Ако следите блога ми най-вероятно ви е направо впечатление, че съм почитател на определен тип музика. Метъл музиката. От декември месец, миналата година, планирам посещението си на най-големия метъл фестивал в Европа – Wacken Open Air. В страницата на Metal Katehizis може да прочетете моят разказ за преживяното. Галерия със снимки от фестивала и от групите може също да намерите в сайта.

Четенето е процес, който уважавам изключително много, но рядко ми остава време да се съсредоточа над някоя книга. Въпреки че почти през цялото време чета, то това са технически статии (на компютъра), и рядко художествена литература.

Q: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Рядко. Предимно чета в такива позиции, където е трудно и да набивам нещо през това време. Въпреки че не отказвам чаша студено мляко с бискивитки, докато следя нишката на размишления на Шерлок Холмс.

Q: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Освен класическото мляко, водичка и/или количка. Нищо алкохолно, защото и без това трудно се фокусирам за дълго време.

Q: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява? Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Да си драскам по книгата?!?? Абсолютно не! Ако нещо ме е впечатлило до такава степен, че да трябва да го отбележа, то най-вероятно съм го запомнил. В общия случай помня до коя страница съм стигнал последно. Е, понякога прочитам страница, две, докато се сетя къде последно съм оставил героя си – я в някоя бездна, я в бездънния Космос.

Q: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Нехудожествена – както отбелязах и в предговора. Чета предимно статии свързани с историята (Wikipedia) или свързани с работата ми. Чета по много и по цял ден. Художествената литература ми е като отдушник когато искам се отърся от проблеми.

Q: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Опитвам се, да. Ако не успея, обаче, не е голяма драма.

Q: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Самият автор да ме дразни? Не. Но ако стилът му на писане не увлекателен за мен се е случвало и да изоставя книгата (въпреки че в момента не мога да дам директен пример).

Q: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Много често. Тъй като предимно чета литература на английски език често се срещат думички, които не разбирам. Ако пък е художествена литература (на български винаги) пак се срещат думички, които не знам и google-вам за тях.

Q: Какво четеш в момента?

Сър Артър Конан Дойл – Шерлок Холмс, разкази, том 2.

Q: Коя е последната книга, която си купи?

Дан Браун – Изгубеният символ. Имаме прекалено голяма библиотека (вкъщи т.е. в Павликени), за да ми се налага да купувам редовно.

Q: От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Само една. Не че бъркам героите, но предпочитам да ги карам подред, а не синхронно.

Q: Имаш ли си любимо място/време за четене?

Що се отнася до техническо четиво – сутрин. Все пак не бива да изоставам, а и добивам вдъхновение за през деня. Худ. литература – когато ми падне.

Q: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Поредица. Привързвам се лесно към героя и искам да съм виртуално с него колкото се може повече. Затова и предпочитам сериали.

Q: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Не. Всеки да си чета каквото му е интересно.

Q: Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Никак (shame) Книгите ми са на една лавица (в квартирата). Хубаво е (а може би не чак толкова), че не са много …

——

Няма да предизвиквам никого обаче – исках само да уважа желанието на колежката

Да, наистина моята бройка на български техно-блогове беше 0. След това попаднах на два блога (първите два в списъка подолу), които разпалиха желанието ми да намеря нови. Поразрових се малко по-задълбочено и ето какво намерих.

1.Fridaycode

Изключително много се впечатлих когато намерих този блог. Мисля че се ровех за информация относно video тага и така попаднах на статия от въпросния блог, в който се описваше много подробно какво представлява тага, какво представляват кодеците, кои браузъри какви кодеци поддържат и т.н.т. Съдейки по-първият пост, блога съществува от средата на март тази година  и написаните до сега 30 статии са направо фрапиращо много. Използват картинки, за да илюстрират по-добре примерите, а и много често има и реални демота, които може да видите. Дизайнът на блога е лек и изчистен като се концентрира много на написаното. Евала пичове!

2.PixelNinja

Само за името на блога могат да се дадат 10 точки начална преднина (не че ги броим). Цветен и приятен блог/фирмен сайт на Ивелин Георгиев (предполагам, че така се казва – във формата за контакти има посочен телефон, но не и име ) Иво Иванов. Някои от статиите са копия и/или преводи от други блогове (какви ви казах – четем чужди блогове на максЪ). Въпреки това има и авторски статии, а и неавторските публикации са интересни и си заслужават вниманието.

3. DevStorming

"Блогът за уебмастъри" – те са си го казали авторите Е, може би е по-скоро като "Социална мрежа за уебмастъри" тъй като има прекалено много статии от Fridaycode.net (Номер 1 в този списък), малко трудно откриваеми категории (всъщност не намерих такива), а и дизайна му куца. Въпреки няколкото очевидни недостатъка "блога" е прилично поддържан и ако не от други места, то поне него, може да разберете какво правят … хех, другите. Надявам се, че това затишие в авторските статии е временно и ще има нови в най-скоро време.

4. Designtohtml

Една от най-приятните изненади, на която се натъкнах, докато търсех материал за тази статия. Въпреки слабият дизайн, който предлага блога, информацията е поддържана сръвнително редовно. Стилът на писане се придържа по-скоро на ниво разговор между колеги в офиса, отколкото да се набляга да се обясни по-добре на незапознатия читател, но се разбира достатъчно добре. Има предимно авторски материали (казвам предимно, защото не успях да прегледам всички статии), което е огромен плюс!

5. IvanMark

Не разбрах дали блога се списва от Ivan или от Mark (joking), но който и от двамата да е, го прави доста агресивно (отново – писането на статии).  От април тази година до сега са написани над 30 статии! Някои от тях са свързани с живота на автора (ите), но все пак – 30 статии. Яхуу!

———-

Ако мислите, че и вашият блог или блогът, който следите трябва да е в този списък – моля, споделете го в коментарите с няколко думи описание какво ви харесва в него.

P.S.

6. Искам да знам

Няма нищо общо с технологиите, но блогът ме кефи тотално и затова си търсех повод да споделя линка към него. Много любим блог от българската блогосфера. Публикуват се преведени статии, но статиите са "Amazing!" или казано на български "страхотни"! Мистерии, Космос, конспирации, фотография – само го назовете и ще го научите. Може би единственият български блог, за който ще ме боли ако го спрат. Така че – недейте!

Всяка една от изброените си има своите предимства и недостатъци и е изградена, за да служи на определен тип потребители. Качването на продуктите и правенето на магазина по-точно ваш вкус е времеотнемаща задача, така че постарайте се да прегледате няколко платформи преди да направите финалният си избор.

1. Magento

Само погледнете списъка с клиенти на Magento и ще разберете какъв прекрасен софтуер с отворен код е! Samsung, The North Face, Stussy и Nespresso. Всички те използват Magento, за да захранват техните електронни магазини. Използва се от повече от 30 000 търговци и е най-бързо развиващата се платформа за електронни магазини. Трябва да заплатите, за да получите Enterprise версията, която е пълна с всевъзможни полезни допълнения, но Community версията, която е предназначена само за разработчици е безплатна за сваляне и използване.

2. osCommerce

osCommerce е напълно безплатна под GNU General Public License и съвпада много добре на нуждите на повечето потребители. Без никаква изненада, имайки предвид колко лесно е да се инсталира и настрои, тя е много популярна и има повече от 228 700 магазина, които се задвижват от нея. Толкова голяма популярност си има и своите недостатъци – прави по-трудно за вас да отличите вашият магазин от хилядите други. Ако искате да изпъквате над останалите, може да използвате някои от 5800-те допълнения, въпреки че някои са платени.

3. OpenCart

Не само че OpenCart изглежда чудесно, но е и много лесна за работа. Може да създадете неограничен брой категории, да продавате неограничен брой продукти, да приемате множество валути, да използвате много езици и да избирате от над 20 системи за плащане и 8 метода за доставка. Потребителски настроена е ( б.р. системата ), а също така и се грижи за добрият ви рейтинг в търсещите машини. Потребителите могат да оценяват и оставят ревюта за продуктите, които продавате. Не е толкова популярна като osCommerce, затова помощ и насоки за работа се намират по-трудно.

4. Spree Commerce

Spree е платформа за електронни магазини, с отворен код и е писана на Ruby on Rails. Използвайки системата на Spree за работа с разширения (extensions), вие ще имате възможност да промените вида на магазина си, по начин, по-който ще ви отличава от конкуренцията. Сред добрите възможности са над 50 системи за разплащане, една страница за checkout и специфична логика за таксуване, която би спестила много време и нерви на клиентите. Също така системата идва с вграден Google Analytics.

5. PrestaShop

PrestaShop е още един як и професионално изграден избор, който вие може да свалите, инсталирате и използвате напълно безплатно. Административната част ви дава пълна възможност да управлявате вашият бизнес (включително инвентар, поръчки, доставка и клиенти) в реално време. Плащанията се изпращат директно на вашата банкова сметка като се използват последните технологии за сигурност.

6. VirtueMart

VirtueMart, който е разработен да работи заедно с Joomla!, е една симпатична количка, с която потребителите веднагически започват да се чувстват конфортно. Тя не само че позволява на потребителите да купуват неща, тя им дава възможност да се създадат акаунт, да си добавят адреси и да имат достъп до тяхната собствена история. Множественни езици и валути, както и неограничени продукти и категории, също така се поддържат. 2.5 милиона хора са свалили VirtueMart и повечето от тях са доволни от резултатите.

7. Ubercart

Ubercart е създадена специално за хора, които продават предимно "виртуални" стоки като сваляване на файлове, регистрации за събития, достъп до сайтове и билети. Също както и VirtueMart, която е създадена, за да се интегрира в Joomla, така и Ubercart  трябва да бъде интегирана в Drupal. Drupal потребителите ще се чувстват много конфортно избирайки идеалните модули и теми, за да задвижат тяхният магазин, но ако не сте Drupal потребител, бих ви посъветвал да използвате друга система.

8. Zeuscart

Най-добрата страна на Zeuscart е потребителския интерфейс, който е богат, атрактивен, потребителски насочен и като цяло по-малко неприятен от останалите потребителски интерфейски (ПИ), които трябва да гледаме всеки ден. Направен е за малкия и средния бизнес и потребителите му биха могли да се възползват от SEO ориентираните връзки, картите за подаръци, отстъпките, шаблоните за email и финно определяне на цените (tier-pricing), което позволява да се намалят цените за големи поръчки.

9. Afcommerce

Ако искате да имате много, много, ама много опростен магазин, то Afcommerce е може би решението на за вас. Не изглежда много добре нито от страна на клиентите, нито от страна на потребителите (б.р. потребител е създаделя на магазина, а клиент е този, който използва магазина), но работи по предназначението си и е идеален за начинаещи. Има бърз и само на една страница checkout. Помощ за клиентите има почти нявсякъде във формата на popup-и, а акаунти за тях се създават автоматично спрямо поръчката.

10. Zen Cart

Лесна за инсталация, лесна за специфична настройка и лесна за управление, Zen Cart е перфектната платформа за тези, които искат резулатите без много щуране. Тя пристига с newsletter управление, купони за намаление, сертификати за подаръци и всички останали основни функционалности, които очаквате. Потребителите, могат да използват голямо количество допълнения, за да направят администрацията по-лесна. Прекалено многото допълнения, обаче, правят системата много накълцана и тове не е в нейн плюс.

11. SimpleCart js

SimpleCart (js) 2.0 не е вече само за Paypal. Сега тя работи и с Google Checkout. Може да добавяте, увеличавате, намалявате и премахвате бутони от вашата количка. Можете също така да пренареждате артикулите, променяте HTML таговете и да правите, каквото сметнете за добре, за да покажете магазина си в по-добра светлина. Не ви трябват бази данни, нито знания по програмиране. Забравете за тези главоболия.  Тази проста javascript базирана количка е по-малка от 20kb.  и може да я настройте за минути. Тя е лека, бърза, лесна за използване и ви дава възможност да я промените според вашият вкус. Всичко, което ви трябва да знаете е малко HTML.

12. Tomato Cart

Tomato Cart е новото поколение на електронни магазини с отворен код. Разклонение на osCommerce 3 като отделен проект.  Докато уеб проложенията стават все по-сложни, модерните технологии като AJAX и RIA предлагат значително подобрение в ползваемостта и правят взаимодействието между интернет интерфейсите по-бързо и по-ефективно.

13. CubeCart

CubeCart е страхотна! Интегрира се наистина много добре във всякакъв вид сайтове и изглежда професионално от клиентска гледна точка. CubeCart 3 е безплатна, а CubeCart 4 е премиум версия и струва 110 паунда. Има няколко значителни разлики между двете: CubeCart 3 има 3 скина, а CubeCart 4 – 5; CubeCart 3 има 4 стъпки, за да се направи поръчка, а CubeCart 4 – само 2. Потребителската регистрация е задължителна в CubeCart 3, но само препоръчителна в CubeCart 4 и още и още.  Препоръчвам да закупите CubeCart 4, ако възнамерявате да се занимавате сериозно. Хвърлете едно око и на CubeCart 3 преди да започнете, за да имате представа с какво се сблъсквате.

14. RokQuickCart

RokQuickCart е много, много проста количка за Joomla! Нейната простота, обаче, е както предимство така и пречка. Може да я инсталирате и настроите за минути, но липстват основни функционалности, които останалите системи в тази статията имат – за пример: приемат се плащания само през Google Checkout и PayPal. Въпреки това като цяло изглежда добре.

15. Store Sprite

Въпреки че е безплатна, Store Sprite предлага възможности, които обикновенно бихте ги намерили в платените версии на други популярни системи. Това включва точки за лоялност, коментари и рейтинг, съобщения при смяна на статус, следене на поръчката (order tracking), специални оферти, най-добри продавачи, акаунти на клиентите. Единственият недостатък е, че магазинът ви ще работи с много ясно отчетливо показване, че правата се държат от Store Sprite. Това ествествено ще се премахне, ако заплатите определена сума.

Източник (Source): Web Appers
Снимки: Web Appers

Но тази статия не е с цел критикуване на пичовете от Vbox7, а с цел да покаже че и техният player може да бъде направен единствено и само с помощта на HTML 5, CSS3 и малко Java Script.

Разработеният от мен player е в изключително начален стадий (работил съм не повече от 5, 6 часа) и в следващите няколко дена ще го подобрявам и обновявам. Част от функциите към момента са:

1. Play/Pause
2. Показване на колко време е изминало от началото на клипа
3. Преместване на slider-а за seek на клипа

Какво НЕ може да прави? Всичко останало и най-вече да показва клипове от сайта на Vbox7 (за сега!).

Важно е да отбележа, че започнах разработката с идеалната цел да науча по-добре за новите възможности на CSS3 и HTML 5 и не целя да подронвам авторитета на Vbox7 по какъвто и да е начин.

Към момента има добра поддръжка за Firefox 3.6.7, Chrome 5.0.375 и Safari 4.0.5. IE-тата не подлежат на коментар (за сега!)

Следете блога. Скоро ще публикувам следващата версия, с включени повече опции като контрол на звука, свободен seek, цял екран и fallback за по-старите браузъри. Също така съм предвил и подробна статия за работа с видео контрола.

ВИЖТЕ ДЕМОТО

Но колкото повече свойства изискват, толкова повече си задаваме въпроса: “Какво друго може да ни се предложи?”. Ето част от моите хрумвания по въпроса.

1. Избирателна повторяемост на фона
   Винаги съм искал да вкарам всичко в една картинка или така нареченият “sprite”. Когато елемента, на който трябва да се сложи фон, е с точно определена ширина и височина всичко е ОК. Но ако трябва една картинка да се разпростре по цялата дължина или височина на елемента трябва да се прави отделен sprite или отделна картинка. Чудесено би било ако можеше да указваме от коя картинка да се отреже, какво да е името на сектора (за да може да се обръщаме към него и занапред), откъде да се отреже и с какви размери.  Ако въпросният сектор се и кешира за следващо използване всичко би било на шест. Ето един пример как би изглеждала подобна директива.

   background-crop: url( ‘/path/to/sprite.jpg’ ), name( ‘footerbg’ ), from( 10px 20px ), size( 5px 10px );
   background: use( ‘footerbg’ ) repeat-x top left
   

   За: Намаляват се броя на заявките към сървъра. В най-добрият случай ще трябва само едно сваляне.
   Против: Това временно отрязване на картинката ще бави рендването на страницата.

2. Константи!
   В общия случай не е толкова фрапантна липсата на константи в CSS. Може да се направят множествени селекти на елементите, които трябват да имат еднакъв цвят,  фон или рамка. Но какво ще стане ако искаме елементите от header-а да имат определен цвят (на текста), който да е същият както border-а на footer елементите? Трябва два пъти да дефинираме този цвят – един път за border-а и един път за color-а. А какво става когато този цвят трябва се замени. Find and replace? Може би. Но защо не е по-културно решение с константа? Пример:
   
   /* Define a simple constant */
   constant {
   name: ‘mainColor’;
   value: ‘#FF00FF’;
   }

   /* Usage */
   #header {
   background-color: $mainColor;
   }

   Прекрасно, нали?

   За: По-добре поддържан код.
   Против: Ако се вкарат константи, някой ще поиска и условни конструкции и CSS от описателен език, ще се превърне в изпълним. И тук пак идва проблема с производителността.

3. Еднаквост на размерите на два и повече елемента.
   Най-баналният пример за това свойство е многоколоннта решетка. Две колони – лява и дясна, като дясната трябва винаги да е с височината на лявата. Въпреки че има добри решения на този проблем и сега, би било далеч по-лесно ако се добави правило за уеднаквяване на размерите на избраните елементи. Пример:
   
   #leftColumn, #rightColumn {
   eq-height: true;
   }
   #header, #footer {
   eq-width: true;
   }
   
   За: Изграждането на колонни и грид структури ще бъде много по-лесно.
   Против: Е, тук нещо против тази директива не мога да се сетя

Ако и вие се сещате за подобни добри идеи, споделете ги в коментарите. А на мен ако ми дойдат още идеи и аз ще ги споделя.

Забележка: Това не са валидни CSS правила!

Считано от 2007 година, аз не съм студент в ТУ – София. Търсете виновните сред новите колеги

In Flames – Trigger

Soilwork – Rejection Role

Едно от многото неща, които дърпат българските групи назад, е липсата на сериозно отношение. ЮВИГИ направиха всичко възможно да се справят с това и ефектът беше на лице. От избора на място, през фино направения „artwork” (покани, плакати, myspace профил и дизайн на албума), до прекрасните видеоклипове, които се прожектираха по време на тяхното изпълнение. Да, това са странични неща и най-важното за една група е музиката, която прави, но тези дребни детайли изпъкват и показват едно по-специално отношение към феновете.

Поводът, поради който се състоя концертът, беше промоцията на техния първи албум „Сива пустиня“. Албумът, чието ревю ще можете да прочетете по-късно на сайта ( б.а. ревюто е писано за Metal Katehizis ), се продаваше много ефектно от красиви девойки, а от музикалния пулт Кирил Янев (БАЛКАНДЖИ) с плътен глас подканваше присъстващите да се насочат към въпросните девойки.

Специални гости бяха други български дебютанти – OVERGAME. Шестимата музиканти показаха приятни ритми и силно желание за изява, но вероятно неопитността им бе причината звукът да бъде силно преекспониран, което пък попречи да добием правилна представа за тях.

Малко преди 22 часа или с други думи – точно с първия съдийски сигнал за началото на финала на Шампионска лига, ЮВИГИ се появиха в състав Явор Пачовски (клавири, вокал), Валентин Моновски (китара, вокал), Панайот Солаков (вокал, бас) и Спаз Генев (барабани). Без никакви приказки „великия хан“ започна своето пътешествие. Като приятен аспект към представянето на дебютните си песни, ЮВИГИ бяха решили да прожектират, на два екрена, кадри, концептуално свързани с албума. Сетлистът беше около 45 минути, колкото е и дължината на албума, но пък звукът беше на ниво и това кратко (за прогресив група) изпълнение беше качествено! Все пак присъстващите получихме и бис – една песен от предстоящата да излезе втора част на албума!

Ще завърша с думите на един приятел след края на концерта: “Вече има и друга силна прогресив група в България.”

“Without a warning. I’m a prisoner of love.” Ех, погуби се този човек с неговата любовна мъка. Не знам как става сутрин от леглото… Последното му творение “The Crest” е доказателство, че по-емоционален стил от рок/метъл музиката няма! Четиринадесетият студиен албум в кариерата на германския китарист Axel Rudi Pell съдържа много емоция, любов и чист, неподправен хеви метъл!

Любителите на прогресива могат да пропуснат албума с чиста съвест, а в този ред на мисли – и всичките му останали – стилът на Axel Rudi Pell не е мръднал от първия му албум (“Wild Obsession”) през далечната 1989 година. Формулата от последните албуми не се е променила. Първата песен “Prelude of Doom” е кратка прелюдия – предимно инструментална (все пак има гласове за фон). „Too Late” ще се хареса на любителите на бързите парчета с лесно запомнящ с текст и красиво китарно соло някъде по средата (формулата всъщност е ясна – сега остава и да мога да свиря като Axel ). „Devil Zone” не се различава много, но тук темпото е малко по-умерено. Същото темпо се запазва и в хита, според моето скромно мнение, на този албум, а по-точно „Prisoner of Love”. Откакто за първи път чух „The Crest”, солото и краткият припев “I hear you calling. Calling out my name. Without a warning. I’m a prisoner of love.” са се запечатали в съзнанието ми и не мога да спра да си ги тананикам. “Glory Night” е поредната прекрасна балада, където тандемът Johnny Gioeli и Axel Rudi Pell показва какво е нещастна любов чрез чисти вокали, меланхолична китара и пиано – за цвят. „Dark Waves of the Sea” е нов прочит на “Oceans of Time” (едно от безспорните попадения от дългата и славна кариера на Axel Rudi Pell). Последната композиция е “The End of Our Time” – тежка и мрачна песен, в която Johnny Gioeli показва завидните си гласови умения за пореден път.

„The Crest” е най-доброто, което са правили Axel Rudi Pell и компания след Shadow Zone (2002).  Оригиналността никога не е била силната черта на виртуоза, но албумът е подходящ, ако някоя красива девойка ви е разбила сърцето или просто си обичате хеви метъла в неговата истинска форма. А за женската половина й остава да се наслаждава на Johnny …

Бързам, понеже закъснявам за първото си интервю, което ще правя на живо. Притеснявам се – не знам какво да очаквам. Въпреки че съм си подготвил въпроси, съм доста скован. Щом влизам в студиото, виждам четири много усмихнати момчета, които веднага пречупват първоначалната ми уплаха. Дами и господа – представям ви група „Ювиги“.

Здравейте. Представете се накратко.

Панайот: Аз съм Панайот, свиря на бас и пея. В групата съм от почти самото й начало, което е през нескорошната 2002 година. Това е за мен накратко.
Явор: Аз съм Явор. Свиря на синтезатори. Аз повече викам – не пея толкова много. И аз съм от тогава в групата, от 2002, когато всъщност започнахме да измисляме концепцията и въобще идеята за такава музика и такава група.
Спас: Аз съм Спас Генев. Свиря на барабани. Не пея – викам без микрофон и съм най-отскоро в групата, мисля, че от 2005 г. Нещо такова – 2005 – 2006. Аз съм последният присъединил се.
Вальо: Аз съм Вальо Мoновски – китара и вокал. С Явор практически двамата направихме групата. След това се присъединиха Панчо и Спас.

Миналата година сте участвали в Jack Daniels – Battle of the Bands.

Вальо: Реално участвахме, но нямахме материал с необходимото качество, за да сме конкурентоспособни.

Поводът да сме тук е новият и респективно първи албум за групата, който ще издавате. Разкажете малко повече за него.

Явор: Цяла година и половина се борим с този първи албум, но всъщност вече има реални резултати. Надяваме се скоро, в обозримото бъдеще, да имаме материали и да е завършен поне като първоначален вид. Албумът е концептуален, т.е. разказва една история. Мисля, че колегата може да разкаже за философската страна на нещата.
Панайот: Основната идея разглежда песните в концептуална обвързаност. Разглеждат идеята за човека – за чистият свободен човек, който се сблъсква с обществото и губи част от себе си в тази връзка с останалите хора и нещата, които му налагат като ограничения, като налагане на стереотипи. Общо взето борбата на човека да остане себе си…

Спас: И индивидуален преди всичко.

Панайот: Да. Да запази същността си и себе си в едно недружелюбно общество, особено в света, в който живеем.

Кое ви подтикна да направите албума точно с тази насоченост?

Панайот: Житейският ни опит, който с годините става все повече и така все повече се сблъскваме с подобни проблеми и подобна тематика. Всъщност ежедневието, сивото ежедневие, може да обезличи човека и да отнеме цвета в живота му, ако той се остави на това.

Вальо: Това е сериозната страна на нещата. Случайността има пръст и тук. Докато се раждаха песните, когато първите няколко песни вече бяха завършени, се оказа, че има смислово прехвърляне от едната в другата и развитие. Може много лесно да се намери идеята развита в следващата песен и просто решихме да направим цялата история.
Панайот: В самото начало малко случайно се родиха нещата, но в последствие развихме концепцията и подчинихме останалите неща на нея, така че идеята да има концептуален албум дойде от само себе си. Въпреки че е първи и задачата не е лека със сигурност. Това поставя и други очаквания.

Това означава ли, че ще има и втора част?

Вальо: Имайки предвид как се развива и какъв е краят, малко е вероятно да направим втората част, но все пак да не затваряме всички възможности.
Спас: А може дъщеря от втория брак …

Имате ли измислено име за албума?
Панайот: „Сива пустиня“.

Спас: Това е метафора за града. Въпреки че е пълен с хора, той е някак си празен.
Панайот: Става връзка с концепцията, идеята и историята на албума. Човекът, от чистото създание, което е, губи част от себе си в градската действителност, когато се присъедини към града. Градът е метафората за обществото като цяло. Затова градът играе основна роля като негативен персонаж.
Явор: Той даже има своите реплики в албума …

Откъде черпите музикалното си вдъхновение?

Вальо: За мен лично музикалното вдъхновение идва от групи, които слушам, от конкретна музика. Даже доста често, както си вървя, и нещо ей така ми влиза в главата – някаква натрапчива мелодийка. Може и да се окаже, че е чужда, но в някои случаи си е лично моя. Така че – различно е. Но при мен най-вече от музиката, която слушам в момента, и затова моментните ми идеи се влияят от това, което слушам.

А по-конкретни групи да споделиш?

Вальо: Слушам доста неща. Напоследък може би прекалено много слушам Spock’s Beard. Иначе имам различни периоди – период, в който слушам по твърд метъл. Имах един период, в който слушах предимно блус – най вече Stevie Ray Von. Много е обширно. Преди слушах предимно метъл, но сега слушам каквото ми привлече вниманието – джаз, народна музика.

Паньот: Тук е моментът да отбележим, че той е бивш народен възпитаник…

Вальо: Свирил съм на тамбура. Може да се чуе в свиренето, особено в идеите, първоначалните идеи.

Спас: В общи линии всички харесваме прогресив метъл, прогресив рок и така нататък. Всеки има различни фаворити и клони към различни такива. Прогресив музиката затова е прогресивна, защото обобщава и събира в себе си много различни стилове, много различни звуци. Може би това, че всеки един от нас слуша малко по-различна музика, допринася за богатото разнообразие от звуци.

Вальо и Явор – двамата освен в Ювиги, свирите и в Балканджи. Как съчетавате двете групи?
Вальо: Поне засега не съм намирал някакви затруднения да ги съчетавам. Рядко сме се засичали по някакви мероприятия. Успяваме да намерим време и за двете. Не се бъркат особено идеите за двете групи – като музика нещата са доста различни. Така че не можем да кажем, че идеите за едната група крадат идеите от другата. Дори в Балканджи сме малко в страни от композиторския процес. Не мисля, че е някакъв особен проблем.

( Към Вальо ) Това ли е основната причина да свириш в две групи?
Вальо: Основната причина за мен е, че аз бях фен на Балканджи още отпреди да свиря в групата.
Явор: Също както и аз.

Вальо: При предложение, че ми предложиха, видях възможност  – опитах и стана.
Спас: Ебати якото!
Вальо: Хронологически с Ювиги започнахме 2002-ра, а в Балканджи сме от 2004-та.
Явор: Двете неща не се смесват. Помагаме си, защото хората, които свирят в България, не са безкрайно много …
Вальо: Да не говорим пък за София.
Явор: Няма конфликт между тези две неща.

Спасе, ти се занимаваш с дизайн. Гледал съм някои от твоите неща в сайта ви и плакати. Може ли да очакваме нещо интересно от обложката? Знаете ли как ще изглежда вече?

Спас: Благодаря. Работи се в момента и доста от илюстрациите към песните са вече готови. Основната идея е на лице.
Явор: Тук е добре да споменем, че няма да издаваме албума в Digi pack, а в класически вариант, вътре ще има много хубава книжка.
Панайот: Общо взето хората ще могат да очакват интересна обложка, с която да се запознаят визуално с идеята на албума. Искаме да направим нещо много интересно и от към визуална страна.

Какво влияние оказва хубавата обложка за един албум?

Панайот: Огромно. Особено за изпълнител, когото хората все още не познават.
Спас: Предимно за изпълнител, който е непознат. Когато става въпрос за албум на Theater дори и в бяло пликче да е, ще дам колкото пари ми поискат за него.
Панайот: Когато името все още нищо не говори на хората, на тях нещо друго трябва да им привлече вниманието – и това е визията. Когато видят един албум, а след това го чуят и им хареса, едва след това името вече започва да говори за теб.
Вальо: Най-добре е, когато хубавата обложка е комбинирана с хубава музика вътре.

Като промоция на албума може ли да се очаква турне в страната или все още е много рано да се говори по въпроса?
Явор: Имаме концептуалната идея да направим нещо подобно. Дори и от преди имаме желание да свирим в страната. Изпълненията на живо са ни любима част.
Вальо: Малко или много трябва да се популяризираме, преди да излезе албумът, хората все пак да знаят за какво става въпрос и да пожелаят да си го купят.
Спас: И преди всичко ние не сме студийни музиканти. Ние сме жива група.

На живо освен музиката от предстоящия албум, свирите ли и кавъри на други групи?
Вальо: Докато все още не можем да запълним два часа с наша музика – да, вкарваме някакви кавъри, но се стремим да не са по-конвенционалните, които свирят прохождащите групи. Малко по-непознати и интересни… „Breaking The Law” и „Fear of the Dark” вече не ги свирим.
Спас: … мен понеже ме е страх малко от тъмното …
Вальо: Въпреки че не сме приключили първия албум, върви творческият процес по нови песни, така че в следващите концерти ще включим и песни, които няма да намерят място в първия албум, но живот и здраве – в следващия.

Как ви възприема публиката?
Колективно: Обикновено добре.
Спас: Поне в началото не ни познаваха много от хората в клубовете, но за мен винаги е било най-хубавото това, че след няколко песни усещат положителното настроение, добрите вибрации, които излизат от сцената.
Вальо: Дори в началото да гледат малко странно, в последствие ги грабва. Винаги хора, които не са ни чували, са малко „А, какво е това?“.
Панайот: Много е приятно за нас, че много от хората, които идват на концертите ни, не слушат нито метъл, нито тежък рок, но въпреки това им харесва и по-късно се връщат като фенове и идват на концертите ни с желание и удоволствие.
Спас: Гледаме да правим сплитове с други групи, за да могат хора, които по принцип няма да дойдат да ни чуят, все пак да го направят по един или друг начин.
Вальо: До сега има успеваемост, защото хора, които не са имали намерение да слушат нас, в последствие се връщат.
Явор: Всяка група си има един контингент от приятели и познати, които ходят по техните концерти и се омешват и слушат и другата група, а пък тя вземе, че им хареса.

Опишете стила, към който се стремите да свирите?
Панайот: По мое мнение още от първите парчета групата има нещо характерно във всяка песен. Може да не е един стил, който да ги връзва всички да звучат еднакво, но е нещо различно. Повечето песни не могат да бъдат оприличени на еди-коя си група, еди-кой си стил. Освен това, специално за този албум, парчетата са мислени в продължение на доста дълъг период от време и са се раждали с идеите на всички ни, а и – както каза Вальо – различните влияния, които сме имали всички през годините, когато те са създавани, по някакъв начин са ги направили да звучат много различни една от друга. Мисля, че това ще бъде едно от най-големите достойнства на албума – че песните, въпреки че концептуално са свързани помежду си, имат препратки, личи си историята, която се разказва. Въпреки това те като звучене, като изразни средства, са много разнообразни.
Явор: Поради дългия период на композиране, песните са акумулирали голямо количество емоционален заряд, заложен вътре в тях. Ако се върнем на въпроса за стила – опитваме се да правим различни неща, да не е нещо, очаквано предварително.

Панайот: Нали това е смисълът на прогресивната музика все пак – да представиш нещо различно на слушателя.

Спас: В никакъв случай не се стремим самоцелно да го правим изчанчено, само за да е изчанчено.

Вальо: Предпочитаме да е различно, не толкова странно, колкото различно.

Спас: Преди много време, когато започнах да свиря, приятелите ми ме питат „Добре, каква музика свирите“ и аз „Прогресив, нали знаете, като Dream Theater”. С времето осъзнах, че ние сме много далеч – пак е прогресив, но е много далеч от тях. Като ниво е ясно, че сме далеч от тях, защото съм ги чувал с ушите си и ревах след това, но просто като звук и поднасяне на музиката сме много различни – като послание.
Вальо: Поради популярността си, когато човек спомене „прогресив“, първото нещо, за което един млад фен се сеща, са Dream Theater, но не можем да кажем, че приличаме на тях, нито на която и да е друга група.
Панайот: Много от любимите ни групи са Spock’s Beard, Queensryche, Rush … но музиката ни по една или друга причина не е отишла в тези посоки. От тук нататък нека хората преценят на какво им напомня музиката ни. Ние я правим така, както я усещаме, без да се стремим да прилича на нещо или да влиза в някакви рамки.

Докъде сте готови да експериментирате с музиката си?
Вальо: Докъдето не сме се сетили и опитали.
Спас: Зависи от конкретните идеи, които разработваме. Нямаме някакво ограничение да кажем „До там ще стигнем и от там нататък повече не“ – не.
Панайот: Докато ни звучи добре като музика, експериментът продължава. С всяка песен, която правим, се опитваме да не се повтаряме. Не сме стигнали до етап, в който да се повторим много, без да имаме идея как да вкараме нещо ново в песните. Това за нас също е някакъв стимул и някакво разнообразие, тъй като от чисто експериментална гледна точка прави композирането и свиренето интересни.

Текстовете на прогресив песните винаги носят някакво послание със себе си. Текстовете на коя група ви впечатляват?

Панайот: Queensryche са много сериозни. Geoff Tate пише страхотни тестове. Също така албумите на Ayreon са много силни, не само като музика, но и като текстове, послания. Pink Floyd …
Спас: Transatlantic, Marillion …
Явор: … Riverside. Много и все различни неща. Всичките са прогресив групи, но не се припокриват една с друга.

Каква картина искате да си представи човек в съзнанието си, когато слуша вашите песни?

Панайот: Бих искал човек да интерпретира текстовете, които чуе, по свой собствен начин. Да успее сам да интерпретира нещата – да намира нещо свое в тях.
Спас: Най-важното е човек да седне и да се замисли, а пък до какъв извод ще стигне, си зависи от конкретната личност и кой какъв поглед има върху нещата. Но ако успеем да накараме някой да се замисли, мисля, че си е успех.
Явор: Панайот е малко пристрастен, защото е авторът на повечето от песните. Поради това, че албумът разказва история, при това минава от единия в другия край, минава през целия път на търсенето, намирането и т.н., всяка песен сама по себе си носи нещо различно като почва от предишната и свършва в следващата. Всяка песен има различен заряд т.е. в едната героят е гневен, в другата е съсипан, в третата вече започва да се събужда, да усеща силата в себе си. Най-хубавото е, че в накрая завършваме с един доста отворен финал. Двояко може да се разбира.

Взимате ли се много насериозно, като правите музика, или възприемате нещата по-философски и майтапчийски?
Вальо: По-скоро сериозно. Майтапчийски може да подходим на някой концерт, по някой определен повод. Конкретно за нашата музика не мисля, че има нещо, с което можем да си правим шеги. Гледаме да си направим нещата сериозно, а вече ако остане време … Правили сме и лиготии.
Панайот: Има и нещо друго. Въпреки че взимаме насериозно това, което правим, музиката ни е сериозна като послание, винаги се държим далеч от опасността да се вземем толкова насериозно, че целите и амбициите ни да ни повлияят на доброто ни настроение. В крайна сметка гледаме на нас да ни е приятно от това, което правим. На нас да ни харесва първоначално музиката и нещата така, както се развиват. Винаги я има тази опасност – като се вземеш много на сериозно, нещата да добият по-неприятен характер и удоволствието от това да свириш, да се изгуби в прекалени амбиции. За нас музиката е един основен кеф.

Какво липсва на българската рок сцена?
Спас: Проблемът е, че доста хора ходят да слушат кавъри на любими песни. Според мен трябва да има реклама на авторската музика, защото има наистина качествени неща, но трябва нещо да се пречупи, за да отиде човек и да чуе нещо непознато.
Панайот: Все още го има този предразсъдък, че качеството на албума ще бъде много зле. Общо взето има достатъчно качествени материали и групи, които могат – лансирайки и рекламирайки ги, не само сами, но и чрез медиите, да излизат на яве. Да може българският слушател да се гордее. Както е с театъра и киното – когато знаеш, че е качествено, започваш да отиваш. Става малко или много модерно да ходиш на такива места. И в България, и в световен мащаб, рокът е в подем, което не беше така през 90-те например. Това липсва … Може би още малко реклама и време хората да се научат, че в България има музика и въобще изкуство, защото ние българите си го имаме заложено да сме негативно настроение към българското – каквото и да е то. После ни трябва време да се убедим, че всъщност има качествени български артисти във всяко едно отношение.
Спас: Аз пък знам за друга черта на българите, че нашето си е най-хубавото, ние сме най-умните …
Вальо: Е, това обикновено се говори на всеослушание, но не си го мислиш.
Явор: Факт е, че в музикално отношение се раждат все повече интересни неща, все повече нови неща, което е много хубаво, защото така ще се случи пробивът.
Вальо: Надяваме се ние да направим пробива …
Панайот: В един момент ще се отварят все повече клубове, с все по-качествена музика, все повече звукозаписни компании.
Спас: Ще имаме повече време да свирим.
Панайот: Ще се появят повече хора, които да помагат на музикантите да бъдат музиканти.

С какво се занимавате извън Ювиги? Предполагам, че не ви е основното занимание.
Всички: За съжаление не е!

Спас: Аз лично съм печатен дизайнер. Книжен плъх съм и не мога да се справям добре с тези нови технологии. Обичам да се занимавам с мотори като хоби.
Вальо: Аз се занимавам с черната работа в една адвокатска кантора.
Панайот: Аз съм в търговска фирма за машинни компоненти.
Явор: Аз съм QA в софтуерна фирма.

Коя група от несъществуващите вече български групи ви липсва най-много?
Спас: Ер Малък.
Панайот: ФСБ.
Спас: Контрол много ми липсват на мен, въпреки че се събират периодично от време на време. За критериите на пънк-рока на времето те са на били на върха … жалко, че никой не ги е знаел.

Преди няколко месеца подписахте договор с мениджърската агенция Double D Music. Какви са надеждите ви, свързани с тях?

Явор: В лицето на Double D Music група Ювиги намери своите мениджъри. Радваме се на съвместното си сътрудничество.
Панайот: От скоро сме заедно, но имам надежда, че ще направим много в бъдещето си партньорство. Хубаво е, както казахме преди малко, че има хора, които се занимават с българската авторска рок музика.
Явор: Ние благодарим за гласуваното доверие и оправдавайки го, ще докажем, че има хубава рок музика в България.

Вашите думи към читателите на Metal Katehizis.
Явор: По-скоро ще отправим пожелание. Нека и вие ( Metal Katehizis) да вървите напред и много читатели и почитатели да имате, а конкретно към читателите – надяваме се да ги видим на нашите концерти и да празнуваме заедно с тях. И на предстоящите събития, и на бъдещето издаване на албума, когато това се случи.

—————–

Интервюто е взето в края на миналата година за Metal Katehizis, но поради технически и други причини не е ( до този момент ) публикувано.

На 22 май, от 20 часа в клуб RBF група Ювиги ще представи техния първи албум. Бъдете там!

По стара българска традиция началото на концерта закъсня, но това изобщо не се забеляза от силно ентусиазираната публика – прогресив концертите тази година са кът и не можем да си позволим лукса да сме недоволни, нали? Pantommind се появиха, обгърнати в мрак и притъмнено осветление, което даде повод групата да получи ново име Pantomblind За втори път през тази година софийската публика имаше възможността да се убеди колко добри са четиримата габровци. Няма шега и измама – Pantommind показаха всичко, каквото може да се желае от една прогресив група, а именно брилянтни композиции и сценично поведение. Единствено фактът, че не изсвириха нищо на Savatage помрачи радостта ми, но какво да се прави – следващия път. Дано това да е по-скоро!

Последва кратка бирена пауза, през която успяхме да охладим малко градусите натрупани къде от прекрасното изпъление на Pantommind, къде от жегата в непроветряващата се зала Blue Box.

Малко преди 22 часа до ушите на всички присъстващи достигна интрото на Hyperactive, от новия албум на Riverside. Нежните звуци на клавирите изпод пръстите на Михал Лапай привлякоха феновете към сцената както древногръцките сирени са привличали младите и неопитни морячета. Българският фен обаче е врял и кипял във всякакви концерти и посрещна вокалиста Мариуш Дуда, който се стъписа от ентусиазма, с който поглъщахме всяка нотa, всеки стон, всяка дума … За много хора прогресив музиката се изчерпва с една група – Dream Theater, но това, което правят Riverside, пренася прогресива на едно друго, почти неземно ниво. Съчетават джаз, пънк и транс елементи в комбинация с изкусни китарни рифове и сола, които могат да накарат всеки, който се заслуша за минута, да се пренесе на едно друго място, място, където няма проблеми, място където Космосът и Човекът стават едно. Ето че можело и без психотропни вещества!

За огромно, огромно съжаление концертът свърши малко след като започна … Не заради технически проблеми – пътуването до това кътче на душата отнема два часа, но със скоростта, с която Riverside ни придвижваха всичко свърши за един миг. Дори и двата биса, на които излязоха, не успяха да запълнят тази празнота, която остана във всички …  Тооолкова много песни останаха неизпълнени …

Всяка година има концерт, на който отивам като почитател на групата, а си тръгвам като фен. От концерта на Riverside се прибрах с нещо повече – това прекрасно чувство, че в този свят има още много неща, които имам да научавам и да обичам.

Сетлист на PANTOMMIND:

01. Transmission Part 1
02. Erasable Tears
03. Wolf
04. Sandglass
05. To The Days of Old
06. Shade of Fate
07. Closer To You
08. Why
09. When Death Calls (Black Sabbath cover)
10. Follow Me

Сетлист на RIVERSIDE:

01. Hyperactive
02. Driven to Destruction
03. Cybernetic Pillow
04. Egoist Hedonist
06. Conceiving You
07. Parasomnia
08. Left Out
09. Dance With The Shadow
10. Rainbow Box
11. Hybrid Times
Бис 1:
12. Rapid Eye Movement
13. 02 Panic Room
Бис 2:
14. Lucid Dream IV

Първо – трябва задължително да се пише по стандартите. Въпреки, че това изобщо не е гаранция, че ще успеем да накраме Internet Explorer и Firefox да заговорят на общ език, това ни дава по-голяма възможност да намерим решение на проблема с няколко търсения в Google. Ако всички пишем по наши или фирмени стандарти – оправия няма.

Второ – използвайте нулиращи CSS файлове. Помагат много! Тяхната цел е да премахнат всички свойства, които browser-ите задават по подразбиране. Дали отклонението при едни е 1 пиксел, а при други 2 – проблема си е проблем и ще си спестите много нерви, ако просто нулирате всичко. Може да ползвате нулиращия CSS скрипт на Yahoo , а също така и решението на Ерик Майер. Ползвал съм и двете, но съм повече доволен от предложението на Yahoo.

Трето – тестове, тестове и пак тестове. Не може да се провери всеки един браузер, който някой пиян студент е написал 5 минути преди крайния срок за предаване на дипломна работа, но поне трябва да се прегледат основните мастодонти. Не е държавна тайна кои са те – Internet Explorer 6, Internet Explorer 7, Internet Explorer 8, Firefox 3, Chrome, Safari, Opera и Netscape. Повече за това кой и до каква степен ни причинява нерви може да прочетете в Wikipedia и в страницата на Net Applications. Изброените от мен 8 browser-а заемат 98.65 процентен дял от пазара ( към моментан на писане на статията ). За всеки един от тях си има изградени методи и практики за обичайните им проблеми. Тук няма да се спирам на тяхното решение.

Как обаче да направим толкова много тестове? Ще ви разочеровам – има един начин и това е трудния начин. Инсталирате ги, подреждате ги в редичка и почвате да преглеждате всяка страница. И докато с Opera, Chrome, Safari и Firefox няма да срещнете проблем при инсталацията, то при Internet Explorer ( ха! ) ще се сблъскате с проблема, че не може да имате по-ниска версия едновременно. И тук пак има десетки програми, които ги комбинират, но от моя опит мога смело да заявя, че те … не стават! Най-доброто решение, което съм намерил аз е следното. Имам Internet Explorer 8, който има backward compatibility с Internet Explorer 7 ( с малки изключения ). Отделна от това съм си свалил Microsoft Virtual Machine с XP Mode и на него държа чисто копие на Internet Explorer 6.

Това обаче не е достатъчно. Ами MAC потребителите? Ами Linux потребителите? Освен, че има разлика между два различни браузъра, има разлика и между еднакви брандове, на различни операционни системи ( OMG!!! ). И затова има решение Тъй като намирам инсталирането на допълнителни виртуални и не толкова виртуални машини, за да разбера как точно ще изглежда нещо на Konqueror, за напълни излишно, аз съм се спрял на няколко сайта, които вършат тази работа вместо мен ( Cheater ).

1. Adobe Browser Lab
2. Browsershots
3. Browser Sandbox
4. Browsrcamp – Mac OS X тестове

Повече техническа информация може да намерите при котките, които кодват.

http://iskamdaznam.com/web/?p=3600

http://css-tricks.com/resolution-specific-stylesheets/

Патрик Финч от Mozilla, изнесе кратка лекция относо Firefox ( не може да бъде ). Лецкията можеше да бъде с една идея по-интересна. Дончо Ангелов от Microsoft пристъпи смело на подиума ( не че имаше такъв ) и стоически изказа мнението си за бъдещето на уеб спрямо неговия работодател. От неговите думи ми се затвърди позицята за компанията на Bill Gates – едно говорят, друго правят ( нещо като Бойко Борисов ). Последния лектор от първата част за деня беше Микаел Видениус от Monty, който също изказа своето виждане за бъдещето. От цялата тая работа само думите MariaDB остана в съзнанието ми – трябва да прегледам базата малко по-сериозно.

Кратка почивка на пица и бира с колеги от edno23 и отново в лекционната зала на Интерхотел Велико Търново.

Закъснях малко за представянето на Cloud hosting услугите на Superhosting.bg, но и честно казано не ме вълнуват много. И тъкмо когато си мислех, че деня в общи линии е празен за мен, се появи Николай Бачииски, който обясни 5-те неща, според него, които трябва да може един програмист.

1. Да напише свой HTTP сървър на C;
2. Да напише своя имплементация на jQuery;
3. Да може да направи валидиран и семантичен код от PSD файл;
4. Да има възмоност да продължи сам един дизайн ( ако не се лъжа );
5. Всичко останало.

Робърт Ниман направи, според моето скромно мнение, най-добрата презентация за деня – “Java Script and HTML5 – A brave new world.” По забавен начин се опита да представи по-интересните сегменти на двата езика.

Имаше и кратка игра свърза на Mozilla Drumbeat … честно казано ако някой ме попита какво е Mozilla Drumbeat трудно мога да го обесня с две думи.

ОК – това беше за първия ден. Аз вече се разсъних, отивам да закуся от прекрасната баница на майка ми, а след това потеглям за Велико Търново и след това отново в София ( уааа … ).

P.S. Щях да забравя. Може да следите какво се случва на кофенерцията в Twitter с хеш таг #p2pvt.

С Бащицата на китарата ще се изяви и Gus G – китариста виртуоз, който замени знаменития Zak Wilde и който на два пъти разцели София с неговата група Firewind.