Около поредния скандал с магистрати отново се заговори за криза в съдебната система. Този път се чуват призиви дори за промяна на Конституцията. Но това, което се предлага в общественото пространство като решение на проблемите със съдебната система е меко казано наивно. Защо?

Целият материал може да се прочете в диалози.ком

Дебатът около бъдещето на ядрената енергетика в България, пропуска или профанизира един изключително важен аспект – бъдещето на ядрената енергетика в световен мащаб. Всъщност това бъдеще се свежда (не само у нас) до елементарното преброяване на това кои страни вече са се отказали от ядрената енергетика и кои са потвърдили своите ядрени програми. Сам по себе си това не е аргумент, защото подминава най-важния аспект – каква е вътрешната логика на развитие на ядрените технологии за граждански цели. Кои са причините довели до стагнацията на този енергиен отрасъл и най-вече как и защо тези причини ще бъдат преодолени?

Целият материал може да се прочете в диалози.ком

Този материал може да се прочете в диалози.ком

Новините от Гърция отново са на път да надигнат вълни в моретата на финансовите пазари. Въпросът е дали този път това ще бъдат вълни-цунами, които могат да причинят последствия от далеч по-голям мащаб в световната общност въобще или драмата ще продължи да се отлага за някъде напред в бъдещето.

Изглежда гръцкият министър-председател е подложен на натиск да подаде оставка от поста си и така да отвори пътя за формиране на правителство на националното спасение. Новината порази инвеститорите от цял свят. Вчера бяхме свидетели на значителен еднодневен спад в цената на еврото спрямо долара, сравним с този от 5 май. Интересното е, че други инструменти като борсовите индекси, петрола и златото реагираха на пръв поглед не толкова драматично. SP500 и петролът удариха ключови нива на поддръжка, но все пак спадът за един ден при тях не беше толкова драматичен, колкото на същия този 5 май. Но това е само на пръв поглед. Всъщност тези все пак категорични движения бяха съпроводени от обеми на търговията, които не бяха виждани от края на миналото лято. Това означава, че големите играчи на пазарите започват голямо преструктуриране на своите инвестиции. С други думи, този път те са сериозно уплашени и рисковите позиции в евро, борсови индекси и петрол започват да се закриват. За това свидетелства и вялата реакция на златото, което от рисков актив започва да се разглежда отново като спасителен резерв, както и от високия курс на швейцарския франк, който бележи рекорд след рекорд спрямо еврото.

Защо обаче оставката на един-министър председател в една малак европейска страна причинява такива трусове на пазарите?

Първо, новината означава, че Гърция се приближава все повече до момента, когато ще обяви фалит, а това означава сериозен удар срещу европейските банки-кредитори, а оттам и срещу финансовата и икономическа стабилност на цяла Европа. Едно правителство на националното единство в Гърция ще означава по-голяма чуваемост на обикновените гърци в коридорите на властта, а тъкмо обикновените гърци не искат и да чуят за затягане на коланите. Те си искат стандарта на живот и очевидно смятат, че парите им се пращат директно от божествените висини на Олимп. Докога съвременните гърци ще се изживяват като древногръцки герои не е ясно. Падането от пиедестала на божествена нация обаче може да е много болезнено за тях. Но не само за тях. И тук стигаме до едни по-далеч отиващи последствия.

Второ, фалитът на Гърция може да е съпроводен с криза на държавността в тази страна, която има вероятност да бъде спряна с военно положение и/или военен преврат. Става дума за военна диктатура в страна от Европа. Това не може да не причини дълбока криза в европейската общност и да не излезе наяве дълбоката антидемократична същност на бюрократичната империя наречена Европейски съюз.

Трето, политиките на този Европейски съюз в областта на енергетиката, европейската интеграция, климатичните промени и социалните защити ще бъдат подложени на стрес-тест, който може да не издържат. Криза на европейската банкова система ще означава по-малко пари за разхищаване под формата на субсидии за този или онзи, по-малко пари за финансови инжекции на мъртво-родени отрасли като ВЕИ, по-малко пари за защита на социалистически (разбирай неефективни) пенсионни системи.

Не ни остава нищо друго освен да наблюдаваме съвременна гръцка трагедия, която може да се окаже трейлър за европейски екшън.

Този материал може да се прочете в диалози.ком

Изминаха почти три години от разразяването на световната финансова криза. Ситуацията изглежда не толкова трагична, а най-вече странна. Сринаха се няколко големи банки, няколко страни от Европа са в състояние на фактически фалит, безработицата и в Америка и в Европа се увеличи и сякаш няма намерение да намалява, но … в същото време ръстът в икономиките макар и колебливо се завръща, борсовите индекси пак си растат сякаш нищо не е станало. Централните банки се надпреварват да печатат пари, а инфлацията е умерена със скрита заплаха от дефлация, въпреки че … златото и среброто гонят рекорди, следвани от храни, метали и горива.

Та в тези странни времена изглежда единственото сигурно нещо е неведението, в което се намират икономическите корифеи. Пророкът Рубини вече втора година прави отчаяни опити чрез непрекъснати черни прогнози да запази авторитета си на икономически гуру, а реалния свят все намира начин да го опровергае. Бернанке продължава с разни монетаристки фокуси опитите си да накара банките да раздават кредити и икономиката пак да тръгне устойчиво нагоре, но уви успява само в помпането на борсите и девалвацията на долара, което пак изстреля горивата и храните във висока орбита. Европейската банка от своя страна стои разкрачена между фалитите на цели държави в еврозоната и заплахата от надигаща се инфлация. Всъщност в момента никой не се наеме да каже в каква рецесия сме – L, W или V-образна. А може пък и да е Ж-образна?

Аз обаче съм доволен. Преди близо две години изложих моето мнение за това какво става и ще става в една серия от статии – „Няма попътен вятър”,  „Рецесия или депресия?” и „Краят на зъбчатите колела”. Общо взето мога да твърдя, че съм познал. Разбира се, не съм правил детайлни прогнози, но предвижданията ми за рецесия без рецесия, за странни и противоречиви икономически показатели, за прилика с разразилата се в средата на 80-те години и все още продължаваща японска криза, се оправдаха. По-доволен съм обаче, че важните за мен фундаментални икономически показатели продължават да потвърждават моя анализ за причините на наблюдаваните странности.

Накратко – аз не мисля, че политиката на ФЕД и слабия контрол върху финансовите институции причиниха срива на световната икономика през 2008. Те по-скоро са следствие или прояви на нещо, което доминиращите икономически школи всячески се стремят да забравят, че съществува – фундаменталните промени в производството. Навлизането на цифровите контролери предостави както възможността цели отрасли да сменят бързо своя световен адрес, така и да се реорганизира и оптимизира самия производствен процес. Логиката на конвейера се смени от логиката на гъвкавите производствени единици с универсални функции. Това доведе до оптимизация на суровините, запасите, количеството и моделите на крайните продукти. Фабриките вече са много по-компактни и днес могат да произвеждат продукция за един пазар и отрасъл, утре за съвсем друг. Всичко това резултира в съществено повишаване производителността на труда, оптимизация на работната сила и в крайна сметка до увеличена капитализация. Печалбите растяха, а с тях растяха и апетитите за финансовата им реализация. С което започнаха да се надуват пазарни балони всякакви. Как обаче тези пазарни фундаменти реагираха на финансовия крах и последвалите мерки от страна на правителства и централни банки?

Както се вижда на първата графика, производителността на труда в промишленото производство на САЩ скача забележимо с началото на кризата и е в унисон с тенденцията за значително ускоряване на ръста на производителността от края на 90-те години на миналия век и първото десетилетие на настоящия. В същото време, във всички европейски икономики и Япония се наблюдава забележим спад в производителността на труда от началото на кризата. Такъв спад обаче не се наблюдава в други страни като Австралия,Тайван, Канада и Южна Корея. При тях производителността на труда в една или друга степен реагира както в САЩ. Подобни са и графиките които илюстрират динамиката на БВП за час – тоест, явлението не е само ограничено до промишленото производство, а се отнася до икономиките като цяло.

Какво означава това и как то обяснява наблюдаваните странности? Всъщност настъпилата през 2008 криза послужи на компаниите като повод да се освободят от излишната работна ръка, разкривайки реалния потенциал на производителността на труда в производството. Разбира се, безработицата нарасна, което пък потиска ръста на крайното потребление, а оттам и инфлацията на цените на дребно. Липсата на забележим  ръст на инфлация при потребителските стоки при положение, че имаме забележим ръст на цените при всички суровини, се обяснява и с повишената ефективност на производствения процес, който успява да се съобрази с намаленото търсене и да достави същите стоки на почти същите цени, без да пренася галопиращата инфлация при суровините. Ръстът на цените при тях пък може да има двуяко обяснение. От една страна това е обезценяването на долара заради политиката на ФЕД, от друга може и да е намаленото търсене на суровини в производството заради оптимизацията на производствените процеси. Индикатор за това може да бъде странното разминаване между стремителния ръст на производителността на труда и БВП в САЩ през първото десетилетие на века и намаляващото потребление на мед в индустрията за същия период. Ако това е така, то може да се очаква, че по-малките потребявани количества принуждават производителите на метали като медта (използвани в по-високо технологични производства, тоест такива при които оптимизацията на производствения процес ще се забелязва най-ясно) да вдигат своите цени за да компенсират намаляването на печалбите си от намалените обеми.

Какво може да очакваме в близка и средносрочна перспектива? Ако се запази тенденцията за повишаване производителността на труда чрез оптимизация в САЩ ще се запази едно относително високо ниво на безработицата, което ще държи инфлацията на сегашните нива. От гледна точка на ФЕД, това ще бъде основание да продължава да държи лихвите ниски и да прави опити за стимулиране на икономиката с монетаристки инструменти като Quantative Easing. Следователно може да очакваме сегашния баланс от ръст на борсовите индекси, слаб растеж на БВП и слаб долар да се запази за доста дълго напред във времето. Япония показа, че това може да продължава едва ли не безкрайно. Поне докато нещо не промени фундаменталните фактори в организацията на производството. Най-вероятно в един момент потенциалът за растеж на производителността на труда ще се изчерпи, а оттам ще се изчерпят възможностите за ръст на печалбите без експанзия на заетостта. Едва тогава може да се изпита нужда към връщане към класическия начин на растеж чрез разширяване на потреблението, тоест чрез наемане на нова работна ръка, която пък ще създаде инфлационен натиск в крайното потребление, а оттам и вдигане на основните лихви и преминаване към  класическия баланс в американската икономика. Реализацията на този сценарии обаче зависи само ако се приеме, че съществува лимит в ръстът на производителността на труда, свързана с новите интелигентни форми на организация на производството, а те пък са силно зависими от технологичните иновации. Всъщност, тъкмо тази зависимост показва реалната сила на американската икономика и смисъла на клишето „икономика на знанието”.

Нещата в Европа са по-различни и смея да твърдя – по-песимистични. Разбира се, същите процеси на оптимизация на производството протичат и на европейския континент, но силните социални държави тук изкривяват нещата в съвсем друга посока. Тъкмо поддържането на изкуствена социална заетост в условията на криза е причината за рязкото намаляване на производителността на труда в сравнение със САЩ и другите световни икономически центрове. По този начин обаче се натрупват скрити дисбаланси, които рано или късно ще предизвикат кризисна ситуация. Поддържането на изкуствена заетост може и да е хубаво в краткосрочен план за икономически ръст основан на класическите рецепти за експанзия на крайното потребление, но тъкмо това и създава условията, които принудиха ЕЦБ да започне да вдига отново своята основна лихва. Това обаче може да се окаже фатално за и без това клатушкащите се икономики в Южна Европа и да предизвика икономически колапс на еврозоната. Германия засега има интерес да носи тежестта от финансирането на тези страни в криза само и само да поддържа в добро темпо своята експортно ориентирана икономика, но надали ще може да го прави безкрайно. Не само заради все пак лимитираните си ресурси за една такава операция, но най-вече заради натиска от другите световни центрове, които ще стават все по-ефективни и по-конкурентоспособни заради липсата на социални бариери пред развитието на производителността на труда. Нямам идея как точно ще се разрази и протече такава една евентуална криза в Европа, но според мен откровено социалистическите структури и маниери на управление, избрани от Европейския съюз не вещаят нищо добро.

Има и други сценарии, но те са свързани с една друга огромна тема – реформата на световната финансова система. Логично би било гъвкавото и интелигентно производство да се обслужва от също такива гъвкави и интелигентни финансови структури, но такива все още няма – продължаваме да имаме банкови мастодонти, които очевидно нямат идея какво да правят в днешните странни времена и напълно са забравили, че някога са били създадени за обслужване на производството, а не производството е създадено за да ги обслужва тях. Но затова ще пиша някой друг път.

Тази и много други статии може да бъде прочетена в DIALOZI.COM

След авариите в АЕЦ Фукушима и около дебата за АЕЦ Белене българските сайтове и форуми са залети с бодри аргументи затова как ВЕИ са алтернатива на атомната енергетика и как бъдещето им принадлежало. Такива идеи очевидно се лансират от хора, които нямат реална представа нито от ВЕИ – какво представляват, как функционират, какъв е потенциалът им, – нито от природните закони които лимитират тяхното използване. Разбира се, тези утопични настроения, с потенциално фатални последствия за всички нас, активно се подхранват от производители на ВЕИ и от чиновници, които имат пряк интерес от преразпределяне на парите на хората чрез бюрократични схеми на финансиране, нямащи нищо общо с реалния свят. Затова реших да дам синтезирано и разбираемо за широката публика изложение защо ВЕИ не са и никога няма да бъдат сериозен фактор в енергетиката, а оттам и основа на човешката цивилизация.

Причина първа – физическите закони

Енергията никога не се създава, а само се трансформира от една форма в друга. Това означава, че за да получиш дадено количество енергия трябва да вложиш енергия, която да промени формата на някаква друга енергия, за да я направиш полезна за теб. Разчита се, че вложената енергия ще отключи за ползване енергията, която ВЕЧЕ се съдържа в енергоносителя. С други думи, хората ВИНАГИ са търсели такива енергоизточници, които имат в себе си по-голяма енергия, съхранена на по-малък обем/площ.Тъкмо това обаче горещите привърженици на ВЕИ го изпускат. Те си представят, че енергията от ВЕИ е винаги налична и е в концентрирана форма, готова за потребление. А тя не е. Тя съществува разпръсната на огромни площи и за да стане полезна за нашите битови уреди, за нашите промишлени инсталации, за нашите транспортни средства, тази дифузна енергия трябва да бъде концентрирана в точно определен момент и място. Тъкмо тази концентрация обаче си има природна цена – тя изисква влагане на енергия. В традиционните енергийни източници – въглища, петрол, природен газ, тази енергия е била концентрирана от самата природа в продължение на милиони години и тъкмо тя ги направили годна за ползване от човека в даден момент и място. При ВЕИ обаче няма кой друг да концентрира енергията от околната среда освен самия човек. Затова ВИНАГИ, дори да имаме изключително ефективни средства за концентрация на природни възобновяеми енергии, тяхната ефективност ще бъде в порядъци по-ниска от тази на традиционните концентрирани енергийни източници. Не можеш да влагаш енергия за концентрация на енергия и да ползваш енергия по-голяма от тази, която си вложил за концентрирането. Забраняват го физическите закони. Природата е тази, която определя ВЕИ енергетиката като неконкурентноспособна на класическите енергийни източници. И никакви директиви на Европейски съюз не могат да променят това, нито пък някога могат да бъдат създадени технологии, които да променят това.

Причина втора – произхода на ВЕИ

Енергията от ВЕИ е всъщност на енергията, получавана от Слънцето. Неговото електромагнитно лъчение или пряко нагрява земната повърхност, или създава температурни разлики в атмосферата и така се получава вятър, или е причина за кръговрата на водата  в нейните най-различни форми – реки, морски течения, сила на вълните и т.н. Всяка от тези форми на слънчевата енергия е резултат от различни природни процеси, които обаче нито са равномерно пространствено разпределени, нито са равномерно разпределени във времето.  Тези процеси са природно хаотични или пък протичат циклично. Слънцето грее само няколко часа в денонощието, силата му не е еднаква на различните географски ширини, влияе се от облачната покривка. Наличието на вятър е непредсказуемо, а силата на водата зависи от множество хаотични климатични процеси. Всичко това прави енергията от ВЕИ абсолютно негодна да поддържа повечето процеси в човешкото общество, които по самата своя природа изискват НЕПРЕКЪСНАТОСТ и/или постоянна РИТМИЧНОСТ. Тъкмо затова е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО зад всеки инсталиран мегават ВЕИ да има инсталиран мегават от концентриран енергоизточник, който бързо да замести ВЕИ-то. Такива източници са или централи работещо с природен газ или петролни продукти, или водно-електрически централи. Последните наистина също са ВЕИ, но пък също имат природни лимити, а и освен това зависят от текущите природни условия. Остават централите на природен газ, но това пък означава още по-голямо използване на невъзобновяеми природни енергийни източници. ВЕИ само създават видимост, че икономисват невъзобновяеми природни ресурси. Всъщност без тях те не могат да бъдат полезни за хората.

Причина трета – технологични ограничения

Всяко техническо средство за оползотворяване на ВЕИ има свой коефициент на полезно действие (КПД) и този КПД в основата си не зависи от степента на развитие на нашите технологии. Дори да приемем, че в един момент се постигне ТЕОРЕТИЧНИЯ максимален КПД на слънчевите панели, той пак ще може да оползотворява едва 40% от падащата слънчева енергия на един квадратен метър. Тъкмо затова единствената дългосрочна стратегия на оползотворяване на ВЕИ чрез слънчеви панели е ръст не толкова на КПД-то им, а на площта, която те покриват. Тъкмо затова растенията от памтивека се стремят да покриват все повече и повече земни площи. Нещо повече, високо КПД се постига чрез много енергоемко производство или чрез влагането на специални вещества. Това пък прави слънчевите панели скъпи (и не екологични). Цената им може да падне с прилагането на нови технологии, които не искат влагането на много енергия за производство, но тогава и теоретично максималното КПД също пада. Подобни зависимости съществуват и при другите видове ВЕИ. Вятърните перки са ефективни в един много тесен диапазон на силата на вятъра – под тези стойности те не могат да се развъртят, а над тези стойности веднага се стига до граничните режими за функциониране на генераторите и те трябва да се изключат. Ето защо единственият шанс за експанзия на вятърната енергетика е да се правят или все по-големи вятърни перки или да се заемат по-големи площи от вятърните генератори. Това обаче означава отнемане на територии, подходящи за други човешки дейности. Разбира се, има много пустинни територии, но те се намират или далеч от консуматорите на енергия или пък условията в тях са само на пръв поглед идеални. Пустините например изглеждат идеални за слънчеви централи, но се забравя, че една пясъчна бурия ще предизвика и замърсяване на повърхността на панелите, и дълготрайната им амортизация заради абразивната сила на вятъра. С други думи, ВЕИ имат много технологично и природно определени лимити на функциониране, които няма как да бъдат преодолени, каквито и инвестиции да влагаме в развойна дейност.

Причина четвърта – икономическа неефективност

Съществува широко разпространената заблуда, че с течение на времето цените на ВЕИ ще паднат, а оттам те ще станат конкурентоспособни на класическите енергийни източници. Донякъде това се дължи на неразбирането на посочените по-горе фактори, донякъде на наивната представа, че е достатъчно да сложиш някъде слънчев панел или перка и те ще произвеждат енергия от само себе си. Всъщност, и тези технически средства си изискват поддръжка, която трябва да се калкулира в икономическата сметка. Към сметката трябва да се прибави и стойността на влаганите материали. Надали можем да очакваме сериозно намаляване на себестойността на вятърните генератори например, при положение че в по-голямата си част тя се формира от традиционни промишлени процеси като металургия и производство на цимент. А тяхната себестойност ще нараства с увеличаването на дела на ВЕИ в енергетиката. ВЕИ са дългосрочно и краткосрочно икономически неефективни и това няма как да се промени.

Причина пета – климатичните промени

Правителствени чиновници и корпоративни маркетинг отдели промоцират ВЕИ в името на борбата с климатичните промени. Тази борба обаче си е абсурдна сама по себе си – основно свойство на който и да е климат е да се променя. Така е било винаги – още когато е нямало човеци на тази планета. И каквото и да правим такива промени ще има. Но все пак посоката на тези климатични промени има значение за нас. И тук се натъкваме отново на няколко парадокса в широко разпространените идеи за ползата от ВЕИ. Всъщност, ако те са призвани да намаляват средната температура на повърхността на планетата, то това означава да намаляват собствената си ефективност тъй като тя пряко зависи от разликите в потенциалите на хаотично разпределената в планетарен мащаб слънчева енергия. Колкото по-ниска е тази температура, толкова по-малко ВЕИ енергия ще е налична. Но и това не е всичко. Оказва се че ако по някаква причина глобалните температури поемат в  посока различна от затопляне, тоест към застудяване, това ще означава увеличена консумация на енергия от страна на човечеството, която ВЕИ няма как да доставят. Изминалата зима в Европа ни даден нагледен урок в това отношение.  Студът скова Западна Европа, а с това скова и вятърните генератори, с които толкова се гордеят някои европейски правителства. Стигна се дори до абсурда в най-натоварените за цялата енергийна система моменти, вятърните генератори не само да не произвеждат електроенергия, а да се превърнат в консуматори на такава енергия с оглед да се избегне замръзване на най-важните им технически агрегати.  А сега си представете, че това застудяване стане дългосрочна тенденция. Колапсът на европейската енергетика ще бъде неминуем. А оттам ще колабира и европейската икономика.

Споменете си за всичко това, когато четете за светлото бъдеще на ВЕИ и също така си дайте сметка че тези ВЕИ се лансират от бюрократи и тарикати, които искат да ви прибират парите. Също както навремето разни партийни функционери ни обещаваха светлото комунистическо бъдеще, докато въртяха парите на народа за собствена изгода.

Тази и много други статии може да бъде прочетена в DIALOZI.COM

Съвременния човек се страхува. Страхува се от какво ли не. От края на света през 2012, от гъбички, бактерии, гени, от лоши поличби, от извънземни, от терористи, от руснаците, американците и дори от вампирите. Страхува се и от радиация.

Последният страх стана много моден напоследък. Още в първият ден от катастрофата в Япония грижовни майки започнаха да дават на децата си таблетки йод и ги спряха от детска градина. Говорителите по телевизията ни съобщават редовно с ужасени физиономии колко хиляди и милиони пъти радиацията във Фукушима е била по-висока от нормалната. Вече много хора са напълно убедени, че ядрените реактори са изключително опасни и вещаят неминуема гибел на човечеството. Името „Чернобил” има мрачната слава на най-апокалиптичното събитие в човешката история, сравнимо може би само с ядрените бомбардировки в Хирошима и Нагазаки. Тъкмо наближаващата 25 годишнина от Чернобилската авария беше поводът за една мини-анкета, която направих на моя блог. Резултатите?

• 23% от запитаните смятат, че жертвите от Чернобил (смъртните случаи от първата минута на аварията до днес) са над 1 милион. С други думи, 10 пъти повече от жертвите от атомната бомба в Хирошима.
• 6% смятат, че жертвите са между 100 000 и 1 милион. Тоест  поне колкото жертвите от Хирошима.
• 20% оценяват жертвите между 10 000 и 100 000. Засега официално жертвите от японското земетресение и цунамито също се оценяват на около 10 000.
• 14% смятат, че жертвите са между 1 000 и 10 000.
• 20% ги оценяват между 100 и 1 000
• 17% казват, че са под 100

А сега както обещах, ще дам точния отговор.

Според най-представителното и мащабно до момента изследване от 2005 г. на Чернобилския форум под егидата на ООН, който включва няколко международни организации към ООН, включително Световната здравна организация,  жертвите от аварията в АЕЦ Чернобил са цифром и словом 58 човека, от които 28 от свръхдоза радиация, получена при самия инцидент, 15 за които има сериозни основания да се смята, че са починали вследствие на полученото по време инцидента облъчване и 15 смъртни случая от рак на щитовидната жлеза.

Какви са обаче другите поражения от радиацията на Чернобил – тези които не са свършили фатално?

Теоретичните модели предсказват увеличаване от 4% над нормалните нива на раковите заболявания сред 600 000 души, които са получили по-значими дози радиация в Чернобилската авария, но статистическите данни показват отклонение дори по-малко от 1%, тоест по-малко от статистическата грешка.

В годините между 1986 и 2005 всеки човек от населението от засегнатите територии (5 милиона) е получил средно 15 mSv (милисервета) радиация или 0.75 mSv на година, което е дори по-малко от годишната нормална доза за един човек в САЩ (тя е 1 mSv).  Тази годишна доза за населението непосредствено около АЕЦ Чернобил (270 000 човека) е 2.5 mSv, което е по-малко от еднократната доза радиация, която получава всяка жена при мамограма (рентгенова снимка на гърдата).

Има и едно друго интересно сравнение. Радиоактивните материали изхвърлени от Чернобил в околната среда са от 100 до 1000 пъти по-малко, от изхвърлените в атмосферата при тестовете с ядрени оръжия между средата на 50-те и средата на 70-те години на 20 век. С други думи, в продължение на 20 години всяка година човечеството е било подложено на радиацията от най-малко пет (5) чернобилски аварии. Ако вярваме на страховете на хората, то жертвите от тази радиация трябва да надвишават два пъти загиналите през Втората световна война. Както се казва на страха очите са големи.

Моята анкетата разбира се не е представително проучване (35 отговорили), но ако се има предвид, че сред читатели на моя блог има хора, които трудно се подават на медийни манипулации, то може да се очаква, че процентът на грешно отговорилите при една действително представителна анкета ще бъде огромен. Ето защо смятам, че обществото като цяло е дезинформирано и лесно манипулируемо. Това има далеч отиващи последствия за прякото житие-битие на всички от нас. Най-различни групи с особени интереси цинично се възползват от хорското невежество и внушават заблуди, които пряко влияят върху качеството на живота ни. Конкретно в България съществуват опити да се внуши, че използването на ядрена енергетика е гибелно и трябва да се откажем от атомните централи. Аварията във Фукушима дойде като манна небесна за тези демагози, които се опитват да я изкарат дори по тежка от тази в Чернобил. Оттам се правят далеч отиващи изводи, че всеки ядрен реактор е потенциална бомба, заплашваща България с изтриване от картата на света. Истината е, че всъщност ядрената енергетика не само е най-евтината, но и най-безопасната. Средно за 1 произведен TWh (тераватчас) енергия смъртните случаи при въглищата са 161 (26% от световната енергия), при петрола 36  (36% от световната енергия), при природния газ 4 (21% от световната енергия), при биомасата 12, при слънчевата 0.44% (0.1% от световната енергия), при вятърната 0.1% (1% от световната енергия), при водните централи 1.4 (2.1% от световната енергия), а при ядрената са едва 0.015% при 5.9% дял от произведената световната енергия.

Сега. Важно уточнение. Аз не съм адвокат на ядреното лоби, още по-малко съм адвокат на АЕЦ Белене. Този проект е категорично вреден за страната ни и в никакъв случай не трябва да се реализира. Нито пък твърдя, че радиацията не е опасна. Тя е толкова опасна както всяко други природно явление и към нея трябва да се отнасяме с внимание, така както се отнасяме към тока с високо напрежение. Всеки от нас е заобиколен от електроуреди, всеки един от които е потенциално смъртоносен. Атомната енергетика е също потенциално смъртоносна и затова трябва да се полагат усилия за нейното обезопасяване. Но за да стане това, хората трябва да знаят реалните опасности свързани с АЕЦ, точно както знаят, че не трябва да бъркат в контакта. В противен случай се оставят на милостта на медиите за масово осведомяване, а те както знаем нямат милост J  . Резултатът от медийното промиване на мозъци ще е още по-объркани хора, които съвсем закономерно ще стават все по-бедни и стресирани от условията в които живеят.

Надявам се в серия от статии да дам малко повече информация за това „страшно” нещо радиацията и защо и как трябва да се възползваме от него, а не да изпадаме в нервни кризи при споменаването на думичката „атом”.

Тази и много други статии може да бъде прочетена в DIALOZI.COM

Премиерът Борисов все повече прилича на Индиана Джоунс, който се опитва да грабне свещено и скъпо решение за АЕЦ Белене под стрелите на враждебни (по различни причини) индиански племена. И точно като него, в последния момент нашият премиер размаха бича и хвърли в петък вечерта по БНТ 1 един аргумент, който засега не беше лансиран в публичното пространство. Какво ще правим, когато след 7-8 години трябва да спрем 5 и 6 блок на АЕЦ Козлодуй и същите тези руснаци, които не ги искаме за Белене, не ни подкрепят за удължаване срока на експлоатация на АЕЦ Козлодуй?

Този въпрос поставя съвсем различно измерение в дебата около националната сигурност и енергийния баланс на страната. Досега един от важните аргументи на противниците на АЕЦ Белене беше, че страната ни не се нуждае от тази мощност. Това наистина е така, но само ако 5 и 6 блок на АЕЦ Козлодуй продължат да работят след 2017-2019 година. Ако спрат, а ние трябва да очакваме от руснаците действия в тази посока, то наистина енергийната ни система ще се окаже с дефицит. Но това не е всичко. Дали наистина руснаците МОГАТ да създадат проблеми за 5 и 6 блок е много интересен въпрос, който си иска своите точни отговори, но не трябва да отхвърляме възможността около тази истерия с Фукушима Европейския съюз да ни принуди да затворим реакторите в Козлодуй или най-малкото да не ни подкрепи в един евентуален спор с руснаците за продължаване на тяхната експлоатация след проектния им срок. Тогава какво правим?

Но както ни казват рекламите – и това не е всичко. Всъщност аргументът на Бойко Борисов има доста по-дълбоки измерения от енергийния баланс. Съвсем резонно много хора искат да се освободим от енергийната прегръдка на руската мечка, но ако сме казали „А”, трябва да кажем и „Б”. Защото за каква енергийна независимост става дума, ако се гласим да експлоатираме поне още 20 години руски ядрени мощности в Козлодуй, които работят с руско ядрено гориво и могат в основната си част да бъдат поддържани само от руснаците? Дори тези руснаци да не ни правят въртели след 7-9 години, дори ЕС великодушно да ни разреши да експлоатираме реактори извън техния проектен срок, дори да намерим западен заместител на руското гориво, пак ще опрем до тях, ако се изискват някакви конструктивни промени и подобрения до 2030 година. И къде тогава ни е независимостта от руснаците?

В тази връзка ми се струва, че ако не за нещо друго, то поне за този аргумент противниците на  АЕЦ Белене трябва да са благодарни на премиерът Борисов. Той извежда на преден план една принципна слабост на критиците на този проект, която задължително трябва да бъде отстранена. Досега тази критика се изчерпваше само с отричане, но то ще има смисъл само ако се предложи и нещо позитивно, някакво решение, което не само да отхвърля АЕЦ Белене, но и да ни решава кардинално въпросът за зависимостта ни от Русия в областта на ядрената енергетика.

Такова позитивно предложение може да бъде само незабавно решение за строежа на нова ядрена централа по модерна западна технология на площадката на АЕЦ Козлодуй. По-нататък ще се спра подробно на възможностите в това отношение, но засега ми се струва, че нямаме друга алтернатива. Усилено се заговори, че до месец Уестингхауз ще направи оферта на страната ни за изграждане на нова мощност и това също може да обясни внезапния аргумент, хвърлен от Бойко Борисов в храма на спора за обречената АЕЦ Белене.

Наближава печална годишнина от ядрената катастрофа в Чернобил. Преди да коментирам обаче, ще пусна една анкета сред моите читатели. Моля само да не ползвате Гугъл или Уикипедията – просто дайте вашата преценка за броя на смъртните случаи, свързани с Чернобил. Става дума за “смъртните случаи” и за всички жертви – непосредствено по време на аварията до днес.

Седмица след катастрофалното земетресение край бреговете на Япония и последвалото цунами, най-накрая уважаваната иначе медия BBC започна да звучи обективно и публикува балансиран материал за това, какви всъщност са пораженията от сериозната авария в АЕЦ Фукушима 1. Това е показателно в много отношения, но преди да ги коментирам е добре да дам малко информация, която беше спестена на населението от медиите. Какви са пораженията от аварията?

• 20 работници от централата са с контузии, причинени или от земетресението или от последвалите експлозии на водород в сградите на реакторите.
• Двама се водят за изчезнали при наводнението, причинено от цунамито.
• Един работник от централата е приет в болница след получаване на доза от 100 mSv, за която се смята, че повишава риска от раково заболяване с 1% (за всеки от нас рискът от фатален край, причинен от раково заболяване, е 20-25%)
• Девет работника от централата са били повърхностно облъчени с радиация, която не изисква дори приемане в болница.
• Двама полицаи са били подложени на рутинни процедури за радиационно почистване.

Дългосрочните ефекти от аварията също няма да бъдат сериозни, тъй като радиоактивността която се наблюдава, засяга само самата площадка на централата, причинява се от бързо разпадащи се радиоактивни елементи и ако има някаква минимална теоретична заплаха за гражданското население тя е само в рамките на зоната от 20 км около централата, където за всеки случай беше наредена евакуация. Дори при получилото митична злокобна известност „разтопяване на ядрото на реактора” или при пълна загуба на вода в басейните за отработено гориво, тежки радиоактивни елементи (които са опасните) могат да засегнат само ограничени зони около централата, но не по-далеч от 30 км, в зависимост от посоката и силата на вятъра.

Това е. Как ви звучи това на фона на 6 000 жертви и 10 000 изчезнали при самото земетресение и цунамито? Разбрахте ли нещо повече за тези жертви и нещастието на хиляди останали без подслон, вода и храна? За сметка на това непрекъснато бяхте информирани за „ядрената катастрофа” и че половината Япония е на ръба на ядрен апокалипсис. Известни телевизионни говорители с кравешки сериозни физиономии ви информираха за „ядрените взривове” в Япония. Ако не друго, поне ни информираха за нивото на средното си образование (очевидно за висше не може да става и дума в техния случай).

А сега малко спекулации (разсъждения без факти). Аварията във Фукушима показа някои изключително сериозни проблеми, за които не се говори.

Проблем първи. Голяма част от човечеството е изключително неграмотна, което говори за катастрофа на образователните системи в глобален мащаб. Не говоря за бедните страни, където хората едва свързват двата края и най-много което могат да постигнат е да се научат да четат, а за развитите страни, където дисциплини като физика и химия се преподават задължително още в малките класове. И какво от това? Масово се пие йод и се прибират децата от улицата, защото на другия край на света нещо е станало и то съдържа думичката „радиоактивност”. Хайде сега да си зададем въпроса, как тези хора оцеляват всеки ден в безкрайно сложния свят в който живеем? Какво е бъдещето на същия този свят, в който невежеството е правило, а не изключение?

Проблем втори. Информацията е кръвта на глобалната икономика, а медиите са нейната кръвоносна система. За съжаление около аварията в АЕЦ Фукушима същите тези медии напомпаха огромно количество дезинформация, която играе ролята на отрова за днешното човечество. Пораженията са и на локално ниво, но пораженията са и на глобално ниво. На локално ниво дезинформацията бълвана от медиите задълбочава невежеството на населението и допринася за усложняването и задълбочаването на кризата в образованието. На глобално ниво тя служи за подхранване на най-опасните тенденции в политиката, които наистина могат да ни докарат до световна катастрофа. За какво става дума?

Проблем трети. На гърба на горките японци големи корпорации и цели правителства се опитват да разиграват собствените си карти. Няма да се учудя, ако зад бясната атака в медиите срещу ядрената енергетика стоят интересите на други индустрии, които искат да отхапят по-голямо парче от енергийната торта. Няма да се учудя, ако се окаже, че някои правителства с радост биха видели криза в японската икономика, причинена от недостиг на енергийни мощности. Съвсем сигурен съм, че политици като Меркел ще яхнат популистката вълна на зелените движения (родена от същото онова невежество за което говорих по-горе), за да могат егоистично да се задържат по-дълго на обществената трапеза. Абсолютно съм убеден, че еко-организациите ще използват случая десетилетия напред да промиват мозъците на децата и да ги зомбират с човеконенавистни идеи, обвити в захаросаната обвивка на грижа за планетата.

Проблем четвърти. През изминалата седмица беше нанесен блестящ удар върху ядрената енергетика. А тя е единствената може би надежда на човечеството да се справи с огромното си население и ускоряващото си развитие. Алтернативата е драстично спадане на жизненото равнище в развитите страни, а след тях развиващите се страни ще изпаднат в хаоса на войни и епидемии. Това или говори за огромно невежество на тези, които ни управляват, или за злонамереност на същите тези, които ни управляват (човеконенавистните догми на Римския клуб отдавна са библията световния елит). И в дават случая се гответе за перманентна енергийна криза и разруха.

Проблем пети. Нищо не може да се направи. Кучетата като мен си лаят, керванът си върви.

Не, това не е гръмнала японска АЕЦ. Това е взрива от медийни глупости, който ни залива от всякъде тези дни. Ето каква ядрена лимонка са хвърлили журналистите от в.”Дневник”:

” В същото време природните бедствия като бури, урагани и огромни приливни вълни стават все по-обичайни заради промените в климата, които водят до покачване на нивото на океаните, повишавайки и уязвимостта на крайбрежните реактори.”

Според мен истинското бедствие са неграмотните медии – всяка подобна глупост като горната (бълвани денонощно от редакциите по света и у нас) убива трилиони нервни клетки в нашите мозъци. Ние сме жертва на медиен геноцид. Около новинарските реактори на БТВ и “Дневник” сигурно глупостта отдавна е достигнала критични нива, след което настъпва размекване на сивото вещество в черепните ни кутии. И няма на кой да се оплачеш. Имаме си Комисия за ядрено регулиране, която следи за безопасността на АЕЦ, но си нямаме Комисия за регулиране умствения багаж на масмедиите. После защо разни нещастници пият йод профилактично …  Аман!!!