Градинарство

Как да изберем субстрат (почва) за орхидея

noreply@blogger.com (Lightspiritus) — Sun, 16 Nov 2014 11:44:00 +0000

Природни условия

Орхидеята е от рода Епифити. Нейните корени се наричат"въздушни". С тях се прикрепя към дървото или в почва. Всички минерали, необходими за добрия растеж на цветето се получават от растението - донор, от въздъха и от водата. Това е естествената среда, в която орхидеята живее.

Почвата за орхидеи се нарича субстрат. Най-лесният начин е да се купува готова от магазините за цветя. Но, ако искате сами да си приготвите субстрат за орхидеята си, ние ще Ви кажем как може да стане това.

Като начало, трябвз да отчетете всички особености около отглеждането на орхидеята: вида и обема на съда, вида на цвета, периода на цъфтеж, климатичните особености на помещението, в което се отглежда цветето и т.н. Възрастните орхидеи, например, се нуждаят от по-малко влага, докато младите растения - от повече. Цимбидиума е влаголюбив вид.

От какво се състои почвата за орхидеите?

Не се притеснявайте да експериментирате със субстрата - най-важно е да се спазват пропорциите на съставките. Критерии за правилно комбиниране на съставките е обилния цъфтеж на растението.

Компоненти за субстрата:

- кора от широколистно или иглолистно дърво

- въглен

- кокосови влакна

- торф

- мъх

- корени от папрат

- борови шишарки

- хумус (смлени листа)

- минерали (продават се в магазините за цветя

Как да приготвите субстрата за орхидеята

Запомнете няколко правила, които ще помогнат на вашето растение да разцъфти в пълния си блясък:

- колкото по-малко влага има в помещението, в което ще се отглежда орхидеята, толкова повече влагоабсорбиращи съставки трябва да има

- идеалната почва за орхидеи изсъхва за 4-5 дни

- субстрата НЕ трябва да се утъпква

Рецептата:

Свежия мъх го оставяте за денонощие във вода на стайна температура. По този начин ще абсорбира влага в себе си и ще се освободите от насекомите, които живеят в него, като те ще изплуват на повърхността.

Торфа се разделя на малки части, а кората от дърво се начупва на малки парчета.

На дъното на съда се слага дренажен слой. Това могат да бъдат малки камъчета, парчета кирпич, пенопласт или нещо подобно. Над този слой се насипва субсфрата, комбиниран по ваше осмотрение. Добре би било в средата на съда да се направи още един дренажен слой, но осъствието му няма да навреди на растението.

Какъв трябва да бъде съдът за отглеждане на здрава орхидея?

Пластмасов съд

Сега орхидеите се продават в прозрачни пластмасови съдове. Това е от положително значение, защото освен, че лесно се наблюдава развитието на кореновата система на растението, но и се пропуска слънчевата светлина към корените.

Съдът трябва да се подбере така, че кореновата система, заедно със субстрата, да се побере свободно, без да се натъпква в него.

Източник: http://myorchidea.ru

Орхидея

noreply@blogger.com (Lightspiritus) — Mon, 10 Nov 2014 18:39:00 +0000

Семейство Орхидеи.

Тези декоративни и цъфтящи растения са научно описани в отделна група. Това е най-голямото и най- древно семейството цъфтящи растения. В него има повече от 40 000 вида, като продължават да се откриват нови видове.

Orchid - Многогодишни растения, различните видове виреят във всякакви климатични условия, но най-често се срещат в районите с тропически и умерен климат. Повечето открити и описани видове орхидеи са в Южна и Централна Америка, както и Азия.

Ареалът на орхидеята е много разнообразен. Много видове растат в тропически гори на надморска височина от 1000 -2500m над морското равнище. Някои растат в равнините, в горите и долините, в полетата. Много видове орхидеи растат върху скалист терен или в савани, където се срещат дълги сухи периоди.

Характерното обитание на орхидеята е оставило своя отпечатък върху външния вид на цветето. По-голямата част от видовете орхидеи са епифити или Hemiepiphyte. Те растат по дървета, дънери и клони, върху пънове и дънери в пукнатините на скалните повърхности. Техните корени на практика са напълно открити и изпълняват множество функции: поддържат растението върху подходяща повърхност, придържайки се към кората и камъните, растат във всички посоки, за да уловят ценни хранителни вещества, абсорбират влагата от въздуха и дъждовните капки, участват в фотосинтезата.

Друга форма на живот на Орхидеята е земната. Тази група от орхидеи са с подземни коренища или грудки, растящи в среда, повече приличаща на обикновена почва. И все пак тя се различава от земята, върху която растат картофите или, например, палмовите дървета - в нея има наличие на големи фракции - кора, корени, ситни частици, като всичко това прпуска влага и въздух, а някои наземни орхидеи растат върху покрити с мъх корени на дървета, както и върху нападали по земята листа, клонки, мъх, счупените парчета кора и камъни.

Photo by rakratchada torsap at freedigitalphotos.net

История на градините

noreply@blogger.com (Lightspiritus) — Wed, 09 Jun 2010 09:53:00 +0000

В литературата често се срещат изразите: „райски градини” (рай на земята, земен рай) и се разказва за стремежите на човека за създаване на нещо подобно. Какво се разбира под това понятие? Безусловно, това е обобщен образ. Преди всичко, възниква асоциация с прекрасни кътчета от недокосната божествена природа с красиви цветя и зелен ландшафт, където слухът се наслаждава на песните на птиците и шепота на ручеите.

Възможно е някога земята да е била райска градина, в която да са растяли с потресаваща красота дървета и цветя. Било е време, когато хората са обожествявали природата във всичките й проявления, кланяли й са се, а отношенията човек-природа са били напълно хармонични.

Постепенно, през прехода от обожествяване на природата към нейното преобразуване, човекът прави първите опити за създаване на „райски кътчета” – идеално пространство за хармонично съжителство с природата, без да се забравят звуковите и светлиннит ефекти, влиянието на всевъзможни аромати, предизвикващи положителни емоции. С времето това умение се превръща в истинско изкуство – с неговите закони, стилове и направления. Ето защо, не случайно, всички най-красиви паркови ансамбли са били създадени от известни живописци и поети, притежаващи тънък усет към природата. Посещавайки такива градини и паркове, ние неволно усещаме блаженство при вида на такава красота – звучат тънките струни на мълчащата дотогава душа, пробуждат се нови сили, възниква желание за собствено преобразяване, изниква желание да се връщаш отново и отново.

Всяка такава градина или парк е отражение на епохата, естетическите вкусове на времето и възможностите на създателя им. Най-знаменитите от тях са оставили дълбоки следи в историята на градинско-парковото изкуство. За съжаление, за много от тях може да се научи само от литературните източници. Най-грандиозни за всички времена са били парковете на фараоните, царете, кралете, шейховете и прочие „короновани особи”. Много успели са били управителите на Древен Египет, Вавилон, Асирия, Персия, Индия, Китай, Франция, Русия. Ето защо за едно от седемте чудеса на света са се считали знаменитите висящи градини на Семирамида (VIII в. пр.н.е.). Те са били един разкошен оазис сред безжизнената пустиня. Красотата на дърветата и цветята, искрящите на слънцето водни струи, песните на птиците са поразявали въображението на посетителите. По разнообразието на растенията тези и други градини на асирийските управители могат да се считат за прототипи на съвременните ботанически градини.

В Персия са се строили така също и огромни паркове с редки видове дървета и великолепни цветя, дворцови ансамбли, павилиони, пещери, водни устройства. Индия се е прославила с умелото използване на водни приспособления и създаването на „плаващи” градини.

За още едно чудо на света смело може да бъде наречен парка на китайския император Ти (197 г. пр.н.е.), който е заемал огромна площ, подчертавайки величието на властителя.

Наред с парковете и гардините на царстващите особи са съществували и манастирски градини, коитопо своему символизирали понятието „райска градина” – като особеност от „греховния свят”, затова те са били задължително ограждани със стена. В някои манастири градините се изграждали на собствена територия, в други – използвали красиви природни пейзажи. В руските манастирски градини образът „райска градина” включвал в себе си задължително наличието на „райски” дървета (като правило, това били плодни дървета), цветя с хубав мирис, птици.

Още един тип „райска градина” – „градина на любовта” – се появява в периода на късното Средновековие. Тези градини служели като място за любовни срещи и почивка от шумния придворен живот. Тук е имало много цветя с ярки цветове и силен мирис, лабиринти от подстригани храсти, уютни беседки, неголеми басейни за къпане. От разкошни фонтани звучала приятна музика, устройвали се танци и игри.

Необикновено красиви били италианските градини от епохата на Ренесанса, които по замисъла на тези, които са ги изграждали, хармонично са се вписвали в местния ландшафт. Преобладава стилът барок – стремеж да се постигне колкото е възможно по-голямо разнообразие (растения, скулптури, водоеми и др.) на малка площ и да се въздейства върху всички чувства на човека. Градините е трябвало да поразяват със сложната си форма, с грохота на водните устройства, фонтани, павилиони, беседки, градински скулптури, „измамни” перспективни картини, финото фигигурно подстригване на дърветата и храстите с формата на човешки и животински фигури, зеленчукови градини, редки растения, птици, риби.

„Революционен преврат” в проектирането на паркове в класически стил прави талантливият майстор Андре Ленотр (1613 – 1701 г.). Връх в неговото творчество става Версайския парк – ярък пример за изразяване на абсолютната власт на Людовик XIV. Този парк заемал площ от 1700 хектара и Ленотр го изгражда като цял град от зеленина с хармонично съчетаване на права и кривуличеща линия. Всичко е разчитано за прием на много гости и провеждане на мащабни зрелищни представления. Дворецът е заемал възвишено положение, явявайки се център на композицията с възможност за разглеждане от всички страни. Зелените килими и радиалните алеи поразявали със своите съвършени пропорции. Водата била любимият елемент на Ленотр в ландшафта. За това свидетелства факта, че главният Версайски канал бил дълъг 1600 м, ширина 60 м, а пред двореца се е разпростирал главният партер с разкошни водни каскади, басейни, алеи с фонтани. Особеност на парка е била алегорическата скулптура. Статуи в античен стил символизирали членовете на кралското семейство. Дърветата и храстите, подстригани в строги геометрични форми (балони, пирамиди, конуси), допълвали общата картина. Този шедьовър се е създавал и усъвършенствал в течение на 50 години.

В Русия, в началото на XVIII в. Петър I пристъпва към строителството на Петродворец, в парковия ансамбъл на който намират продължение френските и холандските градинско-паркови традиции, но в ландшафтния дизайн преобладава собствения стил. Общата площ на парка е 800 хектара. Дворецът заема централно и възвишено положение. Най-горната градина (на двореца) е изградена в строго регулярен стил. В основата на долната градина има трилъчева композиция. По продължение на централния лъч е поставена система от фонтани и голяма водна каскада, украсена с позлатени скулптури, символизиращи триумфа на Русия в победата над шведите. В строителството са взели участие водещи майстори по това време – Леблон (ученик на Ленотр), Николо Микетти, Броунщейн, В.Растрелли.

Но скоро в градинско-парковото изкуство настъпва преход (някъде постепенно, някъде много рязко) към пейзажния стил. Такива паркове са съществували много отдавна в Китай. В Европа идеята за ландшафтни градини започва да се реализира в Англия. Един от първите, който тръгва по новия път за създаване на градини, е Уилям Кент. Започва повсеместно преработване на по-рано създадените паркове.

Едновременно с това се поставят основите на романтичните паркове, в които доминира красотата на природния пейзаж. В Украйна, в живописната местност Каменка в Умани, в 1976 г. граф Потоцкий започнал да създава за своята жена София грандиозен парк с водопади, фонтани, водоеми, острови, подземни реки, приказни пещери, градински скулптури, оранжерии, екзотични растения, живописни поляни и цветарници. Това „Уманско чудо”, построено в резултат на титаническата работа за много малко време (1796-1800 г.), съществува и ни поразява и до днес.

Днес, благодарение на използването на компютърния дизайн, на богатия опит от създаването на градини и паркове, новите технологии за въплъщаване на проектните идеи, изкуството на ландшафтното проектиране е достигнало върха в своето развитие. Действително, човек сега може да осъществи своите най-фантастични замисли. И в нашето стремително време не е необходимо да привикваме с необикновената красота на природата, трябва да се учим не просто да виждаме, но и да я съхраняваме във всичките й проявления.

Настъпи времето на електиката в добрия смисъл на тази дума – сътворчество с природата. Така, в началото на XX в. във Франция, Алберт Кан посвещава своя живот на идеята за създаване на световна градина и се опитва да обедини в нея градинските стилове на всички нации. Затова той кани градинари от различни страни и донася растения от цял свят. Започва да създава „Архив на планетата”, за който били нужни снимки на различни растения. Всичко това изисквало значителни материални загуби, и, за съжаление, през 1938 г., когато Кан се разорява, строителството на парка се прекратява.

Ето друг пример. Известният руски паркостроител Н.А.Лвов пише: „Аз винаги съм искал да построя храм на Слънцето, за да може то в най-прекрасната част на лятото да поседне или залезе в своя дом да си почине. Този храм трябва да бъде прозрачен, в средата му да има портал с ограда и от двете страни гора. Но откъде време? Къде е случаят...”

Всъщност, нека да се намират и време и случай за осъществяване на вашите замисли – „подбирайки видовете и сортовете дървета, ние ще можем да създадем на Земята подобие на Рая! А построяването на „рай” в нашите градини – това е реалния т път към възстановяване и съхраняване хармонията и красотата в нашите души.

Водна градина

noreply@blogger.com (Lightspiritus) — Tue, 18 May 2010 08:31:00 +0000

В последните години, водните градини станаха изключително популярни заради своята простота и изящество.

Обикновено отнесени към изкуствените видове, тези градини комбинират водоеми с водни растения и често декоративни риби. Неподвижните елементи, камъните, фонтаните, скулптурите, водопадите и потоците, могат да се обединят в един водоем, за да добавят визуален интерес и интегразия с пейзажа и околната среда.

Типове водни градини

Контейнерни
Изкуствени водоеми
Естествени водоеми
Потоци
Реки
Езера

Достатъчно е да се избере място на брега на бързо движеща се река и да се пренаредят камъните така, че да се образува малък водопад.

В зависимост от реката, която се използва за водната градина, нивото на водата в нея се колеба всеки ден. Това означава, че трябва да се работи всеки ден, за да се приспособи височината на водопада. Ако камъните на Вашия водопад са правилно подредени, това ще обогати водоема с допълнителен кислород, което е полезно за цялата градина. Допълнителения кислород ще подобри състоянието на водоема.

Флора

Типичните водни градински растения са разделени на три главни категории: подводни, крайбрежни и погранични.

1.Подводни растения - това са растения, които живеят почти изцяло под водата, понякога с листа и/или цветове, които растат на повърхността на водоема. Тези растения се поставят във водоема в контейнер на 40-50 см. под повърхността. Някои от този тип растения се наричат оксигенератори, защото създават кислород, който дишат рибите във водоема.

2. Погранични растения - тези, чиито корени са под водната повърхност, а останалата част от растението - над повърхността.

3. Плаващи растения - тези, чиито корени не са закрепени в почвата, а свободно плуват по повърхността. Този тип растения растат изключително бързо.

Морските водорасли - това е друг тип растение, което може да се срещне често в повечето водоеми. Съществуват стотици видове морски водорасли, които могат да виреят във водните градини.

Фауна

Риби: Много често, причина за направата на водна градина са именно рибите. Декоративните риби, които могат да обитават водните градини са изключително много. Те създават движение в цялата градина и спомагат за филтрацията от наноси, полепи и т.н.

Охлюви

Малките водни охлюви обикновено се намират във водоеми, в които има растения. Могат да бъдат и закупени от специализирани магазини за градинарство.

Жаби

Водните градини, направени покрай градовете и в селските райони, често привличат жаби, костенурки и различни видове змии.

Градинарството в Англия

noreply@blogger.com (Lightspiritus) — Wed, 06 Jan 2010 11:54:00 +0000

Лондон – градът на парковете и градинките, те са около 1700, и всички са красиви по своему. Някои са графично разчертани с дълги сенчести алеи, украсени със скулптури и фонтани, огромни езера и малки ручеи, някои поразяват със своята близост към естествената недокосната природа.

Пухкави катерички бягат по пътя, лебеди грациозно взимат хляба направо от ръцете Ви, а малки пернати се карат за оставащите трохички. Когато тези паркове са били крайградски кралски ловни земи, сравнени с ръста на града са станали част от него.

Много от парковете имат своите тайни. Искам да покажа две – розовата градина в Gardens (Hyde Park, открита за посетители през 1635 година, 240 хектара) и розариумът Queen Mary's Gardens в Regent's Park. Те са съвсем различни, но ги свързва едно кралство – кралството на нейно величество Розата.

Hyde Park – Kensington Gardens

Първата розова градина, в Kensington Gardens, е била създадена от ландшафтните архитекти Colvin и Moggridge през 1994 година. Оригиналността и отличието й от останалите английски розариуми е в това, че розите са посадени смесено с други растения, изтъквайки тяхната красота и дивност. Пикът на красотата на тази градина е през юни, когато вълните на цъфтене се сменят една с друга и фантастичните цветови гами задълго приковават погледа на посетителите. Ароматите, силни и по-слаби, сладки и остри, деликатни и резки създават плътна пелена над разкошните цетни лехи. В тази градина има всичко – и класически фонтан с прекрасната Артемида от Леди Feodora Gleichen (1906г), и „розов площад”, украсен с виещи се рози около колоните, рози, които опирайки се на мощни вериги, се стараят да образуват затворен кръг, и закрити от страничните погледи на остриганите липи алеи.

The Regent’s Park - Queen Mary's Gardens

Regent’s Park (200 хектара, проектиран през 1811 година от известните архитекти John Nash, участвали и в създаването на сегашния вид на Hyde Park) се намира на север от централната част на града. Това е огромен масив, на територията на който има вили и се намира Лондонският зоопак, и и учебни заведения.

И розариумът в неговата Queen Mary's Gardens (градините са основани през 1930 година) е абсолютно класически. Рози. Само рози. Нищо, освен рози. За да няма какво да отвлича посетителите. А те там са много. Твърде много. Неприлично много. Около 33 000 рози от 400 сорта, от старинни, стари, не много стари, до нови и супер съвременни. Всички цветове, форми и размери.

Розите са посадени в стройни редове, плътно, на правоъгълни цветни лехи, общото графично оформление и разположение поддържат кръглата форма на цялата градина. Разходката завършва сред всичката тази красота – отново „розов площад”, с неизменните колони, оплетени с великолепни рози. И в сянката на розите – пейки. За съзерцаване. Поседнете и гледайте.

Зимна градина от поливинилхлорид (PVC)

noreply@blogger.com (Lightspiritus) — Wed, 06 Jan 2010 11:43:00 +0000

Най-често при изграждането на зимни градини се използват алуминиеви профили, но и профилите от PVC са напълно приемливо решение. Тези профили притежават някои особености, свързани със специфичността на материала, но като цяло при правилен подход към избора на детайлите и при осъществяване на качествен монтаж, PVC-конструкциите ще са удачно решение за вашата зимна градина както от естетическа, така и от експлоатационна гледна точка.

Изборът на дизайнерски решениия не е ограничен, тъй като използването на PVC дава възможност за осъществяването на различни комбинации, което от своя страна ще създаде неповторим облик на вашата градина.

Размерите, формата и типа на конструкцията се подбират имайки предвид желанието на клиента и климатичните условия на местността, където се планира да бъде изградена тя.

Остъкляване на градини, изградени от PVC профили

- Как ще се използва градината

Видът на остъкляването зависи от това, ще се използва ли градината целогодишно или само в определени сезони. Коефициентът на съпротивление на топлопредаване се изчислява на база времето на използване на постройката.

- Покрив

Стъклото е надежден способ за комуникация с околната среда, но не трябва да се забравя за предпазните мерки, свързани с изграждането на покрива. Стъкленият покрив може да се окаже опасен при повреждане, ето защо, за да се избегнат нежелани последствия, при проектирането на зимната градина се отделя особено внимание на конструкцията на покрива.

Покривът за зимната градина задължително трябва да е направен от безопасно стъкло, за да може в случай на възникване на екстремна ситуация, да бъде осигурена безопасността на хората. Същото се отнася и за страничните остъклени стени.

На покрива на зимната градина постоянно се задържат сняг, вода и мръсотии. Затова върху него може да се постави специално защитно покритие, или да се използва стъклопакет със защитна система.

- Неотопляеми зимни градини от PVC: особености на остъкляването

Ако зимната градина е неотпляема и е предназначена за използване само като оранжерия, принципно ще е достатъчен еднокамерен стъклопакет, въпросът е само в това дали това ще се хареса на клиента.

- Отопляеми зимни градини от PVC: особености на остъкляването

За зимните градини, които ще се използват и като жилищни помещения, се препоръчва използването на нискоемисионно стъкло, което има добри топлоотразителни характеристики.

- Стъклопакети

Външното уплътнение на стъклопакета трябва да се отличава с висока степен на херметичност. За по-надеждна защита се препоръчва да се изгради водосточна тръба за изтичане на излишната вода.

Не печка, а топло и уютно помещение

За да се избегне горещината в помещенията със слънчево отопление, е необходимо добре да се организира вентилационната система, която ще осигури притока на чист въздух.

Необходимо е да се отчита фактът, че през лятото температурата на въздуха в помещенията достига до 70–75 градуса, което води до създаването на неблагоприятна среда за отглеждането на растенията. Съгласете се, че ако изберете стандартно стъкло и ако нивото на пропусканата енергия е стандартно, горещината в помещението може да се окаже непоносима. И обратно, добрата вентилация ще осигури надеждно засенчване за растенията.

За да няма прегряване, слънчевите лъчи задължителнотрябва да се задържат в областта на стряхата. Препоръчва се коефициентът на топлопроводност на външните повърхности на стъклата и рамата да е нисък, а така също градината трябва да се снабди с термостат, управляващ процеса на проветряване, и за да може да се регулират температурата и влажността вътре в помещението.

Видове вентилация

- Естествена вентилация

Този тип вентилация е най-простата и най-разпространената вентилация тъй като се използва в помещения от парников тип и от много дълго време. Отварящите се на покрива прозорци осигуряват изтичането на нагретия въздух, а отворите на пода осигуряват притока на прохладен въздух.

Внтилационните съоръжения трябва да са 15-20% от цялото помещение, при това по-голямата част, приблизително две трети, трябва да са разположени по покрива, а останалте – по вертикалното остъкляване.

Този тип вентилация има своите минуси, основният от които е незащитеността от крадци. Не е така при парниците и оранжериите: желаещите да крадат домати не са малко, но тъй като зимната градина обикновено е част от жилижните помещения, в тях кражбите са повече. Интересът на крадците още повече се изостря ако вашата зимна градина е в близост да дома. Поради това, естествената вентилация се оказва възможна само през деня и при исловие, че вие сте си вкъщи.

- Изкуствена вентилация

Принципът на конструирането на този вид вентилация е на базата на възли за всмукване и пропускане на въздух. Това са специални устройства в които вентилаторите са поставени така, че през зимата топлият въздух да не излиза. Вентилационната система от този вид се изгражда в зависимост от изискванията на клиента, с отчитане на цветовото решение на помещението и други допълнителни изисквания.

Имайки предвид това, че вградените вентилатори практически са безшумни и конструкцията като цяло не способства за проникването на крадци вътре в помещението, този тип вентилация може да се счита за най-подходяща за съвременните зимни градини.

Зимна градина

noreply@blogger.com (Lightspiritus) — Wed, 06 Jan 2010 11:38:00 +0000

Първите конструкции, напомнящи за зимни градини се появяват в Древен Рим. През 17 век в Англия, в крайградските домове и чифлиците се появяват първите прототипи на оранжериите и зимните градини

В 19 век започва да се развива производството на метални конструкции, създават се икономически благоприятни условия за получаване на листово стъкло в големи количества. Тези фактори водят до появата на ново направление в архитектурата, където основен елемент за изграждането на конструкции са стъклото и металните елементи, а това е голяма крачка в развитието на зимните градини. Заслуга на новата архитектура е не само внедряването на метала и стъклото в ежедневието, но и свързването на зимната градина с вътрешното пространство и получаване на хармонично единно пространство.

В Русия, още през 19 век с голяма популярност са се ползвали верандите. Ако на Запад са разпространени или откритите тераси, или зимите градини, то верандите представляват нещо междинно: от една страна, това е закрита, защитена от дъжда и вятъра тераса, а от друга страна, - тя не прилича на европейската зимна градина по площта на прозрачните плоскости: глух покрив и остъкление, като правило започва на нивото на обикновените прозорци. Обаче, по своето функционално предназначение, верандата практически съответсва на зимната градина, и няма да е неправилно ако я наречем руски вариант на зимната градина.

Своето второ рождение, зимните градини правят през 80-те години на 20 век. Те бързо придобиват популярност на Запад, и понастоящем в много страни от Европа, Америка, Канада, а така също в Русия зимните градини широко се използват в строителството при проектирането на здания, имащи различно функционално предназначение: жилищни, обществени, индивидуални, промишлени и др.

Зимната градина – това е междинна зона между околната среда, било то градина, цветарник или градска постройка, и жилищното пространство, ограничено от четири стени.

Домът, снабден със зимна градина, има следните предимства:

- разширено жилищно пространство;

- климатичен буфер пред дома;

- светлинен оазис в дома;

- наслаждаване на слънчевата светлина в топлите или хладни периоди на годината.

За монтажа на „зимната градина”, павилиона и други прозрачни конструкции фирмите предлагат различни варианти и изпълнения. Това могат да бъдат конструкции от алуминий с единично стъкло, от PVC или алуминий със стъклопакети за зимни градини, топли веранди и павилиони.
Разнообразието от конструкторски решения заедно с възможността за направата на покрив от прозрачни материали позволява да се реализират и най-смелите дизайнерски проекти.

Бонсай - от японски „градинарство в поднос”

noreply@blogger.com (Lightspiritus) — Thu, 26 Nov 2009 09:04:00 +0000

За първи път с отглеждането на бонсай са започнали да се занимават в Източна Азия, откъдето това изкуство се е разпространило през последните десетилетия в целия свят. Това занимание е станало толкова популярно, че неговото японско название се среща навсякъде в ежедневието на любителите на това изкуство и се превръща в международно понятие.

На пръв поглед може да се окаже странно, че изкуството, явяващо се резултат от древното китайско и японско познание за света, заинтересовало съвременния човек, въвлечен в бързия, а понякога и стремителен темп на живот, че почти не остава време за размишление. В голяма степен минутите спокойствие се превръщат за всички нас в съвършено необходима съставна част от духовната хигиена.

Ето защо отглеждането на миниатюрни дръвчета почти идеално се вписва в съвременния начин на живот на хората. Това занимание приближавава човека към природата, постепенно и безвъзвратно изчезваща от неговото обкръжение и му дава възможност за творчески отдих в рамките на неговия тесен дом с балкон, тераса или ложа.

В Китай, преди повече от петнадесет века, ставайки люлка на изкуството, и в Япония, където отглеждането на миниатюрни дървета в плитък съд достига необичайно високо ниво, този жанр има по-дълбок философски подтекст. Той изхожда от източно-азиатското възприятие на света като космическо единство. Негова основа е постоянно обновяващото се усещане за съпричастност на човека към живата природа, а така също стремеж за максимално приближаване към нейния ритъм.

Изкуството Бонсай е било реализация на принципа „посредством малкото да се види великото”, което означавало умение на малко пространство да се отрази безкрайната природа. Малкото дръвче е трябвало да има хармоничните пропорции на голямото дърво, растящо свободно в гората, на морския бряг или дървото, растящо на планински склон и брулено от ветровете. На тази основа са възникнали различните стилове и техники, базирани на познаването на законите на природата. Особено внимание се е отделяло на детайлите и способността да се проникне в същността на явленията и живота, а след това да се изрази всичко с помощта на догадки и символи. Развивала се е търпеливостта и едновременно се е освобождавала интиуция, така необходими във всяка художествена дейност. Дългото обучение се е превръщало в майсторство, резултат на което са столетните бонсаи, около които и днес всеки се спира в нямо възхищение. Съвършеното миниатюрно дърво в поднос в Китай, Япония и други страни от Източна Азия се ценят толкова високо, колкото и картините и скулптурите. Те се предават в семейството от поколение на поколение. Дървото постоянно се усъвършенства благодарение нежните грижи на човешката ръка.

Преди всичко това изкуство изразява безкрайния стремеж на човека към щастие, семейна хармония, спокойна старост. Постоянното създаване на бонсаи е един от пътищата към достигане на душевно равновесие и мъдрост, макар и проникнат с меланхолична печал и отчужденост от ежедневието.

Кое от това, което казахме по-горе, остава и се превръща в свързващо звено между миналото и бъдещето, между две епохи, често диаметрално противоположни?

Преди всичко това са чисто човешките чувства, стремеж да се украси ежедневието, притегляне към дълбоки чувства и неоходимост от това в човешката душа да зазвучат струните на наблюдателността и чувствеността, заглушавани от сивото ежедневие. Произведенията от миналото, до които ние сега се докосваме, пробуждат у нас стремеж да създаваме в рамките на своите възможности нови ценности и бит, макар и в кратките минути на отдих, в тясна връзка с природата. Поради това много от нас са привличени в отглеждането на бонсай, независимо от това, че съзнават, че пътят към съвършенството е дълъг и труден. Още повече, че това е една възможност в рамките на задължителните правила да придобиеш достатъчно широко поле за прилагане на индивидуалния вкус и способности.

Изкуството за отглеждане на бонсай в различните страни има свои специфични черти, съотетстващи на душата на хората и характера на местната природа, във времето когато традиционните философски идеи естествено, отстъпват на заден план. Огромно значение има естетическият елемент, израз на който се явява елегантното стройно дръвче, представляващо единно цяло с подноса и хармонично вписващо се в средата, за която е предназначено.

Тези критерии са още повече изтънчени в пейзажните композиции, наричани пейзажи в поднос, където от дръвчета, треви, камъни, пясък, а понякога и вода се създават миниатюрни картини на природни пейзажи.

Градинарството като древно изкуство

noreply@blogger.com (Lightspiritus) — Thu, 26 Nov 2009 09:00:00 +0000

През 20-те години на миналия век (1926 г) класикът на руското овощарство В.В.Пашкевич казва за старото и новото в този отрасъл: „Овощарството е толкова старо, че началото му се губи в мъглата на доисторическите времена...”

Някога човечеството е живяло в градини – така древните поети са си представяли „златния век”. Следите на първата овощна градина се губят в каменния век. Но за всички ценни плодни култури хората са задължени на Близкия Изток. Според легенда, Земният рай – библеиският Едем – се е намирал именно там.

В древна Персия градинарството се е считало за занаят, достоен за царе. Кир младши и Кир старши собственоръчно са засаждали плодни дървета.

Вергилий е обучавал своите ученици не само на поезия, но и на градинарство.

Епикур купил градина специално за да „учи и мечтае”.

В средните векове в много градове на Европа градинарите, занимаващи се с присаждане, са се считали за значими личности.

През XI век монасите в Киевска Русия отглеждали вишни, ябълки, круши, сливи, френско грозде, малини, киви и даже грозде.

През XII век Юрий Дългоръки води със себе си от юг монаси градинари, а неговият син Андрей Боголюбски внася от Киев във Владимировското княжество известните и сега Владимировски вишни.

През XIV век Москва се е славила с градините си. Най-древните московски градини, принадлежащи на патриарх Алексей, са се намирали на брега на Москва река срещу Кремълския хълм. Един от чужденците, посетил Москва по това време, е написал: „Някои от моите сънародници предполагат и пишат, че Русия е дива пустиня, в която не растат нито овощни дървета, нито подправки. В това отношение те жестоко грешат. В Русия не само се отглеждат различни дървета, но се сеят различни семена, така, че от Русия по-лесно могат да се доставят колкото искате плодове, отколкото от което и да е друго място”.

Ученият-математик Адам Олеарий, пребиваващ в състава на посолството на Фридрих III, забелязал особени ябълки – толкова прозрачни и бели, че „разглеждайки ги на слънце, можеш да видиш семките им.”

През XVI век на хората, които са залавяни да отсичат дърво, са отрязвали дясната ръка.

През 1636 г. Август Саксонски издава закон, съгласно който всяка двойка младоженци е длъжна да засади овощно дърво.

Оттогава са минали много столетия, и се оказва, че днешните цивилизовани нации е трябвало да възприемат всички правила за размножаване, присаждане, подрязване и грижа за плодните дървета. Но за съжаление, човешката памет е толкова къса, че новите поколения отново и отново се налага да изучават „добре забравеното старо”, макар и с много нови понания. Невъзможно е без опита от старите времена. Разбира се, към стария опит се прибавят нови факти, и познанията за овощарството постепенно се разрастват.

Цветята на балкона

noreply@blogger.com (Lightspiritus) — Thu, 26 Nov 2009 08:51:00 +0000

Всеки знае, че всяко цветче е жив организъм, а всеки организъм има своите изисквания към околната среда – температура, влажност на въздуха и светлина. Ето защо, преди да започнете да се занимавате с отглеждането на цветя на балкона, е необходимо да се отчетат някои моменти – балконът закрит или открит е, има ли силни ветрове, колко той е осветен...

Но, за всичко това особени знания не се изискват, достатъчно е да излезете на балкона. Вашият балкон от слънчевата страна на сградата ли е? Подходящи са виещите се растения, които е необходимо да посадите така, че да засенчват прозореца. Ако балконът ви се осветява слабо от слънчевите лъчи, това не означава, че виещите се растения са затворена тема – може да ги поставите до стената, като се съобразите и изберете видове, които са издържливи на сянка.

Някои смятат, че е необходимо да се отчита цвета на стената, но всъщност вас какво ви интересува това? Не мислете, че ако вашите стени са от тъмна мазилка, трябва да засадите бели цветя, ако те не ви харесват. Така, че този момент ще го пропуснем.

Искате да имате на вашия балкон истинска градина? Но можете да се сблъскате с редица проблеми, тъй като цветята тип гергина и гладиола, посадени в малки сандъчета, няма да получават достатъчно вещества за подхранването им, следствие на което те ще растат слаби и бавно. А ако по принцип държите балконът ви да изглежда добре от улицата, повярвайте ми, в този случай гледката няма да е привлекателна.

Но няма безизходни ситуации, на помощ идват едногодишните цветя, като: невен, латинка, петуния и др. За да могат тези прелестни цветя да зацъфтят и да украсят вашия балкон, купувайте готов разсад. Може сами да си направите разсад, но е необходимо семената да положите през месец март. Препоръчвам ви здравец, фуксия (в България по-известна като Обички), с тях е по-лесно, тъй като те не са много претенциозни, цъфтят обилно и разкрасяват мястото, където са поставени, в различни прекрасни цветове.

Ако искате да се получи цветен балкон още от пролетта, то обърнете внимание на двугодишните и многогодишните цветя, като: теменужки и маргаритки. Първата година едва ли ще постигнете особена пищност на вашите цветя, но на следващата година ще се радвате на това, за което сте мечтали!

Да обърнем внимание на сандъчетата – дълбочината и ширината им трябва да е около 25 см, а дължината – до 1 м. Но не забравяйте и за укрепването им на прозорците и перилата– то трябва да е здраво, цветята са нещо красиво и не трябва те да стават причина за неприятности на тези, които ходят под терасите.

Не прекалявайте с видовете цветя, По-красиво е, когато са посадени грамотно не повече от 4 вида цветя. И съблюдавайте да са посадени на разстояние, достатъчно те да се развиват добре. Ако използвате двуредово или триредово засаждане на цветята, не забравяйте, че на преден план се садят висящите растения, по средата – неголемите обемни храстчета, високите и виещите растения – близо до вътрешната стена на балкона.

А по-нататък – въпрос на вкус. Струва ми се, че на балкона не трябва да е много пъстро, аз обикновено садя цветя с един цвят, но с различни оттенъци – например, бели и сини. За жизнерадостните хора, чийто балкони са сенчести, великолепно ще подхожда съчетанието от топли цветове – жълти, оранжеви и червени. И накрая, свежестта на зеленината създава на балкона приятна ажурна сянка, под която можете да поседите, полюлявайки се в плетено кресло!

Японска градина - жива картина

noreply@blogger.com (Lightspiritus) — Tue, 13 Oct 2009 21:44:00 +0000

Японска градина – явление, което, откъдето и да го погледнеш е уникално и историята на неговото развитие е внушителна

Понастоящем градините в Япония се намират на най-високата степен от развитието си и това е „заслуга”, на първо място, на природата на страната.

„Жива картина” – това е елемент от градината, който изцяло се повтаря като огледално отражении на повърхността на водата. Това явление широко се използва от японците при оформлението на забележителните им градини. Създаването на такава „картина” е много просто, необходимо е само елементите да се разположат малко по-високо от линията на изкуственото езеро, а за избора на най-добрия вариант могат да са нахвърлят предварително няколко скици.

Основното изискване за създаването на „живи картини” е пълната естественост – у човека, вглеждащ се във водната повърхност, трябва да се създава усещане за хармонична картина от великолпието на природата. Практически могат да се използват всякакви растения – дори и съвсем обикновеното за средните ширини на Русия ябълково дърво. Наред с естествеността, в отражението на пейзажа трябва да присъства някаква тайнственост, която придава атмосфера, присъща на всички японски градини като цяло.

Интересно решение за създаването на „жива картина” ще бъде изкуствено създаденият водопад. Неговата изработка е проста. Като основа за него може да се използва някаква статуя, например широко разпространените фигурки на дракони. В този случай водата може да се излива от устата на дракона и да се движи по специално създадени канали.

Покрай водопадите и скулптурите за „живата картина” може да се създаде мини-градина с камъни: например, между цветята и зеленината могат да се поставят малки „островчета” от камъни, разхвърляни на разстояние от крайбрежната линия. По този начин може да се създаде ефект за природни скали, издигащи се иззад гъстата растителност.

Разбира се, размерите на водопада, „скалите”, скулптурите и другите елементи на бъдещата „жива картина” трябва да съответстват на размерите на езерото, и съответно на размерите на цялата градина. Недалеч от водоема може да се изгради подходяща по размер и стил беседка.

При създаването на „живите картини” е много важно всички елементи да се подчинят на определени геометрични зависимости или да се разделят по цветове, създавайки единен цветен „килим”. Именно този „килим” ще се отразява във водата, ето защо всички елементи – зеленият мъх, белите камъни, ярките цветя, зелените поляни и др. трябва да се намират в хармония един с друг, само тогава погледът на посетителите ще се радва, наблюдавайки преобразяването на „живата картина”, която вие ще направите.

Добре е в „живата картина” да се вижда мост над водата – такъв лек и крехък, като че ли всеки момент вятърът ще го отнесе. Вечер, на перилата на моста, може да запалите малки огънчета – гледайки на тях ще изпитате неописуемо усещане. Съзерцаването на такава картина ще достави немалко приятни минути не само на вас, след заввършване на работа, но и на гостите на вашата градина.

Даже и на най-строгия ценител на прекрасното ще му хареса гледката на скалисти върхове или малка планина, отразяваща се във водата. Ако на вас ви харесва такъв вариант за оформление на вашата градина, като начало трябва да намерите добре осветено мсто – през деня скалите или планината трябва да са добре осветени от слънцето, в противен случай няма да се получи толкова ярка и запомняща се картина. За да се отрази планината красиво във водата, разположете я на възвишение. Можете да създадете планината от камъни между които поставете пръст, смесена с хумус, след което отгоре отново се насипват камъни. В земята предварително се поставят семена на цветя, при това следва да съблюдавате следния порядък: в ниските места трябва да посадите виещи се растения (тлъстига, съсънка, Árnica, планинско зеле, боровинки и др.); в по-високите слоеве земя може да посадите камбанки и котешка стъпка. В планината трябва да има ралица или пирен. В зависимост от това, как ще растат цветята, планината ще става все по-живописна, а особено живописно ще бъде нейното отражение във водата.

Как да подредим и разкрасим невзрачните места от градината

noreply@blogger.com (Lightspiritus) — Thu, 02 Jul 2009 12:32:00 +0000

Във всяка градима има не малко кътчета, които през ранна пролет изглеждат не много добре, докато не ги скрие лятната зеленина. И мястото в тях е малко, и почвата е такава, че ни се струва, че там никакви цветя не биха расли.

В такъв случай на помощ идват срамежливите ранни пролетни цветя, които могат да се посадят във всеки ъгъл на градината. Към тези растения спадат не само кокичетата и незабравките, но и по-ярките на външен вид мускари и иглика. Даже и ранните сортове лалета могат да се чувстват отлично и в не съвсем плодородна почва.

От гореспоменатите растения може да рахвърляте из цялата градина оригинални миниатюрни композиции, които през пролетта ще ви зарадват с красотата и свежестта си докато се появи зеленината. Може да ги посадите под короните на дърветата, близо до многогодишни храсти, до стените на къщата, до пътечките, в алпинариумите, до водоемите, на най-неочакваните места. Те ще успеят да разцъфнат преди появата на гъстата растителност, тъй като слънцето достига до всяко кътче на градината. А ярките и ухаещи композиции от ранна есен привличат в градината полезните насекоми, които постоянно ще прелитат и ще събират нектар, а после дружно ще опрашват и плодовите дървета и храсти.

Горските ранни растения (мак, гълъбови очички и др.) ще се чувстват много комфортно близо до дървета, без да изискват специални условия. Достатъчно е да изкопаете от гората няколко храста с корените и да ги посадите във вашата градина – ще си осигурите красота за дълги години. Тези диви деца на природата охотно приемат ролята на градинари, образувайки пищни израстъци, цъфтящи дори по-обилно, отколкото в гората.

Ще се спрем по-подробно на игликата. Тя не е отишла далече от своите диви родственици, независимо от голямото количество нови декоративни сортове, разработени от селекционерите. Игликата цъфти рано напролет, дори латинското й име – Prímula, означава първа. Игликата е многогодишно тревисто растение, има къси нишковидни корени, листата й са захванати в основата на сттблото в розетка. Над пищната възглавница от листа се издигат съцветия с най-разнообразни отенъци. Цъфти продължително време.

Преди появата на многото сортове, в градините се среща само ранната иглика с малки жълти цветчета. Наричали са я още агънце, пролетен първоцвет, ключенце. Какво общо има тук ключенцето? Съществува красива легенда. Веднъж апостол Петър, пазейки райската врата, случайно изпуснал връзката със златните ключове от небесното царство. Падайки на грешната земя, те се разпръснали, а там, където те докосвали земята, се появявало златно цветенце. Изпратеният да намери ключовете ангел успял да ги вземе, но техният блясък и красота се превърнали в малки прелестни цветя.

Основната грижа за игликата се свежда до разрохкване на почвата, премахване на бурените и поливане. За посаждането им се търсят места, в които е желателно да няма пряка слънчева светлина, а полусянка. На слънце цъфтенето значително се съкращава, и като цяло растението страда от излишна топлина и загуба на влага. Затова е необходимо обилно да се полива, когато е много топло и сухо времето. Когато някой цвят прецъфти е необходимо да се отреже, за да не се образуват нови израстъци, за да не губи растението сили за образуване на семена, ако те не са нужни за размножаване.

Разделянето на игликата се извършва един път на 3-4 години през пролетта или юли-август, може и веднага след цъфтежа. Храстчето се разделя на различни по големина части, но задължително във всяка част трябва да има поне една пъпка. Ако игликата не се дели дълго време, тя ще замръзне през зимата, защото коренището заема голяма част от почвата и не е вкоренено в земята изцяло, а е оголено. По тази причина е необходимо всяка година през есента да се добавя нова плодородна почва. Старите растения цъфтят по-малко и по-лесно замръзват през зимата.

Да се върнем към декорирането на градинските площи. Ако почвата е съвсем непригодна, все пак има изход: достатъчно е изкопаете голяма яма, запълвате я с плодородна почва и посаждате вашата композиция от пролетната иглика. В местата, в които е възможно да се събира влага, на дъното на ямата направете дренаж от камъни и едър пясък, и чак след това прибавете плодородната почва. Така вече дори и да се увеличи влагата след пролетните дъждове, тя няма да е страшна даже и за луковичните растения. В такова гнездо вашата композиция ще расте дълги години без проблеми. Особено ако не забравяте да сменяте плодородната почва.

Цветята в нашата градина

noreply@blogger.com (Lightspiritus) — Thu, 02 Jul 2009 12:10:00 +0000

За декоративни цели растенията започват да се използват много отдавна, първи са били лотосът и розата. За първи път декоративното цветопроизводство се появява преди около пет хиляди години в Египет, а развъждането на цъфтящи растения в градините започва на остров Крит и в Персия

Красиви цъфтящи цветя имало в Древен Китай и Индия, където са заемали важно място при провеждането на празници и религиозни обряди.

В Китай най-често са отглеждали божур, гарден и камелия, освен това, китайците се прекланяли пред красотата на цветовете на сливовото дърво. В Индия свещено цвете е бил лотосът, който считали за символ на духовна чистота и пренасяли в жертва на боговете. В Япония се прекланяли пред красотата на орхидеята, хризантемата, цветовете на бамбука и сливата.

През втората половина на V век преди новата ера под персийско влияние се появили големи декоративни градини в Гърция, в които между растенията поставяли скулптури, декоративни водоеми и фонтани. В много частни домове в Гърция и Рим съществували малки градинки, а в крайградските вили римските граждани устройвали истински паркове.

С времето цветята били не само украшение, но и символ. Изобразявали ги върху знамена, картини, гербове. В Средните векове цветята често символизирали чувствата на хората: подарявайки цвете, човек без думи можел да изрази своето отношение към всеки. Например, маргаритата означавала ненавист, лалето – признание в любов, момината сълза – тайно влюбване, а латинката – страстна любов.

Красотата на цветовете и значението, което им се придавало, е повлияло в много от направленията в живописта – появили се цели школи, занимаващи се изключително с изобразяването на растения. Голямо разпространение в изкуството получили орнаментите изобразяващи цветя. Изображенията на цветя украсявали тъканите, кухненските съдове, дрехите.

В Европа цветята се отглеждали основно в манастирските и кралските градини, където били разпространени такива растения, като лилия, ирис, нарцис, шафран, слез, мразовец и др. В XV-XVI век в Европа започнали да отглеждат зюмбюла, лалето и анемонията.

Увлечението към цветята залива Европа в края на XVII век. В това време от Африка, Азия, Америка португалски и испански мореплаватели започват да превозват в Европа култивирани видове на неизвестни дотогава декоративни растения, от които получили много различни сортове и разновидности, които по декоративни качества многократно превъзхождали своите предци.

От Америка били пренесени такива популярни растения, като латинката, многогодишната астра (или богородичка), рудбекия, канна, босилек и много други.

По-късно, в началото на XIX век, в Европа се появяват немофил, “жълто маймунско цвете” (растение с жълт цвят, обича влажни места), многогодишен люпин.

В съвременния свят, където голяма част от населението живее в градовете, сред стъкло и бетон цветята както и преди се явяват символ на радостта и красотата. Много хора искат да имат до себе си дори един мъничък кът от живата природа.

Декоративните растения, които лятно време се отглеждат на двора на вилата, а зимата в стаята, могат да носят радост и да оживяват обкръжаващата ни среда през цялата година.

Правила при покупка на растения

noreply@blogger.com (Lightspiritus) — Wed, 15 Apr 2009 15:53:00 +0000

За да направите своята градина, дом или офис красиво и любимо място, е необходимо да се съблюдават определени правила при подбор на растенията

Изпрати на приятел

Сподели във Facebook

1. Постарайте се да не купувате голямо и възрастно растение

Младите растения по-лесно понасят стресовите ситуации от брането им (откъсване или изкореняване), транспортирането и престоя им в магазина. Възрастните растения, дори да попаднат в много опитни ръце, много по-бавно и трудно се приспособяват и понасят стреса.

Ако растението е предназначено за офис или учреждение, то по-скоро ще бъде голямо и вече развито (за да започне да изпълнява предназначението си веднага). В този случай е добре да се поинтересувате дали магазина извършва доставка до клиента (за да се избегне неправилно транспортиране от некомпетентни лица) и дали има някаква, макар и кратка гаранция. Преди покупката посетете няколко магазина и изберете този, в който ще ви дадат пълна и професионална консултация, ще ви предложат доставка и ще ви помогнат при евентуални проблеми при отглеждането на растението в бъдеще.

2. Обърнете внимание къде е поставено растението в магазани преди покупката

Избирайки растение, не забравяйте да обърнете внимание къде е поставено желаното от вас растение. Не купувайте такива, които са стояли около вратите на магазина, около отворени прозорци или са били допряни плътно до стъклото или стената на магазина. Ако растението е стояло близо до отворени врати или прозорци може да пострада в последствие от резките смени на температурата на мястото, на което е стояло. Растения, поставени плътно до прозорец могат да получат изгаряния от слънцето, следствие пречупване на светлината или да са измръзнали някои негови части, следствие допира със студеното стъкло. Тези ситуации могат да не оставят забележими следи по растението, но задължително ще се появят по-късно.

3. Проверете почвата, в която е посадено растението

Избирайки растение, пипнете с ръка почвата под растението - тя не трябва да е прекалено суха или много влажна (освен, ако растението не е полято преди малко). В чинийката под саксията не трябва да има вода. Между саксията и почвата не би трябвало да има кухини. Ако саксията е глинена, по нея не трябва да има зелени налепи. По листата на растението не трябва да има прах или паяжини - това е признак за недобре отглеждано растение в магазина.

4. Наблюдавайте останалите растения в магазина

Освен това растение, което сте избрали, огледайте и другите растения в магазина. Ако част от тях имат гореизброените признаци, по-добре да не купувате от този магазин - това е признак за липса на професионализъм и растенията могат да бъдат заразени с някакви болести или вредители. Попитайте колко често собственика на магазина пръска с вода листната маса на растението.

5. Проверете за странни налепи по растението

Внимателно огледайте избраното от вас растение - дали има вредители, налепи със съв или бял цвят, кафеви петна по обратната страна на листата. Рзбира се, растението не може да бъде огледано щателно, но все пак един бърз първоначален оглед е полезен.

6. Листата трябва да изглеждат свежи и здрави.

Листата на растението трябва да бъдат с равномерна гъстота по цялото растение. Оредяването на някоя част от растението може да бъде признак за някакво заболяване или за интервенция от страна на собственика на магазина.

7. Не избирайте растение, което е много разцъфнало

По-добре да предпочетете растение, което има повече пъпки отколкото цъфнали цветове.

Ако ви харесва това, което четете, абонирайте се по e-mail за нови статии

Споделете с приятели във Facebook