Сама. Разходка в парка в слънчев есенен ден. Цветовете ме омагьосват. Шумът на листата ме кара да спра, да се замисля. Тишина. Обзема ме щастие. Повдигам глава. Ясно, синьо небе и много топли цветове. Затварям очи и се усмихвам. Цялата съм спокойствие.

Малко отделено време за така желания момент да остана сама със себе си и да не мисля за друго освен за топлината на последните слънчеви лъчи, лекия вятър, който разпръсква листата и малките неща, които ме карат да се усмихвам. Най-хубавия момент от есента. Хванах го и го задържам за дълго.

Пренасям го в къщи, където става по-уютно, а аз съм като нов човек, събрала от енергията на природата. Нищо не може да се срявнава от един миг, в който се чувстваш щастлив.

Загребала с пълни шепи есенна топлина аз искам да я предам на всеки. Но ти може да я усетиш сам в един есенен плод, в едно шарено листо, в една пътека, водеща към твоя свят, където може да бъдеш самия себе си.

Всяка есен носи пъстрота, сочни плодове, малко тъга, но и нещо различно. Различното сега е че сред този килим от листа аз се чувствам щастлива. Важни са малките неща. В тях може да видим всичко, което поискаме.

След тази разходка неистово пожелах нещо цветно, нещо топло, нещо вкусно, нещо есенно. И несъмнено то ще бъде нещо различно от патладжани с моцарела и зеленчуков сос или печени ябълки. Исках нещо, което ще ми донесе нови вкусове и което ще засили уютната топлина в моята кухня.

Цветен и вкусен есенен огретен. С малко съставки и в не типичния вариант, в който често го срещам. Но нали искам нещо различно.

Есенен огретен с праз, тиква и домати

Рецептата е от книгата Fat-Free Vegetarian

Продукти:

• 600 гр. домати
• 500 гр. праз лук
• 500 гр. сурова тиква
• 4 супени лъжици зехтин
• 1 филия пълнозърнест хляб, стрит на трохи
• 100 мл. готварска сметана
• 200 мл. зеленчуков бульон
• 1 скилидка чесън
• 1 супена лъжица нарязана прясна мента
• 2 супени лъжици нарязан пресен магданоз
• сол и черен пипер

Тиквата се нарязва на парчета с дебелина около 1 см. Сварява се във вряща подсолена вода за 10 минути. Не трябва да увира напълно.

Праза и доматите се нарязват на шайби.

В тиган се загряват 2 супени лъжици зехтин. В него се сотира праза за 5-6 минути.

Фурната се нагрява на 190°C. 

В дълбока тава се нареждат бланшираната тиква, шайбите домат и сотирания праз. Посоляват се със сол и черен пипер.

В малка тенджерка се смесват зеленчуковия бульон, сметаната и нарязания на ситно чесън. Оставят се да заврат, като се разбъркват периодично. Добавя се ментата.

Сместа се изсипва върху подредените зеленчуци. Пече се около 40-45 минути или докато зеленчуците се запекат на повърхността.

Изваждат се от фурната и се поръсват с магданоза, трохите от хляба и останалите 2 супени лъжици зехтин. Огретена се допича още 15-20 минути докато повърхността стане хрупкава и придобие златист цвят.

Като малки деца сме вярвали в чудеса. Вярвали сме в дядо Коледа, във феи и в чудовища. Вярвали сме, че мама слага една тайна съставка във всеки сладкиш, който го прави най-вкусния на света. Прочетох една история за кутийката с тайна подправка, която ме накара да се усмихна и за сетен път да се убедя в чудесата. Те съществуват, трябва само да повярваме в тях. 

Дали всеки готвач има по една тайна съставка?

Разсъждавайки над този въпрос си мисля за това кое прави едно ястие вкусно. Точната ръка на готвача, малко повече масло или може би щипка от някаква подправка? Може би. Може би всеки готвач има по една тайна съставка.       

Но си спомних и за анимацията Кунг-фу панда (тук може да прочетеш отзив), в която бащата казваше на сина си, че когато му дойде времето ще му издаде тайната съставка, която слага в супата от нудли. През целия филм се чудих каква е тази тайна съставка. Оказа се че такава няма. Но когато хората чуят, че в това, което ядат е включено нещо специално, нещо, което само готвача знае, те са убедени, че то е по-вкусно от което и да е друго.

Съществува ли тайната съставка?

Когато вярваме силно в нещо то се случва. Нека детската фантазията остане в нас и отново да повярваме в чудеса. Защото нищо не е преходно и всичко се върти около една единствена… не знам как да я нарека. Тайната съставка съществува. Тя не може да се опише. Не може да се помирише. Не може да я опиташ, нито да я докоснеш. Но може да я усетиш.

Тайната съставка е във всичко, което се приготвя с Любов. Няма значение дали ще забъркаш някаква сложна рецепта или просто ще споделиш с любимия малко сирене с чаша вино. При мен, магията започва да действа при мисълта за това. А ако сирената са придружени с току що изпечени крекери, приказката може да продължи без край.

Овесени крекери    

Рецептата е от книгата Fat-Free Vegetarian

Продукти:  

• 180 гр. фини овесени ядки
• 1/2 чаена лъжица сол
• щипка сода бикарбонат
• 20 гр. масло
• 80 мл. вода

Фурната се нагрява на 150°C.

Овесените ядки се смесват със солта и содата. Оставят се на страна.

В тенджерка се смесват водата и маслото. Загряват се докато маслото се разтопи и сместа започне да ври.

Добавя се към овесените ядки и се разбърква докато се образува тесто. Оформя се на топка.

Тестото се разточва на кръг с диаметър около 25 см върху хартия за печене намазна с масло. Нарязва се на триъгълници. Пече се в предварително нагрятата фурна за около 35-40 минути докато придобие златисто кафяв цвят. След като се извади от фурната се оставя за няколко минути да се охлади. Крекерите се разделят по изрязаните контури. Съхраняват се в добре затворена кутия.

Хубав въпрос – първо ще отговоря аз. И преди да се впусна в обяснения искам да отбележа, че всеки от нас се въвлича в някаква сфера, интересна и вълнуваща за него. Дали ще пише, ще рисува, ще вае скулптури или ще създава нов дизайн, няма значение. Важното е това, което прави да му доставя удоволствие и да продължава да се развива. Моето амплоа е кулинарията.

Идеята за моят кулинарен блог е изцяло на Вальо (Valix). И до сега той поддържа дизайна и обработва снимките към публикациите. Заедно обсъждаме нови идеи относно развитието на блога.

Всъщност, започнах да пиша доста плахо, което си личи от първите публикации. Основната идея на моят блог е да представя храната по начина, по който аз я виждам и усещам. Постоянно се информирам за интересни продукти и подправки от света, които искам да опитам. Стремя се да приготвям здравословна храна (изключвам повечето десерти, все пак имаме нужда да се поглезим от време на време   ), опитвам се да открия нови, непознати за мен вкусове и да покажа на теб, читателя, че готвенето не е задължение. 

Много пъти съм казвала, че ние избираме какво да сложим в чинията си. Дразня се от думата „домашно“ по телевизионните реклами. Защото не е. Това, което ти предлагат за домашно е толкова фабрично, колкото и останалите продукти в магазина. Аз влагам друг смисъл в тази дума. А именно истинско, неподправено, приготвено с желание и любов от моите ръце. Всичко в рецептите е дозирано според моят вкус, за това не очаквам да се харесат на всеки. Но не това е целта. Поддържайки този блог, аз продължавам да се развивам в областта на кулинарията.

Приготвянето на вкусна храна е изкуство. Да умееш да съчетаеш продукти и подправки – това е вкус,  да сервираш по интересен начин – това е въображение. Аз искам да усвоя това изкуство. Но не по-маловажно е да умееш да се наслаждаваш на храната. Тогава си истински кулинарен естет.

И както сам може да забележиш, десертите преобладават в съдържанието на блога. Всички обичаме сладко, аз повече обичам да го приготвям. Това е може би една от най-трудните сфери в готварството. Една лъжичка повече или по-малко може да обърка цялата рецепта. Ето в това се крие предизвикателството.

И това се превърна в основно занимание. Да предизвиквам себе си с интересни, понякога трудни рецепти. Продължавам да го правя, защото откривам моето Аз.

За да продължа играта задавам въпроса „Защо имам блог?“ на Силвия от Свърталище на чорапи и на Рос от РосиНанТ.

Досещаш се за онази малка паста с много правилни форми наречена кус кус. Продава се навсякъде и заблуждава потребителя. Със същия успех може да си купиш паста на звездички за супа и да го наречеш кус кус. Приготвен от твърда пшеница с обозначение на опаковката за време на варене. Имам тук една рецепта с този кус кус. Но този, който се използва в Мароко е от пшеничен грис (понякога се използва ечемик или просо), които се навлажняват и смесват с брашно. За да се образуват миниатюрните гранули, процеса е дълъг и трудоемък, когато се прави на ръка.

Кус кус обикновено се сервира към традиционните ястия от задушени зеленчуци и месо, като тажин, наречени така от името на съда, в който се приготвят.

Кус кус се приготвя в специален съд на пара. В много марокански рецепти първоначално се стрива между пръстите със зехтин или малко бульон, след това се сварява на пара. Нямам такъв съд, за това последвах инструкциите от рецептата, която използвах. Трябват кошница за варене на пара и тензух. Понеже кус кус е много дребен и би изпаднал от големите дупки на кошницата, тя се покрива с един слой тензух, така че да може парата да минава през него. Учудващо за мен кус кус стана готов в рамките на обозначеното в рецептата време. За да се подсигуря, обаче предварително го навлажних с малко вода.

Ястието включва пилешко месо, нахут, бадеми, тиква и обичайните марокански подправки – сумак, канела, шафран и кориандър. Съчетанието ми хареса. Включената тиква като есенен акцент, хрупкавите бадеми, неутралното пилешко месо, попило топлите подправки отключват наситени, преливащи вкусове.

Марокански кус кус с пиле, тиква и бадеми 

Адаптирано от ochef.com

В рецептата се използва подправката турмерик, която аз замених със сумак. 

Продукти:

• 400 гр. пилешко филе, нарязано на малки парчета
• 80 гр. сурови бадеми
• 3 супени лъжици зехтин
• 1 глава стар лук, нарязан на ситно
• 300 гр. сурова тиква, нарязана на малки кубчета 
• 1 чаена лъжица сумак
• щипка шафран
• 1 чаена лъжица канела
• 100 гр. сварен нахут
• 600 мл. пилешки бульон
• 200 гр. кус кус
• 1/2 връзка пресен кориандър
• сол и черен пипер

Бадемите се запичат цели във фурна загрята на 170°C или в сух тиган. Смилат се на едро или се начукват в хаванче.

В дълбок тиган се загряват 2 супени лъжици зехтин. Добавя се пилешкото месо и се запържва от всички страни за 6-7 минути. Изважда се в чинийка и се оставяна топло място.

В същия зехтин се сотират лука и тиквата за 5-6 минути. Към тях се добавят пилешкото месо и подправките – сумак, шафран и канела. Разбъркват се 2 минути. Изсипва се нахута и пилешкия бульон. Посолява се със сол и черен пипер.

Ястието се оставя да ври без капак за около 30 минути докато пилешкото месо и тиквата станат готови. Накрая се добавят бадемите и наситнения кориандър. 

За кус кус се подготвя тенджера за варене на пара. Кошницата се покрива с един слой тензух. В него се изсипва кус кус (който аз предварително разтрих с пръсти с малко топла вода, колкото да се навлажни). Кошницата се слага върху врящата вода в тенджерата. Похлупва се с капак и се вари 16 минути.

Прехвърля се в купа и към него се добавя 1 супена лъжица зехтин и малко пилешки бульон. Посолява се със сол и черен пипер на вкус.

Кус кус се разпределя в чинии. Върху него се разпределят пилешкото месо с тиквата и бадемите. Заливат се с малко сос от пилето и се поръсва с пресен кориандър.

Цветовете в чинията са първото нещо, което привлича вниманието и апетита. Следва миризмата и накрая блажено вкусваме за да разберем дали това, което виждаме съвпада с очакванията. В повечето случаи, когато дегустирам храна, представите за нейния вкус се дублират с реалността. В други случаи комбинацията в чинията ме изненадва, учудва и предизвиква в мен еуфория.

Такива ли са нещата, каквито наистина изглеждат?

На пръв поглед да. На втори, може да бъдеш разочарован или тотално пленен от вкус и умело съчетаване на продукти и подправки. Зависи от твоята разкрепостеност, въображение и нагласа. Няма да спра да се удивлявам на различни комбинации. Просто защото те могат да бъдат толкова много, колкото дълъг е живота. На теория, може да ядеш всеки ден нещо различно. На практика, не се получава. И въпреки това може да се опиташ да разнообразиш менюто си.

Аз го правя непрекъснато. Рядко приготвям едно и също нещо, когато готвя в къщи. Стремя се, с небцето си и вкусовите рецептори да почуствам всяка една точка от света. На ясно съм, че не всички продукти предлагани на пазара в България са тези, които използват в Италия, Франция, Мароко, Гърция… За това когато пътувам някъде по света, куфара ми на връщане тежи три пъти повече, отколкото на отиване.  Всяка една подправка, всеки един продукт, който е грабнал вниманието ми попадат в моята кухня. Да не забравя и вината. Винаги си взимам по 2-3 регионални вина от мястото на което съм била. (Запасите вече свършиха, явно трябва да се ходи някъде. )

Обсебени ли сме от храната?

И още как! Храната е част от нашия живот. Независимо дали предпочиташ пилешка пържола с пържени картофи или изискано поднесени миниатюрни порции от гъши дроб. Всеки има изградени вкусове. Сигурна съм обаче, че и всеки може да разчупи изградените през годините убеждения. Сигурна съм, че всеки, който е намразил дадена храна от първия път, може да и се наслади ако е приготвена по вълнуващ, интересен начин.

Плод и цвят в салатата

Не става въпрос за плодова салата, нито пък за цвета като багра. Или не съвсем. Идва реч за свежото съчетание от портокали и червено цвекло и още по вълнуващия дресинг към тях. Вода от портокалови цветове с канела и черен пипер. За разкош – прясна мента.  Комбинацията не е само колоритна. Тя е преход от класиката към по-смело експериментиране.  Тя е напарфюмена, но и лека с едва доловима пикантна нотка. Докато пиша това си мисля, че описвам някой парфюм. Точно така, парфюм за салата.

Салата от червено цвекло и портокали  

По идея от книгата Fat-Free Vegetarian.

Продукти:

• 600 гр. червено цвекло (3 броя, средно големи)
• 400 гр. портокали (2 броя, средно големи)
• 30 мл. вода от портокалови цветове
• 1 чаена лъжица захар
• 1/2 чаена лъжица канела
• сол и черен пипер
• 1-2 стръка прясна мента

За дресинга се смесват водата от портокалови цветове със захарта. Загряват се на умерен огън докато захарта се разтопи. Добавя се канелата, сол и черен пипер на вкус. Отстранява се от огъня и се оставя да изстине.  

Цвеклото, цяло с кората се слага във вряща вода. Вари се около 1 час докато стане напълно готово. Охлажда се леко и се обелва. Нарязва се на кубчета или се правят полусфери с помощта на лъжица за пъпеш. Охлажда се напълно. Може да се прибере в хладилник в добре затворена кутия. 

Портокалите се обелват. Нарязват се на парчета, като ципата се отстранява.

Цвеклото и портокалите се аранжират в чиния. Заливат се с изстиналия дресинг. Салатата се поръсва с прясна мента и допълнително прясно смлян черен пипер.

Забележка: За водата от портокалови цветове вече съм споменавала. Ако си пропуснал, може да прочетеш повече в поста за Галактопурико и в Укипедия.

В описанието на тази рецепта в книгата се казва:

„Комбинацията от сладкото червено цвекло със сочни портокали и пикантна канела в тази салата е изненадващо вкусна, предизвикваща възхитителна експлозия от цвят в зимното ни меню.“

И все пак, такива ли са нещата, каквито изглеждат?

Зеленчуците за мен са предпочитаните продукти, с които мога да приготвя всевъзможни домашни манджи, гювечи и по-изискани ястия. Не ме притеснява факта, че рядко приготвям месо. Просто слушам организма си, а той казва точно това – зеленчуци. Наравно с плодовете те присъстват ежедневно в менюто ми. Дори когато нямам достатъчно време да приготвя топла храна, в сандвича ми задължително има резен-два домат. Сандвич ли споменах? Да не се повтаря!

Причината да публикувам рецепта за гръцкия гювеч, наречен брям е молбата на моя читателка. Тя е влюбена в Гърция, нейната култура и кухня. В писмо по електронната поща ме помоли да споделя как приготвям брям. Както повече национални ястия (във всяка една кухня) имат вариации, така и брям е ястие, в което може да се добави каквото сезона позволява. И разбира се само зеленчуци. Подобно на френския Рататуй, италианската Капоната, патладжани и нахут с източен привкус и отново Франция – Кафяв ориз със зеленчуци по провансалски.  Тъкмо си мислех, че Коледните пости наближават и е време да се ориентирам именно към постна храна.

Без да се замислям, аз много често приготвям брям в къщи. Просто слагам в тавичка различни видове зеленчуци, лук, чесън и пресни подправки, които заливам със зехтин и запичам във фурната. Това е едно от любимите ми неща – печени зеленчуци, типично в мой стил. Единствените подобрителни, които слагам на зеленчуците са малко сол и прясно смлян черен пипер. Нищо повече. Нито бульони, нито сухи готови миксирани подправки. Така аз усещам истинския вкус на зеленчуците. Леко карамелизирани от собствените си захари, сочни от собствената си вода и с хрупкава коричка. Най-сладък е малкото останал зехтин в тавата, събрал ароматен букет от пресните подправки.

Кой казва, че зеленчуците са само за гарнитура? О, те са си истинско удоволствие, стига да можеш и да знаеш как да им се насладиш.

Брям

Рецептата е от книгата Съвременна гръцка кухня. Дозите са за около 5-6 порции. Времето за приготвяне на продуктите и печенето отнема около 1,5 часа.

Продукти:

• 600 гр. картофи (5 бр. средно големи)
• 600 гр. патладжани (2 бр. средно големи)
• 500 гр. тиквички (2 бр. средно големи)
• 200 гр. червени чушки (2 бр. средно големи)
• 600 гр. домати (4 бр. средно големи)
• 1 глава стар лук
• 2 скилидки чесън
• 1/2 връзка магданоз
• 3 клонки пресен джоджен
• 60-80 мл. зехтин
• сол и черен пипер

Патладжаните се нарязват на кубчета. Накисват се в силно подсолена вода и се оставят за 20-30 минути. След това се измиват и отцеждат.

Доматите се срязват на кръст от долната страна с остър нож. Бланшират се за 30 секунди във вряла вода. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се потапят в ледена вода. Обелват се и се нарязват на дребни кубчета.

Картофите се почистват, обелват и се нарязват на колелца. Тиквичките се нарязват на кубчета. Чушките и лукът се нарязват на шайби, чесъна и зелените подправки се наситняват.

Всички зеленчуци и зелени подправки без доматите се смесват в голяма купа. Посоляват се със сол и черен пипер. Объркват се добре. Прехвърлят се в голяма тава и се разпределят равномерно. Отгоре се слагат доматите. Всичко се залива със зехтина. Добавя се малко вода и тавата се покрива с алуминиево фолио.

Гювеча се пече на 180°C за 40 минути. След това фолиото се маха и зеленчуците се допичат още 10-15 минути докато придобият цвят.

Когато има да става нещо, то ще стане. Ние само можем да го забавим или форсираме. Ето защо казвам, че всичко е в ръцете ни и ако искаш добре свършена работа, трябва да си я свършиш сам. Независимо от усилията, спънките, безсънните нощи, ако надеждата и позитивната нагласа са в теб, шансовете за успех са големи. Тук не визирам някакви огромни, почти неосъществими блянове. Напротив, преди всичко трябва да сме реалисти, но с малка доза позитивност. В мен, май е инжектирана по-голяма доза. Но какво пък? Това ми помага да гледам с други очи на всичко и на всеки.

В тази връзка видя ли новия блог на Рос? РосиНанТ – пред очите, под пръстите. Не се учудвам на подзаглавието, защото Рос твори с пръстите си. Прави страхотни ангели, които облича в рециклирана хартия. Бели, с дълги розови коси, сини, със златни коси, с жълта рокля на сини цветя, люляков ангел, с жълтурче в червените коси - те всички имат душа. Рос обича да пише, да пътува, да снима и както сама казва за себе си тя е „хронично щастлива“. Колко заразително, Рос!

За новия и блог и новите гости в него, спомена, че още не е приготвила сладки (за почерпка).  Ето сега ти предлагам идея за есенни сладки с тиква. Всъщност, направо те предизвиквам да ги приготвиш, а аз да ги видя до някой ангел със златни коси и рокля в типичните есенни цветове.

Сладки с тиква и пълнеж от крем сирене с мед     

По идея от sticktoyourhips.blogspot.com

От посочените дози се получават 40 броя слепени сладки.

За тестото:

• 350 гр. брашно
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• 1 чаена лъжица сода бикарбонат
• 1 чаена лъжица канела на прах
• 1/4 чаена лъжица прясно настъргано индийско орехче
• 1/2 чаена лъжица сол
• 115 гр. меко масло
• 200 гр. бяла захар
• 100 гр. кафява захар - muscovado
• 250 гр. сварена пюрирана тиква
• 1 яйце
• 1 чаена лъжица ванилова есенция

Брашното се пресява с бакпулвера, содата, канелата, индийското орехче и солта.

Маслото се разбива с двата вида захар. Добавя се тиквата и разбиването продължава докато сместа стане еднородна. Следват яйцето и ванилия. По малко се добавя брашнената смес. Разбърква се добре докато тестото стане гладко. Изсипва се в сладкарски пош с широк кръгъл накрайник.

В тава върху хартия за печене се правят кръгове с диаметър 2,5 см. Сладките може да се оформят с помощта на лъжица, като се направят купчинки на разстояние една от друга.

Пекат се на 180°C за 10-12 минути или докато се надигнат леко и започнат да придобиват светло кафяв цвят. Изваждат се от фурната и се охлаждат.

Слепват се по две с крем от сирене, сметана и мед.

За крема:

• 120 гр. крем сирене (аз използвах Филаделфия)
• 100 мл. сладкарска сметана
• 2 супени лъжици течен мед

Крем сиренето се разбива с меда. Отделно се разбива сметаната на пухкав крем. Добавя се към крем сиренето. Всичко се обърква добре.

Най-хубавия хляб е този, който излиза от фурната 15 минути преди вечеря, разпръсква божествен аромат, като го разчупиш, от него се вдига пара, а бучката масло веднага се разтапя върху пухкавата среда.  Най-хубавия хляб е този, които се меси на ръка. Дълго, трудно, но и също толкова сладко.

Никой не може да ме убеди да си купя машина за хляб. Хвалят се, че само зареждаш продуктите и сутринта щом станеш имаш готов хляб. А къде е сладката умората на ръцете от месенето, допира с тестото, с неговата плътност, миризмата на прясна мая? Къде се изпарява блаженото чувство, че ти с твоите ръце си приготвил домашен хляб? При мен се изпарява само при мисълта за тази машина и когато отворя добре опакования заводски хляб, траещ по две, че и повече седмици.

За съжаление напоследък ми се наложи доста често да купувам хляб. Убедих се за пореден път, че съдържанието на опаковката не отговоря на моите критерии за здравословно. Добавка на овес, слънчогледови или тиквени семена, зародиш, трици – все тая. Хляба е клисав, гумен или прекалено сух след като изстине. Добавените подобрителни се оказват не чак толкова ефикасни. Надявам се да не ми се случва така често да си купувам хляб.

Искам да си приготвям хляба в къщи, да добавям в него каквото аз пожелая. И разбира се, че няма да стои две седмици. Просто защото се изяжда веднага. Няма как да се устои на пресен домашен хляб. Харесва ми със сирене и домат, масло и шарена сол или запечен със зехтин, чесън и пресни билки.   

На есенна тема и обещаните рецепти с круши се включвам с още един от любимите ми гарнирани хлябове. Този път с малко рукола, круши, скаморца и сметанов сос с горчица.

Хляб с рукола, круши, скаморца и горчичен сос

За тестото:

• 280 гр. бяло брашно
• 150 гр. пълнозърнесто пшенично брашно
• 240 мл. топла вода
• 2 супени лъжици зехтин
• 1/2 чаена лъжица сол
• 1/2 чаена лъжица мед
• 1/2 чаена лъжица суха мая за хляб

Двата вида брашно и солта се пресяват в купа. В средата се прави кладенче, в което се изсипват маята, меда и зехтина. По малко се добавя топла вода като се замесва тесто. Поставя се в намаслена със зехтин купа. Покрива се с кърпа и се оставя да втаса на топло място за един час или докато удвои обема си.

Втасалото тесто се премесва отново и се разстила в тава. Оставя се за повторно втасване за 30-40 минути. След това се гарнира с руколата, крушите и пушеното сирене.

За гарниране:

• 1 голяма круша
• 2 супени лъжици зехтин
• 30 гр. рукола (около 1 шепа)
• 100 гр. сирене скаморца
• сол и черен пипер

Крушите се нарязват на тънки филии.

Руколата се разпределя върху тестото. Отгоре се подреждат крушите. Посоляват се със сол и прясно смлян черен пипер. Поръсват се със зехтин. Най-отгоре се подрежда нарязаното сирене скаморца.

Хляба се печена 190°C за 30 минути. Оставя се да се охлади леко и се гарнира със сос от сметана и горчица.

За горчичения сос:

• 6 супени лъжици готварска сметана
• 1 супена лъжица дижонска горчица
• 1 супена лъжица лимонов сок
• 1/2 супена лъжица течен мед

Всички продукти се смесват до еднородна консистенция. Желателно е соса да се приготви непосредствено преди сервирането.

Мисля, че много добре би се получило ако скаморцата се замени с моцарела. А още по-добре с горгонзола. Ще опитам следващия път.

Като че ли не успях пълноценно да се насладя на есента. Времето изведнъж стана много студено, почти зимно. Липсват ми разходките в парка сред накапалите шарени листа от дърветата и последното слънце, нагряващо косите ми. Липсват ми съботните късни закуски с бананови палачинки, неделният обяд с кафяв ориз със зеленчуци по провансалски, десерта от карамелизиран кейк с ябълки и бадеми. Не ми остава време за домашен хляб, нито пък за моите любими бонбони. Не ми остава време за самата мен и още по-тъжното – за моите близки. Но знам, че те ме разбират, защото се впуснах в едно бленувано приключение, което сега се нарича Spaggo.  Аз съм щастлива, това е достатъчно и вие мамо, татко, Валко да бъдете щастливи.

Този пост стана доста личен, но аз знам, че ти, моят читател се вълнуваш от това, което се случва с мен. Не е лесно и не съм очаквала да бъде. Но затова пък, се занимавам с онова, което през последните три години съм желала. Да приготвям храна, за теб. Спомням си, още в началото на създаване на блога, бях споделила с моя приятелка, че имам нужда да готвя за много хора. Е, това се случва. Аз наистина съм щастлива.

Малкото време, което ми остава отделям за близките. И разбира се обичам да ги изненадвам с десерти. 

Есента е приказен сезон и неименуемо го свързвам с любимите ми плодове -ябълките. Цветни, като накапалите листа, събрали сочност от слънцето, различните сортове ябълки са подходящи за всякакви десерти. Аз предпочитам сладките като златна превъзходна, например. И точно с този сорт приготвих гръцки ябълков пай, наречен Милопита (от  μήλο – ябълка). 

Някак, запазих есента в тези студени дни, запазих слънцето и чувството за топлина, че аз съм тук и готвя в моята кухня. Топлината, в този студен есенен ден идва от любовта с която аз приготвям всеки един компонент от този десерт. Любовта, която всеки един таи в себе си, и която всеки може да предаде на всичко, което прави.

Пая се оказа любим десерт на Вальо след неговото кулинарно приключение с класическия американски пай с ябълки. А след като опита моят пай с праскови, мисля че когато поиска нещо сладко, без въпроси от моя страна, знам какво да приготвя. За разлика от гореспоменатите два пая, този гръцки пай е открит. Тестото много лесно се замесва в кухненски робот и не се разточва. Ябълките за пая се задушават в сироп с мед и коняк. Канелата е задължителна в случая, а чаша чай от портокалови кори препоръчителна.

Милопита – гръцки ябълков пай

Рецептата е от книгата Съвремена гръцка кухня.

За тестото:

• 170 гр.брашно
• 125 гр. студено краве масло, нарязано на кубчета
• 1 супена лъжица захар
• 1 яйце
• 60 мл. прясно мляко
• 1 супена лъжица коняк
• 1 чаена лъжица бакпулвер

Брашното се пресява с бакпулвера. Изсипва се в купата на кухненски робот заедно с маслото и захарта. Разбиват се за кратко. Добавя се яйцето и коняка. Разбиват се отново, като едновременно се добавя по малко от прясното мляко докато се оформи меко тесто.

Тестото се разстила в тава за пай с диаметър 25 см. Оставя се в хладилник за 20-30 минути.

За пълнежа:

• 600 гр. ябълки
• 2 супени лъжици кафява захар
• 1 супена лъжица мед
• 1 супена лъжица краве масло
• 1 супена лъжица коняк
• 1 супена лъжица захар за поръсване

Ябълките се нарязват на дълги парчета.

Загряват се маслото, захарта, меда и коняка. Изсипват се ябълките и се задушават 6-7 минути докато омекнат. Изваждат се от сиропа и се оставят да се охладят.

Парченцата ябълки се подреждат върху тестото. Посипват се със захар. Пая се пече на 180°C за 35-40 минути. След като се извади от фурната се оставя да се охлади.

Може да се поръси със сиропа, в който са се задушавали ябълките, канела и смлени орехи.

Малко свободно време да видя и ето ме в моята малка кухня. Първото наложително нещо, което направих е да забърша праха и паяжините, да подредя бурканчетата с ароматни подправки и да изчистя хладилника от застояли продукти. Как бързо минава времето! А имам толкова много кулинарни идеи за есента, които искам да осъществя. Идеи с типичните есенни продукти като тиква, ябълки, круши, кестени… Времето драстично застудя и само ако можех да отделя малко повече време за приготвяне на домашни уханни ястия, пайове и чай от липа, набрана през топлите летни дни. Цялото пространство да се изпълни с уют от топлината и разнасящи се миризми на пресни билки, чесън и индийско орехче. 

Вече съм споменавала, че много обичам тиква. В тези студени дни, класическата комбинация на печена или варена тиква с мед, канела и орехи е най – вкусния и здравословен десерт (след ябълките ). Убедих се обаче, (и Вальо убедих, който по принцип не обича тиква), че тиквата може да бъде много вкусна не само в сладкия си вариант като баница с тиква или кексчета. Приготвена с ризото или включена в зеленчуково рагу, тя обогатява и вкарва есенен елемент на всяко ястие.

След лазанята с пресни кори, доматен сос и сирена си наумих да приготвя равиоли с тиква. Желанието за тях дойде преди около месец, но залисана в десертите на новият ресторант в София – Spaggo все не оставаше време. Сега бързам да ги направя докато есента все още ме радва с изобилието и цветовете си. За мен няма по-добро нещо от това сама да приготвя всяка една съставка в менюто ми. За това се стремя да използвам колкото се може по-малко полуфабрикати и готови храни. До някъде успявам.

След едномесечна „диета“ на домашни сандвичи с огромно удоволствие се насладих на приготвените от мен равиоли с тиква и сметанов сос с горгонзола. Чаша вино допълни удоволствието. И ето, аз отново съм в моята кухня.

Равиоли с тиква и сметанов сос с горгонзола

Дозите са за 4 порции. Без да се включва варенето или печенето на тиквата, рецептата се приготвя за около 40 минути.

 За пълнежа:

• 1 малка глава лук
• 1 скилидка чесън
• 1 супена лъжица зехтин
• 300 гр. сварена или печена тиква (аз използвах печена)
• 1 супена лъжица орехово брашно (може да се замени с галета)
• 2 супени лъжици настъргано сирене грана падано
• 1 супена лъжица нарязана прясна салвия
• 1/8 чаена лъжица настъргано индийско орехче
• сол и черен пипер на вкус

Зехтина се загрява и в него се сотират нарязаните на ситно лук и чесън. Добавя се салвията и се разбърква няколко секунди докато отдели аромата си. Добавя се тиквата. Намачква се с дървена лъжица, да стане на пюре и да се смеси с ароматите. Маха се от огъня и плънката се овкусява с индийското орехче, сиренето, ореховото брашно, сол и черен пипер. Оставя се да се охлади.

За тестото:

• 180 гр. бяло брашно + допълнително за поръсване
• 2 големи яйца

Брашното се пресява в купа. В средата се прави кладенче и в него се изсипват яйцата. Разбъркват се с вилица, като се премесват с брашното от стените на съда. Замесва се тесто. Ако е прекалено сухо се добавя малко вода.

Тестото се разделя на 3-4 топки. Всяка от тях се минава през ролките на машинката за паста, като се започне от първа степен. Разточения лист се сгъва като плик и отново се разточва. Разточването продължава на следващите степени докато се стигне до последната – девета. Тогава листа е много тънък и прозрачен. Идеален за моите равиоли. По подробно описание и снимки на разточването може да видиш в рецептата за лазаня.

Взима се един разточен лист и се поставя върху леко набрашнена повърхност. Върху него на две редици се разпределя по 1/2 чаена лъжица от плънката. Покрива се с втори лист разточено тесто.

Внимателно, горния лист се притиска плътно към долния, като се внимава да не остава въздух между плънката и двата листа тесто. С къдрав диск се изрязват равиолите. 

Сваряват се в подсолена вода за 4 минути. Изваждат се с решетъчна лъжица и се поставят в намазана със зехтин чиния. Оставят се на топло място докато се приготви соса.

За сметановия сос с горгонзола:

• 100 мл. готварска сметана
• 100 гр. сирене горгонзола
• шарен пипер на вкус
• 100 гр. натрошени орехови ядки

Сметаната се загрява до кипване. Добавя се нарязаното сирене горгонзола и се разбърква докато се разтопи. Аз лично, предпочитам да останат малки парченца от сиренето в соса, за това не го държа дълго на котлона. Посолява се с шарен пипер.

Равиолите се разпределят в сервизни чинии. Заливат се със соса и се поръсват с орехови ядки.

Реалността е като сън

Всеки от нас има някакви мечти. Всеки от нас се бори за нещо, за някой. “Случайни неща няма“ – казва един мой приятел. И аз, замисляйки се над всичко, през което съм преминала до тук се убеждавам в това. Когато напълно се отдам на желанията и мечтите си реалността изчезва и се пренасям в мой свят, където всичко, което си пожелая се случва. Забравям за ежедневните ритуали, за разходката в късния следобед, за срещите с приятелите. Забравям да се храня. Защото удовлетворението от това, което правя е моята храна. Един малък емоционален миг, наречен щастие ме погълва безвъзвратно и сякаш всичко около мен е като в хубав сън.

Вкусът към храната

На първо място, храната е енергия, която ни зарежда със сили, енергия, която движи всички функции в тялото. Но храната може много повече. Добрата храна успокоява. Тя радва обонянието,  радва очите и небцето, повдига духа. Не е задължително да си чревоугодник (в добрия смисъл на думата) за да се насладиш на добрата храна, но трябва да имаш култура на хранене за да може да я оцениш. Вкусът към добрата храна не е вроден, той се придобива. Възбуди тази емоция на небцето, наслади се на храната!

Връзката ни с храната не се свежда само до ритуално хранене три пъти на ден. Какво ще сложим в чинията си зависи само и единствено от нас. Ти какво предпочиташ – полуфабрикат от замразен бургер с порция пропити с мазнина картофи или прясно овкусена свежа салата и натурална, топла храна? А какво ще предложиш на детето си? Закуска от палачинки с готова смес на прах или предпочиташ да има истински яйца и мляко? Знам какво ще избереш. Знам и къде може да го намериш.

Началото

Умората, която чувствам е приятна. Щастието, този път не се свежда само до един миг. Постоянно вълнение и непрестанно пърхащи пеперуди в стомаха. За секунди настъпва суматоха. Намесата на главния готвач улеснява процеса на работа.  Нетърпеливо очакване на първите клиенти.

SPAGGO

„Спаго“ е новият ресторант в центъра на София. Ярките цветове на интериора контрастират на тихата, ненатрапчива музика, приглушената светлина и меките отблясъци на приборите върху масите. Магическо място. Място, което те предразполага към отмора и приятно изживяване. Място, на което се чувстваш добре, защото екипът на Spaggo се грижи за това.

Следейки процеса от самото начало на създаването на Spaggo и продължавайки да бъда част от него аз гарантирам за безупречното качество, което ние предлагаме на теб, нашия гост. И вместо да се впускам в подробности по-добре би било да те поканя, за да се убедиш сам в това.

FUNNY

Не се притеснявай да дойдеш в ресторанта с детето си. То ще бъде поверено на грижовните аниматори в детския кът Funny, докато ти се наслаждаваш на чаша хубаво вино с прекрасна вечеря.

Освен това рождения ден на твоето дете ще бъде неповторимо забавление. Докато то и неговите приятели се веселят, ти и твоите приятели може да се отпуснете в The Rooms.

THE ROOMS

Чаша ароматно кафе сутрин? О, да. Особено ако е придружено с овесена курабийка или шоколадов мъфин (приготвени от мен ), зареждането с положителна енергия за деня ти е гарантирано. 

Дижестив след прекрасната вечеря в Spaggo. Да, да. На фона на приятна музика, цветна обстановка и разбира се весела компания. Заповядай в бара на третия етаж.

Както може би вече се досещаш, започнах да се занимавам професионално с кулинария. Приготвям десертите и в трите заведения. Очаквам те на ул. Петър Берон 9, София.

P.S. Малко ми е тъжно, че оставям за известно време моята кухня, но сега пък имам втора – по-голяма, където ще се вихря с пълна сила  с моя истински KitchenAid. :) 

Започвам като всички да се оплаквам, че времето не стига. Но трябва да отбележа, че всичко е въпрос на организация. Мисля си, че то, времето, все повече няма да ми стига, колкото и добра да е организацията ми. Вглъбена във важни задачки, все по-трудно успявам да премина към други, също не маловажни. А именно да поддържам този блог. Правя го най-вече заради себе си. Започнах на шега. Да си намеря хоби за свободното време, с което да релаксирам и едновременно да правя нещото, което много хора намират за досадно задължение - готвенето. То обаче, от своя страна се превърна в експериментално поле, което все повече ме въвлича в гастрономически водовъртеж, от който повярвай, не искам да изляза.

Чувството на удовлетворение от вкусно приготвена и добре изглеждаща храна ме кара да не спирам. Ти си този, който вижда и оценява това. Аз съм ти благодарна. Но не всичко свършва до тук, защото аз ще се постарая да бъда по-добра от себе си. Възможността е пред мен и няма да я изпусна.

Предстои откриване на ресторант SPAGGO…

Струва ми се че докато не изпробвам всякакви варианти на прясната паста, няма да се спра. Купувам яйца и брашно в захлас, меся, разточвам, изобщо с тестото нямам никакви грижи. Единственото, което остава да направя е да приготвя някакъв сос, с който да залея пастата или в случая с лазанята – да изпека корите със соса.

Избрах рецепта за класически доматен сос с много босилек. Между корите и соса разпределих сирене маскарпоне и моцарела. Резултата е много лека лазаня с прекрасен аромат на босилек. Сега разбирам защо италианците са запленени по пастата, а и не само те.

С готовата, сушена паста всичко става по-бързо, но удоволствието да си я приготвя сама е несравнимо, дори ако трябва да отделя малко повече време за това.

Лазаня с пресни кори, доматен сос и сирена

Адаптирано от bbcgoodfood.com

Тъй като използвах по-малко кори от посоленото количество в рецептата, намалих и количеството на доматения сос.

Ако се използват готови сушени кори, те се бланшират за 8-10 минути (или според упътването на опаковката), дори ако корите са от типа без предварително сваряване. В противен случай се увеличава количеството на доматения сос за да остане лазанята сочна.

За корите:

• 180 гр. брашно + допълнително за поръсване
• 2 големи яйца

Брашното се пресява в купа. В средата се прави кладенче и в него се изсипват яйцата. Разбъркват се с вилица, като се премесват с брашното от стените на съда. Замесва се тесто. Ако е прекалено сухо се добавя малко вода.

Тестото се разделя на 3-4 топки. Взима се една топка и се минава през ролките на машинката, като се започне от първа степен.

Разточеното тесто се сгъва като плик и отново се минава през ролките.

Това се повтаря още 2-3 пъти, за да стане тестото гладко. Ако лепне се поръсва с малко брашно. Минава се на втора степен, разточения лист се прекарва 1-2 пъти. Процедира се така (вече без прегъване) докато се стигне до последната – девета степен и кората стане много тънка, почти прозрачна.

Докато се разточва тестото, то непрекъснато се издължава и изтънява. Ако стане много дълго и трудно за работа се срязва на две равни части и процедурите се продължават както по-горе.

Листа, който разточих на последната степен, стигна за 2 кори, като го срязах на две равни части. Така се приготвя и останалото тесто.

Корите се бланшират на порции (по 4-5 броя) във вряща подсолена вода за 1 минута. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се потапят в ледена вода.

Тази процедура ще ги направи почти готови и лесни за работа. Освен това ако се оставят напълно сурови ще поемат голямо количество от доматения сос докато се пече лазанята и има вероятност тя да остане суха.

За плънката:

• 2 глави стар лук
• 2 скилидки чесън
• 2 супени лъжици зехтин
• 800 гр. нарязани консервирани домати
• 3-4 стръка пресен босилек
• 250 гр.сирене маскарпоне
• 375 гр. сирене моцарела (3 топки)
• сол и черен пипер

Лукът и чесъна се нарязват на ситно. В тенджерка се нагрява зехтина. В него се сотират лука и чесъна за 2-3 минути. Добавят се доматите, сол и черен пипер на вкус. Варят се 20 минути докато сосa започне да се сгъстява. Маха се от огъня и се добавя наситнения босилек.

На дъното на подходяща тава (използвах 30×18 см.) се разпределя 1/4 от доматения сос. Покрива се с 1/3 от корите. Върху тях се разпределят 1/4 от сиренето маскарпоне и моцарелата, нарязана на кубчета. Това се прави още два пъти. (Нарязах две топки моцарела на кубчета, които разпределих между корите. За най-отгоре оставих една топка, която нарязах на филии.)

Накрая се завършва със сос и сирена. Поръсват се с черен пипер.

Лазанята се пече на 190°C за 35-40 минути докато корите омекнат добре и сирената придобият златист цвят.

Сервира се докато е топла. 

След тази прекрасна лазаня, мисля, че времето за равиоли е наближило. Какъв ли пълнеж да им измисля?

От няколко поста насам говоря за есента. Е, тя вече е тук с пъстрите си цветове, миризма на пушек и печена тиква с канела. Докато се усетя, ще помириша карамфила от греяното вино, ще вкуся топъл чай от мащерка с мед и ще започна да планувам Коледните сладкиши.

Добре, мисля,че избързвам. Но доколкото познавам себе си, емоциите по приготовленията на настоящите празници ме въвличат в приказна еуфория от която мога да изляза чак след като всичко свърши.

Все пак не сме седнали да си говорим за Коледа, още е рано. Искам да посрещна есента с подобаващ сладкиш, в които има нотка на носталгия по отминалото лято. Искам да вмъкна малко топлина в хладните вечери. Искам да съхраня спомена за лятото в аромат. 

Намерих този така жадуван аромат в есенните круши и в лятната лавандула. Комбинацията вече ми е позната от тортата с бял шоколад, круши и лавандула от този пост и мога да кажа, че е несравнима. Лавандулата ми носи някакво спокойствие и открива пред мен картина на слънчеви поляни отрупани с цветя. Това ме подсеща и за друг любим мой десерт - кейк с меласа и лавандулова глазура.  

Сладкиша, който приготвих много ми напомня за козунак, но не е. Въпреки, че в тестото има мая за хляб, десерта се приготвя много лесно и не е необходимо да се меси на ръка. Просто сместа се забърква и се оставя да втасва. Аранжирането на крушите е накрая, преди печенето.

А невероятния аромат от лавандуловия крем Англез прекрасно се слива със сочните круши и плътното тесто.

Сладкиш с круши и лавандулов крем Англез

Адаптирано от pastrystudio.blogspot.com

В оригиналната рецепта за ароматизиране на крем Англез се използва лайка. Аз я замених с лавандула.

За тестото:

• 3 супени лъжици топло (не горещо) прясно мляко
• 7 гр. суха мая за хляб (1 пакет)
• 50 гр. захар
• 2 яйца, със стайна температура
• 1 чаена лъжица ванилия
• 200 гр. брашно
• 3/4 чаена лъжица сол
• 100 гр. меко масло
• 400 гр. круши
• 1 супена лъжица лимонов сок
• 3 супени лъжици захар, за поръсване

Маята се разтваря в млякото. Изсипва се в купата на кухненски робот. Добавят се захарта, яйцата и ванилията. Разбиват се на средна скорост. Изсипва се брашното със солта и отново се разбиват. Накрая се добавя маслото, нарязано на кубчета и всичко се обърква много добре. Тестото трябва да е гъсто, с гладка консистенция.

Кръгла тава с диаметър 23-24 см. се намазва с разтопено масло. Тестото се разпределя в тавата. Покрива се с прозрачно фолио или кърпа и се оставя да втаса за 2 часа.

Крушите се нарязват на тънки парчета. Напръскват се с лимонов сок, за да не се окислят.

Когато тестото е втасало (трябва да е увеличило обема си с поне 1/3) върху него се разпределят крушите като се притискат леко, за да потънат в тестото. Сладкиша се поръсва с 3 супени лъжици захар, покрива се и се оставя за още 30 минути.

Пече се на 180°C за 40 минути. Моят сладкиш се запече повече по краищата, а средата остана добре изпечена. За това, ако е необходимо по време на печенето се покрива с алуминиево фолио. 

След като се извади от фурната се оставя да се охлади напълно. Разрязва се на парчета и се сервира с лавандуловия крем Англез.

За лавандуловия крем Англез:

• 250 мл. сладкарска сметана
• 3 супени лъжици захар
• 3 жълтъка
• 4-5 стръка лавандула

Сметаната и лавандулата се слагат в тенджерка на умерен огън и се оставят да заврат.

За по-плътен аромат може да се оставят да поврат за няколко минути. Аз само я кипвам с билката, махам от котлона и оставям за няколко минути докато леко се охлади. Прецежда се.

Жълтъците и захарта се разбиват докато побелеят и се сгъстят. По малко, на тънка струйка и при непрекъснато бъркане се добавя от топлата сметана. 

Сместа се връща на котлона и се вари няколко минути при непрекъснато бъркане докато крема започне да се сгъстява. Маха се от огъня и се оставя да се охлади.

Време е за топли супички. Зарязвам летния таратор и се отдавам на ароматните зеленчукови супи, приготвени с билки. Хрупкави крутончета са моето допълнение към тях. Общо взето, когато приготвям супа не използвам рецепта. Слагам каквото имам в момента. Както казваше баба: Я, сега напълни половината тенджерка с вода, нарежи малко лучец, малко картофки и моркови. Сложи китка магданоз и черен пипер. После, застройка с яйце. И докато се усетя супата е готова. Това бяха първите стъпки по кулинарни уроци от баба ми.

След това се специализирах в приготвяне на супа топчета, толкова често я правех, че чак да я намразиш. А от както се сдобихме с пасатор (в онези години) крем супите бяха на почит. Като,че ли те са ми останали любими. Малкото супи, които имам в съдържанието на блога са все такива, изключение прави борша. А да, и италианската супа с хляб и броколи. А следващата, която приготвих е също крем супа. Много есенна, с моркови, круши и мащерка.

Слушам разни приказки, че супите се ядат само от жени, а мъжете хич не ги харесват. Глупости! Тази супа с моркови и круши беше опустошена за нула време. Чак се ококорих когато Вальо стана и си сипа втора порция от супата.

Вкусът и е сладникав, но като се добави малко настърган пармезан всичко се уравновесява. Акцент в супата са запечените сусамови семена. Има огромна разлика дали се консумира с тях или без тях. Аз ги препоръчвам. Супа за всички, моля.

Крем супа с моркови, круши и сусам    

Адаптирано от lucullian.blogspot.com 

Продукти:

• 2 супени лъжици зехтин
• 300 гр. моркови
• 200 гр. круши
• стръкче прясна мащерка или щипка сушена
• 2-3 супени лъжици запечен сусам
• 6оо мл. вода (В рецептата се добавя 800 мл. вода, но аз исках супата да е по-гъста и добавих по-малко.)
• 2-3 супени лъжици прясно настърган пармезан
• сол на вкус

Морковите и крушите се нарязват на кубчета. В тенджерка се нагрява зехтина и в него се сотират морковите за 2-3 минути. Добавят се крушите, нарязаната мащерка и водата. Варят се 15 минути или докато морковите омекнат. Супата се пасира. Добавя се пармезана.

Сервира се със запечения сусам.

Забележка: Сусама се запича в сух тиган за няколко минути, докато придобие златист цвят и пусне аромата си. Разбърква се често, за да не изгори.

Изпробвах какаова паста със солен сос, а сега е ред на десерта. Тъй като в предишната рецепта оползотворих цялото количество какаово пене, което си купих се наложи сама да приготвя какаова паста. От кога мечтая за този момент. Даже вече свикнах да работя с машинката за паста и вече нищо не може да ме спре. Към основната рецепта за тесто добавих тъмно какао на прах и готово. Приготвих пастата за десерт с ванилов крем Англез.

Тъй като беше опит, използвах малко количество продукти, което стигна за две порции. Опитът беше успешен, така че без проблем могат да се увеличат за повече порции.

За да има пастата наситен какаов вкус използвах тъмно какао на прах, неразтворимо и горчиво. Получи се прекрасна комбинация с ваниловия крем. И тази паста, както всички останали е хубаво да се консумира докато е топла. Невероятен десерт за хладните вечери.

Прясна какаова паста с крем Англез

За пастата:

• 80 гр. брашно
• 20 гр. какао на прах
• 1 голямо яйце

Брашното и какаото се пресяват в купа. Прави се кладенче и в него се изсипва яйцето. С вилица се замесва тесто като се взима по малко от брашното встрани. В зависимост от размера на яйцето, възможно е да се добави малко вода за да омеси тестото.

Прехвърля се върху набрашнена повърхност и се замесва за кратко. Разделя се на две равни части. Всяка от тях се минава през ролките на машината от първа до четвърта степен.

Накрая оформих фетучини. Оставих ги да засъхнат за около 1 час.

Сварих пастата в подсолена вода за 5 минути.

След това отцедих и сервирах с крем Англез.

За крем Англез:

• 120 мл. сладкарска сметана
• 2 супени лъжици захар
• 2 жълтъка
• 1 чаена лъжица ванилова есенция

Сметаната се загрява докато започне да завира.

Жълтъците и захарта се разбиват с телена бъркалка докато побелеят и се сгъстят. По малко, на тънка струйка при непрекъснато бъркане към тях се излива врялата сметана. Всичко се връща в тенджерка на котлона и се разбърква няколко минути докато крема се сгъсти.

Маха се от котлона и се покрива с прозрачно фолио, за да не се образува коричка. Оставя се да изстине напълно. (Гъстотата на крем Англез трябва да е като тесто за палачинки. Когато се охлади се сгъстява повече.)

Крема може да се приготви предварително и да се охлади. Пастата се сварява непосредствено преди сервиране и се залива с крема.

Отдавна си мисля за какаова паста. Когато в едно от магазинчетата във Венеция видях такава, веднага си купих. Мислех да я приготвя като десерт с някакъв крем, но рецептата на опаковката ме заинтригува. А тя е със солен сос от сирене маскарпоне, пармезан, чесън и орехи. С интерес потърсих и други рецепти с какаова паста, но в крайна сметка тази от опаковката ми хареса.

Пастата, която използвах е произведена от Morelli. Съдържа почти 10% какао. На сайта има и други интересни рецепти.

Вкусът  на това пене е горчив и наситен на черен шоколад. Заедно със соса се получи интересна комбинация. Но в този вид ми дойде малко в повече.

Мисля, че трябва да се сервират малки порции, само за опитване или като предястие. Ястието като цяло е много силно на вкус и засищащо.

Какаова паста със сос от маскарпоне и орехи

Продукти:

• 250 гр. какаово пене
• 50 гр.орехи
• 1 малка скилидка чесън
• 100 гр. маскарпоне
• 50 мл. прясно мляко
• 1 супена лъжица прясно настърган пармезан
• 1 супена лъжица кедрови ядки за поръсване (използвах орехи)
• 1 супена лъжица нарязан пресен магданоз за поръсване

Орехите и чесъна се смилат в кухненски робот. За такова малко количество реших да не се хабя и ги счуках в хаванче. Смесват се с маскарпонето, млякото и пармезана. Загряват се, но без да завират. Сосът се оставяна топло място докато се приготви пастата.

Пастата се изсипва във вряща подсолена вода и се вари 9-10 минути. Отцежда се и се залива със соса. Порциите се поръсват с кедрови ядки (орехи) и пресен магданоз.

Понеже използвах цялата опаковка какаово пене с този сос, не можах да изпробвам пастата със сладък сос като десерт. За това се наложи сама да приготвя какаова паста, но за това в следващия пост.

Както вече знаеш, обичам да смесвам продуктите в нетипични комбинации. Есенната феерия ми дава възможност за това, а като попадна на интересна рецепта веднага планувам приготвянето и, независимо, колко е сложна или дълга. С нетърпение очаквам да вкуся резултата.

Ако се приготвя бързо и лесно, почти винаги имам време да спретна и още нещо. Особено когато приготвям хляб. Докато тестото втаса, приготвям вечеря и нещо сладичко за десерт. И тъкмо когато всичко е готово, остава ми само да извадя топлия хляб от фурната.

Обаче, открих рецепта за хляб без втасване, което ще рече, че няма и месене, брашно по пода в кухнята и излишно суетене. Хляба е обогатен с пресен розмарин и сирене азиаго, а есенните ябълки го правят сочен и мек. Цялата рецепта ме навява на мисълта, че това е по-скоро солен кейк. Но запазих заглавието, както е в оригиналния пост, от който взаимствах рецептата. 

Хлябът се оказа с много приятен вкус. Леко сладникав, със силен аромат на розмарин. Бих си го хапвала само така, но открих, колко добре се получава като го намажа с доматено песто и маслини. От тук нататък, времето за приготвяне на вечеря се свежда само до изпичане на този хляб. През това време мога да си свърша друга работа, все едно каква. А като дойде време да го извадя от фурната, вече съм си наляла чаша вино, на която блажено се наслаждавам. Още малко време минава, докато хляба изстине, а апетита става все по-голям от аромата разнасящ се в кухнята.

Хляб с ябълки, розмарин и сирене азиаго

Адаптирано от recipezaar.com

Продукти:

• 450 гр. брашно
• 1 равна супена лъжица бакпулвер
• 1/2 чаена лъжица сол
• 100 гр. студено масло, нарязано на кубчета
• 80 гр. настъргано сирене азиаго
• 5оо гр. ябълки
• 1 супена лъжица нарязан пресен розмарин
• 2 големи яйца, леко разбити

За топинга:

• 1 супена лъжица зехтин
• 1 чаена лъжица нарязаан пресен розмарин
• 20-30 гр. настъргано сирене азиаго

Фурната се нагрява на 180°C. Подходяща тава се намазва с разтопено масло. Използвах продълговата форма за кейк с размери 23×13 см и височина 7 см.

Ябълките се обелват и почистват. Настъргват се на едро ренде. Необходимо е да се премахне сокът, който отделят.

В купа се пресяват брашното, бакпулвера и солта. Добавя се маслото и се разрохква с пръсти докато сместа стане на трохи. Към нея се изсипват сиренето азиаго, ябълките и розмарина. Объркват се за кратко. Добавят се разбитите яйца и отново всичко се разбърква за кратко, само докато продуктите се смесят. Тестото трябва да е плътно и лепкаво. Изсипва се в подготвената форма и се заглажда на повърхността.

Хлябът се пече 45 минути докато стане почти готов. Ако повърхността започне да се запича прекалено бързо, покрива се с алуминиево фолио.

Изважда се от фурната и се намазва със зехтин. Поръсва се с розмарин и сирене азиаго. Хлябът се връща във фурната за още 15-20 минути докато стане напълно готов и сиренето придобие златист цвят. Проверява се с дървена клечка, която забодена в центъра на хляба трябва да излезе суха.

Хляба се оставя за 10 минути във формата. След това се освобождава и се оставя да изстине напълно.

Макар и да не ми се иска, лятото си отива. Топлото слънце, родило цветове и аромати се оттегля, за да отстъпи място на приказната есен. Още малко дни ще мога да се радвам на топлината му и на богатството, с което ме дарява. 

Въпреки че през всички сезони на годината на пазара могат да се открият всякакви плодове и зеленчуци, смятам, че сезонното хранене е добра диета. Всеки сезон носи със себе си продукти, които се конкурират с пъстрите си цветове и различни аромати. И несъмнено през лятото и есента изобилието от плодове, зеленчуци и билки е най-голямо.  

Като че ли застрашена от последващата им липса, с настъпването на хладните дни искам да им се насладя, докато все още есенното слънце успява да ги ожари и да ги направи сладки и сочни. Имам много решения и не искам да чакам. Мога да ги съчетая в салата, предястие, супа, зеленчуково рагу или топъл хляб. Конкуренцията между изобилието превръщам в предимство, защото мога да комбинирам всичко с… всичко. Любопитството е водеща причина да съчетавам разнообразни продукти и подправки. Опитите са много. Но тук можеш единствено да видиш успешните и наистина заинтригувалите ме резултати от вкус и визия. Защото ти, читателят искаш да бъдеш сигурен, че всяка рецепта, която ти се предлага е изпробвана и успешна. Е, намерил си правилното място.

Есенното предложение в този пост съчетава топлината и аромата на изтока и Средиземноморието – патладжани и нахут обгърнати от уханен доматен сос със кимион, канела и кориандър, сервирани върху пухкав бял ориз. Гарнитурата от сладък карамелизиран лук омекотява силния вкус на подправките. Вкусвайки нещо такова се пренасям на друго място, където мога да усетя жаркото слънце, да помириша тревата и да докосна пръста родила всички блага, от които не мога да не се изкуша. 

Задушени патладжани и нахут с карамелизиран лук и бял ориз

Рецептата е книгата Fat-Free Vegetarian 

Продукти:

• 100 гр. нахут
• 1 голям патладжан
• 3 супени лъжици зехтин
• 2 скилидки чесън
• 1 глава стар лук
• 1/4 чаена лъжица смлян кимион
• 1/4 чаена лъжица смляна канела
• 1/4 чаена лъжица смлени семена от кориандър
• 200 гр. домати, нарязани на кубчета
• сол и черен пипер
• сварен бял ориз, за сервиране

За гарнитура: 

• 1 глава стар лук
• 1 скилидка чесън
• 1 супена лъжица зехтин
• няколко стръка пресен кориандър или магданоз

Нахута се накисва от предната вечер във вода. На следващия ден водата се изхвърля, налива се нова и се вари на умерен огън за 30-40 минути или докато стане напълно готов.

Патладжаните се нарязват на кубчета и се слагат във подсолена вода за 20 минути. Водата се изхвърля и патладжаните се измиват под течаща студена вода. Подсушават се и се оставят на страна.

Лукът и чесъна се нарязват на ситно. Зехтина се загрява в тенджерка или дълбок тиган. В него се сотират лука и чесъна докато омекнат. Добавят се подправките – кимиона, канелата и кориандъра и се разбъркват за няколко секунди докато отделят аромата си. Изсипват се патладжаните и се разбъркват добре за да се покрият с подправките. Сотират се за около 5 минути, след това се добавят доматите, изцедения нахут, сол и черен пипер на вкус. Ястието се покрива с капак и се вари 20 минути.

За гарнитурата, лукът се нарязва на полумесеци, а чесъна на филийки. В малък тиган се загрява зехтина. Добавят се лука и чесъна и се готвят докато придобият кафяв цвят и станат почти хрупкави. Разбъркват се често.

Сервиране: Ориза се разпределя в чинийки според порциите или в голяма сервизна чиния. Върху него се изсипват задушените патладжани с нахута. Гарнират се с карамелизирания лук и пресен кориандър или магданоз.

Не всяко чудо е за три дни. След разходката във Венеция още ме държи италианската вълна, ако изобщо някога ме е пускала. Случва се от време на време да се увлека по друга кухня от света, но това трае много кратко, докато не ми светне една лампичка и ме подсети: Ехо, Италия, върни се. 

Студеното време тези дни ме кара по-често, всъщност, всеки ден да включвам фурната и да приготвям апетитни манджички за мен и Вальо. Включвам есенни зеленчуци, в добавка с плътни сосове и ухани подправки, все още от моята градина.

Струва ми се, че все по-често от тук нататък ще се редуват гозби като от бабината кухня – топли и разнасящи аромат на черен пипер и магданоз, с не по-малко вкусните средиземноморски ястия. Десертите стават по-тежки, с плътен шоколад или с наситени аромати на канела и индийско орехче като в банановия кейк и джинджифил в ореховия кейк с мак и тиквички. А есенния хлад ми припомня за плътното червено вино, на което мога да се насладя в края на деня и с което мога да приготвя есенни круши в ароматно червено вино.

Ентусиазирано мога да изброявам малките неща, които ме впечатляват – добавената прясна мента в шоколадови сладки, водата от портокалови цветове в милфьой с плодове, канелата и карамфила в гръцката мусака. Подправките, са тези, които оформят ястието или десерта. В комбинация, те могат да променят аромата до неузнаваемост и да подчертаят вкуса на основните продукти.

Зелените пресни подправки не само обогатяват ястието. Повечето от тях са билки, които подпомагат храносмилането, действат на имунната система и не на последно място на духа. Сушените, не им отстъпват и дори понякога са предпочитана алтернатива.       

Есента сега е добър повод да си приготвя топла фокача със зеленчуци. Освен това, с много зехтин и подправки. В допълнение не ми е нужно нищо повече от малко песто, маслинена паста и хубаво сирене за да имам вкусно ядене. Тази фокача ме оставя с лека носталгия по слънчевите и топли летни дни.

Е, това е. Малко неща са нужни на човек за да бъде щастлив. Остава да ги открием и оценим.

Пълнозърнеста фокача с ароматен зехтин и зеленчуци

За тестото:

• 200 гр. пълнозърнесто ръжено-пшенично брашно с добавка на овесени ядки (прочети по-долу)
• 150 гр. бяло брашно + допълнително за омесване
• 200 мл. топла вода
• 50 мл. зехтин
• 1 пакет суха мая за хляб (7 гр.)
• 1/2 чаена лъжица сол

Брашното се пресява със солта. Добавя се маята и се разбърква добре. Прави се кладенче в средата и се изсипват зехтина и по малко от водата. Замесва се лепкаво тесто. Пренася се върху набрашнена повърхност и се омесва за кратко, докато престане да лепне.

Тестото се слага в купа намазана със зехтин, покрива се с кърпа и се оставя да втаса за около 1 час на топло място.

Втасалото тесто се разточва на правоъгълник или кръг и се поставя в голяма тава намазана със зехтин. Може да се разстели с пръсти, направо в тавата.  Аз използвах кръгла тава с диаметър 28 см. Покрива се с кърпа и отново се оставя да втаса за 30 минути.

 За топинга:

• 50 мл. зехтин
• 1 супена лъжица сушени италиански подправки (прочети по-долу)
• 1 малка тиквичка
• 5-6 чери домата
• 2 глави стар лук
• 2 супени лъжици зехтин, за лука
• 1 скилидка чесън
• 5-6 листа пресен босилек

Италианските подправки се смесват с 50 мл. зехтин. Оставят се настрана.

Лукът се нарязва на полумесеци. В тиган се загряват 2 супени лъжици зехтин. Добавя се лукът и се разбърква около 20 минути, докато се карамелизира и придобие кафяв цвят. Маха се от огъня и се оставя да изстине.

Тиквичката и чери доматите се нарязват на тънки колелца, а чесъна на филийки.

Аранжиране: 

Фурната се нагрява на 200°C.

Втасалото тесто се набожда с върха на пръстите, така че да се образуват малки ямки. Целта им е да задържат зехтина с подправките в тестото.

Повърхността на фокачата се намазва с половината от сместа със зехтина и подправките.

Отгоре се разпределят карамелизирания лук, тиквичките, доматите и чесъна. Поръсват се с останалата смес от зехтин и подправки. Добавих и няколко листа пресен босилек.

Фокачата се пече 30 минути. Оставя се да се охлади леко и се нарязва на парчета.

Забележка: Пълнозърнесто ръжено пшенично брашно с добавка на овесени ядки се произвежда от мелница Арчар. Купих това брашно от диетичен магазин на ул. Иван Шишман. Може да се замени като се смесят двата вида пълнозърнесто брашно в съотношение 1:1 и да се добавят 2 супени лъжици фини овесени ядки.

Микса от италиански подправки е готов и купен от Италия. В него има смлени сушени домати, чесън, босилек, риган, черен пипер и морска сол. Може да се използват същите продукти, като сушените домати и чесъна се нарежат на много ситно и се смесят със сушен босилек, риган, черен пипер и сол на вкус или използвай пресни подправки по твое желание.