Бързо се ядосах. Вярно, петък вечер, но бях набрал скорост и смятах да довърша http://rt-edu.com/bg. Загубих няколко минути на телефона, очаквайки да се свържа с тях. „В момента всички наши сътрудници са заети. Моля, изчакайте, Вашето обаждане е важно за нас.“ Набрах още веднъж, почаках една минута и затворих.

Написах един кратът имейл на телефона си. Бързо прекроих плановете и се озовах на дивана с „Изворът“ в ръка. Не след дълго телефонът ми зазвъня. Събуди го непознат номер. Обаждаха се от Net1, но не за да ме питат какъв е проблемът, а за да ми кажат, че техниците им вече са в моя вход и работят по отстраняването му. Щели да се свържат с мен, ако имало нужда. Благодарих.

След половин час интернет все още нямаше. Пратих още един имейл. Обадиха ми се отново. Този път момичето на телефона ме пита дали вече имам връзка с интернет. Имах. Попита ме също и дали съм доволен от услугата. Доволен съм.

Отстраниха проблем в петък вечер за малко повече от час. Отговориха на мейлите ми, без да се налага да чакам много на телефонната им линия. Две червени точки за добро отношение към клиента.

Голям плюс е и безплатният им тестов период.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Най-накрая седнах да тълкувам данните от проведената анкета сред потребителите на foursquare в България. За да е по-лесно, съм разделил резултатите на глави – демография, ползваемост, мотивация, дестинации, за компаниите. На този адрес можете да разгледате и свалите данните от анкетата. Махнал съм единствено последната колонка, в която питах за контактите на анкетираните.

Демография

И така. Ако приемем, че попълнилите анкетата оформят представителна извадка за потребителите на услугата в България, то в основната си част те са мъже. Жените или не искат да си признаят, или наистина представляват едва 18% от виртуалното население във foursquare. Да споделят къде са е еднакво присъщо за дамите на възраст между 18 и 24 и за тези от 25 до 30 години. За разлика от тях мъжете покриват почти целия възрастов диапазон, като най-много са тези на възраст между 25 и 30 (50% от мъжете), следвани от възрастовите групи “31 до 40”, “18 до 24” и “41-50”. Причините за това могат да се търсят в мобилното снаряжение, техническите знания и привързаността към социалните мрежи.

Във всички случаи демографската картина ще става все по-цветна. Особено впечатление прави фактът, че foursquare не е толкова популярен сред най-младите – в графиките не присъства никой под 18 години. Споко! Предвид рязкото покачване на регистрациите след оповестяването на Facebook-овските Places демографската пирамида може и да се размести съвсем скоро. Нещо повече, Facebook е на път да покаже на над 500 милиона свои потребители, че могат да споделят със своите приятели не само снимки и кратки съобщения, но и къде точно се намират. Можем да очакваме полезен за foursquare spillover-ефект. Mashable питат кое точно ще предпочетем – Places или foursquare. Резултатите от анкетата сочат, че 57% са за foursquare, a още 8% ще използват и двете услуги (към датата на публикацията).

Ползваемост

Foursquare заработи през далечната 2009 година. При все това в България 55% от потребителите на услугата я използват от съвсем скоро – между 1 и 3 месеца. Те не са и от най-активните – споделят къде се намират едва по няколко пъти на седмица. По-привързани са тези, които използват услугата от по-дълго – до половин година. Те вадят телефоните си и пускат foursquare по няколко пъти на ден. Нещо подобно се наблюдаваше и при мен – отне ми време да свикна с новото социално занимание, докато то не се превърна в удобен начин да се запознавам с нови хора. В интерес на истината, от един момент нататък foursquare започна да предопределя и посоката, в която поемам – често предпочитам местата, които моите реални и виртуални приятели посещават, пък да не забравяме и препоръките, които повечето оставят. Тази статистика следва да се промени, когато компаниите развият някакво отношение към foursquare. На тази географска ширина възприемаме foursquare по-скоро като игра, състезание, отколкото като нещо, от което можем да извлечем някаква полза.

Мотивация

Най-интересна ми беше мотивацията зад регистрациите във foursquare. Въпросът беше прост – “Защо използваш foursquare?”. Повече от половината (59%) са там, за да знаят другите къде точно се намират. Тъй като мовитите могат да бъдат повече от един, доста хора (55%) са отбелязали, че foursquare им върши добра работа и като пътеводител на градския изследовател – заради препоръките къде да отидат и какво да правят. Съществен фактор е и събирането на значки. Явно едни 45% от нас изпитват остра нужда да си припомнят пионерските времена. Едва 32% признават, че ги привличат и преференциите, които компаниите дават на своите приятели във foursquare. Хм, в България такива неща като кметски отстъпки все още няма, но нагласата е обещаваща.

Зададох и въпрос за препоръките и коментарите. Оказа се, че оставянето на такива все още не е повсеместна практика. Едва 9% са онези потребители, които често отделят време, за да напътстват останалите. Повечето се задоволяват с писане от време на време. После питах и за коментарите. Ще се опитам пак да направя разлика между двете. Препоръката се отнася за определена дестинация и я виждат всички хора, които я посетят. Тя представлява нещо от този вид: @ Starbucks: Tazo чаят е готин – зеленият действа адски освежаващо!. Коментарите са под формата на „shout“ – влизаш в заведението и добавяш няколко думички към обичайното съобщение, че си там. Писането на коментари е по-лесно и неангажиращо, затова и повече хора го правят. Честото коментиране важи за 18% от случаите, а “понякога” – за 41%.

Мотивацията се отнася и за писането на препоръки и коментари. Някои хора по този начин очакват да предизвикат дискусия и да привлекат вниманието на други с цел завързване на приятелства. По вкус и цвет товарищей нет, ама явно става работата. Други пък си поставят далеч по-безкористната цел да направят света едно по-добро място, спестявайки някому разочарование от “нещо гадно”. Разсмях се, когато прочетох следното: “защото, като всички други хора на света, мисля, че мнението ми е много важно за взимането на решения на другите :P”. Подбудите са изцяло лични. С пускането на промоции за най-активни и лоялни клиенти, обаче, би могло да се стимулира оставянето на повече и по-полезни коментари и препоръки.

Дестинации

Като заговорих за заведения, списъкът с дестинации във foursquare е огромен – кафенета, кина, музеи, библиотеки, градски паркове, хотели, ресторанти за бързо хранене или суши, корпоративни сгради и банкови клонове са само някои от тях. Аз го съкратих, за да ми е по-лесно да разбера кои са местата, в които най-често се регистрираме чрез foursquare. Реалния и виртуалния си живот хората обикновено синхронизират тогава, когато посещават ресторанти, кафенета, барове и дискотеки. С Васи си говорихме по тоя въпрос. Тя предложи, че не винаги е удачно да използваш foursquare. В света на социалните медии и споделянето винаги има такива случаи. И все пак, foursquare е забавна и полезна игра. Опитах се да открия едно case study (еквивалент на български?), но го няма никъде из записаните връзки. Горе-долу ставаше въпрос за компания, която раздава награди динамично, ангажирайки своите последователи в twitter, facebook и foursquare чрез платформата на foursquare. Те казват, че съответният подарък се намира на определено място и ще бъде там през следващия един час. Не е трудно да се измислят и други подобни предизвикателства, които да забавляват и постепенно да вдигат познаваемостта на бранда и посещаемостта на съответните места.

За компаниите – преференции и благосклонност

Въпреки че българските потребители на foursquare, изразяващи своята лоялност към определено заведение в интернет, не се ползват с никакви преференции, мнението на мнозинството (82%) е, че отстъпките и наградите са важни, много важни и много, много важни, превръщайки ги в съществен елемент от foursquare и отношенията клиент-търговец. Затова и 41% със сигурност ще бъдат по-позитивно предразположени към онези търговци, които са подготвили нещо за тях във foursquare. За 45% е достатъчно, че компаниите, освен във всички останали социални мрежи, са и там, за да подобрят поне с малко мнението си за тях.

Тъй като foursquare все още не е широко разпространен в България, зададох и още един въпрос – дали хората ще започнат да обръщат повече внимание на тази социална мрежа, ако компаниите я включат в своята маркетингова програма, придавайки на общуването още едно измерение – локацията. Не ме учудва, че 68% са убедени, че в такъв случай услугата ще привлече повече привърженици. Още 23% ги подкрепят малко по-плахо с “почти сигурни сме”.

Съвсем скоро, надявам се, компании в България ще се пробват и на това бойно поле, затова се опитах да проуча нагласите. Не всички анкетирани споделиха идеи, но дори и малкото са безспорно ценни. Повечето се въртят около програми за лоялност, които гарантират намаления и брандирани подаръци. Важна е една от забележките, че тези преференции трябва да са специални и да се отнасят само за онези, които използват foursquare. Ако 5% отстъпка от цената на днешния специалитет, например, получи и съседът по маса, който дори не знае какво е това foursquare, с нищо няма да се почувствам привилегирован. Има голяма вероятност да спра да посещавам заведението. Хареса ми много и идеята за снимка на кмета – точно като работник на месеца. Един от анкетираните засегна и въпроса за обратната връзка – компаниите да следят какво се говори за тях в тази мрежа и да реагират, отговаряйки на коментарите, например. Неудобното в случая е, че API-то на foursquare все още не предлага подобна функция. Но работели по въпроса. Наскоро пуснаха инструмент, с който едновременно да се управляват т.нар. specials в множество заведения.

Поддържам списък с всички базирани на foursquare кампании. Скоро ще го публикувам.

А твоите идеи?

Аз @ foursquare.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Така и този път, когато преди няколко седмици другарят Божидар Димитров се обърна към народа и своите колеги с титлата „шибан“. Гледах репортажа по сутрешния блок на някоя си там телевизия, после заминах за работа, после пък колеги ме поканиха във Facebook групата „Ние не сме ‘шибан народ’, г-н Министър!“ и аз се присъединих безучастно. И така.

Какво ли не се изговори по случая. Хора се изказваха възмутено от обидата, ощипани по гимназиалному от своеволието на видния наш министър без портфейл. Имах си достатъчно работа, за да изразя мнение по въпроса. Всъщност, даже май нямах и твърдо мнение. Все тая.

Напоследък взех да се изнервям. Темата стана обидно скучна. Днес ме подканиха да оставя параграф под подписка срещу министъра там, където с големи букви пишело „Съединението прави силата“. Разбутах завивката, потърках пръсти, пък се захванах да пиша коментар.

Шибан народ сме, за това е прав човекът. Само се огледайте и после плюйте срещу обидата. И не щото, какво беше, го считам за маловажно, както пише Фани под същата тази покана за подписка. Считам го за безумно губене на време и нерви. Намерили там някакви си мощи, обявили ги за истински, ‘щото имало надпис. Голямата работа. Проблемът е, че едни 450 000 лв. отидоха за възстановяване на църква, в която тези мощи ще стоят. Може и да има развитие по тоя въпрос, но не съм го следил отблизо. Възроптайте срещу това, като искате да покажете будна гражданска съвест. ‘Щото, обиждайки се по тоя начин, само доказвате правотата на думите му. Не са ли ви наставлявали и вас на времето, че по-умният отстъпва?

И не хленчете срещу такива обиди, а се възползвайте от тези отрезвяващи моменти. И прочетете какво има да каже наш Христо по този въпрос. Неговият коментар е един от малкото добри, които съм зачитал досега.

Както виждам, явно сте готови да променяме нещата в тази шибана държава. ‘Щото си е наша. За това и затова съм се върнал! Ако ще ми излизате с такива каузи, обаче, ще ме прощавате.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

В общи линии foursquare се основава, от една страна, на желанието на хората да споделят и, от друга, на техните умни телефони. Пускаш приложението или влизаш в сайта, предназначен за мобилни устройства, локализираш се и се регистрираш. Терминът е „check-in“, но не се сещам как да го преведа на български. В същото време можеш да видиш кой е там в този момент, какви препоръки са оставили другите („Опитай ябълковия им пай!“, например) и какво друго интересно има наоколо. Също така се и състезаваш – за значки, за точки и за титлата кмет. Тя, кметската титла, идва с преференции, които на Запад компаниите дават на своите най-лоялни geek-клиенти. По този въпрос – после.

Та, намъкнах си се аз на 12-ти февруари тази година в App Store и си свалих приложението. Спретнах една бърза регистрация, че даже добавих и икономическия факултет в базата данни. От този ден всеки път, когато iPod-ът ми беше в ръцете и влизах в университета, се регистрирах и в системата. За няколко месеца се задържах на кметския стол там, че даже май оглавих и университетската библиотека.

Междувременно събирах приятели и в България. Гледах ги как се състезават за някои от по-сочните заведения в София – Starbucks на Гурко, например. В момента там шеф е Васи, но ще видим до кога, че конкуренцията не прощава.

Идеята ми харесва, щото профилът ми във foursquare е вързан за facebook и twitter и споделя с всичките ми приятели къде се намирам в момента. Пък те, ако искат, да слушат. С други думи, забавлявам се с телефон в ръка :-D То какво друго ни остава на нас, ергените… :-P

А, да, за Запада щях да говоря. Стратегии много. Някои раздават намаления. До 28 юни Starbucks искаха по $1 по-малко от кметовете за всяко поръчано Фрапучино. Harvard-джиите пък май бяха първите, приложили услугата на университетска почва. Най-много обаче ми хареса идеята на AJ Bombers от САЩ.

Събирането на значки е една от основните задачи на потребителите на foursquare. Повечето от тези значки са най-обикновени, например значката „Приключенец“, която получаваш за регистрацията си на десет различни места, или „Изследовател“ – за 25. Други обаче са уникални и не всеки може да ги има. Това е списък, който Mashable пуснаха по-рано днес, с 16 такива значки. AJ Bombers си избират значката „Swarm Badge“, която се връчва в случаите, в които поне 50 foursquare-запалянковци се регистрират по едно и също време на едно и също място. В случая – в AJ Bombers. Другарчетата от ресторанта създават предварително Twit-покана и я пускат онлайн. 161 откликнали. Поне 100 от тях са писали за случая в Twitter. Колко от тях са се похвалили със значката и офлайн, не е ясно. Сигурно много. А за AJ Bombers чух дори и в България, нищо че са в Милуоки.

Между другото, пуснах една анкета за foursquare-потребителите в България. Има около 20 мнения вече. Ако твоето не е сред тях, предварително благодаря за отделеното време. Следващия път ще пусна резултатите с още няколко примера и анализ. Пък после, надявам се, с твоя помощ ще раздвижим ситуацията в България. Не бих отказал една халба студена бира в Ale House – все пак съм кмет!

Снимковият материал любезно предоставят foursquare.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Както и те двамата споделиха, сайтът е все още млад, имали около 30 потребителя. Трябват още доста, за да заработи и самата идея. Давайте да помагаме.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Допих отвратителната Stella Artois, с която реших да положа началото на жадната си стачка срешу кощунството на българските пивовари, подиграващи се с вкуса на бирата. Станах, изкарах цветния филм от F4-ката и заредих последната останала ми ролка черно-бял филм за ръчно проявяване. Тази седмица запрятам ръкави в тъмната стаичка.

Съвети какви филми да си купувам? Foma станаха твърде скъпи – 5 лв. за 100-асовия.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Честно казано, не виждам никакъв проблем в това. Факт е, че в Швеция вело-животът ми допадна – до магазина с колело, до училище с колело, на гости с колело. Вероятно и майка ми е права, че се опитвам да го приложа и тук, в България. Малко по-горещо е, няма вело-алеи и хората не гледат с възхищение на велосипедистите. Сигурно щото летим с по 50 по пешеходните пътеки. Не е мой проблем, че по пътя е опасно, а за вело-алеи не можем и да си говорим.

Между другото, колите също хвърчат бързо, та не им трябват повече от две ленти. Да вземем едната и да я подарим на велосипедистите? Така до центъра ще се спускам и за 10 минути.

Posted with WordPress for BlackBerry.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Това, което мога да кажа, е, че снимките са съвсем истински и в напълно естествена светлина представят обстановката там – в бургаския езиков център Words. Светла пък е винаги приятелски настроена и владее поне три езика. Скоро ще ме учи на хинди даже! Тя няма профил във Facebook, но пък има глава на раменете си. Гришата има профил във Facebook… :-D

Абе, и двамата са маниаци! Убеден съм, че ако им дадеш шанс, ще те очароват. После и бира ще искаш да пиеш с тях, ама няма да може, щото съм ги ангажирал до живот!

В езиковия център Words в Бургас ще те научат на английски, немски, италиански, испански, турски, френски, румънски, гръцки, хинди… Ще те подготвят за изпитите на IELTS, Cambridge… А ти ще си седиш в някой от кожените им дивани, ще се въртиш на някой от столовете в залите за групово обучение, ще се забавляваш пред бялата дъска с маркер в ръка и ще разширяваш кръгозор и списък с приятели. За да сполучиш!

Майка ми ще е един от първите им клиенти. Гарант за качество!
P.S. Рекламата е напълно безплатна! ;-)

Posted with WordPress for BlackBerry.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Само преди един час убедих пътниците във вагона да затворим прозорците и да дадем шанс на климатика да си свърши работата. Не беше много трудно, но една възрастна жена сякаш се надяваше на нечия намеса: „отказват да разберат, че така климатикът не може да сработи“. Уви, климатикът така и не изпоти прозорците. Предадох се, свалих си тениската и излях остатъка от шишето минерална вода върху главата си. А след това си отворих книгата.

Едно момче все по-често се приближава до прозореца на вратата. Залепя лице върху прозрачната повърхност и гледа. Гледа велосипеда ми. А аз нямам търпение да разхлабя катинара и да раздвижа черните гуми по прашните софийски улици.

Posted with WordPress for BlackBerry.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев