Изображение: Brunociampi @ Flickr

Хващам си такси от Графа и Алабин:

- Добър вечер. Ще ме закарате ли до кръстовището на бул. Х и бул. Х?
- Колко даваш?
- Колкото покаже брояча?
- Луд ли си?

Решавам да хвана таксито, паркирано зад него.

- Добър вечер. Ще ме закарате ли до кръстовището на бул. Х и бул. Х?
- Айде качвай са.

Потегляме.

- Закво ония отказа?
- Ми…

Подава се през прозореца.

- Ти бе, тъпунгер, закво не закара момчето?
- Ко искаш, а?
- Аре, да та…

Продължаваме.

- Извинете, няма ли да пуснете брояча?
- А, ко да го пускам?
- Ами… бих искал да го пуснете.
- Няма смисъл. Споко!
- Тоест? Колко ще ми вземете?
- Ми, 7-10 лева. Колко да ти взема…
- Искам да слезна.
- Няма…

Луди разправии. Той изглежда опасен и не иска да спира. Остава един вариант:

- Окей, за колко ще ме закараш… ТОЧНО?!
- 7.
- Луд ли си?! 5.
- 6.
- 4. (защото е супер близо, а иначе реално винаги ми е излизало 2 и нещо лева през нощта)
- Добре.
- Оф, аре карай.

Малко преди да стигнем крайната дестинация пуска брояча, за да засече 0,96 лв. Тоест, дава на фирмата толкова, а си прибира останалите 3,04 лв. Не само, че ги прибира, но и изнудва клиента си, да даде сумата, която шофьора поиска.

Не падам от луната. И друг път съм имал ситуации “Ще те закарам за 5″ и съм се съгласявал. Просто сега а) не бях на кеф и б) беше ми за първи път да не ме пуснат от такси. Жалко, че не се сетих да видя номера на таксиджията. Иначе фирмата е “1 евро”.

Да ви таковам професионализма.

Първи път на ул. Раковски. Втори път на бул. Ев. Георгиев. Трети път на Л. Каравелов. Четвърти път на НДК. В центъра на четерите точки ще да е!

Нещо ми стана с очите. Размазано ми е. Oh, wait. It's the photo...

Очевидно фотографът е правил сутрешни упражнения или може би е подскачал, за да създаде перфектния фотос. Иначе не виждам друго обяснение защо би публикувал такива снимки.

Близо до пл. Журналист. Необзаведен двустаен, подходящ за живеене, за ателие или офис. Намира се на разкошно, комуникативно място. Апартамента е за ремонт, като се дава гратисен период. Разполага с два климатика.

Sooo, както виждате мястото е просторно, проветливо и много функционално за каквато и да е дейност. В природната атмосфера може да поканите всеки един клиент във вашия офис. Ако пък е апартамент – всеки би се радвал да си хвърли един душ под прекрасните лъчи на сияещото слънце.

Сега сериозно – обявата стои само с тези две снимки. Двора ли се наема или…?

WTF moment. Защо по дяволите слагаш снимки на тия... китки?

Не може брокерите в България да са толкова бавноразиващи се. Просто не може.

Около страстите ми в търсенето на нов дом попадам на всякакви абсурдистични обяви, персонажи, апартаменти и подобните им вариации в измерението.

Онзи ден в Twitter споделих, че брокерите са ми в топ 3 най-тъпи същества в галактиката. Първо, правят ужасни снимки (в 90% от случаите изобщо няма такива) и второ – обикновено информацията в обявите им е:

София, център
250 евро, 2 стаи

И каква представа ми дава това за апартамента, който искам да си наема??? Предполагам, че писането на 5-6 що-годе нормални описателни изречения не само отнема огромно време и усилия, но и са нужни свръхспособни умения, които не всеки дишащ кислород организъм притежава. Вие ще кажете, че трябва да се обадя; това е трикът! Но не, когато се обадя за допълнителна информация, за да придобия визуална представа в главата си за няколкото броя стени, между които потенциално ще живея, се случва това:

- Да попитам за двустайния в центъра, ХХХ евро.
- Ама те са много! От къде да знам за кой питате.
- Ами да се писали повече в обявата – индивидуален номер енд стъф, ю ноу?

Също знам, че не всеки човек е машина и не може да съхрани всичката информация на вселената. Разбрах го още в училище. Ама, с извинение… Ей такива неща да ми се случват:

- Ами да. Това е, което мога да ви кажа.
- А на коя улица се намира, обзаведен ли е, празен ли е, с ТЕЦ ли е, без?
- В момента нямаме такава информация. Ако искате може да уредим оглед.
- Каква е логиката да искам да видя място, за което знам единствено, че е някакъв… апартамент?
- Ми, мога да се опитам да науча повече! Може и да е изтекла обява…

(в мен вилнее умиране от желание да видя апартамента)

Малко по-късно установих защо се получават такива неща. Случайно се обадих на обява за апартамент на Гурко от частно лице, а не от агенция. Той ми каза, че имам късмет, че звъня на него, защото след като пуснал обявата си, 3-4 агенции-пирани се свързали с човека, за да се заемат с неговия имот. Той се съгласил. После видял 34634 еднакви обявчици в интернет, но тия брокери нито знаели подробности, нито са ходили в квартирата, нито са я виждали.

В предния диалог стана дума за изтеклите обяви. Ето това ми се случи вчера в разговор с една брокерка:

- Искам да попитам за няколко обяви, които видях на вашата агенция.
- Давайте.
- 36516.
- Изтекла е.
- 36258.
- Изтекла е.
- 243544.
- Мога да ви предложа един етаж от къща, много е хубав.
- А тази последната актуална ли е?
- Изтекла е.
- 33485.
- А колкото до етажа…
- Не искам етаж.
- Ама много е хубав!
- 36023.
- В крайна сметка не искате ли етажа от къщата?
- Не, 33293.
- Изтекли са всичките. Имаме само етажа.
- 29413?

Е, круши ли растат по пръстите на ръцете ти, че не може да следиш актуалността на обявите си в интернет и да премахваш изтеклите? Плюс, фирмата на тази агентка пуска обяви, които твърдят, че имота е 300-400 лева, а после се оказва, че цените са в евро. Clever.

Спомням си, че в търсенето си на квартири в миналото съм давал десетки левове за огледи. По 5 лева само за посещение. Няма бележка срещу заплащането – просто се подписваш на някакво тяхно списъче. Сега вече имам достойнство и опит – още по телефона питам дали взимат пари, а ако отговора е положителен отвръщам: “Не, благодаря. За мен агенция, която взима пари за огледи от клиентите си… просто не е сериозна агенция.”

Установихме, че няма никакво инфо, никакви обяснения, улица – неизестна. Нищо. А толкова ли са некадърни, че не са взели един нормален фотоапарат, за да направят няколко нормални снимки и да сложат такива на всеки имот? Наистина Н-Я-М-А Л-О-Г-И-К-А да не го правят, his mother’s old! Е, макар че в доста случаи обявите, които нямат снимка… да кажем просто, че има причина да нямат такава.

А дори когато пускат снимки – кьорави ли са или очи нямат? Разбират как да си слагат watermark знаците, а една камера не могат да хванат като хората.

Задавам си въпросите и докато се опитвам да си отговоря на тях - целия ставам в питанки. Какво е значението на този фотос (и размерите му) и си го правил докато тичаш ли?

Най-абсурдни са ми снимки, в които има единствено някаква улица; или пък стол. Все едно ще живея върху стола или на шосето. I see it but I don’t get the point! Когато тези изображения стоят самостоятелно в обявата без такива на имота, може би брокерите си мислят, че пейзажа/стола е толкова добър, че ще забравим изобщо в какво искаме да живеем.

И последно, но не по-важност. Естетиката на имотите, които в крайна сметка самите собственици дават под наем на ужасно високи цени, се е изгубила много отдавна. Аз лично не бих имал съвестта да предлагам така добре изглеждащи жилища, особено на цена от 200 евро.

Писал съм за сблъсъците си с некадърността в рекламните агенции, туристическите агенции, супермаркетите и други. Надявам се, че поводите да пускам такива публикации в Gombeto.com ще намалеят. Ор нот.

Вие си нямате на идея, но аз винаги съм чел и съм се любувал безкрайно много на тарикатските обяви по улиците на София. Всъщност, имам огромен архив с доста диаманти като този, който срещнах днес на столичния Дондуков.

Първо, употребата на термина “интернет сайт” вдъхва огромно доверие за професионализъм в моето съзнание. Принципно “сайт в реалността” или “сайт в живота” не съм чувал, но пък дизайнера явно говори като на малоумни или самият той е такъв. Нищо, важно е да се поясни, че сайта е за интернет, а не за пазара или мола. “Електронен магазин” пък е друга любима дума – някой чувал ли е “electronic shop” да се употребява от англоговорящите, особено като става дума за онлайн магазин?

Второ, “стилен” и “уникален” не са ефективни думи, когато го чета от отвратително грозна улична хартиена обява. Липсва всякаква ориентация в работата и пълно непознаване на what’s hot and what’s not във визуалните изкуства. Ето това е улична обява, на която бих повярвал. Ако влезнете в ari100.com, сайтът на пичовете, ще видите, че дизайна не просто е припадащо грозен, но и (абсурдно за дизайнерска агенция) всички изображения са откраднати. Дори има .gif картинки, които стоят на точки. Кой адекватно мислещ дизайнер ще позоли това?

Трето, “Корпоративен Уеб Сайт” сигурно е уважителна форма към мистър Сайт, иначе не виждам друго обяснение да стои с главни букви. Изписването на “100,-” и “1000,-” също не го разбирам.

Четвърто и последно, макар че има доста още какво да се покоментира – смятам, че плащането за работещ уебсайт не са “хвърлени пари на вятъра”. Не бих се доверил на дизайнер, който днес, в 21 век, твърди пред мен, че да платиш за сайт е безсмислена загуба на пари. Може и аз да съм сбъркан.

Много ме е яд на хората, които вярват, че правят нещо професионално, а всъщност работата им е трагична. Направо си е в топ 3 неща, които най-много ме дразнят в живота.

Информация: niteversions.com/music/mixxx/egotomb-the-future-80s-mix
Чуй: soundcloud.com/egotomb-the-mixes/egotomb-the-future-80s-mix
Свали: soundcloud.com/egotomb-the-mixes/egotomb-the-future-80s-mix/download

Дано Теди не ми се обиди, няма лоши чувства тук :)

Влез директно в сайта, за да погледаш и послушаш малко произношение.

Вчера бях в тази агенция за самолетни билети, която се намира на бул. Стамболийски 27А. Получи се един интересен разговор, в който установих, че а) служителките никога не са работили с клиенти, б) служителките са адски некадърни и в) служителките са нелюбезни към клиентите си (например казаха “Да не се намирате на пазара!” без да е станало нищо особено).

Ето тук ще ви перифразирам разговора ни, без да имам претенции, че напълно отговаря на истинския. Имената са измислени, не съм сигурен как бяха истинските им.

1: Аз
2: Служителка 1
3: Служителка 2

1: Здравейте, бих искал да разбера дали е възможно да сменя името на самолетния си билет.
2: Ми ние не сме правили такова нещо досега мисля, не знам.
1: Аз няма как да знам.
2: Ми ще видя. Марийке, абе може ли да се сменят имена бе?
3: Е, ма много ясно, че може! Я влез в сайта.
2: Влизам! С кой ще пътувате?
1: С WizzAir.
3: Еее, ама що не каза така! Става много сложно!
1: Какво имате предвид?
3: Ми с WizzAir е по-различно!
1: Не разбирам.
2: Ми като влизам в сайта и каквото гледам – се променя. Трябва да правя промени на момента. Няма връщане назад! Решим ли да работим в сайта – край, променихме го и след това вие ще сте си виновни.
1: Ъм?
2: Така че – това е.
1: Добре. Интересува ме дали принципно има опция да сменя името от билета си с името на друг човек. Ако не, колко ще ми струва да сменя датата на полета си?
2: Трябва да разгледаме в сайта какво може да се прави. С другите авиолинии е по-лесно. Апък и колко ще ви излезне ако си смените датата на билета също не мога да ви кажа. Като цъкам и се променя и после няма да мога да се върна назад.
3: Да, и глоба ще платите.
2: Да, глобата се плаща!
3: Ахам, глоба има!
1: Хм… (мисля си как говорят като хора, които си нямат понятие от това и никога не са извършвали каквато и да е услуга на клиент)
2: От къде сте си взимали билета?
1: От вас. Заповядайте. (давам билетчето)
2: Ама аз от къде да знам, че е купен от нас!
1: А аз как мога да ви докажа?
3: Оф бе, Иванке, дай насам. (поглежда) Ама разбира се, че е от нас. Виж Галинка го е издала! (дама, която не присъства в момента) Хайде моля те, виж в сайта!
2: Влизам.

(Започва да ми чете на глас) Моля, изберете услугата, която искате да извършите. Моля, натиснете бутона ‘напред’. Извиняваме се, но има грешка. Моля, върнете се назад.

1: Всичко наред ли е?
2: Да, ама не мога да го намеря. А ето тук има нещо за имената!

(Пак чете) Настъпи грешка. Моля, опитайте отново. Моля, въведете правилните данни. Вие не въведохте правилните данни. Вие сте избрали грешна опция.

1: Сигурна ли сте, че ще се справите и можете да ми помогнете?
2: Ами не съм! Ох… Никога не съм го правила това!
1: (Вече съм нетърпелив, но запазвам обладание) Вижте, ако не знаете как да работите със системата по-добре звъннете на WizzAir или на който трябва, за да ви кажат дали е възможно да направите каквото искам да направите.
2: Чакайте сега.
1: (Поглеждам монитора, който стои с гръб към мен) Ами ето ви я опцията – смени името на пътника от билета.
2: А да! (цъка) Е, ама ако го натисна пак няма да може да се промени повече. И ако сменя името – край.
1: Ох…
3: (от нищото) АМА АЙДЕ МОЛЯ ВИ СЕ, ДА НЕ СЕ НАМИРАТЕ НА ПАЗАРА!
1: Моля?
3: ДА НЕ СЕ НАМИРАТЕ НА ПАЗАРА!
1: Може ли да се държите по-учтиво с (и пред) клиентите си?
3: Ми… кво да направя!
1: Знаете ли, не съм сигурен, че сте достатъчно информирани, за да извършите нещата, които исках. Мисля, че ще потърся помощ на друго място.
2: Еми може да си вземете нов билет!
3: Или да смените датата си!
1: Вие ми казахте, че не можете да разберете колко ще ми струва глобата с доплащането.
3: Ами не можем. Отидете другаде. Например си купете нов билет от интернет с кредитната ви карта. Или на летището. Там поне няма да ви вземат такса за изпълнение 25 лева!
1: Беше ми адски приятно, лек ден.

Продължавам темата за случая с Музикаутор – доста се разпалих днес. Попаднах на 2 любопитни интервюта от миналата година, от които научих няколко много важни неща:

От един концерт на Металика, например, Музикаутор прибира 25% за себе си. Това са около 30 000 лв.

Поп фолкът

Няма известен случай, в който Музикаутор да е направил отчисления на милионите поп фолк концерти у нас.

Първо – никоя фолк певица не си пише сама нещата, т.е. има огромен брой лица, които държат права върху музиката. И второ – голям процент от музиката е открадната от гръцки, сръбски или турски песни – отново няма никаква информация дали някой прави отчисления към авторите на тези парчета. Не вярвам някой от Музикаутор да плаща на композитора Х от Сърбия за всяко изпълнение и излъчване на песента му в България. Ако греша – някой да ме поправи.

Заведения и дискотеки

Не открих информация за случаи, в които Музикаутор да е направил нещо по въпроса с пускането на музика в дискотеки и заведения (освен ако не се излъчва радио).

25% в джоба

Музикаутор задържа 25% от парите, които събира.

Например, ако приходите от билети за концерта на Металика са били 2.5 млн. лв., то организаторите са принудени да плащат минимум 5% от приходите (това го няма никъде по света – в САЩ са 1.5%). От тези 2.5 млн. ще трябва да се платят около 125 000 лв., а от тях Музикаутор задържа 25% – тоест 30 000 лв. Само от един концерт!

Можете ли да си представите каква сума е това – Музикаутор като организация-посредник си прибира ей така от една вечер 30 000 лв. А представете си сега за каква сума става въпрос на месец – по 25% от всякакви участия и излъчвания? А за година? За година биха взимали 15-20 млн., с които издържат един офис, няколко адвокатчета и изпълнителен съвет.

Да се оправим по чужбинско

Има една практика, която се изпълнява навсякъде по света – авторските права се уреждат на място при гостуването на изпълнителите. Независимо какво твърдят Музикаутор, те не могат да искат повторно пари за тези права. Те вече са уредени директно с артистите.

Има възможност да се уредят правата “в чужбина” и по този начин няма да се плащат 25% на сдружението. Музикаутор дори задържа парите, които се дължат на изпълнителя и ги изплащат веднъж годишно – така се начисляват някакви лихви.

Абсурд.

Аз

С риск да разваля сериозния тон на публикацията си – след като правя музика дали да не очаквам някакви претенции от Музикаутор към мен в бъдеще? Просто хипотетично дори да реша един ден да продавам музиката си в iTunes – нали не смятат, че ще вземат нещо от моя милост? :)

Има едни красиви страни далеч от България, в които всеки музикант твори мелодичните си произведения на изкуството, а музикалната компания, която го представлява, се занимава с юридическата и финансовата част на професията му.

В България, обаче, си имаме един Музикаутор – сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права.

Днес прочетох една много притеснителна новина във Дневник – община Каварна дължи над 100 хиляди лева за авторски права върху репертоара на 20 метъл банди и затова от сдружението Музикаутор са изпратили нотариални покани до организаторите на концертите в морския град. За последните 4 години общината е организирала множество събития, но няма подписан договор със гореспоменатите Музикаутор.

Уау, направо ми паднаха два зъба.

Такива организации като Музикаутор трябва или да се затворят, или да насочат вниманието си единствено към телевизиите, радиата и дискотеките, където си има някакви законови регулации само за страната ни.

Организаторите на феста и изпълнителите имат договор, т.е. договорът е с музикалната компания на артиста. Каква е логиката Музикаутор като трето лице да се намесва в договорките на двете страни? Все пак със сключването на договора за участие в България музикалната компания на госта-изпълнител след това автоматично изпълнява задълженията си към текстописци, продуценти и пр. – така както пък те имат уговорки в споразумението им. Някои получават Х%, други Y%. Музикаутор няма как да знае какви условия имат, например, лейбъла с текстописеца и колко трябва да им се плати. Е, освен ако не реши да попита, но една ли ако в ситуацията бяха намесени Sony Music Entertainment те щяха да се съгласят да дадат конфеденциалната си информация на Иванчо Маринчов от Музикаутор, който ексклузивно представлява Джанго Зе и Антибиотика за България и смята, че може отговаря за работните процеси на Sony. LOL

Музикаутор не е някаква държавна агенция, а просто сдружение на автори и композитори. От къде тая увереност за власт и господство?

Нямам обяснение защо някакви чиченца от Музикаутор изпитват интерес към тази материя, след като извън България тя се извършва от музикалната компания. Нали затова изпълнителите сключват договори с такива…

Яко лъжат тия от Музикаутор, дано да се направи нещо сериозно по върпоса.

Спомням си, че наскоро същото стана със списание Едно и техния Mellow Music Festival. Не знам как са се развили нещата после.

За втори път получавам писмо с молба да упражня гадателските си способности. Тъжният факт е, че хората, посетили публикацията ми Facebook гадателки дори не са прочели един ред от нея. Посмей се и на първото писмо.

Мария, порастни. Гадателки don’t exist.