Тръгвам така. Лека полека стигаме Симеоново и влизаме в гората. Ключов момент – успявам да напомпам малко гумите (добре, че беше Сашо). Кал, камъни, бутане, открива се една готина планинска пътека към Кладница. До там са 25 километра. Излизаме на шосе – единственият шанс за връщане се оказа в последствие. Викам си още малко и се връщам и като се забих в едни кални бани просто се отказах от връщане по същия път. На 35-тия излязохме на шосе и до 50-тия един сериозен баир, но поне беше асфалт. Кофти е като не знаеш маршрута и всеки момент се надяваш да свърши катеренето. Следва пак баир горски път, този път бутането му беше майката. Пак камъни кал тесни пътеки в храсти. На моменти половината гуми потъваха в калта и едвам се измъкваха. Но борбата с калта си беше забавна въпреки, че убиваше всякаква инерция и полепваше по всичко. По едно време при стръмните участъци усещам, че почти не ми работят спирачките, натискам докрай, но продължавам да се движа. На по стръмното ми се налагаше да спирам като дърпам директно жилото, докато не забелязах, че една част е излязла от мястото си. Така след безкрайни полета баири и много бутане стигнахме Симеоново и от там се спуснахме до булевард България. Как не се разпадна колелото и как не успях да спукам гума остава загадка. Време: 8 часа и 50 минути.
Тези дни ме чака една симпатична и стабилна мускулна треска, едвам ставам и сядам, но си заслужаваше и съм много доволен, айде догодина пак … всъщност ще си помисля :)

1 – Изтрих абсолютно всички групи и страници към които бях абониран така ограничих спама.

2 – Забраних писането на стената ми, съответно и аз повече няма да пиша.

3 – Скрих (hide-нах) маса народ включително тези които ги следвам в Twitter.

4 – Основното пристрастяване към Facebook идва от това да провериш дали имаш нови нотификации. По този повод настроих акаунта си да ми праща мейли за точно определени нотификации. А мейлът ми пък е и Google Talk акаунт, което значи, че програмата ме известява веднага щом получа писмо. Целта е ако не получавам нотификации да не влизам във Facebook с дни или максимум веднъж на ден.

Ми така де, стига с тези псевдо-социализации. Трябва да направят социална мрежа в която ще се публикува само инфо за срещи на живо с приятели. Аман/Амин

Поща? Не, тротоар и малко студ. Писмата, който ги е получил получил, а колекционерите на марки да му мислят. Едни специалисти твърдят, че вече електронната поща се превръща в остаряло средство за общуване. А писмата в плик? А пощенските гълъби? А сигналите с дим?

Да, тази кутия преди да загуби капака си, преди да се превърне в кошче и преди да поникне малко дърво пред нея е била пощенска кутия, голяма хубава и жълта.

Но не знаете, че точно тази пощенска кутия е специална за мен. Бих казал, че тя се е явявала нещо като стъпало в моето личностно израстване, стъпало в достигането ми до знанието. С две думи като бях първи клас и като всеки ден трябваше да прескоча тази ограда за да ходя на училище, кутията си беше буквално стъпало. Благодаря ти!

Времената обаче се менят, нещата остаряват, а някои не вярват! Хич не съм се затъжил за класическите пощи, това, че нещо е написано на ръка няма никакво значение ако не е искрено и от сърце, така че мислете му :)

Последните няколко дни много се шуми около новия продукт на Apple и не мога да разбера защо. Време е да ви представя iPech по известен като iPad унищожителя. Този месец беше много студен нали? Искам да ви представя мега-революционната технология за подгряване на клавиатурата, съответно пръстите. Вече не е необходимо да ви се сковават пръстите от студ докато пишете дълги имейли, докато iPad дори няма клавиатура?!? И най-вече здравината. Хората от епъл ни залъгват с някакви алуминиеви корпуси, но друго си е истинската ламарина.