Това, което често ми помрачава настроението по време на вечеря, са новинарските емисии. Не минават вечерни новини без съобщение за 1-2-3 че и 4 катастрофи с, цитирам, “Х загинали и най-малоко Y ранени на възраст между e и pi”. При всяко подобно съобщение се чудя, толкова ли нямат с какво да запълват ефирно време националните телевизии, че подържат рейтинг ежедневно с човешки трагедии? Винаги сме на принципа ‘дай н ие да кажем какво и що, пък те сами да си правят изводите’. Много по-добре би било вместо да угнетяват аудиторията си в края на деня, телевизиите да предприемат кампании за безопасно шофиране, затягане на мерките по пътищата и тъй нататък. Писна ми да слушам кой непознат 20-годишен е загинал при автомобилна катастрофа, как във Франция се е преобърнал туристически автобус с 3 полинезийки и 47 мексиканци. Това е, според мен, една от основните причини за сивотата на българския човечец - ние гледаме телевизия всеки ден, приемаме всичко като топъл хляб и пълним гушите на медиите, а те развяват некролози, защото загиналите за тях са поредната бройка, просто част от статистиката в края на годината. Стига толкова!

На 31-ви юли в Sofia live club се състоя концертът в памет на Майкъл Джексън. Ще кажа накратко своите впечатления от събитието…

В нощта на концерта с вход свободен имаше прекалено много хора, което допринесе за недостига на въздух доста преди началото на изпълненията. Sofia live club е едно хубаво лъскаво заведение с телевизори в тоалетните. Изпълнителите се бяха постарали доста и си личеше - големи емоции, голямо чудо. Много се надявах да чуя dirty diana, но липсата беше компенсирана от неща като they don’t care about us, man in the mirror, billie jean и кой каквото се сети. Публиката беше под всякаква критика. Повечето хора не знаеха какво правят на това място. По всяка вероятност са се зарадвали от възможността да присъстват на едно толкова светско събитие, на което да не пръснат много пари (повече от пет лева) и цяла вечер да си смучат бирата, дори да не знаят повече от една песен на Майкъл. Чат-пат се срещаха разни заблудени хора, които явно наистина бяха фенове на Майкъл Джексън. Като оставим настрана псевдоснобарщината на глупавата публика, която не успя да оцени събитието като нещо по-значително от просто поредното живо изпълнение, може да се пренесем на дансинга пред сцената, където беше разгара на купона. В момента, в който стъпах там, забравих за това, че никой не знаеше припева на Billie Jean и трагичното изпълнение на Smooth criminal, и се пренесох на съвсем различно място. Веселието на тълпата отпред ме погълна и, дето се вика, се раздадох на макс. Хората, които танцуваха дори поназнайваха текстове и движения, голяма веселба беше.
Въпреки критичната оценка, останах много доволна от концерта. Всъщност направо си бях удовлетворена. Мисля, че организаторите успяха да постигнат това, което целяха, а именно - да направят един страхотен концерт, който да увековечи пред българска публика творчеството на Майкъл Джексън, като всеки вложи в това част от себе си.

Мармарис е малко градче с една главна улица, подредени жилищни квартали с много чужденци и забрани за отсичане на дървета. Градът е разположен в затворен залив, което създава чувство за компактност и уют. Водите на средиземно море са много по-чисти от тези на нашето море, защото водата е доста по-солена, което пък от своя страна е благоприятно за кожата. Курортът е подходящ за различен вид туризъм. Хотелите с all inclusive, особено тези с повечкото звезди, са раят на чревоугодниците и ленивците. Веднъж попаднал в такъв хотел, мързеливият турист не излиза извън него, защото там намира всичко, което отговаря на неговата представа за почивка - няколко басейна, закуска, късна закуска, обяд, следобедна закуска, снакс, вечеря, късна вечера. Всичко това е на шведска маса. Често се случва човек, който не е бил преди в такъв хотел, да слага в чинията си много повече, отколкото може да изяде. Но все пак, нека не се надценяваме - храна е, дори недокоснатите деликатеси се изхвърлят, веднъж настанени в нечия чиния,  а в Африка знаем как е положението.

Освен басейн, който да компенсира високите температури, и голямо разнообразие от вкусни манджи и мезета, хотелите имат и анимация. Това ще рече, че всяка вечер в определен час започва представлението на хотела, било то бинго, конкурс за красота, вечер на комедията или друг вид забавни игри.

За хората с деца хотелите имат мини-клубове. Това пък значи, че няколко симпатични каки и батковци организират занимания за децата. Разбира се, никой не очаква от тях да баят на децата по цял ден, защото това не е целодневна детска градина

Малко грубите ми вметки са обръщение към хората, които все още не са били на подобно място, и не само. По този начин се опитвам да помогна и да кажа на скъпите приятели-туристи, че прекалено високите очаквания и негативната нагласа често биват малкото камъче, което обръща колата. Дори да сте платили трицифрена сума за вашата ваканция, това не означава, че целият свят ще Ви пада на колене. Много често туристите имат съмнения относно това, дали получават достатъчно за платените от тях пари. Когато възникнат подоби съмнения, е хубаво човек първо да се замисли какво точно включва цената и да си направи логична сметка, вместо да се чувства излъган и измамен. Обикновено в пакета на една туристическа фирма биват включени самолетни билети, летищни такси, трансфер от летището до хотела и допълнителни уточнени екстри, като, да речем, допълнителни екскурзии, изглед на стаята и така нататък.

Сега дойде ред да разкажа как мина моето пребиваване в Мармарис.

Пътувахме със самолет от София до летище Бодрум (друг курортен град, намиращ се на около 2 часа път с автомобил от Мармарис. За тези, които смятат, че 2 часа е прекалено много време - представете си, да бяхте изминали всичките 1000 и кусур километра с кола или автобус? Това би отнело 2 дни - какво са 2 часа в сравнение с това?). Полетът трая около час и половина.  Пристигнахме в хотела доста по-рано от определения за настаняване час - в 9. Общоприето е настаняването на туристите да става в 2 часа. Въпреки това ние получихме своите гривни, даващи достъп до лелеяната шведска маса. Оставихме ценните си куфари във фоайето на хотела - близо до рецепцията. Не се притеснявахме, че някой може да ни ги открадне. Хора, не мъкнете куфарите си с вас в ресторанта! Никой не е умрял за вашите ризи и долни гащи! Хапнахме, пийнахме, и се разположихме в лоби бара, където има интернет и всеки може да сърфира из интернет (ако има лаптоп или телефон с wi-fi, разбира се).

След като ни доскуча, решихме да се поразходим и да разгледаме хотела. За разлика от Анталия и Бодрум, хотелите в Мармарис са разположени на по-малка площ и не са така необятни. Въпреки това човек не остава с впечатление за недостиг на пространство. Хотелът имаше 4 големи басейна и 3 малки, със съобразена за малки дечица дълбочина. Единият детски басейн разполагаше с 3 аквапарк-пързалки, една от които за по-малки деца и 2 големи. Фитнесът и турската баня (хамам) са достъпни за всички, като за изтъркване на тялото и специални масажи се заплаща допълнително. Събразено с традициите, в хотелът имаше магазин за кожени палта, явно предпочитание на рускините.

През деня аниматорският екип организира занимания за туристите. Събират се групи за плажен волейбол, тенис на корт, на маса, турнири по дартс. Има дори йога и таи-чи.

Плажът на хотела бе също така компактен - изрядно подредени шезлонги и чадъри по пясъчната ивица и по кея на хотела. Единственият недостатък за някои би бил фактът, че 2 метра навътре в морето няма пясък, а камъни, което е малко неудобно, но този плаж е все пак изкуствено създаден. Забрана за влизане с налъми и папуци няма.

Под един малък навес близо до плажа и най-големия басейн, една баба прави гюзлеме - нещо средно между палачинка и катма. Всеки може да си взима на корем, освен Алф

Дните в хотела преминават неусетно между храненията, почивките между храненията, препичането на слънце и вечерната програма.

За по-авантюристичните в града се предлагат разходки с яхти, джип сафари из хълмовете край града, гмуркане, плуване с делфини, лов с харпуни и така нататък. Тези дейности не са особено популярни сред нашенци. Ние предпочитаме масата и леглото, дет’ се вика “най-обичам боба, леба и да е*а”.

Почитателите на танците попадат в своя рай на Bar Street (бар стрийт). Тази улица в центъра на града има десетки дискотеки една до друга. Тъй като имах възможността да обиколя няколко от тях :P, ще кажа кое ми направи впечатление. Много е популярно пръскането с пяна в дискотеките. На всяка крачка могат да бъдат видяни табели със специални оферти от типа на “3 шота и бира за 10 лири”, което е малко повече от 10 лева.

Лично на мен най-много ми хареса Green House dance club. Музиката варира от класически рок-енд-рол парчета до техно миксове на летни хитове от последните 10 години. Посетителите са все млади хора с руси глави, пяна и бира много се харчат. Вляво от green house има много приличен рок бар, който за жалост беше полупразен, я заради кризата, я поради друга причина.

Моето най-хубаво преживяване беше разходката с яхта по малките заливчета между Мармарис и Бодрум, в някои от които може да бъде наблюдавано бълбукането на сероводородните газове, идващи от недрата на земята. Морският бриз кара човек да забрави дяволските температури над 40 градуса и да се отдаде на своята възхита пред красотата на природата там, където водата е толкова бистра, че може на фона на пасажите страхливи малки рибки да бъде видяно дъното на 10 метра дълбочина.

www.emerald.bg

Scorpions бяха едно приятно допълнение към моята вечер.

На следващия ден Cynic изпълниха всичко, което исках да чуя. То всъщност, когато една група има 2 албума, не е особено трудно да се удовлетворят желанията на феновете. Направи ми впечатление спокойствието им докато бяха на сцената. По мое мнение групата беше много добре посрещната от всички. Чух много добри отзиви от хора, които никога преди това не са ги чували, може само да се радваме на това.

Dream Theater дойдоха, оставиха един невероятен спомен и си тръгнаха.

След края на концерта имах възможност (както и всички желаещи) да се видя със членовете на Cynic, да разменим някоя блага дума и да направя снимки. Те казаха, че много им харесвало в тази част на България, и че най-вероятно догодина ще дойдат пак. А дано наистина стане така

Разказах накратко, защото за мен тези 2 дни (нищо против Mötley Crüe, за всеки влак си има пътници) бяха нещо прекрасно, а за хубавите неща винаги обичам да споделям по-малко и да запазвам повече за себе си.

Навиха ме да си направя twitter, а да ми е честит.

Gong.bg за концерта в зимния дворец:

…

Температурата в залата се покачи още повече, когато под прожекторите застанаха „Контрол”, отново с титулярния фронтмен от най-славните им години - Кольо Гилъна, като единствената забележка към шоуто на пънкарите бе, че не изсвириха „Леле, како”.

…

Концертът беше страхотен. Контрол изпълниха “Леле, како” и за мен това беше кулминацията на вечерта