато цените на жилищата и на наемите се покачват с годините най-малкото поради инфлация (но може и поради други икономически фактори), с изтеглянето на ипотечен заем те в голяма степен се закотвят в някакъв диапазон. Лихвите може да се променят в някакви рамки, които обикновено са циклични, но с намаляване на главницата се ограничават и подскоците във вноските при относително нормална икономическа обстановка. Освен това с увеличаване на доходите, което се случва не само с инфлацията, но и с повишаване на опита и квалификацията, относителния дял на плащанията за ипотеката към доходите може да намалее значително.

Но можем ли в крайна сметка да считаме жилището си в групата на спестяванията, например за следработни години?

Да, стига да сме готови да го продадем или да имаме възможност да изтеглим капитала си от него, когато ни трябва. И тогава можем да разчитаме на разликата между цената н жилището, което имаме и цената на жилището, което ще купим в замяна (защото все някъде ще трябва да живеем, нали).

Но ако искаме да останем в жилището – то не можем да разчитаме на спестяванията в него. За да се възползваме от тях – трябва да направим крачка назад (или в страни) по имотната стълбица.

Тук (Нова Зеландия) това е често срещана стратегия за следработна възраст – семейното жилище да се замени за по-малко, когато децата напуснат семейното гнездо. То най-често е по-голямо, в търсен район заради добри училища и удобен транспорт, и съответно е възможно да се замени за по-малко жилище в друг удобен (но за различен начин на живот) район. И така се освобождава част от натрупания капитал, който може да се използва за инвестиране и създаване на текущ доход.

Слабото място на този план е, че напоследък излизат изследвания (на които за съжаление не пазя линковете), според които хората днес имат нужда от повече пространство, когато се пенсионират (в сравнение с родителите си примерно), защото са по-активни много по-дълго и имат нужда от свободното пространство, за да се занимават с хобитата си, за малък бизнес, и въобще да си живеят живота удобно.

Другата уловка, което се случва тук в момента – че може да случите на криза и птичките да не фръкнат от гнездото както сте го планирали:)

Та активните хора (които имат нужда може би от повече средства при пенсиониране, но пък сигурно все още имат някакви текущи доходи) всъщност предпочитат да останат в семейния дом, вместо да го „похарчат”. В тази ситуация изтеглянето на спестяванията от семейното жилище става по-трудно и по-скъпо и докато може в някаква степен да разчитаме на това за аварийни ситуации, трудно може да ни носи доход, особено в ранните години след пенсиониране.

Та в крайна сметка – спестяваме в жилище, само доколкото имаме вариант и желание да се изнесем от него и да използваме капитала за генериране на текущ доход – дали като го отдаваме под наем или като го продадем.

Успех на всички,

Д.

Всички статии от “имоти”

Спестявания, резерви или депозит за жилище?

Кога е най-изгодно да се купи имот?

Записки от кризата: Средна цена на жилищата / среден доход – дълъг ли е пътят надолу?

Часът на парите: Докога може да я караме така?

13 въпроса, които да (си) зададем при теглене на заем

Часът на парите: калкулатор лично богатство

Статия от блога На 'ти' с парите

Покупката нa жилище като спестовна сметка?

Нова Зеландия е една от страните, които редовно в последните години са начело в класацията на най-непосилните цени на имотите. Въпреки спада на лихвите и лекия спад на цените имотите си остават скъпи. И за разлика от други места по света, има условия да започнат да поскъпват отново.

Имотите са скъпи, а доходите не са толкова високи, да не говорим, че тавана на повечето професии е неприятно ниско.

Повечето анализатори определят цените на имотите като поносими или високи на базата съотношението среден доход/средна цена на имотите

Как успяват да се справят кивитата? Въпреки посредствените нива на доходите, хората все пак успяват да си купят жилища, а не малко стават собственици на имоти  с цени доста над средните?

Най-лесният начин е, разбира се, да ги наследят:) Но не всеки има дори и малък шанс това да му се случи. И в Нова Зеландия – още по-малък шанс отколкото в България ми се струва.

Но има начин това да бъде постигнато и без да се рискува финансовата стабилност. Става бавно и славно, но в крайна сметка хората стигат до там, където искат стъпка по стъпка. От там и израза properly ladder – или имотна стълбица (или нещо подобно).

Идеята е, да се „стъпи” на пазара при първа възможност с малък имот в краен квартал. Известно време той се изплаща и се правят подобрения. Така собственикът увеличава своя дял в имота и това се превръща в добър депозит за по-хубаво жилище на по-удобно място.

Упражнението се повтаря отново – с нарастване на нуждите и собствения дял в имота, той може да бъде заменен за по-голям и в квартал с добри услуги, училища, транспорт, който да отговаря на нуждите на семейство с деца. Като стигнат до гимназия децата често се налага нова смяна – големите деца искат повече пространство и по-добри опции за транспорт, освен добри училища.

Условия за да проработи подобен план:

Ранен старт

Общо взето човек за да е в позиция да купи семеен имот ( в смисъл подходящ като цена и местоположение за семейство), когато реши да създаде семейство, трябва да е започнал доста по-рано и да е натрупал собственост в имот преди това, която да използва като депозит за по-голямо жилище. И колкото по-ниски са перспективите за растеж на доходите, толкова по-рано е добре да се стъпи на пазара.

Реалистична оценка на възможностите

Това е винаги критичен момент, но ако човек се цели високо в края, е особено важно текущите му планове да са добре премерени.

Ако си надценяваме възможностите за изплащане на ипотеката, можем да се окажем много лесно и бързо вместо на плюс в голям финансов батак. Успеха на ипотечната стълбица зависи в най-голяма степен от способността ни да не спираме да се катерим по нея.

Реалистични очаквания

За да е възможен ранният старт, трябва и очакванията ни да са реалистични. Със стартова заплата, дори и във високоплатена индустрия и малък депозит, изборът няма да голям, възможно е също и да е непривлекателен. Много хора дори избират да купят първоначално имот, който да дават под наем, ако не могат да си позволят жилище, в които да искат да живеят.

Но пък това е и шанс да се увеличи капиталът не само чрез изплащане на заема, но и чрез подобрения в имота (ако е неподдържан, или нефункционален, примерно) и повишаване на продажната му цена.

Добро проучване на пазара

Имотната стълбица е стратегия, която дава възможност на хората да компенсират със знания, умения и предприемчивост по-ниската си покупателна възможност. Без познаване на жилищния пазар, на района и развитието му, без следене на тенденциите в икономиката,  изкачването на стълбицата може да окаже трудно – покупки в безперспективни райони или неподходящи ремонти, могат да отложат следващата стъпка за неопределено време.

Какви са плюсовете на подобен план?

Човек в крайна сметка може да си позволи имот според нуждите и вкуса си, без да се нагърбва с непосилни месечни вноски. С добро планиране нивото на задлъжнялост може да остане стабилно процент от доходите, защото самоучастието/ депозита се увеличава с годините.

Риска и финансовото натоварване се разпределят по-равномерно във времето, като известна част се прехвърля в период, когато задължителните разходи и финансови ангажименти са относително ниски – преди създаването на семейство и деца.

Подобна схема отговаря на днешния ритъм на живот – хората са по-динамични и мобилни и закупуване на жилище, което отговаря точно на  моментните нужди, вместо едно веднъж и завинаги се вписва по-добре в съвременната ситуация.

Има възможност при всяка покупка човек да увеличава капитала си в имоти с по-малък финансов ресурс като подбира подценени имоти и чрез ремонти и подобрения увеличава стойността им.

При подходящи условия, е възможно и подобен план да се превърне в лично пенсионно осигуряване. При закупуване на по-голямо жилище капиталът от предишния имот бъде изтеглен чрез ипотека (или то бъде използвано за гаранция за 100 % ипотека на новото жилище) и то да бъде запазено в портфолиото, и съответно отдавано под наем, за да се покрият повишените разходи. Това разширява участието ни на имотния пазар и като наемодатели и, разбира се, крие своите рискове и изисква допълнителна подготовка. Но с разумно планиране и финансова дисциплина, човек може да се подсигури с допълнителен доход от наем, когато имотите бъдат изплатени.

Какво мислите?

Успех на всички,

Д.

Статия от блога На 'ти' с парите

Стъпка по стъпка до желания имот

Доколко  решенията ни за неща, които определяме като важни, се влияят от неща, които ни се струват случайни – като например как е формулиран формуляра, който трябва да попълним?

Преди няколко години тук беше въведена нова схема за доброволно пенсионно осигуряване, която се радва на такъв бурен успех, че в момента правителството се налага да я преработи, за да се справи с разходите по нея.

Дали защото схемата е толкова изгодна (тя е, макар да не съм сигурна, че хората са масово запознати с детайлите) или защото правителството правилно е подходило към включването в нея – всички биват включени в схемата при постъпване на работа и в рамките на 3 месеца (мисля) да се откажат, ако не искат да участват.

Колко пъти си даваме сметка, че като не знаем какво да правим – по-скоро не правим нищо. И това има много малко общо с очаквания резултат?  Защото резултата зависи от това как са поставени опциите – ако не направиш нищо оставаш в схемата, или ако бяха подходили по-традиционно – ако не подадеш документи – оставаш извън нея… А не от това кой вариант ни се струва по-смисен, или отговаря в по-голяма степен на ситуацията и нагласата ни?

Как менталните слабости и ограничения влияят на решенията ни, на моралния ни компас и на света около нас – вижте лекциите на Дан Ариели:)

Успех на всички и приятно гледане,

Д.

Статия от блога На 'ти' с парите

Dan Ariely за менталните слабости и ограничения (които пренебрегваме) при взимане на решения

Когато се заиграваме с идеята за покупка на жилище и ипотечен заем, обикновено започваме от там – можем ли да си позволим еди колко си пари всеки месец за погасяване на вноската.

За да ни е по-лесно да се справяме с разходите си, ги съпоставяме с периода на получаване на заплата – често месечно. Това много често бива подсилено от ситуацията, в която много хора се намират – живеят от залата до заплата и плановете съответно се свеждат до същия хоризонт почти автоматично.

Макар това да е нормална отправна точка, е също и много подвеждаща стратегия за преценка. Обикновено заемите не се изплащат за месец и имат по-сложно отражение върху финансовото ни състояние. Вноските могат да бъдат разтеглени във времето така, че станат поносими, но това често прави неразумна цената на имота.

Какво казват цифрите?

Семейният бюджет може да си позволи максимална вноска по ипотечен заем  от около 1000 лева на месец и това се възприема като максимален предел от заемополучателите. Ето няколко възможни варианта.

Ако се вземе максималният заем при 8% лихва (просто пример) за максималният срок, то въпросното семейство може да изтегли около 135000 лева за жилище с месечна вноска от около 990 лева.  И като добавят депозит 20% (около 30 000 лева) ще могат да си купят жилище за около 165 000 лева.

По друг начин изглежда цената обаче, ако тя се разгледа в рамките на целия живот на заема, а не просто като месечен разход. За тези 30 години на изплащане на заема, цената само на заема ще е скочила с 221 600 лева, които ще трябва да се платят като лихви, освен главницата.

Обща цена на имота тогава става 135 000 + 30 000 + 221 600 = 386 000 лева.

Ако семейството реши, че иска да си остави място за маневриране и вземе по-малък заем в размер на 100 000 лева, ще може да си купи имот за 130 000 (като добавим същия депозит от 30 000 лева). Но при 8% лихва, за 30 години вноската ще е около 735 лева.

Разгледано на месечна база, това е около 250 лева по-малко от лимита, които семейството си е поставило като предел. Общият бюджет за жилището пада с 20%, но заема намалява с около 25%. Изглежда разумно. Освен това си оставят резерв и в текущия бюджет в случай на повишаване на лихвите, непредвидени разходи и прочее.

Но за целия живот на заема те ще внесат над 164 000 лева като лихви. Общата цена на заема тогава става 264 000 лева и изисква отново 30 годишен ангажимент.

Общата цена на жилището така намалява и става 100 000 + 30 000 + 164 000 = 294 000 лева.

Дори и месечната вноска да изглежда наистина поносима, как ви се струва сделката като знаете крайната цена на покупката?

Още един вариант – ако семейството реши да избере месечна вноска  950 лева на месец за същия заем от 100 000 лева, цената му ще спадне до 72 000 лева и 15 годишен ангажимент.

Така цената на имота слиза до 100 000 + 30 000 + 72 000 = 202 000 лева.

А ако са си направили наистина добре сметките и са убедени, че могат да се справят с максималната вноска без да рискуват финансовото си здраве и закръглят вноската си на 1 000 лева, заемът им ще бъде погасен за 13 години и 10 месеца и общо платените лихви ще са       66 000. Което сваля цената на имота до 196 000 лева.

Не е никак трудно 35 000 да се превърнат в почти 200 000 лева преди да се доберем до финала. Да не говорим за срока на погасяване, който е отделна цена на имота сам по себе си…

Ето и линк към калкулатор, който смята бъдеща инфлация, ако искате да си предствите горе-долу как ще изглеждат бъдещите цифри в сегашни пари…

Успех на всички,

Д.

Още по темата:

Кога е най-изгодно да се купи имот?

Записки от кризата: Средна цена на жилищата / среден доход – дълъг ли е пътят надолу?

Най-скъпо излиза да не знаеш какво искаш

Спестявания, резерви или депозит за жилище?

Ипотечен заем: 12 съвета как да го изплатим по-бързо

Статия от блога На 'ти' с парите

От месечните вноски зависи крайната цена на имота

Днес прочетох в местния вестник статия за това колко високи за нивата на задлъжнялост в Нова Зеландия и колко е опасно това. Общо взето логиката на проблема е следната:

• Нивата на дълга са високи – на ниво правителство и на ниво домакинства
• Правителството трябва да вземе драстични мерки, за да се справи с проблема, които засягат много хора
• Населението не си дава сметка за дълбочината на проблема
• И съответно не счита за нужно да подкрепя радикални мерки

В хода на прехода и след това сме чували толкова често фразата „правителството няма воля за промени”. Свикнали сме да мислим за политическия процес в обратна посока – ние винаги сме готови да живеем по-добре и в уредена държава, само дето няма кой да ни я направи.

И за пореден път откакто сме в Нова Зеландия се размислих, че политическата воля (която тук я има в доста по-големи дози отколкото в България) сама по себе си, ако няма гражданска воля за решения и промени, не води до никъде.

Можем ли да се надяваме на по-добър начин на живот, ако не се склонни да погледнем на нещата честно и комплексно и да извървим пътя, който води към него? И можем ли да се надяваме на смислени правителствени политики, докато се юрваме масово да избираме „спасители” за министър-председатели?

Аз лично не съм голям фен на Бойко Борисов (това съвсем меко казано) и не му следя по този повод проявите, защото много се дразня (дори от другия край на света). Но това, което улавям от малкото, което чета за него е, че той се води по течението на общественото мнение. И това има някои положителни страни, стига да ни стиска да се възползваме от тях.

И в този смисъл проблемът е, не толкова че той управлява в сложна икономическа ситуация, без да има визия, а управлява един електорат, който го е избрал в амплоато му на „супермен”, който да „оправи” нещата без на нас да ни се налага да взимаме болезнени решения, да търпим големи лишения или дори просто да запретнем ръкави. Пък той, най-вероятно, също като малкия ми син, колко и да се опитва, скоро няма да се научи да прави магии. (И тук да не се бъркат магиите с фокусите, моля.)

Та въпросът е, не толкова дали има „политическа воля” за реформи и промени на начина, въпросът е дали има ГРАЖДАНСКА ВОЛЯ за подобни мерки? И доколко ние изпълняваме задължението, което имаме към децата си – да сме информирани за ситуацията, в която живеем в дълбочина и да взимаме не лесните, а отговорните решения, които ще осигурят по-добро бъдеще за тях?

Ако НИЕ сме готови да започнем да търсим по-добрите управленски решения във всеки един аспект на държавните дела и публичните финанси, дори Бойко Борисов ще ни свърши работа като министър-председател, стига да продължава да се води по общественото мнение…

Успех на всички,

Д.

Статия от блога На 'ти' с парите

Политическа воля vs. гражданска воля

1. Пенсиите не стигат. С едната пенсия в сигурно 90% от случаите не може да се живее дори и скромно – в това едва ли си струва да убеждавам някой.
2. Имаме по-голям контрол. Никой няма по-голям интерес от нас да се грижи за парите ни. Освен това само така финансовите ни дела ще бъдат изцяло подредени според личните ни нужди. Така не само ще можем да оптимизираме процеса на спестяване (ако не съвсем сами, то с помощта на финансови съветници), но и ще имаме и по-голям контрол над това как харчим и разпределяме.
3. Можем да избираме кога да се пенсионираме. Навсякъде по света има проблем с солидарните/социалните пенсионни системи – населението застарява и живее по-дълго и те се задъхват. И навсякъде част от решението е повишаване на пенсионната възраст. Та човек ако иска да има свобода да решава кога и колко да работи – трябва сам да се погрижи.
4. Можем да се пенсионираме където искаме. Поколението на нашите деца ще бъде още по-мобилно от нас – та къде ще се окажат децата ни е много трудно да се предскаже. Но ако сами сме се осигурили за следработни години – можем да избираме къде да се установим, ако искаме да сме близо до тях. Повечето държавни пенсии имат ограничението да живееш в страната, за да ги получаваш. А и за да се преместиш да живееш на по-късна възраст някъде – трябва да можеш да докажеш, че сам можеш да се издържаш и няма да тежиш на здравната система – това също става с пари.


cc: Erik Starck

5. Можем да прекарваме времето си както искаме. Аз лично силно подозирам, че когато се окажем свободни от работа, ще имаме повече разходи, защото ще ни се пътува, ще ни се занимава с какво ли не…ще искаме да имаме избор как да запълваме времето си и ще имаме толкова неща от които да избираме, стига да можем да си ги позволим.
6. Ще си осигурим по-добро качество на живота. Освен, че ще можем да останем активни и да правим много неща, което забавя процеса на стареене, ще можем да си позволим качествени медицински услуги, за да живеем активно и независими да края на живота си. Държавните пенсии вървят ръка за ръка с услугите на здравната каса и всички знаем какво предлага тя…

Статия от блога На 'ти' с парите

6 причини да спестяваме сами за следработни години

Така поставен въпроса, едва ли би предизвикал за отговор масово и категорично „ДА”.

Но докато си бяхме в България тази пролет, станах свидетел на това как болница надписва диагнози, за да вземе пари от здравната каса. Станах свидетел и на това как всички приемат това за някаква форма на нормалност, която не ни коства особено в общия случай.

На лекарското съсловие по болниците особено, се гледа като на някакъв особен вид свещена крава, която никой не иска да закача. Но всички дружно недолюбват.

Това обаче ни струва много както в пари, така и в качество на лечението, да не говорим за нерви и дори шансовете ни да оцелеем. Защото работи предимно в полза на корумпираната част от съсловието, която едва ли е двигател на прогреса в медицината, нито като наука, нито като администриране на процеса на лечение.

Случаят на кратко е следният – болница хоспитализира пациент със симптоми, за които тя всъщност няма пътека за финансиране. Затова в епикризата се пишат диагнози, с които могат да си вземат парите от касата, но пък са далеч от реалното положение.

Най-очевидната част от проблема е, че

част от парите от здравните вноски и данъци се хвърлят на вятъра

Здравната каса плаща за лечение на несъществуващи болести.

Малко хора допускат това да става с парите, които държавата им оставя след данъци и осигуровки, но повсеместно всички се съгласяват това да се прави с парите събрани от данъци и осигуровки, които те също са изкарали и за които всеки работи 9 дни и половина от 22 работни дни в месеца (според груби изчисления за брутна заплата от 1000 лева с този калкулатор; в дните са включени и вноските от страна на работодателя, защото и те трябва да бъдат изработени реално погледнато, независимо от чия сметка излизат). Подобно нехайство излиза наистина скъпо.

cc: striatic

Ненужните хоспитализации или ненужно дългите хоспитализации

ядат здраво и личния ни доход докато траят –

неплатени отпуски за грижи за болния, за децата, транспорт, цената на решения взети под голям стрес и какво ли още не… списъка може да бъде кошмарно дълъг.

И всичко това преди да стигнем до емоционалната цена на ситуацията  – представете си какво става при излишно дълга хоспитализация на малко дете или бебе като една от крайностите…

На излизане от лечебното заведение при подобна ситуация,

човек има нужда от повторни прегледи и тестове

За да разбере всъщност какво му се е случило и какъв му е точно проблема. И това на практика означава, че много хора плащат двоен здравен данък – веднъж под формата на осигуровки, и втори път под формата на частни прегледи.

Тази корупционна схема

изкривява и историята на заболяването

Ако животът ви зависи от това лекуващият ви лекар да може да проследи здравето ви назад във времето, шансовете да успее да сглоби пъзела намаляват многократно, ако единственият му източник на информация са официалните документи. Които очевидно се пишат с цел осчетоводяване на заболяването, а не проследяването и лекуването му.

cc: Pink Sherbet Photography

Веднъж като е „приет” човек с дадена диагноза „в повече” следват много други неща „в повече”, защото се следват утвърдени протоколи за лечение в тази ситуация -

повече лекарства, повече болнични

Какво може да причинят ненужни лекарства (и тук не говорим за парацетамол и витамини все пак, а за лечение на болести, които налагат хоспитализация) – всеки сам може да прецени много бързо, само като разгледа диплянките на някои от лекарствата на баба си и дядо си… Колко може да ни струват, ако се окажем в подобна ситуация също не е никак трудно да си представим.

А ненужните болнични, освен че източват съответните фондове, означават и

загуби/разходи на време и пари и за бизнеса,

действат стресово и деморализиращо на колегите, които често остават натоварени с допълнителна работа, която не винаги бива заплатена/компенсирана подобава.

И не на последно място. Ако в близко бъдеще решите да отидете в чужбина за по-дълъг период от време и се нуждаете от основна медицинска застраховка за чужбина може да се окажете в много деликатна позиция. Повечето здравни застраховки имат

специални условия за вече поставени диагнози,

които често следва да бъдат описани и декларирани предварително. И често тези състояния и свързаните с тях последствия са изключени от покритието (или пък включването им ще ви струва доста пари).

Тук може да се вкарате в беля като не опишете състояния, които някой някъде е вписал по ваш адрес, за да изтегли суми от касата и за които вие може да не подозирате дори. Или, ако ви се наложи да се лекувате, може да ви откажат покритие на основание на реално не-прекарано, но пък подробно осчетоводено медицинско състояние. Реално погледнато рискувате да се окажете по един или друг начин без покритие в крайно проблематичен и травматичен момент.

Ситуацията е сложна на много нива, но всеки от нас може да направи по нещо като започне да се интересува какво излиза от касата по негов адрес, особено когато става дума за дребни неща. Не за друго, ами защото тогава е по-лесно да настояваме за правата си и за промени, за да можем да разчитаме на системата, когато наистина ни се налага.

Успех на всички,

Д.

Отговор на един коментар под “здравеопазване без регламент!”

Внимание смъртна опасност: здравеопазване без регламент!

Здравеопазване без регламент, част III

Какво става с лекарствата за онкоболните деца?

Да гласуваме. Дори и да е на инат.

Статия от блога На 'ти' с парите

Безобидно ли е източването на здравната каса?

Напоследък земетръсните новини станаха много. Част от тях дойдоха и от нашия край на света. В Нова Зеландия още преди земетресението, даваха (и сигурно пак ще дават) периодично кампании по радио и телевизия, в които ни призовават да сме подготвени. В телефонните указатели, които още не са отживелица там, има информация как да си направиш план за евакуация. Има фирми, които направо продават раници с всичко необходимо за бърза евакуация, за който го мързи да си купи сам нещата…

Бяхме ли в крайна сметка?

Да, доколкото имахме идея какво да правим в случай на земетръс – къде да се крием, когато удари и как да процедираме като цяло в общи линии. А дали имахме провизии за евакуация у дома – не точно, също както и 90% от кивитата. Въпреки кампаниите.

Та след като ни удари един голям трус и ни се размина и след като ни повтори – този път значително по-тежко и стряскащо,  вече преставаш да вярваш, че си преживял твоя си дял от разрушителни земетръси. Какво ще променя в опит да сме по-готови следващия път?

Ето няколко неща, без да са подредени по някакъв смислен ред.

Винаги зареден телефон

Аз по принцип винаги си избирам телефони с добра батерия, защото вечно забравям да ги зареждам и като цяло не обичам да се занимавам с тях. Та колкото повече траят – толкова по-добре. Което е голям плюс при бедствие – много от затрупаните хора успяха да привлекат внимание върху себе си точно с телефоните и връзката със света им е помогнала много. И колкото по-дълго трае тя – толкова по-добри са и шансовете за спасение.

И докато сме на темата за телефоните – зарядно за кола никога не е излишно, особено когато няма ток. И да не е затрупан човек, облекчение е да може да разчита на телефона си.

Кеш в портмонето

Ние си плащаме разходите предимно с карти. Обратно на повечето хора, аз се чувствам по-отговорна с харчовете, когато използвам карта. Затова и избягвам парите в брой. Да, обаче като се случи бедствие – тока спира. А заедно с него отиват и всички банкомати и ATM-и. И който няма пари в брой го закъсва здраво. Но дори и да не се случи това (все пак бедствия всякакви), шансовете парите да свършат бързо по машинките е много голям, защото всички ги хваща шубето и се втурват да теглят пари.

Бек ъп на лични документи и фирмени картотеки

Дигиталните копия са хубаво нещо и се оказват много важни, в случай, че къщата ви е наводнена, срутена или нещо подобно. С колкото повече информация човек разполага за личните и формените си дела, толкова по-лесно и бързо може да си придвижи документите пред застрахователите и съответно да получи помощ от тях – в много застрахователни продукти има предвидени бързи плащания за подобни кризи за наем, подмяна на неща от първа необходимост и т.н. За огромна част от бизнесите в града причина за забавяне и преустановяване на дейността им не са толкова срутените сгради, колкото липсата на достъп до файловете и картотеките. Така че, бекъп и то физически съхраняван на места различни от жилището/офиса се оказва по-важен отколкото предполагах. Може къщата ви да се е срутила, но ще ви по-лесно да се справите, ако бизнеса ви не я последва.

Бели пари за черни дни

Това е съвет, който може да се бутне навсякъде. Но макар самото земетресение да ни накара да си дадем сметка, че да сме живи и здрави и заедно е най-важно и ни стига за да сме щастливи, реалността все пак е малко по-различна. След като мине първата вълна на уплах и благодарност, че сме живи и здрави, идва маратонското бягане – идват последващите трусове и безсънието, идва пренаместването на ежедневието, идват усилията по възстановяването. И този процес никак не е лесен, нито може да се планира или контролира в някаква улесняваща степен. И тук белите пари за черни дни правят огромна разлика – да можеш да излезеш от града за няколко дни, когато е най-страшно, да имаш средства да помогнеш на децата си със стреса, въобще да си създаде човек някакви опции в подобна ситуация е повече от безценно.

Пълен резервоар

Това е друго упражнение, което мразя – зареждането с бензин. И по този повод често карам на изпарения. В случай на бедствие обаче колкото по-пълна ти е колата, толкова по-добре. При нас бензиностанциите ги затвориха първо докато ги прегледат и преценят, че са безопасни. След това дойдоха опашките…огромни, за това пък за малко бензин. Първата седмица нямаше бензин в радиус около 200 километра от града. Никакво каране на изпарения вече.

Въобще, ако планирате да постъпите по определен начин в подобна ситуация си струва да се опитате да си представите какъв успех ще имате или как ще изглежда упражнението, ако го правите заедно и едновременно с целия град.

Стария телефон на баба

Този дето не му трябва контакт или батерия. Като спря тока, а някои хора нямаха ток с дни, човек няма и телефон, ако апарат му работи с ток. Свършват и батериите на мобилните телефони… И спасението е да имате един от тези стари апарати, които работят само като им включиш жака в стената…Като този на баба ви. Затова скътайте го за черни дни, повярвайте ми, много ще искате да говорите по телефона. Много хора ще искат да ви чуят.

Няколко бутилки вода в дъното на шкафа

След земетресението нямаше вода в 90% от гарда по ред причини – спукани тръби, повредена канализация и съответно водата е спряна, защото е замърсена. Или просто помпената станция няма ток и няма налягане. (или нещо подобно, да си призная не разбирам нищо от тези неща – но идеята че има куп причини да останете без вода). И бутилираната вода свършва точно както и бензина – всички я търсят, а малко места я продават. Супермаркетите, дори и да са без повреди на сградата отварят трудно, защото трябва да първо да изринат всички стоки от пода, после да заредят нови и то в момент, когато хората имат нужда да останат у дома с децата си, вместо да ходят на работа.

Тук факта, че пазарувам всичко останало в големи пакети и се запасявам при промоции ни помогна много.

Радио с батерии

Информацията е подобни моменти може да ни спаси живота, но и да не е толкова крайна ситуацията – може да ни успокои много. Хубаво е, човек да направи необходимото, за да има достъп до нея в момент, когато може да няма ток, телефоните да са блокирали поради свръх натоварване, пътищата да са непроходими или блокирани от властите поради опасност от срутвания…

Пазете се и късмет на всички,

Д

Статия от блога На 'ти' с парите

Земетръсни записки

Аз мога да съм голям инат, наистина. Особено, ако питате любимата ми половинка. Но този път – нищо лично…

Сега съм се заинатила на прородните стихии и искрено се надявам (за мое собствено добро) инатът ми е да достатъчен.

Миналия понеделник, почти точно по същото време, си бях у дома и писах статия за това как успяхме да се организираме да празнуваме баба Марта тук, накрая на света и как ще се опитаме да споделим тази наша любима традиция с кивитата (новозеландците).

За дървото-мартеница и за инициативата да се правят такива дървета по света, научихме от Изабела, която е в Бризбън. Аз не бях виждала подобни дървета дотогава, но идеята много ми хареса.

Кивитата (новозеландците) в голяма си част знаят къде е България

“Ааа от България! Аз бях в София през 70те – беше много интересно, сега сигурно е много различно… “

Или:

“Аааа! България. Бяхме в един град с много хълмове при едно пътуване с приятелката ми. Носихме помощи за едно сиропиталище (тук ми се изправя косата не на шега)… в Румъния (въздишка на облекчение!). И там бяхме на много готина кръчма – страхотно си хапнахме, и вино даже пихме и почти без пари ни излезе…”

Но всъщност не знаят много за нея. Но някак си като си говорят с теб, усещаш, че много им се иска да знаят повече. Любопитни са, вълнуват се от света.

(—->>цялата чернова за нашето дърво-мартеница)

Не пуснах статията веднага, исках да отлежи малко, за да е наистина добра – толкова ентусиазирана бях. И може би все още съм, само дето стигам до това място с много повече усилия.

Така и не й дойде ред на тази статия… Или поне не по предназначение.

Нас пак ни стресе.

Още по-разрушително и вече смъртоносно. И след 6 месеца и 5000 труса, ние сме не просто в изходна позиция, ами сме отвъд нея, и ни е бедна фантазията какво още може би ни чака. И едва си удържаме акъла на място…

И баба Марта много бързо стана едновременно крайно далечна и непосредствено близка.

Далечна, защото едва ли ще я отпразнуваме както искахме – сега тук нито му е мястото, нито му е времето.

Но и близка, защото тук все още сме живи и ще можем да се поздравим утре (да чукнем на дърво!). И сме заедно (макар и не буквално) и че все още имаме сили и желание да поставим ново начало…

Нашата баба Марта не се отменя, само се отлага… Което не е никак малко.

А на всички вас пожелавам да сте здрави и усмихнати, да се радвате на пролетта и да намерите сили да поставите ново начало там, където дълго сте отлагали досега!

Честита Баба Марта!

Въпреки всичко живота продължава!

Stay safe and take care!

Деница

Групата за проекта във Фейсбук

www.martenitza.org

Статия от блога На 'ти' с парите

Честита Баба Марта на инат-)

Да, парите могат да ни направят щастиливи.

“Money can’t buy you happiness” - това всички сме го чували не веднъж. Масово ни се ще да сме над парите и те да нямат значение за нас. И аз искам така. Само дето от собствен опит знам, че съвсем без тях е ужасно трудно и потискащо.

И колкото повече съм над тях, толкова повече ми се налага да мисля за тях.

Но ние всъщност не обичаме да мислим за тях – по-често не ни достигат, отколкото да се чудим какво да ги правим и това е една от причините за популярната мантра. И колко по-трудно е да ги осигурим – толкова по ни се ще да нямат общо със щастието…

Но с повече пари можем да живеем по-дълго, да сме здрави, да се предпазим от толкова много тревоги и проблеми, да си позволим повече свободно време с близките хора, да имаме по-голям контрол върху ежедневието си – все хубави неща, които ни правят щастливи.

В същото време повече пари не винаги означава повече щастие. Те са възможност за щастие, но не са гаранция.

(Източник на цялото изследване)

А защо не ги харчим добре?

Защото не сме много наясно как да преценяваме коя покупка колко точно ще ни зарадва. И освен това, не си даваме сметка, че не сме наясно.

Имаме проблем с това да си градим реалистични мисловни представи за това, как ще се чувстваме в дадена ситуация от бъдещето. И защото не сме добри в тези проекции, и решенията, които взимаме на тази основа не са задоволителни.

Разминаването идва донякъде от контекста – най-често градим проекциите си в една ситуация, а реализацията на плановете ни се случва при съвсем други обстоятелства и душевна нагласа и ние рядко отчитаме този факт. Има и друга причина – не си даваме сметка колко лесно или колко трудно ще се адаптираме, а това също е от значение.

Добрата новина е, че има какво да се направи по въпроса.

Предвидимостта е скучна

По-добре е да си харчим парите така, че да запазим елемента на неизвестност, разнообразие, изненада, промяна. Колкото по-бавно и славно свикваме с придобивките си (в хубавия смисъл на думата) – толкова повече удоволствие ще извлечем от харчовете си. Това ще рече да си купуваме повече преживявания вместо притежания, повече харчене на етапи вместо големи суми накуп.

Не се лишавайте от очакването

Освен да е финансово по-смислено да планираме и да спестяваме за това, което искаме, очакването ни доставя и допълнителна доза удоволствие, която ни помага да се чувстваме по-щастливи с покупката си.

Щастието на другите ощастливява

Да подарим нещо на някой други ни носи повече радост от това да купим нещо за себе си – заздравява социалните връзки, които са важни за нашето щастие, кара ни да се чувстваме добре и стимулира същите мозъчни центрове, както и получаването на награди (дори и да се чувстваме принудени да направим подаръка/дарението).

Освен това сме по-доволни от покупките си, ако знаем, че и други са се зарадвали на същото нещо, отколкото на тотална дисекция на продукта.

И като казахме тотална дисекция…

Многото проучване на модели и марки също може да ни изиграе лоша шега – в крайна сметка ни разсейва сериозно и взимаме решение на базата на периферните функции, които при сравняване започват да се оказват много централни, защото са отличителните черти на отделните модели.

Количеството често не е качество

Първото блокче шоколад винаги е най-вкусно. С всяка следваща хапка получаваме все по-малко удоволствие за  същите пари. И това не се отнася само за шоколада.

Емоционалните застроховки не са нужни

Колкото по-големи са плановете и мечтите ни, толкова по-склонни сме да надценяваме значението им за щастието ни. И толкова повече се страхуваме да загубим/повредим придобивката. Така ни продават куп застраховки, от които нямаме нужда всъщност. Не защото придобивката ни няма да се повреди, а защото дори и да се повреди няма да го приемем толкова зле, колкото си мислим.

Когато страничните ефекти заемат централна позиция

Освен, че надценяваме колко може дадено нещо да ни ощастливи, правим и грешката да подценяваме страничните му ефекти. Понякога периферните елементи се оказват с централни роли. В пасторалната картина на децата ни играещи си на поляната в задния ни двор, не бях оставила никакво място за часове косене, плевене и чистене на улуци… И това са само част от периферните фактори, които обаче имат постоянно присъствие в свободното ни време. И не че се оплаквам, но си струва да се внимава за това.

Преди да се хвърлим на големи покупки, ще сме по-реалистично настроени, ако отделим 2 минути да си представим баналното ежедневие след покупката – така ще си дадем по-добра сметка как точно ще се отрази тя на щастието ни…

Това са само част от наблюденията в доста разбъркан вид. В изследването има още куп подсказки как да избираме по-добре как да си харчим парите – така че ако имате този проблем ще намерите доза вдъхновение за експерименти:)

Успех на всички,

Д.

If Money Doesn’t Make You Happy Then You Probably Aren’t Spending It Right – Elizabeth W. Dunn, Daniel T. Gilbert, Timothy D. Wilson

Maybe Money Does Buy Happiness After All

Статия от блога На 'ти' с парите

Как да извлечем повече щастие от парите си

Последните месеци около целия стрес със земетресението, ми е много трудно да се организирам и надеждно да помня всичко, което се очаква от мен. Не знам дали земетресението е виновно, но опредлено звучи добре като оправдание:)

В един момент обаче събитията взеха сериозно да ме изненадват и липсата на елементарна организация взе да става ужасно изморителна. И така се хванах да си направя различни календари и разпчатки, чиято “удобност” започвам да изпробвам.

Ето я и първата серия за февруари и март. Има по една страничка обикновен календар и по един семеен

планер, който по идея ми се струва много полезен – има колонка за всеки член от семейството, в която може да се добавят важни ангажименти за всеки ден от месеца. Видях го на стената у едни познати тук и реших, че е точно това, което ми трябва в момента:)

Ще се радвам на предложения за подобрения, удобни идеи и всъобще мнения в посока на лесно самоорганизиране. Та така, изтеглете си каквото ви харсва, разпечатайте си го и си го ползвайте:)

1. Семеен планер за месец февруари 2011 (589)

2. Семеен планер за месец март 2011 (339)

3. Календар за месец февруари 2011 (379)

4. Календар за месец март 2011 (395)

Успех на всички,

Д.

Статия от блога На 'ти' с парите

Календари и планери

Аз по принцип съм голям фен на идеята за активно ползване на кредитната карта. Самата услуга ми се струва удобна и има много плюсове за потребителите стига човек да избере картата си внимателно.

11 причини защо обичам кредитната си карта!

Три банкови услуги, които правят разлика за клиентите

Коя кредитна карта е най-подходяща за мен?

Как да спестим пари с кредитна карта?

Но както всяко нещо, и тя си има своите ограничения и употреби, в които удобството се превръща в проблем.

1. За да се възползваме от намаления без да сме подсигурили парите.

Да си купува човек неща при разпродажба е много смислена стратегия по принцип. Но тя работи в наша полза само, ако имаме налични средства да платим баланса по кредитната карта в края на месеца. Лихвите на кредитните карти са високи и изяждат бързо получените при покупката намаления. А ако ще изплащате баланса с минимални вноски…

Покупки, кредитни карти и минимални вноски

7 увеличения на цената, които ги няма на етикета

2. Теглене в брой

Кредитните карти не са измислени за теглене на пари в брой. При тях банките правят парите си основно от таксите, които събират от търговците. Затова, при теглене в брой на вас ви излиза солено, защото само вие „компенсирате” банката за тази транзакция. Която при това е на кредит. От една страна, според банката и карта може да плащате и допълнителна такса за теглене. Но това, което може наистина да ви обърка сметките е, че най-често сумата започва да привлича лихва веднага, защото няма гратисен период за тези транзакции. Другият момент е, не може да погасите тази част от кредита приоритетно. Когато депозирате пари по сметката те покриват транзакциите ви по ред  – ако сте имали баланс от 2000 лева преди да изтеглите парите в брой, то първо ще трябва да погасите тези 2000 лева и чак след това тегленето.

Още в по-голяма степен това важи за тегления в чужбина…

3. За плащане на насъщни нужди

Да ви се налага да плащате за неща като наем, ипотека или храна с кредитната карта и да ви остава баланс за доизплащане следващия месец е сигурен знак, че живеете далеч над възможностите си. И най-лошото на това положение е, че колкото и пари да изкарвате – в този случай пътят е винаги и стръмно надолу, уви.

Доброволна парична диета

Потребление във затруднение – 11 практични съвета

Направете си месечен бюджет!

Елиминирайте незабележимите разходи

4. За „бели пари за черни дни”

Кредитната карта не е и не може да бъде фонд за „спешни случаи”. Тя не може да ви издърпа от затруднение – в най-добрия случай може да ви „купи” малко време, за да си пренаредите финансите или ви дойде падежа на спестовен депозит.

Но може и да ви вкара в много голяма беда. Трупането на дългове, дори и с такава висока лихва, в кризисна ситуация, някак си ни се струва по-оправдано от друг път. На човек му се сменят приоритетите и парите остават на заден план. Но кризисните ситуации често имат за страничен ефект увеличени разходи и силно компрометирани възможности да печелим добре и дори да задържим нивото на доходите си. И това положение на нещата ни вкарва в много опасна спирала, от която измъкването е винаги болезнено.

Затова – колкото и да е болезнено, преди да започнете да трупате разходи на кредитната карта (или щом се усетите, че правите точно това), вижте какви други промени може (всъщност трябва) да направите. В ситуация на лична криза разходите набъбват много бързо и излизат от контрол, но шансовете ни да ликвидираме след това бързо задълженията си са силно намалени, не само защото може да нямаме същите възможности да изкарваме пари, но и защото лихвите може да увеличават дължимите суми по-бързо отколкото ние да ги погасяваме.

Бели пари за черни дни

12 съвета за стабилни финанси в несигурна икономика

Ако се притеснявате за работата си…

Часът на прите: Резеврви или изплащане на борчове?

6 причини защо лихите по кредитните карти са си високи по принцип

Защо банките предлагат cashback бонус към кредитните карти?

Успех на всички,

Д.

снимка: от paalia

Статия от блога На 'ти' с парите

4 опасни употреби на кредитната ви карта

Отдавна не съм публикувала информация за популярните заглавия в блога. Причината донякъде е, че напоследък публикациите станаха доста нередовни и се загуби смисъла на упражнението. Затова сега пускам годишна класация и с това си пожелявам да си върна стария ритъм на писане – теми и идеи има много, само малко дисциплина ми трябва:)

Някои от статиите са от предишни години и това ме радва, защото целта ми беше в блога да има съдържание, което да бъде актуално за всякакви ситуации и за различни хора. Факта, че някои статии все още се посещават много дори и 2 години след като са писани, се надявам да означва, че поне от време на време постигам тази си цел.

Благодаря на всички, които са се отбивали насам, които са коментирали в блога или са се абонирали! Както и на всички, които ми писаха!

Ето и най-посещаваните (надявам се да са и четени:) статии за цялата 2010та:

Вече имам машина за хляб – ето и впечатленията

Нова микровълнова печка – как да я изберем?

Организиране на детски рожден ден

Супер весел рожден ден (надявам се!) при разумен бюджет (опитвам се!), част I

За кухните и готварските печки

Искам да си купя машина за хляб!

Отоплителни алтернативи – газово отопление

Инфлация vs. Дефлация

Седмично меню и списък за пазаруване – бързо и лесно

Обзавеждане на детската стая – повече стойност с по-малко средства

Видовете пластмаси – как да ги разпознаваме и как да ги използваме?

Избирайте качественото още от първия път

18 идеи за играчки/подаръци, които си струват (част I)

Още 19 идеи за подаръци, които си струват (част 2)

6+1 идеи за спестявания без лишения!

Домашна лимонада

16 правила за безопасна употреба на микровълнова фурна

Домашен прах за пране

36 начина да се забавлявате с децата си през ваканцията почти без пари!

И още малко игри за деца…

До нови срещи на всички!

Д.

Статия от блога На 'ти' с парите

Най-посещаваните през 2010та

Струва ми се, че е важно човек да започне годината с положителен постинг и хубави идеи.

И искам да ви разкажа за една – може да е подходяща и за вас.

През ноември 2010 бяхме на концерт на U2 в Окланд. И там в тълпата видях хубава реклама на една новозеландскa верига магазини за облекла, която в момента активно работи за промяна на имиджа си – Hallensteins Brothers. без обаче да издевателстват над нас с реклами, за което им благодаря сърдечно!

Те предлагат мъжки „спортни” ежедневни  дрехи с добро качество и на добри цени и са една от оптимистичните истории тук въпреки кризата. Аз като потребител ги харесвам, но и инвеститорите в този бизнес изглежда, че са доволни въпреки кризата, което ще рече, че мениджмънта доставя резултати във всички посоки. И явно го прави с нестандартно мислене.

Та да се върна на концерта. Те не си бяха купили билбордове или банери на стадиона. Не раздаваха безплатни сувенири тук и там на път за стадиона.

Но пък си бяха изпратили служителите да се забавляват на концерта:) Сега съжалявам, че не ги снимах за да илюстрирам поста.

Та те образуваха най-голямата група на терена пред сцената и се открояваха визуално без да се нарапват, защото всички може би 30-40 души бяха с черни фирмени тениски, на които под логото на фирмата беше добавено „са тук за U2”. Дори тениските не бяха нови, напротив – всички бяха различни и в различна фаза на износване.

И на никой не му беше възложено „рекламно” поведение. Може би единственото изискване е било да стоят накуп, защото не се разпиляха до края. Иначе си танцуваха и си пиеха бирата /виното и си говореха и се кефеха както всички останали. Забавляваха се все едно не носят работните си тениски.

Само дето, предполагам, че който ги е видял им е завидял и ги е запомнил, докато същото едва ли може да се каже за банерите по стадиона.

Те хем много ефективно свързват линията на облеклата с определен начин на живот, хем фирмата – с много привлекателна корпоративна култура (на което тук всички много държат). Защото им стиска да търсят нестандартни решения, и защото кой не би искал да работи във фирма, в която overtime = питие в петък вечер с колеги = концерт на U2, а може би на куп други банди. Кой е като тях, а?

Успех на всички,

Д.

Статия от блога На 'ти' с парите

Рекламни трикове, които се помнят (без да досаждат)

[via]

Статия от блога На 'ти' с парите

If you fear change…

Ако още не сте, прегледайте вече публикуваните статии от поредицата “Часът на парите”

Ето още една сметка, която може да ни помогне да се ориентираме къде точно се намираме финансово. При това да ни помогне да погледнем на ситуацията в по-дългосрочна (да се надяваме) перспектива.

Като използвате този работен лист може лесно да изчислите личното си богатство. Или просто да използвате формулата:

За да има смисъл цялата сметка обаче е много важно да сме реалисти, когато слагаме цена на нещата, които притежаваме.

Първо тук трябва да участват само неща, с които сме склонни да се разделим при нужда. Освен това, цената трябва да отразява пазарните условия и времето, за което ще ни се наложи да сключим сделка, ако например се окажем без работа. Какви пари сте дали вие за нещото няма никакво значение – важно е колко още хора има в затруднение точно като вас и какви резерви имате от които да живеете преди да започне да ви се налага да продавате имущество.

Следващата стъпка е още по-лесна. Предполагам сте наясно какви са средно месечните ви разходи.  Разделете сумата на личното си богатство на месечните разходи.

Това, което се получава е колко месеца ще изкараме, ако изведнъж загубим изцяло доходите си. Как изглеждат нещата? Надявам се, опасната дата да не тревожно близо.

Ако месечните разходи изпреварват месечните доходите, може да се направи и още една сметка.

И това ще ни даде представа колко още можем да живеем над възможностите си преди да ликвидираме всички натрупвания досега. (Което като цяло е погрешна постановка, която трябва да се промени още щом се осъзнае посоката!)

Но дори и да има някой и друг месец мегдан – голям риск е да харчим повече от това, което печелим и това може лесно да стане изключително неудобна ситуация – защото икономическата обстановка е нестабилна. При това не само в България, но и в световен мащаб и възстановяването изглежда бавно и мъчително и все още е някъде в далечината за много отрасли… А дори и да имате години пред себе си преди на ликвидирате състоянието си – искате ли да се окажете без него точно в предпенсионна (примерно) възраст?

Успех на всички,

Деница

Статия от блога На 'ти' с парите

Часът на парите: Докога може да я караме така?

Вече над две години тук (Нова Зеландия) икономическата ситуация е нестабилна – минахме през рецесия, обърнахме тенденцията в несигурен растеж, започнахме да променяме мисленето си. Всеки долар вече тежи повече и хората все повече осъзнават цената на всяка пара взета на заем. Вече никой не се натиска да заема със същите темпове и размери като през 2007ма, и банките съответно също трябва да работят по-здраво, за да задържат/привлекат клиенти. И след като минахме през едни рунд на подобряване на обслужването, напоследък се появиха доста услуги, които наистина могат да направят разлика в състоянието на домакинствата. Ето три примера.

„Къде отиват парите ми?”

Една от банките, които ползваме интегрира в интернет банкирането си добавка, подобна на счетоводна програма, с която всеки  може да групира плащанията си от всичките си сметки в различни категории. Става много лесно, програмата запомня кой търговец в коя категория попада и след месец-два на човек му се налага да вкарва само по няколко плащания.

За всеки нужен ни период можем да си изкараме графика на разходите по категории и съответно бързо да преценим къде какви аномалии се получават и къде имаме резерви за промени и подобрения, ако се налага. Лесно и удобно при това точно на мястото където са всичките транзакции – в сайта на банката!

• Дръжте разходите си под прицел!

• Атакувайте сметките

• Доброволна парична диета

• Удържайте разходите като „закъснявате” с приходите

• Направете си месечен бюджет

• Елиминирайте незабележимите разходи

Спестете рестото

Същата банка от няколко седмици предлага и нова услуга, с която всеки потребител, може да избере с колко долара да се закръглява всяко плащане при търговец – до долар, до два, до повече…? Ако плащането ви е $ 21.66 и сте избрали сумите да се закръглят до долар, то разликата от 34 цента отива в нарочна спестовна сметка. Ако сте избрали да се закръглява сумата до два долара, то в спестовната ви сметка ще отидат $ 1.34.

Спестяванията могат да бъдат големи и то без големи усилия като се използва система, която иначе трудно би се реализирала без подобна технология. Не се поема и голям риск, защото могат лесно да бъдат използвани във всеки един момент, ако ви се наложи.

Ако спестяваме така по 50 цента средно на транзакция и като се има предвид, че правим над 60 на месец, това прави около 30 пари на месец или 360 за година.

• 6+1 идеи за спестявания без лишения!

• Съотношението ресурси:резултати

• Семейните сметки в две сметки

• Три стратегии за справяне с хроничното безпаричие

• 5 хватки, които ще ни заведат на море:)

• Доброволна парична диета

Бонусите – в пенсионен фонд

Другата банка, която използваме предлага услуга за дългосрочно спестяване, която също след време може да се окаже виновна за качествена промяна в състоянието ни.  Ние ползваме кредитна карта за почти всичките си плащания и я плащаме изцяло всеки месец. Въпросната кредитна карта има бонус програма – за всеки похарчен долар получаваме някакви точки, които след това можем да заменим за стоки, ваучери или да ги обърнем в спестявания в пенсионен фонд. В нашия случай става дума за около 500-600 пари на година, а има и конкретен (макар и малко стар може би вече) пример от България, който може да ви сърши същата работа, защото бонус cash back-а се изплаща направо в пари, което тук (Нова Зеландия) не правят по принцип.

600 пари на година при 5% годишна доходност за 30 години ще станат $56 676, като $32 335 от тях ще са от лихви. Не е никак лошо като се има предвид, че това са спестявания, които са направени с харчене:)

• Как да спестим пари с кредитна карта?

• Коя кредитна карта е най-подходяща за мен?

• Спестените левчета струват повече от изкараните!

А ако открием резерв за спастявания от 50 пари на месец с първата услуга (600 на година), добавим към нея и спестяванията от втората (да речем 360) и от третата (още 600), ще можем да заделим общо 1560 пари годишно без лишения. За 30 години при 5% доходност ще се натрупат близо 150 000 пари, като 84 000 от тях ще са от лихви.

Тази сума ще може спокойно да ни носи около 7500 пари допълнителен доход на година без да теглим от капитала. В България има банки, които от години предлагат по-високи дългосрочни лихви – 9% за три години фиксиран депозит. При подобна лихва допълнителният доход на година ще е около 13500 пари.

В променената вече икономическа среда, ние печелим от факта, че можем да направим повече неща с парите, с които разполагаме. А като ни дава възможност да спестяваме по-лесно и неусетно банките печелят от по-стабилни клиенти. Освен това, за да работят добре за нас тези услуги, ние трябва да концентрираме паричните си потоци през продуктите (предимно дебитни/кредитни карти) на съответната банка, от което тя печели и повече такси от тези транзакции.

Успех на всички,

Д.

12 съвета за стабилни финанси в несигурна икономика

Спестете, за да купите

Още малко маркетинг от края на света

9 начина да опростим финансите си

Статия от блога На 'ти' с парите

Три банкови услуги, които правят разлика за клиентите

Вече почти 2 седмици след големия трус в перифериите на Крайстчърч нас все още ни тресат последващите трусове, които малко по-малко се разреждат и не надхвърлят напоследък 4.5 по Рихтер. Дори и една буря ще ни подмине почти. За което всички сме благодарни на природните стихии!

Земетресението беше една идея по-силно от това в Хаити, но човешки животи няма пожертвани. Едно, защото се случи през нощта. И второ, защото тук къщите са строени да се справят с подобни проблеми. (И аз съвсем официално спирам да ги критикувам!) Две съществени разлики.

Това за нас е втората криза, която преживяваме в чужбина. Първата беше птичия грип (SARS), който ни свари между две от огнищата – Хонг Конг и китайската провинция Гуангдонг, от където казват, започна всичко.

Абсолютно пожелавам на всички да не ви се налага да преживявате нито едното, нито другото, но за тези от вас, които все пак биха искали да са подготвени да преживеят по-лесно подобни ситуации, мога да дам един съвет – запознайте се със съседите си и усвоявайте изкуството на small talk.

Аз лично, на всичките места, където съм живяла в България, съм била на само на „здравей-здрасти” със съседите ни. И то предимно на адреса, където съм израснала. След това, да си призная, не съм полагала никакви усилия (съвсем съзнателно дори) да имам дори и бегла представа, кой живее в нашия блок, освен, може би, хората на нашия етаж. Най-вече, защото детските ми спомени от общуване по съседски, са предимно свързани с бабите пред блока, които прекарваха часове да предричат, от кой какво няма да излезе, базирано на някоя не дотам прилична дума, изтърсена в далечното им присъствие или по-къса пола влязла в полезрението им…

Затова винаги моето лично предпочитание е било да общувам с хора, които са ми близки от други параграфи, не географския (той някак си винаги ми е изглеждал прекалено случаен за смислени отношения).

Когато заминахме в чужбина, се дразнех от всичките събирания на които ходехме, особено в началото, където почти цялото мероприятие се гради на разговори от типа „говорим, за да не кажем нищо” или така наречения small talk. Говори се много за времето, околната среда (неща от типа на трафик, замърсяване, какво цъфти в градината ти…) и пак за времето… Ако имаш повече късмет може да стане дума и за пътешествия. Но нищо лично и нищо значимо, което да изисква заемане на позиция и да направи разговора интересен. Винаги са ми изглеждали като пълна загуба на време и енергия и много ме е учудвало, че хората всъщност полагат усилието. Малко по-различно от клюките пред блока, но също толкова безсмислено и досадно в моите очи до скоро.

Но хората, които доминираха тези мероприятия, са точно от страни като Нова Зеландия и Австралия, където тези социални ритуали имат голямо значение. Аз все още вътрешно се съпротивлявам на тези обмени, но пък започвам да гледам на тях с други очи.

Независимо, колко близки са ти приятелите и на какво са готови те за теб, те може да са много далече. А казват, че най-много хора оцеляват при природни бедствия, благодарение на помощ от страна на съседите, оказана в първите часове на бедствието.

Ако къщата ти се срути при земетресение, имаш най-големи шансове да оцелееш, ако някой по-малко засегнат от теб на твоята улица се сети за съществуването ти и се опита да те потърси. И от тук идва смисъла на small talk – той дава точно този шанс някой да се сети за теб точно и твоето семейство, когато имаш най-много нужда от това.

И още нещо. Да имаш някаква, дори и бегла представа за хората около теб в кризисни ситуации помага много за овладяване на стреса. На мен ми е много по-лесно да си пратя децата на училище докато все още ни тресе редовно и силно, защото познавам доста от учителите, имам представа за нагласата на стила на действие на директорката, добити в голяма степен точно на подобни обмени в крачка в училището и усилията, които учителите полагат за да поддържат разговора с родителите.

Така беше и по времето на птичия грип в Макао. Аз изпадах в дивна паника, ако децата си играят с копчетата в асансьора или се облягат на стените или обърсват стените по коридорите в блока. И в същото време успявах да ги пратя на училище и да не превъртя (а те там са обърсвали сигурно повече стени и повърхности, отколкото в краткия път до 21вия етаж в блока). Но аз познавах целия персонал в училището и знаех, че те са хора с акъл в главата, гледат сериозно на отговорностите си към децата, взимат мерки да намалят риска и имат план за реакция в случай, че някое от децата се окаже, че има алармиращи симптоми. И обратно – не познавах никой в блока, освен портиера, който не знаеше друго освен “Hello” на английски.

Познаването на хората в училище определено има приземяващ ефект за травмираното ми въображение и двата случая. И това, да ви кажа, не е никак малко. Направо е спасително в случаи като тези, които продължават със седмици и месеци. За разлика от целокупната и многопосочна безотговорност, която моята дивна параноя успява да развива на фона на липсата на познати лица сред тълпата.

И още едно. Ние нямаме материални поражения от земетресението (за сега поне – да чукам на дърво). Но ако имахме, точно този кръг на познанства е източник на решения за много от проблемите на засегнатите. Съветите идват от хора, които знаят за какво говорят, защото имат същите проблеми като вас и решенията са конкретни и работещи, за разлика от това, което ще чуете от близките си дори от други краища на града (и това не е критика към тях, защото няма нищо общо с желанието да се помогне). През тези канали се получават телефонните номера на водопроводчици, строители, инженери, идват съветите как да се справиш със застрахователните искове или да изкопаеш сантиметрите мокър пясък от пода на дома си… А като чета инфото за ситуацията в града, те са и хората, които ще запретнат ръкави да ти помогнат с всичко това…

Та така.  Ако искате да си помогнете в случай на бедствие – запознайте се със съседите си и се научете да водите тези уж безсмислени разговори за времето с усмивка. Повярвайте ми – има значение!

Успех на всички и грижете се за себе си,

Д.

Наденички на скара, социален капитал и промени, които не струват пари

Земетресението уби добрите деца…

Статия от блога На 'ти' с парите

Земетръсно: природни бедствия, small talk и оцеляване kiwi style

Повечето блогове за лични финанси кръжат основно върху това как да се справяме с отделни проблеми: как да купуваме добре, как да спестяваме, как да правим разлика между нещата, които ни трябват и тези, които просто искаме да имаме (но можем да минем и без тях).

Но вчера попаднах на един блог пост на Ramit Sethi, който някъде измежду всичките психологически хватки, посочва нещо, което е  много важно и наистина помага да взимаме по-добри решения (макар да е вярно, че е добре и да прилагаме, когато става дума и за друг хора:) А именно, че

контекстът е много по-важен от самата покупка.

Доколко всяка покупка е добра зависи много от цялостната ни ситуация – както от възможностите ни, така и от намеренията ни и въобще какво друго правим покарай нея. Понякога покупките са начин да бъдат избити фрустрациите точно от контекста, наистина. Понякога сериозно саботират баланса, който сме постигнали. Но от друга страна, големите финансови проблеми рядко са резултат от една единствена покупка.

Но има и покупки, които, макар и екстравагантни на пръв поглед, са абсолютно безпроблемни, точно благодарение на контекста, в който ги правим + контекста, в който ги поставяме. Защото доколко една покупка може да бъде квалифицирана като добра, зависи в много малка степен от това дали имаме парите за нея в джоба си или дали можем да ги вземем на кредит.

Всичките тези хватки как да се справяме с разходите си така, че парите ни да стигат за повече неща и да можем да спестяваме, всъщност цели именно това – да променим контекста така, че в един момент да можем да правим нещата, които ни радват без да саботираме нещата, които са важни.

И в крайна сметка не трябва да спираме да мислим по въпроса как да подобрим точно контекста (спестявания, кариера, образование, взимане на решения, грижа за себе си, самопознание…), така че спокойно да можем да си позволим нещата, които ни радват – без гузна съвест и без драматични последствия.

С две думи: нека работим върху контекста и покупките ще си дойдат на мястото – дори и най-екстравагантните.

Успех на всички,

Д.

Спестявания и кариера

Средната класа и капанът на двата дохода

Комфорт или финансова обезпеченост

6+1 идеи за спестявания без лишения!

12 съвета за стабилни финанси в несигурна икономика

10 неочаквани пътя към финансов просперитет

Статия от блога На 'ти' с парите

Контекстът е по-важен от претеглянето на покупката

Нова Зеландия определено е мястото, където се уча как функционират неща като демокрация, общности, гражданска позиция и контрол и всички други подобни красиви термини, които ни набиват в главите от началото на промените в България, но все си остават мъгляви химери. А аз съм поизчела и това-онова от теориите по въпроса. Но да знаеш за нещо, се оказва, съвсем различно от това, да си наясно с всичките измерения и последствия от дадена практика.

Преди време гледахме документалния филм на Robert Kenner Food Inc., за който писах и миналата седмица. И докато го гледах ме порази факта, колко много нашенските си, български проблеми приличат на тези, които филма бори. Преплитане и направо челен сблъсък на интереси, провал на администрацията да покрие ангажимента си към хората, кошмарното „Да, проблем има и той е голям, наистина, но ще видим…”

Целия вече репертоар от проблеми и стени, в които да си бием главите, до болка познат на хората, които се ангажираха и следят развитието на каузата за лекарствата за онкоболните деца в България.

{ Включете се в групата във ФБ
Подкрепете и каузата в „Капитал” }

И пак ме порази контраста с Нова Зеландия. Не че тук всички са цъфнали и вързали и няма проблеми никакви, но определено не трябват 6 години, за да се стигне до едно благоразумно решение на даден проблем, което ако не да премахне проблема, ще подобри положението и ще създаде условия за по-нататъшното борене на ситуацията.

И не, новозеландците не са някаква неподозирана раса, която е генетично неподатлива на корупция или пък надарена със свръхизобилие на здрав разум. И тук, както и навсякъде по света, живеят всякакви хора – и работливи, и мързеливи, и честни, и с подвижни морални граници, и любители на бързите печалби…

Но Нова Зеландия е малка държава – няма и две Софии население при това доста разпиляно (поне половината от него). Трудно е да се скрие нещо, лесно да се чуят недоволните и всички, които имат какво да кажат по темата. И за добро или лошо почти липсва този пласт на „неведоми са корпоративните пътища”, защото икономиката се крепи главно на малък и среден бизнес (в 90% от фирмите работят под 5 души). Освен това е отдалечена и географски. И силната централизация не се е случила още тук, а и глобализацията не се натиска много да заема позиции.

И в този ред на мисли, може би за първи път започнах наистина да разбирам смисъла на изрази като „местно самоуправление” и „автономия на местната власт”. Защото тук практически точно това се практикува и то се възприема като неразривна част от тукашната дефиниция за „качество на живота”.

Във филма един от фермерите коментира, че решенията за фермите и посоката и начина, по който ще се развиват се взимат в корпоративните зали, от хора, които няма да бъдат засегнати от последствията от тях по какъвто и да е друг начин, освен финансов. Тук (НЗ), критичната маса от решенията се взимат на местна, киви почва. И се взимат от хората, които ще живеят с последствията от тях. Нещо повече – често промените се осъществяват с техните пари, в сътрудничество с техните бизнеси. И всеки, който има някакъв интерес от промени в дадена област има реални възможности да се включи в дебата при взимането на решенията. И освен това го счита за необходимо – да изрази подкрепа или резерви към даден проект. Защото мащабът е малък и има съзнателен стремеж да остане такъв.

Резултатът от това е, че тук човек започва да живее (дори и да е израснал другаде и винаги да е вярвал, че това е почти невъзможно и въобще цинизма в тази област да му се отдава по-лесно от всичко) с кроткото убеждение, че нещо може да се случи само защото здравият разум го диктува като смислено решение. Може и да не стане от раз, но ще му помогнем малко и ще се получи. И качеството на решенията е несравнимо по-високо.

Точно защото връзката между решенията и последствията е много силна. И решенията се взимат с мисъл за последствията. И тази връзка е възможна само, ако решенията се взимат на място (там където са проблемите) и има много делегирана отговорност към местните структури на управление.

И сега явно тепърва започвам да разбирам привързаността на кивитата към техния си начин на живот и отявлената им неприязън към всичко глобално и тоталната липсата на устрем към него, токова характерен за Китай в момента, например. Те не гонят никой. Е, освен доходите на австралийците, може би, но не на всяка цена. Защото, бидейки от друга страна любопитни към света и съответно наясно с него, си дават сметка за това, какво ще им струва да се претопят в него – загубата на думата за това, какво става с тях и около тях.

И може би в това се корени цялата драма около проблеми като лекарствената политика, здравната реформа, образованието на децата ни, пенсионна реформа… Българското правителство изглежда се интересува само от това, как изглежда в европейските доклади. (Вие си се оплаквайте, ама в Европа щом ме хвалят, значи вие нищо не разбирате!) И те диктуват дневния ред и потока на решенията. И това е и мотива на целия български преход, който добре ни е набит в съзанието – дайте да влезем в Европа – тя ще ни оправи!

Но дали?

Липсата на лекарства за болните от левкимия деца (и не само за тях, уви!) е от тези  прекалено „дребни”, „ технически” или „оперативни” проблеми, които не влизат в полезрението на европейските структури. А и не им е работата там, наистина, само дето ние си гоним опашките в порочен кръг. Ситуацията е много сериозно сбъркана и това без дори да намесваме разни други широко разпространени и още по-проблематични практики, наблюдавани на родна почва.

С две думи – можем ли някога да постигнем по-добро качество на живот, ако решенията, с които е обвързан живота ни, се взимат някъде другаде и без нашето участие?

И още нещо – наистина ли не ни засяга, ако болни от левкимия деца нямат лекарства, щом нашите собствени са здрави?

Успех на всички,

Д.

Наденички на скара, социален капитал и промени, които не струват пари

Как им стигат парите в новозеландските училища?

Да гласуваме. Дори и да е на инат.

Избори в Кiwiland

Здравеопазване без регламент, част III

Статия от блога На 'ти' с парите

Новозеландски уроци: размерът има значение

Досега гледах на веригите за бързо хранене по съвсем различен начин. Да, те предлагат нездравословни храни – много мазнини, много захар, малко зеленчуци, огромни порции… Но от друга страна относително ниски цени за хранене навън и някакъв стандарт (храната им има еднакъв вкус навсякъде), който докато живеехме в Азия често беше добре дошъл. За мен е било въпрос на лична отговорност да не се прекалява с нея и съответно да науча и децата си да не го правят.

Ние самите никога не сме живели на места, където храната в тези вериги да е толкова евтина, че да не можеш да си сготвиш свястна храна у дома за същите пари. А сега живеем и в страна, където кравите са буквално навсякъде и блажено си пасат по полята – гледка, която на много места е запазена за опаковката на шоколада, тук е на всеки километър. А и Нова Зеландия не е огромен пазар. С една дума, и за мен както и за много други хора, скритата цена на тази индустрия наистина е невидима.

Но преди време попаднах на част от интервю с Майкъл Полан по телевизията. Не можах да изгледам целия материал, но ме заинтригува много. Потърсихме му книгите в библиотеката и филма Food Inc, в който той (заедно с други хора) говори за проблемите на цялата хранителна индустрия в Щатите и как те засягат (може би) всички ни. Нямам представа до каква степен този проблем е валиден за страни като Нова Зеландия и България, но си струва човек да се замисли върху ситуацията, която се описва като проблематична реалност в Щатите.

Веригите за бързо хранене са най-големия клиент на хранителните производства там. И това практически означава, че

независимо дали се храним в техните заведения или пазаруваме в супермаркета, ние всъщност ядем храна, която е произведена по техните стандарти.

За да постигнат това „единство” на вкуса на ниска цена, те налагат определени стандарти и принципи на „ефективност”, които им вършат чудесна работа в ресторантите и на снабдителите си. А те както знаем са доста проблематични от гледна точка на добрата диета.

И техните правила не са никак благосклонни нито към консуматорите, нито към животните. Животните се хранят с царевица, въпреки, че всъщност са пригодени да се хранят с листа и трева. Но така стават по-големи по-бързо. На по-ниска цена. А че стомасите им не са пригодени да се справят с подобна храна и започват да развъждат всякакви нежелани и опасни! за всички ни бактерии? Няма проблем. Ще ги тъпчем с антибиотици на общо основание, за да не умрат от тях. Нищо, че всъщност това води до резистентност към тях (престават да работят, когато наистина ни трябват).

Отгоре на всичко, защото всичките тези животни се колят и обработват централизирано ( в 13 кланици по точно за целите Щати, според информацията във филма), в случай на инфектиране на месото, пораженията са огромни и могат да се окажат в храната на хората във всички краища на страната. Но за се избегнат подобни проблеми, вътрешностите им се обработват  химически (с препарати, които сме свикнали да асоциираме с препарати за почистване на банята, а не за измиване на храната) преди да бъдат смлени и добавяни към други местни продукти и полуфабрикати…

И това са само част от проблемите, за съжаление. И останалите изглеждат също толкова страшни както за нас, така и за животните.

Препоръчвам и да гледате филма и да прегледате при възможност книгите на Полан, или статиите му. Вижте какво има по темата в TED.com. Ще намерите много провокации за размисъл и много информация, която може да повлияе на решенията ви. Аз поне планирам да го направя заради себе си и заради децата си.

Как може да се предпазим от всичко това?

Не е никак лесно, но си струва да опитаме и можем да следваме поне част от правилата, които самия Полан избира за себе си. Той има специална книга, която се казва точно така „Food rules”, но се ползва с голяма популярност в Крайстчърч и чакаме още 16 души да я прочетат преди да се доберем ние до нея. Когато го сторим ще пиша по-подробно за тях. А сега ето някои от правила в предишната му книга „In Defence of Food”:

Не купувайте нищо, което прабаба ви не би разпознала като храна.

Така или иначе всичко останало е подобие на храна – с калории, но без хранителна стойност.

Не яжте нищо, което няма опасност да се развали скоро.

Пазарувайте местни храни.

Пазарувайте сезонни храни.

Пазарувайте колкото може повече извън супермаркетите.

Здрависайте ръката, която ви храни.

Идеята тук е, че човек трябва да се стреми да познава фермерите, които го хранят, за да е наясно как е произведена храната и да съкрати пътя й до масата. Така влагаме повече пари в качество и устойчиви практики, отколкото в логистика и корпоративни упражнения.

Приготвяйте храната си у дома и се събирайте около масата.

Яжте храна приготвена от хора, не от корпорации. Яжте само на масата. Яжте закуска обяд и вечеря и елиминирайте междинното похапване.

Консумирайте по-малко месо.

Купувайте продукти без опаковки.

Те обиконовено са много преработени, и рядко идват от местните ферми. Не купувайте продукти, които твърдят че са здравословни – за да твърдят каквото и да било трябва да имат опаковки.

Купувайте продукти с малко съставки, и най-вече – които са съставки.

Темата е голяма и със сигурност ще се връщам към нея. Но за сега толкова от мен, Какво мислите вие? Някой знае ли как стоят нещата в България в това отношение?

Успех на всички,

Д.

Michael Pollan

“Food Rules”: A Completely Different Way To Fix The Health Care Crisis

Food Rules: Your Dietary Dos and Don’ts

Статия от блога На 'ти' с парите

Може би не си падате по бързото хранене, но сигурни ли сте, че се храните различно?

Много често когато си говорим за активи, като най-важен изплува жилището ни. То често е най-голямата ни покупка и най-значителното ни притежание. За много хора то е и единственото притежание, което им предлага комфорт тук и сега и средство за дългосрочни спестявания в едно.

Но като се обърна назад, макар да сме имали достатъчно късмет с имотите, по-голяма разлика в живота ни са донесли рисковете, които сме поемали в името на кариерата на любимата ни половинка.

Една добре управлявана и развивана кариера може да генерира повече капитал и да внесе повече качество в живота на едно семейство в дългосрочен план, отколкото всяка друга инвестиция.

Представете си някой, който сега започва да работи и има стартова заплата от 1000 лева. Тук оставям настрана всичките коментари къде и как е възможно това – избирам цифрата за улеснение. Ще оставя настрана и всички останали фактори, които често се коментират като приема, че при всички варианти става дума за увеличаване на покупателната способност.

Така, сега си представете три варианта пред същия този човек. Единия е – доходите му да се увеличават с 2% на година. Това ще му донесе 20 лева повече на месеца през следващата година. На 1000 лева доход, същия човек ще постигне по-добър ефект за себе си, ако харчи по внимателно, отколкото ако разчита на подобно увеличение.

След 10 години работа със същия темп на увеличение месечната му заплата ще бъде около 1200 лева (сегашни пари, защото говорим за покупателна способност).

Ако същия този човек подходи по-активно към кариерата си и положи по-сериозни усилия за развитието си и постига 10% средно увеличение на реалните си доходи всяка година след 10 години реалния му/й доход след 10 години ще бъде над 2350 лева или повече от два пъти по-висок.

А ако продължим и допуснем, че същия този човек, освен, че успява да увеличи реално дохода си с 10% всяка година, някъде по пътя постигне и една сериозна стъпка напред, която да му удвои (еднократно) дохода?  Като добавих удвояване на дохода на шестата година, след 10 година месечния доход вече е почти 4100 лева.

Света става все по-динамичен и хората, които се стремят към реализиране на пълния си потенциал имат все повече възможности да го постигнат – допълнително образование, което да повдигне тавана на възможностите, собствен бизнес, смяна на професията, смяна на компанията, работодател в чужбина…Разбирам, че подобен сценарии са наистина схематични и в различните професии шансовете да бъде постигнат са много различни. Нито пък професионалният път може да бъде толкова предвидимо праволинеен.

Но пък картината е ясна, независимо в каква степен се реализира подобно усилие.

В ранните си 30 години при първият сценарии, въпросният човек ще има доход почти 1200 лева, при вторият над 2350 лева, при третият почти 4100 лева.

Дори и да допуснем, че до този момент всяка разлика в доходите е отивала, за да бъдат преследвани професионални възможности или за да компенсира последствията от това, в този момент и без натрупани спестявания, 2350 и 4100 лева са качествено различни позиции в сравнение с 1200 лева.

И разликата се изразява не само в активите, които могат да бъдат натрупани в единия или другия случай, но и в неща (може би значително по-важни) като:

-          По-ниски шансове да остане човек без работа или да бъде сериозно засегнат от икономическите цикли – старателното отглеждане на кариерата носи не само по-високи доходи, но и повече квалификация и общи умения за преодоляване на кризисни ситуации

-          По-добри шансове в следващите години да се постигне задоволителен баланс между работа и личен живот – защото има по-голям шанс човек да знае как да работи умно, вместо много и да постига резултати, защото работодателите са по-склонни да бъдат по-гъвкави с ценните си служители или защото ще работите вече за себе си, защото съществува шанса да се генерират спестявания…

-          Високата квалификация дава шанс човек да избира къде да живее, независимо къде се е родил и да си осигури независими и удовлетворителни следработни години

-          Ще може да отгледа децата си така, че те да пораснат независими възрастни със самочувствие и житейски умения, които да им позволят да вземат от живота това, което искат

И списъкът може да бъде продължен…

Успех на всички,

Д.

• Ето и сметките:

• Още по темата:

Спестявания и кариера

Предоговаряне без бюджет: екстрите в договора

Средната класа и капанът на двата дохода

Капан ли е сигурността на заплатата?

Ако се притеснявате за работата си…

Промяната като средство за поддържане на стабилност

• снимка: photo credit: victorchapa2

Статия от блога На 'ти' с парите

Най-важниият ни актив…