Където и да отидеш по света, в който и ресторант да си поръчаш салата Цезар, ще ти я поднесат по различен начин. Основните съставки от айсберг, крутони и пармезан се допълват от всевъзможни други продукти. Може да я срещнеш с домати, пилешко месо, бекон, скариди, сьомга, майонеза. Популярната салата до толкова се е изменила, че дори започват да заменят айсберга с маруля. Е това вече не бих нарекла Цезар. Имам разочароващи спомени от различни ресторанти, в които ми сервират салата Цезар, която не е салата Цезар. Навярно единственото място, където мога да ям тази салата, такава каквато ми харесва е вкъщи. И в никакъв случай не бих допуснала месо в салата. Понякога добавям домати, но нищо друго освен вълшебната тройка – айсберг, крутони и пармезан.

След като се разбрахме за основните продукти, то идва ред на дресинга, никак маловажен при това. Дресингът за Цезар е този, който завършва салатата и обединява останалите продукти. В дресинга се крие завладяващият вкус, с който тя става така известна. И тук имам една извадка за теб, от книгата на нашумялата напоследък Джулия Чайлд, която е имала честта да обядва с родителите си в ресторанта на Цезар, където за първи път се предлага тази салата. Статията си заслужава прочитане, ако не за друго, то поне за обща култура. Аз няма да приготвям сега точно тази салата, въпреки че опитах и този вариант, в който се казва: „Няма аншоа в салата Цезар“. От самото си създаване, дресингът се е приготвял със суров жълтък (или поширан за точно 1 минута), дижонска горчица, чесън, зехтин, пармезан, лимонов сок и сос Уорчестър. Последният съдържа аншоа и от него всъщност идва този вкус в салатата.

И ако вече прочете гореспоменатата статия, то няма да задълбавам в подробности, нито ще се стремя да доказвам оригиналната рецепта. Просто ще ти покажа салата Цезар такава, каквато я обичам.

Айсбергът:

Използвам цялата глава от салата айсберг, въпреки твърденията, че трябва да се сложат само най-крехките листа. Не смятам това за фатално, напротив. Самата салата е толкова крехка, че поне за мен няма нужда от отстраняването на външните листа.

Разрязвам главата айсберг на две, отстранявам кочана. След това точно с четири движения на ножа, нарязвам на едри парчета.

Крутоните:

Държа да приготвя крутоните сама. За целта използвам багета или друг бял хляб. Нарязвам няколко филии на кубчета и ги запичам в тиган със зехтин и чесън. Прясно приготвените крутони са много по-ароматни и приятно хрупкави.

Дресингът:

Вече споменах по-горе продуктите за дресинга. Така ми харесва. Без излишни добавки или нечие експериментаторско хрумване. Но нека се разберем. Аз не използвам сос Уорчестър. Прибавям аншоа, което автоматично трябва да подскаже, че не добавям нито грам сол в салатата.

Използвам пресен жълтък и това означава, че яйцата трябва да бъдат пресни. Ако все пак има потенциална опасност от използването на суров жълтък, то може да свариш яйцето за 1-2 минути.

Пармезанът – Грана Падано, горчицата – дижонска. Много харесвам Грана Падано заради мекият си вкус и текстура. Горчицата също, ако е в умерени количества.

Чесънът е неизменна част от дресинга. Повярвай, без него вкусът не е същият. Що се отнася до киселината, използвам пресен лимонов сок – свеж и ароматен.

Най-важната основа за всеки дресинг – олиото. Разбира се тук използвам зехтин – extra virgin.

След като всички продукти са на лице, може да пристъпя към начина на поднасяне. Джулия Чайлд разказва, че първоначалния начин на сервиране на Цезар е по-различен от объркани съставки в купата. Използвали се най-крехките, вътрешни листа от айсберг, които се оставяли цели. Върху тях се разпределяли крутоните, пармезана и се овкусявали с дресинга. Салатата се е ядяла с пръсти. Но това бързо се променя и започват да се използват вилица и нож.

Аз предпочитам да смеся всички продукти, да ги залея с дресинг и да объркам хубаво салатата, така, че всяка хапка да е добре овкусена. Тази салата за мен е изключително свежа и ароматна. И най-много ми харесва, когато сама съм я приготвила.

Салата Цезар

Продукти:

• 1 глава айсберг
• 1 чаена чаша крутони (рецептата, по-долу)
• настърган на люспи пармезан за поръсване

За дресинга:

• 2-3 парчета аншоа
• 1 суров жълтък, от прясно яйце
• 1 скилидка чесън
• сокът от 1/2 лимон
• 1 супена лъжица настърган пармезан
• 2 супени лъжици зехтин extra virgin
• 1 чаена лъжица дижонска горчица

Най-лесният начин за приготвяне на дресинга е като всички продукти  се смесят в блендера на кухнеския робот и се пасират. Ако приготвям салатата в големи количества, този метод е бърз и ефикасен. Но ако правя салата само за мен и Вальо, в повечето случаи го приготвям на ръка. Взимам купа и намачквам с лъжица пресования чесън и аншоата. Следва добавяне на останалите продукти, като продължавам да ги разтривам с лъжицата. В дресинга остават малки парченца от чесъна, аншоата и пармезана. Харесва ми да ги усещам в салатата.

След като дресинга е готов, нарязвам айсберга на едри парчета. Смесвам го с крутоните и заливам салатата с дресинга. Обърквам добре. Накрая поръсвам с едри люспи пармезан. Готово!

За крутоните:

• 5-6 филии от багета или друг бял хляб, нарязани на малки кубчета
• 1 скилидка чесън, пресована
• 1 супена лъжица зехтин

Зехтинът се загрява в тиган. Добавя се чесънът и се разбърква 20-30 секунди, докато отдели аромата си. Добавят се кубчетата хляб. Разбъркват се често докато придобият златисто-кафяв цвят.

Това е варианта, който аз използвам. Но крутоните може да се приготвят и във фурната. За целта кубчетата от хляба се объркват добре със зехтина и чесъна. Изсипват се в тавичка и се пекат в предварително нагрята фурна на 180°C за 10-15 минути или докато придобият златисто-кафяв цвят. Разбъркват се често.

За повечето хора месото е неразделна част от всяко хранене. За мен нещата стоят по малко по-различен начин. Приготвям месо по-рядко и всички рецепти с месо от началото на блога са рецепти, които съм приготвяла през последните почти две години. Е, с изключение на две-три пилешки супички и може би още нещо. Но са малко, нали? И няма начин да се увеличават толкова, колкото останалите със зеленчуци и паста. Месото за мен е част от празнична трапеза. Не бих могла да поглъщам всеки ден по една-две пържоли, но не мога да кажа същото за морковите, доматите и сирената, например. Не съм на диета, нито вегетарианец. Просто се храня с това, което организма ми иска сега. И точно сега, преди Великденските пости, ми се прииска телешко. След като мога да си го приготвя, а и имам добър кулинарен гид, защо да не си задоволя този каприз.

И след като толкова рядко приготвям месо, то когато настъпи момент за това, аз не бих сложила просто две пържоли в тигана. Търся нещо завладяващо, което само от прочитането на съставките вече да съм с обилно слюнкоотделяне (както се споменава в не един коментар от читателите).

Потърсих рецепти в няколко от моите кулинарни книги, след това в любимите ми TasteSpotting и Foodgawker. После си казах: „Защо да не погледна какво ще ми предложи „Меню“. И още от първият излязъл резултат от търсачката на ключовата дума „телешко“, разбрах, че това ще е рецептата – Телешки медальони с марсала. Само от името, разбирам, че това не ще бъде просто едно обработено парче телешко месо. (Всъщност и не очаквам това от „Меню“.)

Продължих с прочитането на останалите продукти. О, тук виждам комбинация от ароматни гъби – манатарки и шийтаке. Освен това пресен лук и босилек.

Термичната обработка на месото е сведена до запечатване на медальоните и след това леко задушаване в соса. Идеално за резултат на крехко червено месце.

Всичко това сервирано с фетучини. Няма шанс да го пропусна.

Телешки медальони с марсала

Адаптирано от menumag.bg

Намалих дозите на продуктите от оригиналната рецепта. Използвах сушени гъби манатарки и шийтаке, които предварително накиснах във вряла вода. Могат да се използват и други видове гъби, както и те да бъдат пресни или консервирани.

В рецептата се използват два съда – тиган и тенджера. Сметнах, че не е необходимо да сменям съдовете, за това използвах само един, по-дълбок тиган.

Потърсих цяло парче телешко бонфиле в два супер маркета и в кварталната месарница. Ударих на камък. Дори нямаше и контрафиле. В последния магазин, в който влязох, видях опаковка от 4 телешки медальона. Използвах тях.

Продукти:

• 300 гр. телешки медальони (4 бр. x 70-80 гр.)
• 1 супена лъжица брашно
• 1/2 чаена лъжица сушен риган
• 1/2 чаена лъжица смлян бял пипер
• 1 супена лъжица масло
• 1 супена лъжица зехтин
• 3-4 стръка пресен лук, нарязан на ситно
• 20 гр. сушени манатарки
• 20 гр. сушени гъби шийтаке
• 50 мл. вино марсала
• 1 супена лъжица нарязан пресен босилек
• сол и черен пипер на вкус
• 200 гр. фетучини

Гъбите се накисват във вряла вода за 20-30 минути. Отцеждат се.

Смесват се брашното, риганът, белият пипер и малко сол. Изсипват се в пликче. В него се слагат телешките медальони и се разтръскват, докато се покрият добре с брашнената смес. Изваждат се и излишното се изтръсква.

В дълбок тиган се загряват маслото и зехтина. Добавя се лукът и се сотира за кратко. Изважда се и се оставя настрана.

В същата мазнина се слагат медальоните и се запечатват от двете страни за кратко.

Добавя се лукът, виното и босилека. Ястието се оставя да къкри 5 минути без да се покрива.

Накрая се изсипват отцедените гъби. Готвят се 3-4 минути и ястието е готово.

Във вряща подсолена вода се слагат фетучините. Варят се 9 минути. Отцеждат се.

Медальоните се сервират с пастата и гъбения сос.

Навярно много пъти ти се е искало да приготвиш нещо набързо, след изморителния работен ден. И това нещо да не бъде просто печени картофи, бъркани яйца или сандвичи. Иска ти се да бъде вкусно и ароматно, сякаш си стоял цял ден до печката. Може да бъде такова и без особени усилия. Италианците знаят най-добре. А пък ние, може само да гледаме и да се учим. Е, и французите го могат, но като се замисля, повечето традиционни френски рецепти отнемат повече време и внимание. Тези рецепти ще оставя за почивните дни, когато напълно мога да се отдам на продуктите и подправките. А за забързаното ежедневие на помощ идва пастата. Разбира се друго си е да приготвиш прясна паста в къщи, но и сушената е вкусна, особена ако е допълнена с ароматен сос и пресни билки.

И докато пастата се сварява, сосът къкри на огъня и раздава своята вълнуваща миризма из кухнята. Вече съм пригладняла и нямам търпение да сервирам вечерята с чаша вино. От другата стая, също така нетърпеливо се обажда Вальо, видимо заинтригуван от разнасящите се аромати, предимно на манатарки и розмарин.

Ах, в тази оформила се приятна атмосфера на домашен уют ми липсва само далечен напев и звуци от китарата на уличен музикант, през отворените капандури на прозорец. Това е то! Италия – вкус, цвят и аромат.

Паста със зеленчуков сос и манатарки

За тази рецепта използвах фарфале – малките сладки панделки. Но ястието може да се приготви с всяка една паста.

Манатарките са несравнимо вкусни гъби, затова ти препоръчвам да не ги заменяш с други, особено печурки.

Рецептата е в категория „постно“, но ако желаеш може да добавиш прясно настърган пармезан на вече готовото ястие. 

Дозите са за две порции.

Продукти:

• 200 гр. фарфале
• 1 супена лъжица зехтин
• 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
• 1 глава стар лук, нарязан на полумесеци
• 1 голяма червена чушка, нарязана на жулиени
• 1 средно голям морков, нарязан на жулиени
• 50 мл. сухо червено вино
• 30 гр. сушени манатарки
• 2 средно големи домата
• 1 чаена лъжица нарязан пресен розмарин
• сол и черен пипер

Манатарките се накисват във вряла вода за 20 минути. Изцеждат се добре и ако е нужно се нарязват на едри парчета. (Аз ги оставих цели.)

В дълбок тиган се загрява зехтинът. В него се сотират лукът и чесънът за 4-5 минути. Добавят се чушката и морковът. Зеленчуците се готвят още 4-5 минути. Изсипва се виното, оставя се да поври за минута и се добавят манатарките. Разбъркват се 3-4 минути.

Накрая се добавят доматите и розмарина. Сосът се посолява със сол и черен пипер на вкус и се оставя да къкри 10 минути.

През това време пастата се сварява според упътването на опаковката. В моят случай, сварих фарфале във вряща подсолена вода за 9 минути. Пастата се отцежда и се добавя към соса. Всичко се обърква добре. Сервира се веднага.

Някои неща в живота си остават все същите, други се променят. Същото е и с рецептите. Някои от незапомнени времена си остават с все същото име и съставки, други еволюират и дори да запазят името си, съставките до толкова могат да се променят, че да нямат почти нищо сходно с първоначалния замисъл. Първото нещо, което ми хрумва в момента е салата Цезар - едно име, а толкова много варианти. (Скоро ще приготвя моя любим вариант.) Почти същото се случва и с Тирамису, пица Маргарита, Милфьой… Но какво мога да кажа за баварския крем? Мисля си, че той си е все същия – ефирен сметанов вкус, допълнен най-често с плодове.

И тук ми се иска да споделя моето негативно мнение към всички готови продукти (няма да споменавам марки, но те са всеобщо известни), които се предлагат на пазара. То не бе пудинг, баварски крем, палачинки, кекс… Мисля, че чашата преля, когато видях лъскава опаковка на рафта в магазина, на която пише: „Готова смес за мекици“!? В този ред на мисли, мислех да засегна и една актуална тема в момента - за генно модифицираните храни. Но ще се спра дотук, защото ако продължа, мога да осъмна. Това, което искам да вдъхна във всяка една кухня е живинка – от току-що счупеното яйце, каймака на загряващото се мляко, миризмата на прясна ванилова шушулка…

И това е моят избор – сама да приготвям храната си. Като смеся няколко продукта, добавя малко подправки, а накрая щипка от тайната съставка. Суетня ли? Задължение ли? Няма такива неща. Всичко правя с удоволствие. Дори след камарата мръсни съдове в мивката, готовия продукт се консумира с още по-голямо удоволствие.

Както обикновено, обичам да се отклонявам от основната тема, за да задълбая в друга. Нещо такова се получава и с импровизациите в кухнята. Започвам с една идея, включва се друга, а накрая.. та-дааа! – баварски крем с мандариново желе. „Защо отново баварски крем?“ – навярно ще си зададеш този въпрос. Защото “Колкото повече, толкова повече“ – ще отговоря семпло с известната фраза.

Ванилов баварски крем с мандариново желе

За разлика от рецептата Баварски крем с малини, в тази не използвам белтъците от яйцата. Вместо синтетична ванилия на прах, предпочетох да добавя семенца от Bourbun Vanilla, чиито аромат е дискретен, но и вълнуващ.

Разбира се, най-доброто допълнение към баварския крем са пресните летни плодове. Но в сезона на цитрусите се възползвах от сладките мандарини и допълних крема с мандариново желе.

Рецептата е специално изготвена за моята читателка Мира.

Продукти:

• 7 гр. желатин (1 равна супена лъжица)
• 3 супени лъжици студена вода
• 4 жълтъка
• 50 гр. захар
• 250 мл. прясно мляко
• 250 мл. сладкарска сметана
• 1 шушулка ванилия

Желатинът се накисва във водата.

Шушулката ванилия се разполовява с остър нож. Семенцата се остъргват от шушулката и се добавят към прясното мляко. Млякото се загрява на среден огън, докато заври. Прецежда се.

Жълтъците се разбиват със захарта, докато побелят и се сгъстят. Към тях, на тънка струйка, се добавя врялото мляко с непрекъснато разбъркване. Сместа се връща на котлона и се разбърква, докато се сгъсти. Когато кремът започне да се отделя от стените на съда, се маха от огъня и към него се добавя желатина. Разбърква се, докато се разтвори и кремът се охлади леко.

Сметаната се разбива на пухкав крем. Добавя се към желатиновата смес и се обърква добре.

Кремът се разпределя в купички или чашки. Оставят се в хладилник за няколко часа или докато кремът стегне.

За мандариновото желе:

• 200 мл. пресен сок от мандарини (от около 500 гр. мандарини)
• 20 гр. захар (1 супена лъжица)
• 3 гр. желатин (1 равна чаена лъжица)
• 2 супени лъжици студена вода

Желатинът се накисва във водата.

Сокът и захарта се смесват и се загряват на умерен огън, докато захарта се разтопи. Сместа не трябва да завира. Към нея се добавя желатинът и се разбърква, докато се разтвори. Маха се от огъня и се оставя да се охлади до стайна температура.

Желатиновата смес се разпределя върху охладения крем. Оставя се в хладилник докато стегне.

Коментарите от предишния пост заформиха необичайна дискусия за кулинарен блог. Беше интересно да видя читателите, задълбочени в правила и поправки, защитавайки убежденията си. Радвам се, че не се стигна до крайности. Също се радвам, че една забележка ви активира и започнаха да се обаждат и така наречените „пасивни“ посетители. Хм, може би ще трябва да измислям по някоя провокация от време на време.

Сигурна съм, че читателите са се засегнали най-вече от тона на първия коментар, а не от неговия смисъл. Аз си взимам бележка и ще се старая повече в правописа занапред. А вие се включвайте по-често в дискусии.

А сега за мъфините. Запознах се виртуално със зеления чай матча, откакто започнах да се интересувам от кулинария и да следя чужди кулинарни блогове. Матча присъства в много десерти и напитки. Не знам откъде тръгва приложението му в кулинарията, но знам, че от него се приготвя чай за японската чаена церемония. Имах голямо желание да го опитам в десерт и си мислех, че това може би няма да се случи. Е, поне не скоро. Но ето, че сега в София, в малкото магазинче, вече се предлага матча – 10 грама за 7лв. Количеството не е малко и може да стигне за няколко рецепти с десерти. И може би за една чаена церемония. Но аз няма да задълбавам в това, тъй като не съм веща в японската култура и традиции.

И все пак с матча може да се приготви чай вкъщи и без ритуали. Ако те интересуват подробности, може да прочетеш тук.

Но мен повече ме вълнува, какъв ще бъде вкусът на десерт или печиво със зеления чай. И опитах. Като за начало приготвих мъфини. Освен светло зеления цвят, който придобиха, мъфините имат свеж тревист аромат. Ароматът още повече се разкри в комбинация с лимонова трева. Избрах тази рецепта, защото ми се стори интересна, тъй като до сега съм използвала лимонова трева само в солени ястия. Мъфините не са прекалено сладки, но са забавно зелени и приятно свежи. Опитай.

Мъфини с лимонова трева и зелен чай матча

По идея от bonvivant.wordpress.com

Мъфините са приятни на вкус и прекрасно се съчетават с чаша мляко. Мисля, че малко повече матча в сместа ще ги направи още по-привлекателни. И за очите, и за небцето.

За лимоновото мляко:

• 180 мл. пълномаслено прясно мляко
• 1 пръчка лимонова трева

Лимоновата трева се нарязва на ситно, като от цялото количество се отделя 1 чаена лъжица от най-крехката част (тя ще се използва по-късно в сместа за мъфините). Останалото количество лимонова трева се добавя към млякото. Слага се на умерен огън и оставя да ври 3 минути. Котлонът се изключва и сместа се оставя да се охлади до стайна температура. След това се пасира в блендер.

За мъфините:

• цялото количество лимоново мляко
• 1 чаена лъжица нарязана лимонова трева (от най-крехката част)
• 1 чаена лъжица матча
• 100 гр. меко масло
• 200 гр. захар
• 2 големи яйца
• 180 гр. брашно
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• щипка сол

Фурната се загрява на 180°C. Форми за мъфини с 12 гнезда се покриват с хартиени капсули.

Маслото и захарта се разбиват с миксер. Добавят се яйцата едно по едно.

Смесват се брашното, бакпулвера и солта. Пресяват се.

Към яйчната смес, на части се добавят брашнената смес и лимоновото мляко, като се редуват. Следват нарязаната на ситно лимонова трева и матча. Всичко се обърква добре.

Сместа се разпределя в подготвените форми за мъфини. Пекат се в предварително нагрятата фурна за 25-30 минути. След като се извадят от фурната се оставят 3-4 минути да се охладят и се освобождават от формите.

Преди няколко дни зимата разкри своята красота. Не обичам студеното време, но гледайки сипещете се снежинки през прозореца от моят дом ми става по-уютно. И те си имат своя магия. Действат ми успокояващо. Всичко е снежно бяло навън. Дърветата, покривите на сградите, небето. А какво ли става в планината? Истински рай за скиорите. Аз не си падам по карането на ски, нито на кънки. Пробвах се веднъж и след жесток удар се отказах от зимните спортове. Но за сметка на това обичам питието на скиорите.

И тъй като сгряващата течност в красиво нарисуваното шишенце отдавна свърши, то настъпи време да приготвя домашно Бомбардино.

Бомбардино ми харесва най-много с кафе и сметана. Приготвих си ободряваща и сгряваща напика след следобедната разходка в снега. Тук няма рецепта. Просто приготвям кафе и го смесвам с малко количество Бомбардино и разбита сметана. Поръсвам с прясно смляна канела. Блаженото отпускане започва след първата глътка и продължава дълго след като чашата вече е празна.

Осени ме идея за сладкиш с Бомбардино. За сега няма да издавам нищо.  Но ти може да започнеш с приготвянето на яйчния ликьор, докато аз приготвя сладкиша.

Домашно Бомбардино

Адаптирано от italiankitchensecrets.blogspot.com

Редуцирах продуктите от оригиналната рецепта почти наполовина и получих един литър ликьор. Вместо ром, използвах бренди.

Струва ми се, че количеството захар, което добавих направи ликьора много сладък. Но след като го смесих с кафе се получи приятен сладък вкус.  Ако решиш, може да намалиш захарта в рецептата.

Продукти:

• 400 мл. пълномаслено прясно мляко
• 400 гр. захар
• 3 жълтъка
• 150 мл. уиски
• 150 мл. бренди
• 1 чаена лъжица ванилова есенция

Млякото се сварява с половината от захарта.

Жълтъците се разбиват с останалата половина захар, докато побелеят. Към тях, по малко се добавя от врялото мляко. Разбърква се енергично, докато захарта се разтопи. Към млечната смес се добавят уискито, брендито и ванилията. Разбърква се добре.

Ликьора се затваря в бутилка и се оставя да отлежи една седмица преди консумация. Бутилката се разклаща от време на време.

Съхранявам ликьора в хладилник.

След като разбра прогнозата за времето, Вальо заяви: „Запасявайте се със суха храна и си стойте в къщи!“. В тези мразовити дни, дори не ми се иска да си показвам носа от балкона. Но по-голямата част от седмицата е работа, а работата е извън къщи. Уви, ще трябва не само да си показвам носа на студа, но и да ходя срещу студеният вятър, който пронизва лицето ми до болка. В този момент не мисля за нищо друго, освен как по-бързо да се добера до топло местенце и да отпусна тялото си от сковалия навън студ.

А когато започна да усещам ръцете си, приготвям топъл и ароматен чай. Сетивата се събуждат, сякаш след кратка ледена епоха, поемам си дъх над билковата отвара и така, вече всичко е по-добре.

След работния ден, отново се боря с ледения вятър, а мисълта за топлина ме кара да ускорявам крачка все повече и повече. Точно преди измръзване, когато ръцете ми вече са сини и едва усещат допир, завъртам ключа и о, блажена топлина обгръща лицето ми. Още по-топла прегръдка от любимия и студът вече е далеч зад мен.

Но трябва да компенсирам изразходената енергия, която струва ми се така бързо се изпарява тези дни. Чаша чай с мед биха помогнали в случая, обаче в края на деня, не ми е достатъчно. Искам нещо, което да опари гърлото ми, да стопли цялото ми тяло и то за дълго. Супа. Топла и пикантна супа е решението. Вече разбирам, защо така неочаквано започнах да приготвям по-пикантна храна. Тя наистина стопля.

Отново се доверих на индийската кухня, която надявам се, не ти омръзна вече. Пикантността на най-често използваните подправки в нея все повече ми харесва. Харесва се и на Вальо, който одобри кърито с боб „Черно око“ и пицата с индийски подправки. Топло, още по-топло, направо горещо става моето меню тези дни. Така, че ще си позволя да поправя Вальо: Запасявайте се с червена леща и къри и си пригответе гореща супа в къщи.

Къри супа с червена леща и картофи

Адаптирано от greenkitchenstories.com

Продукти:

• 2 супени лъжици зехтин
• 1 глава стар лук
• 3 скилидки чесън
• 1 супена лъжица настърган пресен джинджифил
• 600 гр. картофи (3 големи)
• 100 гр. моркови (2 средно големи)
• 200 гр. червена леща
• 1 л. вода или зеленчуков бульон
• 200 гр. домати (2 малки)
• 1 супена лъжица къри
• 1/2 чаена лъжица чили
• сол на вкус
• запечено тиквено семе за поръсване

Лукът и чесънът се нарязват на ситно. Картофите, морковите и доматите се нарязват на кубчета.

В тенджера се загрява зехтина. Добавят се лукът, чесънът, джинджифилът и подправките. Сотират се 1 минути. Към тях се изсипват картофите, морковите и лещата. Разбъркват се 1 минута и се добавя водата или зеленчуковия бульон.

Супата се посолява и се вари около 30 минути, докато лещата и картофите уврат. Към края се добавят доматите и супата се вари още 5-10 минути.

Сервира се топла, поръсена със запечено тиквено семе.

Пицата, по своята същност е гарниран плосък хляб. Нали така? Означава ли това, че всеки гарниран плосък хляб е пица?

Дълго се чудих над този въпрос. Защото ако го разгледам в дълбочина, основните съставки на пицата са доматен сос и сирена. С добавка на колбаси или не, тя е тънка и не е претрупана. Основните подправки са риган и босилек. Пицата – това е Италия.

Обаче, ако същото тесто се гарнира с по-различни продукти и подправки, какво става? Става по-различна пица. Като този хляб с рукола, круши и скаморца, например. А сега, имаме малко люто, малко къри, малко джинджифил и пицата вече е по индийски. С карамелизиран лук, чесън и печена тиква, в комбинация с прясно биволско сирене и синьо сирене. Спестих кориандъра за поръска и го замених с магданоз. Но ако се чувстваш напреднал с тези вкусове, то заповядай, слагай колкото искаш.

И така, онази вечер, гордо съобщих менюто на Вальо за вечеря. Веднага долових неговия скептицизъм след думите ми: „пица с карамелизиран лук, къри тиква и синьо сирене“. Сигурна съм, че в момента и ти правиш онази физиономия на привидно недоволство. Но не бързай със заключенията. Тази странна пица, всъщност е много вкусна, особено ако обичаш пикантно, тиква и синьо сирене. Познаваш вкусовете им по отделно. А събрани заедно, с любимия ми карамелизиран лук, сигурна съм също, че киселата физиономия ще се изпари. Както Вальо реагира всеки път, когато му предложа от „странните храни“. А накрая, замислен над последната си хапка, констатира: „Аз, май обичам… [добави тук ястие]. В случая, пица по индийски.

Пица с карамелизиран лук, печена тиква с къри и синьо сирене

За тестото:

• 400 гр. бяло брашно + допълнително за омесване
• 250 мл. хладка вода
• 50 мл. зехтин
• 1 чаена лъжица сол
• 1 чаена лъжица захар
• 1 чаена лъжица суха мая за хляб

Брашното се пресява в купа. Добавят се солта, захарта, маята и зехтина. По малко се изсипва водата, като се замесва лепкаво тесто. Тестото се прехвърля върху набрашнена повърхност и се меси около 5 минути докато стане гладко и еластично. Поставя се в намазана с олио купа, покрива се с кърпа и се оставя да почине 30 минути.

За гарниране:

Адаптирано от closetcooking.blogspot.com

• 300 гр. сурова тиква, нарязана на кубчета
• 2 чаена лъжици къри
• 2 супена лъжици зехтин
• 1 голяма глава лук, нарязана на полумесеци
• 1 скилидка чесън, нарязана на ситно
• 1 супена лъжица настърган пресен джинджифил
• 1 малка люта чушка, нарязана на ситно (без семената)
• 100 гр. прясно биволско сирене или моцарела
• 50 гр. синьо сирене
• пресен магданоз за поръсване

Кубчетата тиква се слагат в малка тавичка. Добавя се една супена лъжица зехтин и се поръсват с една чаена лъжица къри. Разбъркват се добре.

Пекат се в предварително нагрята фурна на 200°C за 20-30 минути или докато станат готови. Оставят се да се охладят.

В тиган се загрява останалата една супена лъжица зехтин. Добавя се лукът и се готви около 20 минути на среден огън, като често се разбърква.

Когато лукът се карамелизира и придобие тъмен цвят, към него се добавят чесъна, джинджифила, лютата чушка и една чаена лъжица къри. Разбъркват се 1 минута. Добавят се 2-3 супени лъжици вода и тигана се маха от огъня.

Аранжиране:

Фурната се нагрява на 230°C. Тава с диаметър 30 см. се намазва с малко зехтин.

Тестото се разточва и се поставя в тавата. Отгоре се разпределят карамелизирания лук с подправките, печената тиква, натрошеното синьо сирене и нарязаното на малки парчета биволско сирене.

Пицата се пече в предварително нагрятата фурна за 15-18 минути или докато тестото се опече и сирената придобият златист цвят. Поръсва се с нарязан пресен магданоз.

След толкова много подправки, които помирисах, в малкото магазинче не можах да издържа да не си приготвя нещо топло и пикантно. От известно време насам съм на тема индийска кухня. Пикантно и люто са вкусовете, които са обзели вниманието ми. Чак да не повярва човек, че мога да си сложа от турския лют пипер в супата или да добавя допълнително кайенски пипер в зеленчуците с кус кус.  Сигурно е временно и се дължи на студеното време. Или пък откривам един нов свят за вкусовите ми усещания, с който има голям потенциал да свикна.

И все пак, всичко трябва да е добре дозирано. Много лютата храна не е за мен. Не защото имам проблемен стомах или язва, а защото не усещам никакъв друг вкус, докато устата ми буквално гори. Но започвам да харесвам умерена доза пикантност в ястията. Ето за това съм на тема индийска кухня, която освен много люти кърита, изобилства и с ястия с поносимо пикантни подправки. А и вече не е проблем да си ги набавя цивилизовано. Вече знаеш откъде. 

Дойде редът да задоволя любопитството си към боба „Черно око“, който се оказа с две лица. Въпреки външния вид, на вкус бобът наподобява леща. Приготвя се лесно, като е желателно да се накисне за няколко часа във вода преди да се свари.

И тъй като този боб произхожда от Индия, несъмнено най-често придружаващите го подправки са кимион, куркума, джинджифил, кориандър. Разбира се могат да се използват и други, според индивидуалния вкус, но като за първо ястие с него, избрах индийска рецепта. Топла и пикантна. Точно такава, каквато исках.

Къри с боб „Черно око“

Адаптирано от indianfoodforever.com

Продукти:

• 300 гр. боб „Черно око“
• 2 супени лъжици олио
• 1 глава лук
• 2 скилидки чесън
• 1 чаена лъжица смлян кориандър
• 1/2 чаена лъжица смлян кимион
• 1/2 чаена лъжица куркума
• 1 супена лъжица настърган пресен джинджифил
• 1/2 чаена лъжица цели семена кимион
• 1 средно голям домат
• сол на вкус
• пресен магданоз или кориандър

Бобът се накисва в студена вода за цяла нощ. Отцежда се. Слага се в тенджера и се залива с нова вода, около 2 см. над нивото на боба. Оставя се на умерен огън докато заври. Когато започне да ври се добавят смляния кориандър, смляния кимион, куркумата и сол на вкус. Вари се около 35-40 минути докато стане готов.

Лукът и чесънът се нарязват на ситно. Домата се нарязва на кубчета. В дълбок тиган или друга тенджера се загрява олиото. В него се сотират лукът, чесънът, джинджифилът и целите семена кимион за 10 минути. Разбъркват се често. Добавя се доматът и готвенето продължава още 5 минути. Накрая се изсипва бобът, заедно с цялата течност. Оставя се да заври отново и се маха от огъня.

Гарнира се с пресен магданоз или кориандър.

Виждам, че интереса към страницата „Кое откъде?“ е голям. Радва ме факта, че и ти се включваш с предложения за продукти, магазини или обогатяване на самата страница, с цел по-пълноценна информация. Определено списъкът продължава да расте.

Посетих някои магазини, които ми предложихте. Единият от тях е малко магазинче на ул. Иван Асен II 9 в София (входът е от страната на ул. Виктор Юго) и благодаря на моята читателка, която спомена за него в коментар. Магазинчето наистина е много мъничко, но събира толкова много неща, че извадих тефтер и химикал да записвам продуктите, които се предлагат.

Още щом влязох, засмяно момиче ме поздрави и веднага след това ме попита: „Обичате ли да готвите?“. И аз засмяна, отговорих положително. Последва отваряне на бурканчета и разливане на благоухания из пространството. Момичето, която е и собственик на магазина компетентно започна да ми разказва за всички подправки, които предлага. Бях очарована от силните ухания, така истински и натурални. От аромат на сушени зеленчуци и ферментирал турски лют пипер със зехтин се прехвърляхме на цветове от индийско орехче, след това чай от горски плодове, жасмин, лимонена трева… Казах: „Стоп“. Време е да пазарувам.

Тръгнах си с не много пълна торба, но с желание отново да се върна. И се върнах. За да направя снимки, да задам още въпроси и да купя още подправки.

След първото ми посещение в магазина, опитах от турския лют пипер със зехтин (не от ферментиралия, въпреки че и той много ме заговори с аромата си на орех и дърво), който може да се добавя по време на готвенето или във вече готовото ястие или супа. (Това е един от малкото случаи, в които си купувам люта подправка.)

Сушени зеленчуци (миксирани лук, моркови, манатарки, чушки). Добавих ги към лучената супичка, която приготвих за вечеря онзи ден.

Сушени манатарки (на добра цена), които още не съм използвала, но имам идея за тях.

Черен чай с парченца ябълка, канела, бадеми и стафиди. Невероятен.

Чай Лапачо. Неизвестен за мен до сега. Лапачо е дърво, чиято кора, подобно на канелата се обелва. От нея се приготвя вкусен и здравословен чай. Необходимо е една чаена лъжица от настърганата кора на един литър вода.

Чай, чиито цветен, тревист аромат погъделичка обонянието ми, още преди да направя запарката. Съдържа копър, каркаде, резене и какаови шушулки.

Направих презапасяване със звездовиден (звезден) анасон. Обожавам го. Любимият ми сладък аромат след ванилията.

И боб “Черно око“, с който приготвих индийско ястие, за което ще дойде реч по-късно.

При второто ми посещение в магазина, забелязах че има нови продукти. Карамелизиран кокос и бадеми, концентриран сироп от мента, който може да се добавя в десерти или да се разреди с вода и да се консумира като напитка и още няколко вида освежителни напитки без консерванти и подсладители на основата на алое вера. На място дегустирах такава напитка с гроздов сок, а за вкъщи си взех натурално алое вера. Взех си и черни сушени череши без захар.

Приятно се изненадах, когато видях, че има кус кус (от истинския ) и шушулки ванилия.

Някои от продуктите, с който си тръгнах (и при двете посещения) са подарък от собственичката, за което много благодаря. Получих ги в торбичка с декорация от сушени ябълки, червен пипер, дафинов лист, цветя. Има много такива торбички с натурална декорация от продуктите, които се предлагат в магазина.

В магазинчето има още много подправки, билки, чайове, кафе с кардамом, ядки, ориз, червена леща, розова вода, брашна от ядки, зехтин. Предлагат се също така и вина. В скоро време се надявам там да има зелен чай матча и бадемово брашно (по думите на собственичката).

Препоръчвам това магазинче на всеки авантюрист в кухнята. В сравнение с другите магазини, в които се предлагат такива продукти и подправки, качеството и цените са добри. Надявам се това да се запази.

Мина доста време откакто не съм приготвяла храна в къщи. Дали си починах ли? Не, отегчих се. Но обстоятелствата с преместването обясняват липсата на домашно приготвена храна, миризма на току-що изваден от фурната хляб и сладък аромат на пресен кейк. Време е да се завърна, макар и с още не обзаведеното пространство на моята кухня. Щом имам течаща вода, фурна и чисто нов хладилник, то нека кулинарното приключение започне сега.

И докато новата кухня беше място, в което само си правех кафе, не спирах да трупам желания и идеи. Сякаш това прекъсване подейства като тапа от шампанско, която вече поддава на малките балончета въздух и всеки момент ще гръмне, а след нея милион ярки искри. Или пък шоколад?

За шоколада няма подходящо време, сезон или повод. Той винаги е актуален. По всяко време може да му се насладиш, независимо дали е вмъкнат в пухкави кексчета, шоколадова торта или топла напитка. Шоколадът е вечен и с огромни възможности. От това, едно черно блокче да ти повдигне настроението, до това, да експериментираш с какаовата смес до достигане на различни вкусове и форми. Света на шоколада е необятен, труден, но и вкусен.

В шоколадово настроение ти споделям рецепта за бонбони с мариновани в ром захаросани черешки и хрупкава повърхност от овесени бисквитки и кокос. Няма нищо по-хубаво от това да се отдадеш на настроението.

Шоколадови бонбони със захаросани череши

Адаптирано от aapplemint.com

Дозите са за 20 бонбона.

В рецептата се използват канелени или кокосови бисквити. Аз ги замених с моите любими овесени бисквити „Ревю“. Възможно е да остане малко количество от хрупкавата смес и шоколадовото покритие неизползвана.

За шоколадовия ганаш със захаросани череши:

• 200 гр. черен шоколад
• 120 мл. сладкарска сметана
• 20 захаросани череши
• 100 мл. тъмен ром за черешите

За хрупкавата част:

• 150 гр. овесени бисквити (използвах бисквити „Ревю“)
• 60 гр. пудра захар
• 30 гр. какао на прах
• 100 гр. масло, разтопено и охладено
• 2 супени лъжици тъмен ром
• 60 гр. кокосови стърготини

За шоколадовото покритие:

• 200 гр. черен шоколад
• 100 гр. масло

Захаросаните череши се заливат с рома и се оставят за цяла нощ. Отцеждат се добре.

За шоколадовия ганаш се смесват шоколада и сметаната. Загряват се на среден огън докато шоколада се разтопи. Ганаша се оставя в хладилник за 3-4 часа (най-добре за цяла нощ) докато се стегне. От сместа се оформят 20 топки. Във всяка се слага по една маринована черешка. Бонбоните се оставят в хладилник.

За хрупкавата част бисквитите се натрошават на ситно или се смилат в кухненски робот. Маслото се разтопява и се охлажда. Смесват се смлените бисквити, кокосовите стърготини, пудрата захар, рома, маслото и какаото. Объркват се добре.

Бонбоните се овалват в сместа, като трябва да бъдат покрити равномерно. Отново се слагат в хладилник докато стегнат.

За шоколадовото покритие в тенджерка се смесват шоколада и маслото. Разтопяват се на среден огън. Сместа се оставя да се охлади леко. В нея се потапят бонбоните един по един, така че да се покрият от всички страни. Изваждат се внимателно и се подреждат върху хартия за печене. Когато всички бонбони са готови се оставят в хладилник докато шоколадовото покритие стегне.

Съхраняват се в добре затворена кутия в хладилник. Преди да се сервират се оставят за 30 минути на стайна температура.

Отдавна замислям тази страница след многобройните въпроси в коментарите и по електронната поща за определени продукти. Разбирам, че не всеки може да намери определена съставка, която се явява ключова в някоя рецепта.

Тъй като съм любознателна за нови вкусове, аз постоянно се информирам и търся непознати за мен съставки и подправки, които да включа в ежедневното си меню. Някои от тях споделям с теб чрез този блог.

Разбира се и ти много ми помагаш, когато споделяш твоите кулинарни открития от експерименти или от стари бабини рецепти. Учим се цял живот, за това всеки съвет и доброжелателен отзив са добре дошли.

Списъкът е съставен от продукти, за които има най-много запитвания. Ако смяташ, че съм пропуснала някой или желаеш да включа нов продукт, просто остави коментар или ми пиши на електронната поща, посочена в страницата „За мен“.

Вероятно, повечето продукти, които са включени в списъка може да се намерят и на други места от посочените. Аз съм отбелязала тези, в които най-често пазарувам.

И така, когато видиш някоя съставка в рецепта от моят блог, която не знаеш от къде да купиш, просто кликни на „Кое откъде?“.

Преди да се впусна отново в кулинарни приключения, които със сигурност сега ще бъдат още по-приятни, ще представя две класации за изминалата 2009-та година. Тези класации са за най-коментираните и най-преглежданите рецепти. Вие читателите, сте тези, които сте определили първите десет.

Най-коментирани рецепти за 2009-та:

1. Тирамису
2. 5 безглутеинови вегетариански рецепти
3. Бонбони от моркови и кокос
4. Палачинки с ябълки, банани и кленов сироп
5. Клафути с череши и кайсии
6. Шоколадови сладки с фъстъчено масло
7. Марокански кус кус с пиле, тиква и бадеми
8. Крем супа от червена леща с кокосово мляко, джинджифил и сушени домати
   
9. Щолен
10. Лимонов пай

Най-преглежданите рецепти за 2009-та:

1. Тирамису
2. Гръцка мусака
3. Тортите
4. Салата от червено цвекло
5. Шоколадови тарталети с дулсе де лече и крем маршмалол
6. Милопита – гръцки ябълков пай
7. Щолен
8. Цветя и пеперуди
9. Сладки със сусамов тахан, овесени ядки, орехи и стафиди
10. Галактопурико

Освен това подготвям нова страница, която ще представлява списък с продуктите, за които има най-много запитвания от къде пазарувам. Тази страница стана наложителна след многобройните въпроси от читателите относно повечето съставки в рецептите.

Старите хора казват „Нова година – нов късмет“. Моят късмет от новогодишната баница е бебе. Ха така, сега да видим ще ми излезе ли късмета.

Честита Нова Година!

Да си сам на Коледа понякога не е лошо. Знам, знам. На Коледа всички трябва да бъдат в домовете си, със семейството. Напълно съм съгласна с това, но понякога се изискват и жертви. Сам в коледната вечер е като да си сам сред звездите. Виждаш живота си, огрян от тяхната светлина, правиш равносметка на доброто и лошото, взираш се през тях за ново начало, за нещо вълнуващо. Но така или иначе, живота ни разпилява в различни посоки, с различни надежди.  Топлината на бащиния дом е тази, която ни събира и оставя трайни спомени. В душите ни, неосъзнато ние пазим тази топлина. Аз я усещам, дори когато съм сама със звездите.

И започнах да си тананикам: 

„И пак ли ще звучи невероятно
за някой , ако някой пак твърди,
че има най-голямото богатство
един прозорец и безброй звезди.“

В ритъма на песента, без виенска кифла, но с каничка кафе започнах да отмервам съставките за коледните шоколадови звезди.

С декорация от цветен шоколад, който купих от разходката във Венеция това лято. О, да, в магазинчето за шоколад имаше голямо разнообразие. Бавно обикалях около рафтовете, а любезната консултантка постоянно ме питаше дали може да ми помогне с нещо, какво търся. Всъщност нищо не търсих, просто се възхищавах на това разнообразие и сега си мисля защо не взех още няколко парчета цветен шоколад. Нищо, другият път.

Дълго време пазих този шоколад за специален десерт. И какво по-специално може да има от коледен подарък за близките. Звездите не са само на небето. Те могат да бъдат и в твоят дом.

Шоколадови звезди с цветна декорация 

Рецептата е по идея от книгата Best-Ever Book of Chocolate. Дозата е за 10 шоколадови звезди. Може да се използват форми за мъфини или други подходящи. Не е изключено и сместа за звездите да се изпече в малка квадратна или кръгла тава. Единствено трябва да се следи времето за печене. В различни форми и големини то ще бъде различно.

Продукти:

• 140 гр. черен шоколад
• 100 гр. масло
• 3 яйца
• 150 гр. захар
• 100 гр. брашно
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• щипка сол
• 1 супена лъжица какао
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• бял, черен, млечен или цветен шоколад за декорация

Фурната се нагрява на 160°C. Тава с отвори във форма на звезда се напръсква със спрей за печене или се намазва с масло.  

Смесват се шоколада и маслото. Разтопяват се на среден огън и сместа се оставя да се охлади леко.

Яйцата се разбиват със захарта. Добавя се шоколадовата смес и ванилията.

Брашното се пресява с бакпулвера, солта и какаото. По малко се добавя към яйчната смес. Обърква се добре.

Сместа се изсипва в отворите на подготвената тава, като се запълват 2/3 от тях. (Докато се пече сместа бухва.)

Пекат се в предварително нагрятата фурна за 12 минути. Звездите трябва да бъдат с коричка отгоре, но вътре да останат меки и да изглеждат като полуготови. След като се извадят от фурната се оставят за 2-3 минути във формите и тогава се изваждат.

Оставят се да се охладят напълно.

За цветната декорация, какъвто и шоколад да се използва той се разтопява на водна баня. Докато е течен с него се декорират звездите. Аз избрах шарени пръски. Без определена форма, да изглежда като пъстра заря.

Шоколадовата декорация се оставя да стегне на стайна температура. Готовите звезди се съхраняват в добре затворена кутия.

Забележка: Не се опитвай да оцветяваш бял шоколад с обикновени сладкарски бои. Вероятността да се пресече е голяма и ще се наложи на го изхвърлиш. За шоколад има специални бои, които за съжаление не се продават във веригите хранителни магазини.

Не знам защо все още в България няма специализирани магазини за сладкарство, които да са достъпни за всички. Не само в сладкарниците се приготвят сладкиши. Ние у дома също можем.

Цитатът е от песента „Богатство“ на Тангра.

Когато бях малка, Коледите винаги прекарвах на село. Гледах, как няколко здрави мъже се бореха с голямото прасе, чиято съдба беше предопределена още от раждането му. Следваха обяснения от страна на баща ми за това къде се намират всички вътрешни органи на вече разполовеното животно. Това беше като урок по анатомия. С брат ми, дъвчехме сладката кожичка от прасето и нетърпеливо чакахме да вкусим едрите парчета прясно месо с лук, които баба и мама приготвяха в печката на дърва. Дядо отиваше в избата и наточваше голяма кана с червено вино от дървеното буре. Точно в този момент заваляваше едър сняг, както се казва: „сняг на парцали“. Предстояха луди игри в снега,  пързалки с найлон и снежни човеци, премръзнали крака и ръце, а после сгряване до бумтящата печка. Ех, идилия, която ще остане в спомените ми от коледните ваканции на село.

Сега любовта ми към зеленчуците е по-голяма от тази към месото. Вчерашния ден беше като рай в моята кухня. Всичко постно събрано на едно. За мен е лесно, много приятно и не на последно място вкусно да приготвям и опитвам от традиционните български ястия за Бъдни вечер. Но на Коледа, нещата стоят от към другата им страна.

Месото е задължително на трапезата, независимо дали ще бъде свинско, телешко или птиче. Нямам много опит с готвенето на месо и единствената причина за това е, че мога и без него. Но за да спазя традициите и да отърва Вальо от постния режим наложен от мен , приготвих свинско месо. По най-семплия начин, с много билки и треви. Като се замисля, това е първата рецепта в блога със свинско месо. Е, винаги има първи път.

Свинско месо в билкова коричка

По идея от книгата Italy – Mediterranean cuisine

Продукти:

• 800 гр. свинско контрафиле
• 1 супена лъжица брашно
• 2 супени лъжици зехтин

За билковата коричка:

• 400 гр. стар хляб
• 1 супена лъжица масло
• 2 яйца
• 2 връзки магданоз
• 2 супени лъжици нарязана прясна мащерка
• 2 супени лъжици нарязан пресен розмарин
• 2 супени лъжици нарязана прясна майорана
• 1 чаена лъжица сушена чубрица
• 1 дафинов лист
• сол и черен пипер
• 50 мл. зехтин или повече ако е необходимо

Месото се овалва в малко брашно. Запържва се в сгорещения зехтин от всички страни. Маха се от огъня и се оставя да се охлади леко.

Фурната се нагрява на 160°C.

За билковата коричка всички съставки без зехтина се смесват в кухненски робот. Пасират се докато сместа стане ронлива. По малко се добавя зехтина докато сместа започне да се събира заедно.

Разпределя се върху прозрачно фолио. Отгоре се слага месото. С помощта на фолиото месото се покрива с билковото тесто.

Поставя се в тавичка и се пече в предварително нагрятата фурна за около 45-50 минути или докато месото стане готово.

След като се извади от фурната се оставя да постои малко на стайна температура и се нарязва на порции.

Тези дни ме връхлитат много емоции. Все хубави. В онова настроение съм, което ме кара да си тананикам, да мечтая и да се усмихвам, дори сама на себе си. Предстоящото преместване (сменяне на квартирата) ме въвлича в дизайнерски хрумки (нетипично за мен) за мечтаната по-голяма кухня. Обикалям по магазините и си харесвам разни дървени шкафчета изглеждащи старинно (стил Рустик), мислено си подреждам върху тях много бурканчета с подправки, шарени купи, меки кърпи.

Друг шкаф, за кулинарните книги, ми привлича вниманието. Голям е, ще събере колекцията, че даже и още. Някъде там, ще има и кътче за сувенири и подаръци от вас, читателите. Първи, преди всички ще стои ето този есенен ангел, изработен от Рос. 

Ангелът, долетя при мен така спонтанно и изненадващо. А моят ангел, вече ще си има компания.

Докато оправя всичките досадни неща около преместването, вероятно е постовете да прекъснат. Обещавам, само за малко. Но след това, двамата с Вальо ще готвим заедно (защото вече ще има място ), а и той става все по-добър в кулинарните импровизации. Ще стои редом до мен, като добър дегустатор и критик. Да, понякога критикува и дава интересни предложения. На теория е много добър, но скоро го видях и в действие. 

Прибирайки се в къщи след работа, виждам Вальо, запретнал ръкави, реже нещо и реди в тавичка. Любимите му картофи. Веднага ме попита: „Какво още да сложа тук?“. А моят отговор, без да се замисля дори за секунда бе – зехтин, чесън и мащерка. Хубаво е някой да ти приготви нещо семпло, но много вкусно, защото знаеш, че е приготвено с любов.

След вечеря, на свой ред аз поднесох десерта. Извадих бурканче с еликсир. Еликсир с дюли. Поширани в захарен сироп с Bourbon Vanilla от остров Мадагаскар и звездовиден анасон от Египетския пазар в Истанбул. Не ти трябва повече, за да се отпуснеш и да замечтаеш.

Докато Вальо дъвчеше бавно от пошираните дюли, започна да обяснява за вкусовете, които усеща и как му въздействат. За момент помислих, че ми говори за някакво вино. Така умело успя да опише този елексир с дюли, че и аз започнах да дъвча по-бавно и да се опитам да уловя това, което той вече беше хванал. Сега е твой ред.

Поширани дюли в захарен сироп с ванилия и звездовиден анасон 

Адаптирано от alwaysorderdessert.com

Продукти:

• 2 големи дюли
• 300 гр. захар
• 1 шушулка ванилия
• 3 звездовидни анасона
• 1 супена лъжица едро настъргана лимонова кора
• около 800 мл. вода

Дюлите се измиват добре. Разрязват се и се почистват от семената и твърдите части около тях. Нарязват се на парчета с дебелина 1-1,5 см. Не се белят. Слагат се в тенджера заедно със захарта.

Шушулката ванилия се разполовява. Семената се отделят с нож и се добавят към дюлите, заедно с шушулката, звездовидния анасон и лимоновата кора. Изсипва се водата. Нивото и трябва да бъде около 2-3 см. над нивото на дюлите. Тенджерата се слага на силен огън. Когато течността заври температурата се намаля и дюлите се оставят да къкрят за 2,5 – 3 часа. Захарния сироп ще се сгъсти, ще се редуцира на половина и ще стане по-тъмен. Дюлите също ще променят цвета си и ще омекнат.

Когато са готови, тенджерата се маха от огъня. Дюлите се оставят да изстинат в сиропа. След това ги сложих в бурканче, заедно със сгъстения сироп, анасона и шушулката ванилия. Когато ми се прииска нещо много сладко, ароматно и вълшебно, изяждам 1-2 парченца дюля, покрити с еликсир.

По всичко личи, че подготовката за празниците при мен е започнала, и е почти към своя край. Опакованите сладки хлябове щолен и христопшоми ще изчакат реда си до Коледа. Напълних голяма кутия с ароматни портокалови сладки и меломакарона за семейството. Мисля си с какво да изненадам приятелите. И разбира се това ще е нещо сладко. Все още се колебая между няколко рецепти, но идеята ще ме осени в най-неочаквания момент и място. За това винаги си нося тефтер и молив с мен, за да запиша, докато хрумването узрява в главата ми и докато не е изникнало някое друго.

Измежду всички тези вкусотии, планове и неистово пазаруване, все пак трябва да приготвя и нещо за вечеря. И да не забравяме,че все още е период на пости. В тази връзка постенето не е само веднъж годишно на Бъдни вечер. Специално за деня в навечерието на Коледа, като че ли има вече установена традиция да се приготвят сарми, пълнени чушки, бобена салата (може и пастет), зелник, баница с тиква, ошав, питка и все такива типично български ястия и десерти. Вероятно и аз ще приготвя тези неща. С типичните подправки – чубрица, магданоз червен и черен пипер.

Пак се отнесох. Ставаше дума за обикновена вечеря в къщи, с необикновено постно ястие. Всъщност, не съществува нищо необикновено. Въпроса е в това да го направиш такова. 

Ето така. Един обикновен ориз басмати и едни обикновени сами по себе си подправки, чието съчетание се превръща в необикновена купичка с топъл и ухаещ ориз.

И понеже съм склонна да оборвам собствените си думи, а философските разговори с Вальо за нещата от живота зачестиха напоследък, то може и така. Басмати не е просто дългозърнест ориз. Той е деликатен и ароматен. Съчетан с двете подправки кардамом и дафинов лист, отличаващи се с неповторим вкус и щипка от цветистия шафран, носещ лека горчивина и прекрасен жълт цвят, купичка с басмати се превръща в необикновено леко ястие.  

Такива са те необикновените неща – съвсем обикновени. Зависи от кой край ще ги погледнеш. Аз виждам и двата края. Така ми се иска да бъде винаги.

Шафранов ориз с кардамом и дафинов лист

Рецептата е от книгата Fat-Free Vegetarian

Продукти:

• 180 гр. ориз басмати
• 2 супени лъжици зехтин
• 1 глава стар лук
• щипка шафран
• 3-4 шушулки кардамом
• 2 дафинови листа
• 1/2 чаена лъжица сол
• 300 мл. вода или зеленчуков бульон

Ориза се залива със студена вода и се оставя за 20-30 минути. Изцежда се добре и се оставя на страна.

Шафрана се накисва в малко топла вода или бульон.

В тенджерка се нагрява зехтина. Добавя се ситно нарязания лук и кардамома. Разбъркват се 8-10 минути докато лукът омекне. Изсипва се отцедения ориз и се разбърква 1 минута. Към него се добавят солта, дафиновия лист, шафранa, заедно с водата, в която е накиснат и 300 мл. вода или бульон. Остава се да заври. След това температурата се намаля, съда се покрива с капак и се оставя да къкри 10-12 минути.

Тенджерката се маха от огъня. Отхлупва се и се покрива с чиста кърпа, а върху нея отново капака на тенджерата. Ориза се оставя така за 10-15 минути докато абсорбира цялата течност.

Зърната се разрохкват леко с вилица. Ориза се изсипва в затоплени купички и се поднася веднага.

Най-известните и традиционни гръцки коледни сладки, които задължително присъстват във всеки дом, независимо дали са приготвени в къщи или купени от всяка една сладкарница в Гърция, това са меломакарона (мελομακάρονα). Името им идва от думата мели (μέλι), което означава мед. Тестото за сладките е маслено и след като се изпекат стават доста пръхкави и ронливи. Но кулминацията идва, когато се потопят в сироп от захар, мед и канела. Сладките се оставят да покиснат в сиропа известно време. Така се напояват добре и освен изключително приятния вкус, по този начин се запазват с месеци.

В семействата с традиции, сладките се приготвят много преди зимните празници. Поверие казва, че всяка домакиня трябва да приготви своите меломакарона. За здраве и за добро, като аромата им изпълни целия дом. Съхранявайки ги в кутии и отлежавайки до Коледа, те разгръщат пълноценния си вкус. Като че ли има някаква коледна магия тук.

Меломакарона

Рецептата е от книгата „Съвременна гръцка кухня“. Дозите са за 50 меломакарона.

За тестото:

• 750 гр. брашно
• 300 мл. слънчогледово олио (или лек зехтин)
• 150 гр. меко масло
• 100 гр. захар
• 1 яйце
• 150 мл. пресен портокалов сок
• 2 чаени лъжици бакпулвер
• 1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
• 1 чаена лъжица канела
• 1 чаена лъжица настъргана портокалова кора
• 100 гр. смлени орехи за поръсване
• малко канела за поръсване

За сиропа:

• 300 гр. захар
• 300 гр. мед
• 350 мл. вода
• 1 пръчка канела

Фурната се нагрява на 180°C.

Брашното се пресява с бакпулвера.

Тестото за сладките се приготвя като първо се смесват заедно маслото и олиото. Към тях се добавя захарта, последвана от яйцето. Разбиват се добре.

Содата се смесва с портокаловия сок и веднага се добавя към сместа. Слагат се канелата и портокаловата кора. По малко се добавя от брашнената смес. Замесва се меко тесто. Не трябва да се меси дълго, а само колкото да стане хомогенно.

От тестото се оформят топки с големина на голям орех. Подреждат се в тава върху хартия за печене. Отгоре се нашарват с вилица, като се внимава сладките да не се сплескват прекалено. Трябва да останат топчести, защото това ще повлияе на текстурата им след като се изпекат. Ако се направят прекалено плоски, ще бъдат сухи и много ронливи.

Сладките се пекат в предварително нагрятата фурна за 20 минути, докато придобият кафеникав цвят. Изваждат се и се оставят да се охладят добре.

Сиропа се приготвя като се смесят всички продукти. Оставят се на умерен огън да поврат 5 минути. Сиропа се държи на изключен котлон топъл (не горещ).

Изстиналите сладки се потапят в топлия сироп. Работи се с няколко сладки наведнъж, в зависимост от обема на съда, в който е сиропа. Сладките се оставят да се напоят добре за около 3 минути. Изваждат се с решетъчна лъжица и се поставят върху скара да се отцедят. Веднага се поръсват със смлените орехи и канела. Оставят се да изстинат напълно. След това се прибират в кутия.     

Забележка: Възможни са варианти на подправките, които се слагат в меломакарона, но задължителни са канелата и портокаловата кора. Може да се добави още карамфил и да се поръсят със сусам, вместо орехи.

Ако още не си изпекъл щолен или коледни сладки, съветвам те да го направиш сега, защото колкото повече стоят, толкова по-вкусни стават. А до Коледа остава още малко. Знам, нямаш време. В този предпразничен сезон срещите със стари приятели зачестяват, трябва да обиколиш магазините за подаръци, да украсиш коледната елха, да посетиш фризьора, да организираш новогодишното тържество… И накрая си казваш – ще купя коледните лакомства, има ги във всеки хранителен магзин.

Спомняш ли си рецептата за кейк с йогурт и махлепи? Приготвих го от любопитство към подправката. Е, сега вече наистина настъпи нейния момент. Заедно с мастиха, махлепи присъства в повечето гръцки сладкиши, хлябове и дребни сладки, приготвени за празниците.

И нямах търпение да изпека гръцкия коледен хляб Христопшомо (Χριστόψωμο), с тези подправки. И отново помирисах онзи чуден аромат от току що извадения от фурната сладък хляб. Ето това вече го няма по магазините.

Гръцки коледен хляб

Адаптирано от artisanbreadbaking.com

Продуктите са редуцирани от мен на половина, за един хляб. Съкратих процедурата с 5 втасвания, като приготвих хляба само с три. Въпреки времето, което се изисква за приготвяне, сигурна съм, че всички в къщи ще бъдат очаровани от разнасящия се аромат и сладникавия вкус на хляба от сушените плодове и меда. Глазурата допринася за хрупкава и лъскава коричка, за това не я пропускай.

За тестото:

• 80 гр. масло
• 150 мл. прясно мляко
• 60 гр. мед + 1 супена лъжица за закваската
• 1 чаена лъжица махлепи (виж в забележка)
• 1/2 чаена лъжица мастиха (виж в забележка)
• 2 чаени лъжици настъргана портокалова кора
• 1 чаена лъжица сол
• 7 гр. суха мая за хляб
• 80 мл. топла вода
• 80 гр. сушени смокини
• 80 гр. сушени фурми
• 80 гр. стафиди
• 120 гр. орехови ядки, едро нарязани
• 5 цели половинки орехови ядки
• 600 гр. брашно + 30 гр. за плодовете
• 3 яйца

За глазурата:

• 60 гр. глюкоза
• 30 гр. мед
• 30 мл. портокалов сок
• щипка махлепи

Първо се приготвя закваска като се смесят водата, 80 грама от брашното и 1/4 чаена лъжица от маята. Покрива се и се оставя за 2 часа. Може да се приготви от предната вечер и да се остави на стайна температура за цяла нощ. След като закваската шупне, към нея се добавя останалата мая и 1 супена лъжица мед. Разбърква се добре и се оставя за няколко минути докато на повърхността започнат да се образуват балончета.

Фурмите се почистват от костилките. Заедно със смокините се нарязват на ситно. Смесват се със стафидите и едро нарязаните орехи. Овалват се в 30 грама брашно и се оставят настрана.

Млякото, 60 грама мед и маслото се загряват докато медът и маслото се разтопят. Махат се от огъня и към тях се добавят счуканите в хаванче махлепи и мастиха. Оставя се да се охлади леко.

В дълбок съд се смесват закваската, млечната смес, портокаловите кори и малко брашно. Разбърква се добре. Добавят се яйцата едно по едно, предварително разбити с вилица. Следва сместа със сушените плодове и ядките. По малко се добавя останалото брашно като се замесва меко тесто. Оформя се на топка и се оставя в намазана с мазнина купа за 40 минути.

Тестото се слага върху набрашнен плот и се премесва със солта. Меси се 5-6 минути докато стане еластично. Връща се в купата, покрива се и се оставя за повторно втасване за 40 минути.

Следва още едно премесване с малко брашно и оставяне за трето втасване за 30 минути.

През това време се приготвя глазурата. Всички съставки се смесват и се загряват на умерен огън. Сместа се оставя да поври 2-3 минути. Маха се от огъня и се оставя на топло място.

Фурната се нагрява на 180°C.

От тестото се отделя малка част, около 150 грама. Останалата по-голяма част се оформя на топка. Слага се в намазана с мазнина тава. Малкото парче тесто се разделя на две равни части. От тях се оформят фитили, които се залепват на кръст върху хляба. В края на всеки фитил и в средата където се кръстосват се залепя по една половинка орехова ядка. Хляба се намазва с глазура. Пече се около 45-50 минути. Ако се запече бързо на повърхността се покрива с алуминиево фолио. След като се изпече отново се намазва с глазура. Оставя се да се охлади, преди да се разреже.

Забележка: Махлепи може да се намери в арабските магазинчета на женския пазар в София. Мастиха, все още не съм виждала да се продава тук.

Алтернативен вариант на махлепи е смес от смлени зърна от звездовиден анасон и канела в съотношение 2:1. Мастиха, може да се замени в рецептата с 1-2 супени лъжици узо (не мастика).

Всяка година по това време, когато есента си е отишла, а студеният вятър прави бузите ми по-румени отколкото след чаша червено вино си мисля за настъпващата зима, снега и всички семейни празници, които предстоят. Витрините на магазините вече са накичени с коледна украса, която трябва да ми донесе празнично настроение. Ще започнат дядо Коледовци да обикалят по улиците, ще започнат реклами с коледни звънчета и обичайната телевизионна пропаганда. Разни хора ще се опитват да ми създават празнично настроение. Все повече се питам – защо ми е нужно всичко това? Доброто настроение е в мен и никой няма право да ми втълпява каквото и да е. Няма право да наруши вътрешното ми равновесие. Щастие, топла стая, догаряща свещ, мили спомени, смели мечти, малко тъга… Никой не може да ми ги вземе.

И така, замечтана си мисля, колко много радост могат да ни донесат съвсем малки неща. Трябва да се научим да ги виждаме! Понякога хората ми се чудят как мога като малко дете да се радвам на обикновени неща. Може, ако не спираш да мечтаеш, и в тези обикновени неща, да виждаш нещо необикновено. Постоянно се радвам на ангелите на Рос, а скоро и Вихра ме зарадва с нейният ангел. И двете изработват чудни неща, за подаръци или за дома.

Радват ме и ангелите, които са в нас. Точно така! Всеки от нас има в себе си по един ангел. И тъй като всяко нещо си има и противоположна страна, то неизбежно е да не спомена, че всеки от нас има и по един демон. В различни ситуации говори ту единият – ту другият.

Пожелавам ти ангел, който да те пази и да осветява пътя ти докато устремено вървиш напред към мечтите си. И той ще дойде, стига да повярваш в него. Като дежа-ву от детството, като приказка с щастлив край, като една сбъдната мечта.

И тук, в моите мисли се включва онзи демон, който ми казва, че всичко е преходно и всичко има край. Говори ми още, че хората са лоши. Донякъде се съгласявам с него, но мисълта за моят ангел ме прави по-силна пред това. Защото аз вярвам в чудеса. Вярвам в моят Ангел.

П.П. Благодаря на Рос и Вихра за вдъхновението да създам моят захарен ангел. И в бързината да ти го покажа, май забравих да му сложа ореола.

Ангелът, с изключение на крилата е направен изцяло от захар. Сладък ангел, нали?