Независимо дали сте ходили в Париж или все още това е неосъществена мечта, заслужава си да пообикаляте наоколо.

Преди доста (вече) време, докато си четях емисиите от RSS-четеца, случайно попаднах на блог (някои неща просто не стават за четене в четеца и предпочитам да си ги чета „на място“, където са публикувани), в който освен съдържанието, ми направи особено впечатление и оформлението на коментарите. Сега, след толкова много време вече дори не помня къде се случи това.

След толкова време, обаче, продължавам да харесвам начина, по който Disqus се справя с коментарите на потребителите. По онова време още не подозирах, че мога да си забода разширението за WordPress и да заместя вградената система за коментари с нова, значително по-красива и удобна (по мое мнение). И се регистрирах, за да мога да не си пиша като загубен всеки път име, мейл, сайт… а и бях видял, че благинката се ползва на доста места, които следя.

Още от пръв поглед се харесахме, както се казва. После открих, че мога да ползвам Disqus и тук, в този блог. Преди това използвах куп разширения, които правеха само малка част от нещата, които сега Disqus върши с един замах. Всички тези разширения са вече в заслужена пенсия.

Инсталацията на Disqus мина бързо и неусетно, настройването също не представляваше някакъв проблем. И всичко си заработи прекрасно. На английски. После, след доста разменени туитове, се появи възможност за превод и локализация, която е леко недоклатена и не работи както трябва, предвид, че мераклиите да се включат за български са малко (а малкото опитват да налагат разни повелителни наклонения, които не са ми по вкуса, та битката е люта) и преводите се показват с доста закъснение, но ги има.

Първоначално май имаше отпор и коментарите тук бяха секнали за малко, вероятно заради факта, че на всяко ново нещо се гледа с недоверие. Независимо от това, че наред с типичния начин за коменттиране – с попълване на име, мейл и сайт – се предлагат и алтернативи за идентифициране като регистрация от Disqus, Facebook Connect, Twitter connect, OpenID, Yahoo! ID…

Страхът сякаш изчезна след време.

Сега съм доброволец за изпробване на БЕТА-версия на системата, та ако видите нещо нередно около коментарите, да знаете на какво се дължи. Ще съм радостен и ако го споделите, за да мога да го докладвам като проблем и да бъде отстранен.

Как ви се струва на вас Disqus? Какво ви допада, какво не ви харесва? Бихте ли си го сложили на вашия блог?

• Bookmark Duplicate Detector – като тръгна да си слагам отметки, се позабравям, та редовно имам отметки, поставени по няколко пъти. Това разширение работи във фонов режим и проверява всяка отметка да е уникална.
• Bookmark Previews – За съжаление не работи с 3.6, но ми беше много удобно преди това – като отворя отметките (Ctrl+B) и посоча върху някоя отметка, разширението показва екранен кадър на страницата. Малко е неудобно, защото пази кадъра към момента на добавяне и го складира на компютъра, та се хаби място.
• ColorZilla – пипетка за цветове, много удобна
• FEBE – предлага възможност за създаване на архивно копие на настройки, пароли, история, използвани разширения и т.н. и при проблем – тяхното внасяне в нова инсталация.
• Feedly – използва Google Reader и преобразява потока от емисии във удобен, красив и приятен за четене вид.
• Firebug – най-доброто разширение, по мое мнение, за уеб разработчици.
• FireShot – прави снимка на екрана (или на част от него) и позволява редактирането й и вмъкването на коментари. Много удобно за посочване на грешки или за насочване на вниманието към някой елемент от снимката.
• Flashblock – не съм почитател и не се впечатлявам от Flash, ама никак. Затова се стремя максимално да не го виждам. Това разширение спира всички Flash-анимации. Така мога да ги гледам само когато и ако аз реша. Вероятността да разгледам сайт, правен изцяло на Flash клони към 0.
• FoxyTunes – много удобен инструмент за онези, които обичат да слушат музика докато сърфират. Контрол на почти всички плейъри за музика през браузъра и още разни благинки.
• Gmail Manager – за управление на няколко Gmail сметки, както и за няколко Google Apps сметки.
• Google Reader Watcher – следи ми състоянието и опказва непрочетените емисии в Google Reader
• gReactions – Взима коментарите къмвсяка емисия и ги показва директно в Google Reader.
• Quick Java – Не работи на 3.6 (не и официално, има работеща бета), но позволяваше бързо спиране/пускане на Java и JavaScript от долната лента, без да се налага да се ходи и бърка в настройките.
• Screengrab – за създаване на екранни кадри на разглежданите страници. По принцип за целта ползвам външно приложение, но и това понякога ми влиза в употреба.
• Ubiquity – пишеш си команди на чист английски на браузъра. Онези, които са имали допир и работа с команден ред, може и да изпитат носталгия по едно отминало време.
• Weave Sync – позволява синхронизиране на отметки, пароли, отворени табове и историята между няколко компютъра.
• Web Developer – Добавя меню и лента с инструменти за уеб разработчици. Ползвам го рядко, и обикновено седи скрито, но си знам, че е наоколо като ми потрябва.

А вие с какви разширения сте си накичили Firefox-a?

Какво е туй чудо? Ето едно видео, което би трябвало да обясни малко по-добре от мен нещата:

Яко, а? За да не остана и аз по-назад, инсталирах тук и на още няколко блога разширението PuSHPress. И сега нещата, които публикувам тук, би трябвало да пристигат до вас значително по-бързо (касае се за онези, които четат през RSS-потока).

Забележка: Възможно е нещо да не сработи като хората или да възникне някакъв проблем – ако забележите нещо нередно, обаждайте се да го гледам и оправям.

За първата, моноспектакълът на Мариус Куркински „Сътресение“ по 3 разказа на Николай Хайтов, вече писах, но не уточних час. Ще можете да го гледате в следобеда, от 16:20 часа.

А вечерта, от 21:00 са първите 2 части (от общо 4) на „Хъшове“, реж. Александър Морфов. „Хъшове“ все още можете да гледате на голяма сцена на Народния театър, ако все още не сте.

Със сигурност усещането няма да е като в салона на театъра, но това е единственият начин да изгледате отново „Сътресение“, освен ако нямате DVD-версията. За „Хъшове“ все още не е късно, но пък не е за изпускане възможността да се види по какъв начин ще въздейства чрез средствата на друго изкуство.

Ще ги гледате ли?

Оказа се, че идеята на Google Buzz ми допада повече от тази на Twitter и го ползвам значително повече и с по-голям кеф. В началото ми беше приятно и забавно да си го следя в пощата, но се оказа, че губя повече време, особено пък ако неволно и по навик я затворя. После започнаха да излизат разширения, които направиха следенето още по-лесно и приятно.

Не съм се отказал от Twitter, но напоследък се забелязвам, че забравям да си пускам клиента, който ползвам (Seesmic for Windows). Иначе всичко, което туитвам (напоследък забелязвам все повече автоматични реакции), се показват и в Buzz, тъй че ако ме следвате в Buzz, вероятността да изпуснете нещо е много малка.

Защо предпочитам Google Buzz? Защото позволява образуването на дискусия, диалог, който, за разлика от Twitter, се случва на едно място и в него могат да участват всички, които са заинтересовани. В крайна сметка именно заради необходимостта от нормална комуникация ги ползваме подобни инструменти, мрежи, сайтове или каквото там искате да ги наричаме.

Ето какви неща ползвам, за да си следя Google Buzz:

за Google Chrome

Chrome e браузърът ми по предпочитане през по-голямата част от времето. Изпробвах няколко разширения докато стигна до тези.

MobileBuzz

MobileBuzz ме грабна още когато го видях. За разлика от други разширения, това не използва Google Reader, за да публикува нещата, които искате да споделите, а го прави чрез мобилния интерфейс на Buzz. Изисква малко настройки в началото, обаче след това работи безотказно. Преди да може да се използва пълноценно, необходимо е да се посети тази страница и да се потвърди на всички диалози за Google Gears. Разработчикът съветва след като всичко е готово, да се презареди страницата. Иконата на разширението е в края на адресната лента, вместо изгубено сред другите икони на разширения, а обликът е като на типично Android-ско приложение – мазно и красиво. Освен това можете да се възползвате от всички благинки, които предлага мобилния интерфейс, като например споделяне сред тези, които са наоколо, публикуване на адреса, на който сте и т.н. Фаворитът ми, който препоръчвам на всеки, който ме попита.

Google Buzz Pad

Преди да попадна на MobileBuzz ползвах Google Buzz Pad. Използва Google Reader, за да публикува нещата, които искате да споделите. Предлага изчистен интерфейс, лесен за ползване. Обаче аз си предпочитам горното и това го махнах. Споделям го като алтернатива, макар и не дотам добра.

за Wordpress

За блога ми ползвам две разширения, които открих. Възможно е да има и по-добри алтернативи, тъй като почти не съм изпробвал други, нито съм сравнявал възможности. Ако сте намерили нещо по-добро, споделете го, за да го изпробвам.

Google Buzz ER

Google Buzz ER е разширението, което извлича нещата, които публикувам в Buzz и ги показва в блога ми (има го в страничната лента, както и препратка в менюто горе).

WP Google-buzz

WP Google-buzz – във всяка публикация, в горния ѝ десен ъгъл, в карето, има Buzz-бутонче, което позволява да споделите страницата в Buzz с онези, които ви следват. Готино разширение, има си голям набор икони, от които да си избирате, страница, пълна с настройки, за да накарате нещата да работят точно по ваш вкус…

Друго

Липсва ми, както написах, разширение за Wordpress, което да следи за коментари в Buzz ако първоизточникът е блогът, да ги извлича и да ги публикува при останалите, където им е мястото, за да не се разкъсва дискусията. Очаквам PubSubHubbub да влезе в употреба.

за Firefox

Уви, до момента не съм видял разширение за Firefox. На единия компютър ползвам Firefox и ще ми е полезно да бучна нещо.

А вие как следите какво се случва в Buzz? Как споделяте нещата, които ви вълнуват?

Всъщност група Епизод ще гостуват в Пловдив в Частния клуб, Polinero place на 5 март, петък. Началото е обявено за 21 часа, а входът е 7 лв.

Във Facebook са си регистрирали Потребителски профил

Фен страница

и Група

Всяка от тях се обновява с различен интензитет. И за да получиш пълна картинка на нещата, май трябва да следиш всичко. И защо да го правя, питам се!?

И за капак, цялата месецчна програма (за март) е публикувана като едно събитие.

Е, вече видях. Успях да изгледам „Януари“ на театъра в Кърджали, които гостуваха в Пловдив. Беше ми интересно да видя как театър от югоизток може да се справи с проблемите, нравите и историите от северозапада. Опозицията ме привлече в салона.

И така, завлякох се до едно читалище, в което гостува кърджалийският театър. Тук актьорите ще се наложи да ме забавляват в следващите около 120 минути с текст, който познавам. Е, не до съвършенство, но не ми е и тотално непознат.

Още докато припках към читалището, което някога (в древността) беше кино, неусетно бях обгърнат от тумби ученици. Ужас! Децата още ги карат под строй на театър, когато става въпрос за автор, който се учи или споменава в учебната програма. Пред читалището беше още по-трагично – групи ученици, голяма част от които не знаеха какво ще им се случи и искрено се двоумяха дали да прекрачат прага или да се забият в съседното кафе. Някои избраха по-мъдрото от двете.

Бях разглеждал снимки от представлението и знаех горе-долу какво да очаквам откъм сценография и костюми. (това в дясно е сценографията, успях да я заснема въпреки отдалечеността ми) Още след снимките бях на мнение, че на Надежда Митева трябва да ѝ забранят да прави сценография на драматичен спектакъл. При куклени постановки нещата може и да не са толкова трагични, но тук беше потресаващо читалищно…

Искрено съчувствам и на артистите, подложени да изтърпят репетиционния период с Веселин Бояджиев. Някои от тях наистина са добри, имал съм удоволствието да ги гледам в други постановки, но тук всички бяха съвсем различни (в лошия смисъл) от това, което помня за тях. Жалко. Иначе пък бяха верни откъм текст, за което получават адмирациите ми – и те, и режисьорът.

Дали ми хареса? Не, не бих казал. В други ситуации дори бих излетял от салона още в началото, обаче не бях сам и не исках да насаждам подобна практика у другите, а и се бях насадил на местата на журито, което някак липсваше същата тази вечер…

Седнах да го гледам без кой знае какви очаквания, без да знам почти нищо – бях видял плаката и от препоръката знаех, че е сниман с аматьорска камера, от рамо. И че е подобен на Blair Witch Project.

Нищо впечатляващо дотук, да видим как от това може да стане „най-страшният филм“….

Пропуснах да отбележа, донякъде умишлено, че на постера има и надпис, че филмът не трябва да се гледа докато сте сами. Добре че нямаше допълнителни условия, напр. „да се гледа на дневна светлина“ или подобна глупост, че щеше да го сполети бутона Delete още преди да съм го пуснал.

„Paranormal Activity“ е нискобюджетен псевдодокументален филм, който проследява няколко дни от живота на младеж и девойка, които са преследвани от нещо паранормално. И те го документират с домашната си камера. Или поне се опитват. Филмът условно може да се раздели на две части – ден и нощ. През деня двамката са изморени от поредната безсънна нощ и го обръщат на „толк шоу“, докато през нощта идва ред на страшното. Тогава „нещото“ излиза и започва да тропа, да мести неща… По време на нощите е всъщност интересната част от филма, защото не се вижда почти нищо и си залепил поглед в монитора, за да видиш какво ще се случи. И понеже си се съсредоточил, всяко изтропване от нещото те кара да подскачаш, да се озърташ в коя част от стаята ще помръдне нещо.

В един момент филмът просто свърши. Скалъпен набързо финал, който така и не показва какво всъщност става. Поне нямаше хепи енд, нямаше „енд-дей-ливд-хепили-евър-афтър“, нямаше гордо развят американски флаг… което беше добре.

Без да се притеснявам ни най-малко му заковах 4/10 като оценка. И то не за друго, ами защото не успя да ме приспи, а чаках да свърши, за да си легна.