Тази седмица петъчната притча малко позакъсня, но дори и в събота, бих искал да споделя с вас един интересен сайт с класически и съвременни притчи, който открих благодарение на Капка (притчата за чашките кафе). Той се казва Капки тишина и очевидно е още в процес на разработка, защото има още непопълнени секции, но историите вътре са много хубави – мъдри и затрогващи – и силно ви го препоръчвам.

От този сайт съм ви избрал една история за това как всеки съвет и всяка дума, които изричаме, трябва да бъдат искрени и да идват от сърцето.

Руми и захарта

Джелаядин Руми се явява един от стълбовете на суфизма. Много хора идвали при него за съвети и мъдри слова. Веднъж при него дошла една съседка с детето си и казала:

- Аз вече опитах всички способи, но момчето не ме слуша. Той яде прекалено много захар. Моля кажете му вие, че това не е правилно. Той ще ви послуша тъй като изпитва към вас много силно уважение.
Руми погледнал доверчивите очи на детето и казал:

-  Елате след три седмици.

Жената била в пълно недоумение. Такова просто нещо. Загадка … При него пристигали хора от далечни страни и Руми им помагал да решат големи проблеми веднага. Но тя послушно дошла след три седмици. Руми отново погледнал към детето и казал:

- Елате след още три седмици.

Тук жената не издържала и се осмелила да попита какво става. Но Руми само повторил казаното. Когато пристигнали след още три седмици Руми казал на момченцето:

- Синко, послушай моя съвет: не яж много захар – това е вредно за здравето.

- След като вие ме съветвате, повече няма да го правя – отвърнал малчуганът.

След това майката помолила детето да почака на улицата. Когато то излязло, тя попитала Руми защо той не направил това още първия път, та това е толкова просто. Тогава Джелаядин и признал, че самия той много обичал да яде захар и преди да даде такъв съвет на някого му се наложило първо сам да се избави от тази слабост. Отначало той помислил, че три седмици ще са му достатъчни за това, но сгрешил…

Мисля, че мнозина блогъри, включително и аз самият, изпадаме в ситуации да даваме съвети без самите ние да ги прилагаме. Мъдрецът Руми ни показва единствения начин да спечелим уважението на хората и те да ни вярват и да се вслушват в съветите ни – да бъдем искрени и думите ни да идват от сърцето.

Ние, блогърите, верно сме като малките деца – обичаме да говорим за себе си и все ни влече да се похвалим с нещо пред света, като с най-голям мерак се въвличаме във всякакви верижни игри тип лексикон.

Този път темата е малко по-сериозна: „Защо пишем в блога си?“ и понеже съм поканен в играта от двама души, които много ценя – Аспарух и Марио – реших, че няма за кога да отлагам повече и че вече е крайно време да споделя и своята история.

Началото беше тривиално – имах много мисли и идеи в главата си (предимно професионални), които исках да споделя с колегите си, но за съжаление, те не проявяваха особен интерес да ги чуят Тогава открих блоговете и видях, че никак не боли да споделиш публично в интернет онова, което те вълнува, а ако то е стойностно, все ще се намери и кой да го разбере и оцени. Първо бях активен читател и коментатор, преди да се престраша да започна и самият аз да пиша.

Моят първи блог беше на английски и естествено започнах да пиша по темата, която ме вълнуваше тогава професионално – управлението на проекти. В последствие темата прерасна в самостоятелен блог, а оригиналният блог премина на собствен домейн и придоби по-личен характер.

С течение на времето открих, че има и много други неща, които имам нужда да споделя с хората и че общуването с тях ме обогатява духовно – нещо, което силно ми липсваше в затворената професионална среда, в която живеех дотогава. Това роди блога Спри и помисли!, както и този – The Man On The Silver Mountain.

Жаждата за общуване с интересни и душевно богати хора ме амбицира да бъда активен в писането и споделянето в социалните мрежи и в резултат постигнах някаква относителна популярност, за която даже и не съм мечтал. Отделно, поддържането на тематични блогове демонстрира открито моите професионални позиции и опит, което пък ми спечели и повече бизнес възможности.

Какво е за мен блогването, ли? Едно огромно богатство. Извор на вдъхновение и на щастие. Наркотик. Една сбъдната мечта.

Чувството на удовлетворение, което изпитвам, когато седна с лаптопа в скута и отворя страниците на някой от своите блогове, е несравнимо! Едновременно пречистващо и вдъхновяващо. Пожелавам на всеки да изпита такава емоция!

Снощи се състоя поредната блогърска среща, организирана от екипа на Първа инвестиционна банка, отговорен за блога на банката и за интернет присъствието й. Радвам се, че бях поканен, не заради бирата (не съм голям любител на тази напитка), колкото за възможността да се видим на живо с голяма част от хората, които „движат“ нашето интернет пространство.

Да, знам, че ще има хора, които ще кажат, че сме се продали на капиталистите за двойка кебапчета, но такива глупави забележки ще ги отмина с мълчание (или направо ще ги изтрия). Аз съм имал проблеми с банката и съм писал за тях, така че не е лесно да ме купиш с чаша бира. Това, което е важно, и което отличава ПИБ от други големи корпорации, е фактът, че те са осъзнали огромното влияние на активните участници в интернет живота (в частност блогърите) и самите те се превърнаха в активен социален играч.

Разбира се, едва ли може лесно да се оцени какво печели банката с това, че се социализира с блогърите, но аз съм сигурен, че полза има, макар и не директна. При това ползата е взаимна. В общуването си с блогърския екип разбрах, че там има хора, които са готови да ни обърнат внимание, при това искрено. Аз няма да ви правя реклама на техните услуги (освен ако не си платят), нито ще ви агитирам да си прехвърлите парите там. За мен, обаче, е важно, че ако имам финансов проблем, знам къде ще намеря отговор. И ще посъветвам всичките си познати, които имат въпрос към банката, да се обърнат към екипа, който списва блога.

Ние всички жадуваме за това някой да ни обръща внимание и да ни изслушва. Блогърите от ПИБ го правят. Това е страшно много!

Не само това, ами ни осигуряват и възможност самите ние, блогърите, да се съберем на живо и да общуваме помежду си. Аз съм много доволен от разговорите си с Oggin, Марио Пешев, Комитата и Явор. Успяхме да си кажем „наздраве!“ с Ива, Пешо и Биляна, Васил, Мишел и Ани, Силвина и Томислав. Не можах да говоря с Joko, а вероятно и ще пропусна да спомена някого, но се надявам да ми простят – просто не познавах всички.

Благодаря на Анелия за поканата и целия й екип за това социално събитие и се надявам, че ще се превърне в една добра традиция.

Попаднах на тези цитати и много се смях на тяхната оригиналност, но онова, което ме впечатли най-много, беше огромното самочувствие на техните автори. После, след още едно прочитане, осъзнах, че те в голяма степен са приложими и за дейността на един блогър, затова ви ги представям с кратък коментар от моя страна.

Никога не знам какво да мисля за нещо, докато не прочета какво съм написал по въпроса. (Уилиам Фокнър)

Такива сме и ние, блогърите – вече загубихме способността си да разговаряме нормално и като ни попитат „Как си?“ отговаряме „Прочети в блога ми“. Дори жена ми научава за мен повече неща от блоговете ми, отколкото от разговори у дома

Обичам да говоря на една тухлена стена – тя е единственото нещо, което никога не спори с мен. (Оскар Уайлд)

Ние, блогърите, за щастие имаме възможността да модерираме коментарите. Иначе, човекът е прав – много е неприятно някой постоянно да спори с теб.

Историята ще бъде благосклонна към мен, защото възнамерявам да я напиша. (Уинстън Чърчил)

Така е. Блогърите също не страдат от липса на самочувствие, че пишат история. Повечето от тях допринасят единствено за написването на историята на глупостта. Жалко, че Гугъл помни всичко

Някои създават щастие, където и да отидат. Други – когато и да си отидат. (Оскар Уайлд)

Това най-вече важи за коментаторите. При мен повечето са от първата категория (затова ги поощрявам с книжки), но има доста и от втората. Добре, че само аз си ги знам

Слуховете за моят смърт са твърде преувеличени. (Марк Твен)

Да, понякога ни хващат разни въртележки, задачи от ежедневието и дребни проблеми, които изискват нашето внимание и преставаме да пишем за известно време. На читателите може да им изглежда, че сме умрели, но това не е съвсем вярно. Понякога успяваме да се измъкнем от водовъртежа на еднообразието, за да споделим с вас онова, което ни е впечатлило и ни е накарало поне за миг да спрем.

Надявам се, че си е струвало!

Още само 50 коментара остават, докато броят на публикуваните от вас коментари в този блог станат 3000. Както вече обявих, този, който напише 3000-ия коментар, ще получи подарък от мен – книгата „Моята автобиография“ на Чарли Чаплин.

С това искам да създам една хубава традиция и да изразя своята благодарност към вас за вашата активност и за споделеното мнение.

Днес много хора сравняват блогърите с медии. Това донякъде е така, благодарение на технологиите, които ни позволяват да споделяме мислите си свободно и да намираме читатели и почитатели в интернет пространството.

Но блогването е нещо много по-силно, защото от една страна всеки автор изразява собственото си лично мнение, което може да бъде погрешно или несигурно, но за сметка на това искрено, а някакъв текст, подготвен от неизвестен редактор и представен като абсолютната истина. От друга страна, насреща си имаме не някаква статистика за брой читатели или зрители, а истински, живи хора, които лично и конкретно критикуват или одобряват онова, което сме написали.

Това е невероятно силен коректив и в същото време стимул за писане на все по-стойностни и качествени материали. Ако не друго, за времето, през което съм блогър, съм се научил много по-ясно и по-точно да обяснявам мнението си, като в същото време съм се научил така да се изразявам, че да не унижавам човека срещу себе си и да запазвам неговото достойнство.

Надявам се, че нещата, за които пиша, също ви допадат и ако кривна в грешна посока, ще ме поправите веднага.

Благодаря ви!

След мини-сагите от Раджеш Сети ви предлагам и една интересна притча, която отново научих от него и която навежда на размисъл как точно трябва да си формулираме въпросите.

Двама послушници се учили при мъдър учител. Те били и много близки приятели. Всеки ден те медитирали по няколко часа в храма, а след това излизали в градината и там продължавали медитацията си, разхождайки се.

И двамата били пушачи и затова намислили план да помолят учителя за разрешение да пушат в градината. Ясно им било, че не е редно да се пуши в храма, но пушенето в градината би трябвало да е допустимо. Решили всеки от да говори с учителя на следващия ден за това.

Вечерта, когато излезли на разходка за медитация, единият от тях извадил цигара и я запалил. Другият бил потресен и казал на пушача, че не е редно да престъпват наредбите на учителя.

Пушачът изненадано отвърнал, че той е получил разрешението на учителя, когато го е помолил за това.

Сега бил ред на първия послушник да се изненада и да се ядоса, защото учителя бил отказал на него, а е разрешил на приятеля му.

Пушачът го попитал:- Ти как точно попита учителя?

Непушещият отговорил:

- Попитах го дали мога да пуша по време на разходката за медитация.

Пушачът се усмихнал и казал:

- Това обяснява всичко. Аз го попитах дали мога да си направя разходка за медитация, докато пуша.

Отговорът на единия, казва Раджеш, изглежда така, сякаш му липсва отдаденост, докато другият демонстрира желанието да направи още една крачка, да даде от себе си повече, отколкото се иска.

В крайна сметка, става въпрос за едно и също нещо, но начинът на поставянето на въпроса, говори съвсем различни неща за питащия. Хубав пример, над който да се замислим.

Мини-сагата е литературен жанр, който представлява история, разказана точно с 50 думи. Открих я в произведенията на Раджеш Сети, който напоследък ме впечатлява все повече с умението си да разказва мъдри и поучителни истории, някои от които с интересен и неочакван завършек, успявайки да се включи в строгото изискване за точно 50 думи.

Аз не съм толкова добър в измислянето на такива истории, но за сметка на това мисля, че добре се справям с преводите и сега ви предлагам три великолепни мини-саги от Радж, преведени на български.

Изненада

Джак похарчи цяло състояние за тази диамантена огърлица. За петнадесет години, откакто бяха женени с Беки, той все не можеше да запомни рождения й ден. Днес искаше да я изненада.

Когато се промъкна у дома късно през нощта, Беки я нямаше. На масата намери само една бележка: „Напускам те, Джак!“.

Оригинал

***

Да го превъзмогнеш

Бизнес партньорът на Стефани я беше измамил преди пет години. Стефани беше силна и го превъзмогна. През годините тя с гордост споделяше с близките си приятели тази история и как беше успяла да я забрави и превъзмогне. Един ден, един от приятелите й я попита: „Стефани, наистина ли го превъзмогна?“

Оригинал

***

Чарли в шоколадената фабрика

Чарли беше уморен и искаше да си ходи. Шефът му го повика и му възложи да напълни две големи поръчки. Нещастен и ядосан, Чарли набута малко смачкана хартия в двата кашона и ги опакова. Тогава шефът му каза: „Чарли, това са моите подаръци за твоето семейство. Да ви е сладко!“

Оригинал

Ако историите на Раджеш са ви харесали, ви препоръчвам да си свалите цялата му колекция, пакетирана като електронна книга в PDF формат. Пък може и някой да се престраши да се пробва в този жанр

Отдавна се каня да започна една нова рубрика за великите рок певци – хората, оставили сериозен отпечатък в моето музикално съзнание, а може би и в съзнанието на много хора по света. Предполагам, че много от читателите биха очаквали статии, посветени на имена като Gillan, Coverdale, Dio, Osbourne, Mercury, но нещата тръгнаха малко по друг начин. След поста, посветен на Mike Baker – наскоро починалия вокалист на Shadow Gallery, днес вдъхновението ми посочи едно друго име – може би не много популярно, но за сметка на това с голямо влияние в моите младежки години – „ариецът“ Валерий Кипелов.

Класиците са си класици и вероятно ще намерят място в моите публикации, но засега рубриката ще представя по-малко известни музиканти, но пък за сметка на това хора, които са формирали до голяма степен моя и на моето поколение музикален вкус.

Кипелов става известен като вокалист на група Ария – едни от флагманите на съветския (руския) хеви метъл. Всички съветски групи от 80-те години на миналия век, както и повечето български музиканти, са водили безумни борби с тогавашната политическа и идеологическа цензура, провеждана от самозабравили се културни цербери. Огромната страст към музиката и неистовата народна любов са били главните мотиватори на младите музиканти да се борят за своята музика до край.

С идването на перестройката нещата започват да се променят – старата система започва да се пропуква и рокът става все по-достъпен и по-популярен сред народа. През 1988 година излиза третият пореден албум на Ария – „Герой асфальта“, който бележи истински пробив в тяхната кариера – продаден е в над един милион екземпляра само в Съветския съюз и до ден днешен е символ на класически метъл албум.

От него ви предлагам песента „Улица роз“ (Улицата на розите), която винаги ме кара да настръхвам със завладяващия си ритъм и настоятелната бас-линия. Разбира се, гласът на Кипелов вече се е превърнал в емблема за групата и има защо.

Ария – Улица роз

За нас – младежите, живеещи в социалистическа България, изолирани от световните музикални събития – музиката на перестройката беше истинска революция. Групи като Ария, Круиз, Мастер, Чёрный кофе и Август правеха музика, която по нищо не отстъпваше като качество на западните продукти. Освен това, може би поради това, че руският език се изучаваше повсеместно у нас, за нас нямаше и езикова бариера, а идеологическата падаше автоматично щом музиката идваше от „братския съветски съюз“.

Много скоро след това комунистическите режими паднаха навсякъде в Европа, Съветският съюз се разпадна и в този момент музикантите попадат в средата на пазарна икономика, с която не знаят как да се справят. Някои обвиняват кризата, други световното положение, но за мен липсата на големия враг – цензурата – е основния фактор, който позволява егото на музикантите и личностните разногласия да вземат връх и онази магическа спойка, която е съществувала между тях, да започне да се разпада.

Разбира се, групата на се разпада формално, но започват множество прекъсвания и най-разнообразни опити за соло изяви. Очевидно е, че всеки е правил опити за търсене на истинската си идентичност, за откриване на форми за изява, както и за форми за финансово оцеляване. И това е разбираемо за мен. Но ми се струва, че в лутането си мнозина са допускали грешки и това постепенно е довело и до по-голямото напрежение в групата и до влошаването на отношенията между музикантите.

Тук е момента да ви представя още една любима моя песен, разкриваща дълбоките терзания на лирически герой в търсенето на себе си – „Возьми моё сердце“ (Вземи сърцето ми). Песента е на група Ария, но записът е в изпълнение на собствената му група – Кипелов.

Кипелов – Возьми моё сердце

През 2002 година се случва очакваното – Кипелов окончателно напуска Ария, за да работи самостоятелно, което довежда до сериозно сътресение в групата – първо, той е символа и марката на Ария и второ, след него напускат и други. И двете групи оцеляват и имат значителен брой почитатели. Въпросът, както и в много други случаи, е: кои са истинските музиканти и дали някой спечели от раздялата? Нима Marillion са същите без Fish? Или Nightwish без Tarja? Кои са по-истинските?

Не знам дали музикантите си задават този въпрос, но ние, феновете, винаги страдаме от подобна раздяла. Честно казано, аз лично съм по-голям фен на Валера Кипелов – струва ми се, че той по-добре запази онзи дух на свобода, който запали милиони фенове по музиката на Ария не само в Русия, но и у нас. Разбира се, свободата, която той спечели, си има своята цена – очакванията на публиката са по-високи, а в творческо отношение загуби половината от авторите на песни, които останаха в Ария.

И тук, като завършек на цялата статия, ви представям песента на група Кипелов – „Я свободен“ (Свободен съм), която освен, че е страхотна балада, има и изключително силен и въздействащ текст.

Кипелов – Я свободен

За владеещите руски език, прилагам и пълния текст, а онези, които не говорят руски, могат да видят клипа със субтитри на български тук.

Кипелов – Я свободен

Hадо мною – тишина,
Hебо, полное дождя,
Дождь пpоходит сквозь меня,
Hо боли больше нет.

Под холодный шёпот звёзд
Мы сожгли последний мост,
И всё в бездну соpвалось,
Свободным стану я
От зла и от добpа,
Моя душа была на лезвии ножа.

Я бы мог с тобою быть,
Я бы мог пpо всё забыть,
Я бы мог тебя любить,
Hо это лишь игpа.

В шуме ветpа за спиной
Я забуду голос твой,
И о той любви земной,
Что нас сжигала в пpах,
И я сходил с ума,
В моей душе нет больше места для тебя!

Я свободен, словно птица в небесах,
Я свободен, я забыл, что значит стpах.
Я свободен – с диким ветpом наpавне,
Я свободен наяву, а не во сне!

Hадо мною – тишина,
Hебо, полное огня,
Свет пpоходит сквозь меня,
И я свободен вновь.

Я свободен от любви,
От вpажды и от молвы,
От пpедсказанной судьбы
И от земных оков,
От зла и от добpа.
В моей душе нет больше места для тебя!

Я свободен, словно птица в небесах,
Я свободен, я забыл, что значит стpах.
Я свободен – с диким ветpом наpавне,
Я свободен наяву, а не во сне!

Приятно гледане и слушане!

Много обичам блогърски игри. Сигурно не за пръв път го казвам, най-вероятно ще продължа да го повтарям. Дали защото има много лични неща, които искам да споделя с вас, или просто съм изпуснал някои моменти в детството, когато си разменяхме лексикони – не знам, но когато попадна на нещо, което ме провокира да се върна назад в миналото и да споделя някой спомен с вас, не мога да се въздържа да не го направя.

Поредният лексикон, наречен Минутката на истината, открих при Аспарух. Въпросите, както казва той, са такива, които те напъват отвътре да им отговориш, но от друга страна, трябва доста да се поровиш в миналото, за да си спомниш някои подробности, а после още веднъж да премислиш дали наистина искаш да го разкажеш пред всички. Така че, отговарянето на тези въпроси ми отне доста повече от минутка, но пък ме подсети, че по някои от темите мога да напиша самостоятелни постове.

Какви са правилата? Копирате въпросите и отговаряте само с „да“ и „не“ – без всякакви коментари. Както казах, коментарите на някои от въпросите ще ги напиша отделно. Въпросника може да го попълни всеки – не е задължително да се посочват изрично следващите участници. На мен толкова ми хареса, че даже си позволих да заема и картинката от блога на Аспарух

Ето ги и въпросите с моите отговори. Тези, които намирам за по-интересни, съм ги удебелил.

• Били ли сте арестувани? – не
• Целували ли сте някой, който не сте харесвали? – не
• Спали ли сте до 5 следобед? – да
• Изключвали ли са ви от училище? – не
• Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? – да
• Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? – не
• Уволнявали ли са ви от работа? – да
• Уволнявали ли сте някого? – не
• Пели ли сте на караоке? – не
• Насочвали ли сте оръжие към някого? – да
• Целували ли сте се под дъжда? – да
• Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? – да
• Виждали ли сте някой да умира? – не
  
• Играли ли сте на бутилка? – да
• Пушили ли сте пура? – да
• Седели ли сте на покрив? – да
• Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? – не
• Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? – не
• Чупили ли сте си кост? – не
• Бягали ли сте от училище? – да
• Яли ли сте насекоми? – не
• Ходили ли сте насън? – не
• Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? – да
• Карали ли сте мотоциклет? – не
• Късали ли сте с някого? – не
• Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? – да
• Летели ли сте с хеликоптер? – да
• Бръснали ли сте си главата до голо? – да
• Скачали ли сте от покрив? – не
• Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? – да
• Яли ли сте змия? – не
• Участвали ли сте в протест/демонстрация? – да
• Пърдели ли сте на атракцион в увеселителен парк? – не
• Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? – да
• Участвали ли сте в банда? – не
• Показвали ли са ви по телевизията? – не
• Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? – да
• Плували ли сте голи? – да
• Правили ли сте шевове на нечия рана? – не
• Карали ли сте сърф? – не
• Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? – не
• Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? – да
• Били ли сте оперирани? – да
• Тичали ли сте голи на обществено място? – не
  
• Карали ли са ви с линейка в болница? – не
• Губили ли сте съзнание, без да пиете? – не
• Пикали ли сте в храстите? – да
• Бягали ли сте от полиция? – не
  
• Дарявали ли сте кръв? – не
• Хващали ли сте телена ограда под напрежение? – не
• Яли ли сте крокодилско месо? – не
• Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? – да
  
• Попикавали ли сте се на обществено място? – не
• Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? – да
• Рисували ли сте графити? – не
• Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? – не
• Слагали ли са ви белезници? – не
• Вярвате ли в любовта? – да
• Били ли сте се? – да
• Крали ли сте нещо? – да
• Яли ли сте охлюви? – да
• Давали ли сте пари на бездомни/просяци? – да
• Помагали ли сте на някой да изкара изпит? – да
• Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? – не
• Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? – да
  
• Нападало ли ви е куче? – да
• Били ли сте съдени? – не

Усещането, когато попълваш тези въпроси, е особено. Сякаш наистина се събличаш гол и излизаш на площада. Преди доста време се завъртя подобна игра – 200 неща, които трябва да направиш в живота си, – но не е същото. Забавно е, шантаво е – пробвайте и вие, пък може да сложите и по един линк насам

Бисер Вълов от блога Отвъд ириса е подел една интересна инициатива: дава възможност на блогъри да изберат и да представят осем от най-характерните си постове в неговия блог. Оригиналното е, че всеки гостуващ блогър предлага кой да бъде следващия, което ще породи една много любопитна верижка.

Инициативата се казва Върни времето назад! Пожелай си най-скъпото на ближния! и днес гост в тази поредица съм аз с блога The Man On The Silver Mountain. В блога на Бисер споделям осем от най-любимите ми на самия мен публикации, които представят темите, които най-много ме вълнуват и за които най-често пиша тук. Нещо като колекция „The Best of Mike Ramm“

Ако някой е пропуснал нещо от моите най-популярни публикации, ако някоя от темите, за които пиша, ви е убегнала – прочетете поста в блога на Бисер и ще откриете нещо интересно.

Разбира се, горещо препоръчвам да разгледате по-детайлно целия блог Отвъд ириса, защото там ще откриете много полезни неща за маркетинга, комуникациите, интернет общуването, социалните мрежи, психологията и рекламата – все неща, с които ние, които живеем в Мрежата, се сблъскваме всеки ден (съзнателно или не).