1. (и основна) много съм туткава
2. не обичам да пиша по теми, по които всички пишат. Това е и причината да не пиша за новини и т.н. Поне на мен ми е досадно като си отворя сутрин Google Reader-a и 80% от нещата да са по актуланата за деня/седмицата/месеца тема. (по тази точка мога да пиша още много, но няма да се отплесвам). Затова предпочитам да се включвам в такива игри като е поотминала вълната
3. В повечето такива игри се очаква да “предизвикаш” N на брой човека да продължат играта, а аз имам проблеми с правенето на такива прости избори.

Обаче реших, че вече ми е време да се включа със закъснение в няколко такива игри. Така, че в следващите дни ще прочетете ще пусна няколко такива неща (без да “предизвиквам” никой да ги продължи(вж. точка 3) така че всеки който прочете постовете, да се чувства поканен да го направи).

Игрите за които си спомнян да са ме предизвиквали са следните:

6 неща(нематериални) които ме правят щастлив (zaveqna и юруков)
6 неща които ме правят щастлив (bloodymirova и ladyvera)
//тези двете изглеждат доста подобни така че ще ги пиша в 1 пост
снимки от абитуриентския ми бал (велян)
какво знам за никарагуа и мексико(пешо и елфа)
разни неща които (не) харесвам в интернет (майк)

ми… май това е. Ако някой се сеща нещо, за което ме е предизвиквал да пиша да си каже, защото не се сещам за други.

———————–

Понеже смятам, че firefox е най-якия браузър, ако успееш да си го направиш така че да ти е удобен (ако човек го ползва без addon-и, по-добре да ползва opera или chrome). И напоследък все повече хора ме питат какви addon-и ползвам във firefox и как съм го настроила и отговарям в twitter на разни въпроси за настройките му. Мисля да направя рубрика “Firefox tip or addon of the week”.

———————–

Мисля скоро да сменям skin-a на блога, не защото този не ми харесва, а защото е супер некадърно написан, а аз съм също супер некадърна в HTML, CSS и php и оправянето ще ми отнеме много време. Постоянно изскачат някакви неприятни изненади от тази тема, като май най-бруталната беше, че под Internet Explorer изплякваше footer-a на средата на страницата. Кой знае колко месеци е стояло така преди един ден случайно да го отворя с IE.

Добре че Michel с някаква CSS магия успя да го върне на правилното му място (а междувременно Ани ми нарисува дългопетчетата които се виждат в десния sidebar. Тях ще си ги преместя и в новата тема… когато я избера и префасонирам)

———————–

Честито на Пешо Събев и Биляна (скоро Събева), които са се сгодили. Засега накратко – стискам им палци, всичко при тях да върви по мед и масло, а пожеланията ще си ги запазя за след сватбата :-)

Аз честно казано дори не се сещам как да си формулирам въпросите, които искам да задам, така че ако вие искате може да ми разкажете в кометар(може и анонимен) дали сте получавали оргазъм с мъж, на колко години ви се случи за пръв път, имали ли сте някога въобще проблеми с това, как сте ги решили и каквото друго ви хрумне по темата нещо по темата.
Мъжете… хм, знам, че на вашето мнение в случая е малко трудно да се разчита (*намиг*) ама все пак, ако имате нещо интересно да ми разкажете, ще се радвам :-)

Така че…

Първата “истинска”, “дебела” и “сериозна” книга,  която някога съм прочела беше “Чичотомовата колиба”. Четях я много бавно и най-вероятно ми е отннела цялата лятна ваканция. Радвах се на всеки 10 прочетени страници и когато минах половината книга тичах при баба да й покажа колко много съм прочела. Спомням си как сълзите се стичаха по бузите ми в края на книгата, когато младият господин Шелби освобождава робите си им обяснява, че вече ще им плаща за труда им, ако искат да продължат да работят за него(интересното е, че май не плаках, когато чичо Том умря, няколко глави преди това…или поне не помня). Прочетох последната глава три пъти подред и не исках книгата да свършва.

Днес Aни ми подари едно издание на “Чичотомовата колиба” от 1966г*. С твърди корици, с красиви графики вътре и с отбелезвалка, до къде си стигнал с четенето.

Тези дни ще започна да я препрочитам за да видя как ще я възприема сега.
Ани има теория, че човек трябва да прочете “Чичотомовата колиба” преди десетата си година. Като се замисля, май наистина е така, така че ако сте на възраст над 10 години и не сте чели “Чичотомовата колиба”, може само да съжалявате за пропуска. И понеже знам, че и Ани има много сантиментални чувства към книгата и все пак ми я подари(а аз дори бях забравила, че ми е обещала), това прави подаръка още по-специален. Още не мога да му се нарадвам :-))))

* Май не съм споменавала тук, мно много се кефя на стари книги. Добавих го в about me страницата, заедно с още 2 неща, които се сетих, че харесвам и 1, което не харесвам.

<kyourek> There was a 23% drop in temperature.
<nappyjallapy> That’s almost 25%!
<kyourek> … That was one of the most worthless comments I’ve ever heard.
из bash.org

Докато бях на 23, от време навреме се сещах за горния цитат и си мислех “уау, това е почти 25″.
От днес съм на 24. Това е още по-близо до 25, което пък е близо до 30, което пък е почти като 40… абе..
Вместо да си губя времето с мислене за глупости, вчера реших да напиша една About Me страница с няколко неща, които едва ли знаете за мен и сигурно ще са ви интересни :-)

P.S. Имам си вече 1вия подарък – часовник Time Machine от Канев :-)

iffi: Pytuvam
iffi: Baaaavno
iffi: Razkaji mi prikazka
Канев: за какво приказка?
iffi: Sharena

и приказката започна:

Ми имало едно време една шарена
тя винаги се чудила защо всички толкова се впечатляват че е шарена
първо си мислела че я бъркат с шарана, ама се оказало, че все пак не я мислят за риба
Тя често се чудела какво ли би било да е монохромна или поне сепия
макар че и мисълта за сепията не звучала много добре, защото пак можело да решат че тя е някаква риба
то сепия-риба, шаран-мекотело, не е чак толкова да лесно да се реши
та шарената един ден ударила една десатурация и станала черно бяла
оказало се голяма грешка, щото народа на шаренко се радва
пък и като си черно бял и белите и черните те мразят
та в крайна сметка шарената(вече черно-бяла) решила да се тонира
тонирала се черно-бялата, ама все не се получавало
стане червена, костовистите я намразят
пробвала със зелена, ама така никой не я взимал насериозно
в крайна сметка решила да стане отново шарена
обаче то от монохромно и тонирано трудно се става шарена
тук на вече не-шарената и се дощяло да беше станала сепия
сепиите поне имат пипала и могат да си сменят лесно цвета
даже могат да си правят патърнчета
и могат да се сливат с морското дъно
та в крайна сметка шарената решила, че май по-добре да участва в приказка за шаран, че той по-близо до сепията, която явно е ултимативна като цветова репродукци
и има пипала
и така нептуне честити идва антракта на тази приказка
може някоя друга нощ да продължим с историята на шарен шаран, който хванал шарка докато се ширил из шладководните ширини
ди енд

Ако някой иска да напише продължение, да направи литературен анализ или да ми разкаже нова, feel welcome :-)

P.S. рибките на снимката са koi-чета, които се срещат по разни аквариуми насам-натам. Много са гальовни и с удоволствие някой ден бих си купила огрооомен аквариум с кои-чета(или кои-ове). А след малко четене за кои-четата се оказва, че те са, просто са шарени шарани :-)

Представете си следната ситуация.
Вечер. Тъмно. Последният градски транспорт спира на спирката и жена слиза от него тръгва да се прибира вкъщи. Когато тя върви зад вас, не си мислете че го прави защото ви е харесала и иска да ви заговори.
Тя бърза да се прибере вкъщи. Но не иска да ви изпреварва. Предпочита да върви зад вас за да вижда през цялото време какво правите, а не да се изненада от някое по-рязко движение или шум, ако сте зад нея.
Не забавяйте ход. Не спирайте. Не се обръщайте. Не я заговаряйте.
Най-умното нещо, което можете да направите е да се отдалечите бързо. Даже ако има отсрещен тротоар, минете там.

Ако все пак сте достатъчно глупав да спрете и да се обърнете, и да й се усмихнете, тя забавя крачка не защото умира от желание да ви каже “Здрасти”.
Тя започва да върви до вас, защото знае, че не може да си позволи по-бърза крачка, тъй като  няма очи на гърба и не бяга по-бързо от вас.
Тя не се радва, че й се представяте, още по-малко пък се радва, че тъкмо влизате стигнали тесен безистен ходейки един до друг, докато вие най-дружелюбно я питате къде живее и при отговора “тук наоколо”, възкликвате “аа, ние сме комшии”. Повярвайте ми, тя хич не е щастлива от този факт.
Не се опитвай да завържете разговор.
Не я канете на кафе.
Колкото и да се смятате за симпатичен и любезен, тя не иска да излезе на кафе с вас. Единственото, което иска е да се разкарате възможно най-бързо. Тя ви отговаря учтиво, не защото ви харесва, а защото не смее да отговори по-грубо, тъй като не знае каква ответна реакция може да последва.

Така че, мъже, ако видите сама жена да се прибира в тъмното, отдалечете се. Подарете й тази мъничка доза спокойствие.

P.S. Let me tell you a little secret: адски много ви личи, когато сте отчаяни. И това е отблъскващо. Ако една жена има някакъв интерес към вас, то тя си има начини да го покаже. С поглед, с усмивки, с реплики, с жестове, с желание да бъде около вас и още хиляди неща. Ако не усещате такова нещо, по добре не си правете труда да я каните на кафе даже и по светло.

From: Iva
To: Stefan
subject IBB
subject Re: ibb

   private void IBB() {
        if (skanev.bringsBook(TDD)) {
            for (int i = 0; i < Integer.MAX_VALUE; i++) {
                everybody.drink(beerOrWine);
                everybody.talk();
                everybody.laugh();
            }
            iffi.getBook(TDD);
            drunkAndHappy(iffi);
            everybody.goHome();
        } else {
            for (int i = 0; i < Integer.MAX_VALUE; i++) {
                everybody.drink(beerOrWine);
                iffi.mryn();
            }
            drunk(iffi);
            everybody.goHome();
        }
    }

From: Stefan
To: Iva
subject Re: ibb

  private void todaysPlan() {
       try {
           stefan.readBook(RealWorldHaskell);
           stefan.work();
       } catch (BookRequestException e) {
           stefan.dropCurrentBook();
           stefan.readBook(e.requestedBook());
           stefan.work();
       }
       stefan.schedule(IBB, new DateTime().plusDay(1).withHour(21));
}

From: Iva
To: Stefan
Е как да не иска човек да блогне такива неща :-)

From: Stefan
To: Iva
subject Re: ibb

class CanBlog {
   public static void main(String[] args) {
       Stefan stefan = Stefan.getInstance();
       assert stefan.isOKwithThat();
       System.out.println("You can go ahead");
   }
}

$ javac CanBlog.java && java -ea CanBlog.class
You can go ahead

P.S.: Аз съм Singleton!

В момента, до колкото разбирам, усилено чете. Което значи, че утре и аз ще се сдобия с четиво :)

За тези, които не знаят за какво става дума, историята е следната. Миналата вечер новините по всички телевизии гръмнаха със следното ужасяващо видео. Честно казано, вътрешностите ми се обърнаха докато гледах това(както и на повечето хора). Някаква полякиня дошла да си прибере децата и ги дърпа, а те не искат да тръгнат с нея и пищят, ритат, бащата ляга под дипломатическия автомобил да го газят, не иска да му вземат децата. Наистина ужасяваща история.

Половината online и offline България гръмна с разни коментари от типа на

Здравейте!
Аз имам един риторичен въпрос. Докога безволевото съществуване на българина ще продължава така. Идва някаква жена, която не е българка, която си живее някъде там, отвлича две деца, които иамт с нея само кръвна връзка, а ние стоим и мълчим. Малко ли деца са били изнасяни, отвличани… та трябва това да става практика и на собствените им “родители”?! Докога Бг ще губи децата си? Докога ние ще сме толкова безучастни.

Mama i deiba na taq maika s kamani trqbva da q ybiqt…Moje li takova neshto be kva e taq darjava kvo e tva neshto decata ima pravo da jiveq kadeto te jelaq i pri koito doritel te iskat…Decata pishtat che ne iskat da sam s maika si a darjavata gi obricha na tova.Izrodi…I bez tova darjavata ne se interesyva ot nashtite deca nishto ne dava za tqh pone da ne se opitva i da ni gi vzema…

и т.н. и т.н. която и новина да отворите по темата, коментарите са все в тоя стил.
във facebook групата към момента има близо 6 000 човека. Петицията не знам колко са я подписали. Ще има протест пред посолството на република Полша. Абе въобще, всички са патриоти и искат да спасят “децата на България”.

Но като всяка (семейна) история и тази си има две страни.
Чудя се дали дори 1 от тези 6 000+ човека е гледал интервюто с майката на децата. Дали е разбрал, че бащата е отвел децата преди 1 година от Полша и тя от тогава не ги е виждала. Че тя има съдебни решения и от български и от полски съд, че децата трябва да са при нея. Че тя не ги е виждала една година и през това време бащата, бабата и дядото са обяснявали на децата как майка им е проститутка, алкохоличка и не ги обича и не се сеща да им се обади.
Ами то всяко дете, на което му набиват в главата такива неща цяла година, ще пищи като заклано след това майка му като дойде да го вземе.

Случката е супер грозна, заради начина, по който взеха децата. Според мен трябваше да има една група психолози, които да им обясняват какво се случва и няколко полицаи, които да пазят бащата да не прави глупости и сцени. Наистина ми се свива сърцето като видя цялата сцена и може би някой трябва да хване за ушите социалните работници да се държат по-професионално. Но иначе жената си е в пълното право да си иска децата. Може да е алкохоличка. Може да е проститутка. Може бащата да се е държал зле с нея. Да не й е давал да ги вижда. Да им е говорил глупости само за да ги настройва срещу майка им. Да им разправя, че тя не иска да ги вижда. Няма как да знам кое от тези неща е истина и кое не, а и не е моя работа. Хората обаче са решили, че знаят.  Нали бащата е българин и е добър, а лошата полякиня идва да му вземе децата(които по някаква случайност са и нейни) и дай всички да хукнем да спасяваме “две български деца”. Нищо, че жената има съдебни решения.

Това са си семейни неща и трябва да се решават от семейството и от съда (като в случая). Бас хващам, че ако това беше българско семейство, тази история нямаше да получи никаква гласност. Също така хващам бас, че подобен сюжет се случва в квартала на всеки един от нас, просто не пристигат дипломатически коли и полицаи да помагат, а хората си оправят семейните свади сами и в съда (както е редно).

Не мога да разбера хората защо не се хванат с нещо по-смислено(примерно да съобщават за домашно насилие в семейства, които познават), вместо чели недочели да се правят на големи патриоти и да скачат срещу големите лоши европейци, които “ни погазват правата и се подиграват с нас”.