—--

Вие какво правихте сутринта на 22 май 2012г. до 2:58 часа?

Всъщност може много неща да сте правили: да сте били на работа, да сте спали, да сте приспивали малкото си дете, да сте се отдавали на ласки с любим човек, да сте залитали по улицата след приятна вечер в приятелска компания, да сте гледали незаконно изтеглен от интернет филм, да сте пътували автомобила си или градския транспорт, да сте се къпали, да сте….. Каквото и да е правил всеки от нас, има нещо, което обединява всички ни - това, което се случи с нас и около нас.

В този час България беше разлюляна от земетресение - за някои слабичко, за други неимоверно силно, за трети - просто проспано.

За медиите - определено пропуснато.

Какво се случи?

„Силно земетресение с магнитуд 5.8 степен по скалата на Рихтер беше регистрирано в 02.58 часа тази нощ, по данни на Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките. Трусът беше последван от още вторични трусове, като най-силният от тях беше в 4.30 часа, с магнитуд от 4.3 - 4.4 степен. Епицентърът е на десет километра запад - югозапад от Перник, между Перник и Рударци.” Четем този текст от онлайн медиа, която го публикува в 6.30 - повече от три часа след земетресението и във време, когато хората отново са по леглата си! И това е цитат от онлайн медиа. Ако претърсим телевизиите, положението е още по-катастрофално: почти никакво движение преди сутрешните блокове, преди които можехме да се наслаждаваме на сериалчета, повторения на стари новини и въобще едно спокойствие…Изключение направиха някои радиостанции. БНР е информационният лидер на тази нощ!

Какво правихте на 22 май 2012г. след 2:58 часа?

Ще ви кажем ние какво направихме в първите две-три минути: освен, че грабнахме децата (но внимателно), спокойно (поне отвън) взехме телефони, документи, пари и карти, одеало, дрехи и обувки за децата, проведохме по два-три бързи разговора по мобилен телефон, докато заемаме стратегическа позиция в дома си и докато с едното око оглеждаме реакциите на всичко наоколо, с другото чертаем план за евакуция, в случай на необходимост, „прелиствайки” наученото в часовете с Гражданска защита. И след този почти миг започваме да търсим информация: телевизия, радио, онлайн медии… А там -  спокойствие… Да полудееш от тишината!

Естествено е да потърсиш информация и след като офлайн медиите мълчат, то разчитаме на онлайн източници: официални източници, институции, специалисти, медии - но и там нищо. Влизаш бързо във Facebook и Twitter, търсейки  приятели, познати или просто активни онлайн хора, които са там, за да бъдат от полза на другите, освен на себе си. А там кипи живот: приятели, познати, блогъри, някои-друг журналист, просто активни хора, които имат чувство на дълг или просто нямат какво да правят (или не знаят какви са действиетя при земетресение), към тях и почитателите на Селена Гомез, които се молят за нея, тъй като тя е в България тази сутрин. #earthguake #Bulgaria #today #земетресението #софия #PrayForBulgaria #PrayForSelena - спасителни хаштагове, с които се информирахме

Днес ме попитаха - какво клюкарствате в Twitter, а не излизате на улицата? За да получим информацията и успокоението (или поне яснотата) какво се случва, тъй като официалните медии сладко-сладко спяха с нощната си програма и без знак, че нещо се случва навън – отговарям аз.

Какво правиха медиите по това време? Не е много ясно и звучи почти невероятно, но сякаш повечето медии са направени от желязо и стоически издържаха на напиращата нужда да бъдат полезни на зрителите, слушателите и читателите си. А и май се оказа, че предупреждение за очакваното земетресение е имало още на 4 май 2012г.!

O tempora, o media!, възкливам аз и бързо изстрелвам няколко въпроса към нашите родни и всемогъщи медии:

1. Дали сте чували за „План за кризисни комуникации”?

Уточнение: той се прави много преди кризисната комуникация да настъпи, и дори се разиграват сценарийни ситуции, с цел предвиждане, правилно разпределение на ресурси, включително човешки и адекватна реакция.

2. Дали сте чували за комуникации по време на криза (бедствие) и критично важната роля на медиите и тяхната адекватна реакция?

Уточнение: това означава навременна реакция, което пък означава веднага или почти веднага, а не след 3 часа.

3. Дали сте чували за действия като гъвкаво планиране, което да осигурява адекватен ефир, който да „снабдява” населението със жизненоважната информация, от която се нуждае?

Уточнение: това означава осигуряване на достъп до ефир на оторизирани лица и институции, които да информират гражданите. Това означава и търсене на такива хора за коментар, а също така и осигуряване на различни комуникационни каналаи, чрез които гражданите да се свързват с вас.

4. Дали сте чували и следното: планирането преди криза е от ключово значение и сериозно трябва да се оцени важността на предварително установени добри взаимоотношения между медиите и всички, които участват в овладяване на критични и бедствени ситуации (официални органи, институции, специалисти и т.н.)?

Важно уточнение: всички тези неща трябва да бъдат планирани и отиграни предварително, а не след настъпване на ситуацията.

5. Не последно и не на последно място: да сте чували за силата на социалните медии?

Facebook и Twitter са места, където хората не само споделят вицове и снимки от напиване, но и търсят и споделят важна и полезна информация: имате ли човек, който да прави мониторинг на социалните медии, да поддържа връзка с блогъри, да общува „не-корпоративно” и да бъде винаги на линия?

Критично важно: следващият път поне НЕ СМЕНЯЙТЕ часа на първите си онлайн публикации по темата, защото доста бие на очи.

Ако не знаете как да се справите с критични ситуации, в които именно вашият ефир е критично важен за хората, то се обърнете към специалисти, които ще ви съдействат - в това няма нищо срамно, а дори напротив. Всяка уважаваща себе си медиа, като например BBC, отдава сериозното значение, което имат, на комуникациите по време на криза или бедствие. А може би, за да не се налага после да се справят със собствените си кризисни комуникации? „Земетресението ни хвана със скръстени пръсти”, гласи един пост относно реакцията на власт и медии.

И не закъсняха реакциите: Земетресението от тази нощ изкара наяве поредните “черни дупки” в медийното законодателство и практика.

Въпросът към медиите е: на вас кой ви сложи усмирителните ризи и дозата морфин, че така сладко проспахте вълненията на Нейно Величество Аудиторията?

Един специален поздрав за всички медии, които се възползваха от правото си да мълчат…

Enjoy it!

подобни статии:

1. За експериментa на Apeiron, наречен Social Media Press Release Покрай организирането на Дни на креативността екипът на Apeiron...

Снимка: Адриана Василева

В рамките на шестия PR фестивал, ежегодно организиран от БДВО през м. май, се състоя панел наречен „Конвергенция* на редакционно и рекламно съдържание”, в който се включиха познати лица от ПР бранша и медиите в България.

Един от поканените за участие панелисти беше и Нели Бенова, изп. директор на Apeiron Communication, която заедно с останалите участници - Нина Мирчева (М-Тел), д-р Стефан Серезлиев (БААК), Иван Бедров (журналист), Анета Алашка (БСК) и Радина Ралчева (Go Green Communications) - не само, че захапаха сериозно темата, но и бързо се обединиха около мнението, че не(и)що не е съвсем наред в медийната среда. Говорихме си за платените публикации, скритата реклама, споменаването на марки и продукти в медиите, ухажването на журналисти чрез подаръци, прес турове и лични контакти - всички тези елементи, които се движат на границата между информацията и промоцията и за които ПР бранша отнася най-сериозни критики.

С откриването на модераторите Ани Алашка и Радина Ралчева стовариха тезата, че каквито и допирни точки или разминавания да съществуват между ПР-и и журналисти, и двете трябва страни да си дават сметка за отговорността, която имат за изграждане на общественото мнение. И дали реално помагат на обществото с новини от типа, че „от всички кисели млека в България само две съдържат млечно-киселата бактерия”, но поради необяснима причина публиката не бива информирана кои са те. (вече сме писали за подобен случай тук)

Нина Мирчева стартира изложението с данни от изследване на М-Тел за нагласата на хората към даренията и подкрепата. Според изследването основни критерии за включване в дарителска кампания са добрата информираност за целите на дарението и финансовите възможности на хората. В изнесените от нея данни като основни канали за информиране на обществето за подобен род инициативи на първо място е телевизията (с над 80%), следвана от интернет, пресата и радиата. В тази статистика корпоративните интернет сайтовете като начин за информиране получават едва 8%.

Въпреки това, от близо 1600 новини, публикувани за „Мобилтел” в пресата, едва 35 съдържат информация за някаква CSR дейност на компанията. Данните категорично демонстрират, че медиите тенденциозно отказват публикуването на подобен род новини, макар те да са от обществено значение и да засягат важни обществени проблеми и усилия за решаването им.

Снимка: Адриана Василева

* - обединяване, сливане, постигане на общо виждане; сходство на признаци и свойства на независими предмети и явления

подобни статии:

1. Хедър Яксли*: Прессъобщението няма да умре – обществото винаги ще има нужда от ясна и достоверна информация Интервю с един от водещите ПР специалисти в сферата на...
2. „Най-лошото, което един PR професионалист може да направи или да посъветва клиента си да направи, е да манипулира или “извърти реалността.” Интервю с Мария Стефанова, първата българка попаднала в класацията на...
3. Южна Африка 2010 – социалният феномен, който няма да подмине никого Хората, които не гледат футбол, често се чудят как...

Кадры решают всё.

Днес е 9 май, за руснаците повече познат като День Победы (Денят на победата) над Хитлеристка Германия, обявен за официален край на Втората световна война. От 5 години насам в България пък празнуваме Деня на Европа след приемането ни като пълноправен член на Европейския съюз.

Както много добре знаем великите победи (не само военни) трябва по някакъв начин да бъдат отпразнувани с призив и реч, която да докосне сърцата на тълпите и да предизвика емоция или последващо действие.

Какво е казал Сталин по радиото на всички войници в окопите и всички семейства, които ревностно са очаквали съобщение?

В клипа по-долу можете да чуете неговото съобщение, а за тези, които не разбират руски - в Description-a на видеото е поставен английски превод (вярваме, че там повечето от вас ще се справят).

Големият въпрос, който обаче поставяме с този пост е: Добра ли е речта?

От комуникационна гледна точка тексът на речта е добре изграден, поднасяйки основното послание за капитулацията на Германия веднага след обръщението. В подкрепа на тази информация следват факти за сключените спогодби - на 7 май предварителен протокол за предаване от страна на фашистите, а на 8 май официален протокол за същото в присъствието на Главния военен щаб на немците и Върховното командване на съветските войски и съюзниците.

След това следват второстепенните факти и ясно послание за следващите действия на СССР, който няма да отмъщава и унищожава Германия, както Хитлер е бил обещал през 1941 г. на съветите, а ще празнува опазването на своите братски територии.

Всичко завършва с благодарност към всички граждани на СССР и към тези, които са загубили живота си.

Общо взето авторите на речта са се справили блестящо, тъй като съобщението е концентрирано и няма излишни неща. Основният проблем обаче е монотонността в начина на представяне на текста от страна на презентатора. Слабост, която още веднъж доказва мнението, че Сталин не е бил добър оратор.  Исторически това е подкрепено и от факта, че той лично не е написал една книга през живота си (ако изключим младежките му стихосбирки), а и е запомнен от своите съвременници като човек, говорещ руски със силен грузински акцент.

Из книгите за личността Сталин може да бъде намерено твърдението, че учителят по комуникационни умения на Вожда го бил посъветвал да говори бавно и монотонно, за да може да изглежда по-спокоен и уравновесен и по този начин да печели с увереността си сърцата и умовете на своите хора.

Със сигурност този човечец е успял да му помогне що се отнася до изграждането на образа му посредством средствата на невербалната комуникация. Едва ли има човек, който да не е запомнил Сталин с облеклото, с което винаги са се появявал пред аудитория - военна или парадна униформа. Доста красноречива демонстрация на неговия опит за самооценка в стремеж за привличане вниманието.

Явно обаче този учител е имал злощастна съдба (както много други негови колеги от интелигенцията в СССР по онова време) да не е сред живите по времето на капитулацията на Германия, за да удари едно консултантско рамо със съвет към Вожда да пусне малко повече тържествения патос в действие.

А какво мислите вие за качеството на речта на Сталин? Допада ли ви?

подобни статии:

1. Кевин Рък: Традиционните медии изиграха своята силна роля за победата на Дейвид Камерън Новият премиер на Великобритания е бивш ПР експерт, но...

- - - -

Времето за Кони 2012 беше правилното...

Едва ли някой от вас не е подочул нещо за Kony 2012 – най-бързо разпространилият се вирусен клип в интернет, който удари 100 млн. гледания за около седмица в началото на месеца. След като търпеливо изчакахме да видим накъде ще завие цялата шумотевица около кампанията срещу Джоузеф Кони, решихме да напишем накратко какво, как и защо се случи. Какво предреши съдбата за да стане този клип толкова популярен от комуникационна гледна точка?

Повече за вирусните видеа

Хубаво е в началото да дадем дефиниция за вирусно видео, тъй като Kony 2012 беше точно таково. Съвсем кратката е „видео, което се разпространява на принципа на интернет споделянето, посредством уебсайтове, социални мрежи и мейл”.

Вирусните видеа по принцип залагат на така наречените „уловки” (hooks), които карат аудиторията да ги изгледа до края. Тези уловки в повечето случаи не могат да бъдат предсказани преди видеото да стане вирусно.

Основните характеристики, които притежава едно вирусно видео, са:

• простота и недвусмисленост;

• да провокира емоция;

• да създава чувство за принадлежност и да асоциира потребителите при получаването на обратна реакция

• хумористичен/оптимистичен елемент

• автентичност

• креативност

• динамичност

• дължина – от няколко секунди до няколко минути

Вирусното видео Кони 2012

Ако погледнем обективно, клипът Кони 2012 притежава голяма част от тези характеристики, но НЕ и едни от най-важните: простота и недвусмисленост, динамичност и поносима дължина.

За хората гледали 30-минутното вирусно видео едва ли то е било изцяло интересно, тъй като е пълно с двусмислени, излишни и емоционално натоварени, но напълно изпразнени от съдържание похвати. Общо взето Кони 2012 е амалгама от всяко едно манипулативно клише, което се ползва в социалните мрежи, в комплект с кибер-утопични стереотипи (някой дори си дават наздраве за тях), добри монтажни умения, подплътени с впечатляващи визии (графити, маски, Хитлер и т.н.). Като сложим в допълнение холивудски звезди, посланието как социалните мрежи ще спасят света, солипсизма, че нищо не е достатъчно истинско до момента, в който белите западняци не знаят за него, и настойчивият глас зад кадър, опаковката е общо взето завършена. Опаковката за американска намеса във вътрешните дейности на Уганда - една от основните теза в критиките на противниците на клипа.

Рекордьорите по набиране на интернет популярност

Въпреки всичко лошо написано и коментирано за кампанията, Кони 2012 успя да демонстрира няколко много важни неща, които са от значение за ПР специалистите:

1) успя да разкаже вълнуваща история и успя да я разкаже простовато

2) инвестицията в социални медии си струваше - само няколко часа бяха нужни да журналистите, за да формулират въпроси към говорителя на Белия Дом относно отношенията на Америка с Уганда. Представителите на Invisible Children (създателите на клипа) пък започваха да се появяват за коментар по телевизиите с високо покритие в новините и по блоговете. Без социалните мрежи Invisible Children нямаше как да разпространят темата за Кони толкова бързо.
3) посланията бяха лесно разпознаваеми - така нареченият “призив за действие” няколко пъти беше добре формулиран в клипа: Invisible Children молеше гледащите да споделят видеото, за да направят Кони известен. Както и да се свържат с „лидерите на мнение” (много влиятелни личности), поддръжниците на кампанията, принуждавайки ги да говорят по темата. Само след няколко часа всички тези имена започнаха да използват социалните мрежи и да разпространят посланията на кампанията до милиони последователи.

4) подготовката за скока в дълбоките води е изключително важна - Invisible Children трябваше да отговаря на критиката за истиността на данните в клипа и как една неправителствена организация управлява финансите и парите от дарения. Направи го с блог пост, в който по точки се опита да отговори на всички обвинения. Използва и инфографика за илюстрация на разпределението на паричните си потоци. Това демонстрира, че организацията имаше поне минимално подготвен кризисен план.

Малко цифри и статистика

Видеото беше за пръв път публикувано на 5 март 2012 г. 3 седмици по-късно видеото е гледано над 85 милиона пъти в YouTube и над 20 млн. във Vimeo.  Facebook страницата има почти 3,2 млн. likes. Към днешна дата броят на интеракциите е също над 240,000. В изнесена статистика за първата седмица от кампанията (можете да я видите в презентацията по-долу) данните показват, че посланията й са достигнали аудиторията основно чрез социалните мрежи (над 85% от хората). Почти 80% са приели неутрално кампанията, 20% са я харесали, а едва 1% твърдо са заявили своята негативна позиция.

Изводите

Цялата кампания по популяризирането на Джоузеф Кони може да се нарече успешна. Уебсайтът на кампанията беше претоварен, налагаше се закупуването на комплектите от артикули към кампанията да бъде преустановено.

С правилното съдържание в правилното време се доказа, че един бранд може за една нощ да стане известен. Социалните мрежи пък отново демонстрираха, че могат са достатъчно силни и влиятелни в поставяне на дневния ред.

Но след като направихме Кони известен…питаме се каква е реалната цена на цялото това нещо?

За жалост кампанията за Кони е интернет мийм. Следващата седмица сигурно ще се появи нов такъв мийм и хората ще забравят за това почти толкова бързо, колкото ще обикнат новото. Маншета на Кони ще бъде заменен с маншет за нещо друго. Проблемът на кампанията „Кони 2012″ за жалост е, че тя е органична и няма нищо реално в нея. Това не е кампания на хората от Източна Африка, които са изкарани като инфантили в клипа. Това е кампания на няколко бели западняци, които се бият в гърдите за своята социална извисеност в опит за морално поучение. Няма реална комуникация между милионите тракащи пръсти по клавиатурите и хората, които са в центъра на конфликта от 80те години.

Ако сравниме ангажираността в социални мрежи по време на Арабската пролет, която видя протестиращите в Тунис, Египет и други страни да се организират и да комуникират посредством тях вътре в самите държави, не можем да говорим и реалeн медиен интерес към явлението Кони като такова, а по скоро като на поредната хитова екзотика. Медиите след 4-5 ден обърнаха темата по-скоро на „Защо всички говорят за Кони?“, а не „Какво можем да направим по въпроса?“.

Да успееш да задържиш емоционалната приповдигнатост на реалните хора, замесени в тази кампания, е големият проблем. А това не сме ние - хората с маншета…Това са войниците и политиците.

И все пак кампанията Кони 2012 беше стотици пъти по-успешна от опитите на държавните ни структури да ангажират реално каквато и да е сериозна аудитория, харчейки парите на данъкоплатците. Можете да се убедите какво имаме предвид тук и тук.

подобни статии:

1. Знам какво направи миналото лято! Как бихте реагирали ако вашият началник ви покани на...
2. Благослови ли Ватиканът интернет? Мислите на един лаик за начина, по който YouTube и...
3. Какво още можем да научим от Улица „Сезам”…за корпоративното блогърство Един различен поглед върху съдържанието на детското шоу и ползите от...

Свобода на словото?

И преди сме правили коментари по темата за „обществената значимост”, но в друг контекст. Въпреки разликата от почти 3 години с тази статия, част от изведените въпроси в нея все още стоят и мигат с червено, при това изключително тревожно.

Само за месец февруари станахме свидетели на материали, чиито формат със сигурност може да се каже, че са прецедент за националните телевизии. Това обаче не означава, че съдържанието на тези материали не е притеснително за свободата на словото. И само едно допълнение - всичко това се случи извън сезона на предизборната агитация в медиите.

Малко информация за припомняне

• В Европейския съюз в телевизионни предавания продуктовото позициониране е позволено само във филми, сериали, спортни предавания и развлекателни програми, които не са за деца. Прието е тютюневи изделия или лекарства, продавани само срещу рецепта, също да не могат да бъдат рекламирани или изобщо позиционирани.

• Други изисквания за съдържанието на програмите е да не бъде оказвано влияние до такава степен, че то да засяга редакторската независимост на медията, както и това, че продуктите не могат да изпъкват прекомерно.

Изискванията за търговските съобщения, излъчвани в български медии, са записани в Закона за радио и телевизия:

• Чл. 75, ал 1: Търговските съобщения трябва ясно да се разпознават като такива. Скритите търговски съобщения са забранени.

• Чл. 75, ал. 2: Скрито търговско съобщение е представянето с думи, звук или картина на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги в предавания, когато с това представяне доставчикът на медийни услуги цели осигуряването на реклама и то би могло да подведе аудиторията по отношение на своята същност, особено ако е направено срещу ъзнаграждение или подобно заплащане.

• Чл. 75, ал.3: Производителите на стоки и доставчиците на услуги не могат да оказват влияние върху редакционното съдържание.

• Чл. 82, ал.3: При спонсорирането на медийни услуги или предавания от производители или търговци с лекарствени продукти или от лечебни заведения може да се рекламира името или образът на спонсора, като не се допуска реклама на конкретни лекарствени продукти, които се отпускат само по лекарско предписание, или на лечение, което се назначава само по лекарско предписание.

• Чл. 86, ал .5: Не се допускат платени репортажи в новини.

Няколко повода за размисъл. По темите:

1) Законът за горите

Как броят медиите?

В началото на февруари в социалните мрежи плъзна картинка, която осмиваше начина, по който беше отразен един от поредните протести срещу промените в Закона за горите. Протестът срещу лобисткия закон “Витоша ски” (наречен от някои Законът на „Юлен”) беше отразен вяло с коментара за присъствие от “няколко души” до “стотици”. Не беше отразена масовата подписка, нито пък масовото недоволство към поправките в Закона за горите. Няколко дена по-късно bTV пусна този репортаж, чието съдържание след 2:40 мин. е абсолютен прецедент за ТВ журналистиката в България. Отделно, скрийншотът на сайта на медията е избран точно на кадъра с търговско съдържание от цялия репортаж от 6:07мин., а краят му влиза спокойно в графата „без коментар!”.

Колажът на в. Труд

2) Лекарствената медийна война

Скандалите за бонусите и цените на лекарствата доведоха също до интересни медийни действия. Първо, имената на двете фармацевтични компании Sopharma и Actavis (тук компанията няма почти никаква вина) бяха споменати десетки пъти в ефир, както и техни лекарства бяха показвани пред камерите по един или друг повод, напълно в разрез със ЗРТ.
Второ, Николай Бареков скъса в ефира на ТВ7 вестник „Труд”, собственост на Огнян Донев, главен акционер в Софарма, като нарече изданието „парцал”. Този изблик не беше единичен, а атаката срещу Донев беше добре координирана по всички медии от конкурентната на неговата медийна група, като за целта бяха използвани едни и същи послания и епитети. И трето, но не по важност, Донев отговори на нападките, появявайки се по Нова телевизия в едно имиджово интервю, което може да впечатли всички ПР специалисти със своето съдържание. Можете да го видите тук.


3) Facebook branding for free

Защо да не разберем къде работи този човек?

Миналата седмица в София се проведе форум посветен на иновациите и конкурентоспособност, на който Apeiron беше ПР партньор. В него се включиха браншовите организации в ИКТ сектора, държавната администрация и академията. Една от темите засегнати на събитието бе за липсата на национални приоритети в представянето и подкрепата на българските иновативни продукти в сферата на интернет базирани технологии и услуги. Макар българските продукти и услуги да са по-адаптивни за бизнес средата у нас, заради мащаба и познаваемостта на международните марки, местните са сериозно пренебрегвани. И то не само от държавните чиновници, а и от медиите, които отказват да цитират експерти от бизнеса в ТВ или радио репортажи, заради възможността това да се изтълкува като реклама.

Като пресен пример за двойния стандарт може да послужи 15-минутен репортаж за сигурността в интернет, излъчен тази неделя по бТВ. Той е монтиран и брандиран с елементите на търговската марка Facebook, но всички други мнения на български експерти бяха без корпоративна идентификация.

Няколко извода от тези акценти:

• Медиите са независими дотам докъдето се простира тяхното желание и натиск да бъдат обективни.

• Все по-трудно ще става на ПР консултантите при формулирането и развитието на послания от обществена значимост, които срещат конфликт на интереси заради липсата на медийна свобода.

• Интернет и блоговете са все по-значим източник на информация, заради възможността им тя да бъде проверена и сверена.

• Законът от радио и телевизия беше нарушен многократно в последните седмици и най-вероятно няма да последва никаква санкция.

• България се нуждае от нови формулировки що е това търговско съобщение и кое е позволено и не в медиите. Всички го знаят, но нямат воля за промяна.

• Позицията на България в класацията по свобода на словото (80-то място) най-вероятно ще спадне още надолу през следващата година.

няма подобни статии:

Здравейте и за много години, приятели на Apeiron! С първия пост за 2012 г. целият ни екип ви пожелава здраве, щастие, любов и професионални върхове през новата фатална година! :)

Ето, че още една луна се извъртя на календара…и отново дойде време да стартираме с равносметка на креативните идеи във филмовата сфера за изминалите 365 дни. Около празниците отново имахме повече време за филми и меломаните от екипа успяха да изгледат ленти, за които преди това не беше останала възможност.

Та какво създадодоха колегите от седмото изкуство от промоционална гледна точка и как визията помогна за комуникирането на филмовият продукт през отлетялата вече 2011 година?

Авторът на този текст може да отговори за себе си - при него беше предизвикан интерес да се информира за стойността и съдържанието на част от заглавията.  Ще се радваме да споделите вашите впечатления при вас каква е била реакцията.

И така за трети път - предлагаме компилация на най-креативните филмови плакати за последните 12 месеца. Отново е хубаво да отбележим, че не всички филми по-долу стават за гледане, но определено техните постери си заслужват да бъдат видени…

Albert Nobbs

The Iron Lady

The Tree of Life

Urbanized

The Ides of March

Midnight in Paris

Shit Year

Carnage

Gnomeo & Juliet

The Muppets

The Rum Diary

We Bought a Zoo

Winnie the Pooh Movie

The Rise of Planet of the Apes

• Вижте най-кретивните постери за 2010 г.
• Вижте най-кретивните постери за 2009 г.

подобни статии:

1. Да прегърнеш идеята 2 Най-креативните филмови постери за 2010 г. - - - -...

2011 беше тежка. А 2012 ще бъде много трудна. Дори след 12 месеца идва краят на света.

А къде ви е усмивката?

Лесно е да се депресираш, но не си струва. Има толкова много радост по света и се надяваме ние да ви донесем малко от нея със забавен поглед към настъпващата Коледа.

Но какво ще правим, ако Дядо Коледа не дойде тази година? Ако трябва да бъдем честни, едва ли светът ще свърши заради това, че старецът е решил да почива една година, но все пак…?

Вижте тазгодишния ни Коледен поздрав, с който ви пожелаваме да се забавлявате, да забравите тревогите, да прочистите ума и отворите сърцето си за идващите празнични емоции!

И ако идва краят на света след 12 месеца, то нека изживеем оставащите дни пълноценно. Пожелаваме ви весели празници, много приятни емоции и успешно начало на остатъка от живота ви!

Светли празници от екипа на Apeiron Communication и Apeiron Academy!

подобни статии:

1. Christmas…again? [caption id="attachment_2650" align="alignright" width="210" caption="Айде пак на работа, приятел."][/caption]...

В програмата са включени няколко интересни елемента - дебат „За и против” на тема „Кой е по-добър PR комуникатор в социалните медии - мъжете или жените?” с основни опоненти Десислава Бошнакова и Любомир Аламанов.  Ще има и награди - за най-ентусиазиран PR,  най-”тежък” PR, най-елегантен PR, най-млад PR и най-усмихнат PR. В последната категория е номинирана Нели Бенова, нашата шефка. Ако я познавате и мислите, че е достоен победител - пуснете един глас за нея, тъй като гласуването за победител в петте категории все още е активно онлайн тук. Ние вече го направихме (е нямаше как да не го направим)!

Скромният ни екип мисли да се включи в забавата и ще се радваме да се срещнем и споделим коледното настроение с други наши съмишленици - креативните, динамичните и ентусиазирани колеги от най-шарената професионална гилдия.

В допълнение, Митко Павлов ще се погрижи за доброто ни настроение, подкрепяйки българските ПР специалисти, така както подкрепя техни каузи и кампании - с много позитивна енергия.

До понеделник!

няма подобни статии:

Алтернативеният плакат на филма

В историята на киното можем да срещнем не един филм, в който някой от главните герои е ПР специалист или се занимава с някаква друга комуникационна дейност. Нека споменем само няколко заглавия като Wag the Dogs, The Queen, Thank you for Smoking, People I Know, Network, Nixon и изключително забавния Absolute Power.

Почти всички от тези филми разказват комуникационна история без да задълбават в детайлите, без да разказват механизма на случване на услугите, без да дават категорични оценки дали нещо е вярно или не от морална гледна точка - дипломатично пързаляйки се по повърхността. Не се осъждат действията, а се представят тяхните последствия и то в позитивна светлина.

Изключение от това прави филмът Thank you for smoking, който проследява професионалното поприще на говорителят на Big Tobacco (термин обединяващ трите най-големи фирми в САЩ за цигари - Philip Morris, Reynolds Americans и Lorillard), който лобира за цигарите, използвайки силни реторични похвати. За разлика от книгата, по която е базирана историята, филмът завършва в много по-позитивна нотка - пълен контрапункт на мрачния финал в оригиналния текст. И макар Thank you for smoking  да не е достатъчно „целенасочен”, „дълбок” и самата история да се опитва да засегне прекалено много проблеми за малко време, той е прекрасен пример за мръсната страна на комуникациите и как те се използват, за да се изкриви реалността, да замаскират реалните последствия и да се оневинят големите и силните.

Съвсем между чука и наковалнята се намесва и документалният филм Crude (от „crude oil” - суров петрол) - историята на 30 хиляди жители на амазонската джунгла в Еквадор, които водят съдебна битка с една от шеснайсетте най-големи публични компании в света с годишен оборот от над 200 млрд. долара, за престъпления срещу тяхната земя, свобода и живот.
Филмът внимателно проследява тъй наречения процес за „Амазонския Чернобил”, в който петролната компания Шеврон е обвинена за замърсяването на почвата, въздуха и водата в един район, който днес е наречен „Мъртвата зона”. (Lago Agrio oil field)

Режисьор на филма е Джо Берлингър, опитен документалист, който по модела на братя Коен режисира в екип с още един човек - Брус Синофски. Техни са филмите Some Kind of Monster (филмът, описващ критичните ситуации в Metallica, които едва не водят до разпада на бандата) и Paradise Lost (документален филм за съдебния процес около един от най-мистериозните случаи в новата американска съдебна история - Тримата от Мемфис). За Crude обаче той работи сам.

Филмът му е сниман в продължение на 3 години, основно в Еквадор, в един от най-замърсените райони в света. Crude показва истинската цена на петрола, за съжаление заплатена с човешки животи. С характерната си неутралност при представяне на фактите, Берлингер излага двете гледни точки в процеса на Давид срещу Голиат (както са наречени главните действащи лица във филма - селяните от отровената месност и Chevron).

Crude показва интервюта с двете страни и изследва влиянието на медиите, силата на лобизма, съмненията за корупция на висшите държавни етажи, променливата сила на политиката в една държава, мощта на мултинационалните корпорации.

Crude е филм за създаването на контакти, изграждането на стратегия за комуникация и аргументация на обвиненията и защита.

Вижте трейлър тук:




За комуникационните специалисти със сигурност ще е интересно в рамките на филма да видят:

• как да структурирате впечатляващо изказване в няколко точки за 5 минути :)

• как неправителствена организация пласира посланията си и какви инструменти използва за постигане на целите си

• каква роля имат медиите в един общественозначим процес и къде в цялата ситуация се намесва ПР агенцията

• защо една снимка казва повече от 1000 думи

• как един монополист комуникира със свойте стейкхолъдри кризисна ситуация

• ролята на известните личности и борбата им за една кауза

• как адвокатите изграждат аргументи и контрааргументи в различни етапи от процеса

Империята отвръща на удара

Според Шеврон, Crude е замислен, финансиран и промотиран от Стивън Донзигер (американския адвокат по делото) и неговите партньори. Причината за това твърдение е липсата на сцена от DVD версията на филма (тя обаче присъства в друга версия на лентата, пусната в сайта Netflix), в която независимите експерти по случая присъстват на тайна среща с екипа на Донзигер. Заради тази подсъдима практика, режисьорът Джо Берлингер е накаран да предостави в съда над 500 часа необработен материал, от които е монтиран филма, както и документи по производството. Те показват, че идеята за филма е на адвоката и е финансиран от неговите финансови партньори в делото срещу Chevron. В суровия материал Донзигер е хванат да казва изречения като „Това е Еквадор…Тук ако има хиляда човека обградили съдебната зала, ще получиш каквото искаш” и „Ако съдията оправдае Шеврон може да бъде убит. Но той си мисли, че ще бъде, което е добре”.

Дори и това да е истина, след като изгледате филма и видите някои от реалните факти по случая, може би бихте оправдали тези действия. А присъдата от 27 милярда долара, които Chevron трябва да плати, е доказателство, че не филмът е причината за решението на съда.

подобни статии:

1. Бисер Вълов: В комуникацията всичко е въпрос на отношение Бисер Вълов е “Мениджър Нови медии” и човек, който прекарва...

—–
Вчера отбелязахме Деня на народните будители. На 1 ноември отдаваме почит и признателност към всички, допринесли за съхранението на българския национален дух. Празникът е посветен на българските книжовници и просветители и е една възможност да си спомним за онези първоучители и техните достойни последователи, посветили живота си на издигането на духовността на нацията… Можем да изнесем добър урок по история, спомняйки си за миналото, но не това е целта сега.

Имаме ли нужда някой да "освети" пътя пред нас?

Спомняйки си за миналото, изникват въпросите на настоящето. Имаме ли нужда от будители днес? Имаме ли будители днес? Имаме ли нужда някой да освети пътя пред нас?

На този ден ние почитаме и хората, които днес продължават делото на народните будители - хората, които всеки ден ни дават частици от своята духовност, сила и вяра. Познавате ли такива хора? Родители, учители, ментори, колеги, модели за подражание …

Вие дали сте „събудили” поне един човек? А будите ли се всеки ден с желанието да отстоявате идеите и идеалите си, да се развивате и да помагате на други да се развиват, да променяте? Или отдавна битието и установените коловози на духовното и професионалното ви развитие са „убили” всяко желание да вдигнете глава и да се огледате?

Прекалено много въпроси, вероятно ще кажете. На които, също вероятно, очаквате да прочетете отговорите. Но ние не можем да отговаряме вместо вас. Можем само да ви дадем нашата гледна точка.

Събудихте ли идеите си?

Ние в Apeiron сме идеЯлисти. Започвайки от името си, с което сме задали безкрайното си желание за развитие, безграничния ни стремеж да надскочим посредствеността и неограничените ни от предразсъдъци и съдници идеи и увереност, че каквото правим, си заслужава усилията. И в този ден искаме да ви благодарим за доверието, което имате в идеите на Apeiron и подкрепата, която ни оказвате при реализирането им. Да ви благодарим и окуражим да продължавате да ни подкрепяте в изпълнението на нашата мисия, защото:

Ние сме се посветили на комуникациите.

Ние сме се посветили на професионалното развитие на комуникационните специалисти.

Ние сме се посветили и на утвърждаването на професиите на комуникационните специалисти в България.

И каква е връзката с будителите?

Много директна - нашите желания и усилия да продължаваме се „събужда” всеки нов ден, провокирано от нашите будители - нашите колеги. Водени от принципа, че учейки повече, ние комуникираме по-добре, ние търсим нови възможности комуникационните специалисти в България да комуникират по-добре. Срещайки често ограниченията на неразбирането и скептицизма, понякога на ръба на отказването, но „събуждани” отново от търсещите умове на колегите ни, ние в Apeiron Academy продължаваме да вярваме в идеалите и идеите си.

Благодарим ви!

подобни статии:

1. Ние ли управляваме времето или то нас? Тик-так-тик-так…. В нашия офис се появи часовник. Часовникът се появи...
2. Един ден с екипа на Apeiron в света на PR и комуникациите Среща на възпитаници на the Chartered Institute of Public Relations...