Подърък за един човек преживял огромна загуба.

Честит Рожден Ден!

Всеки от нас живее със своите малки и големи загуби. От тези загуби в душите ни зейват дупки……и боли.

Не искам да ти бърша сълзите….. не искам да плачеш!

Искам да ти кажа, че и това ще мине и само понякога дупката ще напомня за себе си!

Искам да ми повярваш, че ще намериш утеха и отново ще се смееш и ще мечтаеш, защото много хора те обичат!

Това е моя подарък-моля, всеки, който прочете това да напише нещо хубаво, заради положителната енергия, която ще даде сили на един човек да живее по-лесно с болката си!

С времето започнах да се примирявам с Тях, съжителствахме в изкривена и перверзна хармония – като паразит и гостоприемник. Нощите никога не бяха достатъчно дълги за мен, не можех да заспя и когато започнеше да се зазорява, се молех да приспя света отново, сгушена под тежките завивки. Не знаех как да разговарям с околните, не че не бях способна, просто не успявах да намера подходящия начин да изкрещя, че нещо с мен не е наред, че някакво странно животно се храни с душата ми и с всеки изминал ден тя става все повече негова, отколкото моя. Гласовете ме наказваха, посмеех ли да опитам да ги заглуша:  хапала съм устните си до кръв, забивала съм нокти в глезените си, докато ги превърна в рани, но не чувствах нищо и не исках нищо освен едно…

Тишина. Само за това се молех, дълбаех все по-надълбоко в себе си, за да я открия, но не можех да спра шума – нервен, алергичен, никога неспиращ щум. Тялото ми се променяше пред очите ми, довчера бях дете, а днес вече жена, но някак пропуснах целия този процес, бях твърде разсеяна и заета да служа на Тях, да изпълнявам капризите им, да си изграждам, тухла по тухла, своя собствена ограда от действителността, която ще ме пази, така казваха Те. Живеех някъде, където времето бе спряло и нямах право да съм като другите, защото се бях родила дефектна и само Те можеха да ме оправят. Веднъж едно момче опита да ме целуне, бях щастлива за момент, а след това не знаех дали наистина е бил там, дали и аз съм била там, дали не лъжа, а аз го правя твърде често, после сама заставам в ъгъла и се наказвам задето се опитвам да се правя на човек.

Един есенен ден ме заведоха на някакво място със странен дъх и грозни пожълтели тапети. Тръгнах си от там с етикетче, на него пишеше „шизофреничка”, изпитах известно облекчение, че може би се доближавам до това да разбера какво съм и защо съм тук, но миг след това писъците в главата ми сграбчиха съзнанието ми и го замъкнаха отвъд високата тухлена ограда. То не оказа никаква съпротива. Разбрах, че никога повече няма да успея да я прескоча, а и защо ми е, ще поостана, докато не стане тихо, съвесем тихо…

Има неща, които не разбирам в този живот, а аз съм човек, който определено се опитва да бъде солидарен и обективен и да не взема страна току така, но това не е от тях! Тези трябва да ги затворят! Тя работи в БАН, момчето /мъжът/ също изглежда интелигентно момче, а са оставили тази жена да живее в мазе и за тях това е нормално! Полудявам, когато видя такова безхаберие и отношение към живи същества! Към МАЙКА!!!

Как стигнаха младите и интелигентни хора в тази страна до такива мерзости! Защо се стигна до там! Защо в едно общество претендиращо за европейско това не е престъпление! Та дори древните племена са се отнасяли с необходимото почитание дори и към най-немощните! Изключваме племената, които днешното общество нарича ВАРВАРИ!

А тези млади, способни и интелигентни хора намират това за нещо нормално и естествено, защото виждате ли и други хора живеели в мазета и тавани!!! Затвор или поне да отиват да сипят чакъл на някоя магистрала пред валяка по 12 часа на ден в продължение на години!

Наистина ли елементарни неща като грижи за по-слабите и към хората неспособни да се грижат за себе си поради старост и други причини не съществуват???

Мисля си утре, ако тази млада и способна двойка има деца и децата им ги пратят да живеят в мазе ще е справедливо и съм сигурен, че правилният отговор е НЕ, но при такива родители и пример какво друго да се роди? Тъжен съм… Тъжно е!

Учените от института „България на усмихнатите и трудещите се” – БУТ откриха , че когато човек работи с усмивка е значително по-продуктивен. Ето няколко блога, които не трябва да пропускате, когато имате нужда от допълнителен тонус.

Първо място безспорно е блогът със свалячите! Тези ще ги бъде, няма начин! Всички искат да се свалят, а те си дават вид, че разбират много! Лично аз при първият си сблъсък с тях се възмутих и повече не им обръщах внимание, но сега когато реших да пиша за смехът и блогърите отново се сетих за съществуването им и нямаше как да не се посмея и да ги включа. Там ще разберете какво означава словосъчетанието – „шит тестове” /лично аз се считам за просветен след като вече знам за това „животно”/  , „негове” /образователна работа/ и т.н… Браво! Искам да ви кажа, че ще си купя тяхната  „Книга за свалячи”, а тайно се надявам да ми я подарят!

Размисли и страсти на една тъпа секретарка и статията й  „За акането в офиса и трудностите които предизвиква то” ще оставя без коментар! Усмивката ми трудно слиза от лицето! Браво!

„Цената на истината“ – фен сайт!!! Посветих един яростен текст вече на всичко, което се случва из българските телевизии, особено водещите! Анатема!!!

Кирето е пич! Снимката му като навъсена мацка си я бива! Този блог ме разсмя и останах с добри чувства! Браво Кире! Продължавай да си честен с читателите си!  И другия път да се снимаш и с леопардово потниче!

Да видим правилно ли съм разбрал

„Феноменът Царичина“ или „Царичината дупка“ е галерия-тунел копан от 6.Декември 1990 година в продължение на около две години от военните под напътствията на екстрасенси.

Търсено е същество, двуполово, което се смята, че е първото разумно създание на Земята. За съжаление или за радост не е открито нищо, след което операцията бива засекретена и всички материали отиват в архивите на Армията, откъдето безследно изчезват. Любопитно е, че и Ванга също е потвърдила съществуването на гробницата. Подземния тунел е с дълбочина 160 метра.

Уикипедия

В наши дни

Една симпатична женица изскача по телевизията при една не много симпатична водеща с едно не много интересно предаване и започва да разказва как е изписала хиляда страници на странен език и твърди, че тези текстове са съдържали информация за използване на космическата енергия, формули за лекарства и т.н…  Има кацане на извънземни, енергийни защитни полета… Извънземните казали, че не сме готови да се срещнем с тях – луда работа!

Копало се значи 2 години в търсенето на ПЪРВИЯ ЧОВЕК, след което малко преди да спрат да копаят отиват до Израел, за да потърсят човек, който може да разчете текстовете. И днес  жената все така си търси текстовете, но и е казано, че те са изнесени отдавна от България.

Е тука вече наистина си има сценарии за нов филм от поредицата  за „Индиана Джонс” и си мисля, че някои трябва да  покани Харисън Форд за главната роля.

Къде е истината

Ако там някъде е заровено двуполово същество, от което сме произлезли, защо не са го извадили до ден днешен и не са пренаписали историята за произхода на човека с доказани факти? Ако тези текстове са съдържали такава информация, как така са ги изнесли от страната без да ги копират? През 1990 копирните машини са измислени отдавна, защо тя не им е направила копие, като са били толкова важни за нея?  Защо все още не можем да използваме космическа енергия? Дали наистина няма да е най-добре някои да заснеме филм, но с по известни артисти, не като тези от това предаване?

Малко Смях От Чичо Доктор by Niki Manolov

Поклон пред паметта ти! Остави ни много красива музика, която да ни радва и да ни кара да си спомняме какъв човек беше!  Никога няма да те забравим!

Биографичен филм за последната година живот на гениалния китарист на популярната група „Ролинг Стоунс“ – Брайън Джоунс! И да, определено става въпрос за много секс, много наркотици, много алкохол и много блус!

Култов диалог от филма

-    Проблемът ти е,че никога не си бил щастлив. Дори Франк беше щастлив.

-    Грешиш, Том. По едно време бях щастлив. Но проблемът с щастието е, че е скучно да си щастлив.

Не е нещо, което да се пропусне, особенно за ценителите на вечната музика!

Опитвали ли сте се да правите всичко, което ви се иска? Успявали ли сте? Какво трябва да ни е отношението към нещата, за които все не остава време? Означава ли, че тези неща не са достатъчно важни за нас? Как да живеем така, че да успеем  да обърнем достатъчно внимание на интересите си?

Сигурно човек трябва да е много наясно със себе си, за да гони някакви цели, които да го оформят като един осъзнат индивид, но аз май такива хора не познавам. Всеки има своите моменти, в които си мисли, че е достатъчно наясно и моменти на разочарования и обърканост в стремежа си да постигне каквото и да е.

А той живота си минава и често съкровени несбъднати желания и мечти се превръщат в спомени, които те карат да се усмихваш. Поглеждайки назад и спомняйки си за миналото винаги има достатъчно много уроци, които си научил дори без да съзнаваш и точно те са ти оформили като смислен човек. За миг живееш даже в настоящето, живееш тук и сега и това те изпълва с радост, след което отново започваш да събираш пари за нова кола примерно, като се опитваш да се убеждаваш колко всъщност е важно това…

А той живота наистина някой ден  минава, новата кола отново остарява, а тозарския телефон е вече ретро… , и каква стана тя?!

Да приемем, че живота е игра и преносимия ти компютър е някакво мощно оръжие, с който си ъпгрейднат, за да може да побеждаваш лошите,  тогава всичките прекарани часове пред компютъра ще добият някакъв смисъл. Или просто ни е скучно да живеем заедно, а и ни е страх от всичкият бродещ свински, птичи, овчи грип?! Избираме ли как да живеем или просто има неща, които трябва да ни се случат?

Първо място – Бутай камъка с мъка

Номер 2 – Ах бирата … 

Събина иска да разбере за какво ми е този блог и си ме попита направо и аз ще побързам да отговоря. Цялата тази схема започна от Lucifer’s sandbox!

Какво представлява този блог

Несекваща жажда за докосване до нови светове е!

Говорилнята е провинциална сбирщина от разсъждения – провинциален тип, както и ограничените мнения на много хора по различни теми, които често са провокирани от начинът на живот на авторите. Отразени през тяхната призма и чрез техните разбирания за заобикалящото ги. Това често поражда неразбиране, конфликти, сблъсъци на малки провинциални светове, на големи и не чак толкова големи хора, които все още намират смисъл в четенето например, в писането, в мисълта, в истината, в отражението… , в себепознанието! Също така лично аз си припомних правописа на много думи, въпреки че все още не се справям отлично. Смятам, че един ден наистина ще пиша толкова грамотно колкото всъщност винаги ми се е искало.

Говорилнята е още един начин  да се опозная!

Учи ме всеки ден на грамотност, дава ми поле където да общувам със себе си докато пиша нещо и го прекарвам не само в главата си. Да напишеш нещо и да го прочетеш след  като си го помислил определено спомага за едно по-добро себепознание.  Да те напсуват след това или да те подиграят, или да се пошегуват, или да те приемат сериозно,  или просто да те коментират също си е интересен феномен.

Споделянето е всичко

Говорилнята е една представителна извадка за младостта в провинцията на нашата китна малка страна  и нейното очарование, преплетено с обърканите разсъждения на младите хора относно необятните възможности, които животът  всеки ден им поднася. Всичко това рефлектирало върху белия лист, поднесено вулгарно или с насмешка, сериозно или каквото там е било текущото настроение докато думите са се редели…

Говорилня е едно самообучение… Дзен е говорилнята… Говорилнята е млада, а кой няма нужда от младост?

Нека Кака Сийка да напише нещо още…

Добър ден, свят! Не те харесвам. Слънцето ти не ме топли, водата ти не утолява жаждата ми, ръката ти не ме гали. Оставяш следи по кожата ми и ме ограбваш тихичко, ден след ден, без някой да разбере за това. Дадох ти повече, отколкото имах, плаках скрито и по малко, търсех зелен хайвер, винаги намирах врата, която да затворя и огледало, което да счупя на малки нещастни парченца. Днес ти се усмихваш, бъркаш под полата ми, шепнеш вятър в ухото ми, а утре не желаеш да танцуваш с мен, оставам сама на масата, чашата ми е празна, червилото не ми отива, рисувам самотни фигурки по покривката…

Добър вечер, свят! Пак е тъмно. Пак се препъвам в нещо, забравено на пода, пак съм забравила да сменя крушката или просто не зная как да използвам очите си? Изкарах вътрешностите си навън за теб, за да повярваш, че съм искрена, да видиш колко съм празна и да решиш да ме напълниш с нещо гъсто, лепкаво и черно, за да подхожда на мислите ми. Сънувам, че съм слънчоглед сред много други като мен, но само аз гледам в погрешната посока, живея извън сезона си, увяхвам грозна и объркана, а някога бях толкова красива…

Лека нощ, свят! Не мога да заспя. Моята инсомния те дразни, въздишките ми те отегчават, безразличието ти лепне като мед по пръстите ми. Опитвал си ме толкова пъти, че ти станах безвкусна, изплюй ме, смени ме, искаш ли това? Помниш ли как се докосвахме под звездите със затаен дъх? Небето ти ме давеше, пълнеше дробовете ми с викове, но аз бях жива и все си вярвах, че ще полетя. Забързан пулс, разширени зеници, твърде много кафе, твърде малко време да разбера, че аз за теб съм нищо, а ти за мен – всичко. Не те познавах, но те исках. Не те разбирах, но те търсех всеки ден и знаех, че си мой. Прости ми свят, аз нямах право на това…

Доволен съм днес от живота, наслаждавайки се на нечовешката музика, която този изпълнител създава! Няма смисъл да крия, че ставам фанатик, когато се заговори за Vai! Космос е този човек и успява да го покаже с всяка негова композиция. Няма как да сме пройзлезнали от маймуните! В този албум има и негова музика вдъхновена от българси музиканти като Иво Папазов примерно! Ако се кефите на китари и космическа музика в никакъв случай не го пропускайте! Приятно слушане!

Нагретите до червено кюнци създаваха достатъчно уют и той си свали чорапите! Разтри ходилата и ги потопи в легена със солена вода! Капки разтопени снежинки се стичаха по заскрежения му мустак.

Тя забърса набързо пушката му и нетърпеливо започна да вади разкървавения дивеч от ловната му чанта – три заека!

-          Сега ще ти донеса да си пийнеш и хапнеш.

-          Донеси червено вино в голямата кана и нарежи от онези суджуци! – посочи към точилката в ъгъла, на която висяха добре изсъхналите меса!

След първата водна чаша, която изпи на един дъх, бузите му се зачервиха и пламнаха очите му! Тя седна до него и отпи малка глътка. Запали му цигарата и започна да го разтрива, гледайки го с влажни очи.  Покривът скърцаше под натиска на снега, а луната се отразяваше в разтапящите се снежинки на прозореца!

Миризма на загарящо тесто се разнесе! Побърза да извади баницата, покри я с кърпа и я остави върху печката, след което коленичи и му разкопча панталоните. Искаше го! Така както стоеше на стола и отпиваше вино, отпусна главата си назад и се остави на ласките й. Свърши бързо. Преглътна и го целуна нежно, усмихвайки му се. Разчупи баницата и започнаха да се хранят.

Разказваха любовта си един към друг с очи и мълчаливо се усмихваха достатъчни.

„Купете ! С отстъпка за вас !
Всеки трябва надежда да има ! „
И на всеки бих давал аз ,
колкото трябва за трима.

А на тоз , който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари