“Днес е един тъжен ден за българската блогокрация. Примановинарят, рицарят на сутрешното слово, авторът на втория по популярност след “Господ е българин” теле-лаф… се е барнал с блог.  Даже си има и редакторка, да компенсира пропуските по български и да избистря иначе бистрата му мисъл.

Сайтът функционира от месец-два, но се очакват кибератаки на всички фронтове – Бареко у Фейсбук, Туитър, Едно2345, Бареко те адва на Скайпа, на Кюто, звъни по Домофона..а най-добрите му есета – отпечатани върху тоалетната хартия в офиса.”

NNAME.ORG

Поздравявам всички българи, които чакаха на опашките пред урните, за да дадат гласа си. Независимо какъв е бил изборът ви – ляв, десен или ебан, с тази небивала избирателна активност доказахте, че вече не сте гяури. Евала.

ВЛАДО ДИЛОВСКИ

Байовци,

Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата, преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещото ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни.

Аз не веднъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва. Нашето драгоценно Отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието така, щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана.

Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане, па тогава. На такива аз съм им писал и преди: ”Днес е моментът да си купите живот, които сега се продава, утре – не, и милиони да давате”. Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в Отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце, желаещи властта само за да ви грабят.

За такива, злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно: Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни, наказанието е: Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност са лукави и хитри, наказанието е: Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората, живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е: Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали, че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е: Смърт, смърт и пак смърт.

Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни, братя, и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Когато стана баро, ще си купя пикап – голяма американска кола. Ще го боядисам в розово и бяло. Ще натоваря пет мангала отзад да ми свирят на уше. О, тигре, тигре, имаш ли пари? Защото и аз съм като вас – момче от народа, момче спортистчe, момче с душа. А-а-а-а опа-ла.

О тигре, тигре, аз съм българче, обичам… И като всеки българин знам най-важния ред от Ботев. Той не казва, че свободата е на върха копието. “Тежко, тежко! Вино дайте!” А-а-а-а опа-ла.

О тигре, тигре, аз съм българче, “Одата на радостта” ви съм я ебал, защото не е чалга. Няма ли го кларинета в хубавото ми да се разплаче – не ми го хвали. А-а-а-а опа-ла.

О, тигре, тигре, имаш ли пари? Имаш ли пари – западни коли. Или цената на мерцедеса – всеки я е платил, но не всеки кара. Е аз не искам. Аз искам пикап с мангали и бяла риза, за да ми е по-български. А-а-а-а опа-ла.

О, тигре, тигре, имаш ли пари? Аз не съм мутра и баща ми не беше. Жалко, ставахме за такива. Усмихвам се. О тигре, тигре. Всички сме чалгари в тоя неравноделен танц, който путките наричат живот, а то е война. А-а-а-а опа-ла.

О, тигре, тигре… Там горе на пикапа ще сложа байряка, за да ми е бяло, зелено и червено. И курва ще го вее, на която е платено, за да е всичко точно. Край.

Със съдействието на Радо Попа и орк. Белите Шишарки

ВЛАДО ДИЛОВСКИ

Тъй рекоха от “Репортери без граници” и никой не ги насра. Аз съм българин и съм се изчистил от родовата си  омраза към поробителя, което ме прави обективен.

Турският език (Türkçe) е тюркски език, говорен от около 65 милиона души.
Официален език на Турция и един от  официалните езици на Кипър.

Единствените турци, които населяват България, са поданиците на Турция. Останалите (не знам как да ги нарека) не са  турци, не са българи и цигани не са. Не можеш да си (турчин) и да не знаеш езика си.

В разваления турски, на който със зор говорят, те заместват думите, които не знаят, с български – “хубави хора”. Ако ги питаш  какви са, ще кажат турци, защото са им турски имената. Не знам само защо истинските турци трудно ги разбират и не ги  обичат много.

Защото който не знае езика си, е гяур на всеки. Защото не името и шалварите те правят турчин, а предците ти. Защото няма народ без памет. Затова те питат “откъде си” и отгворът носи информация за твоята принадлежност. Независимо дали искаш, ти си от там.

Аз съм българин и сигурно имам турска кръв в себе си. Аз говоря български език. Той е езикът, за който съм направен,  защото съм българин. На руснаците пиша на български, защото го разбират, а другото ще им го спестя – все пак са бакъп на езика ми.

Аз съм българин. Идвам от изток и отивам да запад. Предците ми са били воини на коне. Аз живея на последнто парче от  България. И на тази земя се говори български. От хиляда години. Тогава даже истинските турци ги е нямало.

Аз съм българин и пиша на азбука създадена за езика ми, не на латиница, ще ме прощават братята турци и другите. Аз  съм българин и езикът ми е чудесен – нарича се български. какво да направя като е добре направен.

Интересно колко от българските турци могат да напишат 500 думи правилно на турски?
А на български?

ВЛАДО ДИЛОВСКИ

Я солдат
Я не спал пять лет и у меня под глазами мешки

Я сам не видел
Hо мне так сказали

Я солдат
И у меня нет башки
Мне отбили ее сапогами

Йо йо йо комбат орет
Разорванный рот у комбата
Потому что граната

Белая вата, красная вата
Hе лечит солдата

Я солдат
Hедоношенный ребенок войны

Я солдат
Мама залечи мои раны

Я солдат
Солдат забытой богом страны

Я герой
Скажите мне какого романа

О-о-о-о… у-йе.

Я солдат
Мне обидно когда остается один патрон
Только я или он

Последний вагон самогона
Таких миллион

Я солдат
И я знаю свое дело — мое дело стрелять
Чтобы пуля попала в тело врага

Эта рага для тебя мама-война
Теперь ты довольна?

I’m a soldier
I’m a soldier
I’m a soldier, soldier, soldier джа-джа…

ПЯТНИЦА – Солдат

По Prodigy

Нощта пада над града. Събираме се. Бавно. Застанали в редица чакаме. Завързани ръце, завързани очи. Началото на състезанието.
- Старт.

И тръгваме към своето начало. За повечето ще е край.

Бягащи и слепи хора. Колона. Удар. Някой пада. Бягаме. Един ще бъде победител… или последен ще умре.

На улицата. Сблъскан с другите. Бягам. Засилвам се, пресичам. Някой изкрещява. Спирачки. Следи от труп. Някой ще се спре. Някой ще живее. Някой ще е счупен. Всички ще сме жалки. Успешно разиграни в поредния залог.

И пак сме на арената. Които оцеляхме. На всеки е заложено. И всеки е използван, докато умре.

Разсъмва се. В гората през дърветата. Бягам. Жив съм още… Финал. Умора. Нищо. Победителят се срутва на колене. И диша. Всичко е за ЧАНТА с пари.

ВЛАДО ДИЛОВСКИ

Наведи се, Че Хуят Идва Пак.

ДИК МАРЧИНКО

Учебниците побъркаха младо и старо в държавата. Вместо да наливат ум и разум в главите на хлапетата, в книжките една след друга се редят песни за джипове, звън на пари и конкурси за красота. Оказа се, че вместо “Мила моя мамо” и “Де е България” родните второкласници възхваляват в песни кръчмите…

Запявка
Отдолу иде джип “Мицубиши”
със яка броня, с прозорци скришни.
Всички по пътя той изпреваря.
- Но на кого е? Кой ли го кара?
- Вълчо го кара. Свири и гази!
- А във колата коя е тази?
- Лиска е вътре. И много иска
на мис-конкурса да стане миска.
- Давай, Вълчо, и наддавай
златна пара звънка -
мис да стане твойта Лиска,
гиздава и тънка!
(Из учебник по музика за III клас)

“Отдолу иде джип Мицубиши, с яка броня, прозорци скришни”, трябва да припяват хлапетата, които учат по “Музика” за III клас на издателство “Булвест 2000″. Автори на песнопойката са Генчо Гайтанджиев, Мария Попова и Пенка Младенова. “Хитовото” произведение, чийто текст би засрамил и най-лютото чалга парче, не е снабдено с ноти. Затова и основна задача на малчуганите е да станат попфолк композитори и да измислят мелодия за припявката.

От “култови” парчета не са лишени и петокласниците. “Кон излезе на ливада, вдъхна въздух и умря. Възкачи се на небето и какво ли не видя. Две кебапчета крилати пазят Рая с автомати” e гвоздеят на книжката на издателство “Анубис”, по която децата се учат да пеят.

Задачи за клане и починали при катастрофи пък заливат хлапетата от сборник със задачи по математика за IV клас, алармираха преди дни “Господари на ефира”. За кървавите задачи разказа ученик от столичната математическа гимназия. Зловещите уравнения били възложени на децата за домашно от СИП по точната наука. Според помагалото 10-годишните трябва да изчисляват по колко агнета на ден трябва да коли касапин, за да изпълни нормата си. На малчуганите е възложено и да смятат колко кокошки ще изколят селският поп и приятелите му, ако гуляят цяла седмица. Най-ужасяващата задача описва катастрофа, при която загива баща, а синът му е откаран в тежко състояние от Бърза помощ.
в-к Стандарт

***
Опит за профанизация на новото поколение – успешен. Рапорт даден. Рапорт приет. Ето така се убиват 1300 години култура. Бавно и от идиоти, селската, за по-лесно. С чалга и лайна. Те са навсякъде, защо не и в учебниците. Да не ви ебе. Ние, поколението преди тях, старите-млади сърдити хора, ще оберем каймака и на това лайно, когато порасне, а вие ще сте спокойно умрели.

Цялата есенция на Фройд изиграна по балкански с лицата на Карел Чапек от Швейк. Да се смееш и да плачеш.

Fanfare Ciocarlia vs. Fallen Art