Този път започвам направо – без увод.

Силите на Мрака продължават да търсят начин да държат гражданите в робство на своите финансови интереси. След АКТА, СОПА и ПИП, най-новия опит на “праводържателите” да ни накарат да им плащаме насила, е предложението за промени в Наказателния кодекс, според които все повече дейности се инкриминират, тоест все повече възможности се отварят обикновения гражданин да бъде обявен за престъпник. Добре, че има будни блогъри, които не само следят за тези опити, но и успяват да ни ги обяснят подробно и на разбираем език. Това правят Пейо Попов и Григор Гачев. Очевидно тези промени са в пряк резултат от ратифицирането на АКТА, където се изискваше да се приемат корекции на Наказателния кодекс. Опасявам се, че не е далеч времето, в което всеки българин ще бъде виновен за нещо и дали ще влезе в затвора или не, ще зависи единствено от благоволението на властта. Това е идеалният начин да манипулираш цял един народ. И явно нашите управляващи го разбират.

А какво може да се направи? Преди всичко трябва да се отчетат интересите и желанията на публиката – потребителите на интелектуални продукти – и да се търси такова решение, което в максимална степен задоволява както техните, така и на творците, интереси. Възможно ли е това? Да – в поста си Реформата на авторското право. Според пиратите Вени Гюрова разкрива предпоставките за възникването на сегашното авторско право, промените, които възникнаха с напредъка на цифровите технологии и възможните юридически решения, които да удовлетворяват както авторите, така и техните почитатели в най-голяма степен. Остава само властите да се вслушат в тези идеи, но нещо не ми се вярва.

***

Боян Юруков представя една интересна идея, наречена институционална акупунктура. Ето как я представя той:

Чрез древния медицински метод се упражнява натиск на точно определени точки по тялото, за да се регулира или пренасочва енергията му. Целта е да се лекуват болести, балансира метаболизма, намалява стреса и прочие. Паралелите с работата с държавните институции са видни. „Ръчкайки“ на правилното място по правилния начин и с правилните аргументи, можем да постигнем много. Аналогът на масовите протести биха били широкоспектърните лекарства давани често от лекарите при неясна причина за болестта. Тук обаче идват разликите – при акупунктурата точките за натиск са ясни от векове. При институциите трябва да ги търсим всеки път и от там идва същинската трудност.

Идеята по принцип ми се вижда смислена, но “ръчкането” може да се възприема по различни начини. Ако успеем да идентифицираме главния човек в една организация, онзи, който може да вземе решение и да промени нещата, то даването на подкуп на това лице, не е ли вид “ръчкане”? Ако така можем да решим важни проблеми, този механизъм не е ли форма за увеличаване на корупцията в държавните учреждения? Вие как мислите?

***

В областта на бизнеса един интересен въпрос зачеква Тодор Христов в блога Нова визия – Защо се провали Segway? Това беше един продукт, който се рекламираше много активно в един момент и се очакваше, че ще направи революция в начина, по който се придвижват хората в града, но не успя. статията разглежда причините за този неуспех и може да бъде ценен урок за всеки, който тръгва да гради подобни продукти.

Вили Фарах пък продължава темата за свободните професии, от която цитирах един пост в предишното издание на дайджеста. Сега темата е насочена към полезни съвети за работа и аз лично смятам, че ако работите на свободна практика, непременно трябва да се вслушате в тях.

***

Много мъдри цитати от Стивън Кинг ни предлага Радислав Кондаков от блога Богатство.нет. “Кралят” има армия от верни почитатели у нас и по света, но смятам, че дори и тези, които не харесват неговия жанр, ще открият мъдрост в тези слова. Ето един цитат, които много ми хареса и разкрива в голяма степен драмата на съвременния човек и който в голяма степен се отнася за блогърите:

Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже другите ги смаляват… те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Но не е само това, нали? Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите – като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най-лошото – когато тайната остава заключена в теб не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере.

Александър Лютов пък ни предлага една интересна притча за смисъла на живота, който бил в избора. Кой избор – ще разберете, като я прочетете

***

Напоследък постовете, които най-много ме впечатляват, са пътеписи от най-различни краища на света. Толкова много съм очарован от красотата на нашата Земя – както от екзотичните тропически острови, така и от шарената джунгла и от пясъчната пустиня, че подготвям едно специално издание на дайджеста, посветено на тези впечатляващи места. В днешното издание ви препоръчвам две изключително красиви истории от Истанбул – едната от блога През очите на пътешественика, а другата – от блога Пътуване до. Вижте снимката от парка Гюлхане по-долу – не е ли фантастична?

В блога на Ласка Ненова The Possible Travel можете да откриете една чудесна идея за семейно забавление за вас и вашите деца в атракционния въжен парк КАТЕРИчка край град Троян.

Блогът Разходка.ком обявява поредното издание на своя конкурс за пътеписи за 2012 г., в който могат да участват всички, които са пътували из интересни места и имат какво да споделят. По този повод искам да ви представя още няколко интересни блог поста, посветени на интересни пътешествия, публикувани от блогъри, които обикновено пишат на други теми, но този път ме впечатлиха с чудесни попадения.

Иван Ралчев е изключително добър фотограф и неговата история в снимки от Халифакс е просто вълшебна. Аз имам слабост към морските фарове и там открих невероятно красиви снимки. Василена Вълчанова пък ни води към университетския град Оксфорд, който просто ни поглъща със зеленината си и неостаряващите си традиционни забавления.

Свилен Милев разказва за скорошно пътуване до Солун и в типичния си аналитичен и саркастичен стил прави уместни коментари относно това, което е видял там и у нас и онова, което се говори по медиите. Разликите са значителни.

Накрая ви представям Каролин Ейми и нейната история от Охрид. Тя е американка и е преподавател в Американския колеж в София. Живее в България от доста време и много обича да пътува, като украсява пътеписите си с красиви фотографии. Блогът й е на английски, но реших да го включа в дайджеста, защото вече е “наше момиче”

***

Завършвам с нещо забавно и това са поредната серия от Twitter бисери на Ники Стойнов. Ето ви малко за загрявка:

• За Христо Стоичков всеки ден е ден на майката.
• На конкурса “Мис България” бяха присъдени две първи места… Второ и трето място останаха непродадени. @MoniJoko
• Събрали сме се днес, по този неприятен повод, наречен “работа”.
• Навън има голям протест. Сигурно са фенове на ЦСКА, които искат дузпа.
• От Левски борят безработицата в България като всяка седмица назначават нов треньор.
• Движението Anonymous няма да има успех в България, защото тук всички искат да са известни.

Весели празници!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Книгата “Маркетинг в хотелиерството“ е написана от Станислав Иванов и Владимир Жечев и е учебник, предназначен за студентите, изучаващи хотелски мениджмънт, и маркетинг в хотелиерството и туризма, но аз открих в него чудесен наръчник по маркетинг и бизнес управление, който би могъл да бъде полезен за всяка област на икономиката. Принципите, представени в нея, са валидни навсякъде, а примерите, независимо от факта, че са от практиката на туристическия бизнес, са разбираеми за всеки. Все пак, дори и да не разбираме от хотелиерство професионално, всеки от нас е бил клиент на тази индустрия, нали?

Възхитен съм от детайлния и аналитичен подход в представянето на информацията в книгата. Засегнати са всички аспекти на маркетинговия анализ и на потребителското поведение – както на индивидуалните клиенти, така и на организационните. Разписани са в подробности факторите, които формират клиентското поведение и вземането на решение, като са подкрепени с много конкретни примери, което прави книгата разбираема и изключително полезна в практиката.

За мен лично най-полезни бяха главите за избор на пазарна стратегия и пазарно позициониране, за особеностите на продукта и избирането на продуктово-пазарна стратегия, и за ценообразуването. Напоследък се опитвам да отговоря на тези въпроси за продуктите, които аз предлагам на пазара – професионални обучения и семинари – и в тази книга открих подхода, който трябва да следвам, за да намеря верните отговори. Това ме изненада приятно – не очаквах, че книга, посветена на един определен бранш, ще се окаже полезна и в друг. Но е така. Книгата е много добре написана и действително е полезна за всички, занимаващи се с маркетинг.

Не са пропуснати и различните форми на маркетингова комуникация – реклама, пиар, изграждане на имидж в обществото. В книгата всяка една от тях е разгледана в детайли, като се посочват нейните силни и слаби страни и ефективността на различните подходи и акценти, които маркетьорът може да избере. По-нататък книгата разглежда и концепцията за маркетинг на отношенията, която е една от най-успешните практики в хотелиерството напоследък, а аз съм сигурен, че е правилната стратегия и във всеки друг бизнес. Там фокусът е в изграждането на стабилни и позитивни отношения с клиентите, което да ги накара редовно и постоянно да ползват услугата, която предлагаме, от което и двете страни да извличат взаимна изгода.

Когато човек прочете тази книга, почва да вижда всички грешни практики, които се прилагат у нас (и върху нас като клиенти) и разбира как те действително не дават траен резултат. Масовата практика “излъжи клиента и му вземи парите” е нещо, което може да те докара до фалит много бързо, но за съжаление множество български “бизнесмени” все още действат на този принцип.

Книгата “Маркетинг в хотелиерството” представя добрите практики в бизнеса, обилно подкрепени с множество примери и според мен е задължително настолно четиво за всеки начинаещ, а даже и за по-напредналите специалисти в маркетинга. Независимо дали се занимавате с хотелиерство и туризъм, или работите в друга област на бизнеса, тази книга може да ви бъде изключително полезна.

Рядко сипя такива суперлативи, но наистина съм възхитен. Към книгата е приложен богат списък на допълнителна литература, която заинтересуваните могат да прочетат и да доразвият знанията си в професията. Единственият недостатък, който забелязах, е академичният изказ, който авторите са използвали. Аз лично предпочитам по-отворен и по-личен формат на изразяване – може би защото такъв изказ се е наложил в блоговете, – но все пак това е университетски учебник и академичният език е част от “изискванията на жанра”. Въпреки това книгата се чете леко и разбираемо. По-важно е човек да вникне в смисъла на това, което чете и затова му е нужно време и внимание. А ако я прочетете внимателно, несъмнено ще извлечете безценна полза от нея.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Вчера се разигра интересна история в интернет пространството и в традиционните медии. Някой си пуснал информация в Twitter от името на писателя Умберто Еко, че неговият приятел – писателят-нобелист Габриел Гарсия Маркес – бил умрял и тази новина съвсем скоро ще бъде потвърдена от неговата сестра Аида официално. Какво се случи? Новината се разпространи като мълния по всички социални мрежи и не след дълго и в онлайн изданията на някои вестници както у нас, така и в чужбина. В стремежа си да бъдат актуални и навременни, някои медии все още пускаха новината за смъртта на Маркес, докато други вече публикуваха опровержението.

Какво можем да си направим като извод от тази история?

Първо, новините, пуснати в онлайн пространството, се разпространяват със скоростта на светлината и могат да достигнат до милиони хора за минути. Това може да се използва като мощно средство за информиране на хората, което “класическите” медии не могат да достигнат. За пример, телевизиите у нас, обикновено изчакват няколко дни, преди да публикуват новина, която са разбрали от Интернет, а в Шоуто на Слави разказват вицове една седмица, след като всички сме ги прочели във Фейсбук

Второ, това, че новините по социалните мрежи се разпространяват бързо, може да има и негативен ефект, особено ако някой реши да си прави майтап на ваш гръб или сериозно да ви очерни. Както се казваше в онзи виц, като пуснат слуха, че сестра ти е к..ва, иди обяснявай, че нямаш сестра. Лошите новини се разпространяват още по-бързо от добрите и хората им вярват повече.

Трето (като продължение на горното), хората са наивни. В социалните мрежи има милиони хора без работа, които къде от добри намерения, къде от други подбуди, са готови да споделят всичко, което им попадне, без да си направят труда да проверят дали е истина. Вчерашната новина за смъртта на Маркес е може би третата поред от последните 10 години и ожалените хорица продължават да я споделят с искрено прискърбие. Явно паметта на хората е много къса.

Четвърто, по-страшна от наивността на обикновените люде е глупостта на професионалните журналисти. Подмамени от идеята да бъдат първи и да предложат по-скоро сензацията на своите читатели, те загърбват елементарните изисквания на своята професия да си проверяват източниците на информация. А народът им вярва безусловно. “Няма начин да не е вярно, нали го казаха по телевизията!”

Пето, слуховете се създават много лесно. Публикуваното съобщение съдържа някои всеизвестни истини – Умберто Еко е известен писател и Маркес е известен писател. Следователно е напълно възможно да са приятели и единия да е оторизиран да информира обществото за смъртта на другия. Дали наистина е така и дали онзи, който съобщава новината, наистина е Еко – това са неща, за които вече никой не се сеща да попита. Да, Габриел Гарсия Маркес има сестра на име Аида и сигурно точно тя е човекът, който трябва да потвърди неговата смърт, но това съвсем не означава, че смъртта му е факт, а израза “очаквайте потвърждение скоро” е ясен признак за вероятна измама. Вземете няколко факта и добавете една щипка измислица, и ето ви един чудесен слух!

Шесто, независимо колко си велик или неизвестен, ти присъстваш в социалните мрежи и в Интернет света. Искаш или не искаш, хората говорят за теб. Въпросът е: дали истината за теб присъства там? Изводът е, че днес вече всеки е длъжен да има профил в социалните мрежи и да бъде активен в тях. Ако Маркес общуваше пряко със своите читатели, тази история нямаше да се случи.

Седмо, и социалните, и “традиционните” медии лаят, но не хапят. За тях с пълна сила важи поговорката “Всяко чудо за три дни”, а някои чудеса преминават и по-бързо. Лошите новини за вас могат да минат и да заминат толкова бързо, че хората изобщо да не си спомнят за тях след няколко дни. Понякога най-добрата стратегия е просто да си замълчите, а след като отмине бурята, можете като Марк Твен с чувство на хумор и ирония да отбележите с обява във вестника: “Слуховете за моят смърт са силно преувеличени”.

Маркес е един от любимите ми писатели и е тъжно, когато някой си прави такива грозни шеги на негов гръб. Когато научих новината за “втората” му смърт през 2008 г. бях много натъжен, но усетих, че има нещо измамно в това, че 9 години по-рано си е написал предсмъртното писмо. Днес разбрах, че (логично) писмото също не е писано от него, а на новините за поредната му смърт вече гледам доста скептично. За съжаление, един ден този велик човек наистина ще си отиде и тогава може би никой няма да повярва на истината. Точно затова мисля, че човек трябва да присъства в социалния свят и да поддържа постоянна връзка с хората, които ги е грижа за него. Само тогава подобни слухове ще могат да бъдат спирани още в зародиш.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

След поредното дълго прекъсване правя още един опит да подновя традицията на седмичния блог дайджест – една идея, която дълго време смятах за полезна. В последните няколко месеца се случиха няколко неща, които доведоха до спирането на дайджеста. Едното е, че постепенно загубих интерес към нещата, които се публикуваха в родното блог пространство. Може би не откривах достатъчно интересни автори или пък онези, които редовно следях, започнаха да се изчерпват откъм идеи – не знам със сигурност, но темите за Цецко, Бойко и Веско Маринов някак си ми станаха много досадни, а те тотално доминират интернет пространството у нас. В допълнение, интересът към онова, което пиша започна да намалява, а блоговете, които цитирах в дайджеста, са значително по-популярни от моя, което ме наведе на мисълта, че няма особен смисъл да представям публикации, които така или иначе всички четат.

Затова и след доста продължителен размисъл реших да подновя рубриката предимно за себе си – за да запазя връзки към нещо, което намирам за стойностно и полезно. Пък ако на някой друг също му е интересно – това е бонус!

***

Напоследък във въздуха витае някаква холандска тема, а французите взеха, че си избраха президент с такова име – Франсоа Холандски. (Чудех се дали у нас има подобно име, кръстено на държави и освен Руско Дойчев друго не ми дойде наум.) В блогосферата попаднах на един интересен материал на Калоян Колев Няколко интересни факта за Холандия, сред които е това, че тя е страната с най-висок жизнен стандарт в Европа, а малко преди това и на един живописен фоторепортаж на Велян Стайков от Амстердам в Деня на кралицата.

Като контрапункт на холандското благоденствие звучи статията на Иван Стамболов Рецепта против бедност. Ето какво казва той:

От много време, може би от Гутенберг насам, по целия свят е прието да се говорят неистини. Основен принцип е: „има неща, които ще кажем, но никога няма да направим; има неща, които ще направим, но никога няма да кажем за тях”. Така се раждат митовете на публичното говорене. Един от тези митове е, че можем да харчим пари, които не сме спечелили, и че можем да ползваме блага, които не сме произвели. Този мит докара световната финансова и икономическа криза и пак той продължава да я задълбочава, като я превръща в криза на ценностите и идентичността.

Затова и неговият съвет против бедността е прост: трябва да се говори истината и да се спазват правилата. Сами можете да си направите извода защо сме бедни.

***

Бела Чолакова започва един интересен задочен спор с колегата Блажев от блога Книголандия дали четенето само по себе си е полезна умствена дейност или е важно да се четат само качествени книги. Нейната теза е, че

четенето е процес, който е задоволителен сам по себе си. Независимо дали четете стойностни книги, повърхностни книги, вестници, списания, надписи по стените, обяви, залепени на стълбове, драсканици с тебешир по асфалта, sms-и, указателни табели, упътвания за сешоари, етикети на шоколади за съдържание на аспартам, усмъртителни текстове върху кутиите за цигари, инструкции за използване на горелка, листовки на приспивателни, най-дребния текст на договори, призовки за съда, надписи върху билетчета за градския транспорт, проценти за ефективност върху кутиите с презервативи…

С други думи, това е полезна и стимулираща мозъка дейност, която си струва да упражняваме постоянно. Малко ми е трудно да се съглася с нея – нямам някакви статистически или клинични данни с които да се аргументирам, но винаги съм си мислел, че хората, които четат Айн Ранд например са на много по-високо интелектуално ниво от онези, които четат единствено резултатите от мачовете по вестниците и новините за това коя чалга певица си е уголемила бюста със силиконови импланти. От друга страна приемам, че е по-добре да четеш нещо, отколкото нищо. Все пак, това е въпрос, който всеки прави за себе си.

***

Темата за четенето и книгите продължава с още две интересни публикации: Диана Бойчева представя 10 причини защо е добре да се издават електронни книги в сайта “Аз чета”, а писателят Тихомир Димитров разкрива най-дразнещите грешки от непознаването на българския език, които пишещите в интернет най-често правят и представя един нов сайт, даващ ценни съвети за това как се пише правилно. Сайтът се казва “Как се пише?” и е създаден от Павлина Върбанова, която от много време отстоява каузата за доброто познаване на родния език и грамотното му използване в своя блог, като нейни казуси неведнъж са попадали и в седмичния блог дайджест, а неговото оформление е дело на още един блогър – Милен Петрински-Гонзо.

Като човек, който работи с думи и обича своя език, не мога да не подкрепя това чудесно начинание и да поздравя създателите на сайта “Как се пише?” и да ви призова да го използвате активно. Повявайте ми, хората, които пишат грамотно, постигат по-голям успех!

***

В категорията “Интересни и полезни” ви предлагам две публикации в съвсем различни сфери. Едната е на Василена Вълчанова и представя петте фактора на креативността, формулирани от един от големите британски комици – Джон Клийз, а втората е от блога на BB-Team и представя 10 храни с отрицателен калориен баланс. Когато прочетох заглавието, не можах да повярвам на очите си – тези хора или се шегуват жестоко, или мечтата на всички дебели хора по света се е сбъднала! Оказва се, че второто е вярно (донякъде) – действително съществуват храни, за чието обработване в човешкия организъм се използва повече енергия, отколкото те самите дават като хранителен запас. С други думи, ако включите в менюто си повече зеле, карфиол, спанак, целина, тиквички и броколи, несъмнено ще имате по-голям успех в отслабването. Дерзайте!

***

И като споменах думата “успех”, завършвам дайджеста с няколко поста, посветени на собствения бизнес. В единия Вили Фарах разбива някои митове и легенди за работата на свободна практика като това, че фрийлансърите всъщност са хора, които не могат да си намерят “истинска” работа или че по цял ден се излежават в леглото по пижама. Сигурно има и такива, но онези, които са посветили живота си на определена работа и я обичат, много често работят повече от другите, но пък за сметка на това и печелят повече и получават по-голямо удовлетворение от труда си.

Един блог, който наскоро открих, но харесах много, е блогът с бизнес съвети на Стойне Василев, по-известен като Бат’ Тони. В поста си “Ставате ли за предприемач?” Бат’ Тони поставя важни въпроси, на които трябва да може да си отговори всеки меркалия да стартира собствен бизнес, за си изясни за себе си дали наистина би могъл да постигне успех. Ако си мислиш, че смисъла на бизнеса ти е да трупаш кинти, да направиш лъскав офис, да караш скъпа кола и да имаш дългокрака секретарка, значи си тръгнал по грешния път. Премисли всичко отново.

И в заключение, Радислав Кондаков ни предлага мотивиращи цитати от Леонардо Да Винчи, посветени на успеха. аз лично си харесах най-много тези:

• Този, който иска да забогатее за един ден, ще бъде обесен в рамките на една година.
• Ако се запасиш с търпение и проявиш старание, то засятите семена на знанието непременно ще дадат добра реколта. Корените на учението са горчиви, но плодовете – сладки
• Впечатлен съм от важността на действието. Знаенето не е достатъчно; трябва да прилагаме. Готовността не е достатъчна; трябва да го направим.
• В действителност там, където не достигат разумните доводи, ги заменят с викове

Пожелавам ви успех!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Трите филтъра на Сократ

Великият древногръцки философ Сократ срещнал свой познат докато минавал през пазара.

- Имам да ти кажа нещо важно – започнал човекът. – Става въпрос за един твой приятел.

- Това е чудесно – отвърнал Сократ, – но не ми казвай все още. Аз прекарвам всичката информация, която получавам, през три филтъра, за да съм сигурен, че действително искам да я знам.

Човекът го изгледал учудено, докато Сократ продължил:

- Първият филтър е истината. Това, което искаш да ми кажеш, видял ли си го лично с очите си?

- Ъъъ, всъщност го чух от един човек – отговорил мъжът, – но на него може да му се вярва.

- Добре, но това не минава първия ми тест, тъй като не знаеш дали е истина – казал Сократ. – Вторият филтър е на добротата. Това, което искаш да ми кажеш за моя приятел, добро ли е?

- Не съвсем. Причината, поради която исках…

Сократ го прекъснал:

- Значи искаш да ми кажеш нещо лошо за мой приятел, което даже не знаеш дали е вярно. Третият филтър е ползата. Онова, което искаш да ми кажеш, ще ми бъде ли полезно по някакъв начин?

- Не мисля. Просто исках да ти го споделя.

- Ами тогава, след като информацията ти не е ясно дали е вярна, не е добра и не ми носи никаква полза, моля те, не ми я казвай – не искам да я научавам.

***

Е, аз не водя такива разговори с хората, които искат да ми споделят нещо, но се старая да филтрирам информацията, която получавам от тях, спазвайки Сократовите критерии. А ако видя, че някой прекалява с информация, за която не се знае дали е истина, негативна е и не ми носи никаква полза, направо спирам да общувам с него. Това се отнася и за водещите на новините по телевизията. Не знам дали това ще ме направи по-мъдър, но със сигурност ме прави по-щастлив.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Съвсем естествено е, че повечето “женски” книги се пишат от жени, а повечето “мъжки” – от мъже. Те привличат и съответната аудитория и точно затова и самият аз предпочитам повече мъжките книги на автори като Матю Райли и Джеймс Ролинс например. Разбира се, “женските” книги също имат своето очарование пред мъжете, стига да ги срещнат в подходящия момент и настроение.

Когато попаднах на книгата на Ирен Леви “Последно повикване”, предчувствах, че това ще е типичната “женска” книга и посегнах към нея с леко предубеждение, че може и да не ми хареса. Оказа се, че за първото съм прав. Макар, че героите са петима старци-мъже, книгата наистина е изпълнена с техните емоции и преживявания и представя един “женски” поглед към мъжката душа, към душата на съвременния човек, отказал се от мечтите и амбициите си, без дори да помни защо – може би просто защото е така увлечен от ежедневните си задължения, че загубва представа за времето и осъзнава всичко пропуснато и изгубено едва в края на житейския си път.

За второто, обаче, категорично грешах. Книгата ми хареса, защото в героите видях част от себе си, а съм сигурен, че така ще реагират и голяма част от вас. Страшно е, когато осъзнаем, че сме пропуснали голяма част от живота си – той е изтекъл, но ние не сме го изживели истински. Хубавото е, че може би винаги имаме шанс – така, както се случва с героите на този роман. Те дори не могат да умрат, докато не изпълнят най-съкровената си мечта. Тъжното е, че понякога дори не можем да си спомним каква беше тя…

“Последно повикване” е много увлекателна книга. Авторката демонстрира великолепно умение за боравене с езика и включва в текста много удачни каламбури и забавни изрази, които правят книгата приятна за четене и вмъкват тънко чувство за хумор, което не позволява на читателя да изпадне в скръбно настроение, а внася лек оптимистичен проблясък.

Някои коментатори наричат стила на Ирен Леви “магически реализъм” и сравняват този неин дебютен роман с творчеството на Маркес, което ми се струва малко пресилено. В “Последно повикване” има много повече фантастика, отколкото реализъм и според мен е доста далеч от Маркес като изразни средства, но това съвсем не означава, че книгата е лоша. Напротив, смятам, че ще се хареса на всеки, който търси да открие детето в себе си, онзи млад и непокорен дух, който някак е потънал в най-тъмните дълбини на нашата душа, но който все още има шанс да излезе наяве и да ни поведе към истинската ни същност.

Завършвам с един чудесен цитат от книгата:

Светът е прекрасно място за живеене. Не може да ти доскучае за някакви си 80 години.

Силно я препоръчвам!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

В предишния пост бях споделил с вас за предстоящия практически семинар, наречен Вечерна работилница “Email Kama Sutra” и по този повод реших да задам на водещия на семинара Борил Богоев няколко въпроса касаещи приликите и разликите между имейл маркетинга и спама, от който всички в България гневно се възмущаваме. Мисля, че неговите отговори ще ви помогнат да си изградите по-добра представа за ползите от имейл маркетинга и за важните характеристики, които го отличават от спама. Прочетете цялото интервю надолу.
Майк Рам: Казват, че имейл маркетингът е най-успешният маркетингов инструмент. На какво, според теб, се дължи това?

Борил Богоев: Да, наистина, много статистики показват, че както по света, така и у нас, имейл маркетингът е най-успешният инструмент от гледна точка на ефективността. Разбира се, това е така, ако кампаниите се планират и проведат достатъчно качествено. Тук въобще не говорим за т. нар. SPAM. Според мен, тази успеваемост на имейл маркетинга се дължи на няколко причини. От една страна, практически всеки, който ползва интернет, разполага и с електронна поща, която проверява ежедневно (понякога – по няколко пъти). Това означава, че нараства вероятността да види съобщенията от нашата кампания. От друга страна, имейлът е някак си „по-интимна“ форма на комуникация. Хората възприемат имейл пощенската кутия като нещо лично, тяхното пространство, където получават писма. По този начин, ако навлезем в това пространство по един достатъчно тактичен начин, разполагаме с много по-голямо внимание и положително отношение. И трето – имейлът е много удобен за използване, писмата просто си идват при нас.

М.Р.: У нас хората са много чувствителни към спам-съобщенията. В закона те се наричат „непоискани търговски съобщения”. Според мен на практика повечето имейл съобщения са непоискани, а голяма част от тях са търговски. Каква е твоята дефиниция за спам?

Б.Б.: Аз мисля, че всъщност хората у нас проявяват завидна търпимост към спам съобщенията. Има западни държави (като например Холандия), където за едно „безобидно“ (според нашите стандарти) търговско съобщение, фирмата, която го праща, може да се озове в съда. Иначе моята лична дефиниция за спам е „съобщение, което не съм се съгласил да получавам“. Какво имам предвид? Аз съм запален привърженик на т.нар. система “double opt-in”.  Тя е широко разпространена в цивилизования свят и е практически единственият начин за позитивен имейл маркетинг. При тази система, ние считаме, че имаме позволението на даден човек да му изпращаме имейли, само ако той е потвърдил два пъти това. Първия път, когато собственоръчно попълни и изпрати форма за регистрация (онлайн). И втория път – когато потвърди с кликване върху специален линк. В този случай ние знаем, че имаме разрешението му да му изпращаме информация. Въпреки това, задължително трябва да предоставим на регистрирания потребител възможност да се отпише от нашия имейл списък и вече да не получава съобщения от нас, ако така реши в следващ момент. Интересното е, че ако се реализира тази практика, тя покрива изискванията на ЗЕТ и можем да бъдем спокойни и от правна гледна точка. По-важното за мен, обаче, е че запазваме добрите отношения с абонатите си и повишаваме вероятността да ги превърнем в наши клиенти или в дългосрочни лоялни клиенти.

М.Р.: Кое отличава добрия имейл маркетинг от спама? Можеш ли да посочиш няколко основни правила, които да ни гарантират, че нашето маркетингово съобщение ще бъде прието с внимание и няма да предизвика гняв или досада у получателя?

Б.Б.: Основите правила, които бих предложил да се спазват, за да имаме качествена комуникация при имейл маркетинг кампании, са следните:

• Първо: Изпращаме кампании само на списъци, които са double opt-in, с възможност за отписване.
• Второ: Кампаниите трябва да са таргетирани (по възможност списъкът трябва да се сегментира, така че да се изпрати информацията/офертата само на тези, които биха се заинтригували от нея).
• Трето: Кампаниите е добре да са многостъпкови (по-голяма вероятност за успех имат кампании с няколко взаимосвързани съобщения, които подготвят клиентите и в подходящ момент им представят офертата).
• Четвърто: Глобално погледнато, броят на съобщенията и кампаниите, съдържащи полезна и интересна информация трябва неколкократно да превишава търговските такива (съдържащи оферти и опити за продажба).
• Пето: Не прекалявайте с дължината на имейлите.
• Шесто: Subject-ът на съобщенията е изключително важен, от него зависи дали въобще ще отворят писмото ни.
• Седмо: Тествайте дизайна на имейлите си (ако в тях има картинки, стилове и други визуални елементи, различни от plain text) за различни имейл клиенти – Outlook, Gmail,  Yahoo, Mail.bg и се стремете да изглеждат добре на повечето места.

М.Р.: Защо твоята вечерна работилница се нарича „Имейл Кама Сутра“? Има ли нещо еротично в имейл маркетинга?

Б.Б.: Вечерната работилница се нарича „Email Kama Sutra“, защото представя практически занимания и упражнения към онлайн курса Email Kama Sutra. Не може да се каже, че има нещо чак еротично в имейл маркетинга, но имейл комуникацията и маркетинговият процес като цяло, оказва се, имат много общо с отношенията между половете . Най-известният трактат в тази област – Kama Sutra – разкрива всички аспекти на отношенията между мъжа и жената – от запознанството до интимните моменти. Лайтмотивът е да се постигне взаимно удоволствие и хармония. От друга страна, качественият имейл маркетинг има една основна цел – да имаме доволни и харесващи ни имейл абонати, които реагират с любов и позитивно отношение на нашите съобщения и кампании. Процесът по изграждането на такива отношения с нашата аудитория преминава през етапи, които са много аналогични на тези от любовните отношения. Затова и нарекох курса “Имейл Кама Сутра”. В него се разглеждат основни компоненти, като Запознанството, Ухажването, Подготовката, Щастливото събитие, Играчките и Връзката.

М.Р.: Обясни с две изречения защо участието в този практически семинар е полезно и за кого?

Б.Б.: Практическият семинар “Email Kama Sutra” ще бъде полезен за всички, пред които стои задачата да проведат успешни имейл маркетинг кампании. Насочен е както към собственици на малки и средни фирми, които сами се занимават с маркетинга. Също така ще е много полезен и за специалисти по маркетинг, които имат подобни задачи, работейки за по-големи компании. Да спомена и една друга категория – блогъри и онлайн предприемачи. За тях, боравенето с имейл маркетинг инструменти понякога може да е решаващо.

Благодаря на Борил за интересните отговори, а за тези от вас, които имат интерес и желание да посетят семинара, който ще се проведе на 11.04.2012 г. от 18:30 ч. в Зала 73 в София, могат да си закупят билети за участие от тук: sabitie.bg/event/93. Специално за читателите на блога, водещия предлага отстъпка от таксата за регистрация в размер на 20%, която можете да ползвате, ако въведете промо-кода “mikeramm” по време на регистрацията.

Успех!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Започвам хронологично:

***

На 07.04.2012 (събота), в Зала 73 – едно много приятно място – ще се проведе семинара “Wordpress за стартиращи предприемачи”. Познавам както организаторите от NewBusiness.bg, така и лектора Марио Пешев и мога да ви гарантирам, че това ще бъде изключително полезно събитие за всички, които искат да постигнат ефективно интернет присъствие за своя бизнес с минимални средства. Повече информация за събитието можете да прочетете в публикацията, която написах преди време за него.

***

На 10.04.2012 (вторник), отново в Зала 73 аз ще водя семинар “Методологии за управление на проекти”. Днес всеки работи по проекти – малки или големи – и точно затова познаването и използването на правилната методология е от ключово значение за успеха на вашето начинание. Занимавам се с работа по проекти от много години и смятам, че моят опит и знания могат да бъдат много полезни за всички, които изпълняват някакви проекти. Обичам да споделям онова, което съм научил, и вярвам, че моите семинари могат да ви помогнат да ръководите проектите си много по-успешно.

Специално за предстоящия семинар имам една изненада: първите двама, които заявят желание за участие в него в коментар под този пост, ще получат промо-код за регистрация с 20% отстъпка. Освен това, за всички участници в семинара има специален бонус – възможност да закупят “библията” на проектното управление – Ръководството PMBOK – издадено на български език, с 30% отстъпка. Найс, а!

***

На 11.04.2012 (сряда) ще се проведе Вечерна работилница “Email Kama Sutra на живо“. Това е практически семинар, който разкрива на участниците всички важни аспекти от теорията на имейл маркетинга и им позволява да упражнят важните практически умения за провеждане на успешни имейл маркетинг кампании. Както казва водещият на семинара Борил Богоев, ”Email Kama Sutra на живо” е “умалена” версия на онлайн курса, с практически занимания на живо. Практиката е показала, че имейл маркетинга е най-успешната форма на маркетинг, макар у нас да битува схващането, че всичко това е спам. Истината е, че за да не се възприемат вашите послания като спам, а като полезна информация, която да предизвиква желание за покупка, са нужни знания и умения, които опитни практици като Борил притежават, и са готови да споделят с нас.

***

На 28.04.2012 в НДК ще се проведе семинарът на Ранди Гейдж “Изкуството на мултиплицирането”. Водещият на семинара е истински гуру на мрежовия маркетинг, постигнал забележителни финансови резултати от продажби и открил “тайната” на успеха – големите пари се правят от добър екип. Аз ще присъствам на семинара с голям интерес и с надеждата, че ще науча поне малко от изкуството да се мултиплицираш, т.е. да създадеш екип по свой образ и подобие. Вижте повече информация в моя пост, посветен на този семинар.

***

На 10.05.2012 в Интер Експо Център ще се проведе CEO Conference 2012 – конференция за собственици и мениджъри в бизнеса. Това е едно доста амбициозно начинание – да даваш акъл на хора с власт, още повече, че голяма част от мениджърите у нас се имат за “родени научени” – но то си е за тяхна сметка. Умните хора винаги търсят начин да научат нещо повече. Само глупавите си мислят, че знаят всичко. Така че, ако се смятате за умни (или имате такива шефове), със сигурност ще се възползвате от възможността да научите как да управлявате ефективно екипа си, как да продавате успешно по време на криза и как да оптимизирате разходите си, така че да увеличите печалбата си. Лекторите са доказани бизнесмени с голям опит, от които всеки може да научи нещо полезно.

Тук идва още една приятна изненада за вас: благодарение на добрата воля на организаторите, първите двама от вас, които заявят желание за участие в конференцията в коментар под поста, ще получат промо-кодове за регистрация с 25% отстъпка! Ако се регистрирате до 06.04.2012 включително, можете да се възползвате и от по-ниската цена за ранна регистрация. Това определено е добра оферта!

***

Идеята ми с този пост беше не толкова да направя реклама на тези събития, колкото да ви насоча към нещо, което наистина може да ви бъде полезно. В днешно време се водят ежедневно стотици обучения и семинари и човек трудно може да отсее онези, които да истински добри. Надявам се, че с този пост съм ви помогнал да направите своя избор. Признавам, че от моя семинар имам лична облага, но пък мога да ви уверя, че наистина съм добър лектор

Заповядайте!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Ако имате два часа и половина и търпение към описателни филми с бавно действие и малко думи – потърсете го (знаете къде), гледайте го и после пак елате тук, за да го дискутираме. По-надолу ще разкажа историята, така че ако това ще ви развали удоволствието от гледането, първо гледайте филма.

Филмът разказва историята на Кристофър МакКендълс (Christopher McCandless), който е реално съществуваща личност. Младеж, който след завършването на колежа, решава да напусне уютния и предвидим свят, който неговите родители са планирали за него и става скитник, търсещ щастието си в пътуване сред природата. Крис избира глуповатото име Алекс Супертрамп и тръгва да пътешества из страната без да се застоява дълго никъде.

В един момент работи като комбайнер, в друг пътува из бурни реки с каяк, пътува нелегално с товарни влакове (за което веднъж яде здрав бой), броди из американските гори и пустини, запозна се с разни хипита и на няколко пъти остана да живее за известно време с тях.

Интересното беше, че Алекс беше изключително позитивна личност и влияеше много силно на хората, с които се срещаше, въпреки че неговото убеждение беше, че не хората, с които общуваш, те правят щастлив, а самотното общуване с природата. Затова и негова силна мечта беше да отиде в Аляска, където да прекара известно време в уединение сред дивата природа.

Така и не стана ясно защо не тръгна веднага за Аляска, а му трябваха месеци скитане из други земи, при положение, че не използваше това време за подготовка за живот в дивата пустош, а просто се мотаеше насам-натам. В крайна сметка успя да стигне до някакво място в Аляска, тръгна към гората и там намери един изоставен автобус, който ловците ползваха за подслон. В него имаше приспособена печка, кибрит и голям пакет ориз за закъсали пътешественици. Нашият герой реши, че това е чудно място за него и се установи там.

Екипировката му беше твърде скромна и не особено ефективна. Имаше пушка и нож, но нямаше карта и компас. В началото се опитваше да лови дребни животинки като катерички и зайци, но явно не бяха достатъчни, за да се изхрани, така че смело нападна запасите от ориз. Веднъж имаше късмета да убие лос, но за съжаление, не успя да съхрани месото и то скоро се развали. След няколко месеца престой в гората реши, че достатъчно е живял сред природата и тръгна да се прибира, но с ужас установи, че реката, която през зимата беше лесно проходима, сега се беше превърнала в буен порой, който нямаше как да премине. Това го вбеси и го накара да се върне обратно в автобуса.

Оттук нататък нещата тръгнаха на зле. Както беше представен като една светла, усмихната и позитивна личност, в един момент започна да се превръща в един гневен, уплашен и отчаян човек. Вместо да търси начин да се измъкне от това място или да намери храна, той прекарваше всичкото си време в четене на философски книги. В един момент стана толкова слаб физически, че вече нямаше сили да излиза навън. Започна да боледува, а веднъж сбърка едно растение за ядивно и се натрови тежко. В крайна сметка отпадна толкова много, че накрая просто умря от глад.

И тук идва интересното. Истинския Кристофър умира през 1992 г., на по-малко от 24 години. През 1993 един автор – Джон Кракауер – публикува статия за неговата съдба, а малко по-късно – през 1996 – цяла книга със заглавието “Into The Wild”. Тъй като в действителност Крис е имал сериозни конфликти с родителите си и Кракауер смята, че това го е накарало да тръгне да скита, Шон Пен е чакал цели 10 години преди те да се съгласят да се филмира тази история.

Филмът и книгата предизвикват много полемики. От една страна някои хора смятат Крис за герой – бунтар срещу конформизма на консуматорското общество, за един нов месия и едва ли не за светец, който е тръгнал по света да носи доброта и спасение за душите на хората. Смъртта му в гората на Аляска го превръща в мъченик на съвременната цивилизация и идол за младото поколение американци.

От друга страна, прагматично мислещите хора го наричат глупак. Да отидеш в дивата пустош на този суров щат без никаква подготовка за живот сред природата, без информация, без да познаваш терена, си е живо самоубийство. Куриозното е, че съвсем наблизо до мястото, където е живял той, е имало някаква въжена линия, по която е можел да премине реката, а недалеч е имало и други ловни хижи, където също е имало складирана храна, която е можел да ползва. Вместо това, той се отдава на четене и духовно извисяване, което, обаче, води до неговата физическа смърт.

Крис си е водил дневник, в който е записвал кратки впечатления и прозрения, до които е достигал по време на престоя си в гората. Интересен е последният запис в дневника, който гласи: “Умирам щастлив”. Питам се дали наистина е достигнал до някакво мъченическо просветление, което го е накарало да напише това?

Последната снимка, която Крис си е направил сам пред автобуса

Историята на Кристофър МакКендълс ми напомня донякъде за идеята на филма “Мъченици” (Marthyrs), за който също бях писал. Разликата е, че там мъченичеството го постигат с насилие върху пленените жертви, а тук става доброволно.

Режисьорът Шон Пен, както и авторът на книгата Джон Кракауер не скриват своето възхищение и преклонение пред решенията, които взема Крис в своя живот. Те приемат идеята, че може би това е пътят към истинското щастие и смъртта е неговият логичен апотеоз. Аз не мога да се съглася с това. Мисля, че животът ни е даден, за да го изживеем колкото може по-добре, но и по-дълго. Да, общуването с природата ни прави по-чисти и по-богати духовно, но това не означава, че трябва да спрем да общуваме с хора или че трябва да предприемаме екстремни експедиции без изобщо да сме подготвени за тях.

Въпросите, които повдига филмът, са донякъде и религиозни: може ли човек да постигне нирвана, духовно извисяване, самоубивайки се на практика? Това ли е истинското щастие? Или този “подвиг” е по силите само на “светите” хора, а ние, обикновените люде, можем да си живеем нормално?

Явно въпросите, които филмът провокира, са неговата сила, независимо от мудното действие и майсторството на творец като Шон Пен е в това да ни накара да си ги зададем и да започнем да търсим отговорите в себе си. Ще се радвам, ако и вие споделите вашето мнение за това.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Моят читател Мартин Маринов ми изпрати писмо, в което ми разказа историята на  прекратяването на неговия договор с мобилен оператор, заедно с образец от заявлението за прекратяване, което той е подал, с молба да я публикувам в блога си, за да бъде полезна и за вас.

Ето какво казва той:

Въпросния договор беше за домашен и мобилен интернет. Много ме устройваше тогава, но го исках само за 1 година. Когато отидох в началото на септември 2011, за да приключа договора, се оказа, че съм закъснял с 4-5 дни и вече е подновен автоматично. Служителите категорично ми отказаха да го прекратят. Но отказа беше само устен. И си тръгнах, примирих се, че ще плащам следващата година по 30 лв. на месец и това е. През януари тази година ходих отново до офиса на мобилния оператор и пак попитах дали няма някакви промени, т.е. дали не мога да го прекратя – пак ми отказаха. Но този отказ вече е бил незаконен!

През февруари моя близка също искаше да прекрати един такъв договор и закъсня само с 3 дни. Отказаха й! Аз отидох в офис на мобилната компания и бях доста ядосан. Тогава единия от служителите ми „подшушна“ да подадем писмено заявление. Обадих на моята позната и й казах да го направи, пък да видим както ще се случи. След седмица й казаха, че ще прекратят договора. Попитах за моя – отново ми отказаха! Най-накрая разбрах, че трябва да се напише заявление за прекратяване на договора и да се подаде за регистрация. Едва тогава уважиха „молбата“ ми. Ако бях получил писмен отказ, тогава щях да се обърна към някоя потребителска организация, но щях да имам отказа им „черно на бяло“.

Когато отидох да подам заявлението, ми направи впечатление, че всички служите в офиса бяха сменени. Казах на служителя, които ме прие за какво съм отишъл. Първо го попитах устно. Той ми каза „Не може. Вие сте заварено положение.“ Тогава му дадох заявлението. Той го прочете. Нищо не ми каза. (Просто закона и наредбите са категорични). Прие заявлението и ми даде входящ номер. Това беше всичко.

Според мен – служителите са инструктирани да отказват устно. Но писмено – няма да посмеят.

Ето и примерен текст на заявлението за прекратяване на договора:

До (името на фирмата – мобилен оператор)

От (трите имена на потребителя), ЕГН: …

Телефон: …

Адрес: …

Относно: прекратяване на договор

ЗАЯВЛЕНИЕ

Желая да бъде прекратен договор (номер на договор, телефон номер по договора)

Съгласно ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения от 29.12.2011 г., ч.л. 229а. (1), а именно : “Срочен договор може да бъде продължен само при изрично писмено съгласие на абоната относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие след изтичане срока на договора той се преобразува в безсрочен при същите условия. Абонатът има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това. (2) Нищожни са всички уговорки, които противоречат на ал. 1.“ и параграф § 212 от същия закон: „За сключените към деня на влизане в сила на този закон договори по реда на глава четиринадесета се прилагат разпоредбите на чл. 229а.“, и при условие, че не съм бил уведомен за преподписване на договора си и той е бил автоматично подновен, съгласно промените в Закона, този договор е преминал от срочен в безсрочен.

Моля, това заявление да бъде считано за едномесечно предизвестие.

Дата:  подпис:

***

Можеше нещата да не са така груби, но след като мобилните оператори се опитват да ни превърнат в свои роби, ние пък няма да стоим безучастни и ще си търсим правата. Благодаря на Мартин за информацията – надявам се да е полезна и за вас.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.