Американците са големи и ядат дебели пици с много месо. Немците винаги спазват високи стандарти, затова произвеждат продукти с доказано качество. Ако ще пиете вино, да е френско, защото французите имат репутацията на страхотни винари от векове. Понеже финландците също са стриктен народ като немците, Nokia са издръжливи телефони. А пък нашите кебапчета са хубави, защото са произведени по новия БДС с месо от Балкана и съдържат подправки, които той умело пази в своя малка тайна.

Напомня ви на една силно клиширана реклама на бира (забравих марката, но помня посланието), нали?

И всичко това изглежда достоверно, докато не погледнеш етикета. Но вече е късно, защото си купил американска вечеря, стоплил си я в немска фурна, сипал си си френско вино от Африка, холандския телефон, сглобен в Китай, звъни, но не му обръщаш внимание, защото трябва да сложиш балканската скара в хладилника и да извадиш американската пица от немската фурна.

Абе, с две думи, приятелю, станал си жертва на маркетингът на стереотипите. Не си единствен – и се оставям на тези послания често, дори с удоволствие. Но защо? Защо хората обичаме толкова много да вярваме на стереотипите?

Принадлежност. Една изключително важна дума, когато става въпрос за маркетинга в наши дни. Всички обичаме да принадлежим към нещо голямо, стойностно и важно. Към общество с традиция, репутация и вкус. И да притежаваме продуктите, които показват точно тази принадлежност.

Показност. Втората ключова дума в маркетингът на стереотипите. Дори и да не го признавате, голяма част от нас обожаваме, когато можем да покажем своя социален статус. Било то с блог, хостнат на скъп сървър, с лъскава черна кола, която събира очите на съседите, с чисто ново колело с всички екстри за детето…  Може да звучи леко арогантно, но дори тези, които се чувстват като част от просветените хора на новия век, които следят всички съвети на гурутата и купуват всяка тяхна нова книга, също практикуват показност. Иначе нямаше да говорят за него.

ВЪПРОС #1: Въпреки че това са строго клиширани слова, както посочиха Ласка от Trainer’s Depot (в коментарите) и Ваня (във фейсбук) след като прочетоха статията, означава ли че не са верни? Дали ни е писнало от стереотипи, но все пак продължаваме да им вярваме?

ВЪПРОС #2: Трябва ли да възприемаме маркетингът на стереотипите като нещо негативно? И доколко е възможно в 21 век да не се поддаваш на неговото влияние? И отговаря ли имижда на производството на една страна, да кажем Германия, граден с десетки години, на днешните й стоки, както запита във фейсбук Marti Forlife?

Добър повод да се замислим. Аз лично ще оставя въпросите отворени, защото всеки от вас най-вероятно има (или ще открие) своите отговори.

Не съм от най-големите фенове на WordPress. Когато блогът ти на тази платформа (и много други, използващи MySQL база данни) навърши определена възраст, усещаш как малко по малко скоростта на зареждане става все по-тромава. Натрупваш плъгини, с които добавяш нови функционалности, които допълнително усложняват положението. А многобройните ъпдейти на самия WordPress и на всичките тези плъгини не винаги гарантират добра съвместимост, което пък води до нови проблеми.

Като минималист предпочитам опростен софтуер, който работи бързо, който е лесен за промяна и гарантира стабилност поради своята лекота и простота. За жалост тези блог платформи, които позволяват точно това, изискват солидни PHP/MySQL знания и по-висока кадърност в уеб разработването, и по тази причина не стигат до крайния потребител, търсещ олекотен и лесен за използване блог.

Scriptogr.am е експеримент, който се опитва да направи точно това – да предостави лек, изключително лесен за използване и минималистичен блог за обикновени уеб потребители.

Услугата е безплатна и все още в бета тестване – все още не е готова за хора с недостатъчно висока техническа грамотност. Засега работи само с един дизайн, който може да се кустомизира с онлайн CSS редактор.

Идеята, обаче, е страхотна. Нужен ви е единствено акаунт в Dropbox. Постовете се създават с обикновен текст редактор на вашия компютър, след което се качват в определена директория на вашия Dropbox акаунт и… блогът е обновен. За форматиране на постовете се използва езикът Markdown, който позволява всички основни функционалности като заглавия, цитати, линкове, изображения, вмъкване на код и други.

Създателите на scriptogr.am обещават в скоро време да има избор от няколко дизайна, които се адаптират според резолюцията на екрана (изключително полезно, когато съдържанието се чете през смартфони), както и онлайн редактор на текст, вграден в администраторския панел.

Ще има ли бъдеще scriptogr.am? Едва ли може да се направи прогноза, но развитието на такава услуга определено ще е интересно за наблюдение.

Казанова в бизнес средата – така бих определил всеки интернет маркетьор. Изкусяваме потенциалните ни клиенти с неповторими предложения, неустоими отстъпки и други тънкости на занаята. И когато те харесат фирмената ни фейсбук страница, закупят продаваната от нас стока и разпространят добрата дума, ние, като типични донжуановци, получаваме своето. Една романтична бизнес идилия в отношенията между клиент и маркетьор.

Но, както във всяка връзка между две личности, и тук има граници.

Мога спокойно да се нарека кошмара на всеки мой колега маркетьор. Като (потенциален) клиент съм изключително всизкателен.  Когато имам намерение да закупя даден продукт или услуга, правя обстойно проучване онлайн. При това не в сайтовете, които хвалят, а във форумите, където пише истината. За добро или за лошо, обикновено избирам продуктът, събрал най-малко оплаквания. А когато харесам дадена фейсбук страница, летвата се вдига дори по-високо.

Границата между полезно и досадно е изключително тънка. Доста са пътите, когато спирам да следя страница, която постоянно ме обстрелва с “полезни” съвети, идеи и трикове, които рано или късно водят до линк с призив да закупя нещо. Смятам че съм интелигентен човек и едва ли е нужно да ме примамват с общи съвети, които всеки таксиджия може да ми сподели за живота, за да ме накарат да закупя даден продукт.

Не харесвам и да ме убеждават колко страхотни резултати ще постигна, ако закупя това (или онова), когато с едно влизане в Wikipedia мога да опровергая тези твърдения. Казано с други думи, не обичам да ме лъжат. А лъжата в интернет може да се разкрие за броени секунди. И в последствие се чувствам изигран; поредната жертва на Казановите на бизнес средата.

“Добре де, какво харесваш тогава?”, вероятно се върти в съзнанието ви. Позволете ми да обясня.

Обичам честните хора. И честните хора, които правят бизнес. И честните бизнеси, водени от честни хора. Рядко явление, но когато видя негов представител, ставам лоялен клиент до смърт или фалит.

Не е важно какво представителят на една компания ми казва за нейните продукти. Важно е какво хората, които вече ги купуват и ползват, мислят. А честните хора позволяват на останалите да изкажат своето мнение, вместо сами да говорят за себе си.

Ако продуктът ви е добър и имате доволни клиенти, използвайте възможностите на уеб 2.0 и им дайте възможност сами да препоръчат вашия продукт. Не блокирайте стената си за съобщения от нейните фенове. В бизнеса, а и не само, няма нищо по-убедително от добрата дума.

Webface CLUB е абонаментна услуга, насочена към малки и средни фирми, както и маркетинг специалисти, работещи за по-големи компании. Услугата включва микс от няколко под-услуги, чиято цел е да окажат реална и практическа помощ на членовете на клуба при реализирането на техните маркетингови дейности онлайн и да доведат до измерими резултати.

Клубът е дело на Борил Богоев, един страхотен човек и онлайн маркетинг експерт, с който имам радостта да работя заедно по общи проекти. Затова с него изготвихме един специален промоционален код за читателите на този блог, който ви предоставя 60% отстъпка за членство.

Какво вклучва членството в Webface CLUB?

Онлайн курсове – ежеседмично публикувани по теми, интересуващи членовете на клуба. Темите са в областта на интернет маркетинга и управлението на онлайн репутацията. За не-членове, курсовете са заплащат поотделно.

Коучинг форум – динамичен форум с възможност за задаване на private и public въпроси и получаване отговори от експерти на Webface Consult или гост-експерти. По този начин се реализира онлайн консултация и коучинг, помагащи на клиентите да  развиват своите интернет маркетингови дейности.

Отстъпка от 30% за всички събития и обучения на живо, организирани от Webface Consult. Всеки от нашите партньори има право да обявява специални оферти и отстъпки сред членовете на клуба относно свои събития, продукти, обучения.

Безплатна оценка и издаване на сертификат от сертификационния център на Webface Consult. Тази услуга се заплаща допълнително за не-членове.

Вътрешна информация. Членовете на клуба първи научават за задаващи се промоции, нови продукти и събития. Имат възможност първи да се включат и да тестват продукти и онлайн обучения.

Обучения при поискване. Допълнително, при желание на членове на клуба, ще бъдат подготвяни специални обучения по теми, към които има проявен интерес, дори те да са извън официално обявената програма от обучения.

Колко струва?

Webface CLUB е абонаментна услуга, която обикновено се заплаща на годишна база и таксата е 600 лв с ДДС.

Но до 31 август 2011 с промо код KREATIVEN можете да закупите членство в Webface CLUB, плюс обучението Летящ старт в интернет маркетинга само за 240лв.

Да пишеш с глас… лесно е, защото не мислиш какво и как пишеш, а просто изливаш мислите си на парче хартия или върху купчина осветени пиксели. Трудно е, защото трябва да имаш какво да кажеш. И да го направиш толкова убедително, че хората да го прочетат от грабващото начало до самия край. Ако успееш да ги накараш да го прочетат втори, дори трети път, значи си гений, и, може би имаш шансовете да измайсториш някой бестселър.

Когато пишеш с глас, не трябва много да ти пука какво мислят останалите. Това е твоето мнение. Понеже е различно от шаблонните статии, които списанията следват във всеки свой брой, ти си длъжен да го споделиш. Някакъв мотиватор беше казал на един семинар (повечето ми изглеждат еднакви – с други думи, забравих му името) беше казал, че си на този свят да внесеш разнообразие. Ето я и твоята възможност.

Бъди готов за хвалби. Всички харесваме смелите, които не режат идеи в името на коректността и други подобни измислени от политиката трикове, създадени да премахват стойностното и да губят време. Поне когато сме съгласни с гледната им точка. Ако не, ги мразим. Затова бъди готов за критика, когато пишеш с глас. Майсторлъкът е когато получаваш хем много похвали, хем много несъгласия – признак, че си провокирал доста голямо количество читатели да се замислят, при това дълбоко и емоционално, преди да споделят мнението си.

Редакцията е излишна, тя е за неможещите и прохождащите. Разбира се, можеш да резнеш някоя дума, която се повтаря, и да я замениш друга в името на естетиката, но не прекалявай. Редактираш ли статия, която си написал с кеф, режи само думи, без да режеш идеи. Точно те осмислят времето, прекарано в четенето на твоята статия.

Искам да видя повече смелчаги в българската блогосфера, които не вървят с общоприетото мнение и казват каквото мислят, без да се притесняват дали някой ще се разсърди, защото не е бил похвален. И поздравления на колежката ми Поли Козарова за последните две статии (едно и две). Едно изключително добро създание като нея показа на много колеги блогъри какво е смелост и характер само с една клавиатура и мишка.

Живеем в общество, където нормите за наблюдение и записване на данни надминават дори най-смелите мечти на Джордж Оруел. Правителствата отдавна използват технологии за разпознаване на лица, каквито скоро ще бъдат интегрирани и в новата iOS 5 от Apple. Мобилните ни телефони издават местоположението ни по всяко време, банките създават потребителски профил от покупките, които извършвате с кредитните си карти, а така любимият ни Google сканира и обработва всяко писмо, получено в пощата ни в Gmail. През това време със социалните мрежи като Facebook и Google+ споделяме доброволно изобилие от лична информация, която може да рекушира обратно към нас с негативни последствия по най-непредвидимите начини.

Ако съберем цялата информация, която предоставяме за себе си с интернет, мобилните комуникации, банковите ни сметки и покупките с банкови карти, ще направим толкова детайлен профил на ежедневието ни, че дори най-близките ни приятели биха имали какво да научат за нас.

Големи компании вече наемат малки фирми-изпълнители, които да профилират потенциалните им служители от публично достъпната за тях информация в интернет още преди да са отишли на интервю. От една страна това спестява време и спомага за намирането на качествени кадри. От друга, е лесна предпоставка за всякакъв вид дискриминации.

Пушиш? Съжалявам, не си подходящ. Не си във връзка? Търсим кандидат, изградил семейство, защото искаме по-стабилен характер за този пост. Симпатизираш на тази партия? Дори няма да те повикаме на интервю, а причината остава за нас. Харесал си пребоядисването на Паметника на съветската армия, познато като “В крак с времето”? Възмутително, това е акт на вандализъм, не искаме служителите на фирмата ни да споделят такава идеология.

Разбирате накъде бия.

Напоследък се говори за хладилници, които разпознават какви продукти съхраняват вътре. Умни хладилници. Технологията е много проста – производителите влагат евтин чип в опаковката на своите хранителни продукти. От своя страна, производителите на хладилници влагат евтина технология, която разчита информацията в тези чипове, записва я и я излъчва в дадена база данни. Целта? Събиране на информация.

Представете си следната картина – изведнъж разходите за осигуровки и застраховки скачат, защото дадена агенция разбира, че напоследък въобще не ядете здравословно. Пиете много бира, зеленчуците са малко, а млякото стои непипано от седмици за сметка на сладките, чиито нови чипове умният ви хладилник регистрира по няколко пъти на ден. Междувременно същата статистика получават рекламните компании, които почват в интернет, по телефона и на телевизора да ви пращат специални реклами за бира, сладки и лекарства срещу диабет.

Кога личният живот става публичен? И навиците трябва ли да се превръщат в статистика?

Всеки ден споделяме огромни количества информация за нас доброволно. Но дали сме сигурни, че споделеното няма да ни навреди в даден момент? Ще се радвам да прочета мненията ви в коментарите.

От днес Google+ ще бъде достъпна за силно ограничен брой потребители на търсачката, за да бъде изпробван в реални условия.

Така изглежда потокът от новини в социалната мрежа на Google, който много наподобява стената с новини във Facebook.

Sparks е системата за препоръки на Google+. С този инструмент потребителите ще намират подходящи за тях и откриват нови теми, статии, снимки, видеоклипове.

Ако все още се чудите с какво новата социална мрежа на гиганта в търсенето се различава от Facebook, отговорът ви се нарича:

Google Circles+

Целта на социалния проект на Google не е споделянето с масовата група приятели, а с различни таргетирани социални групи. Google Circles+ е системата, която прави това възможно. Изградена на HTML5, тя ще позволи на потребителите с drag and drop интерфейс да подреждат приятелите си в различни кръгове като приятелства, семейство, съученици, колеги и други.

С тази своя функционалност (таргетиране на общуването) Google се надяват новия им продукт да набере популярност и да се отличи от останалите социални мрежи, главно Facebook и Twitter. От друга страна, нямат ли групите във Facebook точно тази идея?

Вчера прекарах един супер интересен и пълноценен ден на форум “еАкадемия и приятели” в хотел Кемпински. Пламен Русев и неговия екип успяха да проведат едно събитие, където представителите на българския дигитален бизнес се събрахме, обсъждахме важни теми и последни тенденции и прекарахме един работен ден забавно и приятно.

Обикновено на събирания на интернет бранша нося лаптопа си и предавам какво се случва на живо и в Twitter, но този път реших да пробвам нов подход и вместо това взех фотоапарата и с двата обектива, което се оказа достатъчно багаж за мъкнене. Е, поне се получиха добри снимки. =)

Обувките на Zappos

Един от първите примери за успешна интернет маркетинг кампания беше с обувките Zappos (блогъри, не споделяйте този линк с жените си, ако ви е слабо сърцето). Фирмата решава да повиши продажбите онлайн с една безпрецедентна политика за доставки. Доставката е безплатна, а куриерът е длъжен да ви изчака 15 минути, докато пробвате дали обувките ви стоят удобно и ви пасват. Ако по някаква причина не ви харесат, връщането отново е за сметка на фирмата. След това можете да си изберете други размери, друг чифт, или просто да се откажете от поръчката.

Ако случайно до 365 дни след успешна доставка и плащане обувките се повредят, отново можете да ги върнете с безплатен куриер.

Ето как Zappos са решили ефективно един от проблемите на онлайн пазаруването на обувки – че клиентът няма как да знае дали му пасват удобно, освен ако не ги пробва. И, за разлика от конкурентите си, те поемат разходите за връщане. На маркетингов език тази компания са открили една проста, но гениална стратегия за намаляване на риска от покупка.

Приказки за банерите

Сашо Варов направи един супер полезен keynote, в който говореше за уеб банерите.

Оказа се, че споделя мнението ми как банерите не са отживелица – просто с времето се променят. Всъщност, отживелица са само тези банери, които не успеят да привлекат вниманието на посетителя и да го мотивират да кликне на тях. А те са доста, благодарение на хората, които ги правят, без да мислят.

“Анимираният банер трябва най-накрая да заспи на call for action.” Александър Варов

Споделеното от Сашо беше от тези речи, които осмислиха няколкочасовото ми седене на не много удобен (както на всяка конференция) стол вчера.

Българските мъже не обичаме офлайн магазините

Някои хора намериха за странна информацията, че около 40% от пазаруващите дрехи онлайн са мъже. Нищо ново според мен. Аз, както и много мои познати, просто не обичаме да висим в магазините, когато можеш набързо да поръчаш нещо онлайн и да не си губиш времето. Стига да няма кой-знае какъв риск дрехата да не ми пасне, ще предпочета да я добавя в кошницата, да кликна бутона за поръчка и куриерът да ми позвъни на вратата.

Средната покупка онлайн на българина струва между 30 и 90лв, все още липсва достатъчно доверие за повишаване на броя големи поръчки и скъпа техника. Броят на онлайн магазините в България е около 1700.

Оптимизаторите

Както обикновено, много силна презентация от Огнян Младенов.

“За мен Facebook ще стане сериозен сайт, когато си сложи една сериозна търсачка.” Огнян Младенов

И въпреки че 500 милиона активни потребители е доста сериозна бройка, донякъде е прав. Социалните мрежи вече имат някакво влияние на резултатите от търсенето, а Google +1 бутонът коренно променя ситуацията, защото вече и потребителите могат да въздействат на класирането.

КнигаТА

Най-накрая, Пламен Русев представи новата си книга, наречена “Властта на хората – Новият маркетинг“. Много накратко, това е книга за изграждане на имидж и успех в социалните медии. Но, поне за мен, е много повече. Една от малкото книги, написани от българин, която е толкова внимателно подредена, така добре обмислена, че да я четеш не е просто усвояване на информация, а едно позитивно визуално преживяване. Като голям привърженик на науката на информационната архитектура, няма как това да не ми направи впечатление и да ме зарадва.

Искам да благодаря на моите приятели Майк Рам, Петко Димов, Радислав Кондаков, Пламен Петров, Пламен Русев, Симеон от Инвестор.бг, както и всички останали за добре прекарания ден!

Блогването отдавна не е върха на сладоледа в социалния уеб. Искат работа, доста време, задължителното постоянство и капка креативност. В противен случай ще пишете само за себе си и вашето послание ще остане неоткрито. Блоговете бледнеят пред лекотата на общуване, която Facebook, Twitter и микроблогинг платформата Tumblr предлагат.

В своята носталгична статия за блогосферата, авторката Лея Макларън от канадското издание Globe & Mail споделя: “Напоследък хората мислят за популярните видеоклипове с котета и се изразяват с не повече от 140 символа, а задълбочените, добре обмислени блогове са също толкова модерни, колкото задълбочените, добре обмислени книги – с други думи, те са културно значими, но не и модерни.”

Но всичко това не трябва да означава, че блоговете не са актуални или че са загубили своето влияние. Напротив, с времето се превърнаха от лични дневници, в които споделяхме снимки на домашните си любимци и вкусни рецепти за хрупкави картофки в гражданска медия, където всеки с уникално мнение изпъква. От инструмент за общуване с няколко приятели, еволюираха в начин да достигнеш стотици, дори хиляди (говоря за българския интернет) читатели, да разпространиш информация, послания, идеи. Дори в средство за политическа пропаганда, след като американските тайни служби признаха, че имат практиката да създават уебсайтове и блогове на политическа тематика.

Но нека бъда оптимист и кажа, че чашата е наполовина пълна. Социалните мрежи ни помагат да намираме повече читатели, увеличавайки влиянието на блоговете ни. Те са едно незаменимо средство за популяризиране на блогове и изграждане на пълноценно общество от редовни посетители. Вече има изобилие от WordPress добавки, които интегрират Like и Tweet бутони, които позволяват коментирането с профили от Facebook и Twitter, както и още много други.

Тук е голямата ирония – социалните мрежи и платформите за микроблогове постепенно отучват читателите от търпението да усвоят голям, смислен текст онлайн, а в същото време блогърите ги използваме за популяризиране на нашите големи и (надявам се) смислени текстове. Блогването в ерата на фейсбук статуси и туийтове губи сексапила си, но не и авторитета.

Twitter потвърдиха новата си централизирана услугата за споделяне на снимки, за която вчера се разпространяваха непотвърдени слухове. До две седмици всички потребители на социалната мрежа ще могат да се възползват от новата функционалност, сподели основателя на компанията Дик Костоло преди часове на D9 конференцията.

Съвсем скоро и тези, които използват мобилната версия на Twitter, ще могат да качват снимки за пред своите последователи директно от телефоните си.

Кой ще държи авторските права на снимките?

Една от често отправяните критики към социалния гигант Facebook е факта, че според условията за ползване компанията държи всичките права върху снимките, качени от фейсбук потребителите.

За разлика от тези на своя най-голям конкурент, условията на Twitter ще признават всичките авторски права на качените снимки на хората, които са ги споделили. Въпреки това Дик Костоло отрича, че навлиза в по-силна конкуренция с Facebook:

“Снимките в Twitter се споделят и обсъждат на момента, от оргомен брой хора, в реално време. Facebook е повече като архив на отминали моменти. Както вече казах, ние няма да правим архив на всяка една от снимките ви.”

Интересен факт е, че качените файлове ще се хостват във Photobucket.

Как ще изглежда споделянето?

Колко снимки се споделят на ден?

Sysomos.com публикуваха страхотна илюстрация на процента туийтове, които съдържат линкове към снимки, както и услугите, на които те са качени.

Най-използваната услуга за хостинг на изображения, използвана на 30 май 2011 година, се оказва Twitpic (45.7%), последвана от Yfrog (29.3%) и Lockerz (17.4%). Как ще се променят тези статистики след новата функционалност на социалната мрежа?