Дори за смятащите себе си за добре информирани в областта на алтернативните източници на енергия, идеята за извличане на електричество от въздуха вероятно звучи най-малкото непрактично. Идеята подобно на фотоволтаичните панели, които генерират електричество от слънчевата светлина, специални приспособления да генерират електричество от въздуха изглежда в сферата на фантастиката.

Разбира се за никого не е тайна, че огромни количества електричество се съдържат в атмосферата. Една светкавица би могла да захрани стотици електрически крушки – но досега не е намерен начин това електричество да се улави и концентрира в използваема форма.

Но според доклад, представен на 240-тата Национална среща на American Chemical Society, вместо да се търси начин да се улови електричеството в момента, когато възникват светкавиците, много по-добра идея е то да се извлича предварително от атмосферата.

Преследвайки мечтата на Никола Тесла, изследователски екип от University of Campinas, Бразилия, с ръководител професор Fernando Galembeck, твърди че водните капки в атмосферата, за които се считаше, че са незаредени, всъщност провеждат заряди, когато влизат в контакт с електрически заредени частици прах или други течности.

Изследователите са осъществили лабораторни симулации на контакт на вода и  прах във въздуха, използвайки миниатюрни частици силициев двуокис и алуминиев фосфат – и двете често срещани във въздуха.
Екипът е доказал, че силициевите частици увеличават своя отрицателен заряд във влажна среда, докато частиците от алуминиев фосфат увеличават своя положителен заряд. Това означава, че водата в атмосферата пренася електрически заряди между различните съставки, съдържащи се във въздуха.

Екипът е озаглавил това явление „хигроелектричество“ (hygroelectricity), или казано на популярен език – електричество на влажността (humidity electricity).

Според Galembeck познаването на това явление ще допринесе за създаване на „колектори“ да улавяне на „хигроелектричеството“ и използването му за нуждите на хората. Естествено подобни колектори биха били най-ефективни по крайбрежията и във влажните тропически зони. Дали това научно откритие ще има практическо приложение, на което да станем свидетели? Засега не може да се каже, но за учените положителен отговор на въпроса изглежда естествен.

По материали от: smartplanet

Image by Gene Blevins/LA Daily News

Още по темата:

• „Соларпро” отвори врати за създателите на „Слънчева революция”
• “Анаконда” генерира енергия от вълните
• Шумозаглушаваща система за ветрогенераторите
• Холандия добива електричество от птичия тор
• Соларни покриви
• Соларен климатик на GreenCore Air
• Слънчевата къща в Синсинати
• След 80 години 100% от енергията ще бъде от ВЕИ
• Силата на вятъра влияе на цената на електричеството в Испания
• Първи тестове на технологията Vehicle to Grid

Европа разчита във все по-голяма степен на енергията от възобновяеми енергийни източници, както се вижда категорично от доклада на Eurostat, публикуван миналата седмица. През 2009,  в сравнение с предходната 2008 година, енергията от ВЕИ е нарастнала с 8,3%. В същото време енергията от въглища и природен газ е намаляла съответно с 9,2% и 10,1%.

18,4% от произведената в ЕС-27 през 2009 година енергия  е от ВЕИ, почти колкото и енергията, получена от природен газ (19,3%). Енергийната интензивност на икономиката – т.е. количеството енергия, употребено за производството на единица БВП – за шеста поредна година се понижава. Това означава, че страните членки използват все по-ефективно енергията.

„Разграничаването на нарастващата икономическа активност от растящата консумация на енергия е целта на устойчивото развитие“ – се казва в доклада. Разходът на енергия през 2009 година е спаднал до нивата от средата на 90-те години, или с 5,5% на годишна база.

Още един важен показател – зависимостта на Европа от внос на енергийни суровини – се е понижил с 5,7% спрямо предходната година.

По материали от: nytimes

Още по темата:

• Седмичен обзор
• Хладилникът на Айнщайн – отново на пазара?
• Хладилник с нулев разход на енергия
• Хидрогенератор в домашния водопровод
• Хибридни улични лампи
• Форум „ЕЕ и ВЕИ“
• Учени от Станфорд създадоха изолатор по-добър от вакуума
• Умни контакти и зелен гипсокартон – TED TALKS
• Топлинни детективи обикалят по улиците на Острова
• Сървърен център с 50% по-малък разход на енергия

През последните дни имаше доста интересни новини, свързани с алтернативни проекти на компанията Volkswagen. Завършиха успешно тестовете на новия им водороден модел Bora Hy.Power – автомобилът беше изпитван в реални условия на дълъг път между Франция и Италия.  В сравнение с други водородни автомобили, той има значителни усъвършенствания – нов тип мембрани в горивнита клетка, както и високоефективни ултракондензатори.

Заедно с водородния автомобил се движеше и още един автомобил, който използваше алтернативно гориво на SunFuel. Те преминаха през Simplon Pass за да се види как се справят при температури под нулата, тъй като на такава надморска височина температурите са доста ниски и през лятото.

SunFuel Bora/Jetta използва чист изцяло синтетичен дизел на SunFuel.  Той има едни от най-ниските емисии сравнен с кой да е друг автомобил в света и от Volkswagen планират да го използват във всички свои бъдещи модели с ниски емисии.  SunFuel е алтернативно гориво с ниско съдържание на сяра, което се получава от възобновяеми източници – растителни суровини, отпадъци и други суровини.

Но да се върнем на същинската цел на теста – водородния Bora Hy.Power. Водородните автомобили отдавна се сочат като бъдеща опция за транспорта, но високата цена на горивните клетки и притесненията за тяхната сигурност забавят значително тяхното развитие.  Горивната клетка, използвана в тези тестове има мощност от 75 kw и отделя само водна пара.

Скъпите благодорни метали, традиционно използвани в горивните клетки, са заменени от пластмасови нишки. Автомобилът е снабден с 6 електромотора и общо 64  конски сили, което гарантира адекватно ускорение и максимална скорост от над 110 км/ч.

Един от най-култовите продукти на VW – техният Beetle също е на път да получи нов, зелен редизайн – неговият хибриден вариант се очаква да бъде демонстриран през 2011 година на автомобилното изложение в Детройт. Литиевата батерия с капацитет от 20 киловата ще осигурява на Love Bug пробег приблизително 70 километра и това е само част от радикалните промени. Хибридният Beetle ще се произвежда в Puebla,Мексико.

VW направиха странен избор да предложат първо хибридна версия на своя Touareg, но до края на тази година се очаква да пуснат на пазара хибридната версия на Jetta, а през 2013 -изцяло електрически Golf.

Още по темата:

• Хидравличен хибрид се състезава за Automotive X Prize
• Твърде хубаво, за да е истина
• Водородно гориво от земеделски отпадъци
• 20 автомобила от бъдещето, които се движат с водород
• Унифицирано зарядно и за електрическите автомобили
• Удивителен дизелов хибрид от SCANIA
• ТОП 5 на зелените автомобили за милионери
• Топ 5 еко-автомобили на Авто изложението във Франкфурт
• Тойота пуска в Европа Plug-in хибриди
• Тойота 1/X Hybrid concept – два пъти по-икономична от Prius

Недалече от курортния град Канкун в бистрите води на Карибско море се изгражда най-голямата подводна галерия в света. Според мексиканските власти музеят ще грабне вниманието на туристите-гмуркачи и в същото време ще отвлече тяхното внимание от кораловите рифове, които вече са достатъчно пострадали от техния интерес.

Изграждането на National Marine Park of Isla Mujeres стартира през ноември 2009 година с потапянето на първите 100 бетонни скулптури. Очаква се към края на 2010 година под вода да се вече всичките 400 скулпути от проекта Silent Evolution.

Основната цел на проекта е защитата на подводния свят. Автор на скулптурите и арт директор на подводния музей е 36 годишният Jason deCaires Taylor, възпитаник на Camberwell College of Arts, University of the Arts London, който освен това е напълно квалифициран инструктор по гмуркане, подводен еколог и носител на престижни международни награди за подводна фотография. Фундамент в неговата работа са оптимизма и вярата в способността на природата да се възстановява и променя.

Скулптурите са изработени от специален рН-неутрален и корозионно устойчив бетон. Вероятно те ще се покрият с корали и ще станат част от живота на морското дъно, достъпни за многобройните гмуркачи, които ежегодно посещават района.

По материали от: greendiary

Още по темата:

• „Зелените“ кандидати за Оскари
• Три дози креатив в началото на седмицата
• Слънчеви автобуси в Калифорния
• Провокативни „зелени“ рекламни послания
• Пак искат да ни тровят или мисли ли правителството за нас, дребните хора?
• Нуждая се да искам по-малко
• Милите детски зелени спомени
• Изкуството на провокацията или провокативно изкуство
• Защо тишината в горите на остров Гуам е страшна
• Защо да рециклираме?

През 2005 година, когато в Португалия 17% от електричеството се генерира от възобновяеми енергийни източници, португалското правителство си поставя цел през следващите 5 години да увеличи този дял до 45%. И колкото и да изглежда невероятно, до края на тази година тази амбициозна цел ще бъде постигната.

„Не можете да си представите напрежението през първата година“ – споделя Manuel Pinho, министър на икономиката и иновациите от 2005 до 2009 година, който в голяма степен стои зад това невероятно постижение. „Но понякога политиците трябва да вземат трудни решения“ – добавя той.

Новприсъединените мощности, предимно хидро и вятърни централи, ще станат причина за известно увеличение в цената на електроенергията, но само с 5% повече от средното годишно поскъпване на тока в САЩ за този период. Но в рамките на едно десетилетие първоначалните инвестиции ще се изплатят напълно и след това португалците ще се радват на значително по-ниски сметки благодарание на безплатните суровини, които ползват новите централи.

Португалия преструктурира и приватизира бившите електроразпределителни дружества за да създаде мрежа, много по-подходяща за пренос на възобновяемата енергия. През 1990 – базовата година по споразумението от Киото, тя е все още слабо развита аграрна страна. Сега, заедно със Шотландия, Португалия е лидер в развитието на енергията от морски вълни, създава първите експериментални центрове за енергия от океанските приливи и вълни край своите брегове.

Освен това вятърната енергетика в страната, стартирала от нулата, не само осигурява електричество, но и вече изнася вятърни технологии. Energias de Portugal, най-голямата енергийна компания в страната притежава вятърни централи в Айова и Тексас, чрез Horizon Wind Energy – неин представител за САЩ.

Разходите за производство на електричество в Португалия и цената на електричеството за потребителите (с включените премии на ВЕИ-централите) са на нивото на средните цени в ЕС, макар и да са малко по-високи от тези в САЩ и Китай, които разчитат основно на централи с въглища.

Следващата цел на Португалия е да увеличи до 60% дела на възобновимата енергия в своя енергиен микс до 2020 година. Това изглежда напълно постижимо, щом само за 5 години са добавили 28%, едва ли ще имат проблем да добавят нови 15% за цели 10 години.

По материали от: cleantechnica

Още по темата:

• Успешен старт на ВЕИ проекти в България
• Просто съоръжение повишава ефективността на вятърните турбини
• Започва инсталацията на гигантска подводна турбина в Шотландия
• 37 гигавата нови вятърни мощности през 2009
• „Соларпро” отвори врати за създателите на „Слънчева революция”
• “Анаконда” генерира енергия от вълните
• Шумозаглушаваща система за ветрогенераторите
• Холандия добива електричество от птичия тор
• Хибридни улични лампи
• Форум „ЕЕ и ВЕИ“

Ако обичате разнообразието и разчупените форми, сигурно сте се замисляли колко скучни и еднообразни са повечето съвременни сгради с техните правилно подредени и напълно еднакви прозорци и балкони. В такъв случай повечето от сградите на австрийския архитект Friedensreich Hundertwasser биха били истински празник за вашите очи и сетива. Ако пък сте почитатели на архитектура, която естествено и ненатрапчиво се вписва в природната среда около нея, то някои от знаковите му сгради вероятно ще оцените като най-значимите архитектурни шедьоври на миналия век.  Един от най-прочутите му проекти е  KunstHaus Wien Museum, който (както вече сте се досетили) се намира във Виена.

„Повечето хора смятат, че сградите се състоят от стени. Аз смятам, че сградите се състоят от прозорци. Повторението на идентични прозорци един до друг и един над друг, които образуват нещо като мрежа, за мен е характерно за концентрационен лагер. Прозорците, подредени в колони и редици, за мен са тъжна гледка. Прозорците трябва да могат да танцуват“ – убеден е Friedensreich Hundertwasser.

Ето защо когато проектирал KunstHaus Wien, той приложил на дело това, в което бил убеден и страстно проповядвал. Тук всеки прозорец е в различен цвят, размер и форма, което придава на фасадата неповторимо очарование.

Освен прозорци с индивидуален характер, странният музей във Виена се сдобил с неравни подове, зелен покрив и живи сенници – дървета, които израствтат направо от етажите и на покрива. Самите дървета освен декорация, имат и съвсем практична функция – осигуряват сянка и пречистват въздуха около музея.

По фасадата на сградата пълзят и увивни растения, които създават зелени стени. Дървета на покрива – градина са с нормални размери. Според автора засаждането на дървета в града трябвало да стане задължително.

Още един проект на Friedensreich Hundertwasser включва в себе си всички елементи на неговата философия и разбирането му за органична архитектура – това е туристическият комплекс Bad Blumau в австрийската област Styria с център  Грац. Комбинацията от  топли минерални извори и приказна архитектура със сигурност е чудесно място за почивка.

По материали от: inhabitat

Още по темата:

• Шанхай EXPO 2010 – зелена селекция
• Уникален пешеходен мост в Сингапур
• Соларна кула-водопад за Рио де Женейро
• Сан Франциско ще се украси с едно истинско архитектурно бижу
• Разходка върху огромен зелен покрив във Ванкувър
• Нов тип соларни стъкла за сградите на бъдещето
• Дантеленият хълм в Ереван
• Годината е 2020. Мястото: София
• 10 неща, които правят един град „зелен“
• Турбини в Сена ще генерират електричество

Воден филтър, подобен на пакетче за чай, поглъща замърсителите и бактериите и осигурява чиста вода, годна за консумация. Това е едно потенциално решение за проблема на милиарди жители на планетата, чийто достъп до безопасна питейна вода е силно затруднен.

Изследователи от Stellenbosch University в ЮАР са създали това практично приспособление, използвайки същата материя, от която се произвеждат традиционните пакетчета с чай. В него са опаковани две от най-мощните пречистващи субстанции – ултра-тънки нанонишки и зрънца активен въглен, които улавят замърсителите и убиват бактериите.

За да се използва приспособлението за пречистване на вода, трябва просто да се постави на гърлото на бутилката и водата, която преминава през него се пречиства при преминаването си през него. Едно пакетче пречиства до 1 литър вода и дава невероятни резултати дори при възможно най-замърсената вода. След използване пакетчето просто се изхвърля, без да представлява опасност за околната среда.

Микробиологът Marelize Botes обяснява как този метод за пречистване на водата се различава от всички познати досега:

„Новото в тази идея е комбинацията от евтини материали – активен въглен и нанонишки; освен това пречистващите филтри се използват при нужда, като се избягва предварителното филтриране на водата, което може да се обезмисли ако има повторно заразяване. Освен това материалите, използвани за изработването на този филтър са безвредни за хората.“

Пречистващите филтри са изключително евтини – по-малко от един американски цент за бройка. Това означава, че няма да има пречки пред широкото им разпространение, когато идеята достигне комерсиална фаза, макар че дори тази цена би била непосилна за най-бедните по света. Безспорно в условията на природни бедствия те биха били незаменими в осигуряването на чиста вода за пострадалите.

Можете да видите демонстрация на следното видео:

По материали от: io9.com

Още по темата:

• „Наногъба” ще почиства нефтените замърсявания
• Разкрита структурата на супер-минерала зеолит
• 3-D наночастици за пречистване на вода
• Учени от Станфорд създадоха изолатор по-добър от вакуума
• Тонове графен вече излизат от поточната линия
• Пробив в производството на кристали от титанов двуокис
• Полимери, които охлаждат
• По-ефективни и евтини соларни клетки
• Открит е нов физичен феномен – термовълни създават елекричество
• Олимпийските игри в Пекин като демонстрация на алтернативни технологии

Най-голямата турбина за добив на електричество от енергията на прилива беше демонстрирана в Шотландия преди началото на нейната инсталация в залива Orkney. Гигантската приливна турбина AT-1000 е рожба на Atlantis Resources Corporation и е висока колкото пет етажна сграда – 22,5 метра; дължината на витлата е 18 метра и теглото 130 тона. Мощността на турбината е 1 мегават, с което превъзхожда значително турбините, проектирани за използване във реки.

Гигантската турбина се очаква да бъде безобидна за морския живот, поради факта, че се върти с ниска скорост – от 6 до 8 оборота в минута. В същото време тя ще генерира стабилно и предсказуемо количество енергия, нещо толкова желано от електроразпределителните дружества.

Приливната турбина вероятно ще бъде свързана със сървърен център в Северна Шотландия, който да се захранва изцяло от нея.

Водата има 832 пъти по-голяма плътност от въздуха и по тази причина от нея може да се извлече еднакво количество енергия с помощта на много по-малки по размер турбини. Но въздействието на солената вода и техническата сложност на приливните проекти са причина технологиите за добив на чиста енергия в този сектор да се развиват доста по-бавно.

По материали от:ecogeek

Още по темата:

• 45% от електричеството в Португалия е от ВЕИ
• „Соларпро” отвори врати за създателите на „Слънчева революция”
• “Анаконда” генерира енергия от вълните
• Шумозаглушаваща система за ветрогенераторите
• Холандия добива електричество от птичия тор
• Хибридни улични лампи
• Форум „ЕЕ и ВЕИ“
• Успешен старт на ВЕИ проекти в България
• Соларно зарядно устройство за iРhone 3G
• Соларни покриви

За редовните читатели на сайта Beacon Power е стар познайник: това е компанията, която развива промишлени системи за съхранение на енергия чрез използване на маховици. Миналото лято нещата все още изглеждаха под въпрос – първите две тестови системи тъкмо започваха работа и резултатите щяха да покажат дали технологията има бъдеще. И ето го новото продължение на историята – в началото на миналата седмица Beacon Power  получи солидна помощ за изграждането на 20 мегаватова инсталация за съхранение на енергия.

Системата ще бъде разположена в Stephentown, щата Ню Йорк, и е настойност 69 милиона долара, като почти 2/3 от стойността ще бъде предоставена като държавен грант. Тя ще използва мрежа от 200 маховици, които ще съхраняват електричество от мрежата във вид на кинетична енергия.  Системата с маховици има удивително бърза реакция при промяна на съотношението между потребление и генериране на енергия – едва 4 секунди – и е в състояние да работи при максимално натоварване в продължение на  15 минути.

В момента електроразпределителните дружества навсякъде по света поддържат като резервни мощности за посрещане на пиковото потребление предимно електроцентрали, които използват природен газ. Проектът в Stephentown се очаква да бъде завършен до края на първото тримесечие на следващата година и ще осигурява 10% от необходимото регулиране на честотата на електроразпределителната мрежа в щата Ню Йорк при типични натоварвания.

Използването на подобни инсталации е сериозна стъпка за по-широкото навлизане на енергия от вятър и слънце в енергийния микс. Поради тяхната променливост, електроразпределителните дружества търсят различни форми за съхранение на енергията и стабилизиране на мрежите.

По материали от: cnet

Още по темата:

• Хибридни улични лампи
• Система за съхранение на енергия с маховици – една история с продължение
• Просто съоръжение повишава ефективността на вятърните турбини
• Оригинален метод за съхраняване на електроенергия
• Нов вид системи за съхранение на енергията от домашните ВЕИ инсталации
• Направи си сам: вертикална вятърна турбина
• До 2020 Швеция планира да ползва 50% енергия от ВЕИ
• В MIT са разработени батерии с течни електроди
• Hitachi удвоиха живота на литиево-йонните батерии
• „Соларпро” отвори врати за създателите на „Слънчева революция”

Soladigm, стартираща компания, която произвежда специални прозоречни стъкла, способни да блокират притока на светлина и топлина, планира изграждането на първата си фабрика в Мисисипи. Компанията, създадена с помощта на Khosla Ventures и Sigma Partners,  ще започне производството на своите електрохроматични стъкла до две години.

Soladigm са разрабопили специален материал, който се нанася на тънък слой върху стъклото и блокира пропускането на слънчевата светлина и топлина в помещенията. С това ще се намали значително необходимостта от изкуствена климатизация, особено на сградите в горещите климатични пояси.

„Продуктът ни е динамично стъкло – подобно на фотохроматичните очила, той реагира на светлината.“ – казва Rao Mulpur, CEO на компанията и ветеран в полупроводниковата индустрия – „Можем да променим цвета на затъмняването от прозрачен до тъмен – според желанието на клиентите. Можем също така да „програмираме“ реакцията на стъклото според сезона, температурата и осветеността“ – допълва той.

Няколко компании разработват самозатъмняващи се стъкла, но филмът, разработен от Soladigm, е с най-голяма ефективност. Техните електрохроматичните стъкла са покрити с метални сплави, съдържащи антимон и литий.

По материали от: cnet

Още по темата:

• Хладилникът на Айнщайн – отново на пазара?
• Хладилник с нулев разход на енергия
• Хидрогенератор в домашния водопровод
• Форум „ЕЕ и ВЕИ“
• Учени от Станфорд създадоха изолатор по-добър от вакуума
• Умни контакти и зелен гипсокартон – TED TALKS
• Турбини в Сена ще генерират електричество
• Топлинни детективи обикалят по улиците на Острова
• Сървърен център с 50% по-малък разход на енергия
• Споделете с нас

Дания е доста ветровита страна. Достатъчно ветровита, за да генерира 20% от нужното и електричество чрез вятърни ферми на сушата и край бреговете си. Но с нарастващия дял на енергията, генерирана от вятърни централи,  въпросът за съхранението на енергията става все по-голямо предизвикателство.

Ето защо в търсене на решение архитектурното бюро от Копенхаген Gottlieb Paludan проектират един изключително иновативен метод за съхранение на енергия – Green Power Island.

Въпреки че дизайнът на Green Power Island е съвсем нов, в неговата основа стои един отдавна познат и широко използван метод за съхранение на енергия – изпомпването на вода в резервоари – т.нар. ПАВЕЦ (pumped hydro). Конвенционалните помпени хидроцентрали имат два вертикално разделени резервоари, като използват силата на водата и гравитацията, за да освободят съхранената чрез изпомпване енергия. Капацитетът на една такава помпена централа зависи от обема на резервоарите и разликата във височините на двата резервоара.

Тази стара и широко използвана навсякъде по света технология обаче получава оригинален „датски прочит“ от Gottlieb Paludan. На техния изкуствен остров морската вода се изпомпва в специално построен резервоар, напомнящ лагуна. Когато консумацията на електроенергия е ниска, с помощта на помпи, захранвани от вятърните турбини, се изпразва водата от резервоара. В часовете на пикова консумация морската вода може да нахлуе обратно в лагуната, при което завърта хидротурбините и те произвеждат електричеството, нужно в момента на потребителите.

Изкуствени острови вече са проектирани за няколко конкретни локации – Копенхаген, Бахрейн, Тампа Флорида. Всеки от тях е съобразен така че максимално да се вписва в околния пейзаж, както и да се използва за много и различни цели, освен съхранението на електроенергия. На островите също така ще може да се инсталират фотоволтаични и концентриращи соларни централи, даже може да се ползват за производство на биомаса. В повечето проекти са планирани зони за отдих и развлечение, плажове, пристанища, даже жилищни и бизнес зони.

На тези, които ще възразят, че няма нищо екологично в изграждането на подобни гигантски изкуствени съоръжения, следва да напомним за плановете на петролните компании да дълбаят все по-надълбоко в морското дъно. Вече всички са убедени, че светът ще изглежда безкрайно различно след 50 години. Дали тогава Зелените енергийни острови ще бъдат част от пейзажа, все още е трудно да се каже, но определено идеята за тяхното изграждане и интересна и заслужава внимание.

По материали от: planetsave

Още по темата:

• Вятърните паркове ще се превърнат в надеждни базови мощности
• „Соларпро” – запомнете това име
• “Анаконда” генерира енергия от вълните
• Ще има ли ренесанс за ядрената енергетика
• Холандия добива електричество от птичия тор
• Франция – дом на едно истинско научно „бижу“
• Успешен старт на ВЕИ проекти в България
• Уроци от Испания – променлив вятър и стабилна ел.мрежа
• Тънкослойни ултракондензатори
• Твърде хубаво, за да е истина

В Европа вятърните турбини стават все по-големи и все по-големи и по-специално тези, които са предназначени за off-shore ферми. Изглежда е дошъл момент, в който трябва да се промени дизайна, за да отговаря по-адекватно на гигантските размери. Причината за интереса към по-големите турбини е проста и икономически обоснована – с увеличаването на размера пада цената на мегават инсталирана мощност.

Освен икономическите причини обаче има и екологични – вятърните ферми имат най-малко екологични последствия, когато се изграждат по-далеч от брега. От норвежката компания Sway предлагат нов тип 10 мегаватова турбина, която ще се издига на 162 метра над водата(приблизително колкото 30 етажна сграда) и дължината на перките и е 145 метра. Това поставя пред инженерите съвсем нови предизвикателства и изисква съвсем нов тип основа.

Вместо да фиксират гигантската турбина към морското дъно, норвежците са конструирали окачването към основата така, че да позволява тя се върти и накланя в зависимост от силата и посоката на вятъра. Тази нова концепция ще бъде тествана на по-малък прототип, но този по-малък прототип е 2 пъти по-голям от най-разпространените в моменти вятърни генератори от 2,5 мегавата.

Две значими имена в бранша – британската Clipper Marine и норвежкото електроразпределително дружество Enova партнират на Sway за да се превърне 10 мегаватовия гигант в реалност.

“10 мегаватова турбина е на пределите на нашите съвременни знания, а може би дори и отвъд тях“ – казва Feargal Brennan, ръководител на катедрата по offshore, process and energy engineering към Cranfield University във Великобритания. „Засега не можем да предвидим дали след 2, 3 или 5 години работа няма да възникнат сериозни технически проблеми. Никой не може да каже, дали подобна турбина ще бъде годна за експлоатация след 10, 20 или 30 години“.

Ако тестовете преминат успешно, гигантските турбини ще произвеждат електричество далеч от погледа на хората, а токът ще тече по кабели, положени на морското дъно, точно като днешните телефонни и интернет кабели, които вече са там.

Развитието на вятърната енергетика в света продължава с огромни темпове и през следващите 5 години се очаква капацитетът на инсталираните мощности да нарастне със 160% според годишната прогноза на  Global Wind Energy Council.

Тяхната прогноза за 21% годишен растеж е доста скромна на фона на средно 29% годишен ръст за изминалото десетилетие. Според тях в края на 2010 година общия капацитет на инсталираните вятърни мощности в света ще достигне 158,5 гигавата, а в края на 2014 година -  409 гигавата.  Годишният оборот на пазара на вятърни мощности през 2014 г. ще надвиши 60 гигавата, при стойност за 2009 от 38,3 гигавата.

По материали от: cleantechnica и renewableenergyworld

Още по темата:

• Уникални вятърни турбини ще бъдат инсталирани край бреговете на Германия
• Шумозаглушаваща система за ветрогенераторите
• Хибридни улични лампи
• Уникален велосипед генерира енергия
• Умни перки
• Сървъри ще се захранват с вятърна енергия
• Субсидиите за ВЕИ са нищожни спрямо тези за изкопаеми горива
• След 80 години 100% от енергията ще бъде от ВЕИ
• Силата на вятъра влияе на цената на електричеството в Испания
• Сан Франциско ще се украси с едно истинско архитектурно бижу

Ако си мислите, че дизайнът в кухнята се изчерпва с избора на цветове, материали и няма място за кой знае какви технически иновации – значи не сте видели уникалната концепция за кухненски блок Cook n’ Roll на дизайнера Zivile Januskaityte. Той е супер компактен и осигурява всички удобства, за които си мечтаете.

Има индуктивен плот, фурна, която може да работи в няколко режима – печене, грил, притопляне; плъзгащият се плот разкрива контейнер, в който да се съхраняват прибори, съдове или продукти; както и мивка, в която водата потича след отваряне на капака и спира автоматично след затварянето му.

Най-футуристичният елемент е поставката за съдове, която автоматично анализира това, което се поставя върху нея и ако съдовете са мръсни, ги почиства без вода, а с помощта на нанопокритието, което е нанесено върху носещите елементи.

Надявам се да няма въпроси относно цената и датата, на която се очаква първите универсални кухненски блокове да се появят в търговската мрежа. Но идеята, че кухнята е не просто онази част от дома, където се приготвя храната, а благодатно поле за иновации, определено заслужава внимание.

По материали от: yankodesign

Още по темата:

• Пътниците генерират чиста енергия в автобуса
• Парижки офис от картон
• От „Дизайнът е мъртъв“ до „Democratic Ecology“
• Направи си сам: жива стена у дома
• Мебели от картон
• Вертикални градини – 2
• James Dyson създаде мощен вентилатор без перки
• 50-те най-добри изобретения на 2009 според TIME
• “Анаконда” генерира енергия от вълните
• Щорите на бъдещето – генерират енергия и ви глезят с бриз

Миналия август ви представихме една оригинална идея – Solar Roadways. Сега, една година по-късно, вече можете да видите първите готови прототипи в следващото кратко видео.

Scott Brusaw представи идеята  в рамките на TEDx Talk в Сакраменто на 16-ти април тази година, а през месец юли Solar Roadways  бяха предтавени в Popular Science.

Цената на километър магистрала, покрита с тези фотоволтаични панели, е три пъти по-висока от цената на асфалтовото покритие. Но – асфалтовото покритие трябва да се подменя на всеки 10 години (поне в Щатите е така), докато трайността на фотоволтаичната „настилка“ е 30 години , с което цените им стават равни. И тогава идва като плюс генерираната енергия; „умната“ сигнализация, вградена в пътните панели; влагането на отпадъчни материали в междинния пласт, с което те влизат в употреба, вместо просто да замърсяват сушата и океана – ето я голямата разлика в двете технологии – тази от миналия век, и тази от новия!

Засега визията на Solar Roadways привлича като магнит вниманието на медиите, остава да бъдат спечелени и инвеститорите, за да има по-скоро готов пазарен продукт. За повече информация можете да посетите сайта Solar Roadways, а ние ще продължим да следим развитието на проекта.

Още по темата:

• Соларни покриви
• По-ефективни соларни клетки
• Олимпийските игри в Пекин като демонстрация на алтернативни технологии
• Кой ще накара африканското слънце да „стопли” Европа?
• Как да си направим сами
• Италия е втория най-голям пазар на фотоволтаици след Германия
• Идеи за почистване на PV-панели от снега
• Започва изграждането на тестова централа от соларни балони
• Българската енергийна революция ще започне от българското село
• Антирефлексно покритие води до 96% абсорбция на слънчевата светлина от фотоволтаичните панели

Нов процес на конверсия на слънчевата енергия в електричество е разработен и потвърден от инженерите от Станфорд и може да удвои ефикасността на производството на соларна електроенергия.
В този нов процес се използват едновременно и светлината, и топлината на слънчевотото греене. Нарича се „photon enhanced thermionic emission,“ или PETE и има потенциала да намали цената на соларната енергия до нива да бъде конкурентна на петрола като енергиен източник.

За разлика от фотоволтаиците, които стават по-малко ефективни с повишаването на температурата, при новия процес по-високата температура означава по-добра продуктивност.

„Това наистина е фундаментално откритие, принципно нов процес на конверсия на енергията, не просто нов материал или техническа хитрост“ – казва Nick Melosh, ръководител на изследователския екип.

Материалите, необходими за изработване на новия тип слънчеви панели са евтини и широко разпространени, което е още една причина за ниската цена на добиваната енергия.

Статията, описваща експериментите, проведени от изследователите беше публикувана на 1-ви август в авторитетното научно списание Nature Materials. Учените демонстрират не само процеса, но и физическия механизъм, който стои зад него.

Традиционните фотоволтаици използват полупроводников материал като силиция, за да конвертират енергията от фотоните на светлината в електричество. Но този тип клетки „улавят“ само малка част от енергията на светлината, която попада върху тях. Останалата част се превръща в топлина.

Екипът на Melosh нанася тънък слой от цезий върху полупроводникова основа и получената соларна клетка може да конвертира в електричество едновременно и топлината, и светлината. Колкото по-висока е температурата, толкова по-ефективна е PETE-клетката, с пикова производителност при температура над 200 C.

При това положение PETE-клетките няма да може да се монтират на покривите, а по-скоро ще се ползват в параболични соларни концентратори, където температурите обичайно достигат до 800 С. Така те биха могли да се ползват едновременно с това в централи като сегашните термални централи, където се насочват множество огледала/параболични концентратори и загряват вода(соли или специални разтвори), които въртят традиционни турбини. Подобни хибридни концентратори са още една възможност за снижаване цената на генерираното електричество.

„PETE-клетката ще генерира електричество от слънчевата светлина и топлина, а от неизползваната слънчева енергия ще се захранва традиционната термална система“ – описва принципа на една бъдеща хибридна централа, която интегрира РЕТЕ-технологията към традиционна термална централа Melosh.
Неговият екип е изчислил, че използването само на соларни концентратори с РЕТЕ-клетки означава 50% ефикасност, докато при комбинация с термична конверсия тя би се покачила до 55, даже 60% – почти 3 пъти повече от сегашните системи.

Екипът от Станфорд планира да конструира РЕТЕ-клетките така, че те лесно да се монтират към същесвуващите термални централи, което ще направи тяхното излизане на пазара относително евтино.

Изследването е финансирано  в рамките на Global Climate and Energy Project на Stanford Institute for Materials and Energy Science, с подкрепата на Department of Energy и Defense Advanced Research Projects Agency.

По материали от: news.stanford.edu

Още по темата:

• „Соларпро” – запомнете това име
• Соларни покриви
• След 80 години 100% от енергията ще бъде от ВЕИ
• По-ефективни соларни клетки
• Кой ще накара африканското слънце да „стопли” Европа?
• Как да си направим сами
• Идеи за почистване на PV-панели от снега
• Започва изграждането на тестова централа от соларни балони
• Енергия от …асфалта?
• Българската енергийна революция ще започне от българското село

Нов тип изолационен материал, който представлява кух панел от фолио, пълен с ниско проводим газ, може да осигури степен на топлинна изолация до  R-11 при дебелина от инч и половина (3,8 см). Добре известно е, че ниско проводимите газове като аргон и криптон могат значително да подобрят топлинната ефективност на прозорците.  Изследователи от Lawrence Berkeley National Laboratory (LBNL) са разработили технология, в която да използват тези им качества и за нуждите на топлоизолацията на сградите. Те са лицензирали технологията на компанията  Fi-Foil.

Панелите с газ (gas-filled panel (GFP) имат външна и вътрешна стена от алуминиево фолио, ламинирано с полимерен материал и 5 вътрешни „джоба“, които се пълнят с газ и целият пълен панел достига дебелина от 38 милиметра. Панелите се предлагат с различен газов пълнеж – въздух, аргон, криптон или ксенон. В зависимост от използвания газ  се променя тяхната топлоизолационна способност – от   R-5.0 за въздух до  R-11 за ксенон.

Изолиращите газови панели могат да се използват в жилища, в търговски и промишлени обекти, както и за изолиране на климатични инсталации или хладилни агрегати. Особено подходящи са за уплътняване над окачени тавани поради изключително ниското си тегло. Могат също така да бъдат вграждани във врати, около бойлери и в много други специфични случаи.

Инертността на фолиото и на самите газове, които се ползват, правят този вид панелна изолация изключително безопасна както за работниците по монтажа, така и за ползвателите на изолираните помещения. Освен това няма опасност от обгазяване, никакви власинки, не поглъщат влага и не се покриват  с плесени.

Ако един подобен панел бъде продупчен, той остава все още функционален – просто ако в него е имало инертен газ, той ще бъде заместен с въздух, което ще намали в известна степен топлоизолационните му качества, но няма да го направи безполезен.

Много удобен е транспорта на газовите изолационни панели, които могат да се пренасят напълно плоски, и да се пълнят с въздух или съответния газ на мястото на монтажа. От компанията Fi-Foil са разработили прост механизъм, с чиято помощ след разгъването си,  панелът  се затваря автоматично.  Също така устройство за пълнене може да бъде закупено или взето под наем от доставчика за времето на монтажа на изолацията.

От Fi-Foil все още не са разкрили точната цена на продукта, но по техните думи газовите изолиращи панели ще бъдат по-скъпи от стъклената вата и по-евтини от полиуретановата пяна.  Газовите изолиращи панели вече са били ползвани в един  престижен пилотен проект – реновацията на сградата на New York Power Authority в White Plains, New York. Панели с аргон са били инсталирани на петия етаж на сградата през септември 2009 г и всички останали етажи на 13-етажната сграда ще бъдат изолирани през тази и следващата година. Тези панели са поставени върху съществуваща изолация от стъклена вата, с което коефициентът  цялата изолираща система е достигнал  до R-24.2

По материали от:   buildinggreen

Още по темата:

• Учени от Станфорд създадоха изолатор по-добър от вакуума
• Умни контакти и зелен гипсокартон – TED TALKS
• Нов магнитен припой
• Наноматериалите напускат лабораториите
• Наномагнити за енергийно-ефективни чипове
• Метални сплави може да заменят охлаждащите течности в климатичните и хладилните инсталации
• Аерогелът -супер тънък изолиращ материал
• EcoRock – устойчив строителен материал замества гипс картона
• „Топящи се“ стени ще охлаждат сградите
• Хладилникът на Айнщайн – отново на пазара?

Френският енергиен гигант EDF обяви в петък, 29-ти юли, че стартът на новия ядрен реактор във Flamanville се отлага с нови две години, а бюджетът на проекта се увелачава с нови 1 милиард евро. Това означава прогнозна цена от 5 милиарда евро. Първоначалният бюджет от 3,3 милиарда евро вече беше актуализиран в края на 2008 година на 4 милиарда евро.

Според източник от компанията, пожелал анонимност, реалната цена ще достигне по-скоро 6 милиарда евро, поради изоставането в сроковете и заради непредвидени разходи. Според официалният говорител на EDF, компанията в момента прави проучвания, за да оцени променената ситуация и последвствията от това.

Пусковият срок на реактора първоначално беше определен за 2012 година, но в четвъртък френските вестници Le Monde и Le Parisian изнесоха информация, че се очаква закъснение от 2 години и вече стартът се очаква в 2014 година.

Строителството на новия тип реактор European Pressurised Water reactor започна в края на 2007 година и беше сочено като едно от най-ярките доказателства за ренесанса на ядрената енергетика в Европа. След катастрофалния провал с бюджета и сроковете в изграждането на финландския реактор от нов тип, драмата във Франция е още едно доказателство за това, че възраждането на ядрената енергетика остава недостижима мечта.

По материали от: nuclearpowerdaily

Още по темата:

• Турският “ ядрен кошмар“ приключи!!!!!
• Руската ядрена матрьошка в Турция
• Победа на здравия разум – три оптимистични новини
• Готвеният руски закон за съхранение на ядрени отпадъци е безотговорен
• Бъдеще без АЕЦ за Австралия и Германия
• Sic transit gloria mundi…Франция внася ток!
• Ядреният ренесанс в Германия е нежелан от 60% от германците
• Широко затворени очи
• Френският енергиен гигант EDF на съд заради шпионски скандал
• След 80 години 100% от енергията ще бъде от ВЕИ

Доклад на Bloomberg New Energy Finance прави детайлен преглед на субсидиите, които правителствата по света предоставят за възобновяeми енергийни източници. Сумата в световен мащаб за миналата година възлиза между 43 и 46 милиарда долара, без индиректната подкрепа за фермерите, които отглеждат царевица за биоетанол. В същото време изкопаемите горива се радват на щедра правителствена подкрепа по целия свят и за миналата година са получили общо 557 милиарда долара субсидии.

Ако сравним тези суми изниква основателно съмнение дали фосилните горива, без подобна колосална подкрепа, биха били конкурентни на възобновяемите източници на енергия? Още повече, че някои ВЕИ технологии, като биогорива от захарно цекло и повечето вятърни ферми, вече са конкурентни на традиционните източници на енергия. Означава ли това, че спирането на субсидиите за изкопаемите горива ще доведе до бързото налагане на алтернативните енергийни източници? Още повече, че това автоматично ще повиши цените на бензина и електричеството.

Със сигурност обаче ако субсидиите не изкривяват конкуренцията, развитието на ВЕИ ще получи сериозен тласък.

Още по темата:

• Форум „ЕЕ и ВЕИ“
• Фасада „Злато & Камък“
• Успешен старт на ВЕИ проекти в България
• Самолет престоя повече от денонощие във въздуха само с енергия от слънцето
• През 2009 в Европа безспорен лидер са ВЕИ
• Победа на здравия разум – три оптимистични новини
• Нов метод за конверсия на слънчева енергия с до 60% ефективност
• Направи си сам: вертикална вятърна турбина
• На Украйна с любов
• На 1-ви октомври заработи най-голямата вятърна централа в света

Голямото автомобилно съзтезание X Prize с награден фонд от 10 милиона долара е почти към своя край. Условието е да бъде конструиран автомобил, който може да измине 100 мили с един галон гориво (2,3 литра на 100 км). Вече е известен победителят в категорията на масовите автомобили. Edison2 грабват награда от 5 милиона долара с амбицията си да променят света и да предложат новият VW бръмбар на 21-век.

Еdison2е компания, базирана в щата Виржиния и има вече опит в автомобилните надпревари. Техният автомобил The Very Light Car има изключително олекотена аеродинамична конструкция. Те имат голям шанс да се приберат у дома с повече от една награда, тъй като от общо 12 отбора с 15 автомобила почти 1/3 от всички автомобили са техни.

Автомобилите на Edison2 съвсем не изглеждат обикновени – те по-скоро приличат на самолети без крила. Но според Oliver Kuttner, CEO на компанията, те са предусетили бъдещето на автомобилите. Съзтезателната версия тежи едва 362 килограма с климатик и стерео. Стандартната версия от стомана и алуминий вероятно ще тежи не повече от 450 килограма, около 1/3 от теглото на днешните автомобили по пътищата.

Kuttner заявява, че нямат намерение да се превърнат в производители на автомобили, а по-скоро в технически консултанти на автомобилните компании. Те виждат своето бъдеще като партьор на утвърдените в бранша фирми, който ще даде своя опит в намаляването на теглото, степента на сложност и цената на автомобилите.

От компанията са убедени, че съвременните автомобили са безнадеждни от гледна точка на аеродинамиката и пътят към бъдещето е с кабини, оформени подобно телата на самолетите. „При използване на традиционното окачване от типа McPherson има твърде много точки на тежеста, което изисква по-тежки шасита. Нашият дизайн означава по-леки шасита, по-дребни компоненти и всичко това допринася за постигане на желаното ниско тегло.“

Автомобилът на Edison2 определено напомня външно електрическата Aptera 2E, която също е претендент за X Prize. За съжаление нейното навлизане на пазара беше забавено от изчерпването на финансите на компанията. Но Kuttner твърди, че три от техните автомобили тежат колкото една Aptera, при това имат повече вътрешно пространство. Въппреки това той запазва голямо уважение към тях заради сходната философия да се подобри аеродинамиката на колата.

Kuttner обещава цената на техния автомобил да бъде изключително ниска – естествено много важно условие, което ще позволи да се наложи като новия Volkswagen на 21 век.

По материали от: mnn

Още по темата:

• В ЕС автомобилните гуми с етикети за икономия на гориво от 2012
• Удивителен дизелов хибрид от SCANIA
• Тексаската компания EEStor с патент за супер модул за съхранение на енергия
• Твърде хубаво, за да е истина
• През 2008 година в Бразилия е продаден повече етанол отколкото бензин
• Олимпийските игри в Пекин като демонстрация на алтернативни технологии
• Новият Golf BlueMotion с разход от само 3,8 на сто
• Нова инжекционна система снижава разхода под 4 на сто
• Легналите полицаи в Лондон ще генерират електричество
• Китай започва производство на хибридни автомобили

Пъстрите и евтини пластмасови пистолети, топки, кофички, лопатки, пояси станаха почти единствени спътници в летните игри и забавления на децата ни. Но освен извор на радост, те лесно се превръщат в замърсители, счупени или забравени по плажовете, поляните и край реките.

Интригуващият проект  Little Drifters на booooooom и vancouversun
може да ви подскаже идеи за безобидни и креативни занимания край водата. Малките лодчици и салове, направени изцяло от  материали, намарени в природата, могат да отплуват спокойно, без да се притеснявате, че допринасяте за замърсяването на планетата.  Конкурсът „Little drifters“ (за съжаление вече приключил) е вдъхновен от една любителска колекция във Flickr, където  можете да намерите още оригинални хрумки и подсказки.

Надяваме се да сме ви вдъхновили да вложите своята изобретателност и очакваме снимки! Желаем ви хубаво лято!

Още по темата:

• 9 емблематични примера за възстановяване на природата
• Холандия добива електричество от птичия тор
• Хладилникът на Айнщайн – отново на пазара?
• Пчели обезвреждат противопехотни мини
• Проектът „Clean sky“
• Проблеми с боклука?
• Пак искат да ни тровят или мисли ли правителството за нас, дребните хора?
• Пазете новата си рокля от дъжда!
• Олимпийските игри в Пекин като демонстрация на алтернативни технологии
• Новият Golf BlueMotion с разход от само 3,8 на сто

В един мобилен телефонен апарат се съдържат почти половината от елементите в Менделеевата таблица. Но един от тях е особено проблемен – оловото. Да се елиминира оловото от електрониката досега се оказваше невъзможно. Обаче изследователи от Norwegian University of Science and Technology (NTNU) са разработили метод за индустриално производство на заместител на оловото, който може да се използва широко в електрониката.

Оловото, или да бъдем по-точни – оловният окис – може да причини остри или хронични проблеми за човешкия организъм и околната среда. Европейското законодателство постанови, че използването на олово в електронните изделия трябва да бъде прекратено. Намирането на заместител за съдържащия олово материал, наречен PZT, използван във всички електронни изделия, се превърна в нещо като модерната мечта на „алхимиците“. Изследователите не успяваха да намерят достатъчно добър заместител, който да има желаните качества. В резултат на това отпадна забраната за използване на олово в електрониката.

От дълго време материалът, наречен KNN, се считаше като вероятен заместител, но пък се оказваше невъзможно намирането на производствена технология, която да осигури едновременно достатъчни количества от него при гарантирана функционалност. Групата на Tor Grande от Катедрата по материалознание към Норвежкия технологичен институт обаче е намерила решение и на двата проблема.

Най-използваният днес материал в електрониката – PZT създава напрежение, когато е подложен на натиск. Той се използва в лектронните джаджи, там където трябва механичното движение да се трансформира в електрически сигнал или обратно. PZT е във вашият телефон, компютър, автомобил – навсякъде, където има сензори или дисплеи. Без материалите от тази група няма да е възможна дори ултразвуковата диагностика.

В последните десет години има огромно търсене на негови безоловни алтернативи. Група материали, т.нар. alkali niobate, или KNN, се считат като най-перспективните наследници. Но тук има два основни проблема – първият е да се намери точно този материал от групата на KNN, който има необходимите за електрониката качества. Вторият – да се намери икономически изгоден и технически възможен метод за производството му. Норвежките изследователи вече са готови да патентоват своя метод, който решава и двата проблема.

Ръководителят на проекта Grande използва кулинарна аналогия, за да опише техния метод. Микроскопичните съставки се изпичат, разточват и „готвят“ в тънки керамични „кори“. Но тайната е изключително прецизната структура на създавания керамичен лист, чиято структура е в състояние да трансформира механичния натиск в електрически сигнали или обратно. Това прави листите съвършен аналог на PZT.

„С нашия метод убиваме два заека с един изстрел“ – казва Grande. „Ние не само създаваме керамични листи, които идеално отговарят на нуждите на различни електронни приложения, ние имаме и процес, който може да се скалира до степен да се произвеждат почти неограничени количества от тях.“

В момента екипът очаква да му бъде присъден патент и работи по верификацията на получените резултати, както и по-нататъшно развитие на проекта. „Ако успеем, пазарният интерес ще бъде огромен – казва Grande – До десет години ще имаме огромен пазарен дял. Това със сигурност ще допринесе за създаването на по-зелени електронни продукти.“

По материали от: sciencedaily

Още по темата:

• Широко затворени очи
• Радиоактивно замърсяване в сърцето на Европа
• Пробив в производството на кристали от титанов двуокис
• Полимери, които охлаждат
• Наноматериалите напускат лабораториите
• Модерната архитектура учи от природата
• Какво е buckypaper?
• ГМО-храните са опасни за репродуктивното здраве
• IBM оповестиха създаването на рекордно бързи графенови транзистори
• EcoRock – устойчив строителен материал замества гипс картона

Технологията на концентриращите солари е все още слабо разпространена, като по-големи промишлени инсталации са реализирани до момента основно в Испания и Калифорния. Но тя има едно голямо предимство,  което поддържа интереса към нея и то е способността да се използват различни способи за съхранение на слънчевата топлина, така че генерирането на електричество да се разпредели равномерно през денонощието. Един от тези способи е използването на различни соли за съхранение на топлината.

Нещо много важно в тази област се случва в момента – изгражда се първата комерсиална концентрираща соларна централа, в която се използват солеви стопилки, но забележете – не като средство за съхранение на топлина, а директно като преносител на топлината от соларните концентратори. Името на новата соларна централа е  „Архимед“ (“Archimede”) и тя се строи от италианските компании Enel и ENEA, със участието на Italian National Agency for New Technologies, Energy and Sustainable Economic Development. Централата е с мощност от 5 MW и е разположена в областта Priolo Gargallo на остров Сицилия.

В традиционните термални соларни централи се използват синтетични масла, които се нагряват до температури от порядъка на 390°C, докато солевите стопилки работят при температури до 550°C. От което ефективността и производителността на инсталацията нараства значително. Другото предимство на използването на соли е това, че те позволяват на централата да работи в непрекъснат 24-часов режим в продължение на няколко дни без наличие на слънчева светлина. Лошото време вече не е такъв проблем, какъвто им се иска на скептичните към  слънчевата енергетика.

Елиминирането на маслата отстранява потенциални опасности от замърсяване на околната среда, докато солите са нетоксични, евтини, незапалими и обикновено се използват за наторяване в селското стопанство.  По-високите работни температури пък позволяват използването на стандартни турбини, като тези, които се ползват в газовите електрически централи – което би позволило подобни слънчеви централи да се интегрират към съществуващите традиционни електроцентрали, а след време напълно да ги заменят.  Като това би станало без големи преустройства на съществуващата инфраструктура, бързо и евтино.

Като първа от този вид, централата в Сицилия е доста скъпа – 60 милиона евро за 5 мегавата, но ако технологията се адаптира и интегрира към съществуващи централи, както и масовото и разпространение, неминуемо ще повлияят за изключително снижаване на цената.

По материали от:  cleantechnica

Photo Credit: Enel via Guardian News

Още по темата:

• „Соларпро” – запомнете това име
• Щорите на бъдещето – генерират енергия и ви глезят с бриз
• Соларно осветление за Хаити
• Соларно „мастило“
• Соларни покриви
• Соларни бръшляни плъзват по фасадите
• Соларна кула-водопад за Рио де Женейро
• Соларен самолет летя 14 дни само с енергия от слънцето
• Слънчеви автобуси в Калифорния
• След 80 години 100% от енергията ще бъде от ВЕИ

Нов световен рекорд по непрекъснато летене без презареждане беше поставен миналата седмица, когато Zephyr кацна успешно на 23-ти юли след полет от 14 дни (336 часа) и 21 минути над Аризона. Компанията, създала соларния безпилотен самолет (high-altitude long endurance (HALE) Unmanned Air System (UAS)) е QinetiQ.

Zephyr излетя на 9-ти юли и след приземянаването си има в актива си повече от един рекорд. На първо място с този полет той надвиши четирикратно своя собствен предишен рекорд от 2008 за продължителност на полета на бизпилотен самолет (82 часа и 37 минути). Вторият подобрен рекорд е за най-дълъг полет без прекъсване и без презареждане.

“Zephyr може да осигури надеждно наблюдение в продължение на седмици и месеци, което е много по-изгодно икономически от традиционните самолети и спътници – и по отношение на производството, и по отношение на използването.“ – казват от компанията. Безпилотният самолет може лесно да се транспортира в стандартен контейнер и след излитането му може да остане във въздуха за месеци, захранван единствено със слънчева енергия, която се съхранява в литиево-йонни батерии за тъмната част на деня.

Освен за нуждите на разузнаването и сигурността, Zephyr ще може да се ползва за граждански цели като следене на показатели на околната среда, наблюдаване на реколтата и нивата на замърсяване, при горски пожари или в райони на природни бедствия. Освен за наблюдение, той ще може да се ползва и за осигуряване на мобилни комуникации.

Всички технологии, използвани в Zephyr са сами по себе си революционни – начина, по който се прилагат принципите на аеродинамиката, конструкцията, задвижването,охлаждането, авиониката, контрола на полета и наземния контрол, управлението на захранването с енергия.

Енергията за полета се осигурява от аморфни фотоволтаични панели на Uni-Solar, не по-дебели от лист хартия, които покриват изцяло крилете на самолета. Батериите са литиево-серни, производство на Sion Power Inc. Комбинацията от тези два елемента доказа, че може да осигурява изключително стабилно захранване на самолета, което да гарантира успешно изпълнение на мисията му. Размаха на крилете е 22,5 метра, а изцяло новата аеродинамична форма спомага за намаляване на съпротивлението. Конструкцията е изработена от ултралеки карбонови нишки, поради което теглото на самолета е само малко над 50 кг.

По материали от: qinetiq

Още по темата:

• „Соларпро” – запомнете това име
• Щорите на бъдещето – генерират енергия и ви глезят с бриз
• Соларно осветление за Хаити
• Соларно „мастило“
• Соларни покриви
• Соларни бръшляни плъзват по фасадите
• Соларна кула-водопад за Рио де Женейро
• Слънчеви автобуси в Калифорния
• След 80 години 100% от енергията ще бъде от ВЕИ
• Самолет престоя повече от денонощие във въздуха само с енергия от слънцето

Новата концепция на портативна пералня, която да се монтира на стената от Electrolux има достатъчно предимства, за да ни се иска да се превърне в реален пазарен продукт в близко бъдеще. Тя определено би спестила място, освен това е удивително енергийно ефективна и използва пара, вместо топла вода. Един цикъл пране използва 5 пъти по-малко енергия от сегашните перални машини.

Там където се използват общесвени перални има и още едно предимство – дрехите не напускат индивидуалния контейнер, което от всяка гледна точка е за предпочитане. Просто зареждате прането в него и го монтирате на специалния “energy stick”. Почистването става с пара с високо налягане. Има вграден touchscreen дисплей, който позволява лесна навигация в менюто.

По материали от: itechfuture

Още по темата:

• Хладилникът на Айнщайн – отново на пазара?
• Хладилник с нулев разход на енергия
• Хидрогенератор в домашния водопровод
• Умни контакти и зелен гипсокартон – TED TALKS
• Топлинни детективи обикалят по улиците на Острова
• Споделете с нас
• Слънчевата къща в Синсинати
• Плоски светещи панели вместо електрически крушки
• Неочакван заместител на Ботокса в борбата с бръчките
• Направи си сам: мебели от картон със Sketch Chair

Новозеландският дизайнер Greg Saul разработва софтуер, който дава възможност на потребителите бързо и лесно да проектират и изработят техни собствени продукти. Sketch Chair e първото готово приложение от серията, което дава възможност за двуизмерно проектиране на обекти, които след това се трансформират в триизмерни и принтират върху картон. Готовите „кройки“ се изрязват с лазерни ножове и просто се сглобяват.

Проектът се осъществява в сътрудничество с Jst erato design
ui project от Токио.

Вижте и видеото:

SketchChair from Greg Saul on Vimeo.

По материали от: designboom

Още по темата:

• Невероятни проекти от картон
• Направи си сам: жива стена у дома
• 5 пъти по-икономична пералня от Electrolux
• Три дози креатив в началото на седмицата
• Страхът от лошите идеи
• Слухове относно намеренията на BMW
• Седмичен обзор
• Пътниците генерират чиста енергия в автобуса
• Провокативни „зелени“ рекламни послания
• По-евтини фотоволтаици чрез контрол на производството в реално време

Изследователи от University of Maryland работят по нови „термоеластични“ метални сплави, които да се използват в хладилната и климатичната техника. С тяхна помощ климатиците биха охлаждали с 175% по-ефективно от сегашните. Представете си какви огромни икономии на електроенергия би донесло това, естествено и спестяване на емитирането на парникови газове. Екипът от Мериленд скоро ще започне тестове по първите прототипи. Това е една от обещаващите нови технологии, която получава грант от половин милион долара от U.S. Department of Energy. Партньори по проекта са още General Electric Global Research и Pacific Northwest National Laboratory.

Освен това от новите термоеластични сплави се очаква да направят излишно използването на вредни химични вещества като охлаждащи агенти, които сами по себе си представляват опасност за околната среда. Замяната на течните хладилни агенти с твърди е фундаментално постижение. В следващите етапи на проучването новите сплави ще бъдат тествани за използване в космическите апарати.

Термоеластичните сплави имат две състояния, като последователно абсорбират или отделят топлина, горе-долу по същия начин като охлаждащите системи с компресори, но за целта използват съвсем малко енергия.

По материали от: cleantechnica

Още по темата:

• Учени от Станфорд създадоха изолатор по-добър от вакуума
• Умни контакти и зелен гипсокартон – TED TALKS
• Нов магнитен припой
• Наноматериалите напускат лабораториите
• Наномагнити за енергийно-ефективни чипове
• Модерната архитектура учи от природата
• Изолационни панели с газ
• Аерогелът -супер тънък изолиращ материал
• EcoRock – устойчив строителен материал замества гипс картона
• „Топящи се“ стени ще охлаждат сградите

Тази удивителна магнитна ножица ще ви спести 90% от усилията, които бихте вложили, ако ползвате традиционния и предшественик. Представете си само какво означава това за някой, който ползва подобен инструмент ежедневно! Още по-хубаво е, че само с един бутон на дръжката могат да бъдат разместени полюсите, с което да се заключат режещите части, когато не е в употреба.

Просто невероятно е, че дизайнерите Sang-in Lee и Yun-je Sung са се сетили да усъвършенстват един инструмент, който изглежда почти съвършен в своята простота, универсалност и ефикасност. Е, вече не е така -вече имаме 90% по-ефективна ножица!

Защо едно толкова low-tech решение има място на страниците на един сайт за зелени технологии? Защото показва, че и най-простите неща, с които сме свикнали до болка, могат да бъдат подобрени, стига да се намери ентусиаст, който да погледне с достатъчно вдъхновение към тях!

По материали от: yankodesign

Още по темата:

• “Анаконда” генерира енергия от вълните
• Щорите на бъдещето – генерират енергия и ви глезят с бриз
• Шанхай EXPO 2010 – зелена селекция
• Хладилникът на Айнщайн – отново на пазара?
• Хладилник с нулев разход на енергия
• Уникални вятърни турбини ще бъдат инсталирани край бреговете на Германия
• Уникален пешеходен мост в Сингапур
• Удивително изобретение – регулиращи се очила
• Тройно кошче за отпадъци
• Соларни покриви

Две новини от последната седмица стопяват песимизма по отношение на практичността и конкурентността на електрическите автомобили.

Първата е изявлението на Shai Agassi, основателят на Better Place. Той заяви в понеделник, че услугите на предлаганите от неговата компания станции за смяна на батерии ще стартират от цени от 2 до 2,5 долара, което е по-ниско от цената на бензина на повечето места в света. До края на десетилетието цената ще спадне до 1 долар на галон. Разбира се тук под галон трябва да разбираме енергията, достатъчна за изминаване на разстоянието, което средно един автомобил с ДВГ би изминал с 1 галон бензин.

Смяната на празната батерия в станцията  ще отнема не повече от минута. През октомври в Израел се очаква да заработи първата такава мрежа, която ще се състои от 5 станции на рязстояние 40 километра помежду им. В Израел  цената на бензина е почти 7 долара на галон. Точните данни за договорите ще бъдат оповестени непосредствено преди откриването на станцията, но отсега се знае, че тя ще обслужва 50 автомобила.

Междувременно в Токио станция за смяна на батериите се тества от таксиметрови шофьори вече трети месец. Времетраенето на смяната на батерията вече е средно 59,1 секунди и всяко от тестваните таксита е изминало над 16 000 километра. Тези данни определено могат да се отчетат като доказателство за успешен старт на станциите на Better Place.

Още един голям плюс на бизнес модела на Better Place е отделянето на продажбата на батерията от продажбата на автомобила, което със сигурност ще допринесе за понижаване на цените на електрическите автомобили от една страна, и от друга ще елиминира голяма част от притесненията на клиентите.

Мрежата на Better Place в Дания се очаква да заработи през 2011 година, като някои от зарядните станции вече предлагат зареждане на собствениците на електрически автомобили. След Дания до края на 2011 се очаква да стартират пилотен проект в Австралия, а на Хаваите и в Калифорния – през 2012 г.

И втората новина, която е с адрес GM, е в посока повишаване доверието на потребителите в качеството и практичността на автомобилните батерии. От американската компания обявиха, че ще предоставят стандартна гаранция за батериите на своя Сhevy Volt за период от 8 години или за 160 000 километра. Гаранцията може да се прехвърля от един собственик на друг безплатно в в периода на валидност.

От GM уверяват, че батериите са преминали изключително тежки тестове при екстремно високи/ниски температури, при различен терен и различни начини на шофиране.

Стандарта, който налага GM при батериите напомня ценовия стандарт, който наложи Nissan с електрическия си модел LEAF, който остава база за сравнение за ценовата политика на всички производители на електрически автомобили. Конкурентите просто нямат друг избор, освен да се опитат да предоставят условия, толкова примамливи, колкото тези на General Motors.

По материали от: ecogeek и   greentechmedia

Още по темата:

• Ясни получателите на 2,4 милиарда долара в САЩ за развитие на батерии и електрически автомобили
• Франция очаква 2 милиона електрически автомобила до 2020
• Седмичен обзор
• Новини около Tesla и Smart EV
• Инцидент с Тесла, Приус и Туарег
• Защо литият няма да има съдбата на петрола
• Електрическите автомобили ще зареждат за 6 минути
• Hitachi удвоиха живота на литиево-йонните батерии
• Better Place демонстрират станция за подмяна на батерии
• Унифицирано зарядно и за електрическите автомобили

Направеният от 12,500 използвани бутилки от безалкохолни напитки плавателен съд Plastiki наближава Сидни – финалът на едно 115-дневно плаване през Тихия океан, с дължина повече от 11 000 морски мили.

Катамаранът отплава на 20-ти март от Сан Франциско и по маршрута си досега спря само веднъж на остров Кирибати. Целта на проекта беше привличане на вниманието на публиката към замърсяването на Световния океан, и в частност към North Pacific Garbage Patch – невъобразимото плаващо сметище с площ два пъти по-голяма от площта на щата Тексас. Вдъхновител на това плаване е наследникът на фамилията Ротшилд – Дейвид, предизвикан от данните в доклада на UNEP “Ecosystems and Biodiversity in Deep Waters and High Seas”, както и от експедицията на незабравимия Тур Хайердал от 1947 година с Кон-Тики.

Освен че плавателният съд е направен основно от отпадъчни пластмасови бутилки, в проекта са използвани още „зелени“ решения – например иновативно органично лепило от ядки кашу и захарна тръстика; фотоволтоачни панели, вятърен генератор, велосипед и подводен пропелер за генериране на енергия, система за събиране на дъждовна вода, в корпуса са вложени отпадъчни алуминиеви тръби, втора ръка материали са използвани и за платната. Всички компоненти на лодката могат да бъдат 100% рециклирани след като тя приключи мисията си.

Експедицията на Plastiki трябва да отговори на въпроса дали е възможно да се създаде плавателно средство от 100% използвани материали, което да преплува Тихия океан и да предложи удобства за една подобна експедиция. Веднага след пристигането в Сидни този въпрос получава положителен отговор.

По материали от: earth911

Още по темата:

• Експедиция ще прекоси Тихия океан на лодка от пластмасови бутилки
• Когато бирата е по-евтина от бензина
• AКВАПОНИКА
• Храм от бирени бутилки
• Холандия добива електричество от птичия тор
• Хладилникът на Айнщайн – отново на пазара?
• Тюрлюгювеч от пропаганда и боклуци
• Стъпчи ги! Просто ги стъпчи!
• Сан Франциско обявява война на отпадъците, а у нас?
• Пчели обезвреждат противопехотни мини

Abound -компанията, основана от Colorado State University през 2006 година, е разработила иновативен процес за производство на сadmium-telluride – фотоволтаични модули, благодарение на което производствените разходи падат под нивата на техните конкуренти, произвеждащи този тип соларни панели. Базираната в Loveland, щата Колорадо,  компания беше одобрена за получател на $400 милиона държавен заем от Американският енергиен департамент.

Заемът ще послужи за 12-кратно увеличаване на производствения капацитет на Abound в рамките на следващите 3 години. Очаква се той да достигне 840 мегавата годишно, с което компанията се доближава до основните играчи сред производителите на тънкослойни панели. „Продуктът на Abound е почти идентичен с този на First Solar“ – казва W.S. Sampath, професор по машинно инженерство в Colorado State University и създател на новата технология – „голямата разлика е как го правим. Това, което обикновено се извършва на 5-6 различни машини при другите производители, при нас се случва в една единствена камера“.

В момента производствената цена на ват на Abound е съизмерима с тази на First Solar, но с увеличаване на капацитета тя със сигурност ще стане по-ниска.

Това е много сериозна заявка. Базираната в Tempe, Аризона First Solar в момента разполога с производствени мощности за 1,300 мегавата годишно и планира през следващите 2 години да добави към тях нови 800 мегавата. Освен това в отчета си за последното тримесечие те са достигнали производствена цена от 81 цента на ват!

Abound (първоначално AVA Solar) е основана преди 4 години, но техния производствен процес е резултат от повече от 20 години разработки. Anders Olsson, вицепрезидент на компанията по R&D, описва технологията така: “ всички стъпки по производството на полупроводниковата част са интегрирани в една камера. В нея се осъществяват много етапи от производството, всички  във вакуумна среда. Поставяте стъклото вътре и от камерата излиза готовия полупроводник.“

В резултат на това са елиминирани някои от производствените фази – например скъпите и продължителни като време химически процеси във влажна среда. Там където другите компании нанасят по-дебел слой от кадмиев телурид, а след това изтъняват филма прецизно до желаната дебелина, тук просто се нанася точно толкова, колкото е нужно.

Abound също така използва подход за изработване на панелите, взаимстван от производството на стъклопакети. „Нашият продукт, подобно на традиционния стъклопакет, представлява две стъклени плочи, разделени с кухина. „Пакетът“ се запечатва със силикон и полиизобутилен – вид синтетична гума, която не пропуска въздух. Това осигурява стабилно запечатване на фотоволтаичните клетки, което ги предпазва от деградация заради влагата.

Технологичният процес на Abound е с по-малък разход на материали и енергия и един модул напуска линията напълно готов само за 2 часа – производственият цикъл е с половин час по-кратък от този на First Solar. Дали ще има пазар за новите тънкослойни фотоволтаици от Колорадо? Засега на пазара определено има неистово търсене, така че остава да се надяваме по-скоро Abound да се превърнат в сериозен производител със значителен капацитет.

По материали от: technologyreview

Още по темата:

• Телефон за 40 $ се зарежда със соларни панели
• Соларни покриви
• Соларни панели за 2 долара на ват
• Соларни зарядни станции
• По-ефективни соларни клетки
• Лампа със светулки
• Как да си направим сами
• Започва изграждането на тестова централа от соларни балони
• 90% от домовете в Израел ползват соларни водонагреватели
• „Соларпро” – запомнете това име

Изцяло захранван с енергия от слънцето, еднопилотният самолет Solar Impulse постави рекорд по престой във въздуха – над едно денонощие. Той излетя рано сутринта във сряда от Payerne – на 30 километра югозападно от Берн, и кръжа над Jura Mountains 26 часа и 9 минути.

Самолетът, пилотиран от 57 годишния André Borschberg, се издигна до 8 500 метра над морското равнище и разви скорост около 40 км/ч. „Пилотирам повече от 40 години, но това е най-невероятният полет в моята кариера“- сподели той след кацането си – „Да наблюдавам как батериите се пълнят от слънцето… Летях малко повече от 26 часа без нито капка гориво! Без да причинявам никакво замърсяване!“

Съоснователят на проекта, Bertrand Piccard, известен със своята околосветска обиколка с балон през 1999 година, в която не се приземи нито веднъж, поздрави пилота след кацането на Solar Impulse, заедно с още стотици поддръжници. „Когато ти излетя, сложи началото на нова ера“ – цитира думите му Associated Press – „В тази нова ера хората вече знаят, че с възобновяема енергия могат да се постигнат невероятни неща“.

Проектантите на соларния самолет са го изчислили така, че би могъл да остане във въздуха на практика неограничено време – зареждайки батериите през деня и използвайки съхранената в тях енергия през нощта. Основателите на проекта сега планират извършването на околосветско пътешествие само със слънчева енергия.

Корпусът на Solar Impulse е направен от карбонови нишки и се задвижва с 4 малки електрически мотори. Теглото му е под 1600 килограма. Максималната скорост, достигната при полета е 125 км/час.

По материали от: nytimes

Още по темата:

• Соларен самолет летя 14 дни само с енергия от слънцето
• „Соларпро” – запомнете това име
• “Zep’lin” – Платноходка в облаците от Renault
• Япония изпраща в космоса първия изцяло соларен космически кораб
• Щорите на бъдещето – генерират енергия и ви глезят с бриз
• Чипсет увеличава производителността на фотоволтаиците с 20%
• Телефон за 40 $ се зарежда със соларни панели
• Субсидиите за ВЕИ са нищожни спрямо тези за изкопаеми горива
• Соларно осветление за Хаити
• Соларно „мастило“

В очакване на поредната серия от безкрайния сапунен сериал „Руски енергийни проекти в БГ“ не мога да пропусна историята как Италия се превърна във втория най-голям пазар на фотоволтаици само за 3-4 години. Същите тези години, в които нашата драма продължава и не можем да се откъснем от допотопните руски ядрени технологии и тоталната си зависимост от руските енергийни доставки.

През февруари 2007 г. Италия приема преференциални цени за изкупуване на електроенергията, генерирана от фотоволтаични панели. Резултатът? – само до края на същата тази 2007 година в Италия са инсталирани 5 пъти повече фотоволтаични мощности, отколкото през 2006 г. През 2008 година са инсталирани почти 350 мегавата, рекорд за своето време, който обаче веднага е надминат в пъти и през 2009 година са инсталирани нови 720 мегавата, почти всичките монтирани върху покриви.

За тази година се очаква тенденцията за удвояване на новоприсъединените фотоволтаични мощности да се запази и те да достигнат 1500 мегавата. Т.е. от февруари 2007 г. до края на 2010 г. се очаква капацитета на фотоволтаичните инсталации в Италия да надхвърли 2 500 мегавата, при първоначална цел от 1200 мегавата.

Италианската програма за преференциално изкупуване на слънчевия ток (conto energia) се очаква да претърпи корекции това лято, но не така драматични както в Испания. Очаква се изкупните цени да бъдат намалявани с по 6% всяко първо тримесечие за периода 2011 – 2013 година. Новата цел, която си поставят италианците е 3 000 мегавата нови мощности.

По данни на Gruppo Imprese Fotovoltaiche Italiane (GIFI) 93% от всички фотоволтаични мощности в страната са монтирани върху покриви, като повече от 1/4 от инсталациите са по-малки от 20 киловата.

По материали от: renewableenergyworld

Още по темата:

• Соларни покриви
• По-ефективни соларни клетки
• Кой ще накара африканското слънце да „стопли” Европа?
• Как да си направим сами
• Идеи за почистване на PV-панели от снега
• Започва изграждането на тестова централа от соларни балони
• Българската енергийна революция ще започне от българското село
• Антирефлексно покритие води до 96% абсорбция на слънчевата светлина от фотоволтаичните панели
• Solar Roadways с готов прототип на фотоволтаични панели за магистралите на бъдещето
• DELL посадиха слънчева горичка на своя паркинг в Тексас

Вчера Associated Press съобщи, че президентът на САЩ е обявил в своето редовно радио и on-line обръщение новите получатели на грантове и това са компаниите Abengoa Solar и Abound Solar Manufacturing. Проектите, спечелили финансова подкрепа на стойност почти 2 милиарда долара, са за изграждане на соларни централи в три щата – Аризона, Колорадо и Индиана.

Двете компании ще създадат повече от 3 600 работни места по време на строителството на централите и повече от 1500 постоянни работни места само от проектите на Abound.

Тази новина идва на фона на все по-западащия имидж на традиционните изкопаеми горива. Катастрофалните последици от петролния разлив в Мексиканския залив поставиха във фокуса на общественото внимание огромните рискове, които носи със себе си добива на голяма дълбочина.  Ежедневно излизат нови данни  за опустошителното въздействие върху местните общности от въгледобива, както и за подценяваното доскоро токсично замърсяване на водоизточниците при добива на природен газ, при който се инжектират опасни химикали в находищата.

Естествено новината за новите зелени работни места е посрещната възторжено от американските профсъюзи.

А дали ние можем да очакваме оптимистични новини с български адрес идващия вторник?

По материали от: news.yahoo

Снимка:   Roiters

Още по темата:

• Акрилни соларни концентратори от Канада
• Соларни сенници и тенти
• След 80 години 100% от енергията ще бъде от ВЕИ
• По-конкурентна цена за енергия от слънцето
• По-ефективни соларни клетки
• Нови соларни паркинги и електрически велосипеди от Sanyo
• Кой ще накара африканското слънце да „стопли” Европа?
• Как да си направим сами
• Идеи за почистване на PV-панели от снега
• Започва изграждането на тестова централа от соларни балони

Уникалният all-in-one компютър на Asetek вчера беше на страниците на всички техно-блогове и онлайн издания за електроника и джаджи. Това естествено не е първият опит за all-in-one компютър, но това, което привлече нашия интерес към него е течната система за охлаждане.

От Asetek са много горди, че техният прототип има същият профил като 58 милиметровия iMac, снабден е с 2.66GHz Core i7-920 процесор и графична карта NVIDIA GeForce GTX 280M, като съвсем нормално охлаждането успява да поддържа тяхната работа. Охлаждащият модул е вграден в стойката на монитора, като с помощта на помпа се осигурява циркулацията на охлаждащата течност и се гарантира напълно достатъчно отвеждане на топлината по време на работа.

Естествено всички, които са заинтригувани от прототипа, очакват да видят как ще изглежда пазарния продукт.

На всички, които ще попитат какво търси подобна новина в един зелен сайт, бързам да отговоря – за да се реши проблема с растящите планини от електронни отпадъци, миниатюризацията на електрониката, съчетана с отлична функционалност, определено изглежда правилният път.

По материали от: ubergizmo

Още по темата:

• Сървърен център с 50% по-малък разход на енергия
• Испанец изобрети 100%-off чип
• Електронните устройства ще консумират 3 пъти повече енергия до 2030
• Samsung е пример за оцеляване в криза
• 5 пъти по-икономична пералня от Electrolux
• Японски производители обещават енергийноефективни процесори
• Чипсет увеличава производителността на фотоволтаиците с 20%
• Хладилникът на Айнщайн – отново на пазара?
• Хладилник с нулев разход на енергия
• Хидрогенератор в домашния водопровод

Великолепната Сена, вдъхновявала поети и художници, скоро ще претърпи промяна и ще върти турбини направо в сърцето на Париж. Парижкото кметство тази седмица обяви конкурс за набиране на оферти за изграждане на микроцентрали в основата на 4 моста, където скоростта на течението видимо се променя.

Заместник кметът Denis Baupin обяви местата, определени след проучване от отдела по екология към кметството и службата за управление на водите – това са Pont du Garigliano, Pont de la Tournelle, Pont Marie и Pont au Change. При всеки мост трябва да бъдат инсталирани по 2 турбини.

„Идеята ни е да използваме всеки възможен източник на енергия, с който разполагаме“ – казва Baupin. Оферти се приемат до есента, договор с определения изпълнител ще бъде сключен през януари и през пролетта на 2011 започва инсталацията на енергогенериращото оборудване.

Парижките власти вече експериментират с използването на геотермална енергия за отопление на сградите. Самата идея за генериране на електричество при мостовете също не е нова – подобен проект вече е реализиран в Сан Франциско, в основата на прочутия Golden Gate Bridge.

По материали от: guardian

Още по темата:

• Соларен климатик на GreenCore Air
• Как да си направим сами
• ДИВА ЕНЕРГИЯ
• The First Law of Petropolitics
• McCain или Obama
• „Соларпро” отвори врати за създателите на „Слънчева революция”
• „Соларпро” – запомнете това име
• “Анаконда” генерира енергия от вълните
• Щорите на бъдещето – генерират енергия и ви глезят с бриз
• Шумозаглушаваща система за ветрогенераторите

Парижкият Лувър планира цялостна подмяна на осветлението с енергийноефективни светодиодни лампи. В сряда беше обявено подписването на споразумение с Toshiba, които ще осигурят новите осветителни тела. Подмяната започва първо от прочутата стъклена пирамида,външното осветление в Napoleon Court и Cour Carree, подземията, входните зали и посетителския център.

Очаква се новото осветление в Napoleon Court да е готово през 2011, а останалите етапи да приключат през 2012 година. Парижани очакват с интерес как ще се промени нощното сияние на тяхната прочута архитектурна забележителност. Например в Лос Анжелис подмяната на натриевите улични лампи със светодиодни промени нощното осветление от жълто-оранжево в бяло.

Цветът на осветлението на Пирамидата в Лувъра всъщност досега вече е променян веднъж. Първоначално тя се е осветявала от 100 ватови халогенни лампи, проектирани от Claude Engle и инженерната компания Erco, чиято светлина е била наситено оранжева. През 2005 осветлението става бяло, когато ръководството на музея, заедно с компанията Erco избират метални халогенни лампи.

От своя страна Toshiba произведе последната си голяма партида от крушки с нажежаема жичка за бита през март тази година. От компанията твърдят, че за тях качеството на осветлението е точно толкова важно обаче, колкото и енергийната ефективност.

„Светлината носи емоционален заряд, тя създава атмосфера и обогатява живота. Toshiba се подчинява на „akari“ – японско понятие, което съдържа в себе си способността на светлината да докосва дълбоко нашите сетива и емоции. Точно такъв ефект ще търсим в Лувъра.“ – се казва в изявлението на Toshiba.

По материали от: cnet

Още по темата:

• Philips представи първата светодиодна лампа – заместител на 60-ватовите крушки
• Олимпийските игри в Пекин като демонстрация на алтернативни технологии
• Нова енергоспестяваща крушка без живак на пазара преди края на 2009
• Напредъкът в нанотехнологиите обещава революция в осветлението
• $10 млн за алтернатива на традиционните 60-ватови крушки
• Хладилникът на Айнщайн – отново на пазара?
• Хладилник с нулев разход на енергия
• Хидрогенератор в домашния водопровод
• Форум „ЕЕ и ВЕИ“
• Учени от Станфорд създадоха изолатор по-добър от вакуума

Вчера станаха ясни победителите в 2010 European Solar Decathlon и това са студентите от Virginia Tech с техния проект Lumenhaus!

В проведеното в Испания състезание бяха представени 17 проекта на къщи, които задоволяват своите енергийни нужди изцяло с енергия от слънцето.  Отборите показаха, че енергийно независимите домове са все по-близо до реалността.  В състезанието участваха над 1000 студенти от Европа и САЩ, които се включиха в проектирането и изграждането на евтини енергоефективни домове, които освен това са и красиви.

Благодарение на прищевките на природата соларните къщи бяха изпитани в нечуван пек и свирепа буря, което даде възможност да се докажат в реални условия претенциите на техните създатели.

Победата на американския отбор от Virgina Tech е реванш на миналогодишните домакини, когато наградата в  U.S Solar Decathlon беше взета за трети пореден път от участниците от Дармщадт.  Особено атрактивна особеност на Lumenhaus са регулиращите се външни стени, които могат да се настройват в зависимост от външните условия. Соларният екран доказа, че едновременно пропуска светлината във вътрешността на жилището, но предотвратява прекомерно нагряване. Вградени в стените термопанели с аерогел осигуряват максимален температурен комфорт, независимо колко крайни са външните условия.

На второ място е класиран проектът IKAROS House на University of Applied Sciences. Той се отличава с изключителна система за засенчване,  невероятна енергийна ефективност и голяма соларна инсталация на покрива, която генерира четири пъти повече енергия от необходимата за самата къща.

IKAROS House се характеризира със зиг-заг дизайн както отвън, така и отвътре. Това решение спомага за оптимизирано засенчване/осветяване на вътрешността в зависимост от промяната на положението на слънцето през деня и през различните сезони.

École Nationale Supérieure d’Architecture от Гренобъл представиха Armadillo Box, който заслужено се нарежда на трето място и затвърждава идеята, че готовите къщи са фактор на пазара. Проста и ефективна обвивка от соларни панели осигурява модерния външен вид на това жилище, както и се грижи за запазване на вътрешността хладна.

Архитектурната награда грабнаха финдландците за тяхната прекрасна  Luukku House. Тя е създадена в духа на дългогодишната строителна традиция на страната за пестеливо и креативно използване на дървото като строителен материал. Къщата е изградена с минимален разход на енергия – въглеродният и отпечатък е едва 14 778 кг. СО2, като в същото време самото дърво съхранява в себе си още 26 245 кт. СО2.

Соларната къща на Университета от Щутгарт напомня шлифован диамант, но не само атрактивният и  външен вид заслужава внимание – голямото и достойноство е изключителната енергийна ефективност.

Napovomo House представя уникална система за „микро-когенерация“ на покрива. Огледало отразява слънчевите лъчи върху фотоволтаични клетки, които се охлаждат с вода, пропускана върху гърба на панелите. Затоплената вода директно се ползва в къщата. По този начин ефективността на  Gallium Arsenide- соларните клетки се повишава до 20%. Резултатът – изключително комфортно жилище, което ползва „нула“ енергия от мрежата.

Bambu House също разполага с впечатляваща система от фотоволтаични панели, които имат мощност 9 киловата. Освен това къщата е снабдена със система за контрол на влажността и температурата, термоизолацията е много добра, помислено е и за бамбукова градина.

По материали от: inhabitat

Още по темата:

• Хладилникът на Айнщайн – отново на пазара?
• Регулируеми фотоволтаични сенници
• Кралство Северен Дъмплинг – енергийно независимият остров на Диин Кеймън
• Как да си направим сами
• Еднофамилни къщи, захранвани изцяло с енергия от слънцето
• ДИВА ЕНЕРГИЯ
• Безплатен софтуер за проектиране на енергоефективни сгради
• Pimp up my house – шведска версия
• McCain или Obama
• GE със система за управление на домашното електропотребление

Има граница за ефективността на конверсия на светлината от конвенционалните фотоволтаични панели. Максимум 31% от светлината, която попада върху панела, може да бъде преобразувана в електричество. Причината за това е широтата на спектъра на светлината и част от светлинните лъчи с определена дължина носят повече енергия, отколкото може да бъде преобразувана от активните материали , изграждащи фотоволтаичните клетки. Високоенергийната светлина избива високоенергийни електрони, които освобождават излишната енергия като топлина.

Физиците знаят отдавна, че ако уловят тези „горещи“ електрони, ще могат да удвоят ефективността на соларните панели до над 60%. Но проблемът е, че тази допълнителна енергия се освобождава в рамките на пикосекунди. Сега за пръв път изследователски екипи са демонстрирали, че е възможно да бъдат уловени „горещите“ електрони още докато са във високоенергетично състояние, преди да се стигне до топлинни загуби.

Решението на проблема е изключително прецизен дизайн в наноизмерението. Вместо полупроводник в аморфно състояние, се използват фотовъзбудими нанокристали от оловен селенид – т.нар. quantum dots. „Нанокристалите могат да удържат  горещите електрони във тяхното високоенергетично състояние за по-дълъг период от време, така че да дадат шанс да бъдат избити.“ – казва Xiaoyang Zhu, професор по химия от University of Texas, Austin.

Дотук добре, обаче след това идва следващата трудност – електроните не искат да напуснат наноматериала, в който са уловени. Ето защо трябва да се създаде изключително силно взаимодействие с друг материал, който да извлече „горещите електрони“ от „квантовите дупки“. Затова научният екип е направил много тънък филм от друг полупроводников материал (титанов двуокис) върху слоя от нанокристали.

Този филм позволява извеждането на „горещите електрони“ от наноматериала и остава да се реши следващия проблем – как електроните да не загубят своята енергия във вид на топлина, когато попаднат  в металните проводници.  За тази цел е необходимо изработването на принципно нови устройства.  „Надяваме се нашето постижение да вдъхнови още хора да търсят инженерно решение“ – казва професор Zhu.

Изследването беше публикувано миналата седмица в авторитетното научно списание Science.

По материали от: technologyreview и   physorg

Още по темата:

• По-ефективни и евтини соларни клетки
• Учени от Станфорд създадоха изолатор по-добър от вакуума
• Открит е нов физичен феномен – термовълни създават елекричество
• Наноматериали правят горивните клетки по-евтини и по-надеждни
• Фасадни покрития редуцират замърсяването на въздуха
• Умни контакти и зелен гипсокартон – TED TALKS
• Тънкослойни ултракондензатори
• Тонове графен вече излизат от поточната линия
• Соларно „мастило“
• Пробив в производството на кристали от титанов двуокис

Уникална концепция за хладилник, който не използва никаква енергия, за да съхранява продуктите, достигна до полуфинала на конкурса Electrolux Design Lab. Дизайнерът  на този революционен домашен уред е Юри Дмитриев. Той използва субстанция, която няма мирис и има консистенция на гел.

Bio Robot Refrigerator няма компресор, мотор, нито каквото и да било друго електрическо оборудване, единствено зелен биополимерен гел, който запазва храната чрез луминисцентно излъчване.

Продуктите се поставят с лек натиск в самия гел, който ги обгръща и „запечатва“ в себе си, създавайки отделна капсула за всеки един от тях. Предимствата на Био-хладилника според неговия създател са: нулев разход на енергия, безшумна работа, 4 пъти по-малки размери от традиционен хладилник със същата вместимост, липса на врати и възможност директно да се вижда храната.

Засега не е лесно да си представи човек как ще постави в подобен хладилник тенджера със супа, но не може да се отрече, че идеята е много привлекателна в частта нулев разход на енергия.

По материали от: ecogeek

Още по темата:

• Хладилникът на Айнщайн – отново на пазара?
• Испанец изобрети 100%-off чип
• Еко-монитори от Fujitsu Siemens
• 90% по-ефективни климатици – засега само в лабораторията
• Хидрогенератор в домашния водопровод
• Умни контакти и зелен гипсокартон – TED TALKS
• Топлинни детективи обикалят по улиците на Острова
• Споделете с нас
• Соларни покриви
• Соларен климатик на GreenCore Air

Съвсем обяснимо темата за ефективните климатици продължава да ни вълнува. Затова не можем да не отразим постижението на екип на американската National Renewable Energy Lab, който е разработил иновативна технология, с която климатиците изразходват с 90 % по-малко електроенергия в сравнение с най-икономичните модели, които се предлагат в момента на пазара.

Новите климатици използват мембрани и охлаждане чрез изпарение, за да се постигне тази невероятна ефективност. Ако тези климатици излезат на пазара, ефектът от тяхното използване ще бъде изключителен – потребителите ще пестят едновременно енергия и пари.

Каква е тайната на тези климатици? Типичните охлаждащи климатици, които ползват процес на изпарение, обикновено овлажняват силно въздуха и затова са подходящи само за изключително сух климат. Dubbed DEVap използват течни влагоуловители, които улавят влагата от охладения въздух. Всъщност както виждате няма нищо революционно като идея или практика, освен това, че учените и инженерите от NREL са успели да комбинират добре познати процеси и да получат действащ продукт с така желаната висока ефективност.

Вместо хладилни агенти, DEVap използват течни разтвори на соли, което добавя още едно предимство пред конвенционалните климатици. Вредата от широкото използване на фреони (chlorofluorocarbons – CFCs) и техните модерни заместители – хидрофреоните (hydrochlorofluorocarbons – HCFCs) е добре известна – те имат 2000 пъти по-активни парникови газове от въглеродния двуокис.

Очакванията са готови продукти, използващи тази технология, да се появят на пазара още в следващите няколко години.

По материали от: treehugger

Още по темата:

• Хладилникът на Айнщайн – отново на пазара?
• Хладилник с нулев разход на енергия
• Испанец изобрети 100%-off чип
• Еко-монитори от Fujitsu Siemens
• Хидрогенератор в домашния водопровод
• Умни контакти и зелен гипсокартон – TED TALKS
• Топлинни детективи обикалят по улиците на Острова
• Споделете с нас
• Соларни покриви
• Соларен климатик на GreenCore Air

Ако горещите летни дни са причина да се замислите за поставяне на климатик у дома или в офиса, съветите на инж. Мариян Петров, които намерихме на сайта vemiplast , вероятно ще ви бъдат полезни при избора на марка, мощност и място на поставяне.

„Климатичната техника не е стандартна битова техника, коята да включим в контакта и тя да започне да функционира. Изградена е от два, три, а понякога и повече различни агрегата. Има и специфичен начин на монтаж и поддръжка. Най-важното за надеждната работа на климатака е професионализмът на специалистите, осъществяващи подбора на нужния климатик, монтажа и периодичното му техническо обслужване.

Изборът се извършва по каталог и ценова листа. Най-важният показател, на който трябва да обърнете внимание при закупуването на климатик, е неговата студопроизводителност, измервана в BTU/час или във ватове, което е най-вярното.

Повечето климатици са с капацитет, измерен в Британски Топлинни Единици (BTU). По-точно 1 BTU е количество топлина, необходимо, за да се повиши температурата на един паунд вода (0.45 kg), вода с 10 по Фаренхайт (0.56 0 C). 1 BTU = 1,055 J.

Специалистите използват достатъчно сложни формули за изчисляване на климатиците, необходими за дадено помещение, но на практика в много случаи можем да се ограничим с простото правило – на един квадратен метър от помещението се падат 100 W. Ако например климатикът има студопроизводство 2 кW, то той е годен за стая не по-голяма от 20 м2. Всичко това се отнася за жилищни стаи, в които има по един-двама души и няма допълнителни източници на топлина. При увеличение на броя на хората в жилището, наличие на компютри, печки, хладилници и др. необходимо е да се направи корекция и да се избере по-мощен климатик. Заблуждение е (с цел икономии) да се инсталира само една мощна сплит система, която да охлажда цялото жилище.

Ширината и височината на стандартните врати са недостатъчни за правилния въздухообмен между помещенията и ако в стаята с климатик много бързо ще бъде достигната приятна прохлада, то в другите температурата ще се понижи само с няколко градуса. Освен това се губи много от полезната функция на сплит системата – възможността да се поддържа зададената температура.
Tака че постарайте се да ползвате климатика в затворено помещение – не отваряйте прозорците и вратите по време на работа, така той ще ви служи по-дълго време.

Друга подобна грешка е да се избере модел с по-малка мощност от необходимата. Някой хора си мислят, че климатикът с по-малка мощност ще работи не по-лошо от климатика с необходимата за помещението мощност, просто ще е необходимо повечко време за охлаждане/отопление. Да, само че разплатата идва по-късно, когато климатикът престане да дава признаци на живот.

А това неизбежно ще се случи още през времето на гаранция. И това е така, защото вие сами сте заставили климатика да работи с максимално натоварване, без да може да се изключва и да почива, защото е в непрекъснат стремеж да догонва зададената му температура.

Необходимо е вътрешният блок да се постави максимално близо до външния. Причината е проста – компресорът трябва да се “жали” и да не се принуждава да прехвърля фреона през цялото жилище. Оптималното поставяне на климатика е максимално близо до прозореца, на стената, на разстояние 10-20 см от ъгъла на стаята и до 15 см от тавана. Вслушайте се в съвета на специалиста, който задължително трябва да разгледа вашето жилище и да изчисли цената на предстоящата работа. Най-добре е компресорната част да се постави под прозорците или на балконите. В този случай външният блок е лесно достъпен, било то за ремонт или за профилактика.

Не трябва да се забравя и кондензът, образуващ се в двата блока на климатика. Неговото отвеждане се осъществява по естествен път чрез дренажна тръба, която се полага с известен наклон за обезпечаване на естественото оттичане на водата, затова не искайте от монтажниците идеално права линия. Ако нямате възможност да изведете конденза извън сградата по-къс път, то най-добре е да предвидите за тази цел известен обем на скрито място. Монтажът на сплит системата е икономически обоснован само в случай че помещенията, в които ще се намират вътрешните блокове, са близо до външните блокове. В противен случай стойността на монтажа ще се повиши от големия разход на материали.

Повечето търговски марки, представени в България, са световноизвестните производители с достатъчно качествена и надеждна техника. От ценова гледна точка, качество и надежност ще разделя всички климатици на три групи.

В първа група влизат най-вече високотехнологичните японски компании. Тези климатици имат не само отлични потребителски характеристики, но и системи за самодиагностика и защита. Към тази група можем да отнесем Toshiba, Mitsubishi, Daikin, Corona – Fujico, Fujitsu. Климатиците от тази група са доста скъпи. За високата цена купувачът получава климатик, имащ следните достойнства:

· Висока надеждност и дългогодишна експлоатация (не по-малко от 10-13 години)
· Повечето климатици от групата имат система за защита от неправилна експлоатация и са снабдени с устройства за самодиагностика
· Тиха работа на вътрешното и външното тяло (21-28 dB)
· Устойчива работа в широк температурен диапазон (от -20 до +45 оС)
· Висок клас А, А+ на икономия на електроенергия (3,20 < EER) EER (energy efficiency rating – коефициент на енергийна ефективност) е равен на съотношението отдадена мощност в BTU към консумирана мощност в W (ват). Например, ако климатик 10000 BTU консумира 1200 W, неговият EER е 8.3 (10000 BTU/1200 W). Очевидно стремежът на производителите е колкото се може по-висок EER, но обикновено това води и до висока цена.

Имайте предвид, че за охлаждане може да ползвате единствено климатична система, а за затопляне и печки с реотани, калорифери и други уреди. Само че климатична система, която затопля с мощност 3000 W, консумира 1000 W, т.е. харчи 3 пъти по-малко електричество от конвенционалния нагревател (приблизително).Това е така нареченият СОР фактор.Съвременните модели инверторни климатици имат вече СОР = 5,12.

Към втора група се отнасят климатиците от средния клас – японски и европейски производители. Те също са с висока надеждност и добро съотношение цена/качество. В сравнение с климатиците от първа група тук системите са с по-малка гаранция и по-високо ниво на шум. Към този клас може да причислим следните марки: Airwell, Sanyo, Panasonic, Fuji Electric, Hitachi, DeLonghi. Те са малко по-евтини.

Трета група – това са корейски и китайски производители. Тук се наблюдава съществено разнообразие по отношение на качество и цена. Това са така наречените бюджетни климатици. Тук можем да споменем марките Aux, Chigo, Midea, LG, Rolsen, Haier, Samsung, Hisense, Hyundai. Те са с удовлетворителна надеждност и може в крайна сметка да се получи добър избор при ограничени финансови възможности. Най-големият проблем на климатиците от тази група е нестабилното качество. Трябва да отбележим и значително малкия срок на експлоатация (5-6 години). Защита от неправилно ползване почти отсъства. По равнище на шум също отстъпват на японските, особено при вътрешните тела. При евтините климатици нерядко се получава замръзване на външния агрегат.

Всички съвременни климатици, независимо от стойността си, имат режим на охлаждане и отопление, режим вентилация и изсушаване, режим на автоматично поддържане на зададената температура, таймер за включване и изключване, електростатични филтри и други.

Видовете климатизатори са:
· Прозоръчен тип (режим на охлаждане и отопление)
· Мобилен тип
· Сплит – вътрешно и външно тяло. Вътрешните тела освен стенни могат да бъдат подови, таванни, колонни и скрити в окачен таван – канални или касетъчни
· Мулти сплит – на едно външно тяло могат да се включат 2 или повече различни по вид вътрешни тела
· Инверторни сплит системи

Това са системи, които автоматично регулират мощността си, за разлика от обикновените, които работят в режим включено-изключено. По този начин точно се поддържа зададената температура, при по-ниски нива на шум и което е най-важно – икономия на електроенергия от 25 до 70% спрямо обикновените климатици. Обезпечават голяма мощност и много по-дълъг срок на експлоатация, защото потребяемата мощност се понижава, когато температурата в помещението се приближава до желаната. В този случай инверторът превключва в режим на работа на ниска мощност, за да поддържа температурата в оптимални граници без излишни загуби на електроенергия. Инверторните сплит системи имат плавно регулиране, а оттам и стабилна температура без резки колебания и без риск от простудяване.

Инверторният сплит може да работи при отрицателни външни температури до -20 oС, което при обикновения сплит е почти невъзможно. Инверторното управление преобразува променливия ток в прав и регулира мощността на климатика чрез промяна честотата на правия ток, а оттам и оборотите на въртене на компресора. Тя се определя от необходимия отоплителен/охладитилен капацитет.

Има 4 вида инверторни сплит системи: АС – променливотокови (енергиен клас В и С); DC – правотокови (енергиен клас А); DDC – дигитални правотокови (енергиен клас А и А+); DDC Hybrid (енергиен клас А+ и А++). Като цяло всички видове инвертори са високотехнологични изделия. Като тяхно предимство можем да посочим голям набор от функции, много ниски нива на шум, голяма икономия на електроенергия, по-дълга експлоатация, плавно регулиране на температурата в тесен диапазон. Може да се каже, че това е идеалният вариант за домашна употреба. Единствен недостатък е по-високата цена спрямо обикновения сплит.

Болшинството от хората смятат, че инверторите са климатици, които могат да инвертират режима на работа: “На топло” и “На студено”. Това обаче не е вярно!!! Според технологията, по която са създадени, съвременните климатиците имат възможност да обръщат посоката на движение на работния хладилен агент, като по този начин пренасят енергия през стената на помещението в посоката, в която желаем. Каква енергия ще попитате има през студените зимни дни, че да я внесем в стаята и да се топлим? Има, и то доста много: това е енергията, топлината между температурата на изпарение на хладилния агент (-20 до -40 градуса) и температурата на околната среда. Основният агрегат, който прави това пренасяне е компресорът. Обикновените климатици са съоръжени с компресори, които получават захранване и работят с цялата си мощност, докато температурата в помещението, която сме задали, бъде достигната. А основното, което ни кара да захвърлим калориферa и да го заменим с климатик, е икономичността.

За да се постигне желаната икономичност, производителите са възприели плавното регулиране на мощността на компресора. Това се оказва ефикасно в режим на “топло”, през зимата. Поради тази причина и самите компресори на тези климатици са по-специфични от обикновенните. Те са двойнороторни и скрол (спирални). Инверторите са климатични системи, при които е реализирано цифрово плавно управление и контрол на мощността на компресора, с цел постигане на максимална топлинна ефективност.

Ако решите да се сдобиете с климатик и да разчитате на него и през зимата, горещо препоръчвам инверторните сплит системи.“

По материали от:

Още по темата:

• Хладилникът на Айнщайн – отново на пазара?
• Хладилник с нулев разход на енергия
• Хидрогенератор в домашния водопровод
• Умни контакти и зелен гипсокартон – TED TALKS
• Топлинни детективи обикалят по улиците на Острова
• Споделете с нас
• Слънчевата къща в Синсинати
• Неочакван заместител на Ботокса в борбата с бръчките
• Наноматериалите напускат лабораториите
• Кухня на колела

Въпреки че в последните дни се говори само за iPhone 4, всъщност има една още по-страхотна новина, свързана с Apple.

Apple кандидатсттват за присъждане на патент за цял клас медиа плейъри, чиито повърхности са всъщност интегрирани touch-сензорни соларни панели. Това означава, че е възможно скоро цялата гама продукти на компанията – iPod-и, iPhone-и, а защо не и iPad-и, да станат соларни.

Освен това новата концепция е няколко стъпки пред всички други подобни продукти, защото соларните панели не са просто на гърба – те са вградени под multi-touch повърхността. На външен вид устройствата ще приличат напълно на своите традиционни аналози, с една голяма разлика – ще работят с енергия от слънцето.

Неотдавна повърхността на iPhone-ите беше променена на стъклена (можете да видите в подробните описания на iPhone 4). Това  позволява вграждането на соларни панели върху двете повърхности на апарата, както е показано на патентните диаграми. Е, няма никакво съмнение – Apple имат сериозни планове за интегрирането на соларни клетки в продуктите си.

От патентната заявка се вижда, че соларните клетки биха зареждали презареждащи се батерии, които също могат да захранват устройството – това означава, че когато няма слънце, а е необходимо спешно зареждане на батерията, това спокойно може да се прави и по стария начин – от контакта.

Ако искате повече подробности, може да намерите инфо за патента на Рatently Apple.

По материали от: ecogeek

Още по темата:

• Соларни покриви
• Слънчева когенерация
• По-ефективни соларни клетки
• Олимпийските игри в Пекин като демонстрация на алтернативни технологии
• Нова „Цветна“ идея за добив на екологична електроенергия
• Най-голямата слънчева централа заработи вчера
• Концентриращи фотоволтаици от Solfocus
• Как да си направим сами
• Започва изграждането на тестова централа от соларни балони
• Енергията от единица площ от слънце 1000 пъти повече от енергията от соя

“ EIA, статистическото подразделение на американския Department of Energy, неотдавна публикува своя годишен доклад за 2010 – International Energy Outlook (IEO). Това е един много важен документ за всички, които се занимават с прогнозиране, тъй като представлява интегрирана картина на глобалните енергийни пазари и съдържа дългосрочни прогнози за редица енергийни източници.

Годишният IEO доклад е основно помагало за цялата енергийна индустрия и се цитира освен от медиите, и от инвестиционните банкери. Той влияе на формирането на държавните политики, на обществените нагласи и най-вече на инвестиционните намерения. Това, което съдържа този годишен доклад определено е важно.

И какво казва тазгодишния доклад? – Че краят на петрола е вече при нас и това определено е нещо съвсем ново!

През 2007 година EIA чертаеше розово бъдеще за петролните доставки, които нарастваха паралелно с нарастването на търсенето. Прогнозата беше, че консумацията на петрол ще се повиши с 15 милиона барела дневно (mbpd) до 2020 година. До 2030 година петролните доставки трябваше да стигнат 118 милиона барела дневно, или с 23 mbpd повече от дневните количества за 2006 година.

Но през изминалите три години оптимизмът определено спадаше. Прогнозата от 2010 за петролните доставки е по-ниска за всяка следваща година. Прогнозата за 2030 сега е с 14 mbpd по-ниска от тази преди 3 години.

Но не това е интересната част. Прогнозите за периоди, надвишаващи 10 години, са доста условни и интерпретативни, затова много повече внимание заслужава прогнозата за 2020 година. И именно тук промяната е най-драматична.

До края на десетилетието EIA не посочва нито една година, в която да нараства произвоството и консумацията на петрол с повече от 1%. Нарастването от 2011 до 2020 е 0,6% годишно. EIA очаква предлагането на петрол да достигне едва 92 mbpd през 2020 от днешното ниво от 86 mbpd. Миналогодишната прогноза за 2020 година беше с 4 mbpd по-висока от сегашната или 96 mbpd.

С тазгодишния си доклад американската EIA изглежда негласно се присъединява към лагера на тези, които алармират за приближаващия край на петрола. Което определено заслужава особено внимание в следващите години. “

По материали от: рlanetthoughts

Още по темата:

• Нови прогнози за добивите на петрол и първи полет с биогориво
• Каква е истинската цена на енергията
• Идва ли краят на петрола?
• „In Transition 1.0″

В едно ъгълче на Калифорнийската пустиня, край градчето Victorville, разположено на североизток от Лос Анжелис, се е материализирала най-голямата централа с концентриращи фотоволтаични панели в Северна Америка. Тя беше официално открита миналия месец от Victor Valley College и SolFocus и има капацитет от 1 мегават. Включва 122 системи с двуосеви тракери, всяка от които има капацитет от 8,4 киловата. Колежът е похарчил 4,66 милиона долара за изграждането на централата и очаква тя да генерира 54,76 милиона киловат часа електричество през следващите 25 години.

SolFocus е компанията, производител на концентриращите фотоволтаици и е базирана в Mountain View, Калифорния. Още една компания от този щат – Amonix, има сключен договор за изграждането на 14 MW-ва централа, както и договор за изкупуване на генерираната електроенергия с Tucson Electric Power. Tucson ще изкупуват електричеството и от 2 мегаватовата централа на Emcore Solar.

Въпреки малкия обем на тези готови или предстоящи проекти, те представляват важна крачка напред към пазарното представяне на концентриращите фотоволтаици – една нова технология, която обещава евтино електричество. Тя използва огледала или друга оптика, за да концентрира слънчевата светлина върху миниатюрни фотоволтаични клетки, като всеки модул има интегриран тракер, за да може да получи максимално огряване.

Концентриращите фотоволтаици привлякоха вниманието към себе си преди няколко години, когато цените на силиция хвръкнаха до стотици долари за килограм, поради голямото търсене и недостатъчното предлагане. Появиха се редица стартиращи компании, които търсеха начин да концентрират светлината, като така минимизират влагането на силиций в соларните инсталации.

Според експертите тази технология има редица предимства – на първо място сред тях е малкото количество силиций или други скъпи полупроводникови материали, които използва. Но през 2009 цената на силиция спадна драстично спрямо 2008 г. до около 67 долара за килограм, от 300 долара година по-рано. През април-май 2010 тя вече е 54 долара.

Цените на силициевите фотоволтаици от реномирани производители се движеха около 1,20 евро на ват през първото тримесечие на 2010 г., но поради неимоверно високото търсене вече са 1,70 евро на ват, макар да се очаква да се понижат отново заради намаляването на стимулите в Германия.

Въпреки че компаниите, произвеждащи концентриращи фотоволтаици твърдят, че техните продукти ще бъдат изключително конкурентни като цена, те не са склонни да разкриват достатъчно подробности за разходите и ценовата си политика.

Но проекта на SolFocus и Victor Valley College ни дава материал за някои изчисления. Колежът е похарчил $4.66 милиона за изграждането на 1-MW-тия проект.

Колежът очаква инсталацията да произведе 54.76 милиона kWh за следващите 25 години, като включително калкулира понижаване на ефективността с напредване на времето. За първите 10 години
SolFocus ще предлага опериране и поддържане на централата срещу $410,000. За периода от 11-тата до 25-та година от работата на централата колежът очаква да плати допълнително $655,000, въпреки че все още не е подписан подобен договор.

Колежът очаква да спести грубо 15 милиона долара поради факта че няма да купува непрекъснато поскъпващо електричество от електроразпределителните дружества. И на база тези данни от колежа определят усреднена цена на електричеството
8.5 цента за киловатчас. Ако се използват всички възможни стимули и префернции, които дават федералното правителство и щата Калифорния, то цената може да спадне до 1,5 цента.

Изчисленията на SolFocus са малко по-различни, и не включват използването на никакви държавани или щатски дотации. Според тях цената на генерираната електроенергия през първата година ще бъде 14 цента на киловатчас, но ако се изчислят стимулите, резултата е цена под 10 цента.

SolFocus предлагат изключително ефективни клетки от галиев арсенид върху германиев субстрат, които конвертират около 39% от слънчевата светлина в електричество.

Amoniх, другият сериозен играч в бранша на концентриращите фотоволтаици, са разработили доста по-обемиста система с цел да намалят производствените разходи. Всяка система (т.нар.мегамодули) се състои от 7 панела, в които са вложени сходни triple-junction клетки. Компанията твърди, че тяхната ефективност е 31%.

Очаква се през 2010 година в света да бъдат пуснати в експлоатация концентриращи фотоволтаични инсталации с мощност 30 мегавата. През миналата година приключените проекти са с капацитет от едва 2 мегавата. Прогнозите са за новоприсъединени към мрежата концентриращи инсталации с капацитет от 150 мегавата през 2011 и 515 мегавата през 2012 г.

По материали от: renewableenergyworld

Още по темата:

• Обама обяви нови 2 милиарда долара държавна помощ за соларни проекти
• Акрилни соларни концентратори от Канада

“ Истинската стойност на енергията за едно общество е нетната енергия, която се получава, след като се приспаднат енергийните разходи за нейното добиване.“ – H.T. Odum (1973)

Можем да съкратим дефиницията на Odum до следното просто твърдение – за добиването на енергия се изразходва енергия – и за последните 150 години обществата са добили огромни количества изкопаеми горива на много ниска цена. Първите петролни кладенци в САЩ са добивали 100 единици при разход само 1. Такова огромно количесттво нетна енергия е направило възможно построяването на огромни градове, развита инфраструктура, увеличаване на добивите в селското стопанство, масовото разпространение на автомобили и т.н.

Днес обстоятелствата са много различни. Почти цялото количество лесен за добив петрол е открито и екстрахирано. Най-голямото петролно находище в света – Ghawar – е открито през 1948 и въпреки напредъка на технологиите няма изгледи да бъде открито второ такова. През последното десетилетие, и особено през последните седмици, след катастрофата в Мексиканския залив, стана кристално ясно, че енергийната цена на добива на петрол може само да расте. Само сравнете дървените петролни сондажи от началото на 20-ти век с двумилиардната ултрамодерна платформа на ВР за добив на голяма дълбочина.

С увеличаване на енергийните разходи за добив на енергия, количеството нетна енергия, което е на разположение на обществото, намалява. Да вземем за пример две хипотетични общества, които са показани на двете графики. Обществото А разполага с енергиен източник, където енергията се извилича при 18 EROI (Energy Return on Investment). Обществото В има енергиен източник, енергията от който се добива при EROI от 1.2. И въпреки че разполагат с еднакви енергийни източници, в крайна сметка двете общества получават много различно количество нетна енергия. Обществото А инвестира 6 единици енергия за извличането на 100, а обществото В инвестира 80. Крайният резултат е 94 единици нетна енергия за обществото А и само 20 единици нетна енергия за обществото В.

Става все по-трудно и по-трудно да бъде открит петрол, а разходите за осигуряване на енергия стават все по-големи. Това означава, че светът като цяло преминава от състоянието на общество А към състоянието на общество В. Да се върнем отново на кризата в Мексиканския залив – дори усилията за овладяване на изтичащия петрол да се увенчаят с успех, става все по-ясно че общите енергийни загуби от експлоатацията на платформата са по-големи от добитото количество нефт.

Тъй като количеството енергия, влагано за осигуряване на енергия за икономиките, непрекъснато ще расте, то нетната енергия ще намалява, макар и количеството използвана енергия да остава същото, или даже да расте в близко бъдеще. Това означава, че ще намалява достъпната енергия, необходима за конкретни цели – за строителство на домове, училища, болници, за транспорт, за отопление, за изграждане и поддържане на инфраструктура. Или както казва Joseph Tainter м неговата книга „Collapse of Complex Societies“ – „Изглежда идва момент, в който обществата ще ползват цялата достъпна им енергия и ресурси само за да запазят достигнатото ниво на сложност“.

По материали от: theoildrum

Още по темата:

• Хидрогенератор в домашния водопровод
• Слънчевата къща в Синсинати
• Седмичен обзор
• Седмичен обзор
• Седмичен обзор
• Отпадната топлина ще захранва компютри и телефони
• Олимпийските игри в Пекин като демонстрация на алтернативни технологии
• Нов стандарт за управление на изразходването на енергия
• Най-зелените сървърни центрове в света
• Козлодуй и Белене не са решение

First Solar, производителят на най-евтините панели в света, изнесе информация, че не може да задоволи поръчките си за тази година. Същият проблем имат и още три от най-големите доставчици в света – Suntech, Yingli иTrina, които имат заявки до края на 2010 г., надвишаващи годишния им капацитет, според Reuters.

Това е показателен обрат. Само преди година соларните панели наводниха пазара, което доведе до значително спадане на цените им с 40%. Примамливо ниските цени имаха предвидим ефект – само в Калифорния за първите 3 месеца на 2010 бяха инсталирани количества, равни на цялата 2009 година.

Но сега изглежда тенденцията се променя поради огромното търсене. First Solar възнамеряват да отложат във времето проекти в Съединените щати, за да задоволят търсенето в Европа – основно във Франция, Испания и Италия, както и в Китай и Австралия.

С навлизането в Peak Oil-ерата и спускайки се по стръмния скон на кривата на Hubbert, подобна конкуренция за енергийните източници и технологии е най-вероятния сценарий. Изглежда сега е моментът да се действа бързо…

Обаче как стоят нещата в България?

„България е една от страните в Европа с най-високи административноправни разходи за изграждането на фотоволтаичен парк.

Общият дял на административноправните разходи от инвестицията по проекта е 65 на сто. В Гърция същият показател е 23%, а в Германия – 7 на сто.

„В Германия отделяме около пет часа, за да отговорим на необходимите административни изисквания, в България заделяте около 400 часа за същата работа“, според Мелани Персем, представител на Германската фотоволтаична асоциация.

Самото развитие на проекта в България отнема 50 седмици, в Германия – 6, а в Гърция – 14. При големите инсталации са нужни повече от 700 часа, за да се изпълнят административните изисквания по проекта, в Германия – 7 часа. „За сметка на това в България се отделя по-малко време да се разработи самият проект“, каза Персем.

„Много често абсолютно необосновано преписки се бавят в различни институции, регионални и държавни, което пречи за развитието на фотоволтаиката в България“, обясни и Никола Газдов от Българската фотоволтаична асоциация.

По думите му административните пречки са преди всичко пред малките обекти. Пред големите трудностите са свързани с присъединяването към преносната система, която не може да поеме произвежданата от тях енергия.

Асоциацията настоява в сега подготвяния нов закон за ВЕИ малките слънчеви централи да бъдат разграничени от големите и административните процедури за тях да бъдат облекчени. „Условията за поставяне на малките фотоволтаични системи върху жилищните сгради са различни за различните общини, а това е пречка за навлизането в сектора“, допълни Газдов.

По думите му една от най-сложните процедури е да бъде получено разрешително за строеж. „Когато искаш да си поставиш инсталация върху блока, трябва да минеш през такива процедури все едно ще строиш ТЕЦ“, допълни той.

Според инвеститорите вторият основен проблем пред фотоволтаичните паркове в България е точката на присъединяване. „Много разпределителни компании не предоставят точка за свързване и никога няма гаранция, че инвеститорът може да бъде присъединен“, каза Газдов.

Той допълни, че само по закон присъединяването е задължително, но на практика не е така. „ЕРП-та четат наредбите за изкупуване на енергията, както дяволът Евангелието. Те ги интерпретират според собствените си нужди“, допълни Газдов.

Изкупната цена на електроенергията от вятърни, водни и фотоволтаични централи да не се променя в първите 10 години от експлоатацията, предлага Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Идеята е срокът на твърдата тарифа да съвпада със срока на връщане на кредитите на инвеститорите към банките, а след това регулаторът да може да я променя с до 2%, обясни Пламен Денчев от ДКЕВР. Вятърните и фотоволтаичните централи, които произвеждат повече енергия от декларираното, ще компенсират финансово мощностите, които системният регулатор спира, за да не се претоварва електрическата мрежа.

Това предвижда промяна в правилата за търговия с електроенергия, която ще бъде приета следващия месец от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съобщи Денчев от ДКЕВР. Когато екоцентралите надхвърлят с повече от 20% прогнозното си производство, ще им бъдат удържани пари от преференциалната им цена, за да бъдат компенсирани другите, които системният оператор изключва, обясни той.“

Е, ако нещата не се променят и то в близко бъдеще, спускането по стръмния склон на кривата на Hubbert ще завърши за РъБъ с катастрофално приземяване в тъмно, студено и примитивно битие.

По материали от: cleantechnica и  Дневник

Фотограф: Георги Кожухаров/ Дневник

Още по темата:

• Идеи за почистване на PV-панели от снега
• Започва изграждането на тестова централа от соларни балони
• Едно интересно решение
• Антирефлексно покритие води до 96% абсорбция на слънчевата светлина от фотоволтаичните панели
• „Соларпро” – запомнете това име
• Щорите на бъдещето – генерират енергия и ви глезят с бриз
• Чипсет увеличава производителността на фотоволтаиците с 20%
• Соларно осветление за Хаити
• Соларно „мастило“
• Соларни покриви

За всички, които ползват велосипед сравнително често и изминават с него прилични разстояния, новото зарядно за мобилни телефони на Nokia би било чудесна придобивка. Комплектът се състои от самото зарядно устройство + устройство за монтирането му към кормилото.

Скорост от 6 километра в час е достатъчна за да започне зареждането на батерията, но при движение с 12 километра в час пълното зареждане става точно толкова бързо, колкото и от мрежата. Зарядното работи с всички модели телефони на Nokia, които имат 2mm pin-jack.

За съжаление няма информация за цената му, освен това сигурно ще мине известно време преди да се появи и в България, така че за тези, които са наистина запалени колоездачи, мога да предложа варианти „направи си сам“ на зарядни устройства от geektechnique и     instructables.com/id/How-to-Charge-Any-USB-Device-by-Riding-Your-Bike/ , с които можете да зареждате всякакви електронни устройства през USB.

По материали от: gizmodo

Още по темата:

• “Анаконда” генерира енергия от вълните
• Щорите на бъдещето – генерират енергия и ви глезят с бриз
• Хладилникът на Айнщайн – отново на пазара?
• Хладилник с нулев разход на енергия
• Хидрогенератор в домашния водопровод
• Уникални вятърни турбини ще бъдат инсталирани край бреговете на Германия
• Соларни покриви
• Соларен климатик на GreenCore Air
• Слънчевата къща в Синсинати
• Седмичен обзор

Тази обикновена на пръв поглед лампа е чудесен пример колко много изобретателност е нужна, за да се намери място в нашия бит за магията на природата. Лампата е наречена “Geometric Romance”, но по-скоро прилича на гнездо със светулки. Как изглежда – глобус, изпълнен с кръжащи „светулки“. Какво представлява – глобус, изпълнен с флуид, който се задвижва от помпа; в него се носят миниатюрни електронни „светулки“, захранвани безжично от система, вградена в основата на лампата, по подобие на безжичното зареждане на клетъчни телефони.

Удивителна находка на дизайнера Tommaso Gecchelin, който воден от неизтощимия копнеж по красотата и магията на пиродата, създава имитация съвършено копираща оригинала.

Още едно голямо достойноство на тази удивителна лампа – тя се захранва изцяло от слънчева енергия. През деня просто се покрива със соларните панели и превръща слънчевата светлина в електричество, с което да движи миниатюрните светулки през нощта.

Самите „насекоми“ представляват светодиодни лампички с резонантни приематели, вградени в тях. Те „летят“, носени от движения с помпа флуид – удивително плавно, почти като техните реални прототипи.

По материали от: yankodesign

Още по темата:

• Телефон за 40 $ се зарежда със соларни панели
• Соларни покриви
• Соларни панели за 2 долара на ват
• Соларни зарядни станции
• По-ефективни соларни клетки
• Как да си направим сами
• Започва изграждането на тестова централа от соларни балони
• Евтино и бързо производство на тънкослойни фотоволтаици
• 90% от домовете в Израел ползват соларни водонагреватели
• „Соларпро” – запомнете това име

National Semiconductor – едно от най-големите имена в полупроводниковата индустрия – диверсифицира своята продуктова гама с чипсет,който оптимизира производителността на соларните панели. Компанията обяви във вторник, че има готовност да пусне на пазара своята SolarMagic – технология под формата на чипсет, който може да се интегрира директно в соларните панели. Досега, хардуерът, оптимизиращ производството на електроенергия, който за пръв път беше представен миналата година, можеше да се ползва само като допълнителна екстра.

Чипсетът е проектиран така, че да оптимизира волтажа и силата на тока на всички панели, вързани в соларна инсталация, така че като цяло производителността на системата да бъде максималн. Също така може да събира информация за работата на всеки отделен панел и да я предава през интернет.

Различна степен на засенчване, натрупване на прах или самите промишлени характеристики на отделните панели определят различната производителност на отделните елементи в една соларна инсталация, като така намаляват сумарното количество електричество на изхода. Това налага повишен интерес към използването на електроника в соларните инсталации. Още една обещаваща компания в бранша е израелската SolarEdge, която предлага power management hardware.

Компанията SunEdison, която изгражда промишлени и битови соларни инсталации, е тествала SolarMagic устройства на съществуващи свои инсталации и е установила, че количеството произведена електроенергия се е повишило с над 20%.

National Semiconductor ще демонстрират соларни панели с интегрирана система SolarMagic на Intersolar Europe conference следващата седмица в Мюнхен. Цената на системата е 0,12 $ на ват инсталирана мощност, което при 20% ефект върху производителността на панелите може да се приеме като доста поносимо оскъпяване, което бързо ще се изплати.

По материали от:  cnet и    green.venturebeat

Още по темата:

• През 2010 отново дефицит на фотоволтаични панели
• По-ефективни фотоволтаични клетки за покривите на високите сгради
• Научен пробив – соларна електроника
• Идеи за почистване на PV-панели от снега
• Започва изграждането на тестова централа от соларни балони
• Едно интересно решение
• Гъвкави, прозрачни соларни клетки
• В състояние ли сме да оценим това, с което разполагаме?
• Антирефлексно покритие води до 96% абсорбция на слънчевата светлина от фотоволтаичните панели
• „Соларпро” – запомнете това име

Месец май си отива, но макар и в последния му ден сме длъжни да отразим една от най-горещите майски новини в green tech – сектора – това е патентоването на съвременна версия на вятърна турбина, която е модификация на патент на Никола Тесла от 1913 година.

Носители на патента са Solar Aero – организация, базирана в New Hampshire. Тяхната Fuller Wind Turbine има само една въртяща се част. Цялата система е вложена в кожух, от което произтичат няколко предимства пред традиционните турбини с перки, особено тези с хоризонтална ос. На първо място – няма никаква опасност за летящата фауна – птици и прилепи. За страничния наблюдател единственото въртене е на цялата система, която се насочва според посоката на вятъра. С което подобен ветрогенератор става допустим за използване и около военни обекти, където движението на перките на конвенционалните турбини би представлявало проблем.

Според Solar Aero тяхната турбина ще генерира електричество на цена, равна на цената на топлоцентралите на въглища. Генераторът се очаква да има по-малка необходимост от ремонт и поддръжка, което означава евтина експлоатация. Цялото електрогенериращо оборудване може да се постави на земята, което би направило обслужването и ремонтите изключително лесни. Изчисленията на компанията показват, че крайните разходи ще са от порядъка на $1.50/watt или 2/3 от разходите за турбини с перки със съпоставими изходни параметри.

Турбината на Тесла работи, като използва вискозното течение на флуид, който я задвижва и така произвежда енергия. Тя се състои от комплект гладки дискове и дюзи, които пропускат газа в края на дисковете. Поради своя вискозитет и адхезията с повърхностния слой газ, навлизащия газ отдава част от своята енергия на дисковете и се придвижва към центъра, откъдето напуска системата. Разстоянието между дисковете трябва да бъде минимално, за да могат да уловят енергията на вискозния флуид. Също така дисковете трябва да бъдат с много малка дебелина, за да работи ефективно системата и да се намали турбуленцията във външния им край.

Преди сто години Тесла не е успял да намери подходящите материали, с които да изработи прототип, който да работи ефективно. Днес подобни ограничения не съществуват.

Броят на дисковете определя капацитета на турбината. На сайта на Solar Aero е показан прототип с капацитет от 10kW. С интерес очакваме да видим дали технологията може да се скалира, така че да се ползва и за комерсиални цели, или ще остане опция за домашно ползване и различни приложения извън мрежата.

По материали от: ecogeek

Още по темата:

• Скоростта на вятъра вече може да измерите с IPhone app
• Рекорден ръст на енергията от слънце и вятър
• Микрогенератори превръщат вибрациите в електричество
• Електричество, метали и сладка вода от горещите океански извори
• До 2020 година 100 GW офшорни вятърни централи край бреговете на Европа
• Двойно по-ефективни генератори за вятърните турбини
• Вятърните паркове ще се превърнат в надеждни базови мощности
• Вятърна турбина, която не дразни съседите
• „Соларпро” отвори врати за създателите на „Слънчева революция”
• „Соларпро” – запомнете това име