В петък (на 23.07) и в неделя (25.07) попитах последователите си в Twitter коя е първата социална мрежа, която са ползвали. Можете да видите отговорите им до момента на тази страница (хаштаг #1stSN). Двете питания ги има и в Google Buzz (1 и 2), но без отговори към момента. Същия въпрос зададох и в профила ми във Facebook, на тази страница.

Попитах този въпрос и офлайн, зададох го на някои мои приятели и познати.

Питам и вас, Коя е първата социална мрежа, която сте ползвали?

Можете да ми отговорите като коментар тук, в Twitter, във Facebook, в Google Buzz, с е-писмо, с обаждане или SMS по телефона, на Skype… кой както реши.

(Задавам този въпрос, защото ми е любопитно кой по какъв начин дефинира термина „Социална мрежа“ и какво влага в него. Ще се радвам ако споделите питането ми с приятели и познати, за да могат и те да се включат и отговорят. За което предварително благодаря! )

„Я не ми повишавай тон, че да не те арестуват“

Ако повишаваш тон на кмета те арестуват? И от кога? И това само за Славчо ли важи или е приложимо и за други?

В последно време започвам да се радвам, че мандатът на пловдивската управа е на изтичане. Дано Пловдивчани проявят мъдрост на изборите и гласуват за някое магаре.

Тази (без)личност, в ролята му на заместник-кмет, си „снима екзотични картинки с GSM за спомен“ (в-к „Марица“) при бутането на незаконни овчарници.

Ако му е толкова скучна работата, що не вземе да се оттегли от поста и да го отстъпи на някой, който да свърши някаква полезна за града работа?

• Кметът на Пловдив няма да гладува, както беше обявил, че ще направи.
• ОФД-Пловдив няма да репетира 7-ма симфония на Шостакович, а Вежди Рашидов няма да получи серенада.
• Общината трябва да намери пари, за да разплати натрупаните задължения към гръцката фирма, която извършва ремонта на бившия Синдикален дом. Забавянето на плащането забавя приключването на ремонтните работи.
• Общината ще трябва да изпълни няколко доста сериозни обещания, които даде пред състава и ръководството на ОФД-Пловдив и да увеличи издръжката на дружеството значително.
• Оперно-филхармоничното дружество под тепетата ще трябва да докаже, че има смисъл да съществува.

Първите са елементарен и евтин популизъм, затуй не заслужават допълнителен коментар. Единственото, което мога да кажа по тях е, че Славчо е срам за Пловдив. А Общината трябва да се научи да не прахосва неправомерно пари от бюджета за култура. Едва тогава Петя Гогова може да надига глас.

По последната точка, обаче, ОФД-то трябва сериозно да помисли и да започне да работи¹. Ще им е необходима нова работеща политика за привличане на все повече публика и достигането до нея по-ефективно. Евентуално и зараждането на диалог. И да провокират у зрителите желание да посещават спектаклите и концертите им. И да мотивират всички тези „мъртви души“, които сляпо се хвърлиха в подписката „защото така трябва“² все пак да посещават спектаклите им, а не те да пропадат заради липса на публика и интерес.

Община и ОФД, имате ли здрава гъзина, за да работите усилено, питам аз?

Следващата премиера на сцена „Щастливеца” се очаква в края на ноември. Това ще е моноспектакълът на Мая Новоселска „Едно малко радио“, с режисьор Стефан Москов.

През януари 2011 се предвижда да започнат репетиции на комедията на Тим Фърт „Календарни момичета”. Сценичната версия на хитовия филм от 2003 г., разказващ за група домакини, разсъблекли се за календар, за да спечелят средства за спасяването на онкоболен, в момента е най-касовата и успешна театрална продукция във Великобритания. Режисьор на постановката в Сатиричния театър ще е Андрей Аврамов, а премиерата ще е през март 2011 година.

Друг проект, който се планира да стартира на сцена „Щастливеца” до края на предстоящия театрален сезон, е „Мъртви души” по Н. В. Гогол. Адаптацията и постановката ще са дело на Стефан Москов, а в главните роли ще се изявят Камен Донев и Мая Новоселска.

Първото ново заглавие, което предстои есента да се появи на Камерна сцена „Методи Андонов”, е „Шинел” по Гогол. В спектакъла участва актьорът Мартин Каров, а драматизацията и постановката са на Иван Ковачев.

Премиера в края на ноември в Камерна сцена „Методи Андонов” ще има и най-новата пиеса на Елин Рахнев „Тест”. С постановката са ангажирани режисьорът Марий Росен, сценографът Татяна Димова и композиторът Константин Тимошенко, а Веселин Цанев и Явор Борисов ще си партнират в ролите на Изпитващ и Кандидатстващ за работа в престижна компания.

Други проекти, които се обсъждат за осъществяване в Сатиричния театър, са „Барут – Нектар” на Николай Гундеров и Димитър Събов, режисьор Николай Гундеров; „Тирамису” от Йоанна Овшанко, режисьор Василена Радева; както и мюзикъл, реализиран от външен продуцент.

През следващия театрален сезон ще продължат и различните изяви на станалия традиция „Салон Четвъртък” на Камерна сцена „Методи Андонов”. Още в началото на октомври Програма „Поканеното слово”, която се консултира от Георги Господинов, Силвия Чолева, Кристин Димитрова, Марин Бодаков и Стефан Иванов, ще организира първо четене. Темата е «Пътуването» и сред поканените ще са Ани Илков, Георги Пашов, Тома Марков, Георги Господинов, Виргиния Захариева, Меглена Николчина, Красимира Зафирова. Предстоят срещи и с писателя Милен Русков, с поетесата Екатерина Йосифова и с поета Илко Димитров.

В началото на сезона във фоайето на Сатиричния театър ще бъде уредена и юбилейна изложба на карикатуриста Милко Диков, във връзка с 80-годишнината му.

И докато не се промени това, Министерство на културата ще изпълнява само парадна функция и ще харчи парите на данъкоплатците, но няма да може да взима решения – културните институти вече демонстрират неподчинение и нежелание разни неща (и директори) да им бъдат спускани „отгоре“ и друг да решава вместо тях.

Още колко време трябва да мине, докато това се случи?

„Шрек завинаги“, по мое мнение, е достойният завършек на започналото преди десетилетие обръщане на познатите приказки наопаки. Преди 10 години¹ голяма зелена ръка откъсна поредната страница от книжката с приказката за Спящата красавица, за да избърше прилежащия й зелен гъз.

Десет години по-късно и няколко добре познати приказки, обърнати с хастара навън, е време приказката за Шрек да приключи. На 3D. Когато разбрах, веднага споделих трейлъра. Ето го пак, ако някой го е пропуснал.

И така, гледах го на кино, вместо по „втория начин“. И никак, ама никак не съжалявам. „Шрек завинаги“ беше точно това, което можеше да се очаква от финалната глава на приказката, краят на историята. Това, обаче, не се харесва² на масовата публика – всички са очаквали още от същото. А Шрек е направил завой, загърбил е старите си привички да се гъбарка с чуждите приказки, и се е заел твърдо да върне любовта на живота си. В своята си приказка. Е, няма как да има завръзка ако няма намеса от друга приказка, но тя е толкова непозната (за Ръмпълстилтскин), че дори не си личи; още повече, че е зает само злодеят и само малка част от цялата история.

Неприятно усещане е, обаче, да гледаш Шрек и да не чуваш гласа на Майк Майерс, култовото за пореден път магаре (Еди Мърфи в най-добрата му роля). Да, дубльорите са добри, но… усещането не е същото.

Иначе всичко е в прекрасни 3D-одежди. Още от самото начало, като видиш как камерата се завърта около препускащите коне, ти става ясно, че всеки похарчен за билета лев си е струвал. А после, по време на действието, на няколко пъти със сигурност ще примижаваш и ще се пазиш от прелитащите покрай теб предмети.

Докато приказката достигне до своя финал. Който, по мое мнение, е толкова драматичен и сърцераздирателен, че хич не е подходящ за деца. То по принцип Шрек никога не е бил филм, предназначен за малчуганите, така и не ми е ясно защо така го набедиха, та чак се стигна и до дублажи и прицелване в детската аудитория като таргет, но нейсе.

Та така, драматичен и сърцераздирателен, както казах, финал, след който всичко си идва на мястото, че остава единствено да чуеш енд-дей-ливд-хепили-евър-афтър-а.

После светлините в салона те изтръгват насила от красивата приказка, но на теб дори не ти се мърда от мястото, защото макар и свършила, искаш да се насладиш още за миг от магията й, докато текат финалните надписи.

После мол-а те изплюва от търбуха си. Директно в реалността.

Оценката ми в imdb е 8/10.

(© снимкa: dariknews.bg)

Според започналата реформа, пловдивския театър ще трябва да се слее с Родопския драматичен театър – Смолян. В Смолян (както и навсякъде другаде, впрочем), скочиха срещу решението. Нормално. Лично аз не мога да си представя как точно това обединение ще съществува и ще е ефективно. Какво, трупата на пловдивския театър ще трябва да пътува регулярно, да кажем 2 пъти в месеца, за да играе на смолянската сцена представленията си? И ако е нерентабилно, защо да го прави? Ами стопанисването на съоръженията на смолянския театър? Експертната група, дето я е мислила тази трансформация, очевидно не е чак толкова експертна…

Остава въпросът кой ще е директор на новосформираното обединение до провеждането на конкурса за избор на директор догодина? Режисьорът Боян Иванов и директорът на Кукления театър Виктор Бойчев са отказали поста. Споменават се имената на писателя-драматург Димитър Атанасов, на поета и писател Недялко Славов, на преподавателя по западноевропейска литература Младен Влашки и на композитора Петър Радевски (след неуспеха му да стане директор на Държаната опера в Стара Загора). Нито едно от тези имена не е удачен избор и театърът би страдал.

Пловдив е един от най-старите градове в света и културната столица на България – тук са създадени първото българско издателство – Дановото/1855/, първият български професионален театър/1881/, библиотека с музей/1879/, първото хорово обединение – Пловдивско певческо дружество „Ангел Букурещлиев” /1896 г./, през 1945 г. – симфоничен оркестър, музикално училище, Пловдивския университет, куклен театър, а през 1953 г. – Пловдивската опера, по-късно Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, единственото в България Национално училище за сценични кадри – т.е цикълът е пълен, параболата е завършена.

Много преди раждането на Пловдивската опера като държавна институция тук са правени редица опити за създаването на своя опера от световноизвестния Александър Краев и от Емилия Събева, майка на големия български певец Събчо Събев. Ние се гордеем и дълбоко почитаме усилията и успехите на предшествениците ни. Тук са дирижирали и поставяли едни от най-известните български и чужди диригенти и режисьори, гостували са най-значимите български и чужди оперни изпълнители, школувани на пловдивската сцена творци днес разнасят славата на България по света.

През 1999 г. бе проведена от тогавашния екип на Министерството на културата реформа, в резултат на която се създаде институция с абревиатурата ОФД. Тя се оказа основа за първите трудности и проблеми. В последните няколко години една непремислена докрая, с всички възможни последствия, реконструкция на Градския дом на културата, приета като решение от предишния управленски екип на Община Пловдив, ни лиши от сцената, залата и прилежащите помещения, които Пловдивската опера обитаваше.

И въпреки цялата трудност на ситуацията, премиери и представления е имало. С идването на големия оперен певец Калуди Калудов като ръководител на ОФД Пловдив ритъмът се ускори – значително по-голям е броят на оперните представления, започна да се завръща прокудената от реконструкцията оперна публика на Пловдив. На подчертан успех се радват балетните спектакли. Сегашният управленски екип на Община Пловдив в лицето на кмета Славчо Атанасов и неговите заместници се опитват да ускорят решаването на наследения от предшествениците си проблем с реконструкцията на Градския дом на културата. В първите месеци на 2011 г. къщата ни ще бъде готова, но ще има ли кой да се нанесе в нея?

Силно сме разтревожени от противоречивата информация, която визира преструктурирането на ОФД Пловдив във филхармония. В някои от случаите се говори и за запазване на хора и солисти, но това пак би означавало лишаване на пловдивчани от оперния им театър. Всеки от нас има солидна подготовка, включваща многогодишни лични усилия и пари от бюджета на държавата, харчени за нашето обучение. Ние сме доказали се творци, оценени от нашата и чуждестранната публика. Познаваме успеха, заслужен на редица сцени в Европа, Азия, Америка. Знаем, че страната ни изживява трудности, породени от глобалната икономическа криза. Но знаем също, че кризата ще бъде преодоляна, както вече това се случва в редица държави по света. Да заличиш нещо сега под диктата на временните обстоятелства е по-лесно, отколкото да го създадеш наново след кризата. Това се осъзнава и от над 12 000 пловдивчани, които подкрепиха с личния си подпис спонтанно родилия се възглас „Пловдив заслужава да има опера”, както и от още над 1000 души, застанали с имената си в Интернет. Може и да са повече, защото броят им се множи. Своя подкрепа изразява не само общинското ръководство на Пловдив, Бизнес-експертният съвет, музикалната и като цяло културната общественост в лицето на най-големи авторитети, но и най-обикновени хора, на които често им е трудно да отделят по няколко лева за да слушат любимата си музика и изпълнители.

Може да се окаже, че с противоречивата информация, тиражирана тук и там, вие, госпожи и господа, сте ни направили най-голямата безплатна реклама. И ние ще ви бъдем много благодарни, ако сме сигурни, че няма с лека ръка и под тежестта на сегашната икономическа ситуация да вземете едно решение, което ще лиши пловдивчани от нашата опера и за което, сигурни сме, след време ще съжалявате.

Защото как да се противопоставим на бездуховността, заливаща нашето общество, освен с оръжията, които ние имаме – красивата, стойностна класическа и съвременна сериозна музика и високо изпълнителско и техническо майсторство. Операта е колективно изкуство и ако отрежеш единия крак, кому е нужно едно сакато създание. А ние сме призвани и школувани да създаваме и носим радост и удовлетворение на хората.

Считаме, че Министерство на културата трябва да бъде гарант за бъдещето на българската култура.
Нека не забравяме всичко това. Нека седнем заедно на масата за разговори, нека да има диалог.

Мен лично това писмо не успя да ме трогне и да промени мнението ми.

(© снимкa: Дарик – Пловдив)

Смях предизвиква реакцията на заместник-кмета по културата под тепетата Петя Гогова. Докато Министерството на културата приканяше местното ръководство да вземе двата театъра (драматичен и куклен) и операта под крилото си, отговорът беше категорично не. Дори нямаше опит за диалог за търсене на варианти за смесено финансиране. Категорично „Не“ и толкоз. А сега, изведнъж, когато ножът удари кокала, рипна леля да скача, че „Пловдив не може да остава без опера“. Къде беше тя тогава, защо си седя в културното кьоше и изпълзя чак сега? И как й хрумна току-така, че Пловдив е културна столица? На какво отгоре? Пловдив беше културна столица, но през далечната 1999. Сверете си календара, Гогова! И спрете с негодуванието, че без мнението на общината е пристъпено към закриване. Когато от вас се искаше да вземете отношение, вие си правихте оглушки и надигахте вой по медиите, че „искат да ви хързулнат театрите и операта“.

Евтин PR тръгна да си прави и кметът Славчо Атанасов – Дарик излезе с новина, че „Кметът на Пловдив влиза в ролята на Александър Велики“. Той пък недоволства, че „гаврите с Пловдив стават твърде много“. Стават, защото го имат за палячо, не за управник на града. И ето, горкият, сега иска да се изкара мъченик.

Естествено, проектът за закриването на операта беше спрян, след това неистово желание за диалог. Въпросът е защо трябваше да се стигне дотук, за да се сетят в общината да свършат някаква работа. И защо Петко Атанасов не понесе отговорност за прибързания си категоричен отказ?

А по какъв начин Пловдивската опера и филхармония ще привличат повече публика, така че да не са трън в очите на Министерството на културата, нищо не се споменава. Говори се само за Градския дом на културата, където правели нова, ултрамодерна зала. Тя, извинете, сама ли ще се пълни със зрители?

Не се разписах в защита на операта, защото ми е безразлично. Нито искам да има опера, нито искам да няма. Все едно ми е. Всички говорят за възпитателната и просветителска дейност на това изкуство. Окей, чудесно. Само че за толкова години аз не съм чул нищо за операта/ОФД-то – единствено се информирам за събитията ако по някаква причина мина покрай концертна зала, та видя някой грозен афиш. Пловдивчани дори не знаят къде се помещава институцията, къде изнася спектаклите/концертите си. Та какво е направило това дружество за формирането на любов и нужда от това изкуство за жителите и гостите на града? Защо трябва да ме боли, когато го закриват, при положение, че ми е безразлично, защото не, не съм ходил на спектаклите, които реализират? Защо да пука на някой от приятелите и познатите ми, при положение, че никой от тях не ходи на опера/концерти. Нито имат потребност, нито някога сме се замисляли дали да не прекараме свободното си време там. По естествен начин театърът ни привлича с магнетизма си.

Иначе да, имиджово е да има опера в Пловдив. Това никой не го отрича. Но май не е достатъчно, за да продължи да съществува и да тъне в забрава.