Филипа Радионова

Май открих топлата ядрена вода

2011-06-01T22:02:00.002+03:00

Сега вече схващам, защо последните правителства създават такава истерия около АЕЦ „Белене“. Не е криворазбран патриотизъм. Не е и мегаломанско желание България да е енергиен лидер в региона. Не е просто русофилщина или пък чисто руския натиск. И не очевидното желание за някоя далавера покрай проекта. А е желание е за тотално грубо крадене.

Изтеклият одит на НЕК, който показва източени стотици милиони лева, освен че е скандален, е и много показателен. От над 200 млн. платени евро, 117 млн. липсват. Това си е доста над половината пари, потекли „незнайно“ накъде.

Не става въпрос нещо да е задвижено, а покрай него някой си да се е облагодетелствал, както често се случва, а е мащабна схема за източване, ама гигантска. Не знам дали някой може да се сети за подобно съотношение между светли и скрити пари. Ако например проектът продължи така, както е изчислен на 6,3 млрд. евро, то около 4 млрд. от тях би трябвало да „изчезнат“ в руски и български джобове.

И ако това е вярно, значи на последните правителства изобщо никога не им е дремело ще има ли АЕЦ или няма да има. Важното е колелото да се завърти и парите да потекат - докъдето може.

А АЕЦ „Белене“ няма да има. Защото не е това целта. Но пък както върви нищо чудно да си платим обявените пари за нея, въпреки това.

Затова и по-наивните защитници на проекта е хубаво да си помислят, преди отново да се направят на милеещи за държавата, от която нищо няма получат в замяна на взетите от данъците им пари.

Снимка.

Извиних се вместо вас. Не ми благодарете.

2011-05-21T17:29:00.000+03:00

Гербер. Това купихме с дъщеря ми. Не че има значение. Занесохме го на Баня бъшъ и го закачихме на оградата при другите цветя. По пътя й обясних, че цветето не е за нея, че ще го сложим на едно място, където са били хора вчера. Обясних й, че хората не трябва да се бият, каквито и да са. Като стигнахме, й обясних че това е джамия и то е същото като църква, просто изглежда различно. Не знам какво разбра от всичко, но пак ще обяснявам, отново и отново. За да не порасне като онези копеленца.

Там имаше един човечец от джамията. Той се зарадва, усмихна се, имаше кротки очи. Каза „Сладката тя, малка“, защото Ники носеше цветето. А аз му се извиних и казах, „Дано да не стават повече такива работи“. Той каза „Дай Боже“. Не каза „Дай Аллах“, нали. Дори.

Беше почти нереално в обедното слънце, почивния тих ден и цветята. И на фона на вчерашната случка и всички дебили, които успях да срещна из форумите и социалните мрежи за тези кратки часове. Извиних се заради вас, копеленца. Не всички сме такива.

Не разграничаване. Прокуратура

2011-05-20T20:39:00.002+03:00

След безумието, което Атака сътвори днес, се хванах на бас, че вероятно няма да има реакция от ГЕРБ. Защото друг път така е било. Голяма грешка, защото забравих, че все пак идват избори.

ГЕРБ реагира. Лично премиерът, дясната му ръка Цветанов и лявата му ръка Цачева. Така реагира, че бързо си припомних, че идват избори. Тази реакция също не е нормална реакция.

Според Цветанов инцидентът бил „изключително неприятен“. Борисов е против „каквото и да било етническо нетолерантство“ (май се казва нетолерантност, ама да не издребняваме). Цецка Цачева няма да я цитирам, защото наистина е нецитируема :) с две думи.

Ще цитирам Наказателния кодекс:

Чл. 163. (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Лицата, които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната, етническата или расовата им принадлежност, се наказват:

1. подбудителите и предводителите - с лишаване от свобода до пет години;

2. всички други - с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е:

1. за подбудителите и предводителите - лишаване от свобода от една до шест години;

2. за всички други - лишаване от свобода до три години.

(3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а всички останали - с лишаване от свобода до пет години, когато не подлежат на по-тежко наказание.

Наказателният кодекс е документ със задължителен характер, все пак. Никой освен Българският хелзинкски комитет досега не напомни, че тези действия подлежат на съд, а не просто на политическо порицание. Нито премиерът, нито дясната му ръка... от лявата такава мисъл трудно може да се очаква.

Нито пък прокуратурата се сети да се самосезира. Не смея да се хващам на бас, че няма да го направи, понеже както стана дума идват избори, а ГЕРБ са си близки с Борис Велчев.

Ти на очите си ли ще вярваш или на мен

2011-05-20T17:49:00.000+03:00

Вътрешната проверка не е установила насилие при ареста на бившия служител на финансовото министерство, обвинен в корупция, Тенчо Попов. Да ти падне шапката от изненада. С този случай процентът на вътрешните проверки, при които не са установени нарушения в действията на полицаите, най-вероятно просто се доближава все повече към 100. От по-сериозните "инциденти" единствено убийството на т.нар. Чората имаше съдебни последствия, но пък заради тях имаше опасност от масови брожения, протести и митинги на колегите на осъдените. Е, и случаят с Тенчо Попов ще има последствия, ама не съдебни, а дисциплинарни. И тук вече става весело.

Виц първи. За наказание са четирима служители на ГДБОП, ама ще му се случи само на един, защото е изтекъл някакъв си давностен срок. Двама от тях, защото са се снимали демонстративно, а другите двама за, цитирам, "Заааа... поведението, което са имали". Според вътрешния министър по вина на защитата на подсъдимия. Цветанов от два дни е взел на мушка адвокатите и сега теорията е следната: Записът с ненасилието над Попов нарочно е бил задържан, за да може после МВР да се оплаче, че не може да ги накаже.

Виц втори: Въпреки че и дума не може да става за насилие, Цветан Цветанов увери, че "полицаите ще бъдат максимално любезни, максимално етични, максимално внимателни, защото това са указанията, които са дадени от МВР". Разбира се, не знаем какво точно пише в указанията, но е много вероятно да е нещо такова: "При предприемане на действия срещу обекта любезно му поблъскайте главата в стената, внимателно му извийте ръцете и ако решите, гледайте да е според етичните норми".

Виц трети: Арестът на Тенчо Попов не е извършен по-различно от ареста на шефа на МВФ Доминик Строс - Кан от нюйоркските полицаи. Някой през деня се пошегува в социалната мрежи, че засега не е известно след ареста в самолета американците да са се снимали със стюардесите. Проблемът е, че не стана много ясно какво иска да каже Цветанов. Дали че българските полицаи са действали професионално като американските, или че американските са действали непрофесионално като българските. В първия случай не е ясно защо ще се наказват, а във втория може да се възприеме като препоръка към шефа на нюйоркската полиция да накаже някого, поне дисциплинарно.

И тук веселото свършва. Понеже за подобни глупости има две обяснения. Първото обяснение може да е, че вътрешната проверка е правена от сериозно недовиждащи. Второто обяснение е, че вътрешният министър си мисли, че в държавата живеят само идиоти. Повечето от тези идиоти са гледали записа на ареста отпреди няколко седмици. И на него се вижда блъскане на глава и просташко поведение. Нямам обяснение обаче защо министърът си мисли, че аз и останалите "идиоти" ще му вярваме на него, а не на това, което сме видели. Нямам обяснение и защо поредицата уволнения онзи ден не го засегна.

Публикувано във в. Пари

Снимка

Реформа по неволя

2011-05-17T11:05:00.000+03:00

Може да прозвучи като прекалено нравоучително начало, обаче следващата история звучи точно като съвременен вариант на народната приказка. Накратко в "Неволята" двама братя закъсали с каруцата и понеже били предупредени от баща си, ако им се случи случка, да викат Неволята, те застанали на пътя (не е имало магистрали) и взели да викат "Невольооо, невольооо". И понеже никаква неволя не дошла, запретнали ръкави и си оправили каруцата. Полезна работа е неволята, особено ако си свикнал да паразитираш.

В понеделник БАН представи доклад, според който заради намалената субсидия драстично са паднали заплатите. Колко тъжно. Обаче сега внимание: през миналата година по тази причина по собствено желание академията са напуснали над 500 души. Колко неприятно. Още малко внимание: Заради намалените пари е преустановен процесът, при който се пенсионират "стари" учени и се наемат млади. До прекратяването му числата са следните: 630 пенсионирани и 130 новоназначени млади на тяхно място. Както и да смятам, младите или взимат тройно по-големи заплати, в което дълбоко се съмнявам, или БАН са спестили от реформата. Ако са спестили, защо са намалявали заплати и осигуровки и защо са карали хора да взимат отпуски и да работят на намалено работно време? Всичко това е описано в доклада, не е някакъв слух. Единствената разбираема и добра новина от всичко това е, че броят на работещите в институцията е намалял с около 1000 души.

Преди някой да е пропищял за науката. Днес, ден след доклада на БАН, Центърът за изследване на демокрацията представя един друг доклад. Той е за иновациите и е тясно свързан и с академията. И в този доклад пише така: Много пари отиват в БАН, обаче малко иновации идват оттам. Малко пари отиват във фирмите, но повечето иновации са именно от тях. Всеки може да си избира на кой доклад да симпатизира, а който не иска сляпо да симпатизира, понеже по принцип не е редно, може просто да върже две и две и да си припомни историите около учените през последните година и половина (най-прясно, но не и само). Не съм убедена какво би избрал един "учен", което е малко относително понятие. Дали би предпочел да работи в компания, на нормална заплата, извършвайки действия по изобретяване, да го наречем, каквото му е призванието. Или би предпочел да потъне в канцелариите на БАН, прогнилата база на институтите му, да получава заплата под и около средната и да не е сигурен какво точно работи.

Но както стана дума, новината е по-скоро добра. Заради намалените държавни пари и въпреки всичката олелия, че академията ще бъде унищожена, закрита, затрита и разчленена, се е наложило да направи първи стъпки към реформа. По неволя и с много оплаквания за съжаление. Така че приказката не е най-добрият аналог, защото в нея потърпевшите разбират, че неволята е хубаво нещо. В съвременната история поне засега още не го осъзнават.

Публикувано във в. Пари

Снимка

Къде са парите, които ги няма

2011-03-08T17:08:00.001+02:00

Сметната палата установи “тежки хронични проблеми в управлението на здравното министерство”. По-конкретно става въпрос за финансовото управление. Още по-конкретно не са просто хронични и тежки, а са си направо нахални и ужасно цинични. Освен това изобщо не са само в здравното министерство и дори не е нужно одитори да правят проверки, за да стане това ясно. Случаят е стряскащ, защото трудно би минало оправданието, че служителите на министерството много са го били закъсали и е било наложително и важно да им се плаща от други пера, като лекарствата за онкоболни. Но друг път не е така.

Виждате го почти всеки ден и използваното от председателя на Сметната палата определение “хроничен” е много точно, защото важи за управлението на държавата като цяло. Помните ли скорошните пари за покриви на църкви. Те бяха много важни, кабинетът така каза. Помните ли хеликоптерите, които не трябваше да бъдат купувани, но все пак се случи, защото се оказаха много важни. Помните ли десетките, стотици случаи през изминали години на раздаване на пари за изключително “съществени” дейности и цели. Паралелно през всички тези години някой някъде се е оправдавал, че пари за нещо си няма. Е, има, но зависи кой какво разбира под “важно” и “наложително”. Това е само видимата част, тази която прави най-голямо впечатление, когато се случи. Други моменти от припева “няма пари” не са толково очевидни.

Но е очевидно, че парите не винаги ги “няма”, те просто са някъде другаде. Например в безсмислени административни структури, в неефективни популистки политики. Един пример: С идването си на власт ГЕРБ закри две министерства на предишното управление. А предишното управление настояваше, че те са от съществено значение за държавата. Става въпрос за Министерството на администрацията и административната реформа и Министерството на бедствията и авариите, по-късно прекръстено на извънредните ситуации. Простичко. Нито нещо страшно се е случило с администрацията оттогава насам, нито развалянето на шапката за овладяване на извънредни бедствени ситуации ще промени с нещо работата на гражданска защита примерно. Значи може.

Но както винаги всяка власт в даден момент се изражда и след една две правилни стъпки започва да прави същите грешки. Да раздава пари на поискване и да създава нови структури. Само в последните два месеца имаме едно ново звено, две заявени плюс планове за две нови държавни комппании. След няколко години някой може да ги закрие и разликата ще бъде никаква. А може и някоя финансова проверка да установи, че е налице “лошо управление”. И какво от това?

Публикувано във в-к Пари

Снимка

Колко по-зле може да стане

2011-02-14T21:15:00.000+02:00

Историята с ограничаването на достъпа до данни в Търговския регистър започва съвсем открито да придобива лобистки очертания. Силно критикуваният първоначален вариант, при който до документите във фирмените досиета ще може да се стига само след регистрация и с електронен подпис, за да може да се проследява кой влиза в тях, е променен и забранява достъпа за почти всички. Промените предвиждат достъп до документите да имат някои групи като адвокати и нотаруси, както и администратори на лични данни. Мотивите на управлявващите са известни отдавна – всичко това се прави заради “зачестилите” злоупотреби с лични данни.

Колко са зачестили злоупотребите е доста спорен въпрос, защото данните сочат, че такива си е имало и преди създаването на регистъра и не се наблюдава кой знае какво увеличение. В същото време случаите, които изплуват отвреме навреме често са свързани именно с групите хора, които сега ще бъдат привилегировани да имат достъп. Разпространените схеми за кражба на фирми или имоти например трудно може да бъдат осъществени без участието на нотариус. Което автоматично прави неразбираеми действията на управляващите, които няма как да не знаят тези факти. Защото са им споделяни многократно от неправителствения сектор.

Единственото, до което ще доведе промяната, е че ограниченият кръг хора с достъп ще имат щастието често да бъдат търсени от други хора, които нямат достъп. С други думи се създават предпоставки за повече корупция, а надали някой смята, че сред нотариусите, адвокатите, съдиите, дознателите, юрисконсултите и прочее няма такива, които ще се радват да станат част от някоя схема. Експертите отдавна предупреждават, че промените в Търговския регистър не само няма да реши проблема със злоупотребите с лични данни, но ще доведе и до нови проблеми. В държава, в която секретни доклади и специални разузнавателни средства дефилират без проблем, изтичането на такава “тайна информация” като лични данни е извън съмнение. Всъщност тъй като за разлика от СРС-тата личните данни няма да се ползват с политически цели, ще говорим не за изтичане, а за пазаруване на лични данни. Единствените, за които ограничаването на публичността ще има значение, е тези, които се възползват от нея добросъвестно. Тези, които злоупотребяват, пак ще го правят, но ще им струва малко повече. Всичко това надали е “добър” аргумент за ограничаването на законовото право за достъп до информация.

Снимка.

Публикувано във в-к Пари

Свободата на придвижване си намери защитник

2011-02-04T17:58:00.001+02:00

Повече от три месеца след като встъпи в длъжност, омбудсманът Константин Пенчев атакува първи закон пред Конституционния съд. Това е Законът за българските лични документи, според който хора с повече от 5000 лв. публичен дълг не могат да напускат страната. Забраната съществува от години, въпреки че за конкретни случаи има и конкретни решения на различни съдилища, според които дълговете не може да спират конституционното право за свободно придвижване.

Вместо да отмени въпросните текстове обаче, досега държавата се държи сякаш по-скоро ги взима за пример. Представители на Националната агенция за приходите периодично информират колко човека са спрени на границата или са свалени от самолета. Става въпрос за десетки и стотици хора месечно. Емблематичен е случаят с младоженец, който не могъл да си осъществи сватбеното пътешествие, разказван от самите данъчни като нещо много забавно. В синхрон с това НАП реши, че ще отнема и задгранични паспорти, а в средите на управляващото мнозинство на ГЕРБ в края на 2009 г. се появи и идеята за спиране на границата и при неплатени здравни вноски. Което си беше цинично на фона на дългогодишните неуредици със здравните вноски на българите в чужбина и почти смешно, след като се появи в разгара на историята с неплатените вноски на самия финансов министър Симеон Дянков. Всичко това се представя за активна борба срещу лошите хора, които не си плащат задълженията. Но между борбата и ограничаването на основни свободи границата явно е тънка.

"Правото да се напуска страната е едно от основните конституционно закрепени права на гражданите", пише в становището на Константин Пенчев. Според него това право може да се ограничава за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани, но не и заради икономически интерес. "Не оспорвам важността на събирането на публичноправните вземания - плащането на данъци и такси е конституционно задължение на гражданите. Ограничаването на правото на придвижване извън пределите на страната не гарантира събиране на вземанията", пише още в становището, което се позовава и на съответните европейски директиви.

Заради няколкото съдебни решения с подобен извод, включително и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, може да се предположи какво ще прецени и Конституционният съд. Но по същия начин може да се предположи, че дори да отсъди в полза на гражданските права и срещу ограничаването на свободите, това ще е валидно единствено и само в конкретния случай и по отношение на конкретните законови текстове. Това показва логиката. Например защо след като има достатъчно съдебни решения и становища на юристи и правозащитници, тези текстове не са премахнати? Защо трябва да се стига до Конституционния съд?

Има още един основен въпрос - дали след евентуално решение на съда управляващите - тези или следващи, изобщо ще започнат да се замислят при други подобни казуси. Или, напротив, ще продължат да ги инициират сами и ще трябва всеки път някой достатъчно разумен да ги атакува. За съжаление, ако срещу лошите нормативни текстове има механизми на противодействие, срещу сбърканото мислене досега не е измислен.

Публикувано във в-к Пари.

Снимка.

К'ъв ден бил днес?

2011-02-01T18:57:00.004+02:00

Вторник де. Първи февруари. Говори ли ви нещо? Какво да ви говори, освен да подсеща, че утре е Петльовден. Прословут празник и за засегнатите, и за просто купонджиите.

Преди десет дни правителството абсолютно изненадващо обяви 1 февруари за ден на почит към жертвите на комунизма. Или може би не толкова изненадващо, след като премиерът Бойко Борисов често споменава почти през сълзи дядо си, жертва на режима. Факт е обаче, че нито един член на същото правителство, нито самият премиер, нито на управляващото мнозинство, нито някой от отявлените “антикомунисти”, спомена нещо по темата днес. Само две – три публикации в интернет се появиха.

На 1 февруари 1945 г. Народният съд е официализиран, дълго след като в страната са извършвани разстрели след 9 септември. Може да помните, а може и да не помните разказите за извежданите от села и градове десетки “дисидентски” настроени хора, които са си копаели гробовете сами, преди да ги гръмнат на ръба им. Лесно и чисто.

Може да помните, а може и да не помните, че комунистическият режим в България беше официално осъден заедно с другите тоталитарни режими в Европа от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа преди пет години. Впрочем по българска инициатива – на Лъчезар Тошев. Пет години преди това пък е обявен за престъпен в скромен закон от две странички, приет от българския парламент.

Освен това може да помните, а може и да ви е минало покрай ушите, че дори доминираният от социалистите предишен парламент осъди Народния съд, макар и без дните от 9 до 12 септември. Което пък беше поправено от сегашния парламент миналата година.

Няма смисъл от полемиката трябва ли да “затворим страницата” или не трябва. Съществувал ли е репресивен режим, съществувал е. Признато ли е това по най-официалния възможен начин, признато е. И дотук. Чисто формално.

И на този фон е абсурдно, че подновеният дебат дали да се събори паметника на съветската армия или не, правилно ли е било събарянето на мавзолея, ражда много повече емоции. С аргументите от едната страна, че трябва да се пази историята. Ако историята е само в артефактите, някой вероятно трябва да изкопае костите на всички убити и да ги подреди в гротескна инсталация. За да стане ясно, че не може да се затварят страници избирателно.

Снимка.

Из дневниците на НСО

2011-01-24T11:49:00.002+02:00

През няколко месеца, макар и не с точна периодична повтаряемост, недобросъвестни граждани се опитват да атакуват с лични автомобили кортежи на Националната служба за охрана. Знаете, това са едни големи, черни коли със сини лампи, които на пътя са групирани шахматно и придружават някой висш държавник. Всъщност това е моята версия, че се блъскат нарочно в кортежите. Версията на НСО е доста по-благосклонна към тези хора и обикновено гласи, че предизвикват инцидентите по невнимание. Версията на потърпевшите е, че колите на НСО обикновено се разполагат по почти или цялата ширина на шосето, карат прекалено бързо, изтикват другите автомобили от пътя, а понякога пътуващите в тях дори се опитват да се саморазправят с юмручен бой с обикновените коли. Поне според последния случай. Разбира се и за щастие тези свидетелства досега не са довели до санкции на служители на “охраната”. Такива биха били най-малкото нечестни, след като тези хора пазят с цената на собствения си живот толкова важни хора за бъдещето на държавата. В този смисъл е необяснима обществената реакция при всеки един такъв случай, след като има редица доказателства, че НСО никога няма вина, да не говорим, че понякога името на службата е замесено абсолютно неправомерно.

Сега сериозно. Кратък преглед на инциденти от последната година и половина дава ясна представа как стоят нещата: През лятото на 2009 г. се появява новината, че кортеж на премиера Борисов е предизвикал верижна катастрофа край Варна. Резултатът е няколко смачкани ламарини и един мотоциклетист със счупен гръден кош. Няколко несвързани (освен от самия инцидент) човека дават показания, че катастрофата е заради автомобили на НСО, но премиерът и НСО изобщо отричат да знаят за какво става дума. Не е известно да има последици.

През април 2010 г. автомобил на НСО с военния министър Аню Ангелов катастрофира в София, при което са пострадали 4-годишно дете и самият министър. Назначена е вътрешна проверка, при която дни по-късно става известно, че май автомобилът на НСО е минал на червен светофар и шофьорът му “може би” има вина за катастрофата. Резултатите от проверката така и не стават ясни.

Една история с идиотско развитие и отново без ясен завършек: В края на септември миналата година кортеж на президента Първанов предизвиква инцидент близо до Ловеч. Поне така твърдят потърпевши и очевидци. Говорителят на полицията в Ловеч също казва така, а малко след него началникът на полицията отрича да има подобно нещо. Директорът на НСО Димитър Димитров категорично отрича автомобили на службата да са замесени в инцидент, нито изобщо служителите са забелязали да има такъв. Явно само президентът е видял, защото паралелно пресслужбата му разпространява съобщение, че инцидент е имало, но не е с участието на НСО. Историята свършва тук.

На 1 октомври миналата година се случва абсолютно нелепа катастрофа, при която служител на НСО се блъска в автомобил, който в този момент е спрян за проверка от катаджия. Полицаят е пострадал. Директорът на НСО признава, че катастрофиралият е от охраната на резиденция “Бояна”. Няма информация за последици.

А този петък, преди два дни, кортеж на премиера и здравния министър участва в инцидент, при който джип от охраната се удря странично със Ситроен на студентка. Пардон, Ситроенът на студентката се удря в джипа на охраната. Според първата версия (на студентката) кортежът я е избутал от пътя, а при изпреварването джипът се остъргва в нейната кола и дори юмрук на охранител удря по тавана. Според втората версия (на НСО) студенката изобщо не е гледала къде кара и се е опитала да маневрира вляво, докато я изпреварват. В НСО тече вътрешна проверка, съобщи директорът Димитров. Междувременно макар и само два дни по-късно и тази история вече минава в безпаметното минало, според мен по чисто психологически причини: Кой ще се сети да чака резултат, като е ясно какъв ще бъде, ако изобщо го има.

Случаите със служителите на НСО далеч не са само изброените и изобщо не са само на пътя – миналото лято например охранители на председателя на парламента Цецка Цачева се биха с румънци (от “Ромпетрол”), като отново имаше спекулации охранителите ли са нападнали румънците или румънците са нападнали охранителите. Извадката обаче показва едно: НСО никога няма вина, информацията за инцидентите винаги е изопачена и резултати от проверки и последствия за служители не следват. А законите все пак са за всички.

Снимка.

Публикувано във в-к Пари.

Ценностен бъг

2011-01-13T15:36:00.001+02:00

Аз искам да бъда унижаван, не се притеснявам да ми нарушават правата, няма нищо лошо това да се случва и с всички останали граждани. И те не трябва да се притесняват, ако не вършат нищо нередно.

Това е обобщение на приповдигнатите изказвания на министри след началото на скандала с подслушване на членове на кабинета. “Не ме интересува”, “Не се притеснявам”, “Нямам какво да крия”, “Не виждам нищо лошо”. Това вече са реални реплики, последната е на премиера Бойко Борисов. Външният министър Николай Младенов пък обяви, че хич не го и интересува. А трябва.

Когато министрите, хората, които правят политиката на държавата, обясняват по медиите и на публични места, колко е прекрасно да се подслушва, защото престъпността трябва да бъде преборена, това се нарича промиване на мозъци. От сряда то официално е наредено от премиера Бойко Борисов, който на заседанието на правителството обяснява “бавно и напоително” по собствените му думи, защо това е правилния път. И предупреждава министрите си: “Те ви подтикват да кажете „Ние не искаме да ни подслушват” Да, когато работиш честно и почтено, няма кой да те подслушва”. Което може да се тълкува като признание, че подслушваните министри не работят “честно и почтено”, но това е една друга тема.

Колкото и да е притеснително защо подслушванията се увеличават (двойно, по данни на градския прокурор Николай Кокинов), доколко са основателни, регламентирани ли са и най-вече – с каква цел се правят, развитието на историята показва един още по-тревожен феномен: Поведението на ръководителите в управлението. Не е съвсем нормално през 2011 г. хора, които са министри, претендират да са модерно мислещи, че водят страната в правилната посока, самоопределят се като демократи и така натататък, да реагират по подобен начин. Проблемът става още по-сериозен, ако наистина са вътрешно убедени в позицията си, а не става въпрос за поза. Защото това издава генерален бъг в ценностната система. Не при един, а при няколко членове на кабинета. Дотук единствено правосъдният министър Маргарита Попова еднозначно разкритикува безконтролното и масово подслушване.

Ако още не е ясно, разсъжденията в посока, че този вид репресия е добра и правилна политика, са за едни други времена и един друг тип държава. При един от най-големите подобни скандали, т.нар. Бръмбаргейт с подслушването на главния прокурор Никола Филчев преди повече от десет години, дебатът беше за начините на ограничаването на безконтролното подслушване и “отрязване” на изостаналите от комунизма привички на службите. С демонстративното си одобрение към възродената тенденция сега управляващите на практика възстановяват именно това мислене. И както вече стана дума – май проблемът е, че те просто точно така си разсъждават. А щом така си разсъждават, нямат място в ръководството на европейска държава в 21 век.

Публикувано във в-к Пари

Да граничиш с „врага“ си

2011-01-04T23:20:00.003+02:00

Ако някой направи анкета с въпрос: „Мислите ли, че България може да се превърне в световна сила и най-велика държава, кръстопът, лидер“, е много вероятно мнозинството да отговори: „О да, само ако се откачи от Румъния“. Подобен тест сигурно би дал същите резултати и в северната съседка. Там въпросът разбира се би бил обратния.

А пък ако в анкетата има въпрос: „Какви асоциации ви създава думата Пакет“, е много вероятно отговорите да са по равно с „мръсни помисли“ и „София и Букурещ чакат нещо от Брюксел“.

С други думи, ако се пита кои са основните спънки пред България при интеграцията в Европейския съюз, сред основните отговори ще е „Румъния“. А ако се пита, кои са те пред Румъния, напред ще изплува „България“.

Изфабрикуваната за удобство мантра, че София и Букурещ се разглеждат от Европейската комисия като едно и че трябва да бъдат разделени, се повтаря отпреди присъединяването към ЕС и ще продължи да се повтаря още дълго време. По сайтовете вчера се появиха заглавията, че Румъния обвинява България за заплахата от забавяне на членството в Шенген дълго след като политиците тук повтарят същото (с обратен знак, разбира се). Разликата е, че когато е тук, всички кимат одобрително, но когато съседката се изкаже, всички цъкат възмутено. В общи линии вечните взаимни нападки вече се превърнаха в сериал, който може да се нарича „Да граничиш с врага си“.

Да обвиняваш някого другиго за собствените си недостатъци винаги е удобно. Само че оценките на Брюксел и на някои страни членки никога не са обобщаващи. Няма доклад, в който да се казва „България и Румъния трябва да направят еди какво си“. Има си доклади за България и доклади за Румъния. С посочени конкретни проблеми в тях. Но вместо някой да се занимае сериозно с повтаряните до втръсване и вечно натъртваните призиви за п-о-в-е-ч-е у-с-и-л-и-я при борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи примерно, е по-удобно да се включи извинението, че нещата не са толкова зле, а проблемът е в Пакета.

По ирония на съдбата тези дни се появи поредният доклад в WikiLeaks за България, който приземява тезата, че някой друг е виновен за европейската съдба на страната (понеже ако не е Румъния, то е опозицията, която и да е в момента, която праща неверни сигнали на запад). Той потвърждава недоказаните досега подозрения, че докладите на Еврокомисията, макар и в повечето случаи критични, всъщност са доста по-меки от реалния поглед на Брюксел. Отбелязано е, че промените на София са само козметични и единствената им цел е по-добър следващ доклад. Между другото чисто статистически в тях се оценяват предимно „усилията на правителството“ да направи нещо си, а не самото нещо. Та според документа неизвестен представител на ЕК въздъхнал през пролетта на 2009 г.: "Как да ги накараш да реформират, когато не искат?“ Е, как. Няма как. Съседката винаги е на линия за оправдания и обвинения.

Публикувано във в-к Пари

Да запишат Цветанов в конституцията

2010-10-04T20:28:00.002+03:00

Полицаите ще протестират за пари за бензин, ама не срещу Цецо Цветанов, а срещу правителството, защото то му пречи да им купи бензин. Нещо такова. Цветанов е особена бира в правителството и не е хубаво то да му се пречка. Затова по възможност Цветанов трябва да бъде изведен от системата като независима власт, която да контролира останалите три (с медиите - четири).

Той и без това прави опити да им се бърка, особено на съдебната, където дава нареждания как да решават делата. Даже съдебната власт така ще стане излишна и на никого няма да му пука ефективна ли е. Просто Цветанов ще казва кой заслужава да бъде осъден и кой заслужава да бъде пуснат, за да може да го заловят пак показно.

Освен това той очевидно вече има по-голяма власт и в правителството, щото е успял да измуфти от Дянков 50 млн. лв. повече, незнайно как и за какво. Сигурно за технически прегледи и бензин. Не е лошо тези отношения също да бъдат регламентирани.

И ще се отърве от парламентарния контрол, където го питат тъпотии. Например откъде – накъде полицаи бият невинни (бе и да не бяха невинни) хора в Кърджали. А Цветанов е на мнение, че проклетите депутати само политизират една успешна полицейска акция и си вадят дивиденти на негов гръб.

Не на последно място най-накрая хората ще спрат да питат защо трябва да го гледат всеки ден в сутрешните блокове и всички медии, защото ще е ясно, че отговаря и за тях. Следователно може да се снима колкото си иска.

Но всъщност най-важното е, че това ще има отражение върху емоционалното състояние на полицаите и те най-накрая ще се почувстват равноправни. Тогава няма да им дреме за кубинки и бензин, защото тия работи ще бъдат записани в закона като парите за тоги на съдиите примерно.

И България вече няма да е парламентарна, а цветанова република. Това трябва да бъде записано в конституцията, с което малцинственото мнозинство в парламента може малко да се озори, ама може пък и да стане. Все пак ще се прочуем в цял свят и всички ще идват да ни видят, да ни се порадват и да посъживят туризма, който както знаем е капител на икономиката и затова получава префернициално ДДС и особено внимание. Уф, отплеснах се.

Снимка.

Тая дума да я забранят

2010-09-21T14:39:00.001+03:00

В „Програма на правителството на европейското развитие“, която ГЕРБ представи по повод 100-те дни от управлението си, думата „реформа“ фигурира 28 пъти. Всъщност ако някой реши да си я припомни, няма начин да не види разликата между зададената посока и това, което се случва година по-късно. Например като цел №1 е записано поддържането на балансирани бюджети. Но както и да е, мисълта ми беше за реформите.

Защото след като даде на заден за здравната, сега същото се случва и с образователната, и с пенсионната, а реформата в съдебната система е зациклила на документ с пожелателен характер, озаглавен като „стратегия“.

Вярно е, че има още три години, но вече има и характерно поведение, което не е много праволинейно. И както е тръгнало това ще е просто поредното правителство, което ще изчерпи „структурните реформи“ с чопване на някои законови текстове тук – там, с които да забърка още по-голяма каша в системата. Най-малко отлагането няма да е за кратко. Следващата година има местни и президентски избори. Времето не е удобно за ядосване на обществото. За да не се подвеждат и следващи правителства да обещават неизпълнимото, най-добре е думата „реформа“ да я забранят. Че някои хора преди време им повярваха.

Снимка: Монитор

Сезонът на активните мероприятия

2010-09-03T23:51:00.001+03:00

Няколко неща се случиха в рамките на няколко дни и предизвикват няколко едни и същи въпроса. Как по-точно правителството на ГЕРБ играе с Първанов. Или може би въпросът е как точно се цакат. Не знам. Просто няколко факта:

Простотията с пистата за Формула 1, на която необяснимо Бойко Борисов и Трайчо Трайков се вързаха. Може и да не са се вързали, може да са се опитали да играят заедно, но нещо не им се получи. Румен Петков е щастлив. А двамата с Първанов обичат да се хвалят един друг.

Мистериозното разследване срещу министъра на транспорта Александър Цветков. Започнато и продължено от в-к Стандарт. Който е на Тодор Батков, който има орден "Стара планина" от Първанов. Непотвърдено, неотречено. И незащитен от шефовете Цветков.

Изненадващите изказвания на самия Първанов за ускоряване на проекта АЕЦ „Белене“. Говори все едно е по-наясно от самото правителство, какво ще се случва.

Не съм сигурна, дали въпросът е какво по дяволите се случва между правителството на ГЕРБ и Първанов, или какво прави Първанов с правителството на ГЕРБ? Или пък какво се опитва да прави ГЕРБ с Първанов и неговите хора.

Според мен участието в играта е доброволно, а цакането друг въпрос. Но преди всичко прецаканият участник се е съгласил да участва в играта. Иначе трябва да е много тъп. Аз залагам на първото.

Снимка: BNews

Липсата на реакция е равносилна на толериране

2010-07-08T17:25:00.000+03:00

Преди един месец някакви пишлемета набиха няколко души в трамвай №20. Последваха следните неща: силно възмущение, протести и всякакви остри реакции. Та даже президентът Георги Първанов обяви, че е притеснен от проявите на ксенофобия.

Ксенофобия, при това в краен вариант, е точната дума за поредната идиотщина на Волен Сидеров, който решил да се саморазправи с турски телевизионен екип. Екипът е имал разрешение от външно министерство да снима, а гост е щял да бъде културният министър Вежди Рашидов. Тук има и повече снимки.

Няма нито официална, нито неофициална реакция от управляващото мнозинство. Моето мнение е, че е напълно възможно и никога да няма, предвид прегръдката на Атака с ГЕРБ.

Само че има огромна разлика между няколко неуравновесени младежи и депутати, които много са си повярвали. Освен това липсата на реакция е равносилна на мълчаливо съгласие и толериране на ксенофобията.

Впрочем не знам какво пише по речниците, но обяснението на думата според уикипедия е ненавист към чужденци „поощрявана, търпима или стимулирана от властта“. Чудно.

Снимка.

На лов за газови лапнишарани

2010-06-30T22:41:00.002+03:00

След малко природният газ поскъпва с 25%. И понеже никой не може да обясни адекватно защо, ако цените на международните пазари падат, в България скачат, пак опряхме до оправданията с тайните газови договори. Може и те да са причината, обаче как да знаем, като са тайни.

Румен Овчаров не пропусна да обясни как споразуменията са много добри и причината не е в тях. Не обясни на какво основание някой трябва да му повярва. Предложил и на депутатите в икономическата комисия да им покаже анексите, но не и самите договори. Депутатите го отрязали по много приятен според мен начин – гласували „Въздържал се“. Този вот винаги ми е звучал като „Абе я не ме занимавай с глупости“.

Обаче ден преди това Трайчо Трайков съобщи, че ще раздава портрети на Овчаров като благодарност за цената на газа. Колкото не виждам причина да вярвам на единия, така не виждам причина да се доверявам безусловно и на втория. Просто защото към хората във властта е препоръчително да се подхожда с известни задръжки. Освен това не разбирам, защо всички продължават да призовават Овчаров да покаже договорите. Той сигурно не си ги е взел с него вкъщи. Би трябвало да са в енергийното министерство, в това на Трайчо Трайков. Дано някой се сети да попита и него.

Макар че и тук успехът е съмнителен. Ако се съди по необяснимото укриване на другите договори – онези за 2-те млрд. лв., с които иначе ни занимават вече месеци. Извън правителството май само Оли Рен ги е виждал.

Снимки от тук и от тук.

В администрацията нищо не се губи

2010-05-04T22:29:00.001+03:00

... само се пробразува от едно състояние в друго. Практиката с революционното МДААР, което трябваше да прави реформа, го доказва. Резултатите от досегашните усилия на днешното правителство - също.

С оглед на тежката бюджетна ситуация, въпреки цветущата икономическа конюнктура, както и на фона на подема на излишъка, но заради разширяването на дупката, с цел недопускане на небалансиран фиск и заради стремежа към превръщане на държавата в център, хъб и Тигър в региона и околностите му, правителството реши:

Понеже не може да има механични уволнения навсякъде, съкращава по 20% от 66 агенции, комисии и служби.

За целта към Съвета за административната реформа се създават:
- Комисия по оценка на централната администрация
- Национална служба за контрол върху местната администрация
- Инспекция по административното преструктуриране с 28 регионални подразделения
- Агенция за преквалификация на безработните държавни служители към МС
- Съвет за преразпределение на държавни помощи за психологическа помощ при ненаследствена безработица на държавните служители
- Агенция за проверка и атестация на неправомерно уволнени държавни служители (АПАНУДС) на пряко подчинение на министъра на финансите, а в негово отсъствие – на премиер-министъра.

Новосъздадените служби ще бъдат подпомагани от новите министри без портфейл, които ще отговорят съответно: Един за антикризата, втори за последствията от антикризисните мерки. Както е известно правителството е силно диалогично с обществото, затова подаваме ръка на новосъздадения синдикат на административните служители „Завинаги“ и ги каним в новоучредения Национален съвет за обществено обсъждане на наболелите проблеми в политиката, обществото и международното положение (НСООНППОМП), който се провежда без график около шахматните маси в градинката на Народния театър.

Снимка.

Олицетворяване на безочието

2010-04-02T00:49:00.001+03:00

Изглеждаше, все едно е било така:
31 март, 9:00 – Президентът отвори едното око. Почеса си глезена. Хвърли поглед на пушката и простена. Не е сезон, за съжаление. Преметна крак връз Зорка и продължи да дреме.

Би трябвало да е така:
31 март, 8:30 – Президентът пристегна възелът на вратовръзката. Въздъхна. Няма да мине, но е толкова лош знак. Първи в историята с дебати за импийчмънт. Облече си сакото и се запъти към парламента.

Но най-вероятно е било нещо такова:
31 март, 9:00 – Президентът включи телевизора и седна до съветниците си. Единият държеше уиски, вторият семки, третият засъсняваше... Президентът се протегна. Шоуто скоро ще започне.

Сградата на Народното събрание се намира на не повече от 10 минути пеша от Дондуков 2. Или на 2 минути с ескорт на НСО.

Проблемът на Народното събрание е, че обикновено е твърде народно и наистина е сравнимо със селска кръчма като стил на диспут.

Проблемът на населяващия Дондуков 2 в последните 8 години е, че се държи като орбитална станция и живее в условията на особени, собствени физични закони.

Недостатъкът на депутатите по време на дебатите за импийчмънт беше, че се занимаха с всякакви глупости, но не и с недостатъците на президента.

Недостатъците на президента през всичките тези години не са толкова законови и институционални, колкото морални.

Очевидно депутатите, независимо от политическата сила, не се сетиха, че е крайно неуважение и абсолютно незачитане на институцията Първанов да не присъства на дебатите по отстраняването си.

Очевидно президентът не разбра, че дебатите, макар и без резултат, са твърде лош удар срещу него. Щом се показа като победител на следващия ден. А не е.

И очевидно малко хора осъзнават, че този дебат не е „не на място“. Той не е изместване на дневния ред от кризата, корупцията и престъпността в държавата. Те не са по-важни от „олицетворението на единството на нацията“. Което олицетворение може да се обобщи в думите наглост и безочие. Отново.

Дебатът беше закъснял. Много закъснял, много не по същество и много безрезултатен. А за съжаление можеше да бъде обратното.

Много важно данъците

2010-03-23T23:20:00.000+02:00

Има едни хора извън правителството, които много щяха да се зарадват на новината за увеличаване на ДДС. Те може би от години са се надявали, това да се случи. Сигурно са коментирали на по чашка как хубаво би им се отразило. Щеше да им се отрази така: Щяха да си имат с 200 хил. лв. повече над 10-те млн. лв., които са източили през последните години. Това е при хипотеза за 2% по-висок данък.

Глаголното време е минало несвършено, понеже въпросните хора от групата на „Лапачите“ сега са в ареста, но както винаги е под съмнение до кога. И защото повишаването на ДДС не е много сигурно, но както се видя напоследък, не е ясно до кога. И понеже малко свикнах, но не съвсем, че като си плащам различните по форма, вид и размер данъци, спонсорирам не само държавата.

Без да искам давам пари на източващите бюджета, на контрабандистите, на съдиите за тоги и на чиновниците за обувки, на някои некадърни лекари с фалшиви пациенти, на пенсионерите, които ползват моите вноски, парите от които може да не доживея, а даже и на мъжа си, който просто има щастието да работи в държавна фирма. Освен това спонсорирам държавни проекти, които изобщо не одобрявам и не смятам, че са в интерес нито на мен, нито на децата и внуците ми.

Да се върна на Лапачите. Приемаме, че някога си са седяли на чашка и са си фантазирали за голямо ДДС. Може би някой по-трезвен се е сетил, че може да стане и обратното – да намалят данъка. Това може да значи едни големи пари по-малко в джобовете. Може би на останалите са им увиснали носовете при това споменаване. А може би са се сетили, че имат много възможности да си набавят недостига с нови схеми.

А сега ще се върна към глаголнните времена. В минало неопределено си казвам, че е можело приоритет да е реформирането на целия апарат, който можело да не ми гълта по-голямата част от парите без резултат. В една държавна фирма имало такава машина за закуски – пускаш, пускаш за вафли – не давал. Веднъж на три месеца се обърквал и без пари пускал солети. В този смисъл всякакви промени са безсмислени без основен ремонт на джобовете на държавата. И пет процента да е ДДС-то, а 3 плоския данък, въпросът къде отива после остава основен.

Картинка.

Антикризисен брейнсторминг

2010-03-18T22:07:00.001+02:00

Онзи ден изпаднах в типична кризисна ситуация: 19 часа, вечеря няма, чакат ме гладни хора, а аз нямам идея, какво да правя. Понеже си нямам експертен съвет, реших да сондирам, какво мислят пряко засегнатите.

Мъжът ми, оказва се, също не е наясно какво иска. Но е категоричен, че иска да яде. Предлагам няколко решения. Отхвърлени са. Предлагам още няколко. Не били справедливи, мисля само за своя стомах, изгода и вкус. Дъщеря ми настоява за бонбони. Не може да се вечерят бонбони, казвам. От телефонната слушалка прозвучава писък: „Искаааам боооонкииии!!!“

В края на краищата телефонният брейнсторминг ме поставя в още по-кофти ситуация. Хем съм се консултирала, хем нищо няма да стане. На единия не му чета стомашните мисли, а другият си представя утопия по детски. Ситуацията е спешна.

И да ви кажа ли накрая какво стана? Никой не хареса вечерята. Дори и аз. В опитите да угодя на всички вкусове, се получи един бълвоч. (При това без да броя старите еклери, които заместиха бонбоните).

Та както казах, историята се разиграва онзи ден. Може да е била астрална зависимост, а може би чисто съвпадение: В същия ден финансовото министерство пробутва социологическо допитване под формата на анонимни антикризисни мерки. Тества кооперативността на партньорите – синдикати и бизнес, и на детето, дето се казва общество.

И може да е от подредбата на планетите или чисто съвпадение, но го сполетява моята съдба. Синдикатите са ядосани, щото тия мерки са си направо антисоциални и финансово егоистични. И обществото се ядосва, понеже може да получи половин порция бонбони. Примерно бонусите за работно облекло. Все едно на някой му пука дали ще го мотае добре или зле облечен чиновник. Или срязването на майчинството през средата, от което и сега тъй или иначе в пълен вариант се възползват основно мързелани и фанатички. Естествено има и някои гадости.

Прекият резултат е, че финансовото министерство се отрича, отмята и опровергава мерките. Хубаво. Обаче такива трябва да има, са единодушни всички така, както са единодушни, че е добре да се вечеря. Само че частният сектор иска едно, държавният не е съгласен и иска друго, Гошо от третия етаж си има мнение, а бабите разнасят клюки и мнения по градинките.

Ако правителството почака още малко, сценариите може да са следните: Или кризата на късмет сама ще свърши, или ще опре съвсем в дедлайна, в който няма да има избор между приемливи и не толкова приемливи мерки. Май второто е по-вероятно. И тогава наистина ще стане един голям бълвоч.

С други думи вместо да чака мнението на Гошо от третия етаж, правителството май е по-добре да започне да действа дори и малко непопулярно на пръв поглед. Не може да се угоди на всеки. Недоволни винаги ще има.

Картинка.

Г-н Президент, извинете ми се за внушенията си!

2010-03-15T22:04:00.000+02:00

Спомняте ли си откъде тръгна всичко? Финансовият министър изразил непряко твърдение и внушение по отношение на личността на Президента и неговата духовна, морална и финансова чистота.

После беше заровен на площада и дружно замерян с камъни. За да се извини. Той не се извини.

Историята дотук е ясна.

Не е ясно следното: Ако един министър, някакъв си просто министър, според намеците на Президента, трябва да бъде наказан заради неблагоразумни закачки, какво следва да получи Президента за своите умишлени, целенасочени и пряко изказани твърдения?

Ето някои от тях:

Има икономически досиета и те трябва да бъдат „извадени“. Никой не знае какви са и къде са. Освен очевидно Първанов. Но не казва.

Има олигарси. Това е ясно отдавна, макар и никой да не може да ги формулира категорично. Не и според намека на Първанов. Не казва кои има предвид. Не е споменал брои ли примерно Людмил Стойков.

Дянков бил правопропорционален на кризата. Това е чисто личностна нападка. Впрочем нямал съмнение, че участието му в тв-шоу е целенасочена атака. Но не го е доказал.

Костов е източил Кремиковци и „костовизира“ парламента. Ако бях депутат, щях да се ядосам. А Костов сигурно е претръпнал вече. Доказателства не са представени.

Заможни българи са се облагодетелствали от прехода и са направили дарения към политици. Интерпретацията я оставям на въображението ви. Набеденият за виновен чрез внушение не вярвам да вдигне патардия.

Не бил убил архар. Без подробности означава едно: че Международния съюз за защита на природата лъже.

И прочее.

Предполага се, че не трябва да вярвам на един министър, който не е казал нещо си, но трябва да вярвам на Президента, който говори каквото си иска, при това само и единствено когато си иска и както му изнася. Понеже претендира да е президент на всички българи и носи отговорност за думите си пред тях и мен, аз настоявам да ми се извини за глупостите си.

Снимка: Президентство.

Кой каквото не си направи сам, друг ще му го сърба

2010-03-04T23:23:00.001+02:00

Гле'йте с'а к'о ста'а

Значи Цецо Цветанов пак е плюл по съдиите. Но и през ум не му минава, да каже нещо за кьопавото събиране на доказателства и немарливостта на собствените му хора.

Съдиите мълчат, вероятно са по зъболекари от етичното стискане и чупене на зъби срещу нападките на изпълнителната власт. Но да не става и дума етично да разкарат мърлявите си колеги, примерно приятелите на Красьо.

ПреЦедателят ЦеЦка Цачева призовала депутатите да се откажат от надбавки. Но хич не й хрумва да даде личен пример, освен ако преЦедателският съвет не реши.

Шефът на БНБ персонално се обидил от съмненията към гръцките банки (може да е с гръцки корени). И казва, че не ги следи изрично, но никак не се е сетил сам да ги провери.

Госпожите от социалната служба в Червен бряг получили само един сигнал от полицията и не им се сторило сериозно. Предполагам, че полицията е трябвало да им направи същото, което таткото на момиченцата, за да си размърдат задниците. Не пардон, щяха да са на апаратно дишане, там мърдането е трудно. И в затвора също, надявам се.

Предпоследно международно: Гърците реват, че никой не им събира СМС-и за финансовото земетресение, макар да не искат точно "пари". Да са ревали навреме, преди години стана ясно за скрития дефицит. Но като продължават да тропат, май ще си предизвикат и обществено-социален трус в добавка...

Последно лично: Окончателната класация за значими събития на БНТ пак изби рибата, също както в предварителните кръгове. Аз пък така и не дадох глас за нищо, макар че много ми хареса историята с чушкопека. Кво се оплаквам...

Картинка.

Замъци в олигархичен късен соц

2010-02-15T23:51:00.002+02:00

Кой знае защо като ми каже човек „висше образование“ продължавам да си представям дворцовите постройки на Кеймбридж и Оксфорд, будни младежи с книжка под мишка, мозъци, призраци и световно признати постижения.

Кой знае защо като добави човек „.. в България“ асоциациите ми са с минижупи, гелосани мъжки прически тип петльов гребен, дъвчещи дъвки усти и обсъждания на тарифи.

Нищо ново.

Но пък бях като цапната от информацията, че бившият боксьор, главен прокурор, скандалджия и посланик в Казахстан, който по време на последното по непотвърдена информация всъщност е пребивавал в Швейцария, та Никола Филчев де, преподава в УНСС.

Така знанията ми се обогатиха. Сега знам, че той е колега на „главата на октопода“ доцент Алексей Петров, на заловения за най-мащабната разкрита досега схема за взимане на изпити на Петкан Илиев и косвено, в рамките на академичната общност още на: Величко Адамов, ректор и все още неофициален плагиат, неговите доценти, неофициално прали пари, на ректора на ВТУ – професорът по история на рисуването Пламен Легкоступ, който неоправдано морално и не по правилник даде титлата доктор хонорис кауза на Путин ...

... и на още много подобни, които аз и вие не знаем.

И се питам: Какво стана с реномето и имиджа, бе? Тези хора продължават да си стоят по местата и да си преподават каквото си искат. Тези, които са в ареста, като Алексей Петров, засега получават картбланш да бъдат върнати. Така казва ректорът на УНСС. Пък той според един сайт бил съсед на Петров и Филчев на улица Арарат, която била частна собственост, не че може да бъде, но айде, това е друг случай.

Та така със студентските фантазии. Не били замъци, а панелни постройки в стил късен соц (макар че ректоратът на Свищовската академия не е, има си дори капители и ако някой преподавател иска да се заяде, може да попита колко са. Бъдещи студенти бройте. Прозорците също) не били академични общности, ами обединения на икономически интереси в лошия смисъл, не били мозъци, ами мускули и ни най-малко световни достижения, освен може би по брой на купени дипломи в книгата на Гинес.

И се извинявам на честните преподаватели, но ако може да извадят носа си от книжата и да вземат първи да се възпротивят на гнилоча в храма на науката.

Снимка.

Протестира ми се

2010-02-09T22:55:00.002+02:00

От сутринта е така, когато открих, че нямам мляко за кафето. Ще протестирам срещу масовото разпространение на машините, от които се научих да пия кафе с мляко (иначе е гадно). Преди го пиех чисто.

После заради съседа едвам не си разбих главата. Не е изчистил снега пред входа. Наша работа е, т.е. негова, аз съм ангаже и не мога да рина с лопата. Протестира ми се срещу липсата на съседска отговорност.

Бих организирала и петиция срещу недружелюбните продавачи. Тая на спирката с билетите така ми тресна прозорчето, че се разтреперах от липсата на държавност. Няма ли кой да я санкционира!

Този път не си купих дъвки. Съдържат аспартам, по-вреден е дори от ГМО, прочетох вчера. Бих се включила в митинг за връщането на Идеал. Не пише кво съдържат, значи не съдържат нищо и са напълно безвредни. Или поне никой не е казал, че не са.

Мразя градския транспорт. Освен всичко останало е мръсен. Общината да вземе да осигури надзиратели за чистоплътност и за тези, които хвърлят боклуци вътре и си лепят дъвката по дръжките. И аз си метнах бонбона на пода, да им се не види, да видят.

Не отивам на работа. Отивам на митинг срещу увеличаването на пенсионната възраст. По принцип не работя, под нивото ми е. Но това е важна кауза.

После съм на сбирка срещу затварянето на малките болници. Мама все ми разказва за доктор Иванов в тяхната болница. Заради него и такива като него го правя. В онзи критичен момент преди шест месеца д-р Иванов признал на мама, че ако иска да не умре, трябва да я откарат в голямата болница. Преди него други й предлагали зъбна снимка и мерене на кръвно. Но д-р Иванов казал, че само точат касата.

Отплеснах се. Следобед съм на шествие срещу лихвите по кредитите. Данчо от петия етаж ме запали, ех тоя Данчо. Теглил кредит да си купи кола, ама покрай сланината и ракията парите не стигат за вноските. Що не стигат? Заради лихвите! Заедно правихме изчисления. Една вечер... ах, каква сланинка...ах, каква ракийка...

Мисълта за тези активности ми разсейват първоначалното лошо настроение. Да не говорим, че вечерта съм на събиране, на което ще обсъдим още и нови протести. Яд ме е само, че там ще бъде и оня глупак, който все говори за гражданското общество. Че кво е то? Събираме се, протестираме, нещо по-лесно? Според оня трябвало да имаме политическа култура, да сме информирани и с изградена ценностна система и приоритети. Иначе не ставало. Ставало де, ама „изродена работа“. Цитирам.

Знам какво ще каже, ще ме прати да допълвам анкетата за протести на РЗС или при синдикатите, които и са единствените винаги допуснати до официални разговори с властта, легитимирани.

Картинка.