Бизнесменът Николай Банев има повод да бъде доволен. Прокурор потвърди, че събирането на такса на пътя към плажа до комплекс “Русалка” е незаконно. Сега кметът на община Каварна Цонко Цонев трябва да реши с колко ще го глоби. И все пак Банев има повод да бъде доволен.

Преди време общината била съборила и поставена на входа към плажа бариера, а преди дни кметът Цонев се закани отново на Банев с думите “I’ll be back”. И въпреки това последният има повод да бъде доволен.

Покрай шумния спор на изключително висок стил между двамата споменати за малко да пропуснем да забележим повода. В късния следобед в петък Министерството на регионалното развитие и благоустройството съобщи, че “е създадена междуведомствена работна група, която да обсъди промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие”. И някъде между другото е включено изречението “Обсъждат се и възможности за функционално категоризиране на плажовете.” На пръв поглед поредното съобщение за поредната работна група, което може да остане незабелязано.

Само ден по-рано обаче управителят на Бургаска област Константин Гребенаров се изяви като автор на страниците на в. “24часа” със статията “Плажове има достатъчно и за всички”. Гребенаров подробно обяснява какво означава израза “функционално категоризиране на плажовете” - разделяне на плажовете на такива, които може да бъдат затворени, и такива, които ще останат достъпни за всички. Ето затова Николай Банев има повод да бъде доволен въпреки заплашващата го глоба.

Регулацията на плажовете в България трудно може да бъде по-лоша от настоящата. Все повече български граждани вече посещават Гърция и виждат разликите. Затворените комплекси със собствени плажове също са факт в съседните държави. Изводът от всичко това е, че регулацията на българските плажове има нужда от промяна. Но преди всичко има нужда от публичност.

Въвеждането на възможността за затваряне на плажовете ще позволи на някои комплекси да предлагат по-качествен продукт и да привличат по-платежоспособни клиенти. Това ще увеличи приходите им, ще наемат повече и по-високоплатени служители, вероятно ще плащат и повече данъци. Това обаче е само едната страна. Повечето инвеститори в черноморския туризъм няма да останат доволни от подобна промяна в закона по една много проста причина - плажовете в България са много малко в сравнение с броя на хотелите и туристите. Привилегията за едни представители на бранша ще ощети сериозно други.

Подобна промяна в закона първо трябва да бъде подложена на публично обсъждане. Трябва да се чуят идеите, предложенията, опасенията, резервите. Неприятното усещане в случая е, че тази идея вече е коментирана и разработена като конкретни предложения от някакъв тесен кръг просветени. Останалите са изненадани. Сянката на лобизма е видна и в този случай. Затова сега е време за публичност, защото подобни случки станаха прекалено чести при това управление.

снимка: key-largo-vacations.com

коментар от днешния брой на в.Пари

Сподели във Facebook

После ходих на море. И като се върнах, пак същите началници прогнозираха поскъпване на газа. После друг от големите началници каза, че поевтиняването все още е на дневен ред. А най-големият началник се разсърди, че медиите създават истерия и объркват хората.

Най-големия началник го разбирам. Той играе футбол, а любимите му журналистки не го питат за финта в 47-мата минута, а за някакъв газ. Обаче и началникът на газа се оказва на стадиона. За да обясни на най-големия началник какво е искал да каже.

Баналните губят в тази игра, защото играят по правилата. Министерства, държавни фирми, регулатор - тия са в отпуск. По нормалния начин са недостъпни и мълчаливи. На стадиона обаче говорят. Още Пиночет е стигнал до истината - проблемите се решават на стадиона.

снимка: тая снимка е на Красимир Юскеселиев, в. Дневник, обаче не е верна - най-големият началник никога не пада по гръб

Сподели във Facebook

Hoping Foundation benefit performance from Hoping Foundation on Vimeo.

Сподели във Facebook

От началото на септември всички паспортни служби и КАТ в София ще работят от 6 сутринта до 9 вечерта. Това са цели 15 часа! Освен това всяко управление ще трябва да осигури по един служител, който да раздава номера на гражданите. Така раздаването на номерца вече ще стане и професия. Ретро е, но все пак е решение. Затова МВР трябва да бъде поздравено, че 150 дни след началото на “голямото чакане” най-после призна проблема. И още по-важно - припозна проблема.

А всичко започна в последните дни на март, когато МВР започна да приема заявления за издаване на новите документи за самоличност. Снимки на място, отпечатъци, едно заявление. Всичко трябваше да бъде лесно и бързо. Системата обаче се срина още първия ден. Ръководството на МВР се закани на фирмата изпълнител. По това време от Гърция продължиха да идват новини по мегаскандала с подкупените от Siemens политици. Така четящите малко повече асоциираха двете новини. После премиерът шумно се накара пред телевизионните камери на представителя на компанията по време на срещата си с германския бизнес. Така гражданите трябваше еднозначно да знаят кой точно е виновникът.

Личният ми опит обаче показа, че не е точно така. Вероятно опитът на хиляди други показва същото. Системата спираше работа няколко пъти и ако компанията изпълнител има вина за това, разбира се, че трябва да понесе отговорност. През останалото време системата работеше, но опашките не намаляваха. Значи има нещо друго. Голямото губене на време е причинено от слабата организация, необяснимото обикаляне между гишетата и от банката. Да, банката, която събира таксите с безумни комисиони отгоре и която увеличава чакането.

Няколко пъти висши представители на МВР бяха питани дали ще променят организацията, за да не губят гражданите по няколко часа, а понякога и по няколко дни. Виновни бяха гражданите, че искат точно сега нови документи. Виновна беше и фирмата отново. МВР не признаваше, че има някаква отговорност за “голямото чакане”. Затова решението за нова организация на работата в София (където проблемът е най-сериозен) е стъпка в правилната посока. Понякога правилните стъпки са и назад. Назад към признаването на отговорността.

коментар от днешния брой на в.Пари

Сподели във Facebook

“Алеята на книгата” във Варна е прекрасен проект. Добре е в Морската градина на Варна освен преливащи контейнери с боклук, отдушници от кухните на ресторантите и сергии с хавлии с голи жени, да има и нещо приятно за окото. Все пак на входа на града те посреща табела “Варна - най-добрият град за живеене в България“.

Начало на разходката. Я, “Атака” са си преместили шатрата от площада пред президентството в София и сега са я опънали в Морската градина във Варна. Недоумението ми продължи само няколко секунди, докато се приближих достатъчно и прочетох следния надпис върху шатрата: “Сборен щанд на варненските издателства спонсориран от ПП Атака”.

Добра идея, помислих си. Изобщо не съм против политическите партии да участват по-активно в живота и не съм от тези, които ахкат като ощипани девойки “Ааууу, ама да не политизираме, моля ви се!”

След като местните активисти на “Атака” са решили да подарят на варненци и туристите един такъв щанд, заслужават поздравления за свежата идея. Възниква и въпросът защо точно “Атака” е получила правото да спонсорира щанд и било ли е предложено на други партии или фирми? Вероятно броят на желаещите да се изрекламират е повече от един.

После се приближих да разгледам книгите на варненските издателства и изразих на глас реакцията си, в следствие на което минаващата наблизо майка с малко дете ме изгледа като враг на народа. Не знаех, че варненските издателства издават книги на Волен Сидеров и произвеждат шапки, шалчета и чаши с логото на “Атака”. Това вече е прекалено грубо. Ако бях кмет на Варна или организатор на събитието, нямаше да допусна подобно нещо. Заради добрия вкус.

Сподели във Facebook

Ние, патриотите, се вълнуваме от мощите. А с мощите бая мощно се получи. Както са тръгнали да ги откриват, скоро ще им трябва голямо място, за да ги излагат. И тогава в играта се включва ЦУМ.

Предлагам легендарният Централен универсален магазин да се превърне в Централен мощен реликварий. Управител ще бъде божодимитров. Все пак ние шибан народ ли сме или не сме? Заслужаваме си го!

П.П. А защо премиерът Борисов все още не е гостувал в предаването на божодимитров “Памет българска” по БНТ?

снимка: БГНЕС

Сподели във Facebook

Работещите и живеещите на булевардите в близост до Народното събрание познават много добре автомобилите, с които председателят на парламента отива и си тръгва от работа. Понякога прозорците на едната кола са отворени и охранителите надничат навън с автоматично оръжие в ръце. Сцената напомня на филми за американските президенти. А те просто пазят. Пазят Цецка Цачева.

Както разбрахме от изминалия уикенд, тези предохранителни мерки съвсем не са излишни. Оказа се, че председателят на Народното събрание е силно застрашен обект. Неделният печат ни информира как “Румънци налетяха на гардовете на Цецка Цачева” (”Телеграф”). Всъщност не било просто налитане, а сериозно нападение - “Нападнаха гардовете на Цачева” (”Стандарт”). А третата гледна точка вече дава отговор на въпроса защо - “Румънци налитат на полицаи - не ги пускат при Цачева” (”24 часа”). Обектът е опазен, румънците са в ареста.

Историята обаче е пълна с противоречия. Цитираните изявления на полицейски шефове вместо да дават отговори, предизвикват още въпроси.

- Защо пресцентърът на МВР първоначално съобщи, че събирането е било коктейл по случай откриването на фестивала “Сцена на кръстопът”, а после се оказа, че е частно парти на председателя на парламента?

- Защо в съобщението на МВР се казва, че охранителите от НСО са повикали полиция след началото на инцидента, а местният полицейски шеф говори за “дежурния полицай на входа”?

- Редно ли е полицията да охранява частни събирания на хора от властта?

- Къде изчезна третият румънски гражданин? В съобщението на “Ромпетрол” пише за трима туристи, в съобщението на МВР става дума за двама.

- Били ли са осигурени преводач и адвокат на задържаните?

Тези въпроси очакват своите отговори и вероятно ще ги дочакат в близките дни. Ако са се държали хулигански, румънските граждани трябва да получат съответните санкции. Първо обаче историята трябва да бъде изяснена. Противоречивите съобщения досега показват стремеж към някаква дискретност. Няма да ви кажем всичко, ние сме прави! Може и така да е, но може и да не е. Усещането за непогрешимост е завладяло силовите структури. На всеки призив за прозрачност те отговарят с броя на арестуваните. Двамата румънски граждани сигурно ще присъстват в някоя утрешна статистика.

От всичко това най-големият губещ е председателят на парламента Цецка Цачева. Доброто в тази случка обаче е, че г-жа Цачева има шанса да изпита известно неудобство и това да я направи убеден привърженик на идеята за реформа на силовите структури. Защото всяко управление рано или късно стига до точката, след която започва стремглаво да се отдалечава от гражданите. И е само в ръцете на хора като Цецка Цачева поне да намалят скоростта, с която се движат натам.

коментар от в.”Пари“

снимка: Wikimedia

Сподели във Facebook

Бойко Борисов и той протестирал. И после в кулоарите на парламента, според колеги, се случило следното:

“Журналист: - ПР-а на ГЕРБ в парламента също води предаване

Бойко Борисов - Кой ПР?

- Никола Николов води предаване по ББТ

- Той какъв ПР е, аз не го познавам

- Той е в ПР в ПГ на ГЕРБ

- Кой си, бе, Никола? Я да го видя къде е Никола? Ти ли си? Ами махайте го от парламентарната група, щом пречи на журналистите!”

Така се решават проблемите. По-късно агенция “Фокус” разпространи съобщение на ръководителя на пресцентъра на ГЕРБ, от което разбираме, че въпросният Никола е прекратил отношенията си с телевизия BBT.

В случая проблемът не е на ГЕРБ и Бойко Борисов, а на телевизия BBT. Между другото, тя е еднолична собственост на Ирена Кръстева. Дали се разбират или е просто случайност…

Но и това не е важно. Само си представете следния разговор в кулоарите на парламента:

Журналист: ПР-а на ГЕРБ в парламента също иска да стане министър

Бойко Борисов - Кой ПР?

- Никола Николов иска да е министър на финансите

- Той какъв ПР е, аз не го познавам

- Той е в ПР в ПГ на ГЕРБ

- Кой си, бе, Никола? Я да го видя къде е Никола? Ти ли си? Ами махайте го от парламентарната група и да идва министър, щом пречи на журналистите!”

Така се взимат решенията. Бързо и според емоциите на този, който низпослава истината.

Сподели във Facebook

Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов обяснява пред Народното събрание за инцидента в Кърджали. Влизаш малко по-бързо и момичето е с рана на главата. Влизаш много по-бързо…. не ми се мисли.

Спомних си за един стар виц: Полицаите влизат и откриват труп със 77 прободни рани, а до него стои мъж с кървав нож в ръка. Проверката установила, че мъртвият се спънал в кухнята, паднал върху ножа и така 77 пъти. А другият просто му помогнал, за да не продължи да пада върху ножа.

Тези дни имало и пътен инцидент с бронираните коли на Цветанов. Пострадала е жена, която е карала засегнатата кола. Заглавието в сайта на Бареков беше: Джип се вряза в кортежа на Цветанов

Май няма нужда от повече думи.

снимка: подходяща, от MTV

Сподели във Facebook

В 15:08 тя се появява на сайта на агенцията. Изглежда дословно точно така:

Заглавие: Премиерът Борисов спечели на тенис 20 000 кебапчета от собственика на “Нарру”

Рубрика: Министерски съвет

Текст: Министър-председателят Бойко Борисов спечели на тенис на корт 20 000 кебапчета, видя репортер на Агенция “Фокус”. За да спечели наградата, Борисов игра срещу собственика на веригата “Нарру” Орлин Попов.

Изобщо не сте прави, че заглавието трябва да е поне малко по-кратко от основния текст. Да, масата журналисти пишат така, но такова правило няма никъде написано черно на бяло.

Някои от старата школа твърдят, че новината винаги трябва да бъде поднесена в контекст. Други ще се запитат това кога е станало - преди пресконференцията за разкритата “фабрика за убийства” или след нея. Някои пък могат да се заинтересуват къде се е преоблякъл този път премиерът. Или пък къде е игран мачът. Но и това са отживелици. В 21 век информацията трябва да е чиста и бърза.

Уточнено е, че тенисът е на корт, но не е уточнено кебапчетата на скара ли са.

Сигурно има и такива, които ще се вържат за думата “награда”. Написаното означава ли, че всеки който играе срещу собственика на “Нарру”, си тръгва с 20 000 кебапчета? Щото така излиза… Но и това са дреболии.

А рубриката “Министерски съвет” сигурно ще накара други да ровят в дневния ред на правителството. Не, няма да откриете такава точка.

Мен обаче ме тормози само един въпрос: как репортерът е видял как премиерът печели 20 000 кебапчета? какво точно е видял? как изглежда сцена, в която някой печели 20 000 кебапчета? носят му тавите? пекат му ги едновременно? получава чек за 20 000 кебапчета?

Ей такива неща са ми из главата през целия ден. И ако някой има отговор на последните въпроси, нека да сподели. Защото може и аз да съм виждал как хора печелят по 20 000 кебапчета, ама да не съм разбрал. Като не знам как изглежда това нещо.

снимка: то си пише

Сподели във Facebook