Постоянен информационен поток, постоянна работа, постоянно крайно срокове - постоянната въртележка на работния ден. За много хора това ежедневие е нормално, за други - трудно изпитание. Лека-полека се натрупват напрежението и стреса, понякога нещата излизат извън контрол и не ви остава време за личен живот!

Напрежението трябва да бъде премахнато и има различни начини за това. Все повече са местата в мрежата, където работещите могат да изразят мнението си за работата. Но като че ли най-важно е откъсването от работната среда и посвещаването на заниманията от личния живот. Но дали това е възможно?

Apeiron Research Ви пита:

подобни статии:

1. “Забраниха чалгата със закон” – най-предпочитана новина за 2010 г. от читателите на Apeiron Blog Преди малко повече от 2 седмици в поста ни...

Когато говорим за стрес винаги в съзнанието ни изплуват няколко банални истини, които незнайно защо пренебрежително пропускаме покрай вниманието си. Една от тези банални истини е съветът да лекуваш стреса с физическа активност. Понеже в последния месец подхванахме темата за стреса, решихме да влезем в нея по-навътре и да разберем има ли българинът свои механизми за справяне с ежедневното напрежение. Оказа се, че подобно проучване е правено. И то не само веднъж. Две изследвания на тема „Свободното време на българите” са провели социолозите от “Алфа Рисърч” от 2006 г. досега.

И знаете ли какво? Не бяхме никак изненадани от резултатите?

Според данни от последното проучване българинът „лекува” стреса с дълги часове пред ТВ екран. Близо 97% от нашенци през 2009 г. гледат ежедневно или поне веднъж седмично телевизия. Кой каза, че медиите губели популярност? Затова се запитахме още дали телвизията може да бъде адекватен начин за справяне със стреса. Ето какво ни отговори Google:

“Искаш да се чувстваш по-спокоен и да контролираш живота си? Искаш да редуцираш цялостното ниво на стреса и да се освободиш от притеснения и дребни тревоги? Искаш да подобриш умението си да се справяш със стресиращи ситуации? Тогава изключи телевизора си поне една вечер от седмицата.” (Източник)

Очевидно българинът не е налучкал верния път в борбата със стреса. Изключение правят 13,2 на сто от българите, които през отминалата година са се занимавали редовно или поне веднъж седмично със спорт. За съжаление, през 2006 г. този процент е бил малко по-висок.

Ето и кои са любмите начини на българина да разпуска. Той обича да прекарва време със семейството си, да се разхожда навън, да посещава заведения. По-рядко му се случва да има лично хоби, да чете книги, да пътува или да ходи на излети в планината. Не е много редовен посетител на ресторанти. Киното, театърът, операта, балетът и различни изложби също не са сред честите му занимания.

Разбира се, възрастовите различия налагат няколко важни уточнения. На първо място, младите хора (18-30 г.) в много по-голяма степен се забавляват навън, а телевизорът не е сред техните любими вещи. От личен опит мога да кажа, че и в България вече се прокрадва феноменът – младо семейство без телевизор. На негово място, обаче, смело навлизат Интернет медиите. Ако някой изобщo изпитва носталгия по книгата, то определено това са хората в средна възраст, колкото и обширна да е тази група – 30-60 г. И ето ги истинските телевизионни фенове –  хората над 60 г. Сега можете ли да си отговорите защо турските сериали буквално ни заляха, че и отнесоха?

След тези случайни мисли и наблюдения започвам да се питам дали българинът осъзнава стреса като проблем. И дали дълбоко онаследеното мислене за правене на нещата „яваш, яваш” не е най-добрият предпазен механизъм срещу стрес. Какво ще кажете?

Данните от проучването на “Alfa Research” от 2009 г. ни бяха предоставени за публикуване на Apeiron Blog. Свалете изследването от тук

няма подобни статии:

от Таня Бриклер*

—–

В днешното забързано ежедневие, всеки ден ставаме свидетели на увеличаващият се брой хора, които споделят колко им е трудно да запазят ясна границата между работа и личен живот. Не само, че често се налага да вършим работа в извънработно време и да решаваме лични проблеми докато сме на работа, но и става все по-трудно да спрем да мислим за работа вкъщи и за личния си живот в работата.

Постоянни срещи, постоянно напрежение, без възможност да се откъснеш…нормално ежедневие за един журналист или ПР специалист. За жалост обаче не след дълго идва осъзнаването - че всъщност живееш заради работата си, а не заради себе си. Границите се размиват, а стресът се оказва наш постоянен спътник.

Информационният поток

Потокът на новините не спира. Интернет, телевизия, вестници, радиа. Тя е навсякъде - леснодостъпна, по всяко време на денонощието. Кризите се появяват изневиделица - трябва да си там - или да ги потушиш, или да ги отразиш.

Вестниците и списанията имат своята периодичност - трябва да ги прочетеш или да произведеш съдържание за тях, ако се налага. Мрежата нямат периодичност, но трябва да си наясно каква е важната информацията, която „вирее” в не. За целта постоянно трябва да си вътре в същата тази Мрежа. А това изисква пълна отдаденост - разход на време и усилия. Колкото повече си част от информационния поток, толкова по-далече си от реалния живот. И по едно време започваш да се чудиш, кое е реалността - тази, която създаваш или следиш или това, което си ти. Тогава започват да се проявяват първите въпросителни…

Стресът

Управлението на стреса е едно от най-големите предизвикателства, с които се сблъскваме в днешно време. Според четвъртото проучване на работните условия в Европейския Съюз на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (European Agency for Safety and Health at Work), всеки четвърти работещ е засегнат от стрес, а над половината от всички изгубени работни дни, са свързани със стреса и последиците от него. Стресът е на второ място сред най-отчитаните здравословни проблеми, свързани с работата, и засяга 22 % от трудещите се в EС (през 2005 г.). През 2002 г., годишната икономическа стойност на стреса, свързан с работата, в тогавашните 15 страни-членки на EС е изчислена на 20 милиарда EUR годишно. Само във Великобритания през 2005-2006 година броят на работещите, потърсили медицински съвет относно стреса в работата се е увеличил на 530 хиляди.

Какво означават всичките тези цифри? Ако нивото на стреса в работата ви е високо, вие определено не сте сами! Експерти в областта на безопасността и здравето на работното място посочват лошия баланс между работа и личен живот като едно от най-важните нововъзникнали предизвикателства, с които работещите се сблъскват в ежедневието си.

Така че ако денонощието не ви стига да свършите всичко, което трябва и това, което искате, ако ежедневно мечтаете да добавите още няколко часа към него, ако изобщо не ви остава време да мечтаете и чувствате, че нещата са излезли извън контрол, не се предавайте. Изход има!

Ето няколко неща, които могат да положат началото на постигането на така желания баланс между работа и личен живот.

1. Спрете за няколко минути и помислете как бихте завършили следните изречения:

• Балансът между работа и личен живот за мен означава…
• За да си почина аз имам нужда…
• Взаимоотношенията ми с околните са добри когато…
• За моето личното и професионално развитие ми е необходимо…
• Най-важното нещо, което искам да постигна в следващите 2 години е…

2.       Помислете и за това кога се чувствате най-щастливи и спокойни и кога сте най-стресирани. Отговорете си на въпроса кои са нещата, които ви зареждат с енергия и кои са тези, които ви изтощават. Направете списък и помислете как да добавите в графика си дейности, които ви носят положителни емоции и да ограничите тези, които ви носят отрицателни.

3.       Направете списък и на най-важните за вас приоритети. След това се запитайте дали енергията и вниманието, което отделяте ежедневно рефлектират важността на тези приоритети.

Безспорно е, че тези действия отнемат време, а времето е най-оскъдният ви ресурс, но това е инвестиция, която ще ви помогне да си създадете реална представа за ситуацията и да поставите основите на един план за възстановяване на така крехкия и трудно осъществим баланс между работа и личен живот. Работата безспорно е важна част от живота ви, но не пропускайте да намерите време и да си създадете възможност да се отдадете на заслужена почивка. Дори и ако сте пристрастени и част от информационния поток!

- - - - - - - - - -

Таня Бриклер има пет-годишен опит в Psychological Associates, Inc. - организация, която се занимава с консултиране в областта на човешките ресурси и организационното развитие в Сейнт Луис, щата Мисури в САЩ. В работата си тя се е занимавала с психологическо тестиране и с участие в различни консултантски проекти в сферите на подбора, оценката и развитието на персонала, както и в областта на стратегическото планиране и анализа на данни. Сертифицирана е от компанията да води три-дневен тренинг за подобряване на лидерските умения. Има и две-годишен опит в кариерното консултиране на студенти.  В момента е част от екипа на Apeiron Communication на позицията Консултант Организационно развитие и Комуникации.

подобни статии:

1. „Най-лошото, което един PR професионалист може да направи или да посъветва клиента си да направи, е да манипулира или “извърти реалността.” Интервю с Мария Стефанова, първата българка попаднала в класацията на...

Световният новинарски канал BBC излъчва истории, които се фокусират върху аспектите от живота в градове и държави навсякъде по света. Това, което изглежда обикновено и познато за хората, които живеят там, е необикновено за други. Рубриката се нарича Close up. Всеки ден каналът показва нещо любопитно и интересно на своите зрители от отделни точки на света.

Неделя 21.02.2010 г.

Репортажът започва пред столична фолк дискотека. Темата на днешната рубрика се оказва чалгата, или поп-фолка - определен в репортажа като „феномен”. За около 4 минути репортерката се опитва да даде повече информация за музиката и взима гледните точки на „консуматори” и изпълнители на стила.

Нищо ново за нас - така ще кажат повечето българи. И го казват. Показателни са коментарите в новинарски статии из българското интернет пространство.  

Всъщност споровете, които предизвиква този стил музика, винаги са били много ожесточени. И винаги посоката, в които завиват, стига до това да се плюе до безразсъдък.

Факт е обаче , че над половината от българското население слуша поп-фолк. Независимо дали на останалата част им харесва или не.

Въпросът обаче е друг - 15 години темата за чалгата и постоянните спорове дали това е пътят, по който трябва да вървим, ни тормозят. И все още някой продължава да задава въпроси „откъде тръгнахме”, „докъде стигнахме”, „кой ни докара дотук”. Т.е. не правим никакви конкретни стъпки за това да се преборим с феномена, който една част от населението заклеймяват така сурово. Не е ли време вместо да се вайкаме, да предприемем някакви конкретни стъпки към това някой наш друг „феномен” да попада повече в полезрението на чуждите очи?

Чалгата се превърна в нарицателно за „безвкусица”, „евтино”, „елементарно” за работата на медиите, политиците. Ние често наричаме слабите ПР тактики също с термина ПР чалга. Все пак след медийните каламбури в последно време отнякъде изплува нарицателното „чалга журналистика”. Не можехме да останем по-назад.

Репутацията на една държава почти инстинктивно се обвързва с икономическото й състояние и международните позиции. В последните години все повече национални правителства се опитват да възстановят отслабващите позиции или негативния облик на своите държави, обръщайки се към различни групи професионални консултанти. Дали обаче една ПР агенция може да спаси държава от лошата й репутация или от неизвестността й? Или да създаде позитивен образ на нещо, което наистина има своите качества, но не е достатъчно популярно. Ние вярваме, че може!

ПР като инструмент

Пресен пример - Китай прибегна до PR консултанти, за да постигне зашеметяващите резултати за репутацията и световния си имидж по време на Летните Олимпийски игри в Пекин 2008.

Данните за 2009 г. също са красноречиви - Аржентина, Русия и Дубай нямат нищо против да се разделят със значителна сума, за да подобрят имиджа си на световната и икономическа сцена. Към средата на миналата година Южна Африка осъзна напълно нуждата от съживяване на международния си имидж в подготовка за Световното Първенство по футбол в страната през 2010г.

Стойността на репутацията на една държава не е много трудно да бъде измерена. Репутацията привлича хора и капитали посредством чуждестранно инвестиране, подпомага търговията, туризма, както и осигурява платформа за политическа и дипломатическа подкрепа. Отделно предизвиква интерес към културното богатство на една страна.

Мощта на комуникацията може да бъде отприщена само ако тя е непосредствено обвързана с поведението на една държава. Но внимание! ПР не може да създаде образ и имидж за нещо, което не отговаря на реалността. Той може да вземе най-добрите качества и умения на хората, но не може да измисли точен сценарий за реакциите.

Докато някой не се опита да направи промяната и не помоли консултантите за помощ, няма и защо да се ядосваме на репортажите по BBC. А по-скоро да обърнем поглед към нещо различно от наложените вече клишета като „чалга”, „родопски одеяла”, „ракия” и т.н. Ние лично се сещаме за поне 5 неща, които много повече заслужават внимание от тези. А вие?

подобни статии:

1. Много шум за нищо…пак Красив образ на кризата с боклука Карикатурата на художника Христо...

- - - - - - - 

Както вече писахме, в началото на 2010 г. сайтът Holmes Report обяви най-значимите ПР кампании за изминалото десетилетие. Пет кандидата бяха отличени като номинирани за званието, заради демонстрираните „размах и широчина в работата; стратегическото мислене и креативните идеи, които са помогнали на клиентите да уловят вниманието на публиката и да завладеят претъпканото с информация първо десетилетия на 21 век.”  Ето ги останалите 3 кандидата от класацията. Най-отдолу на статията пък можете да разберете кой е победителят от 5те проекта.

3. Кампанията The Heart Truth (2009)

The National Heart Lung & Blood Institute и Ogilvy подемат кампанията против сърдечни проблеми, най-големия причинител на смърт в Америка, сред жените. Един от акцентите в комуникационната концепция „Иконата в червено” се превръща в социален феномен, убеждавайки известни личности, политици и бизнес дами да облекат червени рокли и костюми, привличайки вниманието към рисковете от сърдечни заболявания.

Повече информация и акценти от кампанията можете да видите тук.

4. Кампанията „Хуманитарна помощ за пострадали от урагана Катрина” (2005)

В навечерието на едно от най-лошите природни бедствия сполетели Америка през последните години, няколко телекомуникационни компании - SBC, Yahoo и Cingular Wireless, се обединяват с желанието да демонстрират, че частният сектор може да бъде изключително полезен за стабилизиране на бедственото положение, осигурявайки провизии, услуги и доброволци в помощ на останалите без дом хора. Техните усилия, консултирани от международната ПР агенция Fleishmann-Hillard, биват определени като „най-добрата кампания за 2005″.

Можете да научите повече за комуникационната техники на SBC, спрямо техните прессъобещния тук (първият е на 1 септември, 2005).

5. Кампанията „Doritos атакува Супербола” (2007)

Използването на дигитални и социални медии, превръщането на потребители в адвокати на някоя марка, както и наемането на работа за агитация по интернет е нещо напълно нормално в последните години. През 2007 г. подобни идеи бяха нови, вълнуващи и изключително работещи отвъд океана. И когато Ketchum, в партньорство с клиента си Frito-Lay взимат решението да стимулират лоялните си потребители да създадат реклама за Doritos, то съвсем скоро се превръща в хит. Кампанията отбелязва изключително голям брой ентрита в първото си издание, избира победител след дълга селекция и гласуване и генерира шумене онлайн и офлайн, което излиза от стойността на самата реклама.

Можете да прочетете повече за конкурса тук или да почерпите информация от извора - официалния сайт на кампанията.

- - - - - - - - -

Всички тези кампании биват отличени ”като едни от най-влиятелните за социалната област и демонстрират безкрайните възможности на пъблик рилейшънс да превръща добрите идеи в социалнозначими.”

За победител в “Кампания на десетилетието на Holmes Report” в крайна сметка беше определена кампанията „Doritos атакува Супербола”.

Аргументът - тази кампания се е превърнала в еталон и вдъхновение за много проектите на ПР специалистите, която се е появили след това.

Като изпълнение и отделни акценти в работата според нас това не е най-сложната за управление кампания. Даже напротив - добрите идеи лесно биват контролирани, но само ако подходиш правилно към тях. Всъщност, това важи за всяка кампания. Спазваме този основен принцип и в нашата работа.

подобни статии:

1. Кой бяха най-успешните ПР кампании за първото десетилетие на 21 век?   Репортаж/представяне на класацията на Holmes Report за американските постижения...

И вие ли имате усещането, че живеем не просто в пренаситено, а в замърсено информационно пространство? Съгласни ли сте, че нищо неказващата, несъдържателна информация е основният агент-замърсител, а ПР специалистите са главните виновници за това? Какъвто и да е отговорът ви на тези въпроси, вижте първо едно кратко видео.

Започнахме този пост с множество неизвестни. Все въпроси, които бяха провокирани от кампанията подета от Адам Паркър (генерален директор на Realwire) и ключови фигури в ПР индустрията във Великобритания във връзка с начина, по който общуват ПР и журналисти. През ноември и декември м.г. инициаторите на кампанията провеждат изследване, с което доказват, че 78% от прессъобщенията, които се изпращат годишно (Великобритания и САЩ) са абсолютно несъотносими към интереса на получателите им, поради което и 55% попадат в блок-листата на получателя.

Не е ли това повод за размисъл? Размисъл относно ефективността на една индустрия и още нещо… загубата на ценния ресурс ВРЕМЕ. Защото ако не друго, зле написаната, носеща скрито рекламно съдържание, несъществена информация е загуба на време и за двете страни.

От наша гледна точка, тази тема е повод за дискусия, която има всички основания да се разрастне в публичен дебат с участието на ПР практици, медии, институции, бизнес и всеки, който има какво да сподели.

Накратко ще представим само някои вече изказани мнения в Интернет, на които попаднахме:

„Има нещо ценно в дискусията, която Адам и неговият екип стартираха и всички имаме какво да спечелим ако се вгледаме в причните за лошото таргетиране на медиите, отчитайки и въпроси като очакванията на клиента и методите за оценяване на ефетивността.” Джей О’Конър, Президентът на CIPR.

Източник: http://www.cipr.co.uk/News/releases/2010/February/inconvenient_truth_response.html

„Имам смесени чувства по отношение на кампанията “An inconvenient PR truth”. Адмирирам тази инициатива, но същевременно се съмнявам доколко добър и работещ е подходът. Един от проблемите е свързан с ПР агенциите и вашите клиенти, които ви плащат за уменията, които притежавате. И само, защото те очакват да направите нещо, не значи, че то е правилно. Ваше задължение е да ги консултирате и да ги посъветвате защо вашият начин е по-добър. Престанете да се фокусрате върху отчетните показатели и започнете да се фокусирате върху реалните бизнес и организационни цели, а не върху съмнителни рекламни резултати” Стюарт Брус, Управляващ директор на Wolfstar, http://stuartbruce.biz/

„ПР спамът е толкова заразяващ, колкото и хламидията и има същият ефект.  Може да предизвика стерилитет на заразените. Единствената разлика е, че в света на ПР всеки е предавал по един или друг начин спам инфекцията - случайно или не.” Марк Борковски, създател на Borkowski (http://www.borkowski.co.uk/)

Ще споменем още, че инициаторите на кампанията предлагат своите десет „заповеди” за общуването на ПР специалистите с медии и блогъри. А първата от тях гласи „При дадено разрешение“. Казано с повече думи - прессъобщенията трябва да се изпращат само до тези, които са дали предварително съгласие за това. Източник : http://inconvenientprtruth.com/bill-of-rights

И така,

- Има ли място за подобна дискусия в обществото ни?

- Не са ли това частни случаи и има ли добри примери за ПР практика у нас?

- Необходимо ли е медии и ПР специалисти да създадат свой писан или неписан кодекс за етично отношение помежду си, защото не само ПР-ите имат своите малки грехове?

- Как новите технологии и съвременни медии (блогове, сайтове и социални групи) повлияха върху начина, по който ПР-и и журналисти комуникират?

- Промени ли се начинът, по който журналистите намират източници за своите материали и ако да - как?

В крайна сметка, смисълът на подобен диалог е отговорът на въпроса - Какво стои в основата на доброто партньорство между ПР-и и журналисти?

Искрено се надяваме, тази дискусия да не подмине България.

няма подобни статии:

Има една дефиниция за обществено мнение. Тя гласи „Обществено мнение е социален и политически термин обозначаващ съвкупото вярване или мнение на обществото по даден въпрос“. Според дефиницията също „общественото мнение е важен фактор в демократичните общества, тъй като влияе косвено на управлението“….

Каква е ролята на медиите за формиране на това обществено мнение? А за изразяването му?

Понякога/често/много често отношението „медии - общество/мнение” напомня за тази илюстрация…

Но това, че някой ни пречи да виждаме и говорим, не значи че не можем да търсим истината, нали? Все пак медиите са само едната страна на медала.

Затова ви питаме:

няма подобни статии:

- - - -

Като граждани на България често си задаваме въпроса колко свободни можем да сме всъщност. През последния месец правят впечатление някои странни съвпадения, обвързани със събития важни за българската общественост.

На първо място - Законът за електронните съобщения и последвалия го протест, организиран от различни организации.

Какви бяха основните акценти в този закон, който породи изключително много негативна обратна връзка?

1. Данни за местоположението на всеки един от нас (с точност до 50 -100 метра), ще се съхраняват в мобилните оператори и МВР почти без основание и без никакво разрешение ще може да ги използва.
2. Цялата ни комуникация в Интернет ще бъде поставена на същия принцип. Всеки служител от МВР, който ви нарочи, ще може да провери за една година назад, какво сте правили в мрежата, с кого сте си писали, от къде сте влизали, какви услуги използвате (Skype, P2P, SMTP и т.н), къде се намирате в момента и още интересни данни
3. С кого сте разговаряли през последната една година, пак ще може да излиза почти безконтролно от МВР. Освен това може и да се проследи и движението ви по време на разговор и да се засече с данните от email комуникацията ви.

След като беше приет на първо четене, срещу този закон започна официална подписка във Facebook. Беше обявен протест на 14.01.2010 г. под наслов „България не е Биг Брадър”. В крайна сметка, управляващите се съобразиха с недоволството и в този закон бяха направени поправки. Отпадна т. нар. интерфейс (директен достъп до разпечатките). За всяко искане за трафични данни вече ще се изисква подпис от съдия. Парламентарната комисия ще следи дали се спазват човешките права.

Отстъпките вероятно накараха много хора да не се присъединят на протеста. Въпреки това поне 300 човека присъстваха събитието под наслов „2010 не е 1984″. И въпреки това число, ако направим медиен анализ, присъствието на репортажи за самото събитие в телевизиите, както и вестникарските публикации клоняха към 0.

За сметка на българските журналисти, чуждестранните колеги отдават доста повече внимание. Ето някои от материалите, изловени и предоставени от Иван Бедров на неговия блог.

1. BBC избра снимка от протеста в София, за да я включи в рубриката “Day in pictures”.
2. Reuters предава кратко и ясно за протеста и за повода за протеста, така че всеки да разбере - затова са Reuters.
3. Румънска телевизия - репортаж.

В последствие беше коментирано, че гражданския протест срещу промените в ЗЕС е станал политически. Зелените, БСП, ДПС, НДСВ и разните други сродни организации обявиха, че подкрепят протеста, въпреки намеренията на управляващите да премахнат спорните членове от закона. „Агитацията им няма нищо общо със самите промени в закона, а последните се ползват като предтекст да се накарат младите хора да излязат на протест”, коментираха в различни сайтове.

Дори и така да е, каква е причината да няма информация преди и след събитието, не стана ясно.

На второ място - Милен Цветков беше уволнен от сутрешния блок на Нова ТВ

За всеобща изненада в четвъртък миналата седмица (28.01) Милен Цветков беше свален от екран и така и не довърши седмицата като водещ на „Здравей България”. Официалната версия, с която излезе медията е, че рейтингът на „Здравей, България” рязко е паднал през последните месеци. Твърде неубедителна на фона на това, че махането му се осъществи преди края на работната седмица без никакво предупреждение. Според Frog News “една от причините за свалянето на Цветков е критиките, които той отправи към премиера Бойко Борисов и задълбоченото му разследване за конфликт на интереси с напечатването на винетните стикери.” На 24.01 в предаването „Нека говорят” по бТВ, премиерът вметна изречението (20:38 минута) “Нямам медиен комфорт. Сутрин ме почва Милен Цветков, а вечер ме довършва Слави Трифонов”.

И въпреки това първият си замина след няма и 1 седмица…E, днес обявиха, че го връщат, но какво от това?

Междувременно премиера обяви и своята позиция по въпроса за ЗЕС (13:52 мин).

На трето място - новите промени в ЗРТ позволяват на телевизиите да имат за собственици рекламни агенции

За промените в закона писахме по-рано. Съотнесено към новината за Милен Цветков и неговото твърдение, че „меренето на рейтинги е манипулирано, защото се извършва от фирма, собственост на медийния бос Красимир Гергов”, нещата придобиват още по-странно лице.

Бихме искали да добавим, че този закон за рекламата в никакъв случай не се бори с медийния монопол. Напротив, даже го потупва по рамото.

Няколко извода от тези акценти:

- За един месец констатираме три атаки срещу свободата на словото под различна форма

- Facebook е социална мрежа, която може да обедини хората под една кауза и да предизвика обществено събитие

- Медиите са независими дотам докъдето се простира тяхното желание и натиск да бъдат обективни

- Интернет и блоговете придобиват все по-голямо значение и са източник на информация, която може да бъде проверена и сверена

- Една от ПР тактиките на сегашното правителство е насърчаването на умишлено избягване от публичен дебат и налагане на по-строг контрол върху потока на информация

- ПР тактиката на различни партии да спекулират с националния протест за своя облага беше изключително неправилна и им донесе много повече негативи.

- Все по-трудно ще става на ПР консултантите при формулирането и развитието на послания от обществена значимост, които срещат конфликт на интереси заради липсата на медийна свобода

- 2010 г. не е 1984 г.

подобни статии:

1. ФАКТ! Новите промени в ЗРТ позволяват на телевизиите да имат за собственици рекламни агенции На 28 януари 2010г. беше приета финалната версия на Закона...

- - - - - - - -

Това са само два от въпросите, които си задаваме или не, но на които често търсим отговорите в процеса на работа.

Винаги, когато ни се налага да влизаме в ролята на събитиен консултант, обаче изхождаме от принципа, че трябва да направим традиционното по нетрадиционен начин. Така в процеса на консултиране и брейнсторминг през главите винаги минават десетки идеи, чиито плюсове и минуси биват оценявани. Много от тях са толкова щури, че дори и да подхождаме с тях с усмивка съвсем скоро влизат в графата „нереализуеми”.

Но когато търсиш Идеята е нужно да освободиш въображението си, а не още от самото начало да издигаш бариери пред въображението.

Според нас в „специалното събитие” може да се превърне и поредната церемония по награждаване (за каквото и да е) или празненство по случай годишнината, или откриване на утвърдило се вече през годините събитие. Събитието трябва да носи в себе си и остави в гостите му усещането за нещо открояващо се и така - запомнящо се. Спомняте ли си кое събитие наскоро или не толкова ви остави такова усещане? Назовете го…

Всички търсим източник за нови идеи и в добре реализирани предишни.

Избрахме да споделим с вас един - от многото - клипчета в YouTube, който вдъхнови концепция ни за предстоящо събитие:

Изпълнение на английски класически квартет, наречен „История на музиката в 5 минути”.

Дано ви хареса :). И не забравяйте - идеите са навсякъде около нас, важно е да държим сетивата си открити и търсещи.

Ето списък с песните от изпълнението. Хронологията на песните не е изцяло правилна, но това не е толкова важно. :)

1. Traditional - Greensleeves         2. Handel - Messiah - Hallelujah chorus        3. Mozart - Eine Kleine Nachtmusik

4. Beethoven - Symphony No. 9 - “Ode to Joy”   5. Rossini - William Tell Overture   

6. Puccini - Turandot - Nessun Dorma     7. Bach - Prelude in C Major     8. Beethoven - Symphony No. 5   

9. Strauss - Also Sprach Zarathustra   10. Offenbach - Orpheus in the Underworld

11. Bizet - Carmen - Torreador Song       12.   Brahms - Hungarian Dance #5   

13. Tschaikovsky - Nutcracker Suite - Dance of the Sugar Plum Fairy

14. Grieg - Peer Gynt Suite - In the Hall of the Mountain King   

15. Rimsky-Korsakov-Flight of the Bumblebee (underneath previous song)

16. The James Bond Theme       17. Grieg-Peer Gynt Suite    18. Scott Joplin-The Entertainer    

19. Brown / Freed-Singin’ In The Rain         20. Sound of Music-Do Re Mi    

21. Irving Berlin-There’s No Business Like Show Business      22. Interlude (falling scale)

23. George Gershwin-Summertime          24.  Glen Miller - In The Mood  

25. Kander,Ebb-New York, New York    26. Elvis Presley-Hound Dog   27. Roy Orbison-Pretty Woman  

28. McCartney / Lennon-Yesterday    29.  James Brown-I Feel Good    30. The Bee Gees-Stayin’ Alive

31. Interlude (falling scale)  32. Abba-Money, Money, Money  33. Queen-Another One Bites The Dust  

34. Eric Clapton-Layla        35. Michael Jackson-Billy Jean        36. Deep Purple-Smoke On The Water   

37. Theme from Jaws    38. Knife Scene from Hitchcock’s Psycho    39. Wagner-Ride of the Valkyries   

40. Jerrold Immel-Theme to Dallas       41. Thomas Augustine Arne-Rule Brittania

42. Traditional-Sailor’s Hornpipe (музика от анимационното филмче на Warner Bros Buccaneer Bunny)

43. Traditional-Shave And A Haircut (музика от анимационното филмче на Warner Bros Looney Tunes)

44. Wagner-Lohengrin-Wedding Chorus

Специалното събитие е бял лист. Свободно пространство, което трябва да се постараеш да запълниш със своите практични и завладяващи идеи. Нали затова носи със себе си думата „специално”?

няма подобни статии:

Резултатът от многомесечното чакане е, че медийният закон „прави опит” да се приравни с Европейската директива за медийни услуги и че собствениците на рекламни агенции вече ще могат да придобиват радио и телевизионни оператори или дялове в тях.

Под преминалото без особено обсъждане интерес от страна на голям част от депутатите заседание в НС с промените се отменя и Законът за радиоразпръскване, но въпреки това голяма част от ключовите моменти в него се прехвърлят към ЗРТ и Закона за електронните съобщения.

Основните акценти в приетия закон, чието гласуване мина също толкова незабележимо за българското общество, колкото и протеста против скандалните изменения в ЗЕС касаещи свободата на електронните съобщения и данни, са: 

1. Предстои изграждане на мултиплекс, който да разпространява програмите на обществените оператори (БНТ и БНР).
2. БНТ ще има право на продуктово позициониране само във филми и сериали, но не и в собствените си предавания - това й се забранява в закона.
3. Увеличава се квотата за продукцията на независимите продуценти.
4. Европейската продукция в програмното време на медиите трябва да е 50 %, с изричното уточнение, което се запази от комисията - когато това е практически възможно.
5. Кабелните оператори на всеки шест месеца ще трябва да предоставят на СЕМ документи за авторските права на излъчваните от телевизиите програми, които те разпространяват.
6. Телевизиите вече могат да имат за собственици рекламни агенции.

Последното решение е нещо нечувано като европейска практика и може би една от следващите стъпки към това, за което се говори от доста време.

Все по-очевидното монополизиране на медийния пазар и затварянето на вратата за малки телевизии, за което СЕМ изглежда не смята да предприема никакви действия.

Според председателя на медийната комисия Даниела Петрова с този закон се узаконил пазарната действителност - собственици на рекламни агенции да имат и медии, тъй „като и в момента те извършвали действия, заобикаляйки закона, и намирали легална форма да притежават медии”.

Т.е. самата председателка признава пряко за задкулисните игри…

Очакваме скоро да се узакони и друга пазарна действителност - наркотрафика,  търговията с антики и проституцията.

подобни статии:

1. Свободата, Санчо… Къде е тя? - - - - Като граждани на...